Jump to content
Della

1920_02_05 МѪЧЕНИЕТО

Recommended Posts

БЕСѢДИ

отъ УЧИТЕЛЯ

ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА

НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО.

22. януарий и 5. февруарий 1920 г.

четвъртъкъ.

 

I. Кротостьта и смирението.

II. Електричеството и магнетизъмътъ.

III. Мѫчението.

 

 

(стенографски бѢлѣжки)

 

 

 

 

 

III.

МѪЧЕНИЕТО.

 

 

Нѣколко встѫпителни думи къмъ бесѣдата — за пояснение. Не мислете, че е лесно човѣкъ да бѫде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мѫчно, но не е и много лесно. Второ нѣщо, всички онѣзи отъ васъ, които нѣматъ разположение къмъ другитѣ — които обичатъ да се гнѣвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идвате, но не отговарямъ за послѣдствията. Азъ искамъ тукъ мѫже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете извѣстни зна­ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цѣль не да подобрите врѣменния си жи­вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичкитѣ области на човѣшкия животъ. Религи­озни хора намъ не ни трѣбватъ, духовни хора сѫщо, нито набожни — религиознитѣ да отидатъ въ църквата, духовнитѣ въ обществото, а набоѫнитѣ на небето. Сега, виждате, че това е едно противорѣчие. Какъ ще изтълкувате — религи­ознитѣ въ църквата, духовнитѣ въ обществото и набожнитѣ на небето? Вие ще кажете: „Мѣстото ни не е тукъ". Дѣйствително, мѣстото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарството при нѣкой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я прѣвръщате въ каль, послѣ ще ви покаже метода какъ да употрѣбите тази каль, най-послѣ ще я турите на грънчарското колело отгорѣ и ще ви научи да дадете форма на тази каль. Като гледате отвънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май­стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитнитѣ правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадатъ това колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ.

 

Въ тази школа имаме три метода: първо, мѫчение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мѫчението излиза здравето, отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете: „Много нѣщо научихме!"' Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само една формула. Когато ви дойде едно мѫчение въ свѣта, вие ще трѣбва да го прѣвърнете въ здраве, защото само здравиятъ човѣкъ издържа мѫчение. Мѫчението се издържа чрѣзъ здравето, а трудътъ — чрѣзъ щастието. Онзи, който копае съ моти­ката, е щастливъ защото има цѣль — да прѣхранва жена си и дѣцата си. Извадете изъ ума му тази цѣль, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трѣбва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ.

 

За да разберете смисъла на мѫчението, азъ ще ви обясня извѣстни принципи отъ гле­дището на мѫчението. Искамъ вашитѣ умове да бѫдатъ приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя прѣпятствува на всѣки ученикъ да разбере нѣщата. Защо се мѫчать хората? Светиитѣ сѫ били мѫченици, за да станатъ здрави; мѫчението въ духовния свѣтъ об­разува здраве, образува бѫдещитѣ форми на хората, които ще се въплътятъ на земята. Вие, като се мѫчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване тѣлата на слѣдващитѣ поколѣния. Ако възприемете мѫчението въ това му значение, онѣзи, които ще дойдатъ да се въплътятъ, въ бѫдеще, ще съградятъ своитѣ тѣла отъ тѣзи елементи и ще уредятъ своя животъ правилно. Но, ако вие съ всѣко мѫчение внасяте хиляди проклятия, нищо нѣма да сполучите. Като направите своето бѫдеще гърне отъ такава материя, ще бѫдете нещастни. И така, мѫчението е необходимо за слѣдващия вашъ животъ на земята. Този слѣдващъ жи­вотъ може да бѫде слѣдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сѫщи.

 

Сега, мнозина се стремятъ къмъ разбиране на окултнитѣ сили. Всички окултни сили, съ които искате да боравите, трѣбва да знаете, че сѫ чрѣзмѣрно подвижни и че въ тѣхъ нѣма никакъвъ човѣшки моралъ; тѣ може да ви причинятъ най-голѣмо добро, но и най-голѣмо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си нѣкога отчетъ за слѣдния психически мо­ментъ, за вашето разположение? Обичате нѣкого, не се мине день-два, и вашитѣ чувства се промѣнятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сѫ силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мѫтна? Нѣма да обяснявамъ вѫтрѣшната страна на този психиченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вѣрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из­воръ, той търси друго мѣсто да се прояви. На изсъхналото мѣсто, когато валятъ дъждове, съ­бира се нечиста вода и утайки, и въ тѣзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се образуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тлѣе, и то продължава, докато тази материя се дематериялизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза. Слѣдъ като сте обичали единъ човѣкъ 1—5 —10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любовьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свѣта, е израсло подъ неговата обичь. А отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло? Нѣкой ще ка­же: „Четохъ еди-кой си авторъ“; чели сте нѣкоя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е излѣло? Както видите, тази наука не прилича на вашитѣ съ­нища и видѣния. Всички ученици на окултната школа, които не сѫ готови да се мѫчатъ, да не прѣкрачватъ нейния прагъ, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за­питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мѫчения — елате. Инакъ, имате обикновени бесѣди въ недѣля, идвайте. Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нѣма да стѫпите въ нея — хубаво да го знаете. Ангелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прѣдъ вратата, и горко ономува, който пристѫпи ! Главата му ще се търколи на пода. Слѣдователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мѫчите и да издържите мѫчението. Всичко благородно и възвишено въ свѣта се ражда само отъ мѫче­нието, не отъ труда. Мѫчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стѫпка, която гради туй, което мѫчението е създало. Християн­ството се подигна благодарение на мѫченицитѣ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мѫчението, то е единъ неумолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мѫчатъ хората — това е достояние само на онѣзи, които сѫ въ школата. Никакво друго обяснение повече нѣма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато те вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мѫ­чението на физическото поле — това е здравето. Всѣки, който изтърпи мѫчението, той е здравъ. Това може всѣка майка да провѣри. Слаба жена, която зачене и не послуша лѣкаритѣ да по­метне дѣтето, тя ще бѫде силна да го роди; като роди ще бѫде десеть пѫти по-здрава, от­колкото по-напрѣдъ. Жена три пѫти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди послѣ и 10 дѣца, но не е жена. Сѫщиятъ законъ е и за ученика. Човѣкъ, който не може да издържи три мѫчения, не е ученикъ, той е свършилъ. Сега забѣлѣзвамъ, че въ вашитѣ умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нѣма мѣсто за кри­тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мѫчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: човѣкъ се помладява само чрѣзъ мѫчение; който не се мѫчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветѣ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тѣхното съзнание. Старъ човѣкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слѣзе, да се помѫчи и да се подмлади, Човѣкъ да бѫде блаженъ и да оста­рява, това е едно голѣмо противорѣчие въ жи­вота — ще кажете; на това отговарямъ: ако това не бѣше единъ необходимъ законъ въ свѣта, Богъ не би създалъ свѣта. Онзи вèликъ законъ, който заставя Божеството да съ­здаде човѣка, има много по-дълбоки причини отколкото философитѣ мислятъ. Нѣкои питатъ защо Господь създаде свѣта? Туй сѫ онѣзи философи, които сѫ отвънъ — оглашенитѣ: питате защо — влѣзте вѫтрѣ въ живота, помѫчете се и ще видите защо.

 

И тъй, имайте прѣдъ видъ, че мѫчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мѫчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мѫчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мѫ­чението. Ще се явятъ много противорѣчия. Като влѣзете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол­кова противорѣчия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орѣхътъ, който падне, не съблѣче своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Христосъ казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мѫчението е свързанъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мѫчението.

 

Сега, този въпросъ ще разисквате философ­ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противорѣчия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нѣма мѣсто за обикновената вѣра, нѣма мѣсто и за любовь. Да се разберемъ. Яко търсите любовь, идете въ обществото; ако търсите вѣра, идете въ църквата. Вие ще си от­говорите тукъ на какво мѣсто сте. То е мѣсто на мѫчение. И така, свѣтътъ е едно мѣсто на мѫчение. Този свѣтъ е едно отъ най великитѣ учи­лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло­нения и прояви, разберете го въ всичкитѣ про­тиворѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въ всѣка стадия, на която се възкачвате, вашиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мѫжъ, жена, дѣца и т. н.". Трѣбва да разбе­рете истината, безъ да се разочоровавате: кол­кото повече връзки имате въ свѣта, толкова по­вече мѫчения ще имате. Както виждате, азъ ви прѣпорѫчвамъ най-мѫчния животъ — животъ на мѫчение. Мѫчението вие никѫдѣ не може да го избѣгнете, то е една необходимость въ всѣко вѣрую, въ всѣки строй, въ всѣки животъ, въ всѣка мисъль; мѫчението е неизбѣжно и въ любовьта — най-голѣмото мѫчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мѫже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна­вате любовьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема човѣшката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очитѣ ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своитѣ дѣйствия, всѣки нейнъ погледъ като стрѣла насочва, тя е като ловецъ съ натегнатъ лѫкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрѣла, погледъ, отъ невидѣно на нѣкой момъкъ, нѣщо го припарва, той я заобиква: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрѣли забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зѫбитѣ й се показватъ. Тя отправя своитѣ стрѣли, но не изъ засада, а открито излиза срѣщу му, хвърля своитѣ стрѣли, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ“. Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка­тегория. Така, когато съврѣменнитѣ хора ми говорятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желѣзна броня, да се паза отъ нейнитѣ стрѣли. И религиознитѣ хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и казвамъ: "Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво­лява. Ако нѣкой иска да забие стрѣлитѣ си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрѣли въ гърдитѣ ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мѫчение. И жена, ко­гато мѫжътъ я стрѣля 1—2—3 пѫти, да се не намръщва. Мѫжътъ само като опне лѫка си или само като профучи край нея изъ лѫка стрѣлата, тя завиква. Ако вие разберете изку­ството на мѫчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влѣзете въ извѣстна окултна школа, ще ви поставятъ до стѣната и ще ви пращатъ стрѣли — ще ви турятъ на мѫчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онѣзи, които повѣрваха въ Христа, трѣбваше да бѫдатъ подложени на толкова мѫчения и позоръ въ римскитѣ арени? Тѣзи хора, като се обръщатъ къмъ Бога, той трѣбваше именно да ги защити. Нали и псалмопѣвецътъ казва: „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогжщаго", и по-нататъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дѣсно ти" — какъ ще примирите туй противорѣчие ? Кой е онзи, който живѣе подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стрѣлятъ и да изтърпи всички мѫчения. Изтърпите ли всички мѫчения, Господь ще каже: „Ти може да бѫдешъ подъ моя покривь". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Азъ имамъ вѣра";не,не — опитность,опитность, опитностьта на великата Любовь! Мнозина ми казватъ: „Защо не ни разкриешъ нѣкои тайни?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да казватъ начини за завладяване хора и за пече­лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа трѣбва да схване ве­ликия принципъ на живота че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, слѣдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мѫчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нѣма никакво изключение.

 

Въ този законъ на мѫчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от­части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тѣзи вѣжди и тѣзи издадини отстрани на носа? Трѣбва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човѣкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло­жение на носа и вѣждитѣ показва числото 13. И нещастията на човѣка въ свѣта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане: когато човѣкъ за­почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще прѣведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сѫ съставнитѣ части на буквата В? Отдѣлени съставятъ цифрата 13. Ако събе­рете цифритѣ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 + 2+ 3 + 4 пра­вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу­квата В. Като раздѣлите нулата, крѫга, на двѣ части и двѣтѣ половини долѣпите до 1, пакъ ще образувате буквата В  5.02.1920.jpg  Като съедините 3 съ 1, единицата — това, което е без­гранично — е Богъ; значи, да го слѣете съ Един­ния, а то е да му дадете всичко.5.02.1920-2.jpg

 

това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човѣкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала прѣзъ три стадии на развитие.

 

Азъ ще ви разложа друга една буква отъ българската азбука - буквата5.02.1920-3.jpg


Отгорѣ имате два полукрѫга; това е човѣкътъ, който е възмѫжалъ. Тукъ, при вѣждитѣ, се раждатъ електрическитѣ течения и магнетизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулитѣ. Всичкитѣ мускули на човѣшкото лице сѫ се образували отъ разнитѣ тѣхни течения въ различни посоки. Като срѣщнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали  Х-то е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифритѣ. И Х -то има сѫщо такава. Двата послѣдни полукрѫга отъ горѣ тѣ сѫ единъ крѫгъ, разложенъ на двѣ — показватъ, че едното течение върви надѣсно, а другото — на- лѣво. Но човѣкъ колко се е мѫчилъ, докато образува туй Х . Всички сѫщества, докато добиятъ туй положение, сѫ се мѫчили много въ низшитѣ царства — минали сѫ извѣстни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя­нието на човѣкъ. И човѣшкитѣ мисли, за да влѣзатъ въ шестата раса, ще минатъ тоя пѫть и ще образуватъ нови мускули въ човѣка. Но тѣ ще се образузатъ само съ новитѣ течения, които трѣбва да се възприематъ, да влѣзатъ въ мозъка. Яко не сте готови да се мѫчите, за да ги придобиете, ще останете назадъ въ културата. Животнитѣ, птицитѣ и рибитѣ сѫ остатъци отъ великата култура въ свѣта. Човѣшкото лице въ бѫдеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мѫчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на чернитѣ, на червенитѣ, на жълтитѣ и сега на бѣлитѣ. Седите и сѫдите свѣта: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. И дори е светотатство да оправямъ свѣта: споредъ менъ, той е оправенъ; по-добъръ отъ него нѣма ; да оправямъ свѣта, то значи да богохулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свѣта и въ желанието свѣтътъ да се прояви по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритѣ ще се появяватъ по опрѣдѣления за тѣхъ редъ. Колкото и да му се молимъ, слънцето ще си грѣе се по сѫщия начинъ и ще праща своята енергия. Облацитѣ ще се движатъ по сѫщия начинъ. Природата нѣма да се измѣни нито на милионна часть. Тя не може да се измѣня по нашитѣ прищѣвки.

 

Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намѣри значението на това „Х“ Нали сте ученици? Онзи, който нѣма на лицето си туй „Х“  е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено . . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Нѣма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като глась, интонация.

 

Защо ви прѣдставямъ тия двѣ букви ? Между тѣхъ нѣма никаква логическа връзка, но гео­метрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горѣ, която показва закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, човѣкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгорѣ, движение къмъ материялния свѣтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив­ката на блаженството си и тръгналъ въ миро­вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очитѣ и вѣждитѣ на човѣка“ отговарямъ: за да покаже посоката на него­вото движение — човѣкътъ да се движи въ по­соката, която носътъ му посочва. А другата буква — Х ? Тя показва, че духътъ е слѣзълъ отгорѣ долѣ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра­ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и корабътъ седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога ? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвитѣ си, и азъ ви поздравлявамъ, че сте долу съ своитѣ котви. Движе­нието, обаче, отгорѣ надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение.

 

Да се повърнемъ. Какъ опрѣдѣля съврѣменната наука движението? Какъ опрѣдѣляме, че въ насъ, въ даденъ психологически моментъ, има движение? Движението у човѣка се обу­славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горѣ, има всичкия потрѣбенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо­началното си състояние — спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като потикъ за мѫчение и трудъ, вие сте разрѣшили правилно задачата на живота; но, ако го разбе­рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло­вия, че туй не трѣбвало, онуй не трѣбвало, енергията въ васъ ще се прѣвърне въ омраза и зависть — ще се роди злото. Когато наблѣгамъ на думата „мѫчение“, азъ подразбирамъ, че трѣбва да прѣвърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Казахъ ви въ една бесѣда, че трѣбва да разберете всичко добрѣ. Човѣкъ, който влиза въ тази школа, трѣбва да е много ученъ човѣкъ, трѣбва да разбира много добрѣ математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгорѣ надолу въ разни, посоки и се кръстосватъ.

И тъй, човѣкъ е слѣзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мѫчението. И когато казватъ за Христа, че е слѣзълъ и пострадалъ за цѣлото човѣчество, разбирамъ, че той е дошълъ на земята да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мѫчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да намѣримъ човѣкъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мѫчението на гърба на нѣкого, и ко­гато успѣемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мѫчението е като незаконнородено дѣте. Геройство азъ наричамъ, ко­гато една майка, която е извършила прѣстѫпление, каже: „Това дѣте е мое, азъ ще понеса хорското прѣзрѣние и всички мѫчения“. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяснимъ онова мѣсто въ Евангелието, дѣто се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на свѣта. Той понесе именно незаконнороденото дѣте.

 

Вие сте въ началото на една велика окултна школа за въздигане на човѣчеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мѫчение. Домашнитѣ мѫчения азъ ги наричамъ самочесане, малка физическа краста. Нѣкой казалъ нѣкоя обидна дума и прѣдизвикалъ страдание — то не е мѫчение, то е чесане, физическа краста. Мѫчението е велика наука въ свѣта. Когато вие почнете да се мѫчите азъ ще ви обикна. Само който се мѫчи, мога да го обичамъ. Не мислете, че вънъ отъ мѫчението има обичь. Ако вие не се мѫчите, азъ нѣмамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужци ? Но, ако се мѫчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя къмъ ученицитѣ. Мѫчите ли се като вели­кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из­губвате равновѣсието на духа си, вие сте оби­чани. Всички съврѣменни романисти какъ обяс- няватъ и цѣнятъ думата „геройство" ? Ако нѣ­кой кавалеръ води вечерно врѣме мома, нападнатъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой, и тя ще му пали свѣщи; ако ли избѣга, тя ще плюе отгорѣ му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сѫщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избягате отъ нея, сетнѣ, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мѫчите, Христосъ ще ви тури вѣнецъ на гла­вата. Кому поставятъ вѣнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-голѣми мѫчения. Който не е понесълъ мѫчения, той е развѣнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бѫдещата окултна школа, основа на бѫдещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рѣшатъ да страдатъ, сир. не да страдатъ, а да се мѫчатъ. Мѫчението е основа на бѫдещата окултна школа. Вие може да си имате нѣкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие безъ мѫчение: всичко може да стане, но да влѣзете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мѫдрость безъ мѫчение — никога!


 

Съ тази бесѣда азъ искамъ да се обновите и слѣдния пѫть да додете безъ раници. Вашитѣ светии, икони, идолопоклонство сѫ нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нѣкой ви направи нѣкое зло и сте недоволни отъ него, благодарете на Бога, задѣто ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голѣмо благо, съ което си ме удостоилъ!“ Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ свѣта, да прѣкврате вашия животъ безъ мѫчения, лъжете се: „Нѣма другъ пѫть къмъ небето, освѣнъ мѫчението". Има още единъ пѫть, който може да прѣмине безъ страдание, но той не отива нагорѣ. Мѫчението води нагорѣ, а избѣгването отъ него — надолу. Мѫчението е необ­ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка­чество на ученицитѣ. Имате ли туй първо ка­чество — имате здрава основа, нѣмате ли го — всичко е свършено: крачка напрѣдъ не може да пристѫпите. И какво ще стане съ насъ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пѫтуватъ въ противоположни по­соки, се отдалечаватъ.

 

Та въ туй движение на „Х“ -то има едно разби­ране. Какво, прѣдполагате, прѣдставляватъ дол­ната и горната части на „Х“ -тo ? То сѫ двата принципа, които се спосрѣщатъ. Вие виждате, че тия крѫгове сѫ разкжсани, нали ? Яко по­теглите отъ очитѣ една права линия навънъ, кѫдѣ ще отиде? До ушитѣ — слѣдващиятъ центъръ; значи, знанието въ свѣта се придо­бива само чрѣзъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрѣщатъ два велики принципа, които съврѣменната психология нарича: стремежъ на духа и стремежъ на душата, стремежъ на ума и стре­межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. А слушането може да дойде, ко­гато човѣкъ е вече издържалъ първия изпитъ — мѫчението. Ще го посѣти любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ прѣвратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се вѣнчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ стремежъ на човѣшката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна­чението на този законъ за буквата В, иска да излѣзе извънъ себе си и да отиде на небето и тогава да разбере Бога; но човѣкъ трѣбва да го разбере тукъ на земята. Яко разбере най- първия и най-важенъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горѣ на небето. Яко не го разбере тукъ на земята, нѣма да го разбере и на небето. Съврѣменното християнство, тъй както тълкува влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал­шива основа.

 

Азъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашитѣ стари възгледи. Най-първо вие трѣбва да рѣшите всички въпроси вѫтрѣ въ себе си: готови ли сте да се мѫчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сѫ стра­хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мѫчи. Хванатъ го и го биятъ, и той страда — това не е мѫчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мѫчението ! Който не може да издържи мѫчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши послѣдующи стѫпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдание азъ опрѣдѣлямъ законъ на движение въ свѣта; стра­дание и движение то е едно и сѫщо нѣщо. Но, за да се движите въ извѣстна посока, трѣбва да имате знание, умѣние въ посоката, къмъ която отивате, и да сте добрѣ освѣдомени, да знаете пѫтя, по който отивате, какъвъ е. „Не­приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва само, че ти отивашъ въ извѣстна посока въ този божественъ свѣтъ.

 

Та, ще се спрете на думата мѫчение — тя е най сѫществената, най-важната въ свѣта и въ тази школа, въ която искате да бждете уче­ници. Ще спрѣгате тази дума въ всички лица и врѣмена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мѫчатъ, защото въ мѫчението е спасението. Ако не бѣ мѫчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихристъ? Онзи, който не се е мѫчилъ, а иска да заеме мѣстото на Христа. Който се е мѫчилъ и съ спокойствие е изтърпѣлъ мѫченията, той е Христосъ, а който не се е мѫчилъ и иска не прѣзъ прѣдната, но прѣзъ задната врата да влѣзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа.

 

Азъ засѣгамъ въпроса за мѫчението общо, въ всичкитѣ му разклонения. То е засѣгнало сегашното общество едва съ края на своя некътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашитѣ мѫчения съ дѣйствителнитѣ, едва-ли тѣ се равняватъ на една хилядна отъ истинскитѣ. И още казвате, че за Бога се мѫчите! Не. Прѣстанете да мислите, че сте се мѫчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вѣрвамъ да сте се мѫчили. Азъ признавамъ за мѫченикъ истински само Христа. Мѫчили сѫ се ученицитѣ на тази школа, но съврѣменниятъ свѣтъ не се мѫчи. Сега настава великиятъ моментъ на мѫчението за сегашното общество, въ свѣта идва едно мѫчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онѣзи, кои го го разбератъ, ще се повдигнатъ въ бѫдеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мѫченици. Слѣзте долу, въ дъното на мѫ­чението, и ще прѣстанатъ 'всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче­ние — нали Христосъ слѣзе въ ада, да изкупи нашитѣ грѣхове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малкитѣ мистерии. И като изучите малкитѣ, вие ще отидете къмъ великитѣ мистерии. Центърътъ на земята е пѫтъ къмъ слънцето нѣма други пѫть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ дѣйствителното слънце.

 

Дотукъ сега ще спремъ. Тази бесѣда засѣга само една дума — мѫчението, и бесѣдата ми може да се нарече бесѣда за мѫчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич­кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облѣчена въ дрипи! Ако се облѣчете въ дрехата на мѫчението, азъ ще ви поздравя. Поне единъ отъ васъ е разбралъ това, което говорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сѫ разбрали, за менъ не важи. Слѣдователно, тази вечерь свършвамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае.

 

И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мѫчението — основа на Цар­ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мѫдрость въ пълната нейна хармония и красота.

 

(Бесѣда, държана на ученицитѣ и ученичкитѣ оть окулт­ната школа на Всемирното Бѣло Братство, на 5 февруарий 1920 г., четвъртъкъ).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×