Jump to content

1923_03_21 Бѣла и черна свѣтлина


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Бѣла и черна свѣтлина.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

Размишление.

 

Четоха се резюмета на първа и втора лекция отъ първата година.

 

Въ резюмиранитѣ лекции се говори за страха. Коя е причината за страха? — Тъмнината. Когато нѣкое дете остане само въ тъмна стая, то започва да се страхува. На какво се дължи тъмнината? Или, какъвъ е произходътъ на тъмнината? Дето свѣтлината отсѫтствува, тамъ тъмнината присѫтствува. Когато имате едно крѫгло, непрозрачно тѣло и го освѣтявате, едната страна на това тѣло ще бѫде свѣтла, а другата — тъмна. Който отдалечъ погледне това тѣло, той ще види само свѣтлата му часть, а тъмната нѣма да види. Това показва ли, че тъмната часть не сѫществува? Ако тъмнината, т. е. тъмната, неогрѣта часть на едно тѣло не се вижда, това се дължи на факта, че свѣтлината не е проникнала презъ него. Оттукъ излиза, че тъмнината не сѫществува. Така ли е въ сѫщность? Въ природата тъмнината сѫществува като сила. Тази сила се проявява въ видъ на лѫчи, които, за отличие отъ свѣтлиннитѣ лѫчи, ние наричаме лѫчи на тъмнината. Когато лѫчитѣ на свѣтлината не се проявяватъ, тогава настѫпватъ лѫчитѣ на тъмнината. Тия лѫчи произвеждатъ въ човѣка свиване, сгѫстяване на материята, вследствие на което въ него се пораждатъ редъ отрицателни чувства, като умраза, зависть, злоба, лукавство, лицемѣрие и т. н.

 

1923_03_21_f1.gif

 

Следователно, всички грѣхове на хората се дължатъ на лѫчитѣ на тъмнината, или на тъй нареченитѣ „черни лѫчи“ въ природата. Човѣкъ грѣши, когато попадне подъ влиянието на чернитѣ лѫчи. Който попадне подъ влиянието на тѣзи лѫчи, той носи вече тѣхнитѣ признаци. Както лѫчитѣ на свѣтлината, или бѣлитѣ лѫчи, иматъ свои специфични белези, така и чернитѣ лѫчи иматъ свои специфични белези. Еднитѣ и другитѣ лѫчи взаимно се преплитатъ, като образуватъ два триѫгълника — единиятъ съ върха нагоре, а другиятъ — съ върха надолу. Бѣлитѣ лѫчи иматъ възходещо направление, а чернитѣ — низходещо. (фиг. 1). Бѣлитѣ  лѫчи образуватъ триѫгълника АВС, а чернитѣ — триѫгълника А1В1С1. Тѣзи триѫгълници представятъ сѫщевременно спектри на бѣлата и на черната свѣтлина. Спектърътъ на бѣлитѣ лѫчи съгражда, твори; той носи животъ въ себе си. Спектърътъ на чернитѣ лѫчи разрушава, унищожава; той носи смърть въ себе си. По това, именно, окултиститѣ различаватъ бѣлитѣ отъ чернитѣ лѫчи.

 

Много може да се говори за чернитѣ лѫчи, но тѣ не трѣбва да се пипатъ, защото сѫ опасни. Съ тѣхъ могатъ да се занимаватъ само силнитѣ, мѫдритѣ и добритѣ хора. Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни ученици, вие трѣбва да говорите за положителнитѣ нѣща въ живота, а не за отрицателнитѣ. Когато умътъ, сърдцето и волята ви укрепнатъ, тогава можете да изучавате спектъра на чернитѣ лѫчи. Грѣшникътъ познава тъмнината, нѣма защо специално да я изучава. Той гледа на нѣщата особено. Каквото види, иска да го обсеби, да го задържи за себе си. Ето защо, ако по нѣкакъвъ начинъ попаднете въ областьта на чернитѣ лѫчи, вие веднага трѣбва да реагирате срещу тѣхъ, да не се оставяте да ви погълнатъ.

 

Какъ може човѣкъ да реагира на чернитѣ лѫчи? За да реагира на тия лѫчи, той трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Допуснете, че две живи сѫщества А и В, се движатъ по единъ и сѫщъ пѫть, като образуватъ правата линия АВ. Тази линия представя посоката или пѫтя, по който чернитѣ лѫчи се движатъ. Щомъ попаднете на този пѫть, веднага трѣбва да вземете направление нагоре, по перпендикуляра С, за да се  освободите отъ тѣхното влияние. Това значи, човѣкъ да реагира на влиянието на чернитѣ лѫчи. Човѣкъ трѣбва да се движи по перпендикуляра С, но когато има смисълъ. Тогава има защо да измѣня посоката на своето движение. Запримѣръ, четете философскитѣ идеи на нѣкой философъ, който е образувалъ пѫтя АВ. Дойде нѣкой при васъ и започва да оспорва тия идеи. Вие веднага излизате срещу него и започвате да защищавате възгледитѣ на този философъ. Вие излизате отъ правата АВ и взимате положението С. Ваши ли сѫ идеитѣ, които защищавате? Това сѫ чужди идеи, които сте отхранили въ себе си като кукувичи яйца и се борите за тѣхъ. Обаче, вие не знаете, дали тѣзи идеи сѫ прави. Ако не сѫ прави, скоро ще напуснете положението С на перпендикуляра и ще слѣзете пакъ по правата линия АВ. За всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, коя идея е негова и коя — чужда.

 

1923_03_21_f2.gif

 

Съвременнитѣ хора защищаватъ идеята, че Богъ сѫществува въ свѣта, безъ да се запитватъ, тѣхна ли е тази идея, или имъ е наложена отвънъ. Тѣ сѫ слушали за Бога отъ майка си, отъ баща си, отъ проповѣдници, но тази идея не е тѣхна, тя не е изникнала отъ дълбочината на тѣхната душа. И затова, както днесъ подържатъ идеята за сѫществуването на Бога, така утре могатъ да я отрекатъ. Докато тази идея имъ е наложена отвънъ, тѣ се намиратъ въ положението С на перпендикуляра. Иматъ ли тѣ любовь къмъ Бога? Познаватъ ли Го? Реално сѫщество ли е Той за тѣхъ? Ако Богъ е нѣкаква реалность за тѣхъ, какво е отношението имъ къмъ Него? Ако хората имаха отношение къмъ Бога, първата имъ проява щѣше да бѫде любовьта. Значи, любовьта е първото отношение, първата допирна точка съ Абсолютната реалность, т. е. съ Безграничното, Вѣчното начало на живота. Втората допирна точка е мѫдростьта, а третата — истината. Когато човѣкъ намѣри тѣзи три допирни точки въ себе си, той се самоопредѣля по отношение на Абсолютната реалность като мислеща душа.

 

И тъй, щомъ намѣрите първата допирна точка до Великото начало, вие придобивате животъ, движение. Щомъ намѣрите втората допирна точка, вие придобивате свѣтлина и знание — условия за развиване на вашия умъ. Щомъ намѣрите третата допирна точка, вие придобивате свободата си, първото условие за развиване на волята. Който нѣма истината въ себе си, той е човѣкъ безъ воля; който нѣма мѫдростьта въ себе си, той е човѣкъ безъ умъ; който нѣма любовьта въ себе си, той е човѣкъ безъ сърдце, безъ животъ. Значи, изгуби ли любовьта си, човѣкъ е изложенъ на смърть; изгуби ли мѫдростьта си, човѣкъ е изложенъ на оглупяване. Той постепенно слиза въ ада, въ живота на сѣнкитѣ. Който изгуби истината, той става играчка и посмѣшище на хората. Тъй щото, само онзи може да каже, че познава Бога, който, при първото си докосване до Него, е придобилъ живота; при второто си докосване е придобилъ знание и свѣтлина, а при третото си докосване е придобилъ свобода, която дава направление и импулсъ на волята.

 

Животътъ почива върху тия три положения. Който не вѣрва, той трѣбва да излѣзе да се състезава съ оня, който е опиталъ и преживѣлъ тия нѣща. Мъртвиятъ отрича живота. Турямъ рѫката си върху главата му, и той оживява. Питамъ го: Вѣрвашъ ли сега въ живота? — Вѣрвамъ. Глупавиятъ отрича знанието и мѫдростьта. Турямъ рѫката си върху главата му, и той поумнява. — Вѣрвашъ ли сега въ мѫдростьта? — Вѣрвамъ. Срѣщамъ най-после онзи, който е станалъ посмѣшище на хората. Турямъ рѫката си върху главата му, и волята въ него се проявява, започва да го стимулира къмъ дейность. — Вѣрвашъ ли сега въ истината? — Вѣрвамъ. Какви по-силни доказателства отъ тия могатъ да се дадатъ? Едно време гарги грачеха около васъ, като около мъртви трупове, но откакъ любовьта положи рѫката си върху вашитѣ глави, всички гарги се разбѣгаха. Сега вие имате въ себе си животъ, свѣтлина и свобода. Това сѫ силитѣ, съ които окултната наука работи и разрешава въпроситѣ. Тя не води отъ причини къмъ следствия и отъ следствия къмъ причини, но води отъ причини къмъ причини и отъ следствия къмъ следствия. Запита ли ме нѣкой, дали сѫществува Богъ, или не, нѣма защо да му доказвамъ това на теория, но турямъ рѫката си на главата му. Ако придобие животъ въ себе си, въпросътъ е разрешенъ.

 

Сега, да дойдемъ до съзнанието, до първичния животъ. Щомъ дойдемъ до този животъ, ние ще защищаваме всичко онова, което е първично. Нѣкои философи взиматъ копирани идеи, вследствие на което тѣхнитѣ теории водятъ къмъ заблуждения. Ние защищаваме само такива идеи, които иматъ Божественъ произходъ, защото носятъ нѣщо ценно за нашето съзнание. Такова нѣщо представя триѫгълникътъ АВС, съ който изразяваме бѣлитѣ лѫчи на свѣтлината. Този триѫгълникъ трѣбва да оживѣе у васъ, да се свържете съ него. Ако това не стане, вие ще имате само картина за този триѫгълникъ, която ще бѫде изключително теория, но не нѣщо изпитано и преживяно.

 

Какво ще кажете, запримѣръ, за успореднитѣ линии? Какво означаватъ успореднитѣ линии? — Тѣ означаватъ посока на движение между две разумни сѫщества. Значи, когато две разумни сѫщества се движатъ, тѣ всѣкога образуватъ помежду си две успоредни линии. Това показва, че тѣ се разбиратъ. Най-малкото отклонение отъ този пѫть показва, че въ отношенията имъ е настанала нѣкаква дисхармония. Казвате: Не трѣбва ли хората да се приближаватъ помежду си? Да се приближишъ къмъ нѣкого, подразбира приближаване къмъ цельта, която той преследва, а не приближаване по разстояние. Да се приближаватъ хората къмъ цельта, която преследватъ, подразбира примиряване на противоречията въ тѣхния животъ. Да се приближаватъ по разстояние, това значи, да се натъкватъ на нови противоречия. Вижте, на какви грамадни разстояния се намиратъ слънчевитѣ системи една отъ друга. За да не стане сблъскване между една и друга слънчева система, природата ги е поставила на такива разстояния, че всѣка система да се движи свободно въ своя пѫть. На сѫщото основание и човѣшкиятъ духъ е свободенъ, смѣлъ и решителенъ, докато има на разположение голѣмо пространство, въ което може да се развива. Почне ли това пространство да се стѣснява, духътъ започва да губи своята смѣлость и решителность.

 

Мнозина говорятъ за близость между хората. Тѣ трѣбва да разбератъ, какво значи близость, въ правъ смисълъ на думата. Между хората може да сѫществува само идейна близость, по закона на любовьта, мѫдростьта и истината. Всѣка близость, вънъ отъ тѣзи три закона, създава най-голѣмитѣ противоречия и нещастия за хората. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на грѣшката, която козмическиятъ човѣкъ е направилъ въ миналото. Той е изкривилъ своя пѫть, нарушилъ е правитѣ отношения между Бога и себе си. Днесъ трѣбва да дойдатъ нови учени, нови философи и поети да научатъ хората да живѣятъ право, да ги върнатъ въ правия пѫть. Правиятъ пѫть е пѫтьтъ къмъ Бога. Ще кажете, че вие обичате само Едного. Ако подъ думата „Едного“ разбирате Единния, Безграничния, идеята ви е права, понеже Той включва въ себе си всички сѫщества. — Обичашъ ли и мене? — Щомъ нѣкой ви зададе този въпросъ, той вече внася злото въ себе си. Защото веднъжъ обичате Единния, вие не можете да не обичате всички, понеже Той съдържа въ себе си всички части. Той е Цѣлото, а всички останали сѫщества сѫ Неговитѣ части. Пазете се да не изпаднете въ положението на ония, които за обектъ на любовьта си взиматъ само една часть и забравятъ Цѣлото. Майката казва: Обичамъ само детето си. Дъщерята казва: Обичамъ само баща си и майка си. Другъ нѣкой казва: Обичамъ само приятеля си. Какво прави природата въ такива случаи? Тя взима детето на майката, взима бащата и майката на дъщерята, взима приятеля на нѣкого, и по този начинъ ги заставя да мислятъ, да разбератъ, че сѫ на кривъ пѫть. Тѣ могатъ да обичатъ частитѣ, но първо трѣбва да обичатъ Цѣлото, което включва въ себе си всички части.

                                                                                          

Питамъ: Какво придава човѣкъ съ любовьта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате? Когато слънцето обича дърветата, то имъ дава импулсъ да растатъ, да цъвтятъ и плодъ да вързватъ. Какво дава човѣкъ на човѣка, като го обича? — Кара го да се движи, да пада, да става. Каква любовь е тази, която кара човѣка да пада и става? Това не е любовь. Любовь, която разваля човѣка, не е истинска, не е Божествена любовь. Ще каже нѣкой, че ви обича и ще гледа, какъ да вземе нѣщо отъ васъ. Днесъ ще вземе хиляда лева, утре ще вземе хиляда лева, докато цѣлъ ви заложи. Това не е любовь. Ако обичашъ приятеля си, кажи: Въ името на своя приятель азъ обичамъ всички живи сѫщества безъ разлика. Това е свещено правило. Кажешъ ли, че не обичашъ всички, ти отваряшъ въ себе си врата за злото, врата за твоето падане.

 

Като ви давамъ това свещено правило, азъ ви предупреждавамъ да не се подхлъзвате, да не изпадате въ погрѣшки. Ако сте попаднали вече въ нѣкаква погрѣшка, гледайте да я изправите. Всѣкога помнете: Човѣкъ може да обича само Едного, само Бога. Дойдете ли до хората, вие трѣбва да обичате всички. Нека това правило стане за васъ законъ, а на само идея. Правете редъ опити и упражнения, въ лицето на Бога да обичате всички. И въ лицето на едного да обичате пакъ всички. Наблюдавайте се и вижте, каква е разликата, когато обичате Бога и когато обичате само единъ човѣкъ. Въ първия случай ще усѣтите необикновена пълнота и разширение по умъ, по сърдце и ще почувствувате Бога въ себе си тъй близъкъ и познатъ, като че сте Го виждали. Въ втория случай, макаръ вашиятъ любимъ човѣкъ да е предъ лицето ви, вие ще се почувствувате празни, като че никога не сте го виждали. Въ Божествената книга, въ широката природа, той едва ли би представялъ малка запетая въ нѣкое предложение.

 

Правете дълбоки психологически наблюдения върху себе си, да придобиете нужното смирение, да се съзнаете като малки запетаи въ великата книга на живота. — Какъ! Запетая да съмъ? Азъ съмъ Синъ Божий. — Имашъ ли синовни отношения къмъ Бога? Всѣки самъ трѣбва да си зададе този въпросъ. При това, той трѣбва да знае, кой синъ е по брой — първи, втори, трети, четвърти, десети и т. н. Има първороденъ Синъ на Бога, има и последнороденъ. Българитѣ наричатъ последното дете въ семейството изтърсакъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, какво мѣсто заема въ великата книга на живота, да има ясна представа за своето положение.

 

Сега, тия идеи сѫ необходими за обновяването на вашето сърдце и на вашия умъ, за опрѣсняване на вашитѣ схващания. Безъ тѣзи идеи вие съвсемъ ще издребнѣете. Кога издребнява човѣкъ? — Когато нѣма храна, съ която да се храни. Идете въ село и вижте, какво значи издребняване. Виждате една квачка съ 15 — 20 малки пиленца. Всички пиленца обикалятъ около майка си, намиратъ си храна. Най-малкото отъ тѣхъ, което последно се е излупило, все не може да се добере до храната. Тъкмо види едно зрънце и се запѫти къмъ него, другитѣ пиленца го изпреварватъ, и то остава на последенъ планъ. Като не може да се храни достатъчно, това пиленце остава най-слабо, най-немощно, едва крета. Другитѣ ставатъ едри, силни, а то се движи между тѣхъ като чуждо пиленце. Всѣко пиленце гледа добре да се нахрани, безъ да мисли за своето братче, че е гладно, слабичко. Кой какъ погледне на него, смѣе се, че е много дребничко, много издребняло. Сѫщото нѣщо става и въ класоветѣ между ученицитѣ. Всѣки ученикъ иска да се развие, да стане голѣмъ, великъ, и не мисли за брата си, че едва крета, че не може да си намѣри храна. За всѣко живо сѫщество природата е предвидѣла специфиченъ дѣлъ. Следователно, всѣки има право само на своя дѣлъ, но не и на дѣла на брата си. Никой нѣма право да спъва себе си; никой нѣма право да спъва и другитѣ. Който се опита да спъне брата си, и него ще спънатъ. Все ще се намѣри нѣкой по-силенъ отъ него, който да го спъне.

 

Едно се иска отъ васъ: никакво лицемѣрие, абсолютно никаква лъжа! При всѣка своя мисъль, при всѣко чувство и действие, давайте си отчетъ, какви сѫ отношенията ви къмъ Бога, къмъ ближния ви и къмъ себе си. Правете вѫтрешенъ анализъ на всичко, което минава презъ васъ. Този анализъ е нуженъ за самитѣ васъ, а не за другитѣ. Що се отнася до сѫществата, които следятъ кармата на човѣка, тѣ не се интересуватъ отъ вашия анализъ. Тѣ сами следятъ всички ваши външни и вѫтрешни прояви и отбелязватъ, пишатъ сегашния и бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ и миналиятъ ви животъ опредѣлятъ вашия бѫдещъ животъ. Тия сѫщества сѫ много строги. Тѣ не пропущатъ нищо отъ вашия животъ. Тѣ изваждатъ лентата на миналитѣ ви животи, развиватъ я и въ най-малки подробности преглеждатъ формитѣ, презъ които сте минали. Тѣ следятъ вашитѣ прояви и опредѣлятъ условията на бѫдещия ви животъ. Сега е време на ликвидация съ кармата. Казвате: Какъ, азъ да призная грѣховетѣ и престѫпленията си? Не съмъ съгласенъ съ това.— Не, ще признаешъ всички свои погрѣшки и грѣхове, ще се изповѣдашъ, и така ще ликвидирашъ съ кармата си. Ако днесъ не искашъ да ликвидирашъ, утре, въ бѫдещия животъ ще сторишъ това. За предпочитане е, обаче, още днесъ да ликвидирашъ. По-добре днесъ, отколкото утре. По-добре сами да се сѫдите, сами да изправите погрѣшката си, отколкото други да ви сѫдятъ и да изправятъ погрѣшката ви. Щомъ съзнаете погрѣшката си, веднага я изправете. Само при тѣзи условия благородното и възвишеното у васъ ще може да се прояви.

 

Сега, вие искате да поставите здрава основа на вашия животъ и върху нея да градите. Какъвъ градежъ е този, въ който камънитѣ сѫ пѣсъчливи, гредитѣ — изгнили, гвоздеитѣ — ръждясали? Никакъвъ градежъ не е това. Нѣма да мине много време, и вие ще бѫдете затиснати подъ вашата кѫща. Значи, основата на вашата кѫща трѣбва да бѫде отъ здравъ, солиденъ материалъ. Не се самозалъгвайте да мислите, че не е важно, какъвъ материалъ ще имате, но важно е материалъ да имате. Не е така. При съграждането на вашия животъ не е толкова важно количеството на необходимия материалъ, колкото неговото качество. Като направи нѣкаква погрѣшка, нѣкой казва: Нѣма нищо, ще мине. Да, лесно е да се каже така, но понѣкога погрѣшката не минава, лесно не се изправя.

 

Често децата си правятъ различни смѣшки, забавляватъ се. Тѣ взиматъ единъ конецъ и на него нанизватъ нѣколко царевични зрънца. Като видятъ нѣкоя кокошка, тѣ подхвърлятъ конеца къмъ нея, даватъ ѝ да си хапне царевица. Кокошката се хвърля къмъ царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държатъ конеца въ рѫката си и играятъ съ кокошката. Тя пакъ подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне. Чуди се кокошката, защо не може да глътне царевицата. И на васъ казвамъ: Преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо, не е ли нанизано на конецъ. Ако е нанизано на конецъ, не трѣбва да го гълтате. Глътнете ли го, ще се намѣрите въ положението на кокошката: ще скачате, ще гълтате, но нищо нѣма да придобиете.

 

Сега, като ученици, трѣбва да бѫдете внимателни, да използувате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачитѣ и мѫчнотиитѣ на своя животъ. Мѫчнотии, изпитания ще ви се дадатъ, но правилно трѣбва да ги решавате. Така трѣбва да ги решавате, че да бѫдете за примѣръ на окрѫжаващитѣ. Хората отъ свѣта трѣбва да видятъ въ лицето на всѣки едного отъ васъ образецъ на човѣкъ безъ лицемѣрие и лъжа, човѣкъ на дѣла, а не на думи. Веднъжъ влѣзли въ Школата, вашата задача е да се справите съ кармата си, да се освободите отъ всички свои кармични връзки, правилно да се развържете.

 

Ако погледнете на човѣка съ окото на ясновидеца, той представя следната картина: въ срѣдата е човѣкътъ, а отъ него излизатъ множество нишки, които го държатъ вързанъ. Тѣзи нишки сѫ като лѫчи на слънцето. Задачата му, като ученикъ въ Школата, се заключава въ това, постепенно да кѫса тия нишки една следъ друга. Като скѫса и последната нишка, той е съвършено свободенъ, може да разполага съ живота си, както намира за добре. Докато е свързанъ съ тия нишки, човѣкъ постоянно се усѣща спънатъ: иска да мисли, не може; иска да чувствува, не може; иска свободно да прояви волята си, пакъ не може. Иска да кѫса тия връзки, не може. Защо? — Той не знае законитѣ, какъ да ги кѫса; той не може самъ да ги рѣже. Вземе ножицитѣ, рече да ги отрѣже, но страхътъ му казва: Не кѫсай концитѣ! Опасна работа е тази. Като знаете това, ще се молите, ще правите усилия, ще кѫсате внимателно нишка следъ нишка, докато единъ день отрѣжете последната нишка и се почувствувате човѣкъ съ свободна мисъль, съ свободни чувства и свободни действия. Това значи, да изработи човѣкъ въ себе си диамантена воля.

 

Сегашниятъ ви животъ, както и условията, при които живѣете, не трѣбва да ви смущаватъ. Тѣ не могатъ да ви спънатъ въ развитието ви. Решите ли веднъжъ да кѫсате връзкитѣ си, ще видите, че веднага ще ви отворятъ новъ пѫть. Така ще разберете, че всичко въ свѣта е разумно. Като се освободите отъ всички връзки на миналото, ще бѫдете свободни, ще станете истински ученици. Ученикътъ не трѣбва да бѫде посрѣдственъ, но свободенъ, независимъ отъ условията. Окултната школа има предъ видъ да приготви ученици, хора за бѫдещата раса. Ученикътъ може да криволичи въ пѫтя си, да върви надѣсно и налѣво, но винаги право къмъ цельта.

 

Сега на всички предстои да решите единъ отъ важнитѣ въпроси: To be or not to be, да съмъ или да не съмъ,  т. е. да съмъ робъ или да съмъ свободенъ. Това значи: да служимъ на необходимостьта или на свободата. Думата свобода значи пробуждане, служене на духа. Законътъ на необходимостьта означава законъ на първичната проява на битието. Въ Школата ще ви дадатъ следнитѣ задачи: въ продължение на цѣла година да не помислите нищо лошо, да не отправите къмъ никого едно лошо чувство и да не извършите нито едно лошо действие. Отношенията ви презъ цѣлата година да бѫдатъ най-благородни, да почиватъ на взаимно уважение и почитание. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Надпреварвайте се въ отдаване почитъ единъ на другъ“. По този начинъ вие ще поставите здрава основа въ живота си за разрешаване на задачитѣ си правилно, чрезъ висшата математика. Нѣма мѫчнотия въ живота, която ученикътъ да не може да реши. Достатъчно е да насочи срещу нея своята губерка, нагрѣта до 35 милиона градуса, за да я стопи. Нѣма препятствие, нѣма мѫчнотия, която може да издържи срещу тази губерка. Предъ тази губерка всички спънки, били тѣ отъ физически, сърдеченъ или умственъ характеръ отстѫпватъ. Щомъ се справи съ всички препятствия, въ душата на ученика настѫпва абсолютенъ миръ. Той влиза вече въ причинния свѣтъ, въ свѣта на абсолютната свобода, дето истината царува. Гответе се сега да придобиете въ себе си силата на тази губерка, че накѫдето я насочите, да произведе нужния ефектъ. Отъ върха на тази игла всичко може да излѣзе.

 

Като слушате да се говори за тази губерка, вижда ви се малко противоречиво. За онзи, който не знае нѣщата, действително сѫществува нѣкакво противоречие. Но за онзи, който знае и разбира нѣщата, никакво противоречие не сѫществува. Запримѣръ, за невежия е голѣмо противоречие факта, че ако презъ тѣлото на човѣка прекаратъ токъ отъ две хиляди волта, той умира. Обаче, ако презъ тѣлото му прекаратъ токъ отъ 20,000 — 50,000 волта, не само че не умира, но той се пречиства и обновява. За учения, обаче, това не е противоречие. Той знае причината за това неблагоприятно въздействие на слабия волтажъ върху човѣка и благоприятното въздействие на силния волтажъ. Такова нѣщо представя Божествената топлина, която излиза отъ губерката на любовьта. Когото бодне тази губерка, ще го обнови и пречисти. Всички ще минете презъ тази губерка, презъ тази тѣсна врата. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, когото тя да не засегне. Въпросътъ е само на време. Казано е въ Писанието, че всичко ще мине презъ огънь. Това подразбира Божествениятъ огънь, отъ който всичко се запалва и топи, безъ да изгаря.

 

И тъй, за да минете благополучно презъ Божествения огънь, вие трѣбва да имате чисти мисли, чувства и действия. Какво по-голѣмо блаженство за човѣка отъ това? Христосъ е казалъ:  „Блажени чиститѣ по сърдце, защото тѣ ще видятъ Бога“. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. Да наследите земята, това значи, да влѣзете въ Царството Божие, въ царството на любовьта. Любовьта не седи въ противоречията на живота. Любовьта е идеалъ, къмъ който всѣки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовьта е грънчарьтъ, който прави своитѣ форми, като ги излива въ стройни, красиви фигури. Грънчарь приготвилъ пръсть за грънцитѣ, но дойде дъждъ и я измие. Това е нещастие за него. Той може да е омѣсилъ пръстьта, но дъждътъ я отнася — това е по-голѣмо нещастие. Той може да е изработилъ формитѣ си, но дъждътъ пакъ ги отнася — нещастието е още по-голѣмо. Обаче, ако грънчарьтъ е успѣлъ да опече грънцитѣ си и следъ това дойде бурята и дъждътъ и ги изпотроши, нещастието му е много голѣмо. Какво трѣбва да направи грънчарьтъ, за да не го сполетява такова голѣмо нещастие? — Той трѣбва да раздава готовитѣ грънци. Щомъ грънцитѣ се опекатъ, трѣбва да се разпредѣлятъ правилно между хората, да се ползуватъ отъ тѣхъ. Реално е само това, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да се приложатъ, че и ние да бѫдемъ доволни, и окрѫжаващитѣ да бѫдатъ доволни. Този е идеалътъ, къмъ който всички трѣбва да се стремите. Въ Школата се даватъ методи за реализиране на този идеалъ.

 

Главната задача на ученицитѣ е да реализиратъ любовьта къмъ Единния, т. е. любовьта къмъ всички.

 

Сега, за една седмица ще ви дамъ следното упражнение: всѣка вечерь като си лягате, мислете по две минути върху любовьта къмъ Единния, Когото не познавате. Като размишлявате за Бога, представете си Го ката центъръ, отъ който животътъ излиза. После, мислено си представете една малка бубулечица и отправете къмъ нея любовьта си, като къмъ сѫщество, излѣзло отъ Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създалъ въ битието, само при любовьта, която можете да отправите къмъ Великото и къмъ малкото. Колкото малки да сѫ нѣкои форми, въ които животътъ тече, тѣ сѫ  пълни съ съдържание. Великиятъ, Единниятъ е вложилъ своята мисъль и въ тѣхъ.

 

Сега, да направимъ упражнението всички заедно. Първата минута ще мислите за Бога, а втората — за нѣкоя малка, микроскопическа мушица, като проява на Божията мисъль.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

*

22 Лекция отъ Учителя, държана на

21 мартъ, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...