Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1923_02_28 Развитие на мозъчнитѣ центрове

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 12:32

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Развитие на мозъчнитѣ центрове.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen

 

Размишление.

 

Чете се резюме на темата: „Първата мисъль, родена въ човѣшкия умъ“.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Ползата отъ рѣкитѣ, моретата и океанитѣ“.

 

1923_02_28_f1.gif

 

Често се говори за еволюция на човѣка, за еволюция на всичко въ свѣта. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има посока отдолу нагоре и отзадъ напредъ. Това движение се забелязва при развитието на всички живи сѫщества. Запримѣръ, като изучавате змията, ще видите, че главата ѝ е срасната съ гръбначния стълбъ и образува права линия, безъ никакво отклонение. Точка А (фиг. 1) представя главата на змията, която съ гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето, запримѣръ, толкова по-ясно ще видите отклонение отъ правата линия, което се равнява на ѫгълъ отъ 45º. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзадъ — напредъ. При това отклоняване на главата отъ правата линия, кучето проявява вече по-високъ животъ отъ този на змията. Тежестьта на мозъка въ животнитѣ е повече въ задната часть, вследствие на което тѣ се движатъ въ посока успоредна на земята. Когато центърътъ на тежестьта на мозъка започне да се мѣсти напредъ, съ това заедно и животнитѣ започватъ да се изправятъ. Този процесъ се извършвалъ постепенно, докато се е достигнало най-после до човѣка. Днесъ виждаме, че човѣкъ е изправенъ, ходи на два крака, въ посока перпендикулярна на земята, съ лице успоредно на гръбначния стълбъ. Значи, ѫгълътъ на отклонението постепенно се е увеличавалъ, отъ 45º станалъ на 90º и отъ 90º е стигналъ до 180º, както е въ човѣка. Тъй щото, лицето на човѣка се е обърнало отзадъ напредъ, подъ ѫгълъ отъ 180º. Това голѣмо отклоняване се дължи на теченията, на силитѣ въ природата, които сѫ минавали постепенно отъ едно поле въ друго.

 

Казватъ за нѣкого, че е двуличенъ човѣкъ. Какво означава думата двуличенъ? Това значи, човѣкъ съ две лица: едното лице е отпредъ, както у хората, а другото лице е отзадъ, както у животнитѣ. Следователно, такъвъ човѣкъ се проявява ту като човѣкъ, ту като животно, вследствие на което не може да се разчита на него. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ, освенъ по теглото на главния и гръбначния си мозъкъ, още и по формата и голѣмината на лицето. Човѣкъ има такова чело, каквото никое друго животно. По голѣмината, по формата и по развитието на мозъчнитѣ центрове отпредъ на челото се сѫди за човѣшката интелигентность. Човѣкъ се различава отъ животнитѣ не само по количеството на мозъка си, но и по качеството. Той е създаденъ при съвършено особени астрологически съчетания отъ тия, при които животнитѣ сѫ създадени. Съ други думи казано: При създаването си, човѣкъ е миналъ презъ специална врата, за да слѣзе на земята. Презъ процеса на развитието си, ембриото на човѣка е минало въ утробата на майката презъ около 400 — 500 хиляди форми по-низки отъ него, докато дойде до човѣшката форма. Днесъ формата на човѣка е най-съвършената, въ която се е проявилъ живота на земята. Надъ човѣшката форма има още много форми, презъ които човѣкъ въ бѫдеще ще минава. Засега, обаче, той трѣбва да развива своя мозъкъ, да го приготвя за бѫдещитѣ условия. При днешното устройство на човѣшкия организъмъ, тѣлото е подложено на голѣми промѣни. Една тежка болесть е въ състояние да отнеме отъ теглото на човѣка повече отъ 20 — 30 килограма, но отъ теглото на мозъка — почти нищо. Най-устойчивото вещество въ цѣлия човѣшки организъмъ е това на мозъка.

 

И тъй, най-ценното нѣщо въ човѣшкия организъмъ е мозъкътъ. За тази цель човѣкъ трѣбва да владѣе мозъка си, т. е. да познава законитѣ, които го управляватъ, за да може разумно да се ползува отъ неговата енергия. Мозъкътъ е голѣмо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по цѣлия организъмъ. Ако знае правилно да се ползува отъ тази енергия, човѣкъ би могълъ самъ да се лѣкува. Вѣрата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралнитѣ чувства въ човѣка, сѫ положителни величини, които иматъ мѣстото си въ известни центрове, въ известни области на мозъка. Който знае, какъ да се ползува отъ тѣхъ, той самъ ще се увѣри въ тѣхното добро въздействие върху човѣка. Други нѣкои чувства пъкъ, като предпазливость и страхъ, сѫ отрицателни величини. Освенъ положителни и отрицателни чувства, въ мозъка има още много центрове, нѣкои отъ които сѫ едновременно и положителни, и отрицателни. Такива сѫ, запримѣръ, съвѣсть, самоуважение, общителность и други.

 

Освенъ споменатитѣ чувства и способности, въ човѣшката глава има още много такива: разрушителность, сравнение, съвѣсть и др. Когато човѣкъ има силно критиченъ умъ и силно развито разрушително чувство, той се проявява въ живота като голѣмъ разрушитель. Каквото препятствие срещне на пѫтя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човѣкъ, у когото е развитъ центъра на сравнението, каквито препятствия срещне въ живота си, той ще ги премахне съ разума си. Дълго време ще мисли и следъ това ще действува. Когато центърътъ на сравнението е добре развитъ въ човѣка, той съпоставя нѣщата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щомъ се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двѣтѣ отхвърля и приема, или само едната отъ тѣхъ приема, а другата отхвърля. Когато разсѫдителнитѣ способности въ човѣка сѫ развити, той обича да търси причинитѣ на нѣщата, а оттамъ се ориентира и върху последствията имъ. Силно развито чувство на предпазливость ражда въ човѣка страхъ. Въ животинското царство страхътъ е законъ, който регулира отношенията. Тамъ слабиятъ се спасява съ бѣгане. Колкото краката му сѫ по-дълги и може да бѣга, толкова по-добре за него. За да се развие туй чувство въ животнитѣ, това показва, че условията на живота имъ не сѫ били благоприятни. Страхътъ въ животнитѣ е стражъ, който ги пази отъ опасности, на които могатъ да се натъкнатъ. Не е добре, когато това чувство въ човѣка се развие чрезмѣрно. Когато съвѣстьта е силно развита, а разумътъ — слабо развитъ, човѣкъ става голѣмъ фанатикъ. Когато моралнитѣ чувства сѫ добре развити, а разсѫдителнитѣ способности слабо развити, човѣкъ пакъ става фанатикъ.

 

И тъй, понеже въ съвременнитѣ хора мозъчнитѣ центрове не сѫ развити хармонично, тѣ не могатъ правилно да възприематъ енергиитѣ, които слизатъ отъ висшитѣ свѣтове, вследствие на което мислитѣ, чувствата и действията имъ сѫ неправилни. Когато моралнитѣ чувства се развиватъ добре, главата на човѣка расте нагоре и приема красива форма, въ видъ на кубе. Когато физическитѣ чувства, запримѣръ, чувството на самозапазване се развива много, главата на човѣка расте на широчина. Когато общественитѣ чувства въ човѣка сѫ развити чрезмѣрно, главата расте отзадъ. Ако чувството на самозапазване и общественитѣ, или тъй нареченитѣ домашни чувства сѫ силно развити, движението е налѣво, т. е. главата на човѣка се развива повече въ лѣвата си страна, вследствие на което моралнитѣ чувства сѫ слабо развити. За да се даде ходъ на моралнитѣ чувства, трѣбва да се даде насока на движението на кръвьта първо нагоре, а после надѣсно. Който иска да развие разсѫдителнитѣ способности въ себе си, той трѣбва да мисли върху причинитѣ на нѣщата. Изобщо, съвременната наука се сили по различни начини да развие въ човѣка всички мозъчни центрове хармонично, за да прояви той своитѣ дарби и способности.

 

Сега, като ученици, работете съзнателно, да регулирате чувствата си. Чувствата ви трѣбва да се уравновесятъ, да бѫдатъ хармонични помежду си. Ако личнитѣ ви чувства сѫ силно развити, регулирайте ги. Ако моралнитѣ чувства и разсѫдителнитѣ ви способности сѫ слабо развити, работете върху тѣхъ да ги засилите. Нѣкой казва: Срамъ ме е да лъжа. Това не ми подхожда. Лъжата уронва моето достоинство, моята честь. Въ случая този човѣкъ изхожда отъ своитѣ полуморални чувства. Той живѣе въ свѣтъ, дето самъ е центъръ. Обаче, когато нѣкой каже, че не е право да постѫпва по еди-какъвъ си начинъ, безразлично, дали е въ негова полза или вреда, той изхожда отъ своитѣ морални чувства, отъ единъ възвишенъ свѣтъ.

 

1923_02_28_f2.gif

 

На фиг. 2. имате нѣколко полукрѫга, които представятъ проекции на сили. Коя отъ тия проекции е най-голѣма?— Последната, т.е. шестата. Следователно, колкото по-интенсивна е една сила, толкова по-голѣма ще бѫде нейната проекция. Затова, стремете се да имате широки възгледи, съ голѣмъ просторъ. За да излѣзе извънъ физическия свѣтъ, на просторъ, на свобода, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си велики, възвишени идеи. Каква по-велика идея отъ идеята за Бога, за Първата Причина на нѣщата? Който може да се свърже съ Божествения свѣтъ, той ще се ползува отъ здравословнитѣ енергии въ природата, които повдигатъ и подмладяватъ човѣка. За да възприема тия енергии, човѣкъ трѣбва да е развилъ моралнитѣ си чувства, Тѣ се намиратъ въ горната часть на главата. Въ съвременнитѣ хора най-силно развити сѫ личнитѣ чувства, които се намиратъ въ задната часть на главата, дето всѣкаква култура отсѫтствува. Ако има нѣкаква култура, тя е отъ съвършено низъкъ уровенъ. Че това е така, виждаме отъ последната европейска война. Въ тази война се биха християнски народи, съ вѣра въ единъ и сѫщи Богъ. Войната се свърши, но и до днесъ още тѣ не се примириха. На какво се дължи разногласието между християнскитѣ народи? — Тѣ иматъ едно религиозно вѣрую, а различни политически вѣрвания и убеждения, различни интереси. Тѣхнитѣ интереси и убеждения доминиратъ надъ религиозното имъ вѣрую, вследствие на което оставатъ непримирими. Личнитѣ чувства у тѣхъ господствуватъ надъ моралнитѣ. Единъ день, когато силитѣ на човѣка се отправятъ нагоре, къмъ моралния, къмъ възвишения свѣтъ, тогава всички лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки въпроси ще се разрешатъ моментално.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ всѣки човѣкъ индивидуално. Прилагайте този законъ въ вашия личенъ животъ, да видите, колко лесно ще разрешавате въпроситѣ си. Представете си, че нѣкой ви обиди. Ако обидата засегне вашитѣ лични чувства, вие веднага ще се настроите срещу този човѣкъ и ще кажете: Всичко мога да направя, но никога нѣма да му простя за обидата, която ми нанесе. Ако не простите, какво ще спечелите? Другъ нѣкой пъкъ ще се обиди на васъ и нѣма да ви прости. Трети нѣкой ще се обиди на втория, нѣма да му прости и т. н. Какво ще спечелите? — Нищо нѣма да спечелите, но ще се образува редица отъ обидени хора, на които личнитѣ чувства сѫ засегнати. При това положение на нѣщата, ще дойде нѣкой да се хвали, че е благороденъ човѣкъ, че лесно прощава. — Какъ прощава? — Като плати този човѣкъ дълга си съ лихвитѣ отгоре. Това не е прощаване. Така всѣки прощава. Прошката не е произволенъ процесъ. Тя излиза отъ единъ възвишенъ свѣтъ, мѣстото на който е въ горната часть на човѣшката глава.

 

Защо човѣкъ трѣбва да прощава? — Защото всѣка обида, която нѣкой ви е нанесълъ, съзнателно или несъзнателно, има за цель да ви предпази отъ нѣкакво зло, което предстои да минете. Представете си, че нѣкой върже рѫцетѣ и краката ви, а на гърба ви тури единъ чувалъ, който съдържа 500 клг. злато. Въ това положение ви поставя въ лодка и пуща лодката въ водата. Какво ще стане съ васъ? Едва ще изминете 10 — 20 м. надъ водата, и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче, въ този моментъ единъ крадецъ се спуща подиръ лодката, бързо разрѣзва вѫжето на рѫцетѣ и краката ви, взима чувала съ златото и ви тласка къмъ повърхностьта на водата. Вие излизате благополучно на брѣга и се радвате на новия животъ. Ще се сърдите ли на крадеца, задето взелъ торбата съ златото? Нѣма защо да му се сърдите. Торбата съ златото ще бѫде неговата заплата, понеже ви е спасилъ отъ удавяне. Това сѫ морални разсѫждения, съ които трѣбва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете, запримѣръ, обидата за благо на вашата душа. Тази е новата култура, която човѣчеството трѣбва да възприеме. Новитѣ идеи, новитѣ схващания даватъ възможность на ученика да различава своето състояние или своето разбиране отъ чуждото.

 

Каква е разликата, запримѣръ, между гѫсеницата и пеперудата? Гѫсеницата и пеперудата се различаватъ въ начина на яденето. Гѫсеницата яде много и лакомо, а пеперудата — малко и скромно. Тази е причината, поради която всѣки може да стѫпче гѫсеницата. Кой може да стѫпче пеперудата? — Никой. Тя има крилца, хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ и сладъкъ сокъ смуче съ хоботчето си. Следъ нея дохожда втора, трета, десета пеперуда, и всички смучатъ отъ сѫщия цвѣтъ. Значи, 20 пеперудки най-малко могатъ да се нахранятъ отъ сока на единъ цвѣтъ, когато една гѫсеница не би се нахранила и отъ 20 цвѣта даже. Страшна, разрушителна сила е лакомството. Такова нѣщо представятъ нѣкои човѣшки желания. Тѣ сѫ ненаситни като гѫсеницата. Когато съзнае това, човѣкъ трѣбва да трансформира ония сили въ своя организъмъ, които събуждатъ ненаситни желания въ него. Отъ сили, отъ енергии на гѫсеница той трѣбва да ги превърне въ енергии на пеперуда, която се задоволява съ сладкия сокъ на цвѣтоветѣ. Животътъ на гѫсеницата може да се уподоби на материалистичния животъ на човѣка, а животътъ на пеперудата — на духовния му животъ. Въ пеперудата е развитъ интелектътъ. Това се вижда по нейната дрешка. Приятно е да гледа човѣкъ крилцата на пеперудата. На такава малка площь, толкова цвѣтове, толкова шарки, правилно, хармонично съчетани и поставени на своето мѣсто.

 

И тъй, трѣбва да знаете, че въ морално отношение всѣка мисъль упражнява влияние върху бѫдещитѣ форми, които ще се създадатъ. Ето защо, каквито мисли и да дойдатъ въ ума ви, стремете се да бѫдете вѫтрешно спокойни. Колкото отрицателни мисли да ви посетятъ, не се смущавайте. Човѣкъ трѣбва да придобие такова самообладание, че и съ игла да се боде, да не трепва: да седи тихъ и спокоенъ, като че нищо не става съ него. Въ това отношение животътъ благоприятствува на съвременнитѣ хора. Условията имъ сѫ толкова промѣнчиви, че безъ да иска, човѣкъ ще развие самообладание. Днесъ срѣщате единъ богатъ човѣкъ, доволенъ отъ положението си; утре го виждате беденъ, нещастенъ. Днесъ е разположенъ, съ голѣмъ импулсъ за работа, утре го срѣщате неразположенъ, обезсърдченъ, не намира смисълъ въ живота. Тѣзи смѣни въ условията ставатъ съ цель да се изпита човѣкъ, да се познае, да види, до каква степень на развитие е достигналъ. Ако донѣкѫде е придобилъ самообладание, той ще погледне на живота трезво, съ спокойствие. Ако не е придобилъ самообладание, ще се уплаши, ще се отчае отъ живота. Изкуство е, следъ като изгуби човѣкъ всичко, което е придобилъ въ живота си, да се опре на своитѣ способности и чувства и да каже: Щомъ имамъ умъ, сърдце и воля, отъ нищо не се боя. Това значи силенъ човѣкъ. Това значи човѣкъ съ убеждение.

 

Трима души пѫтуватъ заедно и замръкватъ въ едно непознато село. Решаватъ да похлопатъ на първата кѫща въ селото, да пренощуватъ тамъ. Първиятъ пѫтникъ хлопа. — Кой тамъ? — Моля, закъснѣлъ пѫтникъ съмъ, отворете ми да пренощувамъ въ вашия домъ. — Не може, късно е вече. По това време не отваряме на никого. Вториятъ пѫтникъ хлопа: Моля, отворете ми да си почина и да пренощувамъ при васъ. — Не може, не приемаме непознати пѫтници. Третиятъ пѫтникъ хлопа: Моля, отворете да се подслонимъ въ вашия домъ. Тѣ веднага излизатъ и приематъ гоститѣ. Защо не отвориха на първитѣ двама, а на последния отвориха? За да си обясните причинитѣ на това явление, ще ви приведа следния примѣръ. Трима души пѫтуватъ и настигатъ една празна кола. Първиятъ пѫтникъ се обръща къмъ коларя съ думитѣ: Слушай, азъ съмъ беденъ човѣкъ, мога ли да се кача въ колата ти, да си почина малко? — Не може. Вториятъ моли коларя за сѫщото нѣщо, но и той получава отказъ. Третиятъ пѫтникъ изважда отъ джоба си единъ наполеонъ, показва го на коларя и го пита: Можешъ ли да ни качишъ на колата си? — Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пѫтницитѣ на колата си? — Златната монета. Такова нѣщо се е съдържало въ гласа и хлопането на третия пѫтникъ, за да се съгласятъ селянитѣ да му отворятъ и да го приематъ въ дома си. Следователно, има разлика въ хлопането, има разлика въ говора и думитѣ на хората. Затова е казано въ пословицата: „Блага дума желѣзна врата отваря“.

 

Ще ви приведа още единъ примѣръ, да разберете, какво представя благата дума, да видите нейната сила. Трима души взиматъ инструментитѣ си и тръгватъ на пѫтъ. Единиятъ носи гайда, вториятъ — тѫпанъ, а третиятъ — цигулка. Късно вечерьта стигатъ въ едно село и спиратъ предъ кѫщата на единъ богаташъ. Първиятъ пѫтникъ изважда гайдата си и започва да свири. Господарьтъ се събужда отъ сънь, чува пищенето на гайдата и веднага изпраща слугитѣ си да изпѫдятъ този гайдарджия. Следъ малко тѫпанджията започва да удря своя тѫпанъ, мисли, че ще му отворятъ. Слугитѣ излизатъ вънъ, започватъ да го пѫдятъ, като му казватъ, че господарьтъ иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тѫпанъ. Най-после третиятъ пѫтникъ изважда цигулката си и започва да свири тихо, нѣжно. Богатиятъ господарь става отъ леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива къмъ прозореца, отваря го и вижда, че единъ цигуларь, младъ момъкъ, свири. Той веднага заповѣдва на слугитѣ си да поканятъ цигуларя горе да имъ посвири. Въ това време жената, децата ставатъ, обличатъ се и влизатъ въ стаята да слушатъ младия цигуларь. Значи, въ дадения случай, цигулката е благата дума, която отваря сърдцата на хората и влиза въ дома имъ на гости. Докато човѣкъ прилага въ живота си своитѣ груби чувства и наклонности, той всѣкога ще бѫде пѫденъ — никоя врата нѣма да му се отвори. Приложи ли нѣжнитѣ звуци на своята цигулка, т. е. приложи ли моралнитѣ си чувства въ своя животъ, всѣка врата ще му се отвори, всѣки домъ ще го приеме съ думитѣ: Добре дошълъ!

 

Следователно, докато човѣкъ не знае, кога съ какви чувства и способности да си служи, той всѣкога ще страда. Страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на излишна енергия въ тѣхния организъмъ, съ която не могатъ да се справятъ. Енергията имъ не е еднакво разпредѣлена по всички тѣхни удове, вследствие на което нѣкои органи, нѣкои центрове страдатъ отъ излишъкъ, а други отъ недоимъкъ. Сѫщото се забелязва и въ мозъчнитѣ центрове. Нѣкои мозъчни центрове сѫ силно активни, вследствие на събралата се въ тѣхъ излишна енергия. Достатъчно е най-слабото докосване до единъ отъ тѣзи центрове, за да се произведе взривъ. У нѣкои хора се събира излишна енергия въ центроветѣ при ушитѣ. Щомъ се предизвика нахлуване на кръвь въ тия центрове, тѣ веднага избухватъ. За такива хора се препорѫчва мотика, да копаятъ, да изпратятъ часть отъ тази енергия въ земята. Като срещнете такъвъ човѣкъ, или трѣбва да го отбегнете, или да бѫдете много внимателни съ него. Много методи има за трансформиране на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Като ученици, вие ще изучавате тѣзи методи и ще ги прилагате. Представете си, че сте прекарали голѣмо нещастие и се отчаете отъ живота, искате да се самоубиете, да се хвърлите отъ нѣкоя висока канара. — Това е състояние, което се дължи на нѣкаква кармическа причина. Не бързайте, не се отчайвайте, но мислете, защо идватъ въ ума ви такива мрачни мисли и потърсете начинъ да смѣните състоянието си.

 

Единъ младъ момъкъ се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Качилъ се на една висока канара и решилъ да се хвърли отъ тази височина да се убие. Докато решавалъ този въпросъ, дожалѣло му за живота, за младостьта му и започналъ да плаче. Защо плаче? — Много просто. Това състояние не е негово. Той преживява състоянието на нѣкой умрѣлъ, когото въ миналото нѣкога е бутналъ отъ такава канара и го убилъ. Духътъ на умрѣлия иска да му отмъсти, да го застави той самъ да се хвърли отъ канарата, да умре по сѫщия начинъ като него. Като знае това, младиятъ момъкъ трѣбва да се обърне мислено къмъ духа на заминалия и да му каже: Слушай, братко, не ме заставяй да извърша такава голѣма грѣшка, отъ която нито ти, нито азъ ще се ползуваме. Ето, азъ имамъ тѣло, което давамъ и на твое разположение. Влѣзъ въ мене, да живѣемъ и да работимъ заедно. Въ моето тѣло могатъ да влѣзатъ много души, да образуваме едно голѣмо съдружие, и всички да работимъ въ името на една обща, велика идея, която ще ни повдигне, ще осмисли живота ни.

 

И тъй, не избѣгвайте страданията, не избѣгвайте мрачнитѣ мисли, но учете се отъ тѣхъ. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, човѣкъ да се справи съ своитѣ мрачни, отрицателни състояния. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да се справи съ своитѣ мѫчнотии и страдания и да гледа на живота съ радость. Така сѫ прекарвали живота си старитѣ християни. Тѣ сѫ страдали и славѣли Бога. Каквито страдания да минете, вие трѣбва да запазите своето достоинство като човѣкъ, като ученикъ. Отвънъ можете да бѫдете слуга, да изпълнявате най-долна служба, но отвѫтре да бѫдете господарь. Мнозина външно заематъ положението на господари, а вѫтрешно сѫ слуги. За предпочитане е човѣкъ външно да бѫде слуга, а вѫтрешно — господарь.

 

Сега, всички хора трѣбва да работятъ върху себе си, да се справятъ съ своя песимизъмъ. Тѣхниятъ песимизъмъ е подобенъ на детскитѣ състояния. Нѣкое момиченце играе съ куклата си. По едно време куклата пада на земята, и крачето ѝ се счупва. Момиченцето започва да плаче неутешимо. Щомъ поправятъ крачето на куклата, тѫгата на момиченцето изчезва. Нѣкое момченце играе съ кончето си, но кончето пада на земята и се счупва. Момченцето започва да плаче, изпада въ песимизъмъ. Щомъ му купятъ ново конче, песимизъмътъ изчезва. Такъвъ е песимизъмътъ и на съвременнитѣ хора. — Не, човѣкъ трѣбва да се анализира, да изследва дълбочината на своитѣ чувства. Каквито да сѫ чувствата му, той трѣбва да ги трансформира, да не се подава на тѣхното течение. Какво страшно има въ това, че нѣкой изгубилъ сто хиляди лева? Както ги е изгубилъ, така ще ги намѣри. Ще кажатъ, че се отчялъ и щѣлъ да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човѣкъ е готовъ да се самоубие, той не разбира живота. Животътъ съ нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бѫде изхвърленъ навънъ, въ бездната, да прецени, какво представя самиятъ животъ.

 

Единъ младъ момъкъ отишълъ въ чужбина да си търси прехраната. Тукъ потърсилъ работа, тамъ потърсилъ, но никѫде не могълъ да намѣри — два-три деня гладувалъ, нѣмалъ пари за хлѣбъ. Въ това време миналъ покрай една турска гостилница, отъ която се разнасяли миризми на вкусни ястия. Това силно подразнило апетита му, той дълбоко въздъхналъ и си казалъ: Защо Господъ ме остави въ това положение? Той не мисли за мене. Силно обезсърдченъ, той отминалъ гостилницата и продължилъ пѫтя си. Въ това време нѣщо отвѫтре му пошепнало: Погледни надолу! Той погледналъ надолу и видѣлъ на земята половинъ левъ. Бързо взелъ паритѣ и отишълъ въ гостилницата да се нахрани. Като се успокоилъ, благодарилъ на Господа, че не го оставилъ да умре отъ гладъ. Отъ този моментъ, обаче, работитѣ му тръгнали напредъ.

 

Човѣкъ трѣбва да се кали въ живота. Изпитанията иматъ предъ видъ да калятъ човѣка, да го заставятъ да учи, да работи, да разбере дълбокия смисълъ на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралнитѣ си чувства, въ които нѣма никаква апатия, никакво обезсърдчение. Докато се обезсърдчавате, вие сте на физическия свѣтъ, вие живѣете въ своитѣ лични чувства. Щомъ се обезсърдчите, четете живота на великитѣ хора, да видите, презъ какви голѣми изпитания сѫ минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстоя. Той дава потикъ къмъ трудъ. Каквото и да правите, отъ всички се изисква усилия, трудъ и работа. Когато се обезсърдчите и не ви се живѣе, ето какво трѣбва да направите: излѣзте вънъ и наблюдавайте небето. Свържете се съ онзи свѣтъ надъ васъ и помислете за разумнитѣ сѫщества, които работятъ неуморно върху васъ, безъ никакво възнаграждение и благодарность отъ ваша страна. Излизайте вечерь вънъ, да наблюдавате звездитѣ, луната, да видите, колко е великъ свѣтътъ и какво ви предстои да изучавате. Ако нощьта е мрачна, бурна, идете на близката до васъ планина, тамъ да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Цельта на опититѣ, на упражненията е да ви поставятъ въ положение да изживѣете нѣщо по-силно отъ вашето обезсърдчение. Какво по-силно, по-велико отъ това, да се свържете съ живата природа, съ разумния свѣтъ, съ Бога! Вие трѣбва да бѫдете смѣли, решителни, да понасяте трудноститѣ въ живота. Като лѣкува хората отъ тѣхнитѣ обезсърдчения, природата ги поставя предъ голѣми изненади. На сънь или въ будно състояние, тя често имъ устройва такива засади, че тѣ забравятъ и отчаяние, и обезсърдчение, и сѫ готови да живѣятъ при най-мѫчни условия. Нѣкой намислилъ да напакости на своя ближенъ. Обаче, вечерьта сънува, че неприятели го гонятъ и измѫчватъ. Той се бори, бѣга, едва се спасява. Като стане сутриньта, окончателно измѣня решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станалъ мекъ, внимателенъ, пази се да не увреди нѣкого. Като разбере цената на живота, той влиза въ правия пѫть, въ пѫтя на доброто.

 

Упражнение. Представете си мислено следната картина: въ лунна, свѣтла нощь се качвате на високъ планински връхъ. Като стигнете върха, ще намѣрите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяватъ малки облачета, които постепенно растатъ, ставатъ голѣми, черни облаци и покриватъ цѣлия хоризонтъ предъ васъ: не се вижда вече луната, не се виждатъ никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани въ мисъльта си и въ това време, далечъ нѣкѫде, виждате на хоризонта малка свѣтлинка. Небето се отваря, облацитѣ се разсѣйватъ, зората се пуква, и следъ малко слънцето подава своята пурпурна златна главица.

 

Упражнението трѣбва да трае всичко петь минути.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

19 Лекция отъ Учителя, държана

на 28 февруарий, 1923 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt