Jump to content

1923_11_11 Прѣвръщане на цвѣтоветѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Прѣвръщане на цвѣтоветѣ.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“

 

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Ролята на бѣлитѣ и червенитѣ кръвни тѣлца.“

 

  За слѣдния пѫть тема № 5: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“.

 

  Упражнение. Ще направите едно упражнение съ вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате бѣлия цвѣтъ. Този цвѣтъ да слиза отгорѣ ви като душъ. Вдишванията ще ставатъ ритмично и съ движение на рѫката — съ показалеца на дѣсната рѫка.

 

1923-11-11-19_fig1.png

 

  Ще броите до четири. Вдигате дѣсната си рѫка нагорѣ и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте рѫката си отъ А надолу, до В. При второто броене издишвате и движите рѫката си налѣво, отъ В до С. При третото броене вдишвате и движите рѫката си надѣсно, отъ С до Д. При четвъртото броене издишвате и движите рѫката си нагорѣ, отъ Д до А. При тия движения се образува човѣшкия кракъ. При движението на краката си трѣбва да спазвате сѫщитѣ вдишвания и издишвания. Когато организмътъ е нормаленъ, при стѫпването напрѣдъ се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назадъ се издишва. Защо много хора сѫ неврастеници? — Тѣ издишватъ, когато стѫпватъ, и вдишватъ, когато свиватъ крака си, затова се изморяватъ. Не е тъй, обаче. Законитѣ на природата сѫ строго опрѣдѣлени. И вие сѫщо така не спазвате тия движения на природата, затова, като ходите по екскурзии се уморявате. Никога не трѣбва да правите рѣзки движения, но плавни, хармонични трѣбва да бѫдатъ движенията ви.

 

  И тъй, при всѣко вдишване и издишване ще мислите едноврѣменно за бѣлия цвѣтъ и за чистотата. Добрѣ е да правите упражненията си на чистъ въздухъ, ако имате дома си градина. Всѣка сутринь ще правите упражнение и за ритмично ходене (по 5 минути). Съ тѣзи упражнения ще помогнете на организма си за възстановяване равновѣсието въ нервната си система и прѣмахване дисхармонията, която сѫществува въ васъ. Вие може да се запитате: защо именно чрѣзъ движенията ще се възстанови хармонията въ организма ни? Всички движения въ природата, положителни и отрицателни, сѫ строго опрѣдѣлени. Тѣ почиватъ на извѣстни закони, за това въ тѣхъ има дълбокъ смисълъ. Напримѣръ, единъ съврѣмененъ физиологъ, като изучава червенитѣ и бѣлитѣ тѣлца въ кръвьта, изпуща ги изъ прѣдъ видъ въ извѣстно отношение, като важни фактори въ кръвьта, а отъ тамъ и въ човѣшкия организъмъ. Съврѣменнитѣ учени не сѫ изучили още напълно ролята на червенитѣ кръвни тѣлца.

 

  Ще ви запитамъ: каква е ролята на червения цвѣтъ, напримѣръ? Окултиститѣ казватъ, че червениятъ цвѣтъ е свързанъ съ чувствата, или съ любовьта. Той всѣкога носи животъ. Отъ какво зависи различието въ интенсивностьта на червения цвѣтъ? — Отъ това, въ каква гама е, както и въ музикалнитѣ тонове. Да вземемъ линията А В, която да ни прѣдставлява стълбата, по която се нареждатъ седемьтѣ основни цвѣта на свѣтлината.

 

1923-11-11-19_fig2.png

 

Вълната а означава първия, червения цвѣтъ на свѣтлината въ първата гама. Слѣдъ червения цвѣтъ идватъ по редъ другитѣ цвѣтове на свѣтлината, докато стигнете до седмия, който е виолетовиятъ (g). Съ този цвѣтъ свършва първата гама отъ седемьтѣ цвѣта и отново започва пакъ червения цвѣтъ, обаче отъ втората, по-висока гама. И тукъ се изреждатъ сѫщитѣ цвѣтове А, В, С . . . до G (виолетовия цвѣтъ). Отново иде червениятъ цвѣтъ, но вече въ още по-висока гама, а слѣдъ него останалитѣ. Малкитѣ форми на червения цвѣтъ показватъ външната страна на любовьта, т. е. намаление на любовьта.

 

  Какво е физиологическото състояние на човѣка, когато въ кръвьта му прѣобладаватъ червенитѣ кръвни тѣлца? — Забѣлѣзва се голѣма активность. Какво ще бѫде състоянието на човѣка, ако въ кръвьта му се намалятъ до минимумъ бѣлитѣ тѣлца, напримѣръ на 10,000 червени тѣлца остане едно бѣло? Колко червени, и колко бѣли кръвни тѣлца има приблизително въ човѣшкия организъмъ? (— На единъ кубически милиметъръ има приблизително 5 милиона червени и 10,000 бѣли кръвни тѣлца, значи отношението имъ е 1:200). Споредъ васъ, кои тѣлца стоятъ по-високо въ организма на човѣка, т. е. кои сѫ по-културни, бѣлитѣ, или червенитѣ? (— По служба, знаемъ, че червенитѣ кръвни тѣлца разнасятъ кислорода по клѣткитѣ, а бѣлитѣ запазватъ организма отъ врѣдни, чужди елементи). Значи, бѣлитѣ тѣлца могатъ да воюватъ. Тѣ съзнаватъ, че имъ е даденъ единъ живъ организъмъ, когото трѣбва да пазятъ. И червенитѣ, и бѣлитѣ тѣлца вие можете да си прѣдставите като малки душички, въ ембрионално състояние, които въ бѫдеще ще се развиватъ. Слѣдователно, сега тѣ прѣкарватъ една фаза отъ своето развитие, въ която се учатъ на трудолюбие и самоотричане.

 

  Сега, ако вземемъ човѣшката душа като една голѣма, важна монада А, и всички други малки душички като малки монади, напримѣръ всѣка отъ тѣхъ да прѣдставлява монада В, тогава, споредъ теорията на Лайбница, питамъ: тази първична монада има ли нужда отъ другитѣ монади около себе си? — Има. Ще задамъ въпроса другояче: дѣсната рѫка има ли нужда отъ лѣвата? — Има. И лѣвата рѫка има нужда отъ дѣсната, но и съ една рѫка човѣкъ може да живѣе. Съ двѣ рѫцѣ е по-добрѣ, разбира се. Рѫката има ли нужда отъ петьтѣ пръста? — Има. Човѣкъ може да прѣкара живота си и съ единъ пръстъ, но съ петь пръста е по-добрѣ. Всичкитѣ пръсти на рѫката иматъ ли еднаква сила? — Не. Силата на палеца е равна на другитѣ четири пръста, той има единъ плюсъ повече. Палецътъ е +5, а всѣки отъ останалитѣ пръсти е —5. Ако се отрѣже палецътъ на човѣка, той губи силата си, чувствува, че е изгубилъ нѣщо много важно, но щомъ се отрѣже кой и да е отъ останалитѣ пръсти, не се чувствува голѣма загуба. Значи, монадата А има нужда отъ монадата В. Монадата В е форма, чрѣзъ която може да се изрази монадата А. Коя монада е по-висока, А или В? (монадитѣ се различаватъ само по степень). — По-висока е монадата А. Законъ е: по-високото всѣкога се изразява чрѣзъ по-низкото, или нисшето всѣкога служи като изразъ на висшето.

 

  Като казваме, че монадата А е по-висока отъ монадата В, вие ще си кажете: разбира се, че А е по-висока отъ В, тя е първата буква въ азбуката. Не мислете, че първата буква е А, вие не знаете още, коя е първата буква. Български езикъ, па и другитѣ езици започватъ съ буквата А, но това още нищо не значи. У насъ буквата В е трета по редъ, но въ френски, въ английски езикъ тя е втора по редъ, на мѣстото на нашата буква Б. При това, въ английски езикъ буквата А има седемь произношения: а, о, я, ье, ѫ, а останалитѣ двѣ произношения и англичанитѣ не произнасятъ правилно.

 

  Червениятъ цвѣтъ е проявление на единъ висшъ свѣтъ. Той е емблема на Любовьта. Той е толкова чистъ и деликатенъ, че ако се докоснете до него, ще внесе въ васъ висши вибрации, висшъ животъ, но колкото повече слиза надолу отъ една гама въ друга, той става все по-гѫстъ и по-гѫстъ, докато въ физическия свѣтъ този цвѣтъ дѣйствува възбудително на хората. Червениятъ цвѣтъ не внася нѣщо благородно въ човѣка, напротивъ дразни го и го кара да воюва. Когато човѣкъ се зачерви, той има желание да се прояви. Червениятъ цвѣтъ не носи всѣкога миръ за земята. Като се дигне червеното знаме, трѣбва да се знае, че кръвь ще се пролива. Когато червениятъ цвѣтъ избива навънъ, не е опасно, но когато има вѫтрѣшно проявление на червения цвѣтъ, тогава е опасно. Ако вие сте попаднали въ червения цвѣтъ а1 отъ първата гама, вие трѣбва да прѣминете въ а8 на третата гама, който цвѣтъ съотвѣтствува на умствения свѣтъ, и така ще се тонирате.

 

  Да разгледаме сега въпроса, какъ може да се прѣвръщатъ цвѣтоветѣ отъ едно по-нисше, въ едно по-висше състояние. Какъ можемъ да прѣвърнемъ червения цвѣтъ, напримѣръ? Вие знаете, че думитѣ „животъ и любовь“ иматъ червенъ цвѣтъ. Имате извѣстно неразположение, раздразнени сте, страститѣ ви въ този случай взиматъ надмощие. Какво трѣбва да направите, за да измѣните вашето състояние? Вие изговаряте думата „любовь“ нѣколко пѫти, за да прѣвърнете тази нисша енергия въ по-висша, но не успѣвате, положението ви не се подобрѣва. Първата буква Л е единъ клинъ, който цѣпи, но не може да трансформира. Тогава, вземете любовьта въ трета степень, въ нейното състояние на „благость“ и я произнесете нѣколко пѫти. Буквата Б поглъща излишната енергия въ васъ, тя е законъ на растене. Тази дума ще трансформира състоянието ви. Тъй че, като произнесете нѣколко пѫти думата „любовь“ и не ви помогне, произнесете думата „благость“ и слѣдете, какъ ще ви се отрази. Правете опити съ думитѣ, да видите, какво влияние ще укажатъ върху вашия мозъкъ. Азъ ще ви напиша изречението: любовь и благость сѫ двѣ сили.

 

  Питамъ ви: вѣрно ли е, че любовьта придава сила на човѣка? Напротивъ, любовьта прави силния човѣкъ слабъ. Виждашъ, нѣкой човѣкъ дигналъ рѫка да те убива, но като го посѣти любовьта, той спуща рѫката си надолу, и този силниятъ човѣкъ почва да плаче като дѣте. Слѣдователно, въ това отношение любовьта не е сила. Тогава, ако кажа, че любовь и благость сѫ двѣ качества на човѣка, мисъльта ми права ли е? Може ли любовьта да бѫде качество? Тя съдържа качества въ себе си, но сама по себе си не е качество. Значи, по-право е да кажемъ: любовь и благость сѫ двѣ сили. Като произнесемъ това изречение правилно нѣколко пѫти, веднага развивашъ своето сърце и своя умъ, които дѣйствуватъ хармонично въ тебе, ти имашъ вече сила. Тия двѣ думи служатъ на човѣка да събудятъ силитѣ му. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е алченъ за богатство, за слава. Дойде ли въ него любовьта, тя въздѣйствува срѣщу тия сили, обуздава ги.

 

  И тъй, ако вие искате да имате любовь, за да станете силни, това е криво разбиране. Онзи, който иска да се домогне до любовьта, той прѣди всичко трѣбва да е силенъ. Любовьта нѣма нищо общо съ слабитѣ хора. Това е едно противорѣчие, нали? Забѣлѣжете, дѣцата сѫ много силни. Всички казватъ, че дѣцата сѫ слаби. Едно криво заключение. Дѣтето заповѣдва на цѣлата кѫща. Всички треперятъ отъ него. Какъ може, слабиятъ човѣкъ като заплаче, да му помагатъ всички? Туй дѣте не е слабо, силно е. Като чуятъ, че нѣкое дѣте плаче, отъ махлата идатъ хора да видятъ, какво иска. То казва: „Ти ще ми помогнешъ!“ Туй дѣте заставя всички наоколо си да го слушатъ. Казватъ: туй слабото, немощното дѣтенце. Немощно е то по отношение невъзможностьта си за дадено врѣме да движи своитѣ органи, но вѫтрѣшно е много силно — по импулсъ, по стремежъ е много силно. Но отпослѣ, като започва да расте, постепенно изгубва своята сила. Въ първо врѣме баща му не го бие, но като поизрасте, като стане на 5 — 6 години, баща му го побийва. Докато си дѣте, всички те обичатъ. Ти имашъ сила, защото любовьта дѣйствува върху тебъ. И затова, когато ние говоримъ, че трѣбва да станемъ дѣца, то е за да бѫдемъ силни. Туй е първата фаза въ живота. Щомъ сме силни, ще дойде и любовьта, понеже тя ще има съ какво да се занимава. Любовьта трѣбва да има какво да обработва. Тя ще вземе силата, която е у насъ, ще я обработи и ще я тури въ права посока.

 

  Тия опити, които ви давамъ да правите, понѣкога може да излѣзатъ сполучливи, понѣкога не, и нѣкои отъ васъ може да се разколебаятъ. Тѣ сѫ цѣла наука. Вие трѣбва да постоянствувате въ тѣхъ тъй, както въ музиката. Азъ ви давамъ само едно общо положение, което вие ще видоизмѣняте въ разни вариации, докато най-послѣ постигнете резултатъ. Имате едно неразположение, кажете си: любовь и благость сѫ двѣ сили. Послѣ: любовь и благость сѫ двѣ условия. Ако състоянието ви не се е измѣнило още, кажете си: любовь и благость сѫ двѣ качества и т. н. При изговарянето на тия изрази, наблюдавайте се, да видите, кой отъ тѣхъ е произвелъ върху васъ най-добро влияние въ дадения моментъ. Който изразъ ви укаже най-добро въздѣйствие, той е най-близо до Истината.

 

  Правете и други опити съ цвѣтоветѣ, а именно: изговаряйте нѣкои думи и слѣдете, на кой цвѣтъ съотвѣтствува всѣка отъ тѣхъ. Азъ ще ви запитамъ: думата „растене“ на кой цвѣтъ съотвѣтствува споредъ васъ? — На зеления. Скръбь? — На черния. Знание? — На жълтия. Жълтиятъ цвѣтъ съотвѣтствува на Мѫдростьта. Този цвѣтъ не сѫществува въ природата, той е само отражение, до сега не се е проявилъ, ние не го знаемъ. За въ бѫдеще може да се прояви. Цвѣтъ, който се е проявилъ, има сила въ себе си, той е живъ, съзнателенъ цвѣтъ. Като влѣзешъ въ неговата аура, съ него можешъ чудеса да правишъ. Жълтиятъ и червениятъ цвѣтъ за сега сѫ само маски, не сѫ истинскитѣ образи. Задъ всѣки цвѣтъ седи една разумна сила въ вселената. Напримѣръ, сърцата на всички висши сѫщества на Любовьта сѫ свързани съ червения цвѣтъ, който тѣ изпращатъ като струя на земята. Но за да се домогнешъ до сѫществената сила, която се крие задъ този цвѣтъ, трѣбва да го прѣвърнешъ 7 пѫти, т. е. да го дигнешъ въ 7 по-високи гами. Да обясня мисъльта си. Да кажемъ, че имате една картина, намазана съ червена боя, и вие сте малко натѫженъ, доближите се до картината и я пипнете. Какъ мислите, тази червена боя ще ви прѣдаде ли нѣщо, ще внесе ли въ васъ нѣкакъвъ животъ? — Не. Вие сте още натѫженъ, затова взимате единъ трендафилъ съ розовъ цвѣтъ, помирисвате го, искате да си въздѣйствувате съ него, но и той не ви помага. Дохожда най-послѣ единъ вашъ приятель, който ви обича и ви казва: обични приятелю! — щомъ чуете тази дума, вашето скръбно състояние веднага се измѣня. Думата „обичь“ има розовъ цвѣтъ, тя веднага внася единъ новъ елементъ въ васъ. Тази дума, като е минала прѣзъ душата на вашия приятель, произвежда тия висши трептения на червения цвѣтъ, вие ги възприемате и си въздѣйствувате чрѣзъ тѣхъ. Трѣбва да кажешъ „обичамъ ви“, а не „азъ ви обичамъ“. Думата „азъ“ прѣдава материаленъ характеръ на любовьта.

 

  И тъй, ефектътъ на цвѣтоветѣ зависи отъ тѣхнитѣ вибрации. Колкото сѫ по-висши вибрациитѣ на даденъ цвѣтъ, толкова и резултатътъ е по-добъръ. Правете опити, за да чувствувате вибрациитѣ. Когато сте разгнѣвенъ, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се въ себе си, въ вашата аура, и ще видите въ този поясъ около васъ широки, черни рѣзки. Тогава казвате: колко съмъ черенъ! Човѣкъ може да вижда въ аурата си трептенията на разнитѣ цвѣтове. Висшитѣ трептения, които идватъ отъ висшитѣ свѣтове, влизатъ въ аурата ви и създаватъ една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идватъ отъ нисшитѣ свѣтове, създаватъ нисши настроения и придаватъ тъменъ цвѣтъ на аурата ви. Когато сте неразположени, трѣбва да знаете, отдѣ иде това неразположение и въ кой цвѣтъ се намирате. Много пѫти вие сте въ дисхармония съ тия висши, живи цвѣтове. Ако сърцето ви не чувствува правилно, вие сте въ дисхармония съ червения цвѣтъ. Ако сте въ дисхармония съ мислитѣ си, жълтиятъ цвѣтъ не може да ви изпрати своитѣ висши трептения. Ако черниятъ ви дробь е разстроенъ, вие не може да възприемете трептенията на зеления цвѣтъ. Много окултни ученици страдатъ по тази причина именно, че не могатъ да се хармониратъ съ цвѣтоветѣ.

 

  За слѣдния пѫть ще напишете по една дума, която приблизително да съотвѣтствува на всѣки единъ отъ седемьтѣ цвѣта. Азъ искамъ да употрѣбите думи извънъ двѣтѣ „обичь и любовь,“ които употрѣбихме тукъ. Значи, ще напишете 7 думи. Не се смущавайте, не се безпокойте, дали ще опрѣдѣлите точно цвѣтоветѣ на тия думи. Вие трѣбва да бѫдетѣ като музиканта, който се учи. Има нѣща, които се придобиватъ чрѣзъ постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. Ти може да разбирашъ музиката теоретически отлично, но практически да не знаешъ нищо. Чрѣзъ, постоянно слушане, чрѣзъ постоянни упражнения ти ще можешъ да различавашъ единъ тонъ отъ другъ. Сѫщото нѣщо е и по отношение на свѣтлината. Теоретически ти можешъ да знаешъ, да разбирашъ много нѣщо за приложението на свѣтлината, но практически не можешъ да я използувашъ. Ето защо, туй, което знаете, трѣбва да го прѣвърнете, да го асимилирате, да стане плъть и кръвь въ васъ, не въ обикновенъ смисълъ, но да се прѣвърне въ тази жива, съзнателна плъть, която се подчинява на човѣшкия духъ. Туй знание трѣбва да употрѣбите за полза на вашата душа.

 

  Сега ще ви кажа друго изречение: любовь и благость сѫ двѣ велики добродѣтели за подигане на човѣшката душа. Въ разбирането и прилагането на тия велики добродѣтели е силата на вашата душа.

 

1923-11-11-19_fig3.png

 

Тия нѣща, които вие знаете, сѫ прави, но сѫ вторични. За да се прояви едно ваше желание, една ваша мисъль, или едно ваше чувство, трѣбва да се поляризира. Основната идея, която искамъ да ви дамъ е слѣдната: да кажемъ, че имате една монада А, която иска да се прояви. Тя не се проявява нагорѣ, но пуща първия си коренъ надолу, и то не по права линия, въ монадата В. Тази монада В, чрѣзъ своята проекция нагорѣ, връща енергията, възприетата отъ монадата А и образува първия клонъ нагорѣ въ монадата С. Въ монадата А се явява отново желание да се прояви, затова пуща втори коренъ надолу, като образува монадата Д. Тази монада Д се проектира нагорѣ и образува монадата Е. По този начинъ именно расте първата монада А. като пуща единъ коренъ надолу и отъ него единъ клонъ нагорѣ, още единъ коренъ надолу и отъ него единъ клонъ нагорѣ и т. н. Това сѫ все вторични монади, които работятъ, а въ сѫщность се проявява монадата А. Азъ ви нахвърлямъ тия мисли за разсѫждение. Моето желание е да ви дамъ една нова мисъль, върху която да работите. На всички ви сѫ необходими малки запалки. Когато изучавате динамическитѣ свойства на материята, вие ще се научите да боравите правилно съ нея. Напримѣръ, ако запалите динамита на открито и съ обикновена запалка, той гори бързо, изгаря лесно, но безъ експлозия. Запалите ли го въ ограничено количество въздухъ и съ химическа запалка, той експлодирва и е опасенъ.

 

  Слѣдователно, всѣка сила, за да се доведе въ своето нормално дѣйствие, си има своя особена запалка. Истината има особена запалка. Мѫдростьта има особена запалка. Любовьта има особена запалка. Всѣка сила има свой специаленъ огънь, своя специална запалка, която може да я докара въ дѣйствие. И другъ огънь може да доведе силитѣ въ дѣйствие, но нѣма да произведе сѫщия ефектъ — изисква се нейната опрѣдѣлена запалка. Единствената запалка за разумната човѣшка душа е да помислишъ, че Богъ е Любовь. Вие може да мислите за баща си, за майка си, за приятелитѣ си, но тѣ сѫ обикновени запалки. Като помислишъ, че Богъ е Любовь, тази запалка е сила. Отъ тази запалка трѣбва да започнете. Нѣма динамическа сила въ свѣта, която да се противопостави на тази запалка.

 

  И тъй, ще схващате Бога като Любовь. За Него нѣма да имате никакви философски схващания, нѣма да слушате, какъ Го описватъ философитѣ. Макаръ че сѫ философи, нищо не значи, тѣ описватъ нѣща, които не се описватъ, и говорятъ за нѣща, за които не се говори. Ти не можешъ да видишъ Бога, нито да Го опрѣдѣлишъ, какво прѣдставлява, но като дойдешъ въ съприкосновение съ Него, ти ще Го почувствувашъ, защото нѣма друго сѫщество, което да има Неговитѣ вибрации. Ако имашъ хубаво разположение на душата си и се приближишъ при Бога, ще усѣтишъ най-нѣжни вибрации, но ако се приближишъ при Бога неприготвенъ, ще изживѣешъ най-голѣми сътресения, най-голѣми взривове. Ето защо, когато грѣшнитѣ хора се приближаватъ при Бога, изчезватъ като димъ, а праведницитѣ се радватъ. Затова най-напрѣдъ трѣбва да се нагодимъ къмъ Неговата запалка. Човѣкъ трѣбва да отиде при Бога съ всичкото си смирение, съ съкрушено сърце. Като отиде така при Бога, той ще оживѣе. Пъкъ ако отиде съ всичкото си величие, като нѣкой царь, нищо нѣма да остане отъ него. Господъ не иска при себе си царе. Царьтъ е емблема на грѣхове. Той не е сигуренъ за живота си, за прѣстола си, затова има армия, която да го брани. Какъвъ царь е това? Да, разбирамъ царь, но такъвъ, който е готовъ да заеме всѣко положение въ свѣта. А пъкъ смирениятъ човѣкъ, като отиде при Бога, той носи добродѣтелитѣ си съ себе си.

 

  Значи, първата запалка — най-силната, най-мощната въ съзнателния, самосъзнателния и свърхсъзнателния животъ, това е да се свържешъ съ Бога. Като отидешъ при Бога, трѣбва да станешъ сериозенъ. Всички противорѣчия трѣбва да изчезнатъ отъ душата ти. Душата ти трѣбва да бѫде така отворена, че да приемешъ всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можешъ да почувствувашъ Бога! Ти отивашъ при Бога и се съмнѣвашъ, дали ще те приеме, или не — самъ си поставяшъ прѣграда. До сега въ аналитѣ на окултната наука, нѣма случай, смиренъ човѣкъ да е изпѫденъ отъ Бога, но горделивцитѣ много често сѫ изпѫждани. Богъ държи горделивцитѣ далечъ отъ себе си, не че не иска да се разговаря съ тѣхъ, но като неприготвени да издържатъ Неговитѣ вибрации, въ тѣхъ ставатъ голѣми експлозии, които причиняватъ голѣми пакости. Писанието казва: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Въ това именно седи Божията Благость.

 

  Та ще дойдете до философската мисъль. Азъ наричамъ философска мисъль „мисъльта на сърцето“. Първо ще почувствувашъ, послѣ ще мислишъ. Първо ще опиташъ ябълкитѣ, послѣ ще имъ направишъ описание. И Любовьта първо ще опитате, а слѣдъ това ще говорите за нея. А сега всички говорятъ за Любовьта, безъ да сѫ я опитали. Азъ не казвамъ, че абсолютно не сте я опитали, но това е човѣшката любовь. А какво казватъ поетитѣ за човѣшката любовь? — Че е измѣнчива. Любовь, която е измѣнчива, каква любовь е тя?

 

  Сега азъ говоря за Божествената Любовь, която се проявява въ човѣшката душа.

 

Размишление.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

  — Тя постоянно ни весели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...