Jump to content

1923_05_09 Движение на разумнитѣ сили


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Движение на разумнитѣ сили.

 

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

Чете се резюме на 15. лекция отъ първа година.

 

Четоха се резюмета на темитѣ: „На какво сѫ символъ варницата и пепелището“ и  „Отличителнитѣ чърти на силната воля“.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Разлика между мѫдрость и знание“.

 

Какво опредѣление дава относителната геометрия за крѫга? — Крѫгътъ е геометрическо мѣсто на точки, които сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, постоянна точка, наречена центъръ. — Крѫгътъ е крайниятъ предѣлъ, до който съзнанието на човѣка може да се разшири за всѣки даденъ моментъ.

 

Представете си, че имате два малки крѫга. Единиятъ представя семе на дѫбъ — желѫдъ, другиятъ — семе на царевица. Изчислявали ли сте, колко пѫти по-голѣмъ и по-тежъкъ е желѫдътъ отъ царевичното зърно? Въ какво седи разликата между желѫда и царевичното зърно? Разликата седи въ тѣхната деятелность. Крѫгътъ на деятелностьта на желѫда е по-широкъ, по-голѣмъ отъ този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителностьта имъ, въпросътъ е поставенъ другояче. Често свинетѣ се хранятъ съ желѫди, но това не показва, че тѣ сѫ по-хранителни отъ царевицата. По произходъ кой е по-старъ: дѫбътъ или царевицата? — Царевицата е по-стара отъ дѫба. Споредъ съвременнитѣ научни схващания, можете ли да кажете, дали желѫдътъ съдържа сѫщитѣ възможности, каквито и дѫбътъ? Две теории сѫществуватъ по този въпросъ: едната теория твърди, че всѣко семе, въ случая и желѫдътъ, съдържатъ въ себе си всички възможности, каквито и цѣлото дърво. Другата теория твърди, че семето съдържа въ себе си условията, а не и възможноститѣ, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпросъ? За изяснение на този въпросъ ще вземемъ следния примѣръ. Представете си, че имате една мисъль. Когато се изкаже тази мисъль, вие преценявате вече нейнитѣ качества. Качествата ѝ съдържатъ ли се въ самата мисъль? Всѣка мисъль, изразена навънъ, опредѣля своето вѫтрешно съдържание. Като знаете това, вие трѣбва да наблюдавате, да изучавате мислитѣ си, тѣхнитѣ качества и прояви.

 

Като ученици, вие трѣбва да учите, да придобивате знания. Съвременнитѣ учени хора сѫ деца на науката. По отношение на миналото, тѣ сѫ учени, минаватъ за капацитети, но по отношение на бѫдещата наука, тѣ сѫ още деца. По отношение на проявеното, тѣ сѫ гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, тѣ сѫ деца. Като знаете това, вие трѣбва да имате готовность да признавате своето невежество въ дадена область, да признавате своитѣ погрѣшки. Мнозина мислятъ, че ако признаятъ погрѣшкитѣ си, ще минатъ за грѣшни хора. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да познава погрѣшкитѣ си и да ги признава. Художникъ нарисувалъ образа на единъ човѣкъ. Дохождатъ нѣкои, гледатъ портрета, вижда имъ се, че носътъ е малко кривъ. Обръщатъ внимание на художника да изправи тази погрѣшка, но той я отрича, подържа, че носътъ на човѣка билъ кривъ. Като се изредятъ нѣколко души да гледатъ портрета, който художникътъ е рисувалъ, всички се произнасятъ, че носътъ не е добре предаденъ. Най-после художникътъ се заема да го изправи. Следъ като го корегира, той остава доволенъ отъ портрета. Както художникътъ работи върху една картина, докато я нарисува точно споредъ оригинала, така и ученикътъ трѣбва да работи върху всѣка своя мисъль, докато я изправи. Много отъ вашитѣ мисли сѫ криви, изопачени. Вие трѣбва да работите върху тѣхъ, да ги изправите. Нѣкои считатъ, че всѣка тѣхна мисъль е Божествена. И щомъ е Божествена, тя е безпогрѣшна. — Не е така. Не всѣка мисъль, която минава презъ главата на човѣка, е Божествена. Вие трѣбва да изучавате мислитѣ си, да дойдете до положение да различавате, кои сѫ Божествени и кои човѣшки. Въ човѣшкитѣ мисли има грѣшки, въ Божественитѣ — нѣма. Като анализирате мислитѣ си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислитѣ, идеитѣ си, ще мязате на човѣкъ, който иска да рисува. За тази цель той си купилъ четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готовъ да рисува, но още не започва да работи. Следователно, идеитѣ иматъ смисълъ, само когато се прилагатъ въ живота. Казва нѣкой, че иска да бѫде добъръ. Това е неприложена идея. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Другъ пъкъ казва, че иска да бѫде кротъкъ. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бѫде човѣкъ кротъкъ? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на добротата и на кротостьта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката ѝ точно опредѣлено три пръста отпредъ и единъ отзадъ. Ако рисувате човѣкъ, ще турите петь пръста на рѫката му — ни повече, ни по-малко. Всѣко нѣщо, което природата е създала, е точно опредѣлено. Така сѫ точно опредѣлени отличителнитѣ качества на кроткия, на милостивия човѣкъ и т. н. Който иска да познае, дали е милосърденъ, той може да се подложи на следния опитъ. Тръгвате на дълъгъ пѫть и взимате въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Цѣлия день не ядете, но задържате хлѣба за вечерьта, когато стигнете на опредѣленото мѣсто. Ако презъ време на пѫтуването ви настигнатъ трима души и пожелаятъ да имъ дадете хлѣбъ, защото били гладни, уморени, а нѣматъ хлѣбъ, какво ще направите? Речете ли да имъ дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърденъ човѣкъ. Ако раздѣлите хлѣба си така, че на всѣки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърденъ. Нѣкой иска да провѣри, доколко мисъльта ви е философска и ви задава въпроса: кокошката ли се е явила по-рано, или яйцето? Това сѫ две относителни, а не абсолютни величини. Това сѫ символи, които не разрешаватъ въпроса. Нѣкои философи представятъ козмоса въ видъ на яйце, готово да се излюпи. Обаче, това е символъ само.

 

Да се върнемъ къмъ въпроса: качествата на проявената мисъль съдържатъ ли се въ самата мисъль? Да се задава такъвъ въпросъ, това е равносилно да се запитвате, дали тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, се съдържатъ въ самата цигулка, въ струнитѣ или въ лѫка. Отъ стягането на струнитѣ, отъ скѫсяването и удължаването имъ се произвеждатъ различни тонове. Обаче, цигуларьтъ който познава законитѣ на музиката, като поставя пръститѣ си върху цигулката, произвежда тоноветѣ. Вещиятъ цигуларь може да произведе тонове и безъ струни. Достатъчно е той да съсрѣдоточи мисъльта си къмъ вашия слухъ, за да чуете хубави, приятни тонове на нѣкоя пѣсень, която излиза отъ цигулка. Обаче, това не става по физически начинъ, чрезъ трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по другъ начинъ — чрезъ мисъльта. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоноветѣ, които цигуларьтъ произвежда, така и мисъльта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисъльта съдържа въ себе си качествата на онзи, който я произвежда.

 

Това сѫ редъ разсѫждения, необходими за развиване на мисъльта ви, за събуждане деятелностьта на различнитѣ мозъчни центрове. Безъ тѣзи разсѫждения, мислитѣ, които минаватъ презъ ума ви, ще останатъ само теория, безъ никакво практическо приложение. И тогава, като минаватъ различни мисли презъ ума ви, безъ да се спирате върху тѣхъ, безъ да разсѫждавате, въ края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултнитѣ ученици изучаватъ закона за концентриране или съсрѣдоточаване на мисъльта си, тѣ често заспиватъ. Защо? — Защото не сѫ привикнали още да събуждатъ деятелностьта на своитѣ мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляватъ върху нѣкой въпросъ и не могатъ да следятъ мисъльта си, тѣ изпадатъ подъ влиянието на закона на внушението, на хипнотизъма и заспиватъ. Следователно, когато ученикътъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да напрѣга мозъка си, за да събуди деятелностьта на всички мозъчни центрове, или поне на по-голѣмата имъ часть. Ако при процеса на мислене се събуди само единъ мозъченъ центъръ, човѣкъ непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. Съ това се обяснява, защо богатиятъ човѣкъ изгубва ума си, защо се отчайва, когато му съобщатъ, че банката, въ която сѫ вложени паритѣ му, е фалирала. Презъ цѣлия си животъ този човѣкъ е насочвалъ мисъльта си къмъ паритѣ, вследствие на което се е самохипнотизиралъ. Въ който день чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живѣене, за работа. Съньтъ на човѣка е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щомъ го постави въ това хипнотично състояние, той заспива. Въ това време тя го прекарва отъ физическия въ астралния свѣтъ, дето му създава различни образи, смѣня едни сцени съ други. По този начинъ тя му създава най-разнообразенъ животъ, отъ който да запази споменъ въ будното си състояние и да започне да мисли. Чрезъ сънищата природата иска да създаде въ човѣка мисъль. Мисъльта се развива при голѣмо разнообразие.

 

И тъй, отъ всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате въ себе си добри качества и способности. Запримѣръ, ако искате да развивате търпение, направете следния опитъ: помолете десеть души, ваши приятели, да ви убодатъ съ игла на десеть различни мѣста, на единъ милиметъръ дълбочина, и следете презъ това време, ще изгубите ли равновесието си, или ще го запазите. По този начинъ вие ще се калите. Освенъ този опитъ, можете да направите още единъ. Събуйте се боси и минете презъ нѣкоя нива, по която има цигански тръне. Като минете отъ единия до другия край на нивата, ще видите, доколко сте запазили разположението на духа си.

 

Човѣкъ се натъква на сѫщитѣ положения и въ живота. Лошитѣ мисли и чувства на хората не сѫ нищо друго, освенъ такива тръне, забодени на единъ милиметъръ дълбочина въ кожата на човѣка. Лошитѣ мисли и чувства сѫ подобни на ухапването отъ комарь или отъ бълха. Тукъ ви щипне една лоша мисъль, тамъ ви щипне едно лошо чувство, докато излѣзете отъ релситѣ на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си, и винаги ще бѫдете веселъ. Щомъ запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

 

Тия опити се отнасятъ само до ученицитѣ, и то за ония отъ тѣхъ, които сѫ силни. Слабитѣ не трѣбва да правятъ опититѣ, за да не губятъ изкуствено разположението на духа си. За тѣхъ сѫ достатъчни опититѣ, които животътъ имъ налага. Животътъ на хората е нареденъ така, че безъ да искатъ, ще претърпятъ голѣми изпитания. Такива изпитания ще иматъ, че ще подскачатъ отъ болка. При това, нѣма приятели да ги щипятъ, но такива, които сѫ неприязнено разположени къмъ тѣхъ. Всички съвременни хора сѫ поставени на такива опити. Въ живота тѣзи опити не сѫ нищо друго, освенъ изпитанията, страданията и мѫчнотиитѣ, които хората преживяватъ. Невидимиятъ свѣтъ постоянно подлага хората на такива опити, да види, доколко могатъ да издържатъ. Никой не може да се домогне до каква и да е сила на природата, докато не развие въ себе си съответни качества. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е честенъ, благороденъ човѣкъ, че нищо не може да го съблазни. Даватъ на този човѣкъ десеть хиляди златни стерлинги и го пращатъ нѣкѫде да свърши съ тѣхъ една работа. После му даватъ още десеть хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима паритѣ, но колкото паритѣ се увеличаватъ, съ тѣхъ заедно се явява изкушението. Този човѣкъ започва да мисли: не мога ли да взема тия пари и да си свърша съ тѣхъ нѣкаква работа? Значи, човѣкъ може да бѫде честенъ до известна степень, доколкото съдържа въ себе си елемента на честностьта. Представете си, че единъ честенъ човѣкъ е затворенъ и осѫденъ на смърть. Той е далъ обещание, че нѣма да излѣзе отъ затвора, докато присѫдата не се изпълни. Обаче, единъ добъръ неговъ приятель влиза въ затвора и му предлага да излѣзе. Отваря вратата и му казва, че свободно може да излѣзе отъ затвора. Този човѣкъ започва да се бори, да се колебае, да излѣзе, или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честенъ човѣкъ е сѫщевременно адептъ, който разполага съ знания, може да се дематериализира, но веднъжъ далъ обещание да не излиза отъ затвора, докато не дойде деня на присѫдата, той нѣма да се възползува отъ знанието си. Обаче, въ деня на изпълнение на присѫдата му, той се дематериализирва, и моментално изчезва предъ очитѣ на всички. По този начинъ сѫдиитѣ, управницитѣ ще видятъ, че сѫ сгрѣшили, като сѫ осѫдили съвършено праведенъ човѣкъ. Праведниятъ никой не може да осѫди на смърть. За него законъ не сѫществува.

 

Следователно, както законътъ има две различни отношения — къмъ обикновения и къмъ праведния човѣкъ, така и моралътъ има двояко проявление: абсолютенъ моралъ — къмъ Бога и относителенъ моралъ — къмъ хората. Това значи: абсолютниятъ моралъ познава само отношения на човѣка къмъ Бога. Дойде ли въпросъ до отношения на човѣка къмъ хората, тамъ се прилага относителенъ моралъ. Отношенията на човѣка къмъ Бога всѣкога иматъ една и сѫща цена, т. е. никога не се измѣнятъ. Отношенията на човѣка къмъ хората и къмъ всички живи сѫщества сѫ измѣнчиви. Ако отношението на човѣка къмъ Бога е право, то е въ сила да анулира всички останали отношения, къмъ кого и да е. Обаче, всички тия отношения не сѫ въ състояние да анулиратъ отношението на човѣка къмъ Бога. Запримѣръ, нѣкой иска да помогне на майка си, на баща си или на цѣлото човѣчество, заради което е готовъ да се откаже отъ истината, т. е. да измѣни на отношенията си къмъ Бога. — Това е погрѣшна мисъль, това е неправилно заключение. Невъзможно е съ една добра постѫпка само човѣкъ да помогне на майка си, на баща си или на цѣлото човѣчество. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ прави и на първо мѣсто поставени, само тогава той ще бѫде въ състояние да помага на хората, както и на всички живи сѫщества. Дръжте въ ума си мисъльта, че само отношенията на човѣка къмъ Бога иматъ еднаква стойность за всички времена и епохи, а останалитѣ отношения сѫ относителни и промѣнчиви.

 

Като ученици, бѫдете внимателни къмъ себе си, да не натрупвате въ никоя часть на организъма си повече енергия, отколкото трѣбва. Пазете се отъ натрупване на енергия. Природата не търпи никакви излишъци. Кога човѣкъ натрупва повече енергия въ себе си? Когато започне да мисли, че е осигуренъ. Срѣщате единъ човѣкъ слабъ, кокалестъ. По едно време работитѣ му тръгватъ добре, той започва да забогатява. Като забогатѣе, започва да мисли, че се е осигурилъ, че нищо вече не му трѣбва. Съ забогатяването си, той престава да мисли. Гледате, този човѣкъ постепенно надебелява, пълнѣе, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия въ себе си. Защо човѣкъ иска нѣкога да надебелѣе, да стане пъленъ? — За да заеме по-голѣмо пространство, да стане по-внушителенъ, да обърне внимание на хората. Въ сѫщность, кое опредѣля пространството? — Мисъльта. Крайниятъ предѣлъ, до който една мисъль може да простре своята деятелность въ пространството, опредѣля нейната сила. Времето пъкъ опредѣля вѫтрешното съдържание на мисъльта, т.е. нейната трайность. Чувствата на човѣка опредѣлятъ смисъла — духътъ на мисъльта.

 

Значи, всѣка мисъль се разглежда първо по обемъ, какъвъ обемъ заема въ пространството, т. е. каква е външната ѝ форма. После се разглежда вѫтрешното съдържание на мисъльта и най-после нейния смисълъ. Мисъльта се движи по права линия. Вѫтрешното ѝ съдържание, т.е. чувствата, които изпълватъ мисъльта, ѝ придаватъ крѫгообразна форма. Значи, правата линия опредѣля формата на мисъльта. Крѫгътъ опредѣля съдържанието на мисъльта. Въ такъвъ случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея, ще си послужа съ стиха, който апостолъ Павелъ е казалъ: „Любовьта е плодъ на Духа“. Любовьта е формата. Животътъ е обяснение, т. е. съдържание на тази форма. Духътъ е смисълътъ. Той осмисля нѣщата. Когато казваме „Богъ е Любовь“, разбираме изявения, проявения свѣтъ. Да се прояви Любовьта Божия, това значи, да се прояви Божествениятъ свѣтъ. Когато се говори за живота, подразбираме специална проява на Божията Любовь отъ всички живи сѫщества. Всѣко живо сѫщество проявява любовьта по свой специфиченъ начинъ. Това представя неговиятъ животъ. Богъ е Любовь — това подразбира цѣлокупниятъ животъ, пълнотата на любовьта. Животътъ, изразенъ чрезъ всички живи сѫщества, представя частично, индивидуално проявяване на любовьта.

 

Сега, да изразимъ идеята за време и пространство въ следната форма. Цѣлиятъ човѣкъ представя съвокупность отъ време и пространство. Главата представя пространството, необятностьта, затова е ненаситна. Чрезъ главата човѣкъ мисли, какво и кое мѣсто да заеме. Ненаситностьта на главата се вижда отъ ламтежа на човѣка къмъ знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много кѫщи, много хамбари, но умниятъ вижда, че и съ една стая може да преживѣе. Тѣлото на човѣка пъкъ представя времето. Значи, тѣлото представя вѫтрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрезъ тѣлото. Проявената деятелность на цѣлото тѣло представя смисъла на главата. Стомахътъ, сравненъ съ главата, приема много по-малко. Колкото много храна да приема човѣкъ, стомахътъ му лесно се напълва. Главата, обаче, много приема и всѣкога ненаситена остава. Колкото да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живѣе въ мисъльта си, човѣкъ се движи въ пространството. Когато живѣе въ сърдцето си, той се движи въ времето, въ съдържанието на нѣщата.

 

Какъ разглеждатъ съвременнитѣ философи понятията за време и пространство: като реалность или като относителность? Нѣкои казватъ, че нѣщата сѫществуватъ извънъ времето и пространството. Това значи, че нѣщата сѫществуватъ извънъ свѣта на тритѣ измѣрения. Запримѣръ, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставена на плоскость; значи, тя се простира въ свѣта на второто измѣрение. Обаче, сѫщата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи въ свѣта на третото измѣрение. Най-после, сѫщата картина може да се представи извънъ тритѣ измѣрения, да се нарисува въ мисъльта. Това наричатъ философитѣ състояние извънъ времето и пространството. Какво представя тогава крѫгътъ? Крѫгътъ не представя цѣла идея, но малка, микроскопическа часть отъ цѣлата идея, отъ реалностьта. Крѫгътъ е часть отъ сферата, а сферата е тѣло отъ триизмѣрния свѣтъ.

 

Това сѫ отвлѣчени идеи, които водятъ въ неразбрана за васъ область, безъ никакво практическо приложение. Тѣзи идеи иматъ приложение само въ съзнанието на човѣка. Запримѣръ, съ помощьта на съзнанието си човѣкъ може да познае, дали единъ индивидъ се приближава или отдалечава отъ него. Защо? — Защото приближаването на единъ човѣкъ къмъ другъ не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ. Единъ човѣкъ може физически да се приближава къмъ васъ, а вѫтрешно, духовно да се отдалечава. И обратно: той може физически, външно да се отдалечава, а вѫтрешно да се приближава. Това показва, че физическата близость всѣкога не отговаря на близостьта между душитѣ, умоветѣ и сърдцата. На тѣзи външни и вѫтрешни отдалечавания и приближавания на хората единъ къмъ другъ се дължатъ състоянията на радость и скръбь, които всѣки день изпитватъ. Ако къмъ васъ се приближи човѣкъ, който не ви е симпатиченъ, вие изпитвате неприятность, а понѣкога и скръбь, особено ако този човѣкъ успѣе насила да вземе нѣщо отъ васъ. Щомъ този човѣкъ се отдалечи отъ васъ, вие изпитвате приятность, радвате се, че не е близо до васъ нито физически, нито по умъ или сърдце. И обратно: когато се приближи при васъ човѣкъ, който ви е приятенъ, вие се радвате. Отдалечи ли се отъ васъ, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждатъ въ васъ радость и скръбь, само че при съвършено различни случаи: когато несимпатичниятъ се приближава къмъ васъ, съ цель да вземе нѣщо, вие усѣщате скръбь. Когато се отдалечава, усѣщате радость. Когато симпатичниятъ се приближава къмъ васъ, усѣщате радость; когато се отдалечава, усѣщате скръбь. На какво се дължатъ тия състояния? — На съзнанието ви. Въ съзнанието си човѣкъ носи нѣкакъвъ смѫтенъ, далеченъ споменъ, че онзи, който му е несимпатиченъ, нѣкога му е причинилъ пакость, нѣкакво зло и днесъ иде съ сѫщата мисъль. Това може да е нѣкаква илюзия, нѣкакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичниятъ човѣкъ иде да ви причини нѣкакво зло? Може би той днесъ иде при васъ съ най-добро намѣрение, да ви направи едно голѣмо добро, съ което приятно да ви изненада. Вие не знаете скрититѣ намѣрения на хората. Често, човѣкътъ, който ви е причинилъ най-голѣмото зло, е въ състояние да ви причини най-голѣмо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво.

 

Представете си, че вие завързвате приятелство съ нѣкой човѣкъ. Знаете ли, колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, петь, десеть и следъ това да се развали. Защо? — Защото приятелството, изобщо, се основава на чувства. А всѣкога, дето чувствата управляватъ, тамъ се образуватъ астрални съединения, които се отличаватъ съ голѣма неустойчивость. За да бѫде устойчиво, приятелството трѣбва да отговаря на следната формула: Р. М. С. Т. СУ. Д. Буквитѣ СУ представятъ единъ елементъ. Значи, въ формулата на приятелството влизатъ шесть елемента. Всѣки елементъ е взетъ въ строго опредѣлено процентно отношение. За да бѫде приятелството устойчиво, разумностьта (Р) трѣбва да съставя 3% отъ цѣлото; милосърдието (М)_— 5%; съвѣстьта(С) — 9 %; твърдостьта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) — 7%; дружелюбието (Д) — 7%. Сѫщитѣ числа могатъ да се взематъ като числители на дроби, чиито знаменатели сѫ: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общиятъ сборъ на числителитѣ 3, 5, 9, 6, 7, 7, е 37. Общиятъ сборъ на знаменателитѣ е 67. Тогава ще имате дробитѣ: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби къмъ общъ знаменатель, който ще ви послужи като методъ за работа. Общиятъ сборъ на числителитѣ — 37 и общиятъ сборъ на знаменателитѣ — 67 даватъ нова дробь 37/67. Събираме сбора отъ цифритѣ имъ и получаваме  Събираме числителя и знаменателя:

 

1923_05_09_f1.gif

 

1+4=5. Това е философско съкръщаване на дробитѣ. Тъй щото, да намѣрите съкратената формула на приятелството, трѣбва да съберете числата 1+4. Като ги съберете, ще получите числото петь — човѣкътъ. Единицата представя Божествения принципъ; четворката — животинския принципъ, т. е. човѣкъ, въ когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула въ човѣка, той трѣбва да намѣри Божественото въ себе си. Въ това седи смисълътъ на живота.

 

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото петь, върху което, като върху почва, можете да садите, т. е. да градите вашия животъ. Въ дробьта 1/4 и дветѣ числа сѫ  киселини: единицата е киселина отъ първа степень, а четиритѣ — киселина отъ втора степень. Степеньта подразбира силата на киселинитѣ и на основитѣ. Числото петь представя основа отъ втора степень. Киселината - единица разтваря всичко въ себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено отъ дробь, която за числитель има единица, а за знаменатель — четири.

 

За дробитѣ 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можемъ да кажемъ следното: дробьта 3/5 представя части отъ Божествената разумность; 5/8 — части отъ Божественото милосърдие; 9/10 — части отъ Божествената справедливость. Азъ взимамъ думата справедливость вмѣсто съвѣсть, защото за Бога не може да се каже, че има съвѣсть. Богъ е справедливъ, а не съвѣстенъ. Дробьта 6/12 представя части отъ Божественото търпение, което на човѣшки езикъ наричаме твърдость. Само твърдиятъ човѣкъ, а не упоритиятъ, може да бѫде търпеливъ. Дробьта 7/15 представя части отъ самоуважението на човѣка. Такъвъ човѣкъ никога не измѣня на думата си. Дробьта 7/16 представя части отъ дружелюбието на човѣка, т. е. отъ закона на любовьта. Сега, като съберемъ числителя и знаменателя на всѣка дроби по отдѣлно, ще получимъ следнитѣ числа:

 

3/6—3+6=9; 5/8—5+8=13, а 1+3=4; 9/10—9+10=19, а 1+9=10; 6/12—6+12=18,  а 1+8=9; 7/15—7+15=22, а 2+2=4, 7/16—7+16=23, а 2+3=5. Числата работятъ при създаване приятелство между двама души. За да видите, дали приятелството между двама души ще бѫде устойчиво, вие трѣбва да разгледате, какво е било съчетанието на планетитѣ въ момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бѫде устойчиво, когато въ момента на създаването му сѫ  взели участие Венера, Юпитеръ, Меркурий и Слънцето. Когато Марсъ, Сатурнъ и Луната се вмъкнатъ въ приятелството, тѣ непременно ще подкопаятъ основитѣ му. Нѣма да мине много време, ще видите, че основитѣ на приятелството започватъ да се клатятъ. Когато Марсъ дойде въ приятеля ви, всѣка ваша дума може да го предизвика. Когато Сатурнъ влѣзе въ приятеля ви, той ще започне да се съмнява въ всѣка ваша дума. И най-после, когато Луната влѣзе въ него, той ще почне да забърква каши. Луната ще види, какъ се е проявилъ Марсъ, какъ се е проявилъ Сатурнъ, ще прибави нѣкакви опашки къмъ всичко това и повече ще забърка работитѣ. Следъ нея приятелството изчезва. Изобщо, Луната не помага прѣмо за растенето на растенията, но косвено само имъ помага. Когато Луната грѣе, растенията спиратъ своя процесъ на растене. Щомъ тя се скрие, тѣ започватъ да растатъ. Най-бързо растенията се развиватъ на слънчева свѣтлина. Понеже Луната събужда завистьта у човѣка, растенията се криятъ отънея, въ смисълъ, преставатъ да се развиватъ. Следователно, когато човѣкъ завижда, казваме, че Луната е взела надмощие въ него.

 

Ученикътъ трѣбва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетитѣ върху себе си и съзнателно да имъ се противопоставя или подава — споредъ лошото и доброто имъ въздействие. Понѣкога човѣкъ се разполага воинствено, готовъ е да воюва, да вади ножъ. Той се намира подъ влиянието на Марсъ. Ако въ това време дойде и Луната, съ своето отрицателно влияние върху човѣка, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи. къмъ неговото състояние, и той, както е войнствено разположенъ, започва да си въобразява, че като вади ножъ, всичко може да направи. Това сѫ заблуждения, преувеличени състояния, които идатъ отъ Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото въ отрицателното си влияние, нейниятъ кредитъ е въ лъжитѣ и заблужденията. Сатурнъ внася съмнението, подозрението въ човѣка. Но трѣбва да знаете, че всѣка планета указва и добро, положително въздействие върху човѣка, а не само отрицателно. Венера, като планета отъ женски родъ, има слабость къмъ любовьта. Ако се влюби въ Марсъ или въ Сатурнъ, тя взима тѣхнитѣ качества, смѣсва ги съ своитѣ, и тогава проявява низходящето си влияние върху човѣка. Когато Сатурнъ е въ съчетание съ Венера, той има влияние върху нея, и тогава въ любовьта влиза отрицателния елементъ на Сатурна — съмнение, подозрителность въ любовьта. Когато Венера е въ своето възходяще състояние, тя влияе на Сатурна. Той ѝ се подчинява, слуша я и върви въ нейнитѣ стѫпки.

 

Размишление.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

9 май, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...