Jump to content
Ани

1923_05_30 Отношение на природнитѣ сили къмъ човѣшката душа

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Отношение на природнитѣ сили

къмъ човѣшката душа.

 

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

Чете се резюме на 19 лекция отъ първа година.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате силитѣ на природата, понеже тѣ иматъ отношение къмъ човѣшката душа. Тъй както сега изучавате природата, отъ една страна, вие я разглеждате като отражение на вашия вѫтрешенъ свѣтъ, а отъ друга страна, вие разглеждате физическия свѣтъ извънъ себе си и казвате: Това е природа. — Не, външниятъ свѣтъ, природата трѣбва да се изучава по особенъ начинъ.

 

1923_05_30_f1.gif

 

Представете си сега, че предъ окото ви — С се намира предметъ АВ. (фиг. 1). Вие наблюдавате отвънъ и не знаете, какъвъ е предметътъ АВ. Да допуснемъ, че свѣтлината, която реагира на вашето око, минава презъ него и хвърля сѣнка. Понеже лѫчитѣ минаватъ презъ лещата С на окото и се отразяватъ на другата страна, ние получаваме образъ, обратенъ на АВ и по-голѣмъ отъ него — А1В1. Предметътъ АВ е реаленъ, А1В1 е негово отражение, като въ огледало. Следъ това вие наново проектирате отражението А1В1 навънъ. Това отражение реагира върху центъра на вашия мозъкъ. Това става въ нѣколко фази, които сега нѣма да обяснявамъ. Следъ това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметътъ АВ може да бѫде неодушевенъ, а може да бѫде и човѣкъ, съ височина около 165 см. — нормална мѣрка за срѣдния ръстъ на човѣка. Височината на този субектъ опредѣля неговия стремежъ нагоре. Колкото по-високъ ръстъ има човѣкъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за неговото развитие. И въ растителното царство височината на растенията, на дърветата е въ зависимость отъ условията. Когато влизате въ гора, въ която дърветата сѫ близо едно до друго, ще забележите, че всѣко дърво има стремежъ да расте на високо. Тамъ се забелязва едно надпреварване между дърветата, всѣко едно иска да израсте по-високо отъ съседнитѣ. Този стремежъ е много естественъ: всѣко дърво иска да се издигне надъ другитѣ, да не го засѣнчватъ, да не го лишаватъ отъ слънчевата свѣтлина.

 

Каква е разликата между низкия и високия човѣкъ? Като говоримъ за низъкъ и високъ човѣкъ, трѣбва да имаме предъ видъ, въ какво отношение този човѣкъ е низъкъ или високъ. Има нѣколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човѣкъ да измѣри своята физическа височина, но какъ ще измѣри моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждамъ този въпросъ, той е отвлѣченъ. Защо? — Защото не виждате вѫтрешнитѣ връзки на живота. Въ това отношение всѣка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение въ живота. За всѣко нѣщо трѣбва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинскиятъ, реалниятъ животъ е духовниятъ, защото величинитѣ, съ които той борави, сѫ постоянни, неизмѣнни. Мислите ли, че отражението, което се е получило въ вашия мозъкъ, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който ви се вижда интелигентенъ, благороденъ, учтивъ. Това е първото впечатление отъ този човѣкъ. Следъ една година вие имате вече съвсемъ друго мнение за него. Казвате, че този човѣкъ не е толкова благороденъ и интелигентенъ, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, възъ основа на които казахте, че този човѣкъ е благороденъ и интелигентенъ? Ако запитате единъ математикъ за отличителнитѣ белези или признаци на нѣщо, той веднага ще ги изтъкне и после, възъ основа на тѣхъ, ще може да решава всѣка задача изъ областьта на математиката. Щомъ може да решава всѣка задача, той е първокласенъ математикъ.

 

Следователно, първокласенъ математикъ е онзи, който може да решава не само сѫществуващитѣ досега задачи въ козмоса, но и ония, които тепърва ще предстоятъ да се решаватъ. Той решава всички задачи 100%. Второкласниятъ математикъ решава 75% отъ даденитѣ му задачи, а третокласниятъ само 25% отъ всички задачи. Последниятъ математикъ ще ви бѫде най-малко полезенъ. Ако въ 25 случая ви освѣтли и напѫти, въ 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срѣщаме и въ моралния животъ на хората. Първокласенъ моралистъ е онзи, който решава задачитѣ си 100%; второкласенъ е онзи, който решава задачитѣ си 75%, а третокласенъ, който решава задачитѣ си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате единъ учитель отъ трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учитель ще ви изведе на пѫтя съ здравъ гръбнакъ? Вие ще срещнете първокласния учитель на физическия свѣтъ, второкласния — въ духовния, а третокласния — въ Божествения свѣтъ. Като норма за всѣко нѣщо, азъ взимамъ мѣрката 75%. Ако искате да знаете, колко сте силенъ, вземете чувалъ отъ 100 кгр. тежесть и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласенъ юнакъ. Ще извадите отъ чувала 25 кгр. и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнакъ отъ втора степень. Който може да вдига чувалъ, тежъкъ 25 кгр., той е юнакъ отъ трета степень.

 

И тъй, всѣка идея, която минава презъ ума ви, трѣбва да бѫде точно опредѣлена. Щомъ идеитѣ ви сѫ ясни, строго опредѣлени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако нѣкога сте решавали 75% отъ задачитѣ си, после ще решавате 76%, 77%, докато единъ день стигнете до 100%, когато ще влѣзете въ категорията на първокласнитѣ ученици. Тѣзи ученици живѣятъ въ Божествения свѣтъ, дето всичко е живо, интелигентно. Въ Божествения свѣтъ всички сѫщества мислятъ. И краката на тия сѫщества мислятъ, както главитѣ имъ. Тѣ решаватъ задачи съ краката си така, както ги решаватъ съ главитѣ си. Сѫществата отъ Божествения свѣтъ иматъ форма на крѫгъ, и живѣятъ въ центъра на този крѫгъ. Отъ центъра на този крѫгъ (фиг. 2), излизатъ радиуси къмъ всички точки на крѫга. Тѣзи радиуси сѫ  проекции на мисли, които показватъ, че всѣка частица, всѣка клетка на тия сѫщества е жива, интелигентна и способна да мисли. Тѣ проектиратъ своето съзнание навсѣкѫде. Животътъ въ този крѫгъ се отличава съ висша, интенсивна деятелность.

 

1923_05_30_f2.gif

 

Въ Божествения свѣтъ всичко е въ пълнота — 100%. Въ ангелския свѣтъ деятелностьта се намалява, става 75%. Щомъ слѣзете на физическия свѣтъ, деятелностьта се намалява още повече. Тамъ имате 25% съзнателна деятелность и 75% — несъзнателна. Съ други думи казано: на физическия свѣтъ 25% отъ сѫществата сѫ будни, а 75% — спятъ; въ ангелския свѣтъ 75% сѫ будни, а 25% спятъ. Въ Божествения свѣтъ 100% отъ сѫществата сѫ будни. Това всѣки може да провѣри въ себе си. Нѣкога умътъ ви е буденъ, свѣтълъ, мислите добре. Нѣкога, обаче, настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понѣкога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси въ живота си; другъ пѫти мислите, че нищо не сте разрешили. Въ коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? — Въ третата. — Споредъ мене, вие сте въ по-долна категория: четвърта, пета и т. н. Ако бѣхте въ трета категория, вие щѣхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу отъ категорията на 25%, дето се раждатъ илюзиитѣ на живота. Тази е причината, когато съ васъ ставатъ бързи, рѣзки промѣни. Днесъ мислите едно, утре — друго. Днесъ вѣрвате въ приятеля си, утре се съмнявате въ него и започвате да го подозирате.

 

Сега, давали ли сте си отчетъ, на какво се дължатъ бързитѣ промѣни, които ставатъ съ всѣки човѣкъ? Всѣка промѣна, която създава низходещи състояния у човѣка, се дължи на прекѫсване връзката между Божествения и човѣшкия свѣтъ, или на прекѫсване връзката между умствения и сърдечния свѣтъ. Такива прекѫсвания ставатъ и въ моралния свѣтъ. За да запази своето добро състояние, за да не ставатъ рѣзки промѣни въ човѣка, той трѣбва да възстанови връзката си съ Божествения свѣтъ, да възстанови връзката между ума и сърдцето си. Да възстанови човѣкъ връзката си съ Божествения свѣтъ, това значи да възстанови връзката между ума, сърдцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човѣкъ изпада въ голѣмъ мракъ, въ тъмнина на съзнанието, ходи натукъ-натамъ, лута се, никѫде не може да намѣри подслонъ. Коя е причината за това състояние? Причината за това сѫ неговитѣ приятели, съ които той е билъ свързанъ. Той се е свързалъ съ приятелитѣ си въ момента, когато тѣ сѫ били въ залѣзъ слънце, т. е. когато сѫ били на почивка. Всѣки е изпитвалъ това състояние: ходите отъ врата на врата, тукъ хлопате, тамъ хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствувате самотенъ, изоставенъ, казвате: Не струва човѣкъ да живѣе, не сѫществува приятелство въ свѣта. — Кой е виновенъ за това? — Вие сте виновни. Погрѣшката е у самитѣ васъ. Вие сте избрали най-неблагоприятния моментъ за посещение. Когато искате да посетите единъ свой приятель, идете при него презъ деня, когато слънцето грѣе, когато е буденъ, а не когато спи.

 

Какъ може човѣкъ да се освобождава отъ мрачнитѣ състояния на своя духъ, отъ тъмнитѣ състояния на своето съзнание? За да се освободи отъ тия състояния, човѣкъ трѣбва да отправи мисъльта си къмъ Божественото съзнание, което прониква цѣлия козмосъ, и да се свърже съ него, безъ никаква критика, безъ никакво колебание и съмнение. Ако успѣе да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне въ хубаво, топло чувство; чувството пъкъ ще се превърне въ свѣтла, възвишена мисъль. И тогава, човѣкъ нѣма да усѣти, какъ мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне отъ съзнанието му, както се разпръсватъ облацитѣ отъ мрачно, потъмнѣло небе. Въ нѣкои случаи свѣтскитѣ хора се справятъ съ тия състояния по-лесно, отколкото окултнитѣ ученици, понеже тѣ развиватъ своя практически умъ и си служатъ само съ една философия. Тѣ не се хвърлятъ отъ една философия на друга, не търсятъ и не се спиратъ върху възгледитѣ на различнитѣ философи, както често постѫпватъ нѣкои окултни ученици. Запримѣръ, тѣ се спиратъ върху възгледитѣ на нѣкои философи за обективния или външния свѣтъ и за субективния или вѫтрешния свѣтъ и казватъ, че субективниятъ свѣтъ, т. е. това, което човѣкъ преживява въ себе си, е по-реално отъ онова, което го заобикаля отвънъ. Въ сѫщность, субективниятъ свѣтъ има свое отражение въ обективния свѣтъ, и обратно: обективниятъ свѣтъ има свое отражение въ субективния. Съ други думи казано: всѣки външенъ обектъ се отразява у човѣка, въ неговия субективенъ свѣтъ. И всѣко субективно преживяване на човѣка има свой външенъ изразъ. Докато външниятъ свѣтъ се отразява въ вѫтрешния свѣтъ на човѣка, той не е още въ реалностьта на живота. И докато вѫтрешниятъ му свѣтъ се отразява въ външния, човѣкъ не е още въ реалностьта на живота. Божествениятъ свѣтъ е абсолютна реалность, безъ никакво отражение. Когато се качите на една добре узрѣла круша и опитате плодоветѣ ѝ, трѣбва ли да се интересувате отъ сѣнката на тази круша?

 

Следователно, докато се интересува отъ субективни и обективни нѣща, човѣкъ живѣе съ сѣнкитѣ на нѣщата. Той е далечъ още отъ истината. Запримѣръ, дойде нѣкой при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши думи по вашъ адресъ. Вие веднага се настройвате и сте готови да скѫсате всѣкакви отношения съ този човѣкъ. Защо бързате да се настройвате противъ този човѣкъ? Преди всичко, това е субективна преценка на тия думи, както отъ страна на онзи, който ги предава, така и отъ ваша страна. Отде знаете, какво се съдържа въ думитѣ, които вие наричате обидни? Може би този човѣкъ е ималъ съвсемъ друго нѣщо въ ума си, когато е изказалъ тия думи, и по нѣкакво особено съвпадение на условията, тѣ сѫ прозвучали неправилно въ ушитѣ на онзи, който ги предава. Хората, изобщо, се подаватъ на известни съвпадения на нѣщата, повлияватъ се отъ тѣхъ, вследствие на което си създаватъ криви понятия. Това се забелязва въ обикновенитѣ отношения на хората, това се забелязва и въ науката. Такова съвпадение сѫществува между материята и духа, поради което хората приематъ материята за нѣщо реално, а духътъ — за нѣщо нереално. Съвпадението се заключава въ това, че понеже умътъ на човѣка възприема външнитѣ впечатления чрезъ материята, той приема нея за нѣщо реално. Дали ще пипне нѣщо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човѣкъ все ще си послужи съ едно отъ петтѣ физически сѣтива, затова той казва, че всичко въ свѣта е материя. Човѣкъ не се спира да размисли, че като пипа съ рѫцетѣ си, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ щипци, съ които духътъ си служи. Материята представя щипцитѣ на онзи интелигентенъ факторъ — духътъ, който истински провѣрява и изучава нѣщата. Ако духътъ не действуваше въ рѫката, въ езика, въ носа, въ окото и въ ухото на човѣка, той не би познавалъ нито външния, нито своя вѫтрешенъ свѣтъ.

 

Значи, материята представя външни пособия, чрезъ които духътъ си служи. Материята представя съвокупность отъ живи, но спещи сѫщества, съ които духътъ си служи като съ спомагателни срѣдства, за да се прояви той на физическия свѣтъ. Безъ материя духътъ не може да се прояви. Материята е сборъ отъ спещи сѫщества; духътъ е сборъ отъ пробудени сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови за дейность, за творчество. Когато човѣкъ спи, всички образи за него сѫ разхвърляни; когато е буденъ, всички образи за него се намиратъ въ една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човѣкъ е материалистъ, това показва, че той е въ спещо състояние, спещъ духъ. Когато се казва за нѣкой, че е духовенъ човѣкъ, или идеалистъ, това показва, че той се е събудилъ вече, станалъ е отъ дълбокъ сънь. Когато се казва за нѣкой, че е Божественъ човѣкъ, това показва, че той е започналъ вече да работи, да твори. И тъй, материалистътъ спи; духовниятъ се събужда, а Божествениятъ човѣкъ работи. Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава не само веднъжъ, но нѣколко пѫти презъ живота си. Тѣ се преповтарятъ.

 

Съвременнитѣ хора, а специално окултнитѣ ученици, като не познаватъ тия нѣща, като не познаватъ тайнитѣ на природата, мислятъ, че всичко могатъ да постигнатъ по магически начинъ: като мръднатъ магическата прѫчица, всичко се нарежда споредъ желанието имъ. Обаче, тѣ виждатъ, че не става така. Нѣкой намисли нѣщо, вижда му се проста работа. Щомъ се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Другъ намисли да напише нѣщо грандиозно, но като седне да пише, вижда, че не е така лесно, както си го представялъ. Всѣка Божествена идея, или всѣко Божествено чувство, които проникватъ въ ума и сърдцето на човѣка, сѫ строго опредѣлени. Тѣ не търпятъ никакъвъ недоимъкъ, нито най-малъкъ излишъкъ. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили съ магическата прѫчица. Така изнесени идеитѣ, или чувствата, тѣ внасятъ пълно задоволство, пълно удовлетворяване въ човѣшката душа. Ако не се изнесатъ по този начинъ, въ душата на човѣка остава известна празнина, която той иска по нѣкакъвъ начинъ да задоволи. И ако не попадне на нѣкаква Божествена идея или на нѣкое Божествено чувство, той ще запълни празнотата въ себе си съ нѣщо човѣшко, което ще му създаде редъ мѫчнотии и страдания.

 

1923_05_30_f3.gif

 

Сега, като млади, предъ васъ стои бѫдещето ви, за което трѣбва да работите. Едни отъ васъ изучаватъ математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цель ли е въ живота ви? — Не, изучаването на разнитѣ науки не може да бѫде цель въ живота на ученика. Тѣ сѫ само срѣдство за постигане на нѣщо. Защо? — Защото, ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, ще видите, че наукитѣ тамъ иматъ съвсемъ друго разпредѣление въ сравнение съ тѣзи на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърдцето и волята на човѣка въ едно, т. е. да възстанови връзката между тѣхъ. Щомъ се възстанови връзката между ума, сърдцето и волята на човѣка, едновременно съ това се възстановява връзката му съ Божествения свѣтъ, съ Бога. Безъ тази връзка човѣкъ не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие, 75% у васъ е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щомъ е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте съ тѣхъ. Тѣ сѫ чужда, опасна область, въ която не трѣбва да влизате. Като ученици, вие трѣбва да усилвате волята си, безъ да бѫдете своенравни; вие трѣбва да развивате морални чувства въ себе си, безъ да се афектирате; вие трѣбва да давате предимство на идеи въ ума си, безъ да се спирате върху преходни мисли. По този начинъ само можете да развиете въ себе си нѣщо постоянно, положително, на което всѣкога да разчитате.

 

За следния пѫть ще ви дамъ темата:  „Най-опредѣлената мисъль въ човѣшкото съзнание“. Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това, което нѣкои автори, изобщо, нѣкои учени или философи разбиратъ.

 

Сега искамъ да отговоря отчасти на въпроса, отде произтичатъ противоречията въ живота. Представете си, че точка А на фиг. 3 е едно мислещо сѫщество, което проектира мисъльта си по направление на точка В — единъ живъ обектъ.

 

Изобщо, човѣшката мисъль всѣкога се проектира къмъ нѣкои живъ обектъ. Нѣкой казва, че мисли за тебешира. — Не, човѣкъ не може да мисли за тебеширъ, за черна дъска, или за другъ нѣкакъвъ неодушевенъ предметъ. Човѣкъ може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото тѣ сѫ свързани съ даденъ човѣкъ, съ нѣкое живо, съзнателно сѫщество. Човѣкъ може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното въ свѣта. Вънъ отъ това мисъль не сѫществува. Ако едновременно и сѫществото Д (фиг. 3) проектира мисъльта си къмъ В, тогава А и Д иматъ една обща допирна точка въ своята мисъль. Това е първата среща на тия сѫщества на физическия свѣтъ. Ако сѫществото Д има по-голѣмъ стремежъ и пожелае да се влѣе въ А, последното сѫщество ще изпита желание да бѣга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. Въ него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бѣга. Съществото А се намира вече въ известно противоречие. Значи, голѣмата любовь на хората понѣкога е причина за противоречия въ живота. За да се спасятъ сѫществата А и Д отъ противоречия, на помощь имъ идва друго едно сѫщество С, съ по-високо съзнание, съ по-голѣма интелигентность отъ тѣхната, и започва да ги привлича къмъ себе си. Тѣ веднага насочватъ мисъльта си къмъ този новъ обектъ С, отправятъ енергиитѣ си къмъ него, и по този начинъ намиратъ цель въ живота си. Въ този случай цельта на сѫществата А и Д става по-възвишена. Тѣ започватъ да се движатъ не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ, като образуватъ триѫгълника АСД.

 

Следователно, за да се създаде цель, или нѣкакъвъ високъ идеалъ въ живота на човѣка, той непременно трѣбва да свърже мисъльта си съ друго нѣкое сѫщество, а после и двамата заедно да отправятъ енергиитѣ на мисъльта си къмъ трети високъ, възвишенъ центъръ — С. Този центъръ, този обектъ може да бѫде Богъ. Само при това положение човѣкъ ще се освободи отъ противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ трети центъръ — С, общъ и за двамата. Този центъръ трѣбва да бѫде нѣкакъвъ високъ идеалъ, или нѣкое възвишено сѫщество, което да е въ състояние да регулира енергиитѣ на сѫществата А и Д. Иначе, остане ли да преливатъ енергиитѣ си единъ въ другъ, тѣ ще се сблъскатъ, ще експлодиратъ, ще се изгубятъ въ пространството. За да не стане това, на ученицитѣ въ всички школи се казва: Ученикътъ трѣбва да има едно вѣрую, единъ идеалъ, една цель! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповѣдва любовь къмъ Бога. Нека Богъ бѫде центърътъ С. Нека Той бѫде обектътъ, къмъ когото всѣка душа да се стреми, да прелива своитѣ енергии. Само при това положение човѣкъ ще има цель, която ще осмисли неговия животъ. Следователно, и на васъ казвамъ: Самоопредѣлете се! Това значи: създайте си такъвъ идеалъ, такава цель, такава идея, такъвъ обектъ, къмъ който безопасно да отправяте енергиитѣ си. Този обектъ може да бѫде само Богъ. Двама по двама всички хора трѣбва да се отправятъ къмъ този обектъ. Когато въ отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малкото противоречие, това показва, че тѣ сѫ измѣнили на своето вѣрую, изгубили сѫ идеята си, изгубили сѫ цельта си, къмъ която първоначално сѫ се стремѣли.

 

И тъй, докато човѣкъ отправя мисъльта и чувствата си къмъ единъ центъръ С, съ по-високо съзнание отъ своето, той всѣкога ще се ползува отъ свѣтлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човѣка, той се намира вече предъ още единъ центъръ С1, вследствие на което свѣтлината му се намалява. Въ този случай противоречията сѫ неизбѣжни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две мѣста. Невъзможно е единъ орѣхъ да се посажда на две различни мѣста. Обаче, следъ време, когато този орѣхъ израсте и даде десеть орѣха, има възможность вече тия десеть орѣха да се посадятъ на десеть различни мѣста. И въ този случай десеттѣ орѣха пакъ ще иматъ единъ общъ центъръ С, къмъ който ще се стремятъ. Този общъ центъръ е слънцето. Следователно, когато двама души се обичатъ, енергиитѣ имъ трѣбва да се отправятъ къмъ общия центъръ С, съ който заедно да образуватъ триѫгълника АСД. Други двама души пакъ ще образуватъ триѫгълникъ помежду си и т. н. Обаче, между всички триѫгълници ще има известно съотношение. Всички триѫгълници ще иматъ общъ центъръ С.

 

Само при това положение душитѣ могатъ правилно да се развиватъ. Докато този законъ се спазва, и хармонията между душитѣ нѣма да се нарушава. Не се ли спазва този законъ, всѣкаква хармония изчезва. Когато ученицитѣ въ класа нѣматъ хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много отъ ученицитѣ се намиратъ въ фазата на преливане на енергиитѣ. На физическия свѣтъ тѣ се намиратъ на онзи пунктъ, дето ставатъ експлозии. На това мѣсто, именно, се образуватъ бомби. Ако дадено желание се отправи къмъ единъ обектъ, който е експлозивно вещество, и това желание успѣе да се излѣе въ известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голѣма експлозия. Всѣко подпушено желание у човѣка е въ състояние да произведе експлозия. Запримѣръ, синътъ на нѣкой богатъ човѣкъ иска да учи, да следва въ странство, обаче, бащата се противопоставя на това желание. Синътъ видимо се примирява, но вѫтрешно, презъ цѣлия си животъ той таи скрито недоволство и неразположение къмъ баща си, което единъ день неизбѣжно ще експлодира. За да не изпада въ такива състояния, ученикътъ трѣбва да различава желанията си, кои сѫ човѣшки и кои — Божествени. И тогава, на Божественитѣ да дава ходъ, а човѣшкитѣ да ограничава и спира. Всѣко Божествено желание, всѣки Божественъ импулсъ трѣбва да се реализира. И животътъ ви да костува, Божественото трѣбва да се реализира. Който веднъжъ само е спрѣлъ или ограничилъ Божественото въ себе си, той винаги е съжалявалъ. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да спре хода на Божественото начало въ себе си. Когато такава душа замине за онзи свѣтъ и разбере, какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята, да изправи погрѣшката си. Всѣко нереализирано Божествено желание остава празнина въ човѣка. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всѣки човѣкъ, който се е усъмнилъ въ Бога, или който се е опиталъ да противодействува на Божественото начало въ себе си, той е завършилъ съ полудяване. Това сѫ  опитали мнозина. Ползувайте се отъ опитностьта на тия хора. Всѣко съмнение е губене основа, почва въ живота, губене на опорна точка. Пазете се отъ съмнения, за да не губите правата насока въ живота си. Мислете всѣкога право. Отправяйте мисъльта си нагоре, къмъ центъра С и отъ нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновенъ, за да се отклоня отъ пѫтя си. — Не, никой човѣкъ на земята не може да бѫде сто на сто виновенъ. Всѣкога търсете въ себе си вина 50% и въ ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросътъ ще остане неразрешенъ. Въпроситѣ могатъ да се решаватъ при положение, щото всѣки човѣкъ за всички случаи да счита себе си 50% виновенъ, а останалитѣ 50% вина да разпредѣли между окрѫжаващитѣ.

 

Следователно, не ограничавайте Божественото въ себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ всѣка душа, къмъ всѣки човѣкъ заради Божественото въ него. Въ Божествения свѣтъ душата представя математическа формула, съ строго опредѣлена величина и стойность. Уважавайте душата заради стойностьта, заради цената, която Богъ ѝ е опредѣлилъ. Унижите ли своята душа, или душата на кого и да е, неизбѣжно ще ви сполетятъ нещастия. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Признайте искрено, дълбоко въ себе си, че не сте използували условията, които ви сѫ били дадени, вследствие на което и сега, и въ бѫдеще ви предстои много работа. Всѣки човѣкъ е ималъ добри външни и вѫтрешни условия; всѣки е ималъ дарби, които не е използувалъ, както трѣбва. Мнозина, било отъ смирение, или по друга нѣкаква причина, отричатъ своитѣ дарби. — Не, всѣки човѣкъ разполага съ известни дарби и способности, които той трѣбва да развива, да прилага въ живота си. Ако не зачита своитѣ дарби, човѣкъ всѣки день ще отлага да работи за развитието имъ, или, изобщо, ще отлага работата си отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣри въ положението на онзи слуга, който заровилъ въ земята дадения талантъ отъ господаря си. Такова е положението на пияницата, който всѣки день отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутринь съ строго решение въ себе си, че отъ днесъ нѣма вече да пие. По едно време излѣзе изъ града и, като види нѣкоя кръчма, отбие се за малко, да изпие само една чашка винце. Щомъ изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща дома си съвършено пиянъ. Като изтрезнѣе, съжалява, че е пилъ, и пакъ взима решение да не пие. Щомъ е взелъ такова решение, той трѣбва да тури чаша чиста вода предъ себе си и да си каже: Отъ днесъ нататъкъ преставамъ да пия вино. Следъ това да вдигне чашата съ студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива въ кръчмитѣ. Обещае ли това въ себе си, той трѣбва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

 

Като изнасямъ този примѣръ, азъ нѣмамъ предъ видъ нѣкого, но говоря, изобщо, за човѣшкитѣ прояви. Човѣшкото се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, но въ различни форми. Срѣщате двама приятели. По едно време тѣ се скарватъ помежду си. Единиятъ каже една обидна дума на другия. Вториятъ му каже нѣколко. Първиятъ си казва: Съжалявамъ, че казахъ тази обидна дума на приятеля си. Искамъ да се примиря съ него, но преди да се примиря, ще му кажа още нѣщичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятельтъ му се разгнѣви, каже му нѣколко тежки думи и, вмѣсто да се примирятъ, тѣ още повече обтягатъ отношенията си. Защо трѣбваше да се каже тази дума? — За да разбере. — Нека остане поне една неразбрана дума въ живота на приятеля ти. Често мирътъ на човѣка зависи отъ една неразбрана дума. — Какъ може отъ незнанието на една дума да зависи мира на човѣка?

 

Представете си, че имате въ джоба си единъ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Следъ васъ вървятъ нѣколко души, на честностьта на които не може да се разчита. Тѣ не знаятъ, че въ джоба ви има такъвъ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Вие се обръщате къмъ тѣхъ, изваждате скѫпоценния камъкъ отъ джоба си, показвате имъ го и казвате: Този скѫпоцененъ камъкъ е мой. Отъ този моментъ спокойствието, мирътъ на тѣзи хора се нарушава. Тѣ започватъ да мислятъ, по какъвъ начинъ да взематъ скѫпоценниятъ камъкъ. Едновременно съ това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисъльта и желанието на тѣзи хора да ви обератъ, и това започва да ви безпокои. Скѫпоценниятъ камъкъ трѣбваше да остане въ джоба ви, и никой да не знае за него. По този начинъ щѣхте да избавите отъ изкушение и себе си, и тѣхъ.

 

Следователно, когато приятельтъ ви дойде при васъ, не му казвайте последната ваша мисъль, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъль, тази дума останатъ за него неизвестни, неразбрани. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една мисъль, едно чувство или поне една постѫпка неизявени и неразбрани за другитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има единъ „хиксъ“, т. е. нѣщо неизвестно за другитѣ. Ако той нѣма никакъвъ хиксъ въ себе си, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човѣкъ може да изкаже или да изяви навънъ, всѣкога развалятъ работитѣ. Законъ е това.

 

Друго нѣщо, което всѣкога трѣбва да имате предъ видъ, е въпросътъ за погрѣшкитѣ. Запримѣръ, когато обидите нѣкого, не се оправдавайте съ това, че той ви е предизвикалъ, но потърсете вината въ себе си. Погрѣшката, която вие правите, засѣга васъ; погрѣшката, която другитѣ правятъ, засѣга тѣхъ. Следователно, нѣма защо да се утешавате или намалявате вината си съ това, че и другитѣ грѣшатъ. Сѫщото положение се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато мислитѣ на човѣка сѫ прави, чувствата и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ на мѣстото си. Изобщо, има пълна зависимость между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Човѣкъ не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постѫпки. Нѣкои философи подържатъ мисъльта, че човѣкъ може да не бѫде ученъ, но да е благороденъ по сърдце. Това е възможно. Защо? — Защото външната ученость или неученость не подразбира още култура на душата. Когато човѣкъ е благороденъ по сърдце, той има вѫтрешна, природна интелигентность, безъ да е ученъ външно. Уменъ човѣкъ, въ положителенъ смисълъ на думата, е онзи, който едновременно е добъръ и силенъ. Силата на умния зависи отъ неговия мораленъ устой. Добъръ човѣкъ може да се нарече онзи, който има поне една основна идея въ живота си, къмъ която се стреми.

 

Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трѣбва да си създадете нова мисъль, а не само да повтаряте даденитѣ въ Школата формули и правила. Всѣка формула, всѣко правило иматъ значение дотолкова, доколкото могатъ да наведатъ ученика на мисъль. Ученикътъ трѣбва да мисли по съвършено новъ начинъ. Не е въпросъ да повтаря едни и сѫщи мисли. Повторението на нѣщата не води къмъ знание. Каквито и да сѫ условията, при които живѣете, тѣ ни най-малко не могатъ да прѣчатъ за приемане на новото. Който чака да дойдатъ благоприятни условия за него, и тогава да приеме новата мисъль, той е на кривъ пѫть. Като проследите историята на човѣшкото развитие, ще видите, че най-великитѣ и гениални хора, както и великитѣ Учители на свѣта, сѫ  били поставени при най-неблагоприятни условия. Тѣхното величие и гениалность се заключаватъ въ това, че сѫ могли да превъзмогнатъ неблагоприятнитѣ условия. Всѣки човѣкъ, който е билъ поставенъ при добри условия на живота, въ края на краищата всѣкога е пропадалъ. Всѣки, който е дошълъ на земята, той е започналъ отъ елементарнитѣ нѣща. Той нищо не знае, но започва да учи, постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарнитѣ работи му се виждатъ мѫчни. Когато се даватъ задачи на децата, въ първо време тѣ се намиратъ въ чудо, но постепенно започватъ да ги решаватъ, да имъ се виждатъ лесни. Ще кажете, че гениятъ се ражда готовъ, нѣма защо да учи. Наистина, гениалниятъ се ражда гений, но за да развива своя гений, той трѣбва да работи, да учи.

 

Какво е нужно на ученика, за да учи? — Свѣтлина. Безъ свѣтлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате въ стая, добре освѣтена. Вие сѣдате предъ масата и започвате да учите. Въ това време нѣкой влиза въ стаята, завъртва ключа, отдето иде свѣтлината, и вие преставате да учите. Щомъ не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме свѣтлината? — Който ви я дава. Следователно, вие зависите отъ Онзи, Който дава свѣтлината. Той държи ключа на свѣтлината — отъ Него зависи да учите, или да не учите. Свѣтлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и знанията.

 

Мнозина искатъ да знаятъ, кое учение е право. Това може да се докаже много лесно, не съ думи, а на опитъ. Нека двама души, единиятъ — последователь на новото учение, а другиятъ — на старото учение, посадятъ царевица, запримѣръ, и следятъ за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новитѣ идеи, ще има голѣмъ, здравъ кочанъ, съ едри, хубави зърна. Кочанътъ на втория ще бѫде слабъ, хилавъ, съ дребни царевични зрънца. Първитѣ зрънца ще бѫдатъ по-доброкачествени отъ вторитѣ. Какво по-голѣмо доказателство искате отъ това? Всѣко учение, което просвѣщава ума, облагородява сърдцето и усилва волята, е Божествено учение. Щомъ е Божествено, то е право учение. Всѣко учение, което помрачава ума, огрубява сърдцето и отслабва волята, е човѣшко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на кривъ пѫть. Щомъ се облагородявате, вие сте на правъ пѫть.

 

1923_05_30_f4.gif

 

И тъй, всички трѣбва да спазвате закона на триѫгълницитѣ, понеже  той разрешава противоречията въ живота. Да допуснемъ, че имате две разумни сѫщества, А и В (фиг. 4), които се движатъ едно срещу друго. Въ пѫтя на тѣхното движение тѣ ще се натъкнатъ на редъ недоразумения, които ще свършатъ съ експлозия. За да избегнатъ експлозиитѣ помежду си, тѣ трѣбва да насочватъ енергиитѣ си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ С и тамъ да се срѣщатъ. Сѫщо трѣбва да направятъ и сѫществата А1 В1. Тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ центъра С1. Ако други две сѫщества А2 и В2 иматъ отношения, и тѣ трѣбва да отправятъ енергиитѣ си къмъ центъра С2. По този начинъ всички хора ще се срѣщатъ въ центроветѣ С, С1, С2 на триѫгълницитѣ АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движатъ по права линия. Правиятъ пѫть на движение, на отношения между хората, е презъ центроветѣ С, С1, С2. Съ други думи казано: всички нѣща сѫ  постижими само въ Божествения свѣтъ. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могатъ да се реализиратъ сто на сто, а човѣшкитѣ — отчасти.

 

Това сѫ нахвърляни мисли, върху които трѣбва да размишлявате, да си дадете отчетъ, доде сте достигнали въ умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете, съ какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава, каквото знание и каквито опитности придобиете чрезъ ума, сърдцето и волята си, ще ги използувате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трѣбва да ви смущава. Докато живѣете на физическия свѣтъ, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пѫтя на всѣки човѣкъ, за да има, какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ постепенно расте. Тъй щото, дисхармонията, противоречията въ живота на човѣка сѫ  необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използувайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онѣзи, които я разбиратъ, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ правилно. Това сѫ разумнитѣ хора въ свѣта.

 

Като се вглеждате въ живота на умнитѣ хора, ще видите, че тѣ правятъ повече погрѣшки отъ глупавитѣ. Можете да направите изчисление, да видите, въ колко на сто отъ постѫпкитѣ на умнитѣ има грѣшки, и въ колко на сто въ глупавитѣ. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грѣшки, това показва, че не сте отъ много умнитѣ хора. Единъ день, като решите задачитѣ си, ще видите, че всички мѫчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срѣщали на пѫтя си, сѫ допринесли нѣщо за постигане на вашата главна цель. Тъй щото, дали вѣрвате въ Бога или не, всички ще имате голѣми мѫчнотии на пѫтя си, които непременно трѣбва да преодолѣете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голѣмъ мораленъ устой, или толкова по-здравъ мораленъ гръбнакъ имате. Ако моралниятъ гръбнакъ на ученика е здравъ, неговата нервна система ще може да издържи и най-голѣмитѣ сътресения. Окултизъмътъ е велика лаборатория, въ която се работи съ различни киселини и основи. Най-малкото невнимание отъ страна на ученика при опититѣ съ тия киселини и основи може да му костува скѫпо.

 

Природата е жива, разумна. Тя плаща скѫпо на всички, които се отнасятъ къмъ нея съ незачитане. Който е дошълъ веднъжъ на земята, той неизбѣжно ще влѣзе въ рѫцетѣ на природата, която ще го постави на редъ изпитания и мѫчнотии. За да издържи на всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Попадне ли веднъжъ въ рѫцетѣ на природата, той ще изпита нейнитѣ закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влѣзе въ училището, ученикътъ може да поплаче малко предъ учителя си, да каже, че не е разбралъ, или че не е научилъ урока си, и учительтъ ще го извини. Обаче, природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошълъ въ моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тукъ сълзи не се приематъ. Тукъ не е мѣсто за плачъ, за обезсърдчение. Тукъ е мѣсто само за учене и за работа. — Ама азъ се обезсърдчихъ. — Обезсърдчението не разрешава задачитѣ. — Отчаяхъ се вече, не ми се живѣе. — Щомъ си се отчаялъ, ще те изпратятъ тамъ, дето хиляди сѫщества ще те безпокоятъ, ще те бодатъ съ остена си, докато те заставятъ да работишъ, да изпълнишъ волята Божия. Остенъ има и за окултнитѣ ученици. Природата обича само ония, които учатъ. Ние взимаме ученето въ най-широкъ смисълъ. Природата разполага съ много школи, въ които се изучаватъ много науки, много изкуства. Велико бѫдеще стои предъ васъ.

 

Всички хора сѫ дошли на земята да се готвятъ за великото бѫдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдатъ, не се обезсърдчавайте. Считайте, че тѣ сѫ дадени за ваше добро. Много хора сѫ недоволни отъ живота на земята. Тѣ съжаляватъ, че сѫ дошли тукъ да страдатъ. Какво ще кажете тогава за сѫществата, които живѣятъ подъ земята? Ако могатъ да излѣзатъ на повърхностьта на земята, тѣ ще считатъ това за привилегия, за велико щастие. За тѣхъ вашиятъ животъ е великъ идеалъ. Вие считате вашия животъ за мѫчение. Защо? — Защото го сравнявате съ живота на по-напредналитѣ отъ васъ сѫщества. Когато нѣкой милионеръ изпадне до положението на последенъ беднякъ, той ще бѫде щастливъ, ако отъ време на време получава нѣкаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели единъ милионъ само, ще се счита щастливъ човѣкъ. Следователно, най-важно за човѣка е това, съ което разполага въ даденъ моментъ. Природата не търпи излишъци. Тя опредѣля за всѣки човѣкъ само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

 

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие въ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ ви, е Божественото начало у васъ. Въ Божественото винаги има идейность, честность, справедливость, искреность, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Всичко най-добро се крие въ Божественото: и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното въ себе си, вие трѣбва да познавате математиката, защото тя се включва и въ науката, и въ музиката, и въ изкуствата. За разрешаване на математическитѣ проблеми се иска високъ мораленъ животъ. Безъ този животъ нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи високъ моралъ, който християнството поставя като почва, като основа на живота.

 

Т. м.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

*

29. Лекция отъ Учителя, държана

на 30 май, 1923 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×