Jump to content
Ани

1923_06_27 Нѣжность и грубость

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Нѣжность и грубость

 

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

Т. м.

 

Чете се резюме на темата: „Методъ за правилно дишане“.

 

Чете се темата: „Влиянието на силнитѣ и на слабитѣ думи“.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на силата и материята“. Който не може да пише по тази тема, да не се мѫчи да измисля нѣщо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нѣщо.

 

Пишете и върху следнитѣ теми: „Произходъ на човѣшката душа“. „Принципъ ли е умътъ, или не?“

 

За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човѣкъ трѣбва постепенно да отваря прозорцитѣ на своя умъ, да влиза презъ тѣхъ повече свѣтлина. — Възможно ли е това? — Както човѣкъ може да отваря и затваря прозорцитѣ на своята кѫща, така може той да отваря и затваря прозорцитѣ на своя умственъ и духовенъ свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ на човѣка е неговиятъ вѫтрешенъ свѣтъ.

 

1923_06_27_f1.gif

 

Представете си, че на физическия свѣтъ човѣкъ се намира въ центъра С и предъ него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нѣщата само подъ ѫгъла АСВ (фиг. 1). Този ѫгълъ съставя четвъртъ отъ цѣлия крѫгъ и е равенъ на 90°. Ако иска да види нѣщо въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се обърне въ посока противоположна на физическия свѣтъ и да влѣзе въ полето на този свѣтъ, който може да се представи съ ѫгъла МСN. Физическиятъ, външниятъ свѣтъ дава само външни впечатления за нѣщата. За да проникнете въ тѣхната сѫщина, вие трѣбва да влѣзете въ духовния свѣтъ. Ако имате едно шише херметически затворено и пълно съ течность, вие можете да го вземете въ рѫката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете, какво е съдържанието му, трѣбва да го обърнете съ устата надолу. Като изтече течностьта, която е била въ него, вие ще познаете, какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свѣтъ. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нѣщата, вие трѣбва да ги разглеждате отъ положение точно обратно на физическия свѣтъ. Тъй щото, когато искате да разберете вѫтрешното съдържание на нѣщата, вие трѣбва абсолютно да се абстрахирате отъ тѣхната форма, отъ външния имъ видъ. На сѫщото основание, за да разберете сѫщината на човѣка, вие трѣбва временно да се абстрахирате отъ неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нѣщата и тѣхното съдържание.

 

Сега, да разгледаме практическата страна на този въпросъ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си идеи, мисли, желания отъ своето минало, които днесъ го спъватъ въ пѫтя му. Той чете, интересува се отъ новитѣ идеи, минава за новъ човѣкъ, но външно само. Щомъ го поставятъ на изпитъ, той не може да приложи новитѣ идеи и постѫпва по старъ начинъ, споредъ това, което е вложено отъ миналото въ него. Дълго време трѣбва да работи той съ новитѣ идеи, докато станатъ плъть и кръвь за него. Това се провѣрява всѣки день въ живота. Срѣщате единъ ученъ човѣкъ, който е свършилъ три факултета; по какъвто въпросъ заговорите съ него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите въ нѣкакво трудно положение, въпрѣки всичкитѣ си знания, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки, каквито и простиятъ човѣкъ. Въ дадения случай разликата между учения и простия се заключава въ това, че учениятъ ще направи добро или зло като ученъ, а простиятъ — като простъ човѣкъ.

 

Следователно, не е достатъчно само човѣкъ да има знания, но той трѣбва да знае, какъ да ги използува. Сѫщото може да се каже и за окултнитѣ ученици. За окултния ученикъ не е достатъчно само да придобива знания, но той трѣбва да е готовъ да ги прилага, да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Иначе, той ще се намѣри въ положението на бедния човѣкъ, който копае, работи съ мотиката по неволя, а не отъ съзнание. Дайте пари на този човѣкъ, да видите, какво ще направи съ тѣхъ. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облѣче хубаво и ще тръгне съ другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвънъ да бѫде чистъ, а дали вѫтрешно е чистъ, за това нѣма да помисли. Този човѣкъ ще мяза на ученитѣ, които знаятъ състава и свойствата на хранитѣ, знаятъ, кои храни сѫ най-добри, но щомъ дойде въпросъ, какви храни трѣбва да употрѣбяватъ, всичкото имъ знание пропада. Това не е наука, това не е знание.

 

Първото нѣщо, което се изисква отъ окултния ученикъ, е да разбира себе си, да пази онѣзи свои чувства, които съставятъ основа на живота му. Кои чувства сѫ основни за него? Запримѣръ, едно отъ основнитѣ чувства на ученика е да влиза въ положението на всички живи сѫщества и да знае, че и тѣ страдатъ поне, колкото него. Колкото малко да е едно сѫщество, и то се мѫчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комарь е това и т. н. Малки сѫ  тия сѫщества, но и тѣ иматъ мѫки и страдания. Че нѣматъ съзнанието и интелигентностьта на човѣка, това е другъ въпросъ. Разликата между всички живи сѫщества се заключава въ степеньта на тѣхното съзнание, въ степеньта на тѣхната интелигентность. Като изучавате живота на паразититѣ, виждате, че и у тѣхъ има известна степень интелигентность, чрезъ която познаватъ, на кои части отъ човѣшкото тѣло месото е по-меко, по-мазно и, на които мѣста кръвьта е по-чиста, тамъ нападатъ. Ученитѣ наричатъ тази специална интелигентность на паразититѣ инстинктъ. Така трѣбва да гледате на всички живи сѫщества. Отречете ли всѣкакво съзнание на малкитѣ сѫщества, отречете ли и най-малката имъ интелигентность, вие не можете да се наречете благороденъ човѣкъ, още повече не можете да бѫдете окултенъ ученикъ. Ученикъ е само онзи, който върви по стѫпкитѣ на Бѣлитѣ Братя. Бѣлитѣ Братя гледатъ на всички живи сѫщества съ подобаваще уважение и почитание. Тѣ зачитатъ живота и на най-малкитѣ сѫщества, защото всичко живо въ природата има свое велико предназначение.

 

И тъй, като ученици, вие трѣбва да влизате въ положението на всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ тѣ. Ако влизате въ положението на малкитѣ сѫщества, толкова повече ще влизате въ положението на човѣка. Колко повече трѣбва да влизате въ положението си, като ученици на една и сѫща Школа! Да влизате въ положението на всички живи сѫщества, това е едно отъ нѣжнитѣ, отъ благороднитѣ чувства на човѣка, което се отличава по своята форма, по своя съставъ. Ако анализирате нѣжнитѣ, благороднитѣ чувства на човѣка, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ отъ другитѣ чувства, както по форма, така и по съставъ. Обаче, и тѣ сѫ изложени на постоянни промѣни. Такова е естеството на духовния свѣтъ, къмъ която область спадатъ чувствата. Тамъ всичко се мѣни, всичко е въ постоянно движение. Промѣни ставатъ и съ физическитѣ тѣла. И тѣ се движатъ, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една кѫща на земята, и следъ сто години речете да я съборите, ще видите, че всѣка тухла, всѣки камъкъ, всѣка греда се намиратъ почти на сѫщото мѣсто, на което първоначално сѫ били поставени. Тѣ сѫ измѣстени малко, подвижили сѫ се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно, и континентитѣ, и рѣкитѣ, и планинитѣ се мѣстятъ, но незабелязано. Преди хиляди години континентитѣ не сѫ били на тия мѣста, на които сѫ днесъ. Въ бѫдеще ще се премѣстятъ, ще се подвижатъ, но пакъ нѣма да бѫдатъ на днешнитѣ си мѣста. Въ духовния свѣтъ, обаче, това движение е много по-бързо. Тамъ нѣщата се движатъ толкова бързо, че ако човѣкъ внезапно попадне въ този свѣтъ, той по никой начинъ самъ не би могълъ да се ориентира. Дето има движение, тамъ има животъ.

 

Сѫщото движение става и въ клеткитѣ на всички организми. Токова движение, такова размѣстване става и съ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, следъ хиляди години клеткитѣ на краката ще дойдатъ въ мозъка, ще смѣнятъ службата си. Отъ мѣстата на клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ зависи тѣхната служба, а сѫщевременно и тѣхния съставъ. Колкото да си приличатъ клеткитѣ по съставъ на веществото или материята, отъ която сѫ направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запримѣръ, кислородътъ, който влиза като съставна часть на клеткитѣ на краката, се различава по нѣщо отъ кислорода на кръвьта; кислородътъ на кръвьта пъкъ се различава отъ кислорода на мозъчнитѣ клетки и т. н. Въ физическо отношение, обаче, нѣма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсѣкѫде е единъ и сѫщъ — все е елементъ кислородъ. Въ органическо и психическо отношение кислородътъ се различава по свойствата си отъ физическия кислородъ. И затова можемъ да кажемъ, че кислородътъ има външни или физически свойства, но има и вѫтрешни или психически свойства, които ученитѣ наричатъ химически свойства. Но и физическитѣ, и химическитѣ свойства на разнитѣ видове кислородъ се различаватъ по мѣсто и по-служба.

 

Направете следния опитъ, да видите, кѫде се крие силата, която образува, т. е. създава нѣщата: вънъ или вѫтре въ тѣхъ. Вземете черупката на нѣкоя мида, надробете я на ситно, турете я въ вода и вижте, ще можете ли да възстановите първоначалната ѝ форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата ѝ. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вънъ отъ нея. Обаче, ако разтворите нѣколко кристалчета отъ морска соль въ вода и после изпарите водата, кристалитѣ на сольта ще се възстановятъ. Това показва, че силата, която е действувала за образуване на кристалитѣ, е въ самитѣ тѣхъ. Значи, въ едни случаи силитѣ на природата действуватъ вънъ отъ тѣлата, а въ други случаи — вѫтре въ самитѣ тѣла. Сѫщото може да се каже и за атомитѣ. Има атоми, животътъ на които е отвънъ; има атоми, животътъ на които е отвѫтре. Това се забелязва и въ вашитѣ идеи. Запримѣръ, има идеи, въ които животътъ на кислороднитѣ атоми е отвънъ; има идеи, въ които животътъ на кислороднитѣ атоми е вѫтре въ тѣхъ. Това нѣщо създава различие и въ самитѣ идеи. Както атомитѣ на елементитѣ мѣнятъ мѣстата си, извършватъ различни служби, така и клеткитѣ на човѣшкия организъмъ мѣнятъ мѣстата и службитѣ си. Запримѣръ, следъ хиляди години клеткитѣ на краката ще влѣзатъ въ мозъка. Това наричатъ хората еволюция. Но ако клеткитѣ на мозъка не могатъ да използуватъ добритѣ условия, следъ хиляди години тѣ ще слѣзатъ въ краката, ще взематъ по-низко положение. Това наричатъ хората карма, или лоша сѫдба. Възъ основа на сѫщия законъ и човѣкъ може да бѫде или въ краката, или въ главата, на козмическия човѣкъ, вследствие на което ще се намира при по-добри, или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използува лошитѣ условия, той ще мине въ по-добри условия на живота.

 

Като слушатъ да имъ се говори по този начинъ, мнозина искатъ да бѫдатъ умни, добри, по-скоро да еволюиратъ. Човѣкъ не може да бѫде уменъ, нито може да бѫде глупавъ; той не може да бѫде нито добъръ, нито лошъ. Защо? — Защото частьта не може да бѫде равна на цѣлото. Умътъ представя цѣлокупностьта на Великото, на Божественото въ свѣта. Следователно, уменъ може да бѫде само онзи, който познава Бога, и чрезъ когото Богъ се проявява. Безъ тѣзи условия никой човѣкъ не може да бѫде уменъ. Той всѣкога ще представя малка частица, която нѣма нищо общо съ цѣлото. Представете си, че вие се оглеждате въ едно плоско огледало и виждате отражението си въ него. Отражението ви въ огледалото има ли сѫщитѣ качества, каквито вие имате? Привидно отражението мяза на васъ, но то нѣма тѣзи качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонъ изговаря речьта на нѣкой виденъ ораторъ. Самъ грамофонътъ има ли качествата на човѣка, чиято речь произвежда? Има ли той нѣкаква разумность? — Въ грамофона, или въ фонографа нѣма никаква разумность. Тѣ могатъ да бѫдатъ само отражение на човѣка. Следователно, отражението не може да бѫде равно на реалностьта. И човѣкъ не може да бѫде като Бога. Казано е въ Евангелието: „Бѫдете като Бога“. Това не значи, че човѣкъ може да бѫде като Бога, но той трѣбва да се стреми да има проявитѣ на Бога. Едно отъ качествата на Бога е, че следъ като се занимава съ велики работи — съ създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага ѝ се притича на помощь. Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става въ вселената. Той всичко вижда, и всѣко нѣщо туря на мѣстото му. Ако човѣкъ не може да прояви тия качества въ малкия свѣтъ, въ който живѣе, какво остава за проявитѣ му въ голѣмия свѣтъ?

 

Като ученици, отъ васъ се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателность, на деликатность. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае отъ условия: почва, вода, въздухъ и свѣтлина. Като знаете това, вие трѣбва да отглеждате семето, безъ да се обезсърдчавате. Ако първитѣ нѣколко години не даде плодъ, ще даде на петата или на шестата година. Семето трѣбва да бѫде посѣто на време и при благоприятни за него условия. Всѣка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използувайте тѣзи условия, за да може посѣтото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. Въ него нѣма почивка, нѣма и неутрална зона. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие непременно трѣбва да вземете известна посока. Тамъ не се позволява никаква почивка; тамъ всички сѫщества работятъ. Който се опита да седи безъ работа и да почива, той неусѣтно ще излѣзе отъ този свѣтъ. Въ който свѣтъ и да попадне, човѣкъ непременно трѣбва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работятъ върху него.

 

Какво представя Божествениятъ свѣтъ? Божествениятъ свѣтъ е разуменъ, съзнателенъ свѣтъ, а не механически, както нѣкои си го представятъ. Ако сте слаби, но използувате условията на този свѣтъ разумно, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживѣете най-голѣми разочарования. Защо? — Защото най-малката погрѣшка въ Божествения свѣтъ е въ състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да използува благоприятнитѣ условия. Иначе, той ще изпадне въ крайность, както често нѣкои хора изпадатъ. Слушате нѣкой да говори: Богъ ще промисли за всичко. Значи, той ще седи и ще чака Богъ да промисли за него. Това е крайность. Другъ пъкъ казва: Азъ самъ трѣбва да работя, на никого да не разчитамъ. И виждате, че този човѣкъ се напъва, прави усилия да преодолѣе мѫчнотиитѣ въ живота, но не успѣва. Това е друга крайность. Едно трѣбва да знаете: нѣкѫде Богъ ще промисли, нѣкѫде човѣкъ ще промисли. Нѣкѫде Богъ ще работи, нѣкѫде човѣкъ ще работи. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ работи?“ Кога Богъ работи? — Когато човѣкъ е слабъ. Това значи: когато синътъ е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синътъ работи за нея. Въ първия случай детето, синътъ представя човѣкътъ, а майката — Богъ, Който работи за него. Въ втория случай майката е човѣкътъ, а синътъ — Богъ, Който работи за нея. По този начинъ става смѣна: когато единъ почива, другъ — работи. Ако не ставаше тази смѣна, хората не биха могли да си помагатъ.

 

И тъй, бѫдете внимателни къмъ страданията на всички живи сѫщества и знайте, че всички около васъ страдатъ. Красиво нѣщо е страданието! Страданието не е нищо друго, освенъ езикъ на Бога. То е великата майка. Който иска Богъ да му проговори, той трѣбва да е готовъ да понесе най-голѣмитѣ страдания въ свѣта, да бѫде изоставенъ отъ всички хора. И ако при това положение всичко около него и въ него затихне, тогава той ще чуе Божия гласъ, тогава ще се свърже съ реалностьта въ живота. Докато човѣкъ е здравъ, докато е богатъ, докато има приятели, Богъ нѣма да му проговори. Всички могатъ да му говорятъ, но не и Богъ. Който е страдалъ, той е придобилъ по-голѣма мекота, по-голѣма нѣжность, повече знания и опитность отъ онзи, който не е страдалъ. Въпрѣки това всички хора искатъ да прекаратъ живота си безъ страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далечъ да е отъ мене страданието. Като се заговори нѣщо за радостьта, веднага се усмихвате. Обаче, радостьта и скръбьта вървятъ винаги една следъ друга. Ако повикате скръбьта, веднага следъ нея ще дойде радостьта. Когато скръбьта се разговаря дълго време съ нѣкой човѣкъ, тя му казва: Досега азъ орахъ и копахъ. Това зная да правя. Следъ като разорахъ нивата, ще повикамъ моята сестра — радостьта, да я посѣе. Тя знае добре да сѣе. Ако нѣкой човѣкъ повика радостьта, преди още нивата да е прокопана и разорана, тя ще му каже: Азъ имамъ една сестра, която знае да оре и копае. Тя трѣбва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда азъ — да засѣя нивата. Ние работимъ задружно: тя започва една работа, азъ я свършвамъ. После азъ започвамъ, тя свършва.

 

Следователно, безъ радость и скръбь животътъ на човѣка би билъ нещастенъ. Като работятъ едновременно, тѣ облагородяватъ човѣка, внасятъ въ него нѣжность, мекота. Ако само скръбьта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостьта работи, тя ще го втвърди. Дветѣ заедно, обаче, внасятъ въ човѣшкия характеръ меки, нѣжни, благородни чувства и възвишени стремежи. Сѫщото се забелязва и между ученитѣ хора. Докато човѣкъ се занимава изключително само съ единъ предметъ, въ края на краищата той огрубява. Ако единъ ученъ посвети 20-30 години отъ живота си изключително за изучаване на пеперудитѣ, той ще огрубѣе. Каква полза отъ това, че той уловилъ хиляди пеперуди презъ живота си и ги препариралъ? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има въ това, да учи човѣкъ да препарира различни животни? Ще дойде день да препариратъ и този човѣкъ, който е препариралъ хиляди по-низкостоещи отъ себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази, да изучава човѣкъ животнитѣ, безъ да ги препарира. Докато се занимава съ препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто въ живота, едновременно съ това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освенъ чрезъ препариране на животни, природата може да се изучава и по съвсемъ други методи, различни отъ досегашнитѣ.

 

И тъй, пазете се отъ огрубяване на чувствата. При изучаване на естественитѣ науки, на математиката, човѣкъ може да огрубѣе. Ако не е внимателенъ, всѣки човѣкъ може да огрубѣе, билъ той министъръ, учитель, свещеникъ и т. н. Ако учительтъ бие ученицитѣ си, нѣма да минатъ десеть години, и той ще започне да огрубява. Ако свещеникътъ се отнася грубо съ своитѣ пасоми, и той огрубява. Ако министърътъ е грубъ съ своитѣ подведомствени, и той огрубява. Всѣка работа може да огруби човѣка, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази. Нѣма естественикъ, който да не е платилъ скѫпо за препариранията, които е направилъ. Нѣма рибарь, който да не е платилъ скѫпо за уловенитѣ риби. Нѣма касапинъ, който да не е платилъ скѫпо за закланитѣ овце и говеда. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като е нарушилъ Божествения законъ, да не е платилъ скѫпо за това.

 

Тъй щото, който изучава природата, той трѣбва да спазва известни свещени правила, каквито съвременнитѣ учени не познаватъ и не прилагатъ. Ако нѣкой иска да изучава пеперудитѣ, запримѣръ, той трѣбва да отиде при онова възвишено сѫщество, което ги покровителствува, и да иска отъ него позволение да ги изучава. Ако това сѫщество му позволи, то ще му даде начинъ, какъ да постѫпва съ тѣхъ, какъ да ги изучава, безъ да пострадатъ. Рече ли този човѣкъ да влѣзе въ царството на пеперудитѣ безъ позволение, тѣхниятъ покровитель ще му даде единъ урокъ, да го помни за вѣчни времена. Ако нѣкой иска да влѣзе, като химикъ, въ царството на елементитѣ и да ги изучава, той пакъ трѣбва да иска разрешение отъ пазителя на елементитѣ, дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т. н. Да се иска позволение при изучаване на каква и да е наука — това е първото свещено правило, което трѣбва да се спазва. Иначе, всѣки ще плати скѫпо за нарушаване на това правило. Тази е причината, задето много учени, при своитѣ опити, скѫпо плащатъ. Мнозина сѫ платили даже съ живота си. Всѣка область на науката е свещена, и който пожелае да я изучава, той трѣбва да има за това позволение отъ ония, които управляватъ тази область. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ медикъ и добре да лѣкувашъ хората, обърни се първо за позволение къмъ сѫществата, които управляватъ тази область, и тогава работи.

 

Едно се иска отъ човѣка: вѣра! Той трѣбва да вѣрва въ онова, което изучава. И като се лѣкува, човѣкъ пакъ трѣбва да има вѣра. Лѣкарствата, които лѣкарьтъ препорѫчва на болния, иматъ сила дотолкова, доколкото е неговата вѣра. Щомъ е така, човѣкъ може да се лѣкува и безъ лѣкарства. Представете си, че въ една болница има 30 души парализирани: единъ — съ парализиранъ кракъ, другъ — съ парализирана рѫка и т. н. Ако тия болни иматъ силна вѣра, съ една формула само могатъ да се излѣкуватъ. Мощно нѣщо е вѣрата на човѣка!

 

И тъй, както вѣрата е условие за лѣкуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбитѣ и способноститѣ, вложени въ човѣка. Който може да използува тия условия, той може да стане ученъ човѣкъ. Значи, училището не прави човѣка ученъ, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане ученъ. Черковата не прави човѣка религиозенъ, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предъ видъ, че класътъ, въ който сте, нѣма изведнъжъ да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условие да станете такива. Ако разумно използувате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използувате, както трѣбва, вие нищо нѣма да придобиете. Идеитѣ, които се даватъ въ Школата, трѣбва да бѫдатъ толкова ясни за васъ, че да не събуждатъ въ ума ви никаква двусмисленость. За да възприемате идеитѣ, които ви се преподаватъ, вие трѣбва да бѫдете като деца. Нѣма по-смѣшно нѣщо за човѣка отъ това, да мисли, че е старъ, че е възрастенъ и всичко знае. Този човѣкъ е преждевременно остарѣлъ. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голѣмъ човѣкъ.

 

Единъ французинъ върви по улицитѣ на единъ градъ въ Франция и срѣща едно малко момченце съ цигара въ уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушишъ тютюнъ. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че въ Франция нѣма деца? — Нещастието на Франция седи въ това, че деца нѣма. А когото срещнете въ България, все разправя: Какъ мислишъ, простъ човѣкъ ли съмъ! Да не мислишъ, че съмъ невежа? — Нещастието на България седи въ това, че всички българи се считатъ учени. Да мисли човѣкъ за себе си, че е ученъ, това значи, да е пълно шише, което отъ години не е отваряно. — Не, щомъ се напълни шишето ви, трѣбва да използувате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните съ прѣсна, чиста вода. Всѣки отъ васъ трѣбва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни, да не съжалява за това; като се пълни, да се радва, че е придобилъ нѣщо ново. За това, обаче, всички трѣбва да имате положителни възгледи за нѣщата. Само по този начинъ вие ще имате успѣхъ, ще можете правилно да се развивате.

 

Сега, задръжте въ ума си следнитѣ основни идеи отъ тази лекция: Когато страдате, влизайте единъ на другъ въ положението си. И второ: каквото работите, съ каквото се занимавате, използувайте го за развиване на нѣжни, благородни чувства въ себе си. Следователно, пазете се отъ огрубяване на чувствата си, и развивайте въ себе си нѣжность и състрадание.

 

            — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

      — Тя постоянно ни весели.

 

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на

27 юний, 1923 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×