Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1923_11_18 Гнѣвъ и страхъ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:18

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ГНѢВЪ И СТРАХЪ.

 

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме върху темата: „Ролята на червенитѣ и бѣли кръвни тѣлца.“

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темитѣ: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“ и „Седемьтѣ думи съ съотвѣтнитѣ тѣмъ цвѣтове“.

 

  Тема за слѣдния пѫть № 6: „Отличителнитѣ черти на смѣлостьта и твърдостьта“.

 

  Какъвъ цвѣтъ има думата „гнѣвъ“? При какви условия се ражда гнѣвътъ? — Гнѣвътъ е прѣвърната сила въ низходяща степень. Той е излишна енергия. Какъ се е създала тази енергия? — Всѣко желание, което срѣща на пѫтя си съпротивление, се прѣчупва. Половината отъ неговата енергия се прѣвръща въ една ненормална топлина, която отива въ мозъка, и тази топлина именно образува гнѣва. Гнѣвътъ е, който увеличава температурата въ тѣлото. Той съставлява единъ плюсъ къмъ обикновената температура на организма и дѣйствува разрушително. Азъ говоря за гнѣва въ обикновения животъ, дѣто той прѣдставлява обикновено явление, но когато човѣкъ се занимава съ възвишеното, съ Божественото, тогава гнѣвътъ се изключва. Идейниятъ животъ изключва всѣкакъвъ гнѣвъ. Гнѣвътъ не е качество на човѣшкия умъ, но той е присадка на чувствата, единъ недѫгъ на чувствата. Когато се разгнѣвите, вие може да се оправдаете съ това, че нѣкой ви обидилъ. Да, но вие може да се разгнѣвите и безъ да сѫ ви казали нѣкоя обидна дума.  Просто, вървите по пѫтя, нѣкой ви бутне, и вие веднага кипвате. Тукъ вече става подпушване на енергията. Човѣкъ не е разположенъ всѣкога да се гнѣви. Може да направите опитъ. Иди бутни най-гнѣвливия човѣкъ споредъ закона на Любовьта, той ще се усмихне и ще ти каже: бутни ме още веднъжъ! Отъ тукъ вадимъ слѣдния законъ: когато се срещнатъ двѣ положителни сили, тѣ всѣкога се отблъскватъ и образуватъ гнѣва. Запримѣръ, ако се срещнатъ двама души, крайно честолюбиви, тѣ могатъ лесно да се разгнѣвятъ.

 

1923-11-18-19_fig1.png

 

Допуснете, че точката О прѣдставлява центъра на мозъка. Линията СО прѣдставлява течението на моралнитѣ сили въ човѣка. Линията ДО прѣдставлява течението на личнитѣ сили, личнитѣ чувства въ човѣка. Когато линията ОД е по-дълга отъ линията ОС, всѣкога се ражда гнѣвътъ. Ако линията ОД се съкрати много, тогава човѣкъ става индиферентенъ, безразличенъ. Всѣка енергия, която организмътъ не може да асимилира правилно, ражда единъ излишекъ. Този излишекъ е гнѣвътъ, който винаги се отбѣлѣзва съ червения цвѣтъ. Има нѣколко признаци при разгнѣвяването: лицето почервенѣва, вѣждитѣ се свиватъ, мускулитѣ около устата трепватъ, рѫката се свива въ юмрукъ, и човѣкъ е готовъ да се прояви. Опасната страна на гнѣва е, че човѣкъ може да се отдалечи отъ правия пѫть на своето развитие.

 

  За тази вечерь ви бѣ дадена темата: кротостьта и въздържанието. Кроткиятъ и въздържаниятъ човѣкъ е човѣкъ безъ гнѣвъ. Не че нѣма гнѣвъ въ него, но той прѣвръща гнѣва още отъ основата му въ полезна енергия. Единъ ученъ българинъ ми разправяше резултатитѣ отъ единъ методъ, който приложилъ върху себе си. Той свършилъ два факултета въ странство и, като се върналъ въ България, прѣди де се залови за каква и да е работа, запиталъ се, дали ще може да се прояви като истински човѣкъ въ живота или не. За тази цѣль той избралъ слѣдния методъ: намира единъ хамалинъ и го помолва да му говори най-лошитѣ думи, които пожелае, за което ще му заплати добрѣ. Започва този хамалинъ да го ругае, да му изрежда най-лошитѣ епитети, а той слушалъ, слушалъ, докато разбралъ най-послѣ, дали ще може да издържа на ударитѣ въ живота, дали ще стане човѣкъ или не и му казва „Достатъчно вече! И наистина, опитътъ излѣзълъ много сполучливъ. Вие често се натъквате на такива хамали въ живота си, които ви услужватъ безъ пари, но сте недоволни. Този примѣръ, който ви дадохъ е дѣйствителенъ, но това могатъ да направятъ само хора съ морална стабилность. Този опитъ не може да го направи всѣки. И дѣйствително, всички велики хора въ свѣта всѣкога сѫ били подлагани на такава дисциплина. Прослѣдете живота на кой и да е отъ великитѣ хора, ще видите, че всички сѫ били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по тѣхенъ адресъ, за да се види, дали ще могатъ да издържатъ. Този, който може да издържи, той е човѣкътъ, на когото може да се възложи нѣкаква мисия. Нѣкои отъ васъ, като ученици на окултната школа, ще минатъ подъ такава дисциплина, затова подигамъ този въпросъ. Не можете да избѣгнете този пѫть. Дали ще минете тази дисциплина като ученици на школата, или вънъ отъ нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете.

 

  И тъй, първото важно нѣщо за васъ е да владате гнѣва си. Въ този случай самообладанието ви е необходимо. Освѣнъ това, вие трѣбва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човѣшкия характеръ, да разбирате, кои хора сѫ подобни на васъ, и кои не. Съ тѣзи, които сѫ подобни на васъ, вие може да живѣете добрѣ, но отъ тия, съ които не си съотвѣтствувате, трѣбва да се държите на извѣстна дистанция. Като познавате кои хора сѫ подобни на васъ, може да правите слѣднитѣ опити: когато сте силно разгнѣвени, повикайте нѣкой вашъ приятель, да тури рѫката си на задната часть на главата ви. Ако вие сте подобни помежду си, ако си хармонирате, той ще възприеме вашето разположение, и равновѣсието ви ще се възстанови. Ако пъкъ не си хармонирате, неразположението или гнѣвътъ ви ще се увеличи. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, хората отъ политическитѣ крѫгове сѫ силно честолюбиви, и ако се случи нѣкой измежду тѣхъ да каже нѣкоя дума на кого и да е отъ тия видни политически лица, даже съ мекъ езикъ, може да го засегне толкова много, че да произведе цѣла реакция въ него. Често, въ нѣкои държавници, политици, които сѫ на власть, личнитѣ чувства биватъ тъй силно развити, че тѣ само за една дума, даже деликатно изказана, сѫ въ състояние да отворятъ цѣла война.

 

  Сега, всички вие трѣбва да имате единъ опрѣдѣленъ идеалъ за живота; вие трѣбва да знаете, въ какво седи сѫщностьта на този животъ. Кога се уронва престижа на нѣкой човѣкъ? — Престижа на човѣка се уронва, когато нѣкой му каже една лъжа. Когато нѣкой човѣкъ ви говори Истината, какъвто езикъ и да държи, този човѣкъ повдига вашия престижъ. Мнозина отъ васъ се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трѣбва да бѫдете смѣли! Когато говорите Истината, не ви трѣбватъ много философии; не мислете, какви ще бѫдатъ послѣдствията; смѣли бѫдете! Когато ще изказвате вашитѣ лични мнѣния, бѫдете крайно прѣдпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убѣждение. Тия разграничения сѫ потрѣбни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете подъ съображение, нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще се намѣрите въ една задънена улица, която турцитѣ наричатъ „чакмакъ-сокакъ“ — слѣпа улица. Попаднете ли въ такава улица, ще трѣбва да се връщате назадъ. Вие трѣбва да турите въ живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? — Това знание, което ще ви ползува не само прѣзъ този животъ, но и прѣзъ бѫдещитѣ вѣкове на вашитѣ сѫществувания. Ако придобиете знание, което ще ви ползува само прѣзъ този животъ, вие ще бѫдете една посрѣдствена личность въ живота. Такова прѣходно знание е потрѣбно само за забавление, но всѣки отъ васъ трѣбва да има въ живота си една положителна идея, къмъ която вѣчно да се стреми.

 

  Вие може да се натъкнете на другъ единъ отрицателенъ недѫгъ въ живота — на страха. Мнозина се страхувате отъ гнѣва. Колкото гнѣвътъ е опасенъ въ положителенъ смисълъ, толкова страхътъ е опасенъ въ негативенъ смисълъ. Гнѣвътъ може да ви накара да извършите много прѣстѫпления: да удавите нѣкого, да убиете, да запалите нѣкоя кѫща и др. Подъ влиянието на страха, обратно: нѣма да направите такива прѣстѫпления, ще бѫдете много внимателенъ, но ще се развие въ васъ лъжата, измамата, лицеприятието, подлостьта и тѣмъ подобни. Гнѣвътъ е психическо пиянство, той развива смѣлостьта и вие мислите, че можете да направите всичко, но щомъ изтрезнѣете, ще си кажете, що ми трѣбваше да се гнѣвя? Що ми трѣбваше да се залавямъ за тия нѣща? Значи, гнѣвътъ не е естествено състояние за човѣка.

 

  И тъй, вие имате тия два недѫга въ себе си, и трѣбва да се пазите отъ тѣхъ. Тия недѫзи не сѫ отъ сега, тѣ сѫ ви съпровождали прѣзъ всичкитѣ ваши сѫществувания. Тѣ сѫ една полезна нишка за васъ, стига да ги разбирате — Ако знаете да използувате правилно страха, той ще се прѣвърне въ елементъ на благоразумие. Ако знаете да използувате правилно гнѣва, той ще се прѣвърне въ елементъ на волята — на смѣлость. Значи, гнѣвътъ може да се прѣвърне на смѣлость, а страхътъ - на благоразумие. При страха се изисква единъ малъкъ плюсъ. На химически езикъ прѣведено, страхътъ е основа, на която трѣбва малко повече киселина, за да се неутрализира.

 

  Гнѣвливиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде разсѫдливъ. И страхливиятъ човѣкъ сѫщо трѣбва да бѫде разсѫдливъ. Гнѣвливиятъ човѣкъ, щомъ почне да разсѫждава, става смѣлъ, а страхливиятъ човѣкъ, щомъ почне да разсѫждава, става благоразуменъ. Първиятъ ще извади ножа си и така ще разрѣши въпроса си, а вториятъ ще вземе перото, ще пише въ вѣстницитѣ и като писатель ще разрѣши въпроса. Всички писатели, които пишатъ, не сѫ смѣли хора. Тѣ сѫ смѣли само съ перото въ кабинета си, а вънъ не сѫ смѣли. Докато пишатъ още, тѣ сѫ смѣли, защото не знаятъ, какви ще бѫдатъ послѣдствията.

 

  Какъвъ е цвѣтътъ на страха? Какъвъ става човѣкъ, като се уплаши? — Той приблѣднѣва, става жълтъ. Значи, страхътъ кара човѣка да мисли. Щомъ човѣкъ направи една погрѣшка, външно въ него се прѣдизвиква жълтиятъ цвѣтъ. Значи, страхътъ се лѣкува само чрѣзъ жълтия цвѣтъ. Гнѣвътъ съ какво се лѣкува? - Съ розовия цвѣтъ. Това показва, че тъмно-червения цвѣтъ трѣбва да се прѣвърне въ розовъ, или въ синъ. Мислете за тия цвѣтове. Тия вибрации ща прѣдизвикатъ у васъ едно успокояване, и вие ще почнете да мислите, да разсѫждавате. Кой цвѣтъ изпѫква слѣдъ розовия? Въ кого се влюбва розата. Когато човѣкъ се влюби, започва да мисли. Значи, слѣдъ розовия цвѣтъ иде жълтиятъ. Розовиятъ и жълтиятъ цвѣтъ си хармониратъ. Когато вие искате да излѣкувате извѣстенъ недѫгъ отъ себе си, прѣкарайте тия два цвѣта прѣзъ ума си, и тѣ ще произведатъ единъ малъкъ благоприятенъ резултатъ. Какво е съотношението между жълтия и синия цвѣтъ споредъ васъ? Кой е прѣобладаващиятъ цвѣтъ сега на земята? — Зелениятъ. Ние сме потопени въ зеления цвѣтъ, прѣзъ него минаваме. Той е цвѣтътъ на човѣшката индивидуалность, прави го самостоятеленъ.

 

  Както виждате, вие може да се лѣкувате съ цвѣтоветѣ. Когато вашата нервна система, или когато вашиятъ умъ или вашето сърце почнатъ да обѣднѣватъ, въ васъ се заражда съмнѣнието. Щомъ сте обѣднѣли, прѣдставлявайте си едноврѣменно слѣднитѣ три цвѣта: розовъ, жълтъ и зеленъ. Като се съединятъ тия три цвѣта, правятъ едно съединение, което прѣдразполага човѣка да се чувствува като самостоятеленъ индивидъ. И тогава той казва: сега, азъ мога да направя всичко.

 

  Коя дума съотвѣтствува на розовия цвѣтъ? Кое прѣдизвиква да се яви външно розовиятъ цвѣтъ? - Радостьта. Онзи, който се влюбва, нали се радва най-напрѣдъ? Всѣки прѣдметъ, или всѣко лице, което обичате, прѣдизвиква въ васъ радость. Коя дума външно съотвѣтствува на жълтия цвѣтъ, или на Мѫдростьта? По какво се познава мѫдрия човѣкъ. Вече за влюбения знаете, той се радва. Дѣтето, като получи нѣщо отъ баща си, скача, радва се. Ами мѫдриятъ човѣкъ какво качество ще прояви? (—Сериозность, замисленость, доволство). Не, външната страна на мѫдрия човѣкъ е работата. Само мѫдриятъ човѣкъ работи. Ако е художникъ, взима четката — рисува; ако е поетъ, взима перото — пише. Въ каквото и да е направление, той е дѣятеленъ — работи. Той работи, не се труди. Трудътъ не е качество на мѫдритѣ хора, а на обикновенитѣ. Само мѫдриятъ човѣкъ работи, и на лицето му се изразява удоволствието. Мѫдриятъ човѣкъ работи съ удоволствие. И тъй, любящиятъ човѣкъ се познава по радостьта, а мѫдриятъ — по работата. Нѣкой казва: какво трѣбва да направя, за да стана мѫдъръ? Нѣма да се трудишъ, а ще работишъ. Всѣки човѣкъ има какво да работи: да изглажда своя характеръ, да чисти лошото отъ своя умъ, отъ своето сърце. Да изглаждашъ извѣстни свои недѫзи, или да придобивашъ нѣкои добри качества, това е работа! Ти искашъ да станешъ мѫдъръ, смѣлъ, разсѫдливъ, това е благородна работа — ще работишъ.

 

  Туй, което прѣчи на съврѣменната наука да намѣри Истината, да посочи истински методи за възпитанието, е това, че въ нея идеитѣ сѫ разхвърляни. Въ съврѣменната наука нѣма идеи, които да вървятъ тъй свързани, рѫка за рѫка. Напротивъ, всичкитѣ ѝ идеи сѫ разхвърляни. Напримѣръ, идеята „да бѫдемъ добри“, тя я счита като едно прѣдложение, като единъ орѣхъ, който може да се изяде. Не, за да бѫдешъ добъръ, ти трѣбва да прѣвърнешъ своята противоположна идея 2-3 пѫти, да разорешъ тази земя, да посадишъ въ нея орѣха и да чакашъ плода. Добротата е плодъ. Най-мѫчното изкуство е да бѫдемъ добри. Ти не можешъ да станешъ добъръ изведнъжъ. Най-първо ще започнешъ съ радостьта, и слѣдъ туй ще дойде добродѣтельта. Тя ще се яви като резултатъ на радостьта и работата. Природата не обича разхвърляни идеи. Ние сме много логични, но Истината я нѣма въ тази наша логичность. Природата пъкъ е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Единъ день тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и нѣма да ни остави нищо. Не си правете илюзии, че тя търпи лъжата. И Писанието казва: „Блаженъ онзи, когото Господъ наказва“. То значи: блаженъ онзи, на когото Господъ показва грѣшкитѣ още отъ начало. Дойде при тебе нѣкой твой приятель, покаже ти нѣкоя погрѣшка — благодари му. Природата го пратила при тебе, той е нейнъ посланикъ. Ако се откажешъ да го приемешъ, единъ день тя сама ще дойде, ще те вземе, безъ всѣкакви церемонии и хопъ — въ ретортата си вѫтрѣ. И отъ тебе само пара ще остане.

 

  Първото нѣщо за васъ: ще се научите всички де обичате Истината. Азъ не ви говоря за абсолютната Истина, но за тази, която е вложена въ живота, която е необходима за създаване характера ви, за създаване устойчивость на вашата наука. Вашата наука трѣбва да се циментира, да стане единъ солиденъ елементъ въ живота, за да бѫде стимулъ за работа.

 

  Моята цѣль сега ни най-малко не е да ви давамъ нѣкои морални наставления. Азъ изразявамъ само, какъ дѣйствува извѣстенъ законъ въ природата. И безъ да се говори, чрѣзъ страдания хората постепенно ще достигнатъ до сѫщитѣ резултати, но който е разуменъ, може да се ползува отъ опитностьта на другитѣ. Човѣкъ като страда дълго врѣме, добива Истината. Тогава той разбира думитѣ на ап. Павла: „Винаги се радвайте и постоянно се молете!“

 

  Сега, какъ ще изтълкувате думата радость? Прѣдставете си, че радостьта е една монада. Какво означава буквата Р, съ която започва думата радость? Вие знаете, че въ природата нѣма случайности. Значи, този знакъ не е взетъ случайно. Той може да е взетъ отъ латинската азбука, но го има и въ египетскитѣ иероглифи. Тия знаци сѫществуватъ и въ природата. Буквата Р прѣдставлява една монада. Буквата А — коренътъ на тази монада, спуснатъ надолу. Слѣдователно, щомъ е коренъ, той е двоякъ въ себе си, едноврѣменно е и сладъкъ, и горчивъ. Като коренъ, той изразява всички ония нѣща, които се явяватъ въ материята. Горчивина и сладость съотвѣтствуватъ на двѣтѣ състояния скръбь и радость. Тия двѣ противоположности се срѣщатъ при сегашнитѣ състояния на живота. Слѣдъ една голѣма радость идва една голѣма скръбь. Нѣкой приятель ви услужи съ 10,000 лева, и вие се радвате. Не се минава много врѣме, той ви казва: я ми върни паритѣ назадъ! Питамъ: кои сѫ причинитѣ да ви даде паритѣ, и слѣдъ извѣстно врѣме да си ги иска назадъ? Ако вие не му ги върнете назадъ, той казва: „Едно врѣме те мислѣхъ за мой приятель, но сега се разочаровахъ. Върни ми назадъ паритѣ!“ Дава ви подъ сѫдъ, осѫждатъ ви и ви турятъ въ затвора. Вие си казвате: какво ми трѣбваше да приемамъ тази услуга: Психологически може да се обясни, кои сѫ причинитѣ на това нѣщо, но азъ вадя слѣдното заключение: човѣкъ, който дѣйствува по закона на Любовьта и Мѫдростьта, никога нѣма да влѣзе въ затвора за 10,000 лева. Умниятъ човѣкъ затварятъ само за Истината. Той казва: само за Истината мога да живѣя въ затвора — за нищо друго! Позоръ е да лежи човѣкъ въ затвора за 10,000 лева! Да лежа за Истината, да ме биятъ за Истината — разбирамъ, но да ме биятъ за дребно нѣщо, това е срамота! Само за Истината мога да подложа гърба си — нека биятъ! Ти ще мълчишъ. Измѣнишъ ли този законъ, Истината сама ще те накаже. Затова тя казва: „Остави, ти не защищавай себе си! Нѣкой ще каже: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Не, това е Мойсеевото учение. То нѣма нищо общо съ Истината. Другадѣ можемъ да приложимъ това правило „око за око“, но дойде ли до Истината, ще обърнешъ гърба си. Тя казва: ти не се защищавай, азъ ще те защищавамъ. Речешъ ли самъ да се защищавашъ, ти си фалиралъ, ти си пропадналъ вече. Остави Истината да те защищава. Онзи, който днесъ те е ударилъ три пѫти, слѣдъ една година ще бѫде твой приятель. Но кога? — Ако ти прѣмълчишъ заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: „Извини, азъ направихъ голѣма погрѣшка по отношение къмъ тебе, но зарадъ това отсега вече съмъ твой приятель“.

 

  Сега, азъ не искамъ да ангажирамъ всичкото ви врѣме за учение на това, което ви говоря. Ще употрѣбите само това врѣме, което не знаете, какъ да употрѣбите, само празното си врѣме. Ето кое е празното врѣме, споредъ менъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, това е празно врѣме, използувайте тогава учението на живата природа. Занимавайте се съ него. Щомъ умътъ ви е заетъ, оставете го на страна. Когато животътъ ви се обезсмисли, когато ви е страхъ отъ нѣщо, когато имате нѣкакво неразположение на духа, пакъ вземете учението на живата природа. Това е правилниятъ начинъ, по който може да възстановите своето равновѣсие, силитѣ въ своя организъмъ. Обезсърченъ сте отъ живота, мислите, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, занимавайте се съ учението на живата природа. Занимавайте се съ цвѣтоветѣ, съ Любовьта, съ Мѫдростьта, и намѣрите ли нѣщо сѫществено за васъ, задръжте го. Азъ мисля, че вие ще намѣрите по 3-4 часа на день такова празно врѣме, което да посвѣтите на новото учение.

 

Т. М.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта

 

води къмъ Истината.“

 

— Тя постоянно ни весели.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt