Jump to content

1915_04_19 Многоцѣнниятъ бисеръ


hristo

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

СИЛА и ЖИВОТЪ


БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)

image001.png

ВТОРА СЕРИЯ.

image001.png

IV.

МНОГОЦѢННИЯТЪ БИСЕРЪ

image003.png


София — 1915


Многоцѣнниятъ бисеръ.



„...който, като намѣри единъ
многоцѣненъ бисеръ, отиде и продаде
все, що имаше, и купи го“.
Ев. Мат. 13: 46.



 


    Тази сутринь ще ви говоря върху най-маловажния нагледъ стихъ отъ прочетената глава изъ Евангелието на Матея, въ свръзка съ другъ единъ законъ, седмиятъ и най-великъ законъ на природата законътъ за рода.

 

    Въ всѣко нѣщо има родъ мѫжки и женски. Кой не знае що е мѫжъ и що е жена? Има само споръ кой отъ двата пола седи по-високо. Казватъ: „Въ началото, когато Богъ създаде човѣка, направи мѫжа“; и мѫжетѣ, като защищаватъ този въпросъ отъ свое гледище, изкарватъ, че тѣ, поради това, стоятъ по-високо; женитѣ пъкъ, като защищаватъ своята кауза, казватъ, че тѣ именно седятъ по-високо отъ мѫжетѣ. По този въпросъ има споръ и въ науката между ученитѣ хора. Дълго врѣме ученитѣ хора сѫ прѣтеглювали мозъцитѣ на мѫжа и жената, за да видятъ колко грама тежатъ, и по тежестьта сѫ опрѣдѣляли тѣхнитѣ качества и сѫ казвали, че, понеже мозъкътъ на мѫжа е по-тежъкъ, мѫжътъ седи по-горѣ. Обаче, има аксиома въ херметическата философия, че всѣка истина е наполовина истина, и обратното, че всѣка лъжа е наполовина лъжа, сир., че всѣко твърдѣние е наполовина вѣрно, и всѣко отрицание пакъ наполовина вѣрно.Слѣдователно, когато човѣкъ твърди нѣщо, ако иска да е правъ, трѣбва да снеме 50% отъ своитѣ твърдѣния. На-ли знаете онази българска поговорка за мѫжа, който се уплашилъ и рекълъ: „Жено, видѣхъ 100 мечки и избѣгахъ!“ — „Посмали малко“, рекла жената“ Да, нѣмаше 100, но 80 сигурно имаше“. — „Посмали, посмали“. — „Поне 60 имаше“. — „Много сѫ кѫдѣ ще се събератъ 60 мечки да те гонятъ!“ — и мѫжътъ свалялъ, свалялъ, докато ги докаралъ до една и най-послѣ рекълъ: А бе, нѣщо шумна въ храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли бѣше, не зная“. И въ съврѣменната философия има много прѣувеличени нѣща. Туй произлиза отчасти отъ това,че хората не разглеждатъ прѣдметитѣ обективно, но ги разглеждатъ субективно; не разглеждатъ прѣдметитѣ обективно, значи, отъ мѫжка страна, а субективно отъ женска страна. Съзнателното това е мѫжката страна, подсъзнателното женската страна. Въ философията има термини: казватъ, че единъ човѣкъ има обективенъ умъ, а другъ субективенъ умъ. Всѣки прѣдметъ трѣбва да се разглежда отъ гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вѣрно понятие.

 

    Сега, ще кажете: „Какво отношение има прочетениятъ стихъ къмъ мѫжа и жената?“ Има. Вземете прѣдъ видъ какъ се образуватъ бисеритѣ. Казватъ, че нѣкой пѫть попада въ мидата малко, пѣсъче, и мидата почва да изпуща изъ себе си една течность, която обвива това малко пѣсъче, за да не я безпокои извайва го, като скулпторъ. Не само че го направя гладко, но сѫщеврѣменно и цѣненъ бисеръ. Това пѣсъче, ако не попадне въ мидата, не ще има никаква цѣна. Понеже то има извѣстна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака нѣма; да му каже: „Излѣзъ вънъ!“ езикъ нѣма; дохожда ѝ на умъ да го направи цѣнно Ти си мой неприятель, но азъ ще те възлюбя и ще те направя цѣнно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговетѣ си“. Вие бихте изхвърлили това пѣсъче навънъ, но мидата отъ него създава бисеръ, за който вие плащате скѫпо. Не само това, но Христосъ похвалва тази мида, че е извършила прѣкрасна работа. Питамъ: ако дойде Христосъ, ще намѣри ли вашитѣ работи така свършени, както работата на тази мида ще намѣри ли бисери? Вие казвате: „Условия нѣмаме“; женитѣ казватъ: „Когато ние трѣбва да работимъ, мѫжетѣ ни спъватъ, условия нѣмаме, кѫща нѣмаме, това и онова нѣмаме, не можемъ да работимъ“; а мѫжетѣ, отъ своя страна, казватъ: „Не можемъ да работимъ, защото женитѣ ни смущаватъ; това нѣмаме, онова нѣмаме, обществото ни прѣчи“ и спиратъ. А тази мида не казва, че нѣма условия; безъ крака, безъ рѫцѣ, безъ езикъ и безъ човѣшки мозъкъ, тя отъ пѣсъче създава бисеръ, и Христосъ я похвалва. Азъ ви питамъ: не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече.

 

    Но да дойдемъ до основния законъ. Външнитѣ форми сѫ резултатъ на вѫтрѣшнитѣ различия, които сѫществуватъ между мѫжа и жената. Всѣки оттѣнъкъ, всѣка черта на човѣшкото лице се дължи на една вѫтрѣшна, дълбока причина въ душата на човѣка. Като разглеждате прѣдмета, вижда ви се, че между мѫжа и жената нѣма разлика. Нѣкой пѫть жената иска да стане мѫжъ, но мѫжътъ се отвръща да стане жена.Ако ви попитамъ: какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мѫже. Какъвъ прогресъ би имало, тогава, въ свѣта, ако всички биха се родили мѫже? На-ли Богъ най-първо направи мѫжа; послѣдниятъ, обаче, каза: "Тази работа не може да я бѫде, самъ не мога да я свърша, какъ ще обработвамъ самъ тази толкова голѣма градина раятъ, дърветата, които сѫ въ нея, па и животнитѣ, които сѫ въ нея, не могатъ да ме разбератъ“. Тогава Богъ каза: „Много добрѣ, азъ ще ти направя другарь, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този великъ законъ, този процесъ, който движи свѣта. Никакъвъ прогресъ, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не сѫществуваше този законъ. Вие гледате само външната страна на нѣщата, но въ тѣхъ има много по-дълбокъ смисълъ. Единственото нѣщо, което знаете въ природата, то е само женскитъ полъ: мѫжкиятъ полъ е невидимъ. Туй слънце, което виждате, то е женско слънце мѫжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия отъ мѫжкото слънце. И съврѣменната наука го потвърдява че всѣкога енергията се проявява въ отрицателния полюсъ на електрическитѣ токове. Думата отрицателенъ“ или пасивенъ“ нѣкои хора взематъ въ лошъ смисълъ: подъ пасивенъ“ разбиратъ: слабъ,безхарактеренъ, безволенъ; но то е криво разбиране. И затуй сѫ замѣнили думата отрицателенъ“ съ израза катодни лѫчи полюсътъ, въ който се появява всѣка енергия. Възъ основа на този принципъ ще изясня много нѣща. Човѣкъ има мозъкъ, но нѣкой пѫть вие си казвате: „Нищо нѣма въ ума ми“. Защо нѣма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда. „Не мога да обичамъ“ вие сте безплоденъ. Онзи, който не може да мисли и чувствува, билъ той мѫжъ или жена, не може да ражда, а всѣко нѣщо, което не ражда, — въ Писанието е казано, — е близо до пъкъла. Всѣки отъ васъ бихъ желалъ да знае да ражда: най-голѣмото благословение е, когато човѣкъ знае да създава и отхранва. Какъ може човѣкъ да не ражда, да не създаде една добра мисъль, едно добро желание въ себе си? То е творчески принципъ, който е достоенъ зя мислящи сѫщества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принципъ, който отъ нищо може да създаде нѣщо за Твореца, а за туй сѫщество отъ мѫжки и женски полъ; туй, което въ Христианската философия наричаме Христосъ Богочеловѣкъ. Онзи принципъ, за който Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ Мене“, никой не го е видѣлъ: Бога никой не е видѣлъ; никой не е видѣлъ Бащата на свѣта. Майката знаемъ. Богъ се явява въ насъ като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаемъ. И казва се въ Писанието: „Христосъ дойде на земята да ни изяви Отца“. По сѫщия законъ човѣкътъ, който е слѣзълъ отъ небето, първоначално е приличалъ на онова малко пѣсъче, безформено, нищожно, и божествениятъ Духъ, слѣдъ като е работилъ дълго врѣме, направилъ е единъ бисеръ. И за туй, което има въ васъ, трѣбва да благодарите на тази мида, въ която сте влѣзли; ако имате сега нѣкаква цѣна, трѣбва да благодарите на туй божествено съзнание, което е работило дълго врѣме надъ васъ.

 

    И споредъ това схващане, нѣкой пѫть цѣнностьта на нѣщата стои въ тѣхното съдържание, нѣкой пѫть въ тѣхната повръхностъ. Вземете единъ мраморенъ камъкъ изработенъ, изваянъ отъ единъ великъ скулпторъ, който е вложилъ въ камъка една прѣкрасна идея кѫдѣ лежи тази идея? Въ ония тънки чертици, които този художникъ е прѣкаралъ надъ камъка. Ако нѣкой глупакъ дойде и разруши тѣзи чертици, ще остане единъ простъ камъкъ, който нѣма никаква стойность. Всичко, което ви придава цѣна, то сѫ ония ваши благородни мисли, желания и дѣла, които единъ божественъ Духъ е начърталъ върху васъ. Само ония черти, които може да тури Богъ върху вашия мозъкъ, върху вашето сърце и вашата душа, тѣ ви даватъ цѣна. И въ научна форма пакъ сѫщото е казано: съврѣменнитѣ учени хора твърдятъ, че толкова повече мисли може да произведе вашиятъ мозъкъ, колкото повече гънки има. А що сѫ гънкитѣ? То сѫ ония вложени черти, които се виждатъ върху него. Тия гънки, тия вадички канализирать вашитѣ мисли. Нѣкои хора искатъ лицето имъ да е гладичко, като топка: мислятъ, че човѣкъ е красивъ, когато е гладъкъ. Не, тогава лицето е маска. Трѣбва да има извѣстни черти върху него, да показватъ: първо, че е добъръ; второ, че е справедливъ; трето, че има въ него любовь, че е мѫдъръ, че е истинолюбивъ всичкитѣ тѣзи нѣща трѣбва да се проявяватъ навънъ. Слѣдователно, всички хора сѫ една написана книга, върху която се четатъ тѣхнитѣ качества. Нѣкои хора ме питатъ: „Ти слушалъ ли си Господа, чулъ ли си Го?“ Отговарямъ: не само Го слушамъ, но Го и виждамъ, виждамъ Го, като ми говори, и слушамъ и чувамъ Неговитѣ думи. Човѣшкитѣ думи може само да се слушатъ, но Господнитѣ може да се виждатъ. Богъ, Който е слава, се е въплътилъ въ Христа и е станалъ видимъ. И всѣки единъ отъ васъ е божествена слава, изказана, въплътена, видима и ме питате чулъ ли съмъ и говорилъ ли съмъ съ Господа. Двѣ хиляди години Го чувамъ. Христовото учение е една отлична философия не философия, съ която пипаме въ мрачината, но философия, съ която може да виждаме, да пипаме, да миришемъ и да вкусваме. Има анекдотъ, че единъ ученъ европеецъ, който се занимавалъ съ окултни науки и искалъ да прослѣди дълбокитѣ тайни на природата, попадналъ еднъжъ въ едно общество, дѣто всички хора били слѣпи, съ очи вдлъбнати навѫтрѣ; като се разговаряли съ него, рекли: „Ами този човѣкъ по що се отличава отъ насъ“, и, като го барали, разбрали, че неговитѣ очи били изпъкнали само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднемъ тази височина навѫтрѣ, за да прилича на насъ“. И съврѣменнитѣ философи сѫ отъ този калибъръ като намѣрятъ човѣкъ съ изпъкнали очи, оглаждатъ ги и казватъ: „Ти сега ще разсѫждавашъ като насъ, ще имашъ понятие за свѣта, за мѫжа и жената тъй, както ние мислимъ“. Добрѣ, но тази философия има отношение къмъ живота, къмъ една велика реалность, която трѣбва да провѣряваме всѣки день, всѣки часъ, всѣка минута, всѣка секунда, защото трѣбва да работимъ, да градимъ. И се питаме: защо сѫ тѣзи нещастия? На-ли имате положителна философия, вие сте умни хора, измѣрвате пространствата, небето; знаете колко звѣзди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислородъ, водородъ, азотъ, а не знаете да уредите вашия домъ. Значи, има нѣща, които не знаете. Нѣкои казватъ: „Тамъ има нѣща непостижими“. Но, като говоримъ върху тия нѣща, всѣко нѣщо е относително не е абсолютно непостижимо. Всѣко нѣщо е постижимо, но се изисква врѣме за разбирането му. Едно дѣте първо почне да разбира малко, послѣ повечко и повечко и, като стане възрастно, неговиятъ възгледъ върху свѣта се измѣнява. И сега задавамъ ви този въпросъ: като дойдете пакъ слѣдъ хилядо години на земята, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи? Разбира се, ще бѫдатъ като сегашнитѣ, плюсъ нѣщо едно и отгорѣ плюсъ.

    Да се повърна. Туй различие защо е? Хората не трѣбва да бѫдатъ еднакви. Законътъ е такъвъ, че хората по сѫщество сѫ еднакви, но различни по степень: всѣкога трѣбва да сѫществува разлика между хората. Това е божественъ законъ. И ако искате нѣкой човѣкъ да ви обича, между него и васъ трѣбва да има разлика, но тя трѣбва да бѫде хармонична както въ тоноветѣ на музиката има различие, и именно въ това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, отъ която ние се възхищаваме. Да дойдемъ до обяснение на тази хармония, която трѣбва да сѫществува у мѫжа и у жената, да приложимъ този божественъ принципъ. Жената е емблема на любовьта. Любовьта не може да се появи у мѫжа не въ мустакатия мѫжъ, защото и жена може да има мустаци, както иматъ и нѣкои животни, но има извѣстни качества, които я отличаватъ, и тия качества вѣчно ще прѣбѫдватъ въ нея но у мѫжа се намира оная друга божествена сила, която се казва мѫдрость. Когато любовьта и мѫдростьта се оженятъ, ражда се истината. Искате ли да узнаете истината, трѣбва да намѣрите баща си мѫдростьта, и майка си любовьта, и тѣ, като ви родятъ, ще ви кажатъ кое е истина ще се прояви тази истина. Истината е по бащина линия, тя е пакъ мѫжки полъ тя е синътъ на тия двама. Бащата и майката, сир., мѫдростьта и любовьта, като зачнатъ, пакъ ще родятъ добродѣтельта; това е вашата сестра. А добродѣтельта и истината съединени, това е правдата. Така седи този въпросъ.

 

    Искате ли да създадете този бисеръ, вашата душа именно трѣбва да го обработи. А хората съ какво се занимаватъ? Често питатъ: „Ами ти проповѣдвашъ ли нѣща съобразни съ цръквата?“ Отговарямъ: азъ проповѣдвамъ нѣща, които сѫ съобразни съ великия божественъ законъ; прѣдъ Господа не лъжа; да-ли моето учение е съгласно съ вашитѣ възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно, моитѣ възгледи да бѫдатъ съгласни съ великия законъ, да не бѫда лъжецъ прѣдъ Бога, прѣдъ Небето, прѣдъ ангелитѣ, прѣдъ светиитѣ то е важниятъ въпросъ за мене. Ако всички така схващатъ учението и така мислятъ, нѣма отъ какво да се плашимъ. Нѣкои казватъ: „Ама ти имашъ цѣль да образувашъ нѣкоя секта“. Ония, които образуватъ секти, сѫ, споредъ мене, много дребнави хора. Секта всѣки може да образува вземи брадва, нацѣпи дървото, ще направишъ секта; или вземи чукъ и начукай камъка, ще направишъ секта; влѣзъ между хората, скарай ги, ще образувашъ секта. Секти лесно се правятъ. Въ една американска черква се скарали по единъ въпросъ когато се освещава причастието, да-ли да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трѣбва да се вдигне, забравили да я вдигнатъ. Често и ние забравяме това, което проповѣдваме, и оня принципъ, който ни съединява. Нашата задача е въ въдворяване Царството Божие на земята. Искамъ да образуваме една секта, но каква? Да станемъ проводници на Божия Законъ, който да завладѣе всички умове и сърца, да станатъ всички и мѫже, и жени, и дѣца синове на Царството Божие, да заживѣятъ на земята животъ какъвто трѣбва. И сега, когато хората ми се оплакватъ: „Голѣми нещастия настанаха“, азъ имъ казвамъ: „Радвамъ се, че вашитѣ затвори се разрушаватъ, вашитѣ стари убѣждения падатъ, защото, ако отъ едно шише не се излѣе застарѣлата вода, не може да се сипи въ него нова“. Когато Христосъ дойде, евреитѣ трѣбваше да се очистятъ по сѫщия начинъ и да заживѣятъ новъ животъ; но тѣ казаха: „Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме; ти искашъ да образувашъ секта“. Но Той, както виждате, секта не образува, макаръ че отъ еврейско гледище Той бѣше еретикъ. Нѣкои ме питатъ: „Ти правовѣренъ ли си?“ Може да бѫда правовѣренъ прѣдъ Бога, но отъ гледището на цръквата да не бѫда такъвъ. И на Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народъ“; но слѣдъ 2,000 години не трѣбва вече да разсѫждаваме като евреитѣ. Питамъ: какво спечелиха евреитѣ, като разпънаха Христа? Нищо; разпръснаха се по цѣлия свѣтъ. Да се разпне човѣкъ, отъ това по-лесно нѣщо нѣма четири гвоздея стигатъ.

 

    Да се повърна на нашия прѣдметъ. Искамъ отъ васъ да разсѫждавате, да мислите дълбоко върху нѣщата. И ще ви кажа въ свръзка съ този принципъ за мѫжа и жената още едно нѣщо. Първо, трѣбва да любите Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила; второ, да любите ближнитѣ си, както себе си; трето, да любите и враговетѣ си. Азъ туку-що ви говорихъ за враговетѣ ви за онова малко пѣсъче. И Христосъ, като дойде на земята, не дойде да спасява благороднитѣ, праведнитѣ, а ония остри пѣсъчета за тѣхъ слѣзе въ ада, да ги извади навънъ. И за да се извадятъ тия бисери отъ мидата, трѣбва тази мида да се хване и разтвори. По сѫщия законъ се хващатъ хората на Небето, и, като се разтворятъ и се намѣри въ тѣхната душа този бисеръ, той се изважда. Нѣкой като умре, казватъ; „Умре мидата“, и тръгнатъ подиръ мидата и редятъ: „Горката мида, отиде! “ Азъ казвамъ, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила, защото, ако не бѣше го направила, тя нѣмаше да отиде на Небето, не щѣше да струва нищо.
   
Да се върна върху нѣкои основни черти на мѫжа и жената. Онѣзи, които дълго врѣме сѫ изучвали човѣшката конструкция, казватъ, че външнитѣ черти на човѣка се дължатъ на вѫтрѣшното негово естество, сир., какъвто е човѣкъ вѫтрѣ, такъвъ е и вънъ. За това двѣ убѣждения нѣма. Тѣ казватъ, че ходилата на краката у правилния мѫжъ или жена трѣбва да съставятъ една шеста часть отъ неговия ръстъ: лицето трѣбва да съставлява една десета отъ ръста; гърдитѣ една четвърть; дължината на рѫката отъ китката пакъ една десета; мѣрката два пѫти около китката на рѫката трѣбва да е мѣрката на врата, Разбира се, като дойдемъ до отдѣлния човѣкъ, има извѣстни дребни различия: нѣкои мѫже и жени сѫ съ по-продълговати, крушообразни, други съ валчести лица. На какво се дължи това? Хората съ валчести лица не сѫ толкова активни, тѣ сѫ хора примирителни, дипломати били тѣ мѫже или жени. Валчеститѣ лица сѫ по-свойствени на женитѣ, тѣ спадатъ къмъ категорията на майка си. Като ви описвамъ тѣзи работи, искамъ да дамъ ново направление да схващате христианството въ неговия дълбокъ смисълъ, като наука за живота. Христианството е положителна наука, която трѣбва да ни научи какъ да живѣемъ. Само въ приложението хората се различаватъ има едно приложение въ физическия животъ, друго въ духовния животъ. Мѫжетѣ и женитѣ не могатъ да бѫдатъ еднакви трѣбва между тѣхъ да има разлика. Ако мѫжътъ е активенъ и пъргавъ, ти се радвай и не казвай: „Азъ искамъ да бѫда мѫжъ“. Въ всѣко проявление трѣбва да има активность ако не на физическото поле, то въ умственото; ако не въ ума, трѣбва да бѫде въ сърцето; но винаги човѣкъ трѣбва да бѫде активенъ. Активность значи работа, произвеждане, въ трояко направление физическо, умствено и духовно. Всички хора не могатъ да работятъ едноврѣменно на едно и сѫщо мѣсто, въ едно и сѫщо направление, а въ различни полета. Туй различие, което е между васъ, може да роди и дисхармония и хармония зависи отъ васъ. Когато и двамата сѫ сприхави, единиятъ като каже нѣщо, другиятъ трѣбва да го изслуша; единиятъ като свири, другиятъ трѣбва да слуша. Този е законътъ, който дѣйствува въ физическия свѣтъ. Ако единиятъ мълчи, другиятъ оцѣнява това чувство на търпѣние и ще се отплати въ друго отношение. Обаче, ако жената не държи това поведение, мѫжътъ ще каже: „Отъ моята жена по-лоша нѣма; тя има много дълъгъ езикъ; да ни освободи Господъ: или мене отъ нея, или нея отъ мене“. Не мислете, че ще бѫдете освободени: на другия свѣтъ пакъ ще се прѣслѣдвате, ако тукъ сте се прѣслѣдвали. Туй, което може да измѣни вашия животъ, то е разбирането на Божествения Законъ и приложението му въ живота. Ще правите много грѣшки, може да правите съ хиляди, за тѣхъ Господъ нѣма да ви сѫди, Той ще ви прости увѣрявамъ ви, че ще ви прости ако само научите Божествения Законъ и работите.

 

    Но, ако слѣдъ сто грѣшки не сте научили никакъвъ урокъ, Господъ нѣма да ви ги прости. Всички нѣща въ свѣта трѣбва да се използуватъ. Ако крушата има тръне, ако розата има бодли, то е въ реда на нѣщата тѣ не сѫ туку-така поставени. Ама, ще кажете, има бодли. Онзи, който ще се качи на крушата, не трѣбва да се качва съ меки дрехи, за да не се съдератъ. Азъ съмъ видѣлъ много дѣца да оставатъ на крушата, че послѣ съ стълба ги снематъ. Който не знае закона, казва: " Тази круша е бодлива, трѣбва да се отсѣче“. Бодлива е, но хубави круши дава.

 

    Ще ви кажа другъ единъ примѣръ, който еднакво засѣга мѫжа и жената, но примѣрътъ е за послѣдната. Една жена, която е била много нервна, упорита, не изпълнявала никакъ волята на мѫжа си: каквото ѝ кажелъ, тя все противното вършела. Единъ пѫть искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвалъ: „Не сѣдай, жено, че ще паднешъ, и ще остана безъ жена“. Тя не го послушала Ще седна“. Седнала, но паднала въ кладенеца и потънала въ водата. Той взелъ да плаче и да вика: „На-ли ти казвахъ да не сѣдашъ; да бѣше ме послушала, нѣмаше да паднешъ“. Слѣдъ единъ часъ гледа, че отъ кладенеца изкача единъ дяволъ съ побѣлѣла коса. „Какво има?“ пита го мѫжътъ. — „А, казва, главата ми побѣлѣ въ единъ часъ отгорѣ отъ една жена“. Казалъ това и избѣгалъ мѫжътъ почналъ да мисли какъ може да използува този случай, и най-послѣ намислилъ. Като почналъ да посѣщава домоветѣ, въ които имало зли духове, и като употрѣбявалъ всички срѣдства заклинания, молитви за да ги накара да излѣзатъ отъ тия домове, и тѣ пакъ не излизали, сѣтилъ се да каже: „Бѣгайте, че жена ми иде!“, и тогава всички избѣгали. По този начинъ жената, която паднала въ кладенеца, направила много голѣмо добро на свѣта, защото, като влѣзла въ кладенеца, и мѫжътъ ѝ видѣлъ, че изплашила дявола, разбралъ, че дяволътъ само отъ жена се страхува, а не отъ мѫжъ, и, като извика само: „Бѣгайте, че жена ми иде!“, пропѫжда всички дяволи. Като пострадалъ единъ, хиляди се освободили.

 

    Ето защо женитѣ иматъ ключоветѣ на Царството Божие. И когато Христосъ каза на Петра: „Давамъ ти ключоветѣ на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбокъ вѫтрѣшенъ законъ, че между мѫжа и жената трѣбва да има всѣкога едно сѫществено различие. Въ това различие седи основата на обичьта, която има мѫжътъ спрѣмо жената. Въ деня, въ който жената измѣни позицията, въ която Богъ я е поставилъ, мѫжътъ нѣма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е въ състояние да накара мѫжа ѝ да я обича. Мѫжътъ е Господъ за жената; тя трѣбва да вижда, че Господъ живѣе въ него, и, за да я обича Господъ, тя трѣбва да заслужи Неговата обичь, като извърши нѣкаква работа заради Него. Понеже самъ не може да слѣзе на земята да работи, Той ни дава и умъ, и сърце и сила, — всичко за да завладѣемъ земята, да туримъ редъ и поредъкъ, въ замѣна на което Той ще ни изпрати всички добрини.

 

    Нѣкои казватъ: „Господъ ще дойде да оправи свѣта“. Той и сега го оправя, но не самъ, а чрѣзъ други; нѣмцитѣ, отъ една страна, руситѣ, френцитѣ, англичанитѣ, отъ друга страна, го оправятъ съ своитѣ топове. Нѣкои питатъ: „Кога ще прѣстанатъ да се биятъ?“. Естествено, когато се разчупи тая стѣна,която разбиватъ. Математически може да се изчисли, колко удара може да издържи извѣстенъ камъкъ. Нѣкой камъкъ се счупва отъ 100 удара, другъ отъ 200, трети отъ 500.Така сѫщо може да се отгадае и кога ще се свърши войната.Естествено, когато се изгърмятъ потрѣбното количество снаряди и патрони когато се всели у хората едно ново съзнание за тѣхното назначение на земята. И тогава хората ще кажатъ: „Свършихме една прѣкрасна работа“.

 

    И Христосъ, като се обръща къмъ Своитѣ ученици, казва имъ, че този човѣкъ, който търсилъ бисера“ смисъла на своята душа като го намѣрилъ, отишълъ, че продалъ всичкото си имане, за да го купи. Ако вие не сте готови въ този свѣтъ да пожертвувате всичко, трѣбва да пожертвувате нѣщо, но да спечелите нѣкакъвъ бисеръ, нѣщо разумно, защото има хора, които жертвуватъ цѣлото си състояние, но никакъвъ бисеръ не спечелватъ жертвуватъ го за пиянство, за билярдъ, за карти. Ако азъ бихъ намѣрилъ у сиромаха този бисеръ, за който говори Христосъ, бихъ продалъ всичкото си имане. Не е достатъчно да раздаде нѣкой цѣлото си имане на сиромаситѣ, за да направи добро, защото, когато Христосъ казва, че трѣбва да се прави добро, той иска да каже, че това добро трѣбва да се прави разумно. Не би било разумно да давашъ на единъ вълкъ всѣки день по едно агне. Въ зоологическата градина го правятъ, защото тамъ държатъ вълцитѣ за чешитъ, но въ едно общество този законъ не можемъ да го приложимъ; ние не можемъ да жертвуваме агнетата за вълцитѣ: за хората можемъ да ги жертвуваме има си смисълъ.

 

    Другъ единъ примѣръ. Въ миналитѣ прѣдисторически врѣмена сѫществували двѣ царства, прѣградени съ една непроходима планинска верига. И въ двѣтѣ царства се явявали учени хора да казватъ, че онзи човѣкъ, който може да прокопае тази планина, за да направи пѫть между двѣтѣ царства, той ще принесе най-голѣмо благо на тия два народа. И това можело да стане, обаче при условие, щото този човѣкъ, който почне да работи, никакъ да не се обръща назадъ докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаятъ, но, като дохождали до нѣйдѣ, нѣкой минувачъ дойде, бутне го: „Какво работишъ, байно?“, той се обърне да му разправи, и въ това врѣме всичко изкопано се засипва. Най-послѣ явилъ се единъ царски синъ и започналъ да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчалъ. Добрѣ, но дошълъ единъ философъ, който искалъ да му покаже по-лесенъ начинъ, за да пробие планината. Тогава и той се измамилъ, обърналъ се да го изслуша, но, когато погледналъ напрѣдѣ си, видѣлъ, че дупката, която билъ прокопалъ, пакъ се запълнила съ пръсть. Зарекълъ се за послѣденъ пѫть, че, кой за какво ще да го заприказва, нѣма да се обръща, и, като започналъ да копае, идвали пакъ да го запитватъ, но той дѣйствително останалъ глухъ за тѣхъ докато прокопалъ планината, съединилъ тия двѣ царства, и тогава се оженилъ за царската дъщеря на другото царство, и тия два народа заживѣли още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голѣмата планина, която раздѣля тия двѣ царства, е човѣшкиятъ грѣхъ, който раздѣля земята отъ небето. И ако сте ясновидецъ, ще видите между земята и небето тази черна стѣна съ крѣпости, орѫдия и стражи. Тази планина Христосъ прокопа, направи дупка затова слѣзе и когато Той казва: „Само единъ пѫть има, който води въ Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тѣсенъ пѫть. Двѣ хиляди години има какъ е прокопанъ този тѣсенъ пѫть, но малцина сѫ онѣзи, който ходятъ изъ него. Широки пѫтища има много, но тѣ не водятъ тамъ, кѫдѣто води тѣсниятъ. Мнозина хора не вѣрватъ и казватъ: „Докажете ми това нѣщо“. Разбира се, че то може да се докаже, стига човѣкъ да излѣзе навънъ отъ кѫщата си. Но той казва: „Не излизамъ“. Обаче, ще отиде до тази стѣна и пакъ ще се върне. Затуй, като знаете, че вие ще минете прѣзъ тази дупка само чрѣзъ закона на рода между мѫжа и жената, вие трѣбва да се сродите. И когато ние говоримъ за новорождение, за покаяние, подразбираме, че трѣбва да се образува една хармония между насъ и Бога. Ако Господъ не ви обича, кой може да ви обича? Нѣкой казва: „Нѣмамъ приятели този не ме обича, онзи не ме обича; Господъ не ме обича“. Не е вѣрно: Господъ ви обича; научете се и вие да Го обичате. Той не е невидимъ; навсѣкѫдѣ може да Го видите. Този Господъ, за Когото ви говоря, всѣки день най-малко по 10 пѫти ви говори, Той ви срѣща, съвѣтъ ви дава и пр. Когато мислите да направите нѣщо и срѣщнете на улицата нѣкой приятель, който ви каже: „Не го правете“, Господъ ви е говорилъ чрѣзъ този, който ви е срѣщналъ. И сега, когато азъ ви говоря, пакъ Господъ ви говори. Думитѣ сѫ мои, обвивката е моя, но съдържанието е отъ Господа. Вие приемате единъ подаръкъ, ще снемете опаковката, обвивката и ще намѣрите съдържанието. Слѣдователно, вие, мѫже и жени на земята, трѣбва да се разберете. Вие имате извѣстна опаковка наоколо, искате да станете велики въ свѣта, богати, да имате кѫщи, да имате знания, сила, да ви обичатъ всички; каквото пожелаете, съ единъ замахъ да го направите. Е добрѣ, но туй съ лотария не става. Трѣбва да научите този Божественъ Законъ и отвѫтрѣ отъ себе си да започнете. И ако, примѣрно, вземете този стихъ за бисера и въ годината или мѣсеца прѣкарвате само по 10 дена въ дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щѣхте да научите отъ него? Както единъ ученъ, като вземе нѣколко призми и ги тури въ извѣстно съчетание, може да види подъ тѣхъ най-малки микроскопически животни, които съ просто око не може да види, така и вие, ако турите въ извѣстно съчетание призмитѣ, които сѫществуватъ въ вашия умъ, ще видите много работи, които съ просто око не се виждатъ. Както учениятъ, като разгледа една капка вода подъ микроскопъ, ще види вѫтрѣ цѣло движение, цѣлъ животъ, цѣлъ свѣтъ, а обикновениятъ човѣкъ нѣма да види нищо, така и онзи, който се ползува отъ божествената мѫдрость, може да вижда всичко, което другитѣ не могатъ. Вие ставате нѣкоя сутринь неразположенъ не знаете причината. Не успѣвате въ нѣкоя работа има си причина; боледувате има си причина; не сте красивъ има си причина. Красотата трѣбва да бѫде идеалъ, както на мѫжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Иисусъ Христосъ сѫ красиви. Когато жената каже: „Мѫжътъ ми не ме обича“, азъ подразбирамъ, че тя е грозна. Душата, въ която сѫ написани: добродѣтель, правда, любовь, мѫдрость, истина, тази душа е велика, красива, всѣки може да я обича. И ако васъ не обича никой, значи, че вие нѣмате тия черти. Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чукъ върху мене и напиши тия дободѣтели“. Ако Господъ не работи съ Своя чукъ върху нѣкого, той ще бѫде единъ обикновенъ камъкъ, безъ стойность.

 

    Да дойдемъ сега до приложението какъ трѣбва да работятъ мѫжътъ и жената. Тѣ искатъ да иматъ дѣца. Дѣцата сѫ носители на истината. Вие, които искате да разберете истината, само вашитѣ дѣца могатъ да ви я разправятъ; вие, които искате да научите смирението, само вашитѣ дѣца ще ви кажатъ какво нѣщо е смирението. Една жена, която никога не е раждала, не може да бѫде ни добра, ни смирена, тя всѣкога ще бѫде горда. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Всѣка негова мисъль, всѣко негово желание, когато се родятъ, тѣ сѫ живи; въ тѣхъ се крие едно велико сѫщество, единъ ангелъ, който единъ день ще ви бѫде приятель. Дѣцата, които имате сега, едно врѣме сѫ били въ вашия умъ само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христосъ говори, вие го имате, само че нѣкои отъ васъ искатъ, вмѣсто да го облагородятъ, както мидата пѣсъчето, да го изхвърлятъ отъ себе си. Казвате: „ Господъ не го е направилъ добрѣ“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиитѣ, които Господъ е турилъ на човѣшката душа. Азъ съмъ противъ онѣзи философи които казватъ, че свѣтътъ не е направенъ както трѣбва чакайте да го поодѣламе. Жената, напр., за да бѫде малко по-тѣсна, стѣга се съ корсетъ. За да не затлъстѣвате, постете. Сега ядете три пѫти на день. Опитайте се единъ пѫть или два пѫти да ядете, да видите какъ ще се развиятъ у васъ благородни черти. Вие казвате: „Безъ храна не може“.Знаете ли колко трѣбва да ядете на день. Въ живота има извѣстни закони, който регулиратъ яденето. Нѣколко дена нѣмате охота да ядете, не яжте; чакайте докато се възбуди у васъ желание да ядете. Но мѫжътъ казва: „Жена ми трѣбва да яде, защото, инакъ, ще се развали“. Ами че тя е сега развалена, ако не яде, ще се оправи. Има и животни, който, когато сѫ неразположени, не ядатъ.

 

    Та, казвамъ, бисерчето, за което говори Христосъ, вие го имате, само че нѣкои отъ васъ искатъ да го изхвърлятъ, а то е помѣтане, а най-голѣмото зло на съврѣменната жена е помѣтането. Статистиката констатира, че въ гр. Ню-Йоркъ, прѣзъ 1905 г., е имало 100 хиляди помѣтания. Не е позволено на човѣка да помѣта дѣте нито отъ ума си, нито отъ утробата си, нито отъ сърцето си, ако иска да бѫде христианинъ. Дойде ли ви добра мисъль, вие казвате: „Ще я пометна“. Ще я пометнешъ, ама послѣ ще боледувашъ. Нѣкой казва: „Азъ помислихъ лошо“. Не е грѣхъ дѣто си помислилъ, но грѣхътъ състои въ помѣтането. Всички помѣтватъ и се чудятъ защо не е оправенъ свѣтътъ. Вие имате вече въ свѣта идиоти. Лошитѣ мисли, който ви мѫчатъ, дяволитѣ, тѣ сѫ ония дѣца, ония мисли, ония желания, който вие сте помѣтали нѣкога, защото тѣ казватъ: „Ти си една недостойна майка“, тѣ ви прѣпятствуватъ въ всѣко едно начинание, и вие ставате единъ нещастенъ човѣкъ. Затова най-добрѣ е за васъ, ако искате да бѫдете щастливи, да се удостоите да влѣзете въ Царството Небесно, отсега-нататъкъ да не помѣтате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използуване на всички ония добри мисли и желания, на всички ваши дѣца, които сте пометнали, които сте убили и украли тѣхното богатство.

 

    Ето защо въ бѫдеще ние трѣбва да отхранваме всѣка една благородна мисъль, всѣко едно благородно желание, защото тѣ ще дадатъ единъ оттѣнъкъ върху нашитѣ носове, вѣжди, очи, и ние ще добиемъ аполоновски типове. Сега-засега хората приличатъ на страшилища, грозотии; сега да идатъ на небето, като видятъ хубавитѣ ангели, тѣ ще избѣгатъ отъ тамъ.

    Затова трѣбва да се молимъ на Господа да ни помогне да се избѣлимъ. А това не е много мѫчно. Ако една мида можа да направи единъ бисеръ, за който Христосъ я похвали, вие като влѣзете въ небето, за какво ще ви похвали Христосъ? Нѣкой ще каже; „Азъ бѣхъ въ България пръвъ министъръ“, но Христосъ ще го попита: „Е, какво добро си направилъ за българския народъ? — Никакво. — Бисеръ имашъ ли? — Нѣмамъ. — Ха, навънъ, пакъ долу на земята, дотогава, докогато направишъ бисеръ, защото безъ този бисеръ нѣма да те приема въ Царстото Божие“. Дохожда единъ владика: „Ти какво си направилъ?“ ще го пита Христосъ. — Е, учихъ хората на добро, вѣрвахъ въ Тебе. — Направи ли нѣкакъвъ бисеръ? — Не съмъ. — Навънъ!“ А на този, който е направилъ нѣкакъвъ бисеръ, ще му каже: „Радвамъ се, синко, че не си ме засрамилъ, ела, ти си достоенъ синъ“. Сѫщо и вие, мѫже и жени, като идете въ Небето, ще срѣщнете нѣкой синъ вашия бисеръ който ще ви каже: „Благодаря, майко, че, когато бѣхъ единъ голѣмъ грѣшникъ, ти ме взе вѫтрѣ въ утробата си и ме направи човѣкъ. Сега въ този свѣтъ азъ ще бѫда слуга за тебе съ всичката си душа“. Туй ще бѫде вашата радость.

    Туй е, което Христосъ иска да каже съ тия стихове, отъ които азъ избрахъ най-маловажния, а виждате колко нѣщо той съдържа въ себе си. Другитѣ съдържатъ много по-дълбоки работи, които вие ще научите единъ день не тукъ на земята, а като идете въ Небето, понеже тогава ще има у васъ ново разбиране, нови чувства и нови способности. Тогава може да видите други картини, които може да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде нѣщо повече, вие не можете го понесе; то би значило да се надуе единъ сапуненъ мехуръ повече, отколкото трѣбва, — той би се пръсналъ. Ето защо, когато Христосъ казва: „Вие, жени, сте емблема на божествената любовь, въ васъ живѣе Богъ“, женитѣ трѣбва да слушатъ мълчаливо, скромно и трѣбва да се показватъ достойни да го носятъ. Вие казвате: „Трѣбва да знаешь, Господи, че свѣтътъ сега не е такъвъ, какъвто си го направилъ“. Нѣма защо да учимъ Господа. Когато Той говори, ние трѣбва да мълчимъ. А когато Той млъкне, ще започнемъ ние урока си; ще кажемъ: азъ направихъ това тъй, онова инакъ, и тогава Той ще каже: еди въ що си правъ; еди въ що не си правъ. Слѣдователно, учението Му е да Го слушате и да приложите това учение въ живота. И когато Христосъ казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мѫжа си като себе си; сѫщо когато казва на мѫжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тѣзи примѣри, тогава вашитѣ синове и вашитѣ дъщери ще ги слѣдватъ. Това е то създаване бисера алхимическиятъ законъ, приложенъ на физическото поле.


(Бесѣда държана на 19. априлъ 1915 г.)

image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...