Jump to content

1921_10_19 Братя и сестри на Христа


hristo

Recommended Posts

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Братя и сестри на Христа.

 

   „Защото, който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е братъ и сестра и майка“.

 Ев. Матея 12:50.

 

            Този стихъ е прочитанъ, можеби, хиляда пѫти. Върху него има написани най-малко стотина томове,бесѣди, проповѣди, какво ли не е казано за него? И мисля, че, ако този стихъ бѣше досега изтълкуванъ правилно, или разбранъ и приложенъ правилно, свѣтътъ би билъ оправенъ до сега. Но, понеже свѣтътъ не е оправенъ, подразбирамъ, че стихътъ не е изтълкуванъ, не е разбранъ и не е приложенъ правилно. Затуй вземамъ да го дообясня и азъ.

 

            Христосъ полага единъ принципъ, върху който съгражда основата на своето учение, т. е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за братъ, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както свѣтътъ сега е изявенъ. Не говоря за небето, защото често въ Божествения свѣтъ нѣма такива отношения. На земята най-възвишеното това е братътъ, сестрата и майката. Може вие да ме запитате, какви сѫ отношенията на небето? Такива, каквито сѫ и на земята. Но, споредъ вашитѣ сѫждения, ще кажете: „Ако и на небето е така, както е на земята, тогава нѣма голѣма разлика“. Нѣщата на земята сѫ хубави сами по себе, но трѣбва да ги прѣкарате прѣзъ сто води, за да ги очистите отъ тѣхния киръ и да ги видите въ тѣхната първоначална чистота. Не само на думи да бѫде човѣкъ братъ и сестра.

 

 

Братъ и сестра — подразбира прѣди всичко чистота. Въ какво? Чистота въ помисли, въ желания и въ дѣйствия. Трѣбва разширение на ума и на сърцето.

 

            „Защото, който прави волята“ — волята, това е великиятъ законъ, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелитѣ и архангелитѣ управляваха свѣта, а и много други сѫ управлявали, но не можаха да турятъ изисквания редъ и порядъкъ въ свѣта. Сега Господъ е турилъ въ дѣйствие своя великъ Духъ и е вложилъ волята си, и горко ономува, който не слуша Неговата воля. Затуй казва Христосъ: „Който върши волята, не моята воля, но волята на Отца ми, който е на небеса“. Христосъ дава едно строго, недвусмислено опрѣдѣление за небето, споредъ закона за мѫдростьта. А сега какъ се разбира небето? Поизправятъ се, погледнатъ звѣздитѣ и казватъ, че астрономитѣ изслѣдвали небето. Тѣ разглеждатъ съ трѫбитѣ си движението на небеснитѣ тѣла въ пространството, а хаберъ нѣматъ отъ небето. Астрономитѣ изучватъ сѣнкитѣ въ пространството. Една микроскопическа звѣзда ще я изслѣдватъ. Нѣкои звѣзди сѫ 300 милиона пѫти по-голѣми отъ слънцето, а астрономътъ казва, че е изслѣдвалъ еди-коя-си звѣзда, слѣдъ туй даде отчетъ за математическитѣ си изслѣдвания: каква е свѣтлината, какви сѫ елементитѣ, какво е състоянието на планетата, къмъ коя фаза на развитието принадлежи. Нищо не е изслѣдвалъ той! Въ неговитѣ очи е попадналъ единъ микроскопически лѫчъ отъ нѣкоя звѣзда, която е на билиони километра далечъ. И нашитѣ астрономи трѣбва да бѫдатъ малко по-скромни. Онзи астрономъ, като погледне въ трѫбата, мисли, че е научилъ нѣщо. Не трѫби се искатъ, а умъ! Днесъ свѣтътъ е пъленъ навсѣкѫдѣ съ трѫби, въ колата има трѫби, въ автомобилитѣ — трѫби, въ желѣзницитѣ — трѫби, военнитѣ все съ трѫби свирятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ трѫби, но знанието още не е дошло въ свѣта.

 

            Сега Христосъ казва: „Който изпълни волята на Отца моего, той ми е братъ“. Значи, едно отъ условията е това. Трудно условие е да бѫдешъ братъ или сестра, или пъкъ майка на Христа. Сега вие ще ме извините, но, дѣто църквата говори за Майката Божия, то е съвсѣмъ другъ въпросъ. Христосъ употрѣбява тази дума „майка“ малко въ по-другъ смисълъ. Брата ще познаешъ, когато си нараненъ, когато си въ нещастие: той ще те прѣгърне, цѣлуне, ще те заведе въ дома ти; така и сестрата. А майката какъ ще познаешъ? Отъ майката сѫ излѣзли братътъ и сестрата. Майката — това е най-възвишеното на земята, значи, Христосъ подразбира Любовьта — то е майката, която всичко жертвува. Христосъ подразбира Любовьта, реализирана на земята. Любишъ ли, майка си; не любишъ ли, не си майка. Всѣки може да бѫде майка. Да родишъ още не значи, че си майка. То е най-лесното — да родишъ.  Рибата ражда, т. е. хвърля хайвера си, въ който има по 300,000 зародиша на малки рибчета. Но това раждане ли е? Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ раждатъ по 5 — 6 наведнъжъ. И това раждане ли е? А майката ще роди едно, въ изключителни случаи двѣ. Раждането е едно прѣдисловие на майчинството. Ако сърцето на онази майка не е пълно съ любовь, тя не е майка. Слѣдователно, въ опрѣдѣлението на Христа: „Който изпълнява волята на Отца моего“, той му е братъ и сестра и майка. Майката познава ли кой е този, който е дошълъ въ нея? Дошълъ е единъ духъ отъ пространството. Този малъкъ духъ става голѣмъ човѣкъ. Питамъ: този малъкъ човѣкъ и голѣмиятъ човѣкъ единъ и сѫщъ ли е? Съврѣменнитѣ майки познаватъ своитѣ дѣца само по форма. Нѣкои едва сега сѫ почнали да ги познаватъ по съдържание, а по смисълъ — ще трѣбватъ още хиляди години. А за Духа, който е дошълъ, той може да се познае само въ новата култура. Сега азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ. Вашиятъ порядъкъ си е порядъкъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ. Но Христосъ подразбира нѣщата малко по-другояче. Много страненъ човѣкъ е билъ той. Сега да ви направя едно сравнение. Има нѣща въ свѣта възможни и има нѣща невъзможни. Дъщерята на онзи циганинъ може ли да стане невѣста на царския синъ? Никога. Тя може да си въобразява това, но възможно ли е? Не е възможно. Още по-невъзможно е да станете въ тоя свѣтъ братъ или сестра на Христа. Защо тази циганка не може да стане невѣста на царския синъ? Защото, за да стане такава, трѣбва въ жилитѣ ѝ да тече царска кръвь. Слѣдователно, на онази мома, която може да си въобрази, че може да вземе царския синъ, казвамъ: Ти само си въобразявашъ за нѣщата, които не може да станатъ. — Защо? — Защото въ тебе не тече царска кръвь. Даже и да тече, пакъ има извѣстна невъзможность. Може царскиятъ синъ да има извѣстни капризи — не те обича. И той тогава не може да се ожени за тебе. Слѣдователно, нѣкои искатъ да кажатъ, че много е лесно да бѫдемъ братя. Всѣки може да каже, че е братъ, но Христосъ какво казва? И дъщерята на циганина може да каже: „И азъ ще се оженя за царския синъ“. И тя може да си прѣдстави, че се е оженила за него, че всѣка вечерь се жени за царски синъ. И знаете ли, на какво ще замяза това? Единъ българинъ, който се е завърналъ отъ чужбина, заварилъ майката и дъщерята да плачатъ. Пита той, какво е, защо плачатъ, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския синъ и родила дѣте, но дѣтето умрѣло и сега плачемъ за умрѣлото дѣте на царския синъ“. Бащата се почудилъ и казалъ: „Такива глупави хора като васъ не съмъ видѣлъ на свѣта и, ако не видя по-глупави хора, нѣма да се върна при васъ.“ И почналъ той да странствува, пакъ въ България, но не въ тази, сегашната, а въ едноврѣмешната България, прѣди 10,000 години. Странствувалъ дълго и намѣрилъ единъ българинъ — тогава въ тази култура гащитѣ били на мода — и този българинъ далъ да му ушиятъ гащи, но не знаелъ какъ да ги обуе. Мислилъ, мислилъ, какъ да ги обуе и най-послѣ ги свързалъ на покрива и искалъ да се хвърли въ тѣхъ, та така да ги обуе. Бащата минавалъ, видѣлъ го и му казалъ: „Чакай, какво искашъ да правишъ? — Ушихъ си гащи, искамъ да ги обуя. — Е, приятелю, така не се обуватъ гащи, снеми ги, и азъ ще ти кажа, какъ се обуватъ“. Та сега и вие разрѣшавате този въпросъ на християнството, както този българинъ, който искалъ да обуе гащитѣ отъ покрива. И азъ казвамъ: всички така го разрѣшавате, отъ покрива, отъ горѣ.

 

            Значи, необходима е тази воля, т. е. Любовьта, като единъ великъ принципъ, трѣбва да проникне въ човѣшката душа; и само тогава може да се съединимъ съ Христа и да станемъ братъ и сестра и майка на Христа. Възможно е по закона на прѣраждането, тази дъщеря на онзи циганинъ — Провидѣнието може тъй да нареди — да се роди въ царски родъ и да се ожени за царския синъ. И тъй, невъзможното въ този животъ става възможно въ другъ животъ, но врѣме трѣбва. Сега Христосъ това подразбира за насъ. Но ние трѣбва да измѣнимъ врѣмето. Сега вие седите и казвате: „Да бѣхме и ние въ врѣмето на Христа!“ Ами че нали милиони хора бѣха въ врѣмето на Христа, колко учени хора имаше, на които той е говорилъ, но тѣ приеха ли го? Не го приеха. Въ тѣхнитѣ очи Христосъ бѣше единъ обикновенъ човѣкъ, синъ на единъ дърводѣлецъ. И всички онѣзи, които вѣрваха въ него, евреитѣ ги наричаха извѣяни хора, дошли да оправятъ свѣта, да внесатъ нѣщо ново. Не е така! И му правѣха възражения: „Мойсей изведе народа изъ Египетъ и го прѣведе прѣзъ пустинята и го храни съ манна (хлѣбъ небесенъ), а ти какво давашъ? — Ето ние сме подъ римска власть, може ли да ни избавишъ, може ли да станешъ царь? Тогава ще те признаемъ.“ Но мислите ли, че, ако Христосъ бѣше станалъ царь, щѣше да сполучи? Положението на съврѣменнитѣ царе не е много завидно. Защото, щомъ станешъ царь, ще имашъ най-много неприятели. И кѫдѣто и да ходишъ, ще трѣбва да се озърташъ на четири страни. Значи, царската кръвь е необходима. И волята Божия, Любовьта е необходима, за да бѫдешъ и братъ, и сестра, и майка на Христа.

 

            „Майка“ — подразбира закона на Любовьта. Когато вие възприемете Любовьта, ще разберете майчинството въ друго отношение. Въ даденъ случай всѣки може да бѫде майка, но само когато любовьта се прояви въ твоята душа. Може да бѫдешъ единъ слуга на живата природа. Когато се яви въ свѣта нѣкой великъ Учитель, той трѣбва да носи нѣщо много сѫществено, което да е вложено въ живата природа. Азъ не разбирамъ подъ думитѣ „живата природа" това, което съврѣменнитѣ естественици разбиратъ. За насъ природата е нѣщо велико, не само въ своето устройство, но и въ онази интелигентность и разумность, която тя проявява. И всички ние днесъ се намираме подъ прямото рѫководство не на Бога, а на природата. И всѣки день тя си носи своята пръчица. И тя е толкова внимателна, че, като я сложи отгорѣ ти!.. Нѣкой пѫть ще я сложи на рѫката ти-ревматизъмъ ще имашъ; нѣкой пѫть ще я сложи на сърцето ти — сърцебиене ще добиешъ; сложи я на дробоветѣ ти — охтика ще имашъ; на главата — главоболие и т.н.т., и ти казва: „Ония органи, които азъ създадохъ въ тѣлото ви за ваше добро; ония сили, които вложихъ въ васъ, ония чувства, вие не ги употрѣбихте на мѣстото имъ“. И, слѣдователно, тя правилно наказва съврѣменнитѣ хора. И сега цѣла една наука иде да помага на човѣчеството. Противъ кого? Противъ оная Майка, която учи дѣцата да се изправятъ. Тогава дойде лѣкарьтъ и каже: „Той има диабетъ“, но не обяснява причината на болестьта. Какво нѣщо е диабетъ? — Захарна болесть. — Каква е захарната болесть? — Натрупване захарь въ организма. — Е, какво лошо има отъ това? Колко струва сега единъ килограмъ захарь? Причината трѣбва да се знае: защо тази захарь се е натрупала въ организма. Тази захарь трѣбваше да се даде на други хора. Природата не търпи излишъкъ. Той събралъ сума захарь, иска да продава. И природата казва: Ти имашъ диабетъ. Захарьта ще изхвърлишъ навънъ“. — „Незная какъ.“ Дойде лѣкарьтъ, ще ти турне една инжекция, двѣ, три, четири — това е лѣкътъ. Освободете се отъ „диабетъ!“ Добритѣ, сладкитѣ нѣща не ги желай само за себе си, но и за другитѣ. Азъ не искамъ да лѣкувамъ, но, за да видите, ако има нѣкой захарна болесть, въ 10 минути ще го излѣкувамъ. Азъ нѣма да му взема много, но не и малко. Ако е богатъ, ще му кажа: „10-тѣ милиона ще дадешъ, живота си съвършено ще измѣнишъ и ще го посветишъ на Бога, много нѣма да ядешъ.“ И ще му турна една строга диета, каквато не е виждалъ. Послѣ ще му кажа: „Обикалялъ си чуждитѣ жени, опропастилъ си чуждитѣ сѣмейства — всичко това трѣбва да изправишъ, и тогава болестьта ще се махне“. И когато въ християнството се каже: да се покае човѣкъ, гръцкото православие разбира да му турне попътъ епитрахила, да му чете нѣколко молитви и тогава му се прощаватъ грѣховетѣ! Природата така лесно не прощава. Вие може десеть пѫти да турите епитрахила, и пакъ грѣховетѣ ви да останатъ. Природата ви прощава, само като се съобразявате съ волята Божия, и не само да я имате като простъ законъ, но да приложите този законъ въ живота; и този законъ да проникне като една велика любовь въ всичкитѣ ваши мисли и желания, да станете братя, сестри и майка на Христа. А щомъ станете братя, сестри и майка, тогава ще влѣзете въ новата наука, която ние сега проповѣдваме. Сега при мене идатъ нѣкои и казватъ: „Какъ може да стана ученикъ, какъ може да узная тайнитѣ на природата, какъ може да ми се отворятъ очитѣ?“ Но азъ го гледамъ, гледамъ и казвамъ: „Има врѣме още за тебе, по-сетнѣ ела“. Ами че, ако азъ му кажа: „Всичкитѣ пари, които имашъ, ги дай.“ Той ще вдигне рѫката си, ще се почеса по главата и ще каже: „Чакай, да си помисля малко“. Той не е готовъ. И азъ пестя врѣме и пространство и казвамъ: „Не е за тебе“. Ако го попитамъ: „Може ли да станешъ ученикъ?“ той ще ми говори два часа, че може да стане. Не, не тъй!

 

            Сега ще ви кажа: за да може да станешъ ученикъ, за да може да ти се повѣрятъ онѣзи тайни на природата, ти, най-първо, трѣбва да станешъ братъ и сестра и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине прѣзъ всичкитѣ живи клѣтки на твоя организъмъ и обърне твоята материална и реална любовь, ти ще бѫдешъ прѣдъ вратата на Храма,и Христосъ тогава ще излѣзе и ще каже: „Добрѣ дошълъ, братъ, сестра и майко!“ ще турне ключа, ще отвори вратата и ще те въведе въ Храма. И ще почне да ти разправя за ония велики тайни въ природата. Вие не сте още въ природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за васъ, а вие обикаляте само около нея. Тя е единъ великъ, но затворенъ свѣтъ. Знаете ли, какви красоти има въ нея, какви сѫщества живѣятъ въ този свѣтъ? Въ този свѣтъ сѫ останали все тия велики царе, князе, лордове, професори. Това сѫ все пропаднали ученици отъ вѣкове, фалирали търговци. За тѣхъ вече нищо не сѫществува, затова тѣ сѫ сакати, слѣпи хроми и глухи. Това е съврѣменниятъ нашъ свѣтъ — фалиралиятъ свѣтъ. Азъ го наричамъ свѣта на фалиралитѣ ученици, които не сѫ издържали най-елементарния изпитъ на братство и сестринство. Тѣ сѫ извънъ природата. Сега не казвамъ това за всички. Изобщо туй е положението на свѣта. За свѣта говоря азъ. И този е най-правиятъ възгледъ. Сега вие ще кажете; „Но ние, които сме оставили всичко, насъ какво ни очаква?“ Казва Христосъ: „Нѣма никой, който да е пожертвувалъ или баща, или майка, или кѫща и да е изпълнилъ волята Божия, че да не приеме стократно и въ бѫдеще животъ вѣченъ“.

 

            Вие едва сега сте започнали. Направили сте въведение. Нѣкои отъ васъ сѫ написали първата глава, поздравлявамъ ви. Нѣкои сѫ написали втората глава, нѣкои третата, четвъртата. Но не си правете илюзии: докато не напишете цѣлата си книга, не казвайте: „Като моята работа нѣма“. Ти не знаешъ, каква е твоята работа и каква ще излѣзе тя. Само когато я завършишъ, само тогава ще знаешъ.

 

            Онзи, който иска да бѫде братъ, сестра и майка на Христа, той трѣба да бѫде първостепенъ герой въ свѣта. Първостепенъ герой не само въ обикновения смисълъ, но да бѫде герой и по умъ, и по душа, и по духъ. Той трѣбва да има едно сърце, чисто като кристалъ; въ ума му да има свѣтлина, като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа, като цѣлата вселена; единъ крѣпъкъ Духъ, като Бога!

 

            Това е, което се изисква и което е необходимо. Азъ не ви говоря това за обезсърчение. Азъ искамъ да ви покажа, какви велики закони лежатъ скрити въ живота. Велика е волята Божия. Тя нѣма да се измѣни никога, по никой начинъ. Това е една математическа проблема, която трѣбва да се разрѣши. Докато не изпълнишъ волята на този Единния Отецъ, който е горѣ, на небеса, не можешъ да станешъ братъ и сестра на великия Учитель — Христосъ.Знаете ли, какво значи Отецъ? Отецъ — това е онзи, който движи свѣта; Онзи, които туря всичко въ редъ и порядъкъ; който се грижи и промишлява за прогреса, за условията на всички сѫщества, които е създалъ. Прѣдъ неговитѣ очи и прѣдъ неговия умъ всичко това седи ясно. И Той е прѣдвидѣлъ всичко така добрѣ, че нищо не е пропусналъ. И казва Христосъ: „Който изпълни волята на този мой Отецъ, който знае всичко, който движи земята; който нарежда хармонията въ свѣта, само той може да ми бѫде братъ и сестра и майка, както тия — моитѣ ученици. Само който има тази негова интелигентность, неговата Любовь, Истина, мѫдрость, и всичко туй да проникне въ душата му, той може да бѫде мой братъ, моя сестра и моя майка“. Не се обезсърчавайте, защото, ако се обезсърчите, вие ще замязате на циганската дъщеря; това се казва само по форма. Въ слѣдующия животъ все ще имате царска кръвь и може да вземете царския синъ. Азъ ви казвамъ единствения пѫть, по който може да изпълните волята на Отца. Вие сега точно изпълнявате волята Божия, но подъ камшика на стражаря, подъ строгото заплашване на закона. Отивашъ войникъ и казвашъ: „За отечеството отивамъ да изпълня волята Божия“. Патриотъ си, защото камшикъ има.

 

            Но, когато говоря за волята на онзи Отецъ, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълнишъ волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можемъ да достигнемъ въ тоя животъ. Ще ви преведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта при царя на арманитѣ живѣялъ единъ благочестивъ слуга, който единъ день, по невнимание, направилъ една погрѣшка, и царьтъ взелъ и го осѫдилъ на смърть. Слѣдъ присѫдата, слѣдъ екзекутирането на този слуга, явилъ се единъ отъ виднитѣ мѫдреци на тази държава и казалъ на царя: „Понеже постѫпи несправедливо съ този слуга, ти ще се оженишъ и ще имашъ синъ, но той ще бѫде глухъ, слѣпъ и нѣмъ. И туй е най-малкото наказание, което Провидѣнието ще ти даде“. И дѣйствително, на царя се ражда синъ, тъй както казалъ този мѫдрецъ: той билъ слѣпъ, глухъ и нѣмъ. И той се оплаквалъ, че неговото нещастие било най-голѣмото въ свѣта. Тогава мѫдрецътъ се явилъ втори пѫть и казалъ така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голѣмо отъ това“, И си отишълъ, но не казалъ, какво ще бѫде това наказание. И тръгналъ царскиятъ синъ да пѫтува по свѣта, да търси лѣкъ за себе си. Дошълъ въ съсѣдното царство на келвитѣ. Тамкашниятъ царь ималъ дъщеря, тя била много красива, но никой не виждалъ нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява прѣдъ хората никога, но, като чула, че този слѣпъ, глухъ и нѣмъ царски синъ дошълъ въ нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искашъ ли азъ да снема отъ тебе малко отъ страданията“? — О, ти ще ми направишъ най-голѣмото добро“, отвърналъ той. Попипала го тя за очитѣ, за ушитѣ и за езика, и на царския синъ се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видѣлъ, така се влюбилъ въ нея, та, като я изгубилъ много се наскърбилъ и казалъ: „Първата ми скръбь е нищо прѣдъ тази“. Сега вие сте въ положението на тоя царски синъ, който е билъ слѣпъ и глухъ и нѣмъ, и забравили сте грѣха за убития добъръ слуга и казвате: „Нѣма ли нѣкой, който да ни отвори очитѣ?“ Има, но, ако ви отвори очитѣ, вие ще бѫдете десеть пѫти, по-нещастни. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това — да видишъ Любовьта, а да я нѣмашъ.

 

            Слѣдователно, какво ще правите вие? Ще търсите царската дъщеря ли, или ще изправите грѣховетѣ си? Да, вие трѣбва да възвърнете живота на онзи убития слуга. Баща ви, майка ви, всички трѣбва да възвърнатъ този несправедливо отнетъ животъ. Значи, за да дойде този принципъ, всѣко прѣстѫпление трѣбва да се помете, ни поменъ не трѣбва да остане въ свѣта отъ прѣстѫпленията. Всички прѣстѫпления трѣбва съвършено да се изметатъ отъ нашия свѣтъ, и, когато вие очистите вашия свѣтъ отъ всички прѣстѫпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любовь прѣзъ вашата душа и духъ, ще станете сестри и братя и майка. Тогава елате при менъ и азъ самъ ще отворя вратата на Храма и ще ви въведа вѫтрѣ. Ясно ви говоря! Герои се иска да бѫдете въ новото учение; герои, а не страхливци! Нови нѣща ви трѣбватъ! Дипломи отъ университета не ви трѣбватъ. Доктори били, свещеници били, каквито и да сѫ, все кавалери били, все честни били. Свѣтътъ е пъленъ все съ „честни“ хора, а все пакъ безчестието царува отъ единия край до другия. Свършилъ съ дипломъ, а, като го туришъ на най-малкия изпитъ, не може да го издържи. Христосъ е провѣрилъ и казва: „Туй учение, върху което почива сегашниятъ общественъ строй, е фалшиво въ всичкитѣ си основи, то е изживѣло“. Каквото и да правите и каквото и да учите, все тамъ ще си остане. Върху васъ лежи едно наказание, че сте родили единъ синъ слѣпъ, глухъ и нѣмъ. И така е сега. И ако вие ме попитате — защо не може да живѣете добрѣ? Ще ви отговоря: слѣпитѣ, и глухитѣ, и нѣмитѣ хора могатъ ли да живѣятъ добрѣ? Не само да кажете: „Азъ те обичамъ“. Туй е американска реклама. Въ туй „обичамъ“ нѣма никаква обичь. Нѣкой каже: „Азъ съмъ святъ“, а нѣма никаква святость. „Азъ съмъ ученъ“, а нѣма никаква ученость.

 

            И тъй, ще разберете, че елементътъ, това е волята Божия, върху която вие трѣбва да турите мисъльта си. Трѣбва да се спрете тогава и да кажете: „Готовъ ли съмъ азъ да изпълня волята Божия?“ И когато дойдете да рѣшавате този въпросъ, не трѣбва да казвате: „Азъ мѫжъ имамъ, дѣца имамъ“. Нѣмате мѫжъ и дѣца. „Азъ съмъ честна жена“. Далечъ е честностьта отъ тебе! Дѣ сѫ честнитѣ хора днесъ? Азъ говоря не споредъ мѣрката, която вие разбирате, но говоря отъ гледището на братъ, сестра и майка! Азъ говоря на онѣзи, които се приготовляватъ.

 

            На васъ ви давамъ упѫтвания, и туй, което азъ ви говоря сега, въ миналото трѣбваше 30 години да прѣкарате въ нѣкоя пагода или капище и да ви се дадатъ много изпити, за да ви се кажатъ тия думи, които азъ ви казвамъ. Сега пакъ ще кажете: „Чудна работа, този строй не билъ строй, туй учение не било учение, нашитѣ съврѣменни майки не били майки. Е, какво сме ние тогава?“ Ще кажете още: „Нали сме ние християнски народъ, служимъ на Христа, познаваме учението му?“ 1914 година показа, какви сѫ християнскитѣ народи. 25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, инвалиди, значи, всичко 50,000,000. А Христосъ е казалъ; „Не убий!“ И помислете тогава, какъ ще оправдаятъ съврѣменнитѣ християнски народи този позоръ. Той е написанъ въ небето. Тия народи не сѫ християнски, а езически, подъ християнска табела. И сега е дадена заповѣдь отъ природата, и тя е дигнала пръчката си, и отъ тия народи ще се дига само прахъ и пухъ. Ни единъ народъ отъ днешнитѣ нѣма да остане неотупанъ и грѣховетѣ му неочистени. И ако нѣкои останатъ неочистени, тѣ ще бѫдатъ малки остатъци отъ тази стара култура. Това е, което казва Христосъ за онѣзи, които не сѫ извършили Божията воля. Сега въ тия народи има зародишъ на ново човѣчество — ще излѣзне другъ народъ на братство, на сестринство и майчинство. Слѣдователно, слѣдующата раса, въ която ще се народятъ новитѣ народи, щя бѫде раса на братство, сестринство и майчинство. А сегашнитѣ народи сѫ на робство, слугуване, на трудъ, на мѫчения и страдания. Това сѫ съврѣменнитѣ народи. Сега, за да минешъ отъ България въ Англия, за да ти дадатъ единъ паспортъ, ще видишъ и ще патишъ. Не трѣбва да си правимъ никакви илюзии. Този моралъ на Христа е страненъ. Страненъ е билъ Христосъ, особенъ човѣкъ е той: не прави никакъвъ компромисъ съ никого, а говори само истината и изисква само нея.

 

            Сега вие искате да бѫдете герои, казвате: „Азъ работя за Христа“. Нищо не си направилъ още! Тъй казва Христосъ. Като казвамъ „нищо“, ти може много добри работи да си направилъ, но не още сѫщественото: ще бѫде смѣшно, когато нѣкоя мома ми направи хиляди услуги и иска за това да се ожени за менъ. Може царскиятъ синъ да се е спрѣлъ, по една необходимость, въ дома на циганина, но циганската дъщеря отъ това да си мисли, че той може да стане нейнъ зетъ, това е смѣшно. Тъй си мислите вие. Не, не; той ще ви остави нѣкое благословение — той е благороденъ, но нищо повече отъ това.

 

            За да станете братя и сестри, непрѣмѣнно волята на Отца трѣбва да прѣбѫдва въ душитѣ ви. Никога нѣма да говорите за вашето благородство. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че отъ вѫглена се образува диамантътъ Азъ оспорвамъ това и казвамъ: Отъ диаманта се образува вѫгленътъ. Тѣ казватъ: вѫгленътъ, като се стопи, той се прѣчиства и става диамантъ. Азъ казвамъ: диамантътъ, като не е запазилъ блѣсъка си, става на вѫгленъ. Когато човѣкъ е праведенъ, чистъ, той е единъ диамантъ, а когато съгрѣши, той става вѫгленъ. Ако си диамантъ, това показва, че не си опетненъ. Отъ грѣшенъ човѣкъ праведенъ не може да стане. Какъ може отъ грѣшенъ човѣкъ да стане диамантъ? Диамантътъ си е всѣкога диамантъ! Около диаманта може да се образуватъ извѣстни наслоявания, и той да потъмнѣе, но то е само едно опрашвание отвънка. И азъ казвамъ: изгорѣлитѣ отъ огънь диаманти сѫ станали вѫглени. Кой е този огънь? То сѫ необузданитѣ човѣшки страсти, които сѫ образували всичкитѣ тия вѫглени. Съврѣменнитѣ учени хора казватъ: голѣма топлина, голѣмо налѣгане се изисква, за да се образува диамантътъ. Тукъ сме съгласни. Диамантитѣ се образуватъ отъ огъня на Божествената Любовь, и при налѣгането на Божията мѫдрость, и при дѣйствието на Божията воля. Диамантътъ, този камъкъ, е едно живо, разумно сѫщество. Азъ съмъ срѣщалъ много диаманти, които се оплакватъ и казватъ: „Насъ ни прѣдаватъ все отъ рѫка на рѫка, продаватъ ни, нѣкой каже: „Много хубавъ камъкъ“, вземе ни, но, щомъ се намѣри натѣсно, веднага ни продава. Постоянно ни продаватъ, като овцитѣ и говедата, но заутй пъкъ и ние никога нѣма да имъ разкриемъ нашия животъ, и хората никога нѣма да ни разбератъ; тѣ може да ни продаватъ, колкото искатъ, но на тѣзи хора ние нѣма да разкриемъ нашия животъ“. Говоря фигуративно. Дойде нѣкой праведенъ, а хората го продаватъ отъ едно мѣсто на друго. Но съ продаване нищо нѣма да се уреди. Който иска да стане ученикъ, не може да започне новото учение, ако не изпълни волята на Отца и стане братъ, сестра и майка на Христа.

 

            Сега вие сте започнали вашето прѣдисловие, написали сте, можеби, първата глава, продължавайте. Защото, ако мѫжътъ ви е много лошъ, той ще ви даде мастило да напишете историята; а, ако е много строгъ, той ще даде вѣтъръ, и вие ще пѫтувате много бързо — ще има попѫтенъ вѣтъръ. Тогава любовьта ще прѣвърне всичкитѣ противодѣйствуващи сили въ добро за този свѣтъ. И тамъ е дълбокиятъ смисълъ, който любовьта носи на душата, въ която волята Божия се е реализирала. Тогава всичко въ свѣта ще се прѣвърне за тѣхно добро. И тѣ ще разбератъ тайнитѣ, които Богъ е опрѣдѣлилъ да имъ се откриятъ. И сега, ако ти се оплаквашъ отъ мѫжа си, не си братъ, сестра и майка на Христа. Ако най-малкитѣ мѫчнотии не може да носишъ, ти още не си братъ, сестра и майка. Но, ако можешъ да издържишъ всичко, ти си близо до Храма, ти ще влѣзешъ вѫтрѣ. Скоро ще дойде Христосъ, ще отключи и ще каже: „Влѣзъ въ светилището, ти си ми братъ, сестра и майка и може да бѫдешъ ученикъ“. И Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ето моитѣ братя, сестри и майка“. Това сѫ условията за всички, които искатъ да станатъ ученици. Това ви казвамъ на всеулишане! Най-първо трѣбва да бѫдете братя, сестри и майка, да изпълните волята Божия. Любовьта трѣбва да стане факторъ въ душата, въ сърцата и въ духоветѣ ви, и така да се реализира и материализира, и тогава вие ще бѫдете прѣдъ вратата на Храма, да приемете новия животъ на възкръсението.

 

            Онѣзи, които сѫ готови, понеже има обявена отъ небето мобилизация, има вече манифестъ издаденъ, всички, които искатъ, могатъ да се запишатъ. Тукъ нѣма картечници, а се искатъ само доброволци - герои, доброволно да сторятъ това. Които искатъ, нека се запишатъ. Нека си дигнатъ пушкитѣ, но, безъ да убиватъ; ножоветѣ, но, безъ да пробиватъ; раницитѣ, всичко туй да бѫде спретнато, обути хубаво, царвули да иматъ, здрави и нови, достатъчно количество патрони да взематъ, но рѫцѣ да не отнематъ. Тамъ нѣма запасъ. Въ сражението, което ще почне, патронитѣ трѣбва да стигнатъ. Тази е сериозна работа; ще има „фъшъ“, „фъшъ!“ И тъй, въ тази нова мобилизация всички онѣзи отъ васъ, които искате, може да се запишете. Но какъ? Като идете тамъ, тамъ има една комисия: има единъ генералъ, единъ полковникъ, подполковникъ, майоръ, капитанъ, единъ поручикъ, подпоручикъ, единъ фелдфебелъ, взводенъ, има и единъ ефрейторъ и единъ простъ войникъ. Найпърво ще ви посрѣщне генералътъ, а най-подиръ ефрейторътъ и простиятъ войникъ. И той може да ви зададе въпроса: „Ти братъ, и сестра, и майка на Христа ли си?“ Ако отговоришъ „да!“ той веднага ще те запише. За нашата мобилизация тъй бива. Вие ще ме запитате: „Дѣ е тая комисия?“ Вие ще си спомните. Безъ обезсърдчение. Азъ ви казвамъ: пѫтьтъ е мѫченъ, труденъ, но е пѫть, който трѣбва да се прѣвъзмогне. Азъ ви казвамъ: за човѣшката душа, която иска да се подвизава въ пѫтя, нѣма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания брѣгъ! Вашата душа ще бѫде посрѣдницата да ви направи братя, и сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга нѣкоя сила, е въ състояние да направи това — тая душа, която нѣкога е излѣзла отъ Бога, която е въ васъ, но която вие не познавате. Къмъ нея ще се обърнете. Тя е простиятъ редникъ, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никѫдѣ другадѣ. Идете при нея, кажете ѝ: „Моля ти се“, и тя ще ви запише. И азъ мисля, че всички, които ме слушате, вѣрвате, че имате душа. Азъ мога въ 5 минути да докажа всѣкому, че има душа. То е много лесно да се докаже, че има душа. Ние имаме други доказателства за душата. Тия доказателства знаете ли какви сѫ? Тѣ сѫ ефикасни.

 

            Преди 2—3 години дойде единъ доста ученъ човѣкъ и ми каза: „Азъ мога въ обществото навсѣкѫдѣ да си пробивамъ пѫть. Имамъ два револвера, патронитѣ сѫ много ефикасни. Нѣкѫдѣ ми се спре работата, и азъ извадя револвера, гръмна, и началникътъ веднага подпише заповѣдьта. Единиятъ мой патронъ бѣше отъ хилядо златни лева, вториятъ — сѫщо. И, като ги гръмнахъ, работата стана. На слѣдния день отидохъ при министра — не подписва да ми се даде служба. Извадихъ револвера. Гръмнахъ шестъ куршума, и той каза: „Стига, не ме доубивай“, и веднага подписа. „Видишъ ли ги ти?“ казахъ му, „сигурно орѫжие си имамъ“. И като вземе да гърми, — уменъ човѣкъ е той, — нѣма да убие хората. Азъ го похвалявамъ. Дѣто ще тегли единъ куршумъ на министра и да го убие, по-добрѣ е да му тегли шестъ по хилядо. Тъй и единиятъ е здравъ, и другиятъ е здравъ. Но туй е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото зло. Туй е философията въ съврѣменния животъ, но тя не издържа критика: той физически си остава здравъ и читавъ, но духовно е мъртавъ.

 

            Сега ние ще се повърнемъ къмъ ония основни нѣща. Въ васъ вложете тази воля, не Божията воля. Бога вие не знаете. Той е неизвѣстенъ. А онзи Отецъ, за когото говори Христосъ, неговата воля ние я знаемъ. Той се е пробудилъ и казва тъй: „Всички ония мои дѣца трѣбва да изпълняватъ моята воля“. И връщане нѣма, всички трѣбва да изпълнимъ неговата воля. Всичко може да стане, цѣлата вселена може да се разруши, но да се измѣни тази воля — никога! И този Отецъ ще тури въ края на крайщата най-силенъ огънь и ще ни накара да изпълнимъ неговата воля. И да знаемъ, че неговата воля е свещена. А Христосъ казва: „По-добрѣ е сега“, въ негово врѣме. Азъ казвамъ: Волята на Този Отецъ иде сега въ свѣта.

 

            Сега отъ едната страна вие имате царския синъ — слѣпъ, глухъ, нѣмъ; отъ другата страна имате красивата царска дъщеря, и на трето мѣсто имате онзи убития слуга Какъ ще разрѣшите този въпросъ?

 

            Нѣкои казватъ: „Да ни се отворятъ очитѣ, да виждаме“. Опасно е да виждате сега. Но пъкъ, ако се боите, онзи слуга ще ви чака. Той нѣма да ви извини. Вие се намирате между двѣ дилеми: между царската дъщеря и убития слуга. Какво се иска сега? Единъ начинъ има, по който може да се разрѣши вѫпросътъ: да реализирате волята Божия, да възприемете Божията Любовь. То е тѣсната врата, това е тѣсниятъ пѫть, прѣзъ който всички трѣбва да минете. Азъ говоря само за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици и въ които съзнанието е пробудено. Нѣма какво да споримъ. Туй е едно учение, което ще провѣрите. То е така.

 

            И сега азъ ви призовавамъ да се запишете въ новата мобилизация. По цѣлъ свѣтъ е издадена вече поканата, въ цѣла Европа, въ Америка и въ всички християнски народи, и въ езическитѣ, навсѣкѫдѣ ставатъ записвания.

 

            И тия, които се запишатъ, ще се нарекатъ Божи народъ. Тѣ ще бѫдатъ избранъ народъ. Ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога живаго. Тѣ ще образуватъ новитѣ поколѣния, тѣ ще бѫдатъ гражданитѣ на новата култура, на Царството Божие. Небе и земя ще поздравлява всички онѣзи отъ васъ, които ще се запишатъ. Може да има нѣкои записани, но всички, които не сѫ се записали, да бързатъ, защото врѣме не остана. Иде врѣме, когато ще се затворятъ тевтеритѣ, и тогава не може вече да се запишете. Десетдневенъ срокъ е даденъ — това сѫ Божии дни, дни на благоволение.

 

            И тъй, желая, от моето гледище, да бѫдете въ бѫдеще и братя, и сестри, и майка на Христа, да изпълните неговата воля и волята на Отца; и тогава ние вече можемъ да кажемъ, че Царството Божие е слѣзло на земята.

 

(Бесѣда държана на 19. X. 1921 г. въ София).

 

           

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...