Jump to content

1923_10_21 Разумниятъ животъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РАЗУМНИЯТЪ ЖИВОТЪ.

 

  Учительтъ поздрави съ формулата:

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  Ние отговорихме: „Тя постоянно ни весели“.

 

Т. м.

 

  Тази вечерь ще ви говоря върху „разумния животъ“. Съврѣменната наука опрѣдѣля живота по разни начини. Тя го опрѣдѣля въ неговата проста форма, като потикъ отвѫтрѣ навънъ, т. е. отъ центъра къмъ периферията. Окултната наука опрѣдѣля живота като едно условие за проявление на разумното въ свѣта. Затова разумниятъ животъ започва съ проявяване на двѣ прѣходни състояния — състояния на радость и скръбь, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбьта, това е едно отъ великитѣ условия въ живота. Нѣма по-велико благо отъ скръбьта, затова тя прѣдшествува радостьта.

 

1923-10-21-19_fig1.png

 

Тия състояния на скръбь и радость графически може да се изразятъ по слѣдния начинъ: отъ точка А нагорѣ започва едно движение къмъ точка С. Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. Отъ точка С къмъ точка В има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пъкъ е отъ точка В къмъ точка А — примирителното състояние, което изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могатъ да се класифициратъ и всичкитѣ състояния на радость и скръбь въ живота. Запримѣръ, при възходящето състояние отъ В къмъ С, вие харчите енергия, краката ви отмалѣватъ, но понеже цѣльта ви е високо нагорѣ, къмъ С, и се приближавате къмъ нея, вие се радвате, защото щомъ стигнете въ точка С, всичкитѣ жертви, които сте направили, ще се възнаградятъ. Дойдете ли въ точка С, започва вече слизането къмъ точка В, т. е. започватъ страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, нѣма накѫдѣ, ще се слиза надолу. Обаче странитѣ АС и СВ постоянно се движатъ, а сѫщеврѣменно постоянно се увеличаватъ и скѫсяватъ, вслѣдствие на което вие имате по-голѣми и по-малки радости и скърби. За сега се спирамъ само върху тия двѣ състояния: АС и СВ. Другъ пѫть ще ви обясня, какъ се свързватъ двѣтѣ точки А и В и каква роль играятъ въ живота. Понѣкога вие прѣдизвиквате страданията прѣждеврѣменно, а то става всѣкога, когато прѣдизвиквате и радоститѣ прѣждеврѣменно. Слѣдователно, ако вие оставите нѣщата да текатъ по своя Божественъ, естественъ пѫть, по законитѣ, които природата е опрѣдѣлила, страданията и радоститѣ ще идватъ у васъ точно на врѣме, и животътъ ви тогава ще бѫде приятенъ и осмисленъ.

 

  Сега, азъ ще ви запитамъ: какъ ще ми обясните философски, отдѣ произлиза желанието въ човѣка да търси радостьта? Какво е забѣлѣзано при радоститѣ и страданията въ живота? — Всѣка радость за едно сѫщество е скръбь за друго сѫщество. И обратно: скръбьта за едно сѫщество е радость за друго сѫщество. Коньтъ, върху гърба на който язди нѣкой човѣкъ, страда, но за човѣка това е приятность, даже голѣма радость. Значи, радостьта за човѣка не е радость и за коня. Но ако коньтъ на този човѣкъ успѣе да избѣга нѣкѫдѣ въ гората, той се радва, скача, защото е свободенъ. Въ този случай пъкъ човѣкътъ скърби. Казвамъ: когато ти яздѣше коня, радваше се, а сега коньтъ се радва — значи състоянията се смѣнятъ. Човѣкътъ казва: отиде ми коньтъ! Какъ ще пѫтувамъ пѣшъ? Когато господарьтъ се радва, слугата скърби: когато слугата се радва, господарьтъ скърби. Това не е абсолютенъ законъ, но то е само съотношение на извѣстни сили. При сегашното състояние, въ което се намирате, при този прѣходенъ животъ, който минавате, тъй трѣбва да гледате на нѣщата, за да може корабътъ ви свободно да плува и да не потъне нѣкѫдѣ въ морето. За въ бѫдеще, когато животътъ се устрои другояче, тогава едноврѣменно и господарьтъ ще се радва, и слугата ще се радва.

 

  Още отъ памти - вѣка, отъ незапомнени врѣмена, дѣцата, които се раждатъ, идватъ съ свити рѫцѣ на юмрукъ. Какво означава това? Съ това дѣтето казва: азъ идвамъ да завладамъ този свѣтъ. То пораства, бори се съ живота, пада, става, докато най-послѣ единъ день умре, разтвори рѫцѣтѣ си и ги спусне надолу. Какво означаватъ сега разтворенитѣ рѫцѣ? Този човѣкъ казва: нищо не можахъ да уловя въ живота си! За въ бѫдеще дѣцата ще се раждатъ съ отворени рѫцѣ, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудимъ, ще работимъ, за да придобиемъ нѣщо. Възрастнитѣ хора пъкъ, тия, които сѫ работили въ живота, ще умиратъ съ свити рѫцѣ, което ще означава: азъ нося една велика идея съ себе си и не съжалявамъ, че напущамъ този свѣтъ. Живѣхъ съ разбиране на живота и сега зная, дѣ отивамъ. Обаче, за сегашното положение, въ което се намира човѣкътъ, турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ.“

 

  Страданията и съмнѣнията въ васъ, като ученици, ще се усилятъ много, но вие трѣбва да бѫдете силни, да издържите. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ силни! Въ окултната школа не могатъ да влѣзатъ слаби ученици. Слабитѣ оставатъ вънъ. Тамъ най-първо ще изпитатъ характера ви, да видятъ по любовь ли живѣете, или вършите всичко отъ страхъ. Само благороднитѣ хора живѣятъ по закона на Любовьта, по законитѣ на разумния животъ, а страхливитѣ не признаватъ Любовьта, тѣ сѫ жестоки хора. Като влѣзете въ школата, първо ще ви изпитатъ за безстрашие. Днесъ въ България има благоприятни условия за изпити на окултнитѣ ученици.

 

  Ще ви дамъ едно правило: гнѣви се, безъ да си разгнѣвенъ! Обезвѣрявай се, но не оставай безъ вѣра!

 

  Всинца вие носите бъклици съ вода, но минете покрай нѣкой човѣкъ, той ви казва, че еди-кѫдѣ си има хубавъ, чистъ изворъ, и вие веднага изливате водата отъ бъклицата си и тръгвате да търсите посочения изворъ. Вървите часъ, два, три, петь, десеть и едва намирате извора. Не изливайте водата отъ бъклицата си прѣждеврѣменно! Когато дойдете до хубавия изворъ, тогава я излѣйте! Какво прѣдставлява бъклицата съ водата? — Това сѫ вашитѣ знания.

 

  Допуснете сега, че у васъ се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна прѣдстава, какво значи да знаешъ всичко? Азъ ще ви отговоря отчасти само на този въпросъ. Да знаешъ всичко, значи да можешъ да опрѣдѣлишъ всички възможности и условия около дадена точка, въ която се намирашъ за даденъ моментъ. Всѣка точка съдържа извѣстни възможности, въ които ти можешъ да се проявишъ. Тѣзи възможности може да сѫ 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можешъ да опрѣдѣлишъ всичкитѣ, значи, че знаешъ всичко. Съврѣменнитѣ хора не искатъ да знаятъ възможноститѣ само на своя животъ, тѣ искатъ да знаятъ възможноститѣ и въ живота на другитѣ, но това нѣма да ги ползува. Вземете, запримѣръ, единъ съврѣмененъ химикъ, вѣщъ въ своята материя и го запитайте, знае ли нѣщо положително за елементитѣ, съ които борави? Дѣйствително, той знае тѣхнитѣ свойства, знае законитѣ, на които се подчиняватъ елементитѣ при съединяването единъ съ другъ, но за сѫщината на самата материя, за сѫщината на скрититѣ сили въ елементитѣ, той знае толкова, колкото и този, който никакъ не е училъ химия. Химикътъ казва, че водородътъ и кислородътъ се съединяватъ и се получава вода, но видѣлъ ли е това нѣщо? — Не го е видѣлъ. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не сѫществува никакъвъ водородъ, никакъвъ кислородъ. Това, че водородътъ и кислородътъ образуватъ вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по другъ начинъ. Ние не искаме да разрушимъ сегашнитѣ ви схващания за живота, сегашнитѣ ви познания въ науката, но казваме, че могатъ да възникнатъ различни възражения въ умоветѣ на хората. Фактъ е, че водата сѫществува въ свѣта, знаемъ нейната цѣна, нейната полза, но какъ се е образувала, това е въпросъ на бѫдещата наука.

 

  Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате въ университета е само прѣдговоръ, приготовление за онази велика наука на бѫдещето. Сегашната наука прѣдставлява тухличкитѣ, необходими за строежа на онова велико здание на бѫдещето. Това знание, което всѣки отъ васъ придобива въ продължение на 60-70 годишенъ животъ, ще се постави въ котлитѣ на бѫдещата наука. Въ тия котли тя ще вари знанията, придобити отъ всички хора и ще ги събере въ едно малко мускалче, както събиратъ гюловото масло въ такива малки мускалчета. Малко, но цѣнно е това мускалче! Всѣки ще го носи въ джоба си и ще каже: много работихъ прѣзъ живота си и едва изкарахъ това малко мускалче. И природата, по сѫщия начинъ вари въ своитѣ котли нашитѣ опитности, знания, придобивки и изкарва отъ тѣхъ нѣщо малко, но цѣнно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. Съ тази игла тя едва ще достигне до второто небе и тамъ ще спре. Толкова тежка е тя. И най-малката игла отъ този свѣтъ е въ състояние да ви спре въ вашия пѫть. Слѣдователно, всички желания въ васъ, които сѫ въ низходяще състояние, ще ви спратъ и вие ще започнете да слизате надолу. Послѣ ще дойде едно възходяще желание, и вие ще се качите нагорѣ. Така постоянно ще се смѣняватъ състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триѫгълникъ ще се движи и ще се изправя все по-нагорѣ и по-нагорѣ въ точкитѣ  С1 С2...

 

1923-10-21-19_fig2.png

 

Ще кажете най-послѣ: дѣ е краятъ на този триѫгълникъ? — Той е безъ начало и безъ край.

 

  И тъй, да се повърнемъ къмъ живота. Животътъ е условие за проявяване на разумното. Ето защо, ние трѣбва да се стремимъ къмъ живота, за да добиемъ разумното, а само разумното може да ни научи, какъ да използуваме условията, въ които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, нѣкои сѫ свършили гимназия, нѣкои сѫ студенти, трети сѫ свършили вече университета. Всичко това е хубаво за сега, но слѣдъ 50-60-70 години вие ще бѫдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днесъ ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снѣгътъ и ледътъ се стопяватъ. Питамъ ви: на какво ще се базира тогава вашиятъ животъ? Докато свършите наукитѣ си, вие казвате: веднъжъ да свършимъ университета, че да станемъ учители. Добрѣ, свършите университета, ставате учители, учителствувате 20-30 години и послѣ ви пенсиониратъ. Питамъ ви: какво придобихте отъ всичко това? Задайте си слѣдния философски въпросъ: какво е придобила онази воденица, която е смлѣла 15,000 тона жито? — Нищо не е придобила. Колко камъни сѫ се изтъркали, докато се смѣли това жито! По сѫщия начинъ, ако и нашиятъ животъ минава прѣзъ насъ, както водата минава прѣзъ воденичнитѣ колела, какво ни ползува? Това не е животъ, това е едно механическо дѣйствие. Слѣдователно, страданията показватъ, че нашиятъ животъ е неразуменъ — нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумнѣваме. Туй е единъ простъ фактъ. Когато нѣкой човѣкъ свърши по музика и може да свири добрѣ, или когато свърши по рисуване и може да рисува добрѣ, не се ли радва? Радва се, защото има нѣщо разумно, съ което може да се прояви. Идиотътъ не може да се радва.

 

  И тъй, вие не питайте, защо идватъ страданията. Щомъ дойдатъ страданията, кажете: ние трѣбва да бѫдемъ разумни! Вие, обаче, казвате: защо Господъ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? — Съ тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбирашъ живота, слушай мене, азъ ще те науча!“ Страданието, това е езикътъ на природата. Вие, ученицитѣ на окултната школа, така трѣбва да схващате този въпросъ. Всѣки день имате поне по 10 случаи, да провѣрите, че това е вѣрно. Дойде ви нѣкоя неприятность, кажете: азъ трѣбва да бѫда разуменъ! Дойде ви нѣкоя несполука, кажете: азъ трѣбва да бѫда разуменъ! Казвате ли така, въ васъ ще почне да се явява една вѫтрѣшна свѣтлина, едно вѫтрѣшно доволство.

 

  Другото положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е, че животътъ, който сега ви е даденъ, не е произволенъ. Има хиляди разумни сѫщества, които се грижатъ за вашия животъ. Всички мисли, чувства, желания, всички потици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, сѫ все резултати на тия разумни сили въ живота, които работятъ върху вашия животъ, за да го оползотворите въ права посока. Тѣ никога не ви изнасилватъ, оставятъ ви да дѣйствувате свободно, понеже работятъ разумно. Но когато искатъ да ви покажатъ, че сте прѣгрѣшили, създаватъ ви едно малко страдание. Когато пъкъ искатъ да ви покажатъ, че сте придобили нѣщо въ това, което сѫ ви учили, създаватъ ви една малка радость. Ако разберете живота по този начинъ, съврѣменната наука ще ви ползува въ всѣко отношение. Запримѣръ, ако сте лѣкарь и разбирате живота разумно, вашитѣ лѣкарства, вашитѣ методи ще дадатъ добри резултати. Другояче, вие скоро ще загрубѣете между болнитѣ и ще избегнете тази работа. Незавидно е днесъ положението на лѣкаря при съврѣменнитѣ разбирания на живота! Той отиде при единъ боленъ, при другъ боленъ, този пипне, онзи пипне, все дава нѣщо отъ себе си, и всички болни очакватъ да имъ помогне нѣщо. Незавидно е положението и на единъ архитектъ, или на нѣкой агрономъ, или на какъвто и да е ученъ, изобщо. Защо? — Всички тия учени се занимаватъ съ извѣстенъ отрасълъ отъ науката, боравятъ съ извѣстни елементи, които седятъ по-низко отъ тѣхъ, и съ това имъ указватъ нѣкакво влияние. Лѣкарьтъ напримѣръ, изучава болезненитѣ състояния на човѣшкия организъмъ; агрономътъ изучава условията, при които растатъ растенията; биологътъ изучава състоянията на клѣткитѣ въ организмитѣ, какъ се развиватъ тѣ и т. н., но всичко това още не е наука. То е прѣдговоръ на онази велика наука, която ще дойде за въ бѫдеще. Ако съврѣменнитѣ хора биха имали тази нова наука, биха прѣустроили живота си.

 

  Вие наблюдавали ли сте, какъ се проявяватъ нѣкои противоположности въ самитѣ васъ? Забѣлѣжете, въ единъ окултенъ класъ като този, или въ нѣкое по-висше учебно заведение, между много хубавитѣ работи се явяватъ и нѣкои отрицателни прояви. Запримѣръ, нѣкои ученици не могатъ да се търпятъ помежду си. Вие говорите за моралъ, за любовь, но дойде ли да проявите вашия моралъ, вашата любовь, не знаете какъ да ги проявите. Докато не разберете какво нѣщо е самиятъ животъ, не можете да разберете и Любовьта, понеже вървите по еволюционенъ пѫть — отдолу нагорѣ. Животътъ е резултатъ на Любовьта. Слѣдователно, първо вие трѣбва да разберете резултата, за да можете послѣ да разберете и онзи великъ принципъ — Любовьта —отъ която животътъ произтича.

 

  Като се разсѫждава по този начинъ, съврѣменнитѣ хора изпадатъ често въ догматизъмъ. Всички хора разбиратъ, че трѣбва да се живѣе, но какъ? Казватъ: трѣбва да се осигуримъ! При сегашнитѣ условия животътъ се разбира само като процесъ на ядене и пиене. Ще посѣемъ нивитѣ, ще изоремъ, ще съберемъ зимовището, ще напълнимъ хамбаритѣ, въ всичко, което вършимъ, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е: слѣдъ като умрете дѣ ще отидете? Какво има слѣдъ този животъ? Всички казватъ: не знаемъ, да поживѣемъ сега горѣ-долѣ, както Господъ далъ, че за бѫдещето нѣма какво да мислимъ. Това не е животъ, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземемъ втората стѫпка въ живота, тогава животътъ ще прѣдставлява прѣходна стадия къмъ разумния животъ, ще имаме правилно разбиране за нѣщата и всичко въ живота ни ще се осмисли. Не казвамъ, че не трѣбва да ядете, но яденето считамъ само като условие за живота, а животътъ е условие за проявяване разумното въ свѣта.

 

  Сега, като разсѫждавате тъй, вие изпадате въ една погрѣшка. Въ какво седи тази погрѣшка? — Вие мислите, че сте единственитѣ фактори въ свѣта и за това казвате, че трѣбва да се грижите за себе си, че трѣбва да се осигурите. Това е една велика погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че въ живота на всѣки едного отъ васъ взиматъ участие, както Божествениятъ, така и ангелскиятъ свѣтове. Значи, разумниятъ животъ взима живо участие въ вашия животъ. И често меланхолията, песимизмътъ, които ви обхващатъ, че нѣма да успѣете, че нѣма да постигнете желанията си, че нѣма да можете да се проявите, това сѫ заблуждения. Всичко ще се реализира въ вашия животъ, само че ви трѣбва търпѣние и постоянство, а вие бързате.

 

  Друга капитална погрѣшка, която ви спъва е тази, че вие се стараете да разберете външния животъ, безъ да сте разбрали вашия вѫтрѣшенъ животъ. Щомъ искате да разберете живота първо отвънъ, а послѣ отвѫтрѣ, азъ ще ви прѣдставя една картина споредъ вашата философия, да видите въ какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости, и азъ съмъ наготвилъ много вкусно ядене въ една тенджера, но отварямъ капака на тенджерата и ви казвамъ: погледнете отгорѣ яденето и разсѫждавайте, произнасяйте се за него, но безъ да го вкусите. Ще може ли да кажете нѣщо за него? Не, яденето първо трѣбва да се опита отвѫтрѣ и тогава ще имаме вѣрни, положителни заключения за него. Нѣкой човѣкъ страда. Влѣзъ вѫтрѣ въ себе си и ти ще разберешъ, защо страда, а не се старай да разберешъ отвънъ, каква е неговата скръбь. Нѣкой човѣкъ се радва, а ти искашъ да разберешъ, защо се радва. Влѣзъ вѫтрѣ въ себе си и ще разберешъ, защо този човѣкъ се радва. Вие ще кажете: ами какъ може така? Нѣкой човѣкъ скърби или се радва, пъкъ азъ да влѣза въ себе си, за да разбера причината на неговата скръбь или радость. Азъ ще ви обясня, какъ може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате въ дома на нѣкой вашъ приятель и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нѣщо. Вие се запитвате: защо ли това дѣте се радва? Азъ казвамъ: влѣзте въ стаята на това дѣте и ще видите, защо се радва. Като влѣзете въ стаята му, ще видите, че баща му купилъ една хубава кукла, ако то е момиченце, или единъ хубавъ конь, ако то е момченце. Тази е причината за радостьта му — никоя друга!

 

  Отъ тукъ изваждамъ слѣдния окултенъ законъ: за да разберешъ живота на другитѣ хора, трѣбва да влѣзешъ въ себе си, да знаешъ какъ да отваряшъ ключа на свѣтлината и да освѣтявашъ всичкото пространство наоколо. Само така ще разберешъ причината на страданията и радоститѣ въ хората. Свѣтлина трѣбва на всички ви! Човѣкъ разбира другитѣ хора дотолкова, доколкото може да хвърли свѣтлина въ полето, въ което тѣ живѣятъ. Може ли да хвърли свѣтлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли свѣтлина, тѣхниятъ животъ остава непонятенъ за него. И тогава ние казваме: животътъ се разбира само при онази абсолютна вѣра, която човѣкъ трѣбва да има къмъ Бога, Който е цѣль и смисълъ на разумния животъ. Всички сѫщества се стремятъ къмъ Него, защото Той осмисля живота имъ. Отпаднете ли нѣкой пѫть духомъ, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животътъ ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този моментъ отправете погледа си, ума си къмъ разумното въ свѣта, и помощьта, която ви е необходима, ще дойде. Постѫпите ли така, въ каквото положение и да сте, животътъ ви ще се осмисли.

 

  Разправяше ми една млада майка своята опитность съ нейното 10-годишно дѣтенце. Единъ день то заболѣва, и при това много сериозно. Отъ силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лѣкарь. Дохожда лѣкарьтъ и като вижда дѣтето въ такова състояние, прѣпорѫчва да му се направи студенъ компресъ. Майката започва да приготовлява компреса, но въ това врѣме дѣтето се съвзема и едва изговаря: „Не искамъ студенъ компресъ, искамъ топълъ, съ топла вода“ — изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нѣщо? То значи, че разумното, или Божественото въ това дѣте, казва за болестьта: топло съ топло се лѣкува. Такъвъ е великиятъ законъ. На любовь се дѣйствува съ любовь, и на умраза се дѣйствува съ умраза. Отъ тукъ вадимъ заключението: скръбьта съ любовь не може да се цѣри. Българитѣ иматъ за случая една поговорка: „Клинъ клинъ избива“. Какъ се избива клинътъ? — Клинътъ се избива, когато се разцѣпи цѣлото дърво. Но знаете ли какво нѣщо е разцѣпването? Разцѣпване, отъ което се ражда животъ, разбирамъ, но разцѣпване, което произвежда смърть, не разбирамъ. Когато поставите едно зрънце въ земята, тамъ става разцѣпване. Влагата и слънчевата топлина се забиватъ въ зрънцето като клинъ. Въ това зрънце става едно разпукване, едно разцѣпване, и въ него се явява силно желание да расте нагорѣ. Тази силна енергия го отправя къмъ слънцето. Излѣзе ли на повърхностьта на почвата, страданията на това зрънце прѣставатъ. Тъй че всѣко страдание се прѣдшествува отъ единъ силенъ импулсъ къмъ живота, къмъ дадена цѣль. Тази цѣль може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всѣкога трѣбва да давате пѫть на тия енергии, не трѣбва да ги подпушвате.

 

  И тъй, нека остане у васъ сѫществената мисъль: животътъ е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пъкъ осмисля цѣльта, къмъ която се стремимъ. Имате ли това разумно или Божествено начало въ себе си, всичко може да постигнете. Нѣмате ли разумното въ себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пѫтьтъ ви се отваря веднага. Христосъ е изразилъ тази идея по слѣдния начинъ: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобиемъ ли разумното, това е животъ вѣченъ, понеже Богъ е велика Мѫдрость, велика разумность.

 

  Вие трѣбва да знаете, че всичко, което става въ живота е разумно. Като казвамъ, че всичко въ живота е разумно, не подразбирамъ, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате е разумно, но казвамъ, че всичко онова, което става въ живата природа и което ни се налага отвѫтрѣ по една необходимость е разумно. Щомъ е разумно, то е добро. Затова всички трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да знаете, че нѣма сила въ свѣта, която може да ви спъне и отклони отъ пѫтя, освѣнъ вие самитѣ.

 

  Сега, въ връзка съ този въпросъ, ще ви запитамъ другъ единъ въпросъ: можете ли да познаете единъ човѣкъ, който самъ себе си не познава? — Може да се познава само разумното. Ако единъ човѣкъ е неразуменъ, какъ ще го познаешъ? Онѣзи отъ васъ, които учатъ философия, нека кажатъ, могатъ ли да познаятъ неразумния човѣкъ! Ако кажатъ, че могатъ да го познаятъ, това е крива философия. Защо? Допуснете, че азъ имамъ една кесия, и вие казвате, че я познавате. Питамъ ви: въ какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи въ паритѣ, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете, колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвамъ: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия сѫществува за паритѣ. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавамъ? Слѣдователно, глупавитѣ хора сѫ празни кесии, а умнитѣ хора сѫ пълни кесии. Пълната кесия можешъ да я познаешъ, а празната кесия можешъ само да я подритнешъ. Споредъ вашата философия, вие казвате: азъ имамъ нужда отъ една празна кесия, за да си турямъ въ нея пари, когато имамъ. Тогава се заражда онзи срѣдновѣковенъ въпросъ: кое е сѫществувало по- напрѣдъ, кокошката или яйцето? Кое е сѫществувало по-напрѣдъ, кесията или паритѣ? Това е единъ дълбокъ въпросъ, който за сега ще оставимъ. За слѣдния пѫть ще ви задамъ тема №1. „Произходъ на яйцето и кокошката.“ Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.

 

  Важната мисъль, която ви оставямъ тази вечерь въ връзка съ другитѣ посторонни мисли е, че животътъ е едно велико условие за проявление на разумното въ свѣта. Радоститѣ, това е пѫтьтъ нагорѣ; скърбитѣ, това е пѫтьтъ надолу. Слѣдователно, когато разумниятъ животъ се прояви въ свѣта, той носи съ себе си скръбьта, като необходимъ указатель на пѫтя. Затова разумнитѣ сѫщества, когато се радватъ и благуватъ, всѣкога отдѣлятъ половината отъ своето благо и го даватъ на онѣзи, които страдатъ. По такъвъ начинъ тѣ разрѣшаватъ правилно задачитѣ въ живота.

 

  Азъ ви говоря сега върху този въпросъ, защото забѣлѣзвамъ, че често отпадате духомъ. Нѣкой пѫть сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много врѣме, виждамъ ви съ оскубани пера и казвате: свърши се съ насъ! Казвамъ: чакайте, не бързайте, сега сѫ ви изпаднали нѣколко перца, но нѣма да се мине дълго врѣме и перцата ви пакъ ще поникнатъ. Слѣдъ 5-6 мѣсеца наново ще можете да си хвръкнете на високо, вашето равновѣсие ще се върне. Когато скърбишъ много, и когато се радвашъ много, и двѣтѣ състояния сѫ приятни. Не се обезсърчавайте! — това е разумното въ свѣта. Тъй трѣбва да постѫпвате като ученици на окултната школа, като ученици на Любовьта. Нѣкои мислятъ, че иматъ по-голѣма любовь отъ другитѣ. Любовьта не може да бѫде нито по-голѣма, нито по малка.

 

  Всички вие трѣбва да се стремите къмъ здраво разсѫждение, а не къмъ обикновеното разсѫждение. Щомъ започнешъ да страдашъ много, ще разсѫждавашъ защо страдашъ, кои сѫ причинитѣ и т. н. Това ви е необходимо, за да извлѣчете полза отъ тия страдания. Имайте прѣдъ видъ, че когато ви дойде една голѣма радость, задъ нея седи една голѣма скръбь; и когато ви сполети нѣкоя голѣма скръбь, задъ нея седи една голѣма радость. Напримѣръ, нѣкой вашъ чичо умира, и ви оставя едно голѣмо наслѣдство, отъ 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но задъ тази радость седятъ голѣми нещастия. Какви нещастия ще ви послѣдватъ напримѣръ? Ами че вие до тогава сте имали вѣра въ Бога, обичали сте своитѣ ближни, но слѣдъ като забогатѣете, вие се отдръпвате отъ всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вѣра въ ближнитѣ си, ставате краенъ егоистъ. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вѣрата си въ Бога и обичьта си къмъ ближнитѣ, това богатство ще бѫде за васъ едно благо. Ако пъкъ богатството ви донесе едно голѣмо нещастие, то не ви е потрѣбно. Вие ще ми възразите: какъ ще свършимъ университетъ безъ пари? Чудни сте вие! Съ пари ли се свършва университета? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашиятъ умъ, който Богъ ви далъ, а паритѣ въ този случай сѫ заблуждение за васъ. Ако отидете въ Америка, ще видите, че тамъ има много бѣдни студенти и студентки, които свършватъ университета съ успѣхъ само като ходятъ при нѣкои богати хора и имъ помагатъ: палятъ имъ печки, работятъ въ домоветѣ имъ, каквото намѣрятъ. Нѣкѫдѣ пъкъ ще срещнете богати американски синове, бащитѣ на които харчатъ по 40-50000 долари годишно, но тѣ не могатъ да свършатъ нищо. Има изключения и за богатскитѣ синове, както и за бѣднитѣ, но искамъ да кажа, че силата не е въ паритѣ. Бѣдни има и между богатитѣ, бѣдни има и между бѣднитѣ. Богатиятъ е бѣденъ, когато е неразуменъ; и бѣдниятъ е бѣденъ, когато има всички условия да бѫде разуменъ, а не ги използува. Тогава неговата бѣднотия е още по-голѣма.

 

  Сега, вие трѣбва да се въодушевите съ тия свѣтли идеи, да знаете, че може да си пробиете пѫть къмъ разумния животъ, и този пѫть е положителенъ. Тогава само ще разберете, че този пѫть ви е прѣдопрѣдѣленъ, и затова всичко разумно ще ви съдѣйствува, за да го постигнете, да тръгнете по този прѣдначертанъ пѫть. Не оставяйте свещения, пѫть, който Богъ ви е прѣдначерталъ! Той е пѫтьтъ на разумното въ васъ.

 

  Упражнение. Лѣвата рѫка се поставя свободно на колѣното. Дѣсната рѫка се изнася настрана хоризонтално, слѣдъ това: напрѣдъ, нагорѣ, назадъ въ крѫгъ, надолу. Туй въртене на рѫката се повтаря нѣколко пѫти. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка, а послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ заедно. Рѫцѣтѣ спиратъ хоризонтално и се спущатъ надолу.

 

  Това упражнение ще се прави прѣзъ седмицата, при случаи, когато се забъркатъ нѣщо мислитѣ или чувствата ви. Когато се забъркатъ мислитѣ ви, ще правите упражнението само съ дѣсната рѫка, а когато се забъркатъ чувствата ви, ще правите упражнението само съ лѣвата рѫка.

 

  Упражненията, които ви давамъ сѫ напълно естествени, тъй както природата дѣйствува. Природата всѣкога се проявява въ човѣка, безъ огледъ на това, дали той съзнава това нѣщо, или не. Напримѣръ, вървите нѣкога по пѫтя и махнете съ рѫката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? — Влѣзла е въ ума ви нѣкаква мисъль, която ви безпокои, и съ това движение на рѫката вие я изпѫждате навънъ. Това движение изразява единъ волевъ актъ. Понеже сте въ физическия свѣтъ, рѫцѣтѣ ви трѣбва да се движатъ съзнателно. Ако вие проточите дѣсната си рѫка налѣво, всички разумни сили, които направляватъ това движение сѫ при васъ. Това движение изразява, като че ви даватъ нѣщо и вие го взимате. Проточите ли рѫката си напрѣдъ, ще вземете това, което ви даватъ. Нѣкога ти кажешъ на нѣкой свой приятель: можешъ ли да ми услужишъ съ една малка сума? Той веднага бръква въ джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимашъ паритѣ и си доволенъ. Това негово движение е смислено. Щомъ движенията ви сѫ съзнателни, тѣ сѫ приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всѣко движение трѣбва да бѫде осмислено и свещено! Затова всички трѣбва да се стремите къмъ красивитѣ движения. Всѣко движение, въ една или въ друга посока, трѣбва да прѣдизвиква съотвѣтствуващи разумни сили, съ които да можете да влѣзете въ връзка. Само така движенията иматъ смисълъ и полза. Запримѣръ, човѣкъ, който се моли, не може да държи рѫцѣтѣ си надолу, той ще вдигне рѫцѣтѣ си а, б нагорѣ, въ положението на фигурата А. Човѣкъ, който иска да воюва за възвишеното, за благородното въ свѣта, сѫщо тъй издига рѫцѣтѣ си нагорѣ (въ положение А).

 

1923-10-21-19_fig3.png

 

Растението, което изниква изъ почвата и отива нагорѣ къмъ слънцето, заема сѫщото положение. Онзи човѣкъ, обаче, който държи съ двѣтѣ си рѫцѣ а — в тояга и се готви да воюва въ свѣта за низкитѣ, за обикновенитѣ работи, държи рѫцѣтѣ си надолу и се намира въ положението В.

 

1923-10-21-19_fig4.png

 

Това положение прѣдставлява една готова, напрегната стрѣла, която чака само послѣдния моментъ за нападение.

 

  Първото положение А, и второто положение В сѫ хармонични движения, които сѫ въ връзка помежду си. Слѣдователно, тия двѣ сѫщества, които правятъ движенията А и В, споредъ степеньта на своето развитие, се намиратъ въ два различни свѣта, вслѣдствие на което и тѣхнитѣ понятия за живота сѫ съвсѣмъ различни. Но и едното, и другото положение, нагорѣ и надолу, изразяватъ полюси на живота, които трѣбва да се проучаватъ съзнателно, защото само животътъ ще ви доведе въ връзка съ разумното.

 

Т. м.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

  — Тя постоянно ни весели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...