Jump to content
Ани

1923_11_04 Основа на знанието

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ОСНОВА НА ЗНАНИЕТО.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

  — Тя постоянно ни весели.   

Т. м.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Произхода на яйцето и кокошката.“

 

  Прочетоха се и нѣколко отъ темитѣ:  „Произходъ на колелото.“

 

  Тема за слѣдния пѫть №3: „Отличителнитѣ черти на пчелата.“ Ще помислите върху тази тема. Имайте прѣдъ видъ чистотата на пчелата. Тя има образцова чистота, не търпи въ кошера си нищо нечисто, нищо хилаво. Сѫщото нѣщо е и въ моралния свѣтъ. По отношение на чистотата, небето е много взискателно. То постѫпва по сѫщия начинъ, както и пчелитѣ въ своя кошеръ. Тамъ не може да стѫпи крака на нѣкой хилавъ, нечистъ човѣкъ. Въ небето нѣма лицеприятие. Тамъ не се чува: „този е нашъ, или този е вашъ.“ Само достойнитѣ, чиститѣ, умнитѣ могатъ да живѣятъ въ такъвъ кошеръ.

 

  Да допуснемъ, че имате прѣдъ себе си единъ ученъ човѣкъ, единъ естественикъ, който се занимава специално съ изучаване живота на пчелитѣ. Слѣдъ като се е занимавалъ той цѣлия си животъ съ проучаване тънкоститѣ въ живота имъ, питамъ: какво е спечелилъ отъ пчелитѣ? — Огрубѣлъ е, нищо повече. И повечето отъ съврѣменнитѣ естественици, които изучаватъ природата по този начинъ, огрубѣватъ, ставатъ материалисти, не могатъ да извлѣкатъ оная велика мѫдрость, която се съдържа въ нея. Въ нѣкои отъ съврѣменнитѣ естественици се забѣлѣзва едно израждане, понеже поглеждатъ на въпроситѣ материалистично. Вземете, напримѣръ, пчелата, по своето благородство тя не седи на тази висота, на каквато е човѣкътъ. Нейното благородство е благородство на единъ по-нисшъ животъ, и затова, всички хора, които боравятъ съ една по-нисша материя, естествено е, че тази материя ще имъ въздѣйствува. Тя има свойството да привлича, или да смъква човѣшкия животъ къмъ себе си. Вслѣдствие на това, всички естественици, съ малки изключения, сѫ повече материалисти. Не по този начинъ трѣбва да се изучаватъ животнитѣ, насѣкомитѣ, растенията, па дори и минералитѣ! Изучаватъ пчелата, трѣбва да я изучаватъ като една фаза отъ великия животъ на човѣшката душа; изучаватъ мравката, трѣбва да я изучаватъ като една фаза отъ великия животъ на човѣшката душа; изучаватъ растенията, кристалитѣ — по сѫщия начинъ трѣбва да ги изучаватъ — тѣ сѫ все фази, прѣзъ които човѣшката душа е минала. Това е азбуката, отъ която е наредена книгата, означена „миналото на човѣшката душа“. И всѣки човѣкъ трѣбва да чете книгата на своето минало. Когато изучава кристалитѣ, той трѣбва да знае, какви сѫ били тия кристали въ врѣмето, когато е живѣлъ въ фазата на кристалъ. Като изучава растителното царство, той трѣбва да разглежда пѫтя на своето минало и да изведе отъ този пѫть онази велика поука, която животътъ е вложилъ въ него. Само по този начинъ проучавани, естественитѣ науки иматъ смисълъ; само тогава има въ тѣхъ философия; само така тѣ иматъ приложение!

 

  Сега и вие, като ученици въ гимназията, като студенти въ университета, ако бихте изучавали естественитѣ науки, па и всички други науки отъ това гледище, като неразривна стадия отъ вашия животъ, вие бихте имали съвсѣмъ други разбирания за живота и за науката. А сега, азъ често срѣщамъ голѣмо прѣпятствие въ работата си, поради вашитѣ разбирания. Вие, като ученици въ гимназията, като студенти въ университета имате голѣмо мнѣние за себе си, мислите, че знаете много. Вѣрно е това, но азъ ще ви запитамъ: ако вие сте единъ 100-годишенъ дѣдо и ви поканятъ да играете на хорото, ще ви ползуватъ ли нѣщо тия 100 години за случая? Мислите ли, че въ този старъ дѣдо, съ напрѣдване на възрастьта, напрѣдва и силата? Казватъ му: дѣдо, я поиграй малко на хорото! — Не мога, не зная.

 

  Вие ще разсѫждавате съ мене, за да разберете мисъльта ми. Ще вземемъ двѣ величини, първата отъ които означавамъ съ +А (А съ единъ плюсъ). Тя прѣдставя дѣте на 10-годишна възрасть. Втората величина означавамъ съ + + А (А съ два плюса). Тя прѣдставя 100 - годишенъ старецъ, годинитѣ на когото значи сѫ десеть пъти повече отъ тия на дѣтето. Имате тогава: + А — 10 г. и + + А — 100 г. И двѣтѣ величини сѫ двѣ живи сѫщества, които се движатъ въ една и сѫща посока п. Ако придадемъ къмъ + А 20 години, и къмъ + + А сѫщо 20 години, кой отъ двамата печели? — Първиятъ. Защо? Нали би трѣбвало стариятъ човѣкъ да печели повече, понеже числото 20 се прибавя къмъ по-голѣмо число отъ 10, а именно къмъ 100-тѣ? Стариятъ човѣкъ, обаче, не печели, понеже той е положителенъ. Въ какво седи тази положителность? Той живѣе съ идеята, че е богатъ, че е осигуренъ, натрупалъ си е голѣмо богатство, на което уповава; той живѣе още и съ идеята, че е ученъ, че има много опитности отъ живота, увѣренъ е въ себе си и т. н. Но, да живѣешъ съ такива идеи въ живота, който всѣки моментъ носи нѣщо ново въ себе си, значи да загубишъ своята сила, да не печелишъ нищо. Тия сѫ причинитѣ, за дѣто, като се прибавятъ 20 години къмъ живота на стареца, той става по-слабъ, а като се прибавятъ тия години къмъ живота на 10-годишното дѣте, то става силенъ човѣкъ. Отъ какво произтича тази разлика? Какъвъ е законътъ, който опрѣдѣля силитѣ? Защо, именно, старецътъ, като расте по умъ, не расте едноврѣменно и по сила? Вие ще кажете, че старцитѣ придобиватъ по-късно силата си. Това е вѣрно 50%, но и въ този процентъ има изключения. По нѣкой пѫть старецътъ изгубва не само силата си, но и своитѣ свѣтли мисли. Коя е причината за това? Слѣдователно, положителнитѣ сили не печелятъ всѣкога въ свѣта.

 

  Азъ искамъ вие да разбирате добрѣ нѣщата, да разсѫждавате правилно. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да има положителна воля и положителенъ умъ. Вѣрно е това, но тукъ може да се приложи закона за вѣроятноститѣ. Не всѣкога положителната воля печели, и не всѣкога положителниятъ умъ печели. Защо? Старецътъ, който има два плюса, който е дошълъ до 120 годишна възрасть и живѣе съ положителни мисли, се движи въ една по-гѫста материя, вслѣдствие на което срѣща по-голѣми съпротивления въ живота си, отколкото младиятъ човѣкъ, който живѣе въ една по-рѣдка срѣда, съ по-малки съпротивления. Слѣдователно, ако плюсоветѣ се увеличаватъ, съпротивленията се увеличаватъ, но силата се намалява — така е въ живота на стареца; ако пъкъ плюсоветѣ се намаляватъ, съпротивленията се намаляватъ, но силата се увеличава. Законътъ, който можемъ да извадимъ отъ тукъ е слѣдниятъ: силата въ живота ни ще бѫде обратно пропорционална на съпротивленията, които срѣщаме, т. е. голѣма сила — малки съпротивления, малка сила — голѣми съпротивления. И всичко това е въ зависимость отъ гѫстотата на срѣдата.

 

  Ето защо ние трѣбва да минемъ въ живота си по онзи пѫть, който има най-малко съпротивления. Много естествено е това! Защо? Вие какъ влизате въ нѣкоя гостилница? Нали първо прѣглеждате колко пари имате въ кесията си, и споредъ срѣдствата си разполагате? Като влѣзете въ единъ магазинъ, нали по сѫщия начинъ прѣглеждате кесията си, и споредъ това си купувате по-хубавъ, или по-простъ платъ? Когато ще си правите кѫща, или когато ще прѣдприемете нѣкое дълго пѫтешествие, по сѫщия начинъ ще прѣгледате състоянието на вашата кесия и възможноститѣ, които се съдържатъ въ нея. Трѣбва да знаете, че когато влизате въ материалния свѣтъ, всички тия нѣща трѣбва да се взематъ прѣдъ видъ, а вие често ги забравяте. Въ това отношение младитѣ мязатъ на старитѣ. Знайте, обаче, че при тия пропущания въ живота, вие затъвате повече въ материята, вслѣдствие на което гѫстотата на срѣдата се увеличава, съпротивлението — сѫщо, а силата ви се намалява.

 

  Ще ви запитамъ: отдѣ идете, колко години откакъ сте излѣзли отъ дома си? — Не знаемъ. Имате ли писма отъ вашитѣ заминали, отъ баща си, отъ майка си? — Нѣмаме. И вие сега ще ми кажете, както старитѣ: вѣрваме въ Единния Господъ... Тази вѣра не ви ползува. Защо? Ако седя въ стаята си и вѣрвамъ, че има слънце, а не излизамъ да се грѣя на това слънце, какво ме ползува то? Ако седя въ една изба и изчислявамъ отъ тамъ силата на слънчевата свѣтлина, колко трептения иматъ най-дългитѣ слънчеви вълни, па зная и за всичкитѣ свѣтове, какво ме ползува това? — Нищо. Тия знания до извѣстна степень могатъ да ползуватъ моя умъ, но изчисленията за слънчевитѣ лѫчи ни най-малко не ползуватъ моята душа. Слѣдователно, когато ние говоримъ за великитѣ Истини въ живота, трѣбва да сме въ прѣмо съобщение, не косвено, съ лѫчитѣ на слънцето, поне да сме подъ благотворното влияние на тия лѫчи.

 

  Какво се забѣлѣзва, обаче, въ живота на младитѣ? — Тѣ остарѣватъ прѣждеврѣменно. Защо? Въ васъ младитѣ се заражда желание да израстете бързо. Вие бързате и си казвате: кога ще израсна голѣмъ, да стана на 21 години? Бързате да станете избиратели, да гласувате. Нѣкои пъкъ бързатъ да станатъ на 30 години, та дано взематъ нѣкой министерски постъ. Всички бързате. Какво ще спечелите съ вашето бързане? Не е въпросътъ въ бързането, да израснете по-скоро. За растенето вие не трѣбва и да мислите. Кога ще израснете, това не зависи отъ васъ. Много ученици отъ окултната школа се спъватъ именно въ този въпросъ. Щомъ влѣзете въ школата, вие бързате да станете много ученъ, много добъръ. Задачата на школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания. Знаете ли защо това нѣщо не е задача на школата? Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа паритѣ си въ касата и всѣки день ламти за все по-голѣмо и по-голѣмо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и повече знания въ главата си като нѣкой банкеръ? Това знание повече ще увеличи тревогитѣ ви. Богатиятъ всѣки день поглежда къмъ паритѣ си, тревожи се, страхува се. И вие, като придобиете повече знания, ще станете по-чувствителенъ, по-амбициозенъ, ще вземете да се мислите за нѣщо голѣмо и нѣма да можете да издържите всичко това. Че какъ ще може да издържите всичко това? Колко сме смѣшни ние хората на земята! Ние имаме единъ мозъкъ отъ 1'5 кгр. тяжесть, туренъ въ единъ лобъ. При една такава малка материя, при единъ такъвъ ограниченъ умъ, вие искате да обхванете цѣлата вселена, да турите всичко подъ нозѣтѣ си и да кажете: знаете ли кой съмъ азъ? Казвамъ: ти си младиятъ човѣкъ, съ 1,5 кгр. тяжесть въ главата си. Знаете ли какво прѣдставлява мозъка на единъ ангелъ? Мозъкътъ на единъ ангелъ по интенсивность на своитѣ вибрации и по качество прѣдставлява съвокупность отъ мозъцитѣ на цѣлото човѣчество. Знаете ли, какво нѣщо е написано въ мозъка на единъ ангелъ? Ако се намѣришъ прѣдъ единъ ангелъ, какъ ще се почувствувашъ?

 

  Като ме слушате сега, нѣкои отъ васъ може да се обезсърчатъ, но ние говоримъ за насърчение, а не за обезсърчение. Вие трѣбва да разбирате живота сѫществено. Не го ли разбирате така, ще си заминете по сѫщия начинъ, както и всички други, млади и стари. Вие ще растете, както онзи стогодишенъ дѣдо. Слѣдователно, като станете на 100 години, ще почнете да прѣповтаряте всички ваши минали глупости, защото старитѣ хора не се прѣповтаряте занимаватъ съ нищо друго, освѣнъ съ прѣповтаряне колелото на своя животъ, както онзи конь, който прѣкарва колелото въ градината. Стариятъ човѣкъ все ще казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, тъй бѣше, иначе бѣше. Не, никакъвъ смисълъ нѣма въ прѣповтарянето на живота. Вие, и безъ да мислите, безъ да искате по-скоро да израстете, ще растете. Приятното въ живота е да растешъ, безъ да мислишъ по това; да ставашъ добъръ, безъ да мислишъ, че си станалъ добъръ, но всѣки моментъ да използувашъ благоприятнитѣ условия. Слушалъ съмъ нѣкои млади да казватъ: азъ не съмъ толкова добъръ. Че кога си билъ добъръ? Другъ пѫть казвате: азъ съмъ добъръ. Каква е тази ваша логика, тази философия? Ще разсѫждавате правилно! Питамъ ви: какъ опрѣдѣляте вие доброто? Може ли единъ скѫпоцѣненъ камъкъ днесъ да е диамантъ, утрѣ да бѫде вѫгленъ? — Не може. Ако днесъ вие сте добъръ, всѣкога ще сте добъръ. Ако въ даденъ моментъ сте лошъ, всѣкога сте лошъ. Отъ това правило има едно изключение. Вѫгленътъ може да се прѣвърне въ диамантъ. Какъ? — Като се подложи на висока температура и голѣмо налѣгане. Значи, когато върху вѫглена дѣйствува една разумна сила, той се прѣвръща въ диамантъ. Една разумна сила може да прѣвърне и диаманта въ вѫгленъ. Може да стане това нѣщо, но то се отнася до ония диаманти въ физическия свѣтъ. Но що се отнася до човѣшката душа, имайте прѣдъ видъ слѣдното: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да прѣвърне душата въ вѫгленъ. Тя за вѣчни врѣмена си остава единъ скѫпоцѣненъ камъкъ на небесното царство. Тя е излѣзла отъ Божественото дихание. Туй трѣбва да считате като законъ. Чистата душа не може да се опорочи, тя всѣкога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъль въ себе си, за да не се обезсърчавате! Дойдете до нѣкое противорѣчие, кажете: моята душа е чиста. Ако азъ се опетнихъ, то е външно, не се отнася до душата. Слѣдователно, ще мислите, че погрѣшката ви е въ постѫпката, а не че вашата душа е станала по-добра, или по-лоша. Азъ мога да ви кажа, че нѣкой пѫть сте постѫпили разумно, а нѣкой пѫть неразумно, но то не се отнася до вашата душа.

 

  Когато дойдемъ до вашитѣ разсѫждения, питамъ: въ какво седи вашата философия? — Тя прѣдставлява развитието на високитѣ човѣшки мисли, тѣхното съзерцание. Питамъ: кои философи сѫ най-прави въ своитѣ разсѫждения? Азъ не ги критикувамъ, но казвамъ: вземете който и да е философъ, за когото казвате, че има отлична философия и постройте вашия животъ съобразно неговитѣ теории, да видите какъвъ резултатъ ще имате. Азъ искамъ да разсѫждавате по сѫщество, по смисълъ. Ако ме запитате: тогава защо ни е философията? Този въпросъ е равносиленъ на въпроса: защо ни е свѣтлината? — На пѫтника е нужна свѣтлина, за да му освѣтлява пѫтя, по който ходи. Защо ни е знанието? — То е свѣтлина на ума, показва пѫтя, по който човѣкъ върви. Защо ни е Любовьта? — Да осмисли живота ни. Защо ни е Мѫдростьта? — Да украси този животъ, да му даде смисълъ, интенсивность. Защо ни е Истината? — Да ни даде свобода, да прѣобразимъ живота си.

 

  И тъй, знанието, което сега придобивате, трѣбва да го турите като основа на земната наука. Това сѫ материали, необходими за създаване въ васъ правилни разбирания за нѣщата. Като ви казвамъ това, азъ ни най-малко не подразбирамъ да тръгнете изъ свѣта и да разправяте навсѣкѫдѣ своитѣ възгледи за нѣщата, като ученици на окултната школа. Не, по тия въпроси вие ще говорите съ най-ученитѣ хора, а съ глупавитѣ хора ще говорите за обикновени работи: за лукъ, за чесънъ и др. Ако спазвате туй правило, ще имате по-малко страдания, т. е. ще казвате, както Христосъ казваше: „Доста е на деня неговото зло.“ То значи: въ свѣта има толкова страдания, нѣма защо и ние да притуряме повече. Напримѣръ, нѣкой пѫть може да ви попитатъ: какво мислите за живота, има ли бѫдещъ животъ? И ти, изведнъжъ се смущавашъ и почвашъ да доказвашъ философски, че този философъ тъй казалъ, онзи философъ иначе казалъ. Този, като те слуша, казва: голѣмъ глупакъ си ти! Ти веднага се сгушишъ и казвашъ: не ме разбраха. Въпросъ е, кой кого не разбра: дали той не те разбра, или ти не го разбра. Азъ мисля, че ти, който говоришъ, не си разбралъ другия.

 

  Мнозина отъ васъ казватъ: откакъ сме влѣзли като окултни ученици въ школата, оглупѣхме. Естествено е, че човѣкъ ще оглупѣе. Кога? Когато не чете, не учи нищо. Има учени хора, които като излѣзатъ веднъжъ отъ университета, нищо не четатъ. Какво е казано прѣди 20 години, тѣ знаятъ, но новитѣ теории не знаятъ. Тия учени, които слѣдятъ новитѣ теории, ще кажатъ за тѣхъ: много сте изостанали назадъ. Животътъ е движение, затова, който иска да не остава назадъ, не трѣбва да се спира, а постоянно да се движи.

 

  При това, вие имате да се борите въ свѣта съ редъ мѫчнотии. Вие минавате за окултни ученици, но още не сте истински идеалисти. Питамъ ви: имате ли идея, и каква е тя? Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но ви запитвамъ, за да си уясните, въ какво положение се намирате за сега. Ще ви задамъ сѫщия въпросъ въ друга форма: колко пари имашъ въ джоба си? Казвашъ: хиляда лева. Хайде да ги прѣброимъ! Изваждашъ ги, броишъ, излизатъ 100 лв. Какъ тъй? Ами азъ мислихъ, че сѫ 1000 лв. Провѣрката, обаче, показва, че сѫ 100 лв. Дѣ е Истината? Мислите ли, че съ такива идеи нѣма да фалирате? — Ще фалирате. Вие ще констатирате факта тъй, както си е. Имате 100 лева, нито пара повече, точно ще опрѣдѣлите. Нѣма да си правите никакви илюзии. Това не сѫ мои възражения, това сѫ сборъ отъ закони, които сѫществуватъ въ природата. Природата не търпи абсолютно никакъвъ фалшъ. Забѣлѣжете, при всички търкания, сблъсквания, които сѫществуватъ въ свѣта, колко умно природата е построила цѣлата вселена! Тя е прѣдвидила всички възможности, които могатъ да се случатъ между една слънчева система и друга. Между Алфа-Центоурисъ, напримѣръ, има 25 билиона мили разстояние, въ което празно пространство може да се наредатъ 3000 слънчеви системи, безъ най-малкитѣ стълкновения помежду имъ. Защо е това пространство? Природата е прѣдвидила всички възможни търкания, които могатъ да се явятъ, и за да се избегнатъ тия катастрофи, тя е оставила празни пространства. Не само между най-голѣмитѣ тѣла, но и между васъ тя е турила извѣстни прѣгради. Защо? — Възъ основа на сѫщия законъ — да не ставатъ търкания, които да създадатъ катастрофи. Мислите ли, че между двата пола, мѫже и жени, нѣма прѣграда? Знаете ли какви прѣгради има! Но махнете ли тия свещени прѣгради, които природата е турила, очакватъ ви катастрофи, нещастия. Между приятелитѣ сѫщо има прѣгради. Когато искашъ да се видишъ съ приятеля си по-отблизо, нѣма да прѣмахвашъ прѣградата, плетътъ, който природата е поставила, но ще се качишъ на този плетъ и ще кажешъ: приятелю, ела да се поразговоримъ по-задушевно! Развалите ли тия свещени плетове, ще изгубите вашето щастие. Вие не може бѫдете по-умни отъ Бога! Вие не може да бѫдете по-умни отъ природата!

 

  Сега, тия недоразумѣния, които изпѫкватъ между васъ, се дължатъ на различнитѣ ваши схващания, на различието въ вашето развитие. Често, вашето приятно разположение се смѣня съ неприятно. Напримѣръ, вие сте поканени на обѣдъ нѣкѫдѣ, опекли сѫ специално за васъ една кокошка и ви казватъ: отличенъ обѣдъ сме ви приготвили. Вие не знаете, какъвъ е обѣдътъ, но се приготовлявате за единъ богатъ обѣдъ. Седнете на трапезата, приготвяте се да ядете, но тъкмо въ тозъ моментъ единъ вашъ приятель идва, задига кокошката отъ масата и вмѣсто нея ви слага една чиния съ хубави ябълки и казва: приятелю, азъ взехъ кокошката за себе си, а на тебе оставихъ една чиния съ ябълки. Веднага вашето приятно разположение се смѣня съ неприятно. Понеже бѣхте се приготвили за единъ богатъ обѣдъ, вашето очакване остава незадоволено, вслѣдствие на което въ васъ се поражда едно горчиво чувство. Питамъ: има ли нѣкаква неправда въ това, че приятельтъ ви взелъ кокошката, а оставилъ за васъ ябълкитѣ? Примири се съ това и кажи: много добрѣ направи, че взе кокошката, а ми остави ябълкитѣ. Това значи да бѫдешъ разуменъ, да можешъ да примирявашъ всички противорѣчия въ живота и да останешъ доволенъ, когато той те лишава отъ нѣщо. Взима ти кокошката, дава ти ябълки. Какъ постѫпва неразумниятъ? Той се сърди, недоволенъ е, казва: азъ не искамъ да ямъ ябълки, искамъ кокошка. Тази кокошка бѣше опечена за менъ. Започва тогава по адресъ на приятеля си да изпраща разни приказки. Питамъ: слѣдъ като се разгнѣви, слѣдъ като изпрати по адресъ на приятеля си толкова обидни думи, спечели ли кокошката? — Не. Приятельтъ ти казва: извини ме, донесохъ ябълки вмѣсто кокошката. Ти най-послѣ се смекчишъ и казвашъ: добрѣ, извинявамъ те. Извинявашъ, но кога? — Слѣдъ като си изхарчилъ толкова излишна енергия! И друго нѣщо може. Слѣдъ като си му простилъ, пакъ да заминешъ на онзи свѣтъ съ мисъльта: простихъ му, но все пакъ той изяде кокошката. Значи, ти заминавашъ за онзи свѣтъ съ една неблагодарность, че не си изялъ кокошката. Питамъ: какво спечели тогава? Това сѫ най-голѣмитѣ нещастия, които съврѣменнитѣ ученици прѣтърпѣватъ въ школата. Не, отъ окултния ученикъ се изисква едно важно качество — примирение, но разумно примирение. Примирение съ условията, примирение съ лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота.

 

  Ще ви дамъ примѣръ да видите, колко лесно се примиряватъ американскитѣ студенти съ условията на живота. Много отъ тѣхъ, които нѣматъ срѣдства да слѣдватъ университетъ, а иматъ силно желание, ще ги видите прѣпасани съ прѣстилки, прислужватъ въ разни гостилници. Като свършатъ обѣда, измиватъ чиниитѣ, нахранватъ се и си излизатъ навънъ, дѣто се срѣщатъ съ другари и заедно съ тѣхъ играятъ на крокейтъ, на футболъ — нѣма никаква разлика между богатитѣ и бѣднитѣ студенти. Тия студенти не се срамуватъ отъ работа, не роптаятъ противъ условията, разумно се примиряватъ съ тѣхъ. И ще ги видите, слѣдъ нѣколко години нѣкои отъ тѣхъ свършили за доктори, други за философи, трети за професори и т. н. Въ България, обаче, другояче ще се изтълкува това нѣщо. Въ Америка всѣки студентъ иска да бѫде донѣкѫдѣ свободенъ, тѣ сѫ схванали значението на независимостьта, на свободата и казватъ: „Азъ мога да изкарамъ прѣхраната си съ честенъ трудъ.“ Тия студенти не прислужватъ само по гостилницитѣ, но ходятъ и по богати хора, палятъ имъ печки, ходятъ на пазаръ и т. н., но слѣдъ 4-5 години сѫ свободни отъ тия си задължения. Какво заключение можемъ да извлѣчемъ отъ този примѣръ? Нѣкои отъ васъ се намиратъ въ безизходно положение и запитватъ: кога ще свършимъ тази школа? Какво ще ни ползува тя въ живота? Какъ, вие въ окултната школа за печалба ли идвате? Не, трѣбва да знаете, че въ окултната школа вие идвате, за да се научите да живѣете разумно. Като се научите да живѣете разумно, ще знаете какъ да използувате науката въ всички нейни разклонения, въ всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете какъ да отстранявате всѣка нейна лоша страна, и какъ да приемате всѣка добра страна. Всѣка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултниятъ ученикъ трѣбва да се научи да живѣе разумно и да използува разумно знанията, които човѣчеството е придобило до сега. Великитѣ Учители на човѣчеството не позволяватъ на ученитѣ да придобиватъ много знания изведнъжъ, защото, ако при сегашнитѣ условия на живота имъ се дадатъ много излишни знания, тия знания нѣма да принесатъ такива блѣстящи резултати, каквито очакватъ. Защо? Мозъкътъ на съврѣменното човѣчество, неговата нервна система не е тъй нагласена да издържа бързитѣ трептения на тия висши знания. Има извѣстни идеи, които, ако се произнесатъ, на мнозина отъ васъ ще се прѣсѣкатъ краката и ще паднатъ съ лицето си къмъ земята. Това нѣщо се случава съ много хора отъ обикновения животъ, които минаватъ за силни, за смѣли хора, говорятъ много, обаче, щомъ излѣзатъ прѣдъ нѣкой ученъ човѣкъ, или прѣдъ човѣкъ съ знатно положение, като царь или другъ нѣкакъвъ, обхваща ги страхъ, започватъ да треперятъ, езикътъ имъ се сплита и не могатъ да говорятъ. Защо? — Тѣхниятъ мозъкъ не може да трепти съотвѣтно вибрациитѣ на тия учени, или високо знатни хора, и не може да ги издържа. Между тѣхъ не може да става правилна обмѣна. Ето защо, при сегашното развитие на човѣчеството, всички велики учени хора се криятъ, не се изявяватъ на свѣта, а когато трѣбва да се изявятъ, взиматъ най-проста форма, за да не произведатъ нѣкакво сътресение. Такива факти може да срещнете нѣйдѣ изъ Стария Завѣтъ, напр. Исаия 6 гл., стихове: 5, 6, 7: „Тогазъ рекохъ: Горко ми, защото загинахъ; понеже съмъ человѣкъ съ нечисти устни, и живѣя между люде съ нечисти устни, понеже очитѣ ми видѣха Царя, Господа Саваота. Тогазъ долѣтѣ при менъ единъ отъ серафимитѣ, и имаше въ рѫката си разпаленъ вѫгленъ, който бѣ взелъ съ клѣщи отъ олтаря. И допрѣ го до устата ми и рече: Ето, това се допрѣ до устнитѣ ти; и беззаконието ти се отне, и грѣхътъ ти се очисти.“

 

  Слѣдователно, и до васъ трѣбва да се допрѣ този свещенъ огънь на Любовьта, въ която нѣма никаква измѣна, никаква лъжа, но въ която живѣе свещената Истина. И вашитѣ души, като на млади хора, ученици на Великата Школа, трѣбва да бѫдатъ заквасени съ новия квасъ на Любовьта. Вие трѣбва да имате любовь помежду си. Всички тия съмнѣния, подозрѣния, недоразумѣния, които сѫществуватъ въ съврѣменното човѣчество, прѣдставляватъ останки отъ едно голѣмо разрушение, и затова трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Имайте прѣдъ видъ, че за всѣки едного има условия да се развива, никой не може да му ги вземе, но важното е, че тия условия нѣма да бѫдатъ всѣкога. Питамъ ви: ако сте близо или подъ нѣкое голѣмо дърво, какво ще ви ползува то? Нѣма ли да ви засѣнчва? За пѫтника, който иска да си почине, е добрѣ, но за едно растение, тази сѣнка на дървото го спира въ неговото растене. Ако ти си растение, и това дърво те отхвърли на ½ клм. разстояние отъ себе си, прави ли ти нѣкакво зло? — Не, добро ти прави. Туй дърво ти казва: „Слушай, синко, подъ моята сѣнка ти не можешъ да растешъ, но азъ те подхвърлихъ вънъ отъ себе си, подъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи, да растешъ и човѣкъ да станешъ“. Ние не искаме да ви засѣнчваме, искаме всички да бѫдете свободни. Вие не трѣбва да се спъвате отъ това, кой колко знае, не гледайте на онова голѣмо дърво. Силата на човѣка не е въ голѣмината му. Не казвайте: азъ искамъ да бѫда голѣмъ! Колко голѣми искате да бѫдете, колкото слона ли? Каква голѣма глава, какъвъ голѣмъ хоботъ има той! Човѣшкиятъ умъ стои много по-високо отъ този на слона. Смисълътъ на нѣщата не е въ външната форма. Помнете едно нѣщо: всѣко гърне, като се направи, трѣбва да мине прѣзъ огънь, докато се опече добрѣ. И колко пѫти трѣбва да мине прѣзъ пещьта! Ако за опичането на едно гърне се изискватъ 250 — 300 градуса температура, знаете ли колко градуса се изискватъ, за да се опекатъ вашитѣ чувства? — Изисква се най-малко 50,000 градуса топлина. Знаете ли колко градуса се изискватъ, за да се опече едно ваше душевно желание? Най-малко 100 милиона градуса. Тази топлина отъ 100 милиона градуса не е онази топлина, която изгаря, която унищожава, но тя е топлина, която внася оня великъ Божественъ животъ. При тази топлина се образуватъ ония висши трептения въ човѣка, които даватъ потикъ къмъ най-възвишеното и благородното.

 

  Та казвамъ: ако нѣкои отъ васъ се подлагатъ на изпитъ въ живота, трѣбва да знаете, че тия нѣща сѫ точно опрѣдѣлени. Ние знаемъ тия закони, които опрѣдѣлятъ изпититѣ въ живота. Като зная законитѣ, споредъ тѣхъ азъ зная, какво ще ми се случи всѣки день, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога до сега не съмъ правилъ опитъ да измѣня своята сѫдба. Защо? Ако измѣня своята сѫдба, ще ми се случатъ нѣща 100 пѫти по-лоши. Природата, заедно съ всички възвишени сѫщества, които работятъ съобразно нейнитѣ закони, като сѫ пратили човѣка на земята, тѣ сѫ изчислили всички възможности, прѣдвидѣли сѫ всички условия, при които неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля могатъ да се развиватъ нормално. Слѣдователно, условията на вашия животъ, въ които се намирате, сѫ най-добри за васъ. По-добъръ животъ отъ този, който имате сега, не може да ви се даде. За въ бѫдеще може, но при сегашнитѣ условия, при разбиранията, които имате сега, този ви животъ е най-добриятъ. Погрѣшката, която правите въ живота си е, че вие не сте вѣрни на идеитѣ на вашата душа.

 

  Знаете ли какъвъ е свещениятъ трепетъ на душата? Знаете ли колко е нѣжна човѣшката душа? Въ душата нѣма абсолютно никаква грубость. Тя е готова да раздѣли послѣдната хапка съ своя приятель, съ най-бѣдния човѣкъ. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи единъ свой нѣженъ трепетъ къмъ нѣкое малко сѫщество, то трепва и казва: „Ето една душа, която ме разбира.“ Нѣжностьта, благостьта, които притежава душата, това сѫ качества на Бога. Единъ погледъ на Бога е въ състояние да измѣни условията ти, да те подигне да растешъ. Неговиятъ погледъ всѣкога носи знание, Мѫдрость, свобода, животъ.

 

  И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа, нѣма да мечтаете по-скоро да растете и да остарѣвате, но ще се учите, ще прилагате Любовьта, ще приемате свѣтлината и ще използувате Божествената свобода.

 

  Азъ желая между всинца ви да се установи една вѫтрѣшна хармония, при която класътъ ви да може да расте нормално — другояче, ще имате хилави резултати. Този е истинскиятъ пѫть, по който като вървите, ще придобиете единъ разуменъ животъ, отъ който да бѫдете доволни и вие, и вашитѣ ближни и приятели. И въ Писанието се казва: „На дѣцата е Царството Божие.“ Не се казва, че Царството Божие е на старцитѣ, но на дѣцата, на младитѣ, на ония, които растатъ.

 

  Само върху такава основа може да се добие истинското знание. Само така може да се развивате правилно. Вънъ отъ този принципъ вие ще замязате на старци и слѣдъ 100 години всичко ще изгубите, животътъ ви ще се обезсмисли. Вие, специалниятъ, младежкиятъ класъ, сте класъ, който вѣчно да расте и да се подмладява, и никога да не остарява. Въ скрита форма азъ наричамъ младежкиятъ класъ „класъ на вѣчната младость, на Божествената нѣжность.“

 

  Азъ бихъ желалъ вие да останете за винаги дѣца, не по умъ, но душитѣ ви да бѫдатъ дѣтски, или ще употрѣбя единъ свой терминъ: душитѣ ви да бѫдатъ нѣжни!

 

Т. м.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

  — Тя постоянно ни весели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×