Jump to content

1923_04_25 Четиритѣ съзнания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Четиритѣ съзнания.

 

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

Четоха се резюмета на 11 и 12 лекции отъ първа година.

 

Чете се темата: „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“.

 

Какво ще получите, като съберете следнитѣ числа:

 

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9


_____________________________________


  0   0   0   0   0   0   0   0   0

 

Като се събератъ, тия числа взаимно ще се унищожатъ, или ще се получатъ нули. Нулата представя реалния свѣтъ, отъ който е произлѣзълъ феноменалния. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свѣтъ? Или, ако извадите две величини, ще получите ли реалния свѣтъ? Какво нѣщо е изваждането? Човѣкъ вади коренъ отъ земята, когато изсъхне. Въ този смисълъ, изваждането показва, че когато нѣщо престава да сѫществува, то неизбѣжно трѣбва да се извади. Човѣкъ изважда една идея отъ ума си, когато тя престава да го ползува.

 

Като разглеждамъ тия въпроси, азъ имамъ желание да ви заставя право да мислите и разсѫждавате. Запримѣръ, вие мислите, че можете изведнъжъ да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъвъ процесъ не сѫществува въ природата. Като се нахраните веднъжъ добре, разрешавате ли съ това въпроса за яденето? Цѣлъ животъ да ядете, и нѣколко животи наредъ да ядете, пакъ нѣма да разрешите въпроса за яденето. Този въпросъ е неразрешимъ. Нито като яде, нито като не яде, човѣкъ може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човѣкъ не мисли за ядене; като е гладенъ, човѣкъ мисли само за ядене, той усѣща, че му липсва нѣщо.

 

Човѣкъ не може да разреши въпроса за яденето, но сѫщевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запримѣръ, той нѣма ясна представа, какво нѣщо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата съзнание се е образувала отъ предлога „съ“ и сѫществителното „знание“. Тази дума означава още животъ. Тя е произлѣзла отъ гръцката дума „зой“. Тогава, „подсъзнание“ означава нѣщо скрито подъ живота. Въ този смисълъ подсъзнанието представя складъ, въ който се събиратъ всички нѣща. Движението въ подсъзнанието е крѫгообразно, което показва, че нѣщата не излизатъ вънъ отъ него. Но когато пожелае, човѣкъ може да извади нѣщо отъ този складъ, отъ подсъзнанието си, както вади вода отъ кладенецъ: спуща кофата въ кладенеца, нагребва вода и я изважда навънъ. Въ подсъзнанието се криятъ известни добродетели, но въ подсъзнанието се криятъ и много погрѣшки отъ миналото. Когато човѣкъ не очаква, тогава ще излѣзе нѣкоя добродетель или нѣкоя погрѣшка отъ подсъзнанието, и той се чуди, кѫде сѫ се крили тѣзи нѣща въ него. Нѣкой пѫть влизате въ килера на кѫщата си, дето държите стари, отъ години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите, кѫде сте ги крили до това време. Кѫде сте ги крили? Въ подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че тѣ представятъ две противоположни нѣща. Подсъзнанието складира въ себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. Въ живота на свръхсъзнанието човѣкъ ще вземе вълната отъ гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие отъ нея нова, чиста дреха. Въ подсъзнанието се складиратъ стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новитѣ идеи. Обаче, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието сѫ елементи, полюси на живота.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Това сѫ три елемента на едно и сѫщо начало. Кой отъ тритѣ елемента е най-важенъ? Нѣкой ще каже, че животътъ е най-важенъ. Обаче, какъ ще отидете до живота, ако нѣмате пѫть? Другъ ще каже, че пѫтьтъ е най-важенъ. Какъ ще отидете до пѫтя, ако не носите истината, свѣтлината въ себе си? Следователно, нито животъ безъ пѫть и истина, нито пѫть безъ истина и животъ, нито истина безъ пѫть и животъ. Пѫтьтъ, истината и животътъ представятъ три еднакво важни и необходими величини за цѣлокупния животъ. Такова нѣщо представятъ четиритѣ вида съзнания. Тѣ сѫ величини неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия животъ, въ който влиза животътъ на минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората и ангелитѣ. Съзнанието представя живота на минералитѣ, растенията и животнитѣ. Самосъзнанието представя живота на човѣка. Свръхсъзнанието представя живота на ангелитѣ. Следователно, съзнанието и подсъзнанието представятъ основа на човѣшкия животъ, а свръхсъзнанието е извънъ този животъ. То нѣма нищо общо съ човѣшкия животъ. Подсъзнанието и свръхсъзнанието сѫ два живота, съвършено независими единъ отъ другъ. Тѣ сѫ два полюса, които се движатъ въ противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пъкъ е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина, човѣшкиятъ животъ е по-близо до ангелския, отколкото животътъ на минералитѣ, растенията и животнитѣ. Съзнанието представя платното, върху което природата, като вещъ художникъ рисува, нахвърля предметитѣ, които съ течение на времето обработва.

 

Сега ще приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който никога досега не е изнасянъ. Хиляда години преди християнството, въ Египетъ живѣлъ единъ беденъ художникъ, Баръ-Единъ-Бу. Единъ день той намислилъ да нарисува картината на изгрѣващето слънце, но нѣмалъ пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при единъ виденъ тъкачъ на платна въ Египетъ и да го помоли да му даде платно за голѣмата картина, съ условие, като я продаде, да му плати платното. Тъкачътъ се съгласилъ, отрѣзълъ, колкото платно било нужно, но си помислилъ: Когато художникътъ свърши картината, азъ ще я взема отъ него. Художникътъ взелъ платното, благодарилъ и започналъ да мисли, отде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нѣмалъ пари да купи тия работи. Отишълъ въ единъ магазинъ, който продавалъ тия нѣща, и се помолилъ да му дадатъ необходимитѣ четки и бои за нарисуване картината на изгрѣващето слънце, съ условие, следъ продаването ѝ, да плати дълга си. Господарьтъ на магазина му далъ нужнитѣ нѣща, но си помислилъ: Като нарисува картината, азъ ще я взема. Художникътъ се нуждаелъ още и отъ рамка за картината си, затова отишълъ въ единъ магазинъ на рамки и казалъ на господаря: Моля, услужете ми съ една рамка. Беденъ съмъ, нѣмамъ пари да я купя; искамъ да нарисувамъ една картина. Като я продамъ, ще платя рамката. Търговецътъ му далъ една рамка, но си помислилъ: Като нарисува картината, азъ ще я взема за себе си.

 

Художникътъ започналъ да рисува картината и следъ време тя била готова. Той съобщилъ въ вестницитѣ, че еди-кой си художникъ е нарисувалъ картина на изгрѣващето слънце и я обявява за проданъ. Картината била изложена въ дома на художника. Започнали да се стичатъ маса хора въ дома на художника, да видятъ картината, и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника: тъкачътъ, търговецътъ на четки и бои и търговецътъ на рамки. Тъкачътъ казалъ: Картината е моя, защото азъ дадохъ платното. На какво щѣше да рисувашъ, ако нѣмаше платно? Търговецътъ на четки и бои казалъ: Картината е моя, защото, съ какво щѣше да рисувашъ, ако нѣмаше четки и бои? Търговецътъ на рамки казалъ: Картината е моя, защото ти не би могълъ да рисувашъ на платно, ако то не бѣше опнато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боитѣ и четкитѣ — на първия търговецъ, а рамката — на втория търговецъ, доказателствата сѫ на лице. Кѫде сѫ  доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които сѫ въ полза на художника, сѫ въ изработката, въ идеята, която той е вложилъ.

 

Най-после, завежда се дѣло, на кого принадлежи картината. Ищцитѣ иматъ на лице нѣщо: единъ — платното, вториятъ — четкитѣ и боитѣ, третиятъ — рамката. Какво има на лице художника? — Нищо. Значи, самата реалность не е на лице, тя отсѫтствува. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боитѣ доказватъ донѣкѫде, че художникътъ ги е турилъ на платното въ този редъ, въ какъвто ги виждаме. Обаче, това доказателство е косвено само. Питамъ: Може ли картината да принадлежи само на единъ човѣкъ? Не може. Следователно, тъкачътъ има право да вземе само платното. Първиятъ търговецъ има право да вземе четкитѣ и боитѣ, а вториятъ търговецъ — само рамката. Представете си, че тъкачътъ иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или, ако първиятъ търговецъ иска боитѣ да му се върнатъ назадъ, може ли това да стане? Може ли да се върне рамката на втория търговецъ?

 

Сега, да преведемъ, какво означаватъ платното, боитѣ и рамката въ живота. Рамката представя физическото тѣло на човѣка; платното представя сърдцето на човѣка, а четкитѣ и боитѣ — неговия умъ. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боитѣ, и рамката ѝ, но реалното не виждате. Следователно, реално е това, което не се вижда. Реалностьта всѣкога остава невидима. Това, което художникътъ е вложилъ, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже съ неговия умъ. Иначе, който другъ погледне картината, той нищо нѣма да разбере отъ нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето отъ една гениална картина? — Нищо нѣма да разбере.

 

Сега, какъ ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голѣмо право върху картината: художникътъ, тъкачътъ, първиятъ, или вториятъ търговецъ? Кое дава право на художника самъ да продава картината си? Платното, боитѣ, четкитѣ, рамката не сѫ негови. Като сѫ услужили на художника съ нѣщо, тъкачатъ, както и двамата търговци сѫ казали въ себе си, че щомъ художникътъ нарисува картината, всѣки отъ тѣхъ ще я вземе за себе си. Следъ всичко това художникътъ, който нарисувалъ картината, казва, че тя е негова.

 

Сега, оставамъ този разказъ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присѫда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпросъ може да стане отъ гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Баръ-Единъ-Бу е художникътъ, който разполага съ четири реални нѣща: платното, боитѣ и четкитѣ, рамката и картината. Всѣки, който е услужилъ съ нѣщо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче, вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачътъ нѣма никакъвъ дѣлъ въ картината? И той се е трудилъ, работилъ, докато изтъче платното. Бояджията, който е правилъ боитѣ, сѫщо е употрѣбилъ трудъ, работа. Онзи, който е правилъ рамкитѣ, и той се е трудилъ. Той е ходилъ по горитѣ да търси подходещи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника съ този на тъкача и на търговцитѣ, които сѫ му услужили, ще видите, че художникътъ е употрѣбилъ физически трудъ най-малко. Неговиятъ трудъ е повече идеенъ, отколкото физически. Художникътъ взима четката, нахвърля боитѣ и рисува. Рисуването не представя голѣмъ физически трудъ.

 

Следователно, когато решавате въпроса, на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трѣбва да вземете предъ видъ всички ония, които сѫ взели, какво и да е участие въ нарисуването ѝ. Иначе, всѣки учитель, който рисува върху черната дъска, ще каже, че има право и върху дъската. — Не, учительтъ нѣма право върху дъската. Щомъ нарисува нѣщо върху нея, следъ време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса, чия е картината и кой има най-голѣмо право върху нея. Тъкачътъ има материално доказателство, че е вложилъ нѣщо материално въ картината; търговцитѣ — сѫщо. Обаче, какви сѫ доказателствата на художника, че е вложилъ нѣщо материално въ картината си? Като разсѫждавате философски по този въпросъ, вие можете да опровергаете много философски твърдения въ областьта на съвременнитѣ философски теории. Съвременнитѣ учени и философи казватъ, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва, е реално. Щомъ нѣщо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва, не е реално. Тогава, кое е реалното, което художникътъ е вложилъ въ картината си? Ако е въпросъ за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.

 

Сега ще изясня тази идея съ следния примѣръ. Ако съ пръстъ докосна струната соль на цигулката и чуя този тонъ, азъ ли съмъ го вложилъ въ струната? Или, ако вземете кой и да е тонъ, вие ли сте го вложили въ цигулката? Тоноветѣ сѫществуватъ ли въ природата? Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че името му е Стоянъ. Стоянъ ли е той въ сѫщность? Какво нѣщо е Стоянъ? — Име. Защо е дадено това име на човѣка? — За да се различава отъ другитѣ. Имената на хората сѫ произволно създадени. Не само имената, но много нѣща сѫ произволно създадени. Следователно, вие трѣбва да различавате произволнитѣ, нереалнитѣ нѣща отъ тия, които природата е създала и вложила въ нейния списъкъ. Въ природата сѫществуватъ трептения, но не тонове. Тя не знае какво нѣщо сѫ  тоноветѣ до, ре, ми, фа, соль, ла, си. Ние взимаме тоноветѣ само като помагало въ музиката, като основни белези, чрезъ които можемъ да изразяваме това, което чувствуваме и преживяваме.

 

Сега, като разсѫждавате върху различни въпроси, като търсите начинъ за правилно разрешаване на задачитѣ си, имайте предъ видъ следното правило: всѣка задача, правилно разрешена, предизвиква въ ума ви появяване на малка свѣтлинка, която пъкъ внася у васъ радость. Щомъ решаването на една задача не е съпроводено съ поява на свѣтлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсѣкѫде въ живота, въ науката. Запримѣръ, съвременната механика разполага съ много принципи, споредъ които могатъ да се построятъ цѣли машини или части отъ тѣхъ. Въ една машина искатъ да турятъ едно колело въ движение. За тази цель правятъ редъ изчисления, основани на известенъ принципъ. Прилагатъ тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правятъ втори, трети, пети, десети опитъ, докато най-после колелото започва да се движи. Щомъ въ ума ви проблесне малка свѣтлинка, и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете, дали сте разрешили задачата си правилно, вижте, върти ли се ваше то колело Нѣкой казва, че даденъ въпросъ не му е ясенъ въ съзнанието.

 

Какво разбирате подъ думата „съзнание“? За природата, съзнанието представя само една дума. Като изговорите думата съзнание, виждате ли нѣкаква свѣтлинка въ ума си? Като кажете „гладенъ, или жаденъ съмъ“, вие се свързвате съ усѣщането, което тия думи произвеждатъ върху васъ. Обаче, какво чувство, или какво усѣщане произвежда думата съзнание върху васъ? Засега думата съзнание е философски терминъ само. Тя не е погълнала още човѣшкото съзнание. Вие не разбирате още, какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието е нѣщо Божествено. Въ който моментъ разберете, какво представя съзнанието, вашиятъ животъ коренно ще се измѣни. Какъ ще се измѣни живота ви? Представете си, че се намирате въ голѣма, тъмна стая, но не знаете, кѫде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се, какво да правите. Въ джоба си носите свѣщь и кутия кибритъ, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свѣщь и кибритъ въ джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свѣщьта, освѣтявате стаята и се ориентирвате. Виждате, кѫде какво има въ стаята; виждате, кѫде е вратата за излизане, накѫде води тя и т. н. Цѣлата обстановка на стаята приема вече съвсемъ другъ изгледъ. Вие свободно отваряте вратата и излизате вънъ, на просторъ, на слънчева свѣтлина.

 

И тъй, човѣкъ не трѣбва да живѣе само съ понятието съзнание, но съ съзнанието като реалность. Докато живѣе съ понятието съзнание, човѣкъ е въ тъмна стая, съ незапалена свѣщь и кибритъ въ рѫка и се блъска отъ стена въ стена. Щомъ се проникне отъ съзнанието като реалность, въ която живѣе, той се намира въ нова обстановка на живота, предъ новъ животъ. Въ този животъ човѣкъ навсѣкѫде ходи съ запалена свѣщь. Следователно, съзнанието на човѣка представя запалена свѣщь, която вѣчно гори, безъ да изгаря. Тя показва правия пѫть въ живота. На свѣтлината на тази свѣщь всичко можете да четете. Съ тази свѣщь и въ най-голѣмата тъмнина ще си проправите пѫтя. Имате ли тази свѣщь, останалитѣ въпроси — какъвъ е фитилътъ на свѣщьта, колко трептения прави въ секунда свѣтлината на тази свѣщь, какъ става горенето ѝ, колко въздухъ е нуженъ за пълното ѝ горене сѫ отъ второстепенно значение.

 

Сега, стремете се къмъ простота, къмъ яснота въ своитѣ разбирания. Всички нѣща въ живата природа сѫ ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленость, никаква двойственость. Тя казва: Ако проститѣ работи не разберете, и сложнитѣ нѣма да разберете; ако проститѣ разберете, и сложнитѣ ще разберете. Това е изказалъ Христосъ съ стиха: „Ако земнитѣ работи не разберете, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Турете въ ума си мисъльта да разберете елементарнитѣ работи въ живота, да разберете проститѣ прояви на съзнанието. Щомъ разберете проститѣ прояви на съзнанието, ще разберете и неговитѣ сложни прояви, т. е. ще разберете и останалитѣ форми на съзнанието.

 

Като пишете темитѣ си, написвайте ги по нѣколко пѫти, докато ви харесатъ. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нѣщо хубаво, идейно, съ времето тя все повече ще ви харесва. Въ първо време нѣма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновенитѣ работи въ началото си сѫ хубави, а на края ставатъ все по-лоши, по-глупави. Необикновенитѣ, ценнитѣ работи, обратно: въ началото си изглеждатъ глупави, а съ течение на времето ставатъ все по-хубави.

 

Като ученици, отъ васъ се иска точность въ думитѣ: по форма, по съдържание и по смисълъ. По форма на думитѣ, ние казваме, запримѣръ, „добъръ, по-добъръ и най-добъръ“. Това е изказване на една дума въ различни форми, или степени. По съдържание изказани тия думи, тѣ подразбиратъ, че нѣкой човѣкъ е добъръ по отношение на хората изобщо; по-добъръ — по-отношение на нѣкого специално и най-добъръ — сѫщо така въ сравнение съ нѣкого. Тукъ се прави сравнение на единъ човѣкъ съ другъ. Обаче, това разбиране на нѣщата не е правилно. Нѣма защо да сравнявате човѣкъ съ човѣка. Никой човѣкъ не може да бѫде мѣродавенъ за другитѣ. Най-после, думитѣ могатъ да се изговарятъ по смисълъ. Казваме: Добъръ, по-добъръ и най-добъръ или много добъръ човѣкъ. По отношение на кого този човѣкъ е добъръ? — По отношение законитѣ на живата природа. Човѣкъ се мѣни по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добъръ, по-добъръ и много добъръ. При това положение природата е мѣродавна къмъ доброто въ човѣка. Тя го измѣрва и опредѣля. Мѣродавни сѫ само правилата, мѣркитѣ и законитѣ на разумния животъ, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете въ себе си: Добъръ съмъ въ стремежитѣ си. Приемамъ всички мѣрки, всички методи, съ които природата работи върху мене. Ще се стремя да бѫда безкористенъ като нея. Ще любя, както Богъ люби.

 

Окултниятъ ученикъ трѣбва да се съобразява съ законитѣ на живата природа. За него тѣ трѣбва да бѫдатъ мѣродавни. Въ сравнение съ природата, никой философъ не може да бѫде мѣродавенъ. Философитѣ могатъ да бѫдатъ авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могатъ да засилятъ, да подкрепятъ тѣхнитѣ възгледи и разбирания. Ако човѣкъ не разсѫждава правилно, философътъ нищо не може да му докаже. Ако ученикътъ не е музикаленъ, никой учитель не може да го научи да свири. Ако ученикътъ е музикаленъ, учительтъ ще може да го научи да свири, ще му предаде отъ своя талантъ, за да развие въ него онова, което природата е вложила. За човѣка е мѣродавно онова, което природата е вложила въ него. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи върху онова въ себе си, което природата е вложила, като дарби или способности. Щомъ работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачитѣ си. Това е въпросъ на време само: нѣкой може да разреши задачитѣ си въ единъ день; другъ — въ единъ или нѣколко месеца; трети — въ година; четвърти — въ десеть години; пети — въ цѣлъ животъ; шести — въ нѣколко живота. Това зависи отъ човѣка. За обикновения човѣкъ се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалниятъ разрешава задачитѣ си моментално. Но отъ всички се иска търпение.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

—Тя постоянно ни весели.

 

*

 

26 Лекция отъ Учителя, държана на

 

25 априлъ, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...