Jump to content
Ани

1923_05_02 Живиятъ крѫгъ

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Живиятъ крѫгъ.

 

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели

 

Четоха се резюмета на 13 и 14 лекции отъ първа година.

 

Четоха се резюмета на темитѣ: „Разлика между съзнание и самосъзнание“ и „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Полза и вреда отъ киселинитѣ“.

 

1923_05_02_f1.gif

 

На фиг. 1. имате единъ крѫгъ. Какъ се образува крѫга? — Крѫгътъ се образува отъ въртенето на радиуса ОА около центъра. Какъ наричате правата Т, която се допира до окрѫжностьта? — Тангента. Значи, тангента е всѣка права, която има една допирна точка съ окрѫжностьта. Тя представя частенъ случай отъ поляра. Когато полюсътъ дойде на окрѫжностьта, тогава полярата става тангента. — Може ли тангентата да въздействува върху крѫга?

 

Да допуснемъ, че крѫгътъ, представенъ на фиг. 1., е едно движещо се колело, на което радиусътъ ОА и тангентата Т съ въ постоянно движение. Тангентата, чрезъ точката на допирането си съ окрѫжностьта, упражнява непрекѫснато влияние върху нея. Следователно, тя може да усили движението на крѫга, ако последниятъ се движи въ сѫщата посока. Но ако крѫгътъ се движи въ посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави.

 

Въ окултната геометрия крѫгътъ представя единъ самосъзнателенъ индивидъ. Центърътъ на крѫга, това е центърътъ на съзнанието у индивида — субектътъ. Крѫгътъ — това е неговиятъ вѫтрешенъ, субективенъ свѣтъ. Периферията или окрѫжностьта — това е мѣстото, кѫдето съзнанието идва въ досѣгъ съ външния, обективенъ свѣтъ.

 

Ясно е тогава, че тангентитѣ представятъ отдѣлни съзнания или групи съзнания, които упражняватъ влияние върху индивида отвънъ и го ограничаватъ. Следователно, всѣка промѣна въ съзнанието на човѣка показва, че нѣкаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрезъ допирната точка, тя внася известенъ импулсъ въ човѣшкото съзнание и е въ състояние да измѣни неговото движение, т. е. да предизвика известна промѣна въ неговитѣ мисли, чувства или постѫпки. Ако съзнанието се подчини на този импулсъ отвънъ и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успѣхъ въ външнитѣ работи. Но ако се възпротиви на този импулсъ и се движи въ посока обратна на тангентата, то ще влѣзе въ стълкновение съ онази група съзнания, които тази тангента представя.

 

Освенъ тѣзи външни влияния върху съзнанието на човѣка, които тангентитѣ предизвикватъ, има и други — вѫтрешни, субективни влияния. На нашата фигура, крѫгътъ S, който минава презъ центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия центъръ на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му животъ. Тогава въ човѣка настѫпватъ дълбоки вѫтрешни промѣни, които изхождатъ отъ самия му центъръ и за резултатъ иматъ онова, което наричаме разширение, повдигане, просвѣтление на съзнанието и пр. Само въ такъвъ случай човѣкъ може да се освободи отъ ограничителното въздействие на външнитѣ тангенти.

 

На фиг. 1. сѫ дадени крѫгътъ К съ тритѣ тангенти — Т, Т1 Т2, а сѫщо и крѫгътъ S, който минава презъ центъра О на крѫга К. Тритѣ тангенти могатъ да се уподобятъ на три общества: Т — търговско общество, Т1 — земедѣлско общество и Т2 — учителско общество. Всѣко едно отъ тия общества ще се занимава и ще разговаря за нѣща, които влизатъ въ неговия интересъ. Търговцитѣ ще говорятъ за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земедѣлцитѣ ще говорятъ за ниви, за лозя, за кѫщи; учителитѣ ще говорятъ за училища, за ученици, за книги. Крѫгътъ S, пъкъ и животътъ, който се проявява около неговия центъръ, ще иматъ за предметъ отвлѣчени въпроси — въпроситѣ за любовьта, мѫдростьта, истината. Който не разбира тия въпроси, той се натъква на редъ противоречия. Обаче, тия противоречия сѫ привидни, а не действителни. Всѣко противоречие се предизвиква отъ сѫщества съ низка култура, било отъ физическия, астралния или умствения свѣтъ. Тия свѣтове иматъ своя физическа страна, която се отразява върху живота на човѣка.

 

Освенъ тия свѣтове, сѫществуватъ и други, съ висша култура, които ние приемаме като течения въ природата. Защото, всѣки свѣтъ влияе и върху по-низкостоещитѣ и върху по-високостоещитѣ отъ него. Когато човѣкъ иска да стане съ него нѣкакъвъ обратъ, въ добъръ смисълъ, той трѣбва да се скачи съ теченията на природата, които идатъ отъ по-високитѣ свѣтове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законитѣ, чрезъ които да се свързва съ висшитѣ течения на природата. По този начинъ неговиятъ умъ ще се развива правилно. Когато живиятъ крѫгъ S влѣзе въ живота на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да се справя съ силитѣ, съ законитѣ, които го управляватъ. Да бѫде човѣкъ готовъ, това значи, да разбира новитѣ условия на срѣдата, въ която влиза. Запримѣръ, ако извадите рибата отъ морето, преди да е превърнала хрилетѣ си въ дробове, тя непременно ще умре. Водата е срѣда за рибата, а не въздухътъ. Ако рибата успѣе, както земноводнитѣ, които сѫ въ една преходна фаза на животъ, да се приспособи къмъ земния животъ, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пакъ да влиза въ водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за новъ животъ, по-добре да си останете въ стария, т. е. като не можете да живѣете на сушата, да си останете въ водата. Обаче, вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари, и тогава, искате или не, ще се намѣрите на сушата, но неприготвени за този животъ. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днесъ всички хора чувствуватъ, че става нѣщо особено въ водата. Мнозина вече доброволно искатъ да напуснатъ тѣзи условия, да излѣзатъ вънъ отъ водата, на сушата. Запримѣръ, срѣщате единъ материалистъ. Говорите съ него и забелязвате, че той се стреми къмъ духовенъ животъ, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи отъ жабитѣ въ себе си, които представятъ материализъмътъ. Жабата е символъ на краенъ материализъмъ.

 

И тъй, щомъ попаднете подъ влиянието на живия крѫгъ,  т. е. щомъ този крѫгъ засегне вашия центъръ, вие не можете вече да се противите: или ще влѣзете въ течението на този крѫгъ и ще се издигнете, или смърть ви очаква. Съ други думи казано: Всѣки, който е тръгналъ въ пѫтя на истината, той трѣбва да го следва. Нѣма връщане отъ пѫтя на истината. Който се опитва да се върне отъ този пѫтъ, той самъ се осѫжда на смърть. Човѣкъ не може да се противопоставя на движенията, които ставатъ въ живия крѫгъ. Що се отнася до тангентитѣ, тѣхниятъ брой е неопредѣленъ. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти. Всѣка тангента предизвиква известна промѣна въ съзнанието на човѣка. Промѣнитѣ въ съзнанието могатъ да се представятъ геометрически; сѫщо така може да се опредѣли центъра на всѣка тангента, която засѣга човѣшкото съзнание, както и посоката на нейното движение.

 

Колко тангенти трѣбва да има човѣкъ? — Нито една. — Но ако има тангенти, какво трѣбва да прави, за да се избави отъ тѣхното влияние? — Съзнанието трѣбва да се прибере въ своя центъръ, и тангентата да отиде въ безкрайность. — Какво трѣбва да се направи съ крѫга: да се стѣсни, или да се разшири? Когато крѫгътъ се разширява, тангентитѣ постепенно се явяватъ. Когато крѫгътъ се стѣснява, т. е. когато енергиитѣ въ крѫга се събиратъ къмъ центъра, тангентитѣ постепенно се отблъскватъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: когато човѣкъ иска да се избави отъ влиянието на свѣта, той се съсрѣдоточава къмъ центъра, къмъ Бога, къмъ себе си. Той съсрѣдоточава своята умствена деятелность къмъ Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание въ човѣка.

 

Мислете върху живия крѫгъ, върху тангентитѣ на крѫга.

 

Упражнение. Изнасяне лѣвата рѫка напредъ. Бавно движение на дѣсната рѫка върху лѣвата, като започва отъ рамото и стига до пръститѣ на рѫката и обратно: отъ пръститѣ нагоре до рамото. Изнасяне дѣсната рѫка напредъ. Лѣвата рѫка прави сѫщото движение върху дѣсната: бавно движение на лѣвата рѫка върху дѣсната, като започва отъ рамото до пръститѣ и назадъ. Ще направите това упражнение нѣколко пѫти съ лѣвата и нѣколко пѫти съ дѣсната рѫка.

 

Т. м.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

*

27. Лекция отъ Учителя, държана

на 2 май, 1923 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×