Jump to content

1923_03_07 Педагогическа лекция


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Педагогическа лекция.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Размишление.

 

Чете се темата: „Ползата отъ рѣкитѣ, моретата и океанитѣ“.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Произходъ на огъня“.

 

Като ученици, вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете въ класа, да не го изнасяте навънъ, докато не го обработите, докато не стане ваше. Въ това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна, или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане съ водата, която наливате въ пукната стомна? — Ще изтече навънъ. — Какво ще стане съ опита на химика, който е турилъ известни елементи въ пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитътъ ще излѣзе несполучливъ. Когато градинарьтъ сѣе семена въ градината си, той ги заравя отгоре съ пръсть и не ги пипа, докато не израснатъ. Никой не знае, какви семена е посѣлъ и кѫде ги е посѣлъ. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената отъ земята и да ги унищожи. Следователно, когато учительтъ посажда семена въ ума и сърдцето на ученика си, последниятъ трѣбва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдатъ отвънъ и да ги изровятъ. Изровятъ ли семената му, ученикътъ ще се усъмни въ учителя си, ще изгуби довѣрието си въ него.

 

И тъй, пазете следното правило: Не се съмнявайте въ Бога! Не се съмнявайте въ Учителя си! Който се съмнява въ Учителя си, той не е ученикъ. Най-страшното нѣщо за ученика е да се усъмни въ Учителя си. Щомъ се усъмни въ Бога, въ Учителя си, всичко съ него е съвършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите! Щомъ отидете да се учите при нѣкой Учитель, вие непременно трѣбва да Му вѣрвате. Досега, въ аналитѣ на окултната история, нѣма нито едно изключение, когато ученикъ да се е усъмнилъ въ Учителя си и да не е пострадалъ. Ако законътъ е строгъ къмъ ученика, още по-строгъ ще бѫде къмъ Учителя. Ако Учительтъ престѫпи най-малкия Божественъ законъ, и съ Него всичко е свършено. Строгъ е Божествениятъ законъ. Невъзможно е ученикъ да бѫде поставенъ на мѣсто, което не заслужава. Мѣстото на всѣки ученикъ е строго опредѣлено. Въ Божествения свѣтъ мѣстото на ученика е строго опредѣлена величина, която не се мѣни. Ако ученицитѣ се съмняватъ въ Учителя си, този учитель живѣе въ свѣта на сѣнкитѣ, а не въ реалностьта. Много такива учители има въ свѣта, но тѣзи учители ограбватъ ученицитѣ си и нищо не имъ даватъ.

 

Единъ такъвъ учитель отишълъ въ Франция между аристократитѣ и започналъ да имъ говори за окултната наука, за силитѣ, които се криятъ въ нея. Единъ день той решилъ да покаже на ученицитѣ си на практика силата на окултния ученикъ. Той имъ казалъ, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скѫпоценни камъни. Аристократитѣ веднага се отзовали въ услуга на своя учитель: донесли му скѫпоценни огърлици, пръстени, съ хубави диаманти. Опитътъ се заключавалъ въ следното: учительтъ ще вземе съ себе си скѫпоценнитѣ камъни и златото и съ силата на мисъльта си ще използува силата на скѫпоценнитѣ камъни и златото, и когато експресътъ минава, ще го спре. Всички аристократи излѣзли въ опредѣления день на гарата, когато експресътъ минавалъ, да видятъ какъ учительтъ имъ ще прояви силата си. Като миналъ експресътъ учительтъ успѣлъ да се хвърли въ експреса и изчезналъ заедно съ него. Ученицитѣ му, обаче, никога повече не го видѣли. Заедно съ скѫпоценнитѣ камъни и огърлици, и учительтъ изчезналъ.

 

Това не е учитель, нито учителствуване. Не е учитель този, който дава само физически знания на ученицитѣ си. Ученикътъ самъ може да добие физически знания. Какъ? — Чрезъ опити. Ако иска да рисува, ученикътъ ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учитель е онзи, който дава знания на ученицитѣ си и за тритѣ свѣта: физически, духовенъ и Божественъ. Художеството спада къмъ физическия свѣтъ, защото четкитѣ, боитѣ, платното, картината могатъ да се видятъ, да се пипатъ. Когато ученикътъ е работилъ дълго време въ областьта на художеството, най-после той се отегчава отъ него, иска да мине въ друга область, въ другъ свѣтъ. Понеже знае да свири на цигулка, той взима цигулката и почва да свири, да се упражнява. Въ случая, цигулката може да се пипа, звукътъ ѝ обаче, се чува, но не може да се пипа. Значи, въ музиката вече се явява единъ духовенъ елементъ, вследствие на което тя има отношение къмъ духовния свѣтъ, къмъ областьта на чувствата. Следъ като свири известно време, ученикътъ има желание да промѣни работата си, да влѣзе въ другъ свѣтъ — въ свѣта на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрезъ молитвата той навлиза въ Божествения свѣтъ. Молитвата нито се пипа, нито се чува. За молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време въ молитвено състояние, ученикътъ отново се заема съ нѣкаква работа на физическия свѣтъ. После минава пакъ въ духовния и въ Божествения свѣтъ. За да не се отегчи въ работата си, ученикътъ трѣбва често да я смѣня, да минава отъ физическа въ духовна, отъ духовна въ Божествена. Той не трѣбва дълго време да се задържа на една и сѫща работа. Кое прѣчи на ученика, като работи физически, едновременно съ това да чувствува и да мисли?

 

И тъй, за да не се съмнявате въ Учителя си, първо трѣбва да го опитате на физическия свѣтъ, после — въ духовния и най-после — въ Божествения. Щомъ го изпитате въ тритѣ свѣта, тогава идете при него да се учите. Учительтъ трѣбва да има три диплома, отъ които да се вижда, че е свършилъ университетъ или поне гимназия на физическия свѣтъ; той трѣбва да е свършилъ прогимназия въ духовния свѣтъ и основно училище или забавачница въ Божествения свѣтъ. Истинскиятъ Учитель непременно трѣбва да има тѣзи три диплома. Ако и при това положение ученикътъ се съмнява въ Учителя си, грѣшката е въ самия него. Този ученикъ е взелъ крива насока на мисъльта си и, каквото чуе отъ Учителя си, нѣма да се ползува. За да се освободи отъ съмнението, ученикътъ трѣбва да се научи да тълкува, да превежда нѣщата. Преводътъ трѣбва да бѫде троякъ: отъ физическо гледище, отъ духовно гледище и отъ Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикътъ никога не може да се съмнява въ Учителя си. Щомъ не се съмнява, той ще се развива правилно.

 

Сега азъ искамъ да ви освободя отъ заблужденията, въ които често изпадате. Разсѫждавайте добре, за да се освободите отъ заблужденията си и да не страдате. Срѣщате единъ вашъ познатъ, който минава покрай васъ, не ви поглежда. Казвате: Защо този човѣкъ е свилъ толкова веждитѣ и очитѣ си? Какво иска да каже съ това? Защо се сърди? За да разберете причината за поведението на вашия познатъ, преди всичко вие трѣбва да помислите малко върху произхода на веждитѣ. Оттамъ пъкъ ще си обясните, кога човѣкъ свива очитѣ и веждитѣ си. Когато гледа право въ слънцето, човѣкъ инстинктивно затваря малко очитѣ си, свива веждитѣ си, за да може по този начинъ да регулира свѣтлината. Значи, съ свиването на очитѣ и веждитѣ си, човѣкъ приема по-малко свѣтлина. Слънчевата свѣтлина е силна, и когато човѣкъ гледа право въ слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко свѣтлина. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че веждитѣ сѫ създадени за предпазване на очитѣ отъ голѣма свѣтлина, отъ силни външни впечатления. Човѣкъ свива веждитѣ и очитѣ си, когато преживява нѣщо силно, нѣкакво голѣмо нещастие, или голѣма изненада. Значи, човѣкъ свива веждитѣ и очитѣ си при голѣми мѫчнотии въ живота. Той върви, свилъ вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално васъ не иска да види. — Не, това е криво заключение. Този човѣкъ ни най-малко не е недоволенъ отъ васъ. Друга е причината, задето той свива веждитѣ и очитѣ си.

 

Следователно, като ученици, вие трѣбва да изучавате движенията, да знаете тѣхния първиченъ произходъ. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни отъ тѣхъ свиватъ едната или другата вежда, едното или другото око. Други пъкъ правятъ различни движения на устата, като изкривяватъ нѣкога дѣсната страна, другъ пѫть лѣвата. После ще забележите, че нѣкога долната устна на човѣка увисва, а нѣкога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всѣко движение отговаря на мислитѣ и чувствата, които занимаватъ човѣка въ даденъ случай. Съ движенията на устнитѣ си, човѣкъ изразява презрение, радость, скърбь, доволство, недоволство, обезсърдчение и т. н. Когато кажатъ на нѣкого, че нѣма да успѣе въ работитѣ си, веднага долната му устна увисва. Щомъ се насърдчи, усмихва се, и долната му устна се повдига малко. Изобщо, всички движения въ човѣка сѫ свързани съ неговия вѫтрешенъ животъ. Както явленията въ природата иматъ свое обяснение, така и движенията на човѣка иматъ своя причина, свой далеченъ произходъ. Ако малкитѣ задачи не можете да решавате, какъ ще решавате голѣмитѣ? Изпититѣ, които ученицитѣ минаватъ, не сѫ нищо друго, освенъ провѣрка на знанията имъ. Учительтъ може да даде на ученицитѣ си задачи отъ събиране, изваждане, умножаване и дѣление. Той може да имъ даде задачи отъ просто тройно правило и сложно тройно правило, или да решаватъ уравнения съ едно и нѣколко неизвестни. Най-после той може да имъ даде задачи отъ висша математика. Каквито задачи да решаватъ ученицитѣ, това сѫ задачи, които иматъ отношение къмъ реалния животъ, къмъ живота на истината. Когато говорите истината, вие трѣбва да я изнасяте така, както математикътъ решава задачитѣ: точно, последователно, безъ никакво изопачаване на даннитѣ, на даденитѣ величини. Затова, отъ ученика се изисква чистъ, неизопаченъ умъ. Ученикътъ може да изнесе истината, каквато е въ действителность, само ако я обича. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да обича истината.

 

Защо трѣбва да обичате истината? Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Щомъ имате нужната свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското знание почива на точно опредѣлени данни. Тамъ нѣма никакъвъ фалшъ. Въ знанието нѣма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човѣка. Подозрението показва още, че въ ума, сърдцето и волята на човѣка има нѣщо болезнено. И наистина, докато стомахътъ на човѣка е здравъ, човѣкъ е господарь на стомаха си. Щомъ стомахътъ се разстрои, той става господарь на човѣка, той му заповѣдва да яде, или да не яде. Той казва на човѣка; Днесъ нѣма да ядешъ нищо! Домашнитѣ му започватъ да го увещаватъ: Хапни си поне малко варено житце. — Не, стомахътъ ми заповѣдва нищо да не ямъ. Ако кракътъ ви е здравъ, вие ще му заповѣдвате. Ако е боленъ, той ще ви заповѣдва. Отъ крака ви зависи, можете ли да отидете на разходка, или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповѣдвате на ума си; ако не мислите добре, умътъ ще ви заповѣдва. Ако сте добри, вие ще заповѣдвате сърдцето си; ако не сте добри, сърдцето ще ви заповѣдва.

 

Следователно, когато нѣкой каже, че не признава никакъвъ учитель, това показва, че той е боленъ човѣкъ. Докато умътъ слуша духа, човѣкъ е здравъ и може да учи. Въ който моментъ умътъ се откаже да слуша духа, казваме, че човѣкъ е заболѣлъ. Духътъ въ човѣка е учительтъ, а умътъ — ученикътъ. Тъй щото, когато ученикътъ се откаже да слуша Учителя си, той е заболѣлъ и трѣбва да се лѣкува. Щомъ умътъ на ученика заболѣе, едновременно съ това заболяватъ сърдцето и волята му, и той започва да изопачава истината, започва да си служи съ невѣрни факти.

 

Обичайте истината и не се съблазнявайте въ малкитѣ работи. Чистото при всички условия е чисто; нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро; злото при всички условия е зло. Истината при всички условия е истина; лъжата при всички условия е лъжа. Това сѫ нѣща абсолютно опредѣлени. За да се докаже, дали даденъ фактъ е абсолютно вѣренъ, той трѣбва да се изпита въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. На сѫщото основание, за да се каже, че едно качество, или една характерна чърта въ човѣка е действителна, тя трѣбва да има признаци на три мѣста: на главата, на лицето и на рѫката. Ако този признакъ е на тритѣ мѣста, отношението е 3:3. Значи, това качество е абсолютно вѣрно. Ако признакътъ сѫществува на две мѣста, а на трето отсѫтствува, имате отношението 2:3; ако признакътъ е само на едно мѣсто, отношението е 1:3. Въ последнитѣ два случая нѣмате абсолютна истина, но относителна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трѣбва да знаете, какво е отношението между величинитѣ, които ги опредѣлятъ, дали е 3:3, 2:3, или 1:3. Ако отъ отношението 1:3 извадите сѫщото заключение, каквото отъ 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не вадите криви заключения, всѣко явление трѣбва да се разглежда едновременно въ тритѣ свѣта. Ако това явление е станало и въ тритѣ свѣта така, както сте мислили, заключението ви за него ще бѫде абсолютно вѣрно.

 

Често вие се произнасяте за хората, казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Нѣкога сравнявате добри хора и казвате, че единиятъ е по-добъръ отъ другия. Ако разбирате смисъла, който е вложенъ въ всѣка буква, или въ всѣка дума, вие ще можете да четете по тѣхъ. Като напишете или изговорите думата добъръ, трѣбва да се спрете върху буквата Д, съ която започва думата добъръ. Тази буква означава узрѣлъ плодъ. Значи, добриятъ човѣкъ съдържа въ себе си единъ узрѣлъ плодъ. Кажете ли, обаче, по-добъръ, тукъ вече имате процесъ, работа. За да стане по-добъръ, човѣкъ трѣбва да работи. Казвате, че единъ човѣкъ е богатъ, а другъ — по-богатъ. По-богатиятъ е въ процесъ на работа, а въ богатия има нѣщо завършено, нѣкакъвъ резултатъ. Това, което казахъ за добрия човѣкъ, е само теоретическо знание. За васъ е важно да познаете добрия човѣкъ на практика, да видите, какво произвежда той върху васъ. Истински добриятъ човѣкъ указва влияние въ три направления: върху тѣлото, върху сърдцето и върху ума на човѣка. Ако добриятъ човѣкъ се приближава при нѣкой боленъ, последниятъ оздравява. Ако се приближи при човѣкъ, на когото сърдцето е смутено, той веднага го успокоява, внася въ сърдцето му миръ. Ако се приближи при човѣкъ, на когото умътъ е помраченъ и не може право да мисли, той внася въ ума му свѣтлина. Обаче, ако добриятъ човѣкъ действува само върху тѣлото на болния, той е една трета добъръ. Ако действува върху тѣлото и сърдцето на човѣка, той е две трети добъръ. И най-после, ако действува върху тѣлото, върху сърдцето и върху ума на човѣка, той е три трети добъръ. Това е законъ.

 

Приложете този законъ и върху Учителя си, да познаете, дали е добъръ, или не. Ако съ приближаването си къмъ Учителя си здравето ви се възстанови, сърдцето ви се успокои и умътъ ви се просвѣти, Той е истински добъръ, Той е Учительтъ. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за опредѣляне качествата на добрия човѣкъ. Въ тази дефиниция нѣма никакво изключение. — Всѣкога ли трѣбва да изпитвате въздействието на добрия човѣкъ? Изпитвайте го за да видите, че той е като слънцето. Както слънцето дава своята свѣтлина и топлина на всички и всѣкога, така и добриятъ човѣкъ всѣкога и къмъ всички проявява своитѣ качества. Колкото по-отворенъ е човѣкъ къмъ него, толкова повече може да получи. Какво знаятъ съвременнитѣ хора за слънцето? Тѣ казватъ, че слънцето е свѣтещо тѣло, съ висока температура, съ сложенъ съставъ и се намира на голѣмо разстояние отъ земята. Много нѣща знаятъ тѣ за слънцето, но едно не знаятъ. Тѣ не подозиратъ даже, че това слънце е отражение на Божественото слънце, т. е. на Божието око, което вижда всичко, подканя всички на работа: едни събужда, на други дава импулсъ за работа, трети призовава къмъ животъ. На дървото казва: Ти ще растешъ нагоре, ще работишъ усърдно. Щомъ получи тази заповѣдь, този импулсъ, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: Ти ще предешъ своята паяжина. Като даде своитѣ разпореждания, слънцето започва да се изкачва на високо, отдето следи, кой какъ върши работата си. Когато се отегчатъ отъ работа, всички живи сѫщества започватъ да търсятъ начини, какъ да се скриятъ отъ Божието око. Щомъ искатъ да се скриятъ отъ Бога, отъ, слънцето, веднага спущатъ облацитѣ. Следователно, облацитѣ сѫ пердета на мързеливитѣ, на непослушнитѣ хора, които искатъ да скриятъ дѣлата си отъ зоркото око на Великия. Той погледне оттукъ, погледне оттамъ, нищо не се вижда. Тогава изпраща вѣтъра да разкѫса тия пердета. Като дойде вѣтърътъ, като задуха, зафучи, веднага вдига завеситѣ и пита сѫществата, които сѫ се скрили подъ тѣхъ: Какво правите тука? Защо се криете?

 

Често и ученицитѣ правятъ сѫщото. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, която не искатъ да разрешатъ, спуснатъ едно перде предъ себе си, никой да не вижда, какво правятъ. Докато мислятъ, че никой не ги вижда, вѣтърътъ духне, разсѣе облака въ съзнанието имъ, надникне вѫтре и каже: Защо седите безъ работа? Излѣзте всички вънъ! Каквото ви е заповѣдано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете. Законъ е: Когато Божественото съзнание дойде въ свѣта, то не остава живо сѫщество безъ работа. Дето намѣри сѫщества, които живѣятъ съ заблуждението, че не могатъ да работятъ, че сѫ  въ тъмнина, въ безсилие и невежество, веднага изпраща вѣтъра на живота, който въ мигъ разпръсва облацитѣ на заблужденията и казва: Всички на работа!

 

И тъй, ако искате да бѫдете ученици, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да имате абсолютна вѣра въ Учителя си. Каквото и да прави Учительтъ, ученикътъ не трѣбва да се съмнява. Ако ученикътъ се усъмни въ Учителя си, той ще се усъмни и въ себе си. Учительтъ не е нищо друго, освенъ висшето, т. е. Божественото начало въ ученика. Вие можете да замѣстите това начало и съ друга величина, можете да го наречете Богъ, природа, свръхсъзнание и т. н. Каквото име дадете на това начало, вие не трѣбва да се съмнявате въ него. Щомъ се усъмните, всичко изгубвате: и Богъ, и Учитель, и съзнание. Тогава Учительтъ става за васъ нѣкакъвъ външенъ субектъ, безъ смисълъ, безъ значение. Това не е ученикъ, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малкото дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували нѣкакъвъ паунъ. Никакъвъ паунъ не е това. Драскулкитѣ на детето не сѫ рисунки на художника. Съмненията и заблужденията на ученика не сѫ идеи на ученичество.

 

Следователно, като ученици, вие трѣбва да прилагате истината въ живота си. Кажете ли нѣщо невѣрно, то ще спре прогреса, развитието ви. Ученикътъ трѣбва да си служи съ точно опредѣлени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопредѣлени величини. Тамъ всичко е строго опредѣлено и на мѣсто. Въ който свѣтъ да погледнете, навсѣкѫде е така. Че сѫществуватъ илюзии, заблуждения, лъжи, двусмислености, това сѫ човѣшки изобретения, резултатъ на отклонения отъ Великия законъ на живота. Резултатъ на тия отклонения сѫ болеститѣ и противоречията. Хората боледуватъ, защото сѫ нарушили закона на истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трѣбва да възлюби истината. Той трѣбва да се стреми къмъ нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага истината, човѣкъ неизбѣжно ще прилага лъжата. Днесъ лъжата господствува въ свѣта. Защо? — Защото тя е полюсъ на истината. Дето истината отсѫтствува, тамъ лъжата присѫтствува. Когато Адамъ сгрѣши, той се скри отъ лицето на Бога, тури си перде да не го види Богъ. Господъ го запита: Адаме, кѫде си? — Тукъ съмъ, Господи, но съмъ голъ, не мога да се покажа. Адамъ излъга Господа. Първоначално той не бѣше голъ, но оголѣ следъ като сгрѣши, като пристѫпи Божията заповѣдь. Той не призна грѣшката си, но си послужи съ лъжата. Следователно, когато лъже, човѣкъ оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи съ лъжата.

 

Това, което сега говоря, се отнася до ученицитѣ. Който е ученикъ, той трѣбва да говори истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи съ най-малката лъжа, въпросътъ съ него е свършенъ. Който не е ученикъ, той не е отговоренъ, дали е казалъ една лъжа, или не. Ученикътъ, обаче, по никой начинъ не трѣбва да си служи съ лъжата. Нѣма по-велико нѣщо отъ това да бѫдешъ ученикъ! Красиво е името „ученикъ“! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свѣтъ. Значи, вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трѣбва да минете презъ ученичеството на духовния свѣтъ, а оттамъ — презъ ученичеството на Божествения свѣтъ. Щомъ минете презъ ученичеството на тритѣ свѣта, вие ставате ученици въ абсолютния смисълъ на думата. Значи, вие трѣбва да минете отъ видимото, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ невидимото, къмъ безграничния свѣтъ, къмъ Бога. Вие не можете да разберете Божествения свѣтъ, докато не разберете физическия и духовния.

 

И тъй, стремете се къмъ истината. Провѣрявайте фактитѣ. Щомъ се усъмните въ нѣщо, провѣрете, вѣрно ли е това нѣщо, или не. Докато не дойдете до истината, нищо не приемайте въ себе си. Само истината е въ състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи въ живота ви, използувайте го за каляване. Спокойно приемайте нѣщата. Представете си, че сте ученикъ въ нѣкое училище и ви поставятъ на изпитъ, всички ученици да се изредятъ предъ васъ и да ви заплюятъ. Какво ще бѫде вашето положение? Ще се върнете дома си огорченъ, обиденъ, и втори пѫть нѣма да се явите между съученицитѣ си. Защо нѣма да отидете на училище? — Защото ви оплюли. Вѣрно ли е, че сѫ ви оплюли?

 

Представете си, че имамъ единъ голѣмъ, добре излъсканъ диамантъ. Нося диаманта на себе си и се радвамъ, разговарямъ се съ него. Той има съзнание за своя блѣсъкъ, разбира, че е цененъ. На пѫтя ме срѣщатъ диваци, които сѫ готови веднага да взематъ диаманта ми. Като зная това, отдалечъ още взимамъ малко каль и намазвамъ диаманта отгоре, да не лъщи, да не го видятъ дивацитѣ, защото ще го откраднатъ. Като не разбира, защо съмъ го нацапалъ, диамантътъ започва да протестира, да се оплаква отъ положението си, че е нацапанъ. Азъ мълча, нищо не му казвамъ. Щомъ мине опасностьта, взимамъ чиста вода, измивамъ го, и той пакъ свѣтне. Като дойде друга опасность, пакъ го нацапвамъ. Щомъ мине опасностьта, пакъ го измивамъ.

 

Следователно, който гледа съзнателно на нѣщата, той знае, че Богъ е мѫдъръ, отдалечъ предвижда опасноститѣ за душитѣ и ги предпазва. Той е силенъ, знае, какъ да чисти душитѣ отъ кальта, която се намира на повърхностьта имъ. Като знаете това, не се съмнявайте въ Бога. Той е допусналъ злото, но въ Него нѣма абсолютно никакво зло. Злото е човѣшко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрѣшкитѣ си на Бога, но молете се Той да трансформира злото въ добро, да изправите погрѣшкитѣ си. — Ама нѣмало правда въ свѣта. Защо нѣма правда?— Защото еди-кой си ималъ кѫща, билъ богатъ, а вие нѣмате кѫща, нѣмате пари. Питамъ: какъ използува кѫщата си този богатъ човѣкъ? Влѣзълъ ли е единъ беденъ вѫтре? Далъ ли е подслонъ на нѣкой странникъ? Ако всичко това не е сторилъ, може ли този човѣкъ да се нарече богатъ? Той е богатъ външно, обаче, вѫтрешно е беденъ. Какво по-голѣмо богатство искате отъ мозъка и отъ сърдцето, които Богъ ви е далъ? Мозъкътъ ви е срѣда, презъ която минаватъ свѣтли и възвишени мисли, а сърдцето — олтаръ, огнище, на което се изработватъ благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса, свѣти ли свѣщьта на вашия умъ и гори ли свещениятъ огънь на вашето сърдце? Всѣки трѣбва да си отговори на тия въпроси.

 

Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законитѣ на великата природа. Затова трѣбва да имате здраво тѣло, клеткитѣ на което да бѫдатъ въ абсолютна хармония, всички да работятъ едновременно и да спиратъ едновременно. Сѫщо така трѣбва да има абсолютна хармония между чувствата и мислитѣ ви. Тръгнете ли на разходка, клеткитѣ на краката, на мозъка, на мускулитѣ ви трѣбва да се радватъ, да взематъ участие въ разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и въ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и Божественъ. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица. Това е физическата страна на разходката. После ще си попѣете. Това е духовната страна на разходката. И най-после ще се вглъбите въ себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили. Това е Божествената страна на разходката.

 

1923_03_07_f1.gif

 

Следователно, всѣко нѣщо, което вършите, трѣбва да минава презъ тритѣ свѣта. На човѣшки езикъ казано: всѣко нѣщо се реализира, когато взематъ участие мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ ви. — Ама нѣма ли по-лесенъ пѫть? — Въ окултната наука нѣма лесни пѫтища. Тамъ има само единъ пѫть. Той е свещениятъ пѫть на абсолютната истина. Този пѫть се изразява съ правата А——————В, въ която точкитѣ А и В представятъ два велики принципа, две велики начала: принципъ на мекото (А) и принципъ на твърдото (В), принципъ на сърдцето и принципъ на ума, принципъ на жената и принципъ на мѫжа — женски и мѫжки принципи, принципъ на душата и принципъ на духа. Значи, пѫтьтъ на истината е правиятъ пѫть. Движението по правата АВ се извършва само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, това е невъзможно. Тукъ полюситѣ А и В взиматъ направление нагоре (фиг. 1), докато се пресѣкатъ. Пресѣчната точка С, представя тѣхния стремежъ къмъ истината. Истината е посоката, къмъ която се отправятъ всички енергии на човѣка, вследствие на което тя осмисля живота. Значи, любовьта (А) и мѫдростьта (В) въ човѣка образуватъ правата АВ на неговия животъ, които едновременно се отправятъ къмъ С, къмъ истината. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Не е въпросъ само да изправяте погрѣшкитѣ си. Като мислите, чувствувате и действувате правилно, само по себе си ще изправите погрѣшкитѣ си.

 

Тази вечерь ви държахъ една педагогическа лекция; дадохъ ви нѣколко правила, необходими при постѫпването въ всѣко училище: и въ забавачница, и въ отдѣления, и въ прогимназия, и въ гимназия, даже и въ университетъ. Съ тѣзи правила ще свършите живота си на земята. Като влѣзете въ онзи свѣтъ, тамъ ще ви дадатъ други правила. Обаче, безъ първитѣ правила крачка не можете да направите напредъ. Ако влѣзете въ свѣта, тамъ има други правила, но тѣ ще обезсмислятъ живота ви. Вънъ отъ истината, животътъ нѣма смисълъ. Тя дава потикъ, импулсъ на човѣка за работа. Тя внася въ сърдцето и душата на човѣка радость и веселие, а въ ума — свѣтлина и знания. Като има тия нѣща, той се чувствува свободенъ. Затова е казано въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“.

 

Въ стремежа на човѣка къмъ истината участвуватъ два главни фактора: любовьта и мѫдростьта. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да обичате истината и да знаете, какъ да се стремите къмъ нея. Любовьта ще ви смекчи, а мѫдростьта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много любовь, ще се разкашкате; ако ви се даде много мѫдрость, ще се втвърдите. За да не става това, вие трѣбва да отправите тѣзи енергии къмъ истината, която ще ви покаже вѫтрешния смисълъ на живота. При това положение на нѣщата, енергиитѣ ви правилно ще се трансформиратъ, въ резултатъ на което силитѣ на вашия организъмъ ще функциониратъ правилно. Тази деятелность ще внесе у васъ радость и веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили презъ деня и съ трепетъ ще очаквате работата на утрешния день.

 

Сега азъ имахъ желание да внеса въ васъ свещенъ трепетъ къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, за да работите съзнателно съ тѣхъ. Този потикъ ще ви помогне да се справите съ обезсърдчението, което е единъ отъ вашитѣ съпѫтници. Отсега нататъкъ ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили, както трѣбва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолимъ стремежъ къмъ истината. Който отъ васъ използува тази лекция, той ще бѫде радостенъ и веселъ, ще има Божието благословение.

 

Божието благословение да бѫде съ васъ!

 

Размишление.

 

*

20 лекция отъ Учителя, държана на

7 мартъ, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...