Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1923_02_21 Първата родена мисъль

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 12:31

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Първата родена мисъль.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen

Размишление.

 

Чете се темата: „Първата мисъль, родена въ човѣшкия умъ“.

 

Чете се резюме на темата: „Предназначение на слънцето, луната и звездитѣ“.

 

Упражнение. Поставете палцитѣ на рѫцетѣ си единъ до другъ, а останалитѣ пръсти на дветѣ рѫце съединете горе. Следъ това представете си, че сте центъръ и мислено опишете около себе си, около този центъръ единъ свѣтълъ крѫгъ. Следъ това мислено опишете още единъ свѣтълъ крѫгъ около себе си, въ посока отзадъ напредъ. Най-после опишете мислено още единъ свѣтълъ крѫгъ около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. Въ време на упражнението, рѫцетѣ ви ще бѫдатъ предъ лицето.

 

Нѣкои се страхуватъ да не се кръстосатъ крѫговетѣ имъ. Нѣма защо да се страхувате. Тия крѫгове сѫ мислено представени, тѣ сѫ въ умствения, а не на физическия свѣтъ. Крѫговетѣ, които мислено описахте, представятъ разумни движения. Въ тѣзи движения се образуватъ два остри ѫгла. Какво представятъ остритѣ и тѫпитѣ ѫгли? Ако ги разглеждате отъ положението на обикновената геометрия, ще дадете едни обяснения. Ако ги разглеждате отъ положението на живата геометрия, ще дадете други обяснения. Дето има остъръ ѫгълъ, тамъ движението е всѣкога най-силно. Това може да се провѣри навсѣкѫде въ живота и природата. Запримѣръ, носътъ на човѣка представя ѫгълъ, нѣкога по-остъръ, нѣкога — по-тѫпъ. Ако носътъ на човѣка стане много остъръ, въ органическо отношение това е лошъ признакъ. Това показва, че този човѣкъ се намира изключително подъ влиянието на мозъчната система. Такъвъ човѣкъ е чрезмѣрно активенъ. Ако носътъ на човѣка е тѫпъ, това показва, че той се намира повече подъ влиянието на симпатичната нервна система. Такъвъ човѣкъ е повече пасивенъ, отколкото активенъ. Остритѣ ѫгли показватъ, че човѣшкото съзнание е много активно. Кои сѫ побудителнитѣ причини за това? Активностьта на съзнанието е въ зависимость отъ вѫтрешния животъ на човѣка. Интенсивностьта на вѫтрешния животъ въ човѣка се обусловя отъ неговия умственъ и сърдеченъ животъ. По черепа на умрѣлъ човѣкъ можете по-лесно да сѫдите за неговия умственъ животъ, отколкото по черепа на живъ човѣкъ.

 

Какъ ще познаете, какъвъ умственъ животъ е прекаралъ нѣкой човѣкъ? Ще вземете черепа на нѣкой умрѣлъ, ще влѣзете въ тъмна стая, ще запалите една свѣщь и ще я турите въ черепа. Колкото по-разработенъ е черепътъ на човѣка, толкова по-тънка ще бѫде костьта му и толкова повече свѣтлината на свѣщьта ще прониква презъ него. Ако има неразработени мѣста въ черепа, свѣтлината не ще може да минава презъ тѣхъ. Обаче, това може да познава само онзи, който добре разбира ѫглитѣ на живата геометрия. Чрезъ тѣзи ѫгли живата природа строи своитѣ форми. Колкото по-тънка е костьта на черепа въ човѣка, толкова по-интенсивенъ е билъ неговиятъ умственъ животъ. Колкото по-дебела е костьта на черепа, толкова по-слабъ е билъ неговиятъ умственъ животъ. Ако въ горната предна часть на черепа костьта е тънка, този човѣкъ е билъ милосърденъ. Ако костьта отзадъ на главата е тънка, този човѣкъ е билъ крайно гордъ и честолюбивъ. Колкото повече е работилъ човѣкъ съ нѣкои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костьта на тия мѣста. Колкото повече мозъчна, т. е. електрическа енергия се отдѣля отъ нѣкой центъръ, толкова повече се изтънява костьта на това мѣсто. Тѣзи сили оформяватъ човѣшката глава. Значи, мисъльта оформява главата на човѣка. Както мисли човѣкъ, така и черепътъ се измѣня. Човѣшкиятъ черепъ е изложенъ на постоянни промѣни. Мислитѣ и впечатленията, които човѣкъ възприема, се отразяватъ не само върху мозъка му, но и върху неговия двойникъ. Който може да чете мислитѣ на човѣка, той може по двойника му да разбере, какъвъ е духовниятъ му животъ. На този двойникъ отговаря още единъ, върху който сѫщо така се отпечатватъ мислитѣ на човѣка, както и цѣлиятъ му духовенъ животъ. Значи, животътъ на човѣка се отпечатва въ нѣколко екземпляра, единъ отъ които се запазва и следъ неговата смърть. Отъ този екземпляръ, който остава въ вѣчностьта, можете да четете миналия животъ на човѣка. Докато е живъ, човѣкъ носи тия екземпляри съ себе си. Следъ смъртьта му, единъ следъ другъ тѣ се отдѣлятъ отъ него и оставатъ за вѣчни времена като копия на неговитѣ минали сѫществувания.

 

Окултниятъ ученикъ трѣбва да познава своитѣ умствени сили. Той трѣбва да знае, какъ и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху нѣкой мозъченъ центъръ, ученикътъ трѣбва да се свърже съ тѣзи сѫщества, у които този центъръ е най-силно развитъ. Щомъ се свърже съ тѣхъ, тѣ ще му въздействуватъ благотворно въ това направление, именно, къмъ което той се стреми. Запримѣръ, ако ученикътъ иска да развие въ себе си милосърдие, той трѣбва да се свърже съ ония интелигентни, разумни сѫщества, на които милосърдието е специалность. Други сѫщества пъкъ иматъ специалность „любовь къмъ Бога“. Щомъ се свържете съ тѣхъ, енергията, която е складирана въ чувството любовь къмъ Бога, веднага протича и къмъ васъ. Като знаете това, вие трѣбва да се учите да различавате енергиитѣ, които минаватъ презъ вашия мозъкъ и съзнателно да ги обработвате. За да се развие известенъ мозъченъ центъръ, презъ него непременно трѣбва да тече съответна мозъчна енергия. Милосърдниятъ човѣкъ веднага се отзовава на страданията на хората. Като види нѣкой беденъ, боленъ, нуждаещъ се, той веднага му се отзовава. Ако милосърдието не е развито въ нѣкой човѣкъ, дълго време трѣбва да му говорите за страданията на хората, докато сърдцето му трепне. Всички сили, всички течения въ природата понѣкога се увеличаватъ, а понѣкога — намаляватъ. Тази е причината, задето понѣкога условията сѫ благоприятни за развиване на известни способности и чувства въ човѣка, а понѣкога сѫ неблагоприятни. Запримѣръ, течението въ природата, което помага за развиване на чувството „любовь къмъ Бога“ не иде всѣкога, но периодически. Ученикътъ трѣбва да знае това нѣщо, да бѫде буденъ, на време да използува тия сили. Иначе, той ще се самоизлъгва, ще мисли, че е развилъ едно или друго чувство въ себе си, безъ въ сѫщность да е постигналъ това. Изобщо, всѣка сила, всѣко течение въ природата иде периодически. Вие трѣбва да използувате тия сили, за да развивате своитѣ центрове.

 

Френолозитѣ сѫ изучили около 40 центъра въ човѣшкия мозъкъ. Обаче, въ последно време тѣ сѫ намѣрили, че на всѣки центъръ отговарятъ по три други центъра. Тъй щото, днесъ въ човѣшката глава се наброяватъ около 120 центъра. Въ тия центрове се кръстосватъ различни мозъчни енергии. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е музикаленъ. Какво означава това? Музикалностьта е способность, чувство, което има свой опредѣленъ центъръ. Когато човѣкъ се свърже съ музикалнитѣ течения въ природата, той започва усилено да се развива въ музикално отношение. Ако майката е посветена въ тия нѣща, тя би могла да постави децата си при условия да възприематъ тия природни течения и да се развиватъ музикално.

 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате природнитѣ сили, природнитѣ закони. Като ги изучавате, съзнателно ще ги използувате и ще разберете, откѫде идатъ противодействията. Така само ще разберете, че всички способности и чувства въ васъ не сѫ нищо друго, освенъ природни сили и течения, които се отразяватъ върху вашия мозъкъ. Ето защо, когато искате да развиете милосърдието въ себе си, дружете съ хора, у които това чувство е силно развито. Не дружите ли съ такива хора, вашето милосърдие нѣма да се развие. Ако искате да развиете интелигентностьта си, дружете съ хора високо интелигентни. Тѣ ще ви предадатъ отъ своята интелигентность. Изобщо, за да развиете известни способности и чувства въ себе си, вие трѣбва да дружите съ такива хора, у които тъкмо тѣзи способности и чувства сѫ силно развити.

 

Като наблюдавамъ хората, а сѫщо и васъ, ученицитѣ, намирамъ, че най-силно развити сѫ личнитѣ ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, щеславни. Външно се криете, не показвате тѣзи качества, но вѫтрешно не можете да се скриете. Дето гордостьта и щеславието сѫ силно развити, тамъ умътъ е слабъ. Тѣзи чувства поглъщатъ силитѣ на ума, и тогава човѣкъ не мисли за причинитѣ и последствията на нѣщата, но се подава на личнитѣ си чувства. Когато твърдостьта въ човѣка е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съветъ и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Преди всичко този човѣкъ нѣма мнение. Защо? — Защото мнението, убеждението е резултатъ, който произтича отъ цѣлокупната деятелность на всички чувства, сили и способности въ човѣка. Значи, всички сили въ човѣка трѣбва да се събератъ на едно мѣсто както народнитѣ представители въ камарата и следъ дълги дебати да дойдатъ до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение въ човѣка, не само една отъ неговитѣ способности или сили трѣбва да работи, но всички сили въ него трѣбва да се предизвикатъ на работа и следъ дълго разискване помежду си да дойдатъ до общо мнение, до общо заключение.

 

Мнозина не се познаватъ и отричатъ всичко, каквото другитѣ имъ казватъ. Тѣ не признаватъ, че сѫ горди, честолюбиви, упорити. Щомъ не признаватъ, ще ги поставятъ на изпитъ, сами да се увѣрятъ. Кажете на гордия, на щеславния, че нищо не разбира, да видите, какъ ще се прояви. Заповѣдайте на упорития да направи нѣщо, да видите, какъ ще ви се противопостави, особено ако той е на друго мнение по въпроса. Всички сили и способности въ човѣка се проявяватъ естествено, затова той трѣбва да бѫде искренъ, да се стреми самъ да се изучава. Отъ проявитѣ си той може лесно да се учи. Обаче, за това се изисква съзнателенъ стремежъ — стремежъ, който се намира подъ контрола на разумната воля. Разумна воля е онази, която върши всѣко нѣщо на своето време. Така постѫпва добриятъ градинарь. Щомъ настѫпи суша, той прекарва презъ градината си вадички, които поливатъ всички растения и зеленчуци. На време използува той воднитѣ сили и се радва на добри резултати.

 

Ученикътъ трѣбва да има стремежъ да разработва силитѣ си, да се изучава, да знае, въ кои области е слабъ и въ кои — силенъ. За тази цель той трѣбва да има единъ вѣренъ мащабъ, съ който да провѣрява нѣщата. Първото условие, което се изисква отъ ученика, е да има готовность да прави опити. Захване една работа, но не успѣва — той трѣбва да я започне отново. Докато не получи резултатъ, ученикътъ не трѣбва да се отказва отъ започнатата работа. Напише една тема — не му харесва. Нека я напише втори, трети пѫть, докато самъ я хареса. Като четете темитѣ си, виждамъ, какъ всѣки проявява свои специфични чувства и способности. Сѫщото се забелязва и въ различнитѣ оратори. Слушате нѣкой ораторъ и виждате, че той маха съ рѫце, сочи юмрукъ къмъ публиката, удря на масата. Тѣзи движения показватъ, че чувството на разрушение въ този човѣкъ е силно развито. Казватъ за него, че е отличенъ ораторъ. — Да, отличенъ ораторъ е, но той може да набие този, онзи; той може моментално да разруши това, което хората съ години сѫ градили. Следъ него излиза другъ ораторъ. Той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря рѫцетѣ си. Щомъ разтваря рѫцетѣ си, това показва, че той е страхливъ, умътъ му не е силенъ, не може да го управлява. Всѣко движение въ човѣка означава нѣщо. Който разбира езика на движенията, той може да чете по тѣхъ, да изучава хората, да изучава и себе си. Движенията не сѫ произволни, тѣ се дължатъ на известни сили въ човѣка. Срѣщате единъ човѣкъ и виждате, че рѫцетѣ му треперятъ. Казвате, че този човѣкъ е неврастеникъ. Защо и за какво е станалъ неврастеникъ, не знаете. На какво се дължи неврастенията? Всѣки мозъченъ центъръ е складъ на енергия. Ако силитѣ на този центъръ не се впрегнатъ на работа, отъ време на време ставатъ слаби пропуквания въ нервната система, които предизвикватъ изтичане на тази нервна енергия. Тѣзи пропуквания, тѣзи изтичания на нервната енергия сѫ причина за треперене на рѫцетѣ и краката на неврастеника.

 

Голѣма наука се крие въ движенията. Красиви сѫ движенията, когато сѫ естествени. Излиза единъ проповѣдникъ на амвона и говори: Братя християни, отъ всички се изисква силна, непоколебима вѣра въ Бога. Всички го слушатъ, но не харесватъ движенията му. Какво лошо има въ движенията си? Той вдига, слага рѫце, но пръститѣ му се движатъ така, като че пари брои. Човѣкътъ дълго време е билъ търговецъ и не може да се откаже отъ навика си да брои пари. Движенията на този проповѣдникъ не сѫ красиви, защото не сѫ естествени, не сѫ съответни. Търговецъ да брои пари, това движение е на мѣсто. Проповѣдникъ да брои пари, това движение не е красиво, не е на мѣсто. Когато нѣкой е силно възбуденъ и усѣща, че слънчевиятъ му вѫзелъ е въ неизправность, кое движение ще бѫде за него естествено? Най-естественото движение за него ще бѫде да тури дѣсната си рѫка на слънчевия вѫзелъ, подъ лъжичката, съ дланьта надолу, а лѣвата си рѫка на кръста, съ дланьта навънъ. При това положение на рѫцетѣ, човѣкъ усѣща успокояване на нервната система. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правятъ нѣкои хора въ такива случаи? Тѣ ходятъ, движатъ се отъ единия до другия край на стаята, удрятъ, тропатъ, сърдятъ се на този, на онзи. И въ резултатъ на тия движения, вмѣсто успокояване, тѣ повече се разстройватъ. Като постави рѫката си на слънчевия вѫзелъ, по този начинъ човѣкъ прекарва излишната мозъчна енергия презъ рѫцетѣ си и се успокоява. Дланьта на дѣсната рѫка е проводникъ на отрицателна, примирителна енергия, а горната часть на лѣвата рѫка е проводникъ на положителна, възбудителна енергия. Тѣзи енергии, съединени на едно мѣсто, успокояватъ човѣка.

 

Следователно, щомъ се намѣрите въ нѣкакво умствено, нервно възбуждение, направете този опитъ да се успокоите. Каквато нервна възбуда и да имате, щомъ поставите рѫцетѣ си на слънчевия вѫзелъ и концентрирате мисъльта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевиятъ вѫзелъ е въ състояние да регулира мозъчната енергия. Когато кръвьта не е правилно разпредѣлена по всички части на организъма, тя произвежда редица нервни възбуждения. Всички дисхармонични състояния въ мозъчната система се дължатъ на неравномѣрно разпредѣляне на кръвьта въ организъма. На това неравномѣрно разпредѣляне на кръвьта се дължатъ много болести.

 

И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, да контролирате движението на кръвьта си, да я разпредѣляте равномѣрно по цѣлия организъмъ. Дойде ли кръвьта въ главата, вие трѣбва да бѫдете будни, да я отправите главно въ предната часть на мозъка. Ученикътъ трѣбва да се контролира, да знае, кѫде колко кръвь да изпраща по тѣлото си. Когато е силно възбуденъ, т. е. разгнѣвенъ, той трѣбва да изтегли излишната кръвь отъ онѣзи мозъчни центрове, които сѫ причина за възбудата и да я изпрати къмъ ония центрове, които иматъ по-малко кръвь. Като дойде до положение правилно да регулира силитѣ въ своя организъмъ, ученикътъ ще даде правилна насока на мисъльта си. Щомъ мисли право, той ще чувствува и ще действува правилно. Щомъ се разгнѣвите, спрете се малко въ размишление, да видите, какво се иска отъ васъ. Хванете палеца си и помислете за Божествения свѣтъ, съ който сте свързани. Само така ще се справите съ силитѣ и теченията, които минаватъ презъ вашия мозъкъ и ще можете да ги регулирате.

 

Когато се разгнѣвите и не можете по горния начинъ да се успокоите, направете следния опитъ: турете дѣсната си рѫка на слънчевия вѫзелъ и започнете бавно, съсрѣдоточено да броите отъ едно до десеть. Ако и при това положение не се успокоите, бройте отъ едно до сто. Всѣко число съдържа въ себе си известенъ родъ сили, които се отразяватъ благотворно върху човѣка. Като изговорите или напишете числото едно, мислете за Бога и си кажете: Има само единъ Богъ въ свѣта, само една Мѫдрость. Като изговорите числото две, кажете си: Има само една Божествена майка, само една Любовь. При изговаряне на числото три, кажете си: Има само единъ Синъ — Истината. Числото четири пъкъ представя тия три сили съединени въ едно. Тѣ сѫ родили човѣчеството. Числото петь е свързано съ човѣшкия умъ. Числото шесть — съ закона на развитието. Седемтѣ е свързано съ силитѣ, които работятъ въ човѣчеството. Осемтѣ представя голѣмата майка на свѣта. Деветтѣ е резултатъ, завършенъ крѫгъ. Щомъ дойдете до десеттѣ, спрете малко и си задайте въпроса: Разбирамъ ли нѣщо отъ тия числа? Ако състоянието ви не се смѣни, и ако въ ума ви не дойде нѣкоя свѣтла мисъль, продължете да броите отъ десеть нататъкъ до сто. При всѣка нова десетица ще размишлявате върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, сѫщото се отнася до 11, 21, 31 и т. н. Каквото знаете за двойката, сѫщото се отнася до 22, 32 и т. н. Като броите съзнателно до сто, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете съ силитѣ, които работятъ въ тѣхъ. Само така ще се успокоите. По този начинъ ще разберете, че не сте сами въ свѣта. Всѣки отъ васъ е свързанъ съ сѫщества отъ различни култури, които го придружаватъ на всѣка стѫпка, като едни отъ тѣхъ му помагатъ, а други му прѣчатъ въ развитието. Виждалъ съмъ хора, които вървятъ изъ улицитѣ и си шепнатъ нѣщо. Нѣкой върви и си казва: Тъй ли? Значи, този човѣкъ слуша разговора на сѫществата, които съ въ него, взима участие въ разговора имъ и се присъединява къмъ една отъ странитѣ. Който не разбира това, той мисли, че този човѣкъ е полудѣлъ. — Не, не е лудъ човѣкътъ.

 

Кога полудяватъ хората? Хората полудяватъ, когато въ ума имъ се внесе мисъль, противоположна на тази, въ която съ убедени. Не внасяйте въ ума на човѣка мисъльта, че това, въ което е убеденъ, не е вѣрно. Всѣка мисъль, всѣко убеждение на човѣка, каквото и да е, има своя основа, своя причина. Каквато мисъль да дойде въ ума ви, или каквото чувство да дойде въ сърдцето ви, не ги отхвърляйте. Тѣ иматъ свой произходъ, тѣ иматъ право на сѫществуване. Анализирайте всѣка мисъль, всѣко чувство, които минаватъ презъ васъ, и вижте, защо съ дошли, какво будятъ въ самитѣ васъ. Не питайте, защо се гнѣвите, но питайте, защо гнѣвътъ ви е посетилъ. Гнѣвътъ, страхътъ съ на мѣсто, но трѣбва да се използуватъ. Тѣ сѫ сили, които иматъ свое предназначение и смисълъ. Тѣ сѫ съветници на човѣка, които го придружаватъ навсѣкѫде. Ще кажете, може би, че тѣзи отрицателни чувства сѫ подобни на лошитѣ духове и нѣматъ право да смущаватъ човѣка. Питамъ: защо комаритѣ иматъ право да хапятъ хората, а отрицателнитѣ чувства, лошитѣ духове нѣматъ право да го безпокоятъ? Както комаритѣ, мухитѣ кацатъ по носа, по рѫцетѣ и краката на човѣка и го безпокоятъ, така и лошитѣ духове иматъ право да го изкушаватъ. Богъ не се бърка въ тѣхната работа. Мухитѣ, комаритѣ, бръмбаритѣ, както и животнитѣ, иматъ свое велико предназначение.

 

Човѣкъ трѣбва да мисли право, да съчетава фактитѣ, за да намѣри смисъла и предназначението на всичко, което природата е създала. Седите и размишлявате върху нѣщо, но мисъльта ви е мъглива, неясна. Въ това време единъ комаръ кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисъльта ви се проясни. Другъ пѫть се разгнѣвите, искате да си отмъстите на нѣкого, да му направите нѣкаква пакость. Въ това време муха кацне на носа ви, ухапе ви, и мисъльта ви веднага се раздвои. Вие се замислите сериозно върху това, което сте решили да правите, и казвате: Какво ще ходя да се разправямъ съ хората? Нѣма защо да отмъщавамъ. Ще се издигна по-високо и оттамъ ще гледамъ на живота. Съ ухапването си, мухата иска да ви обърне внимание, да се позанимавате малко и съ нея. Влизате нѣкога въ гората, но сърдитъ, недоволенъ, искате да излѣете яда си върху нѣкого. Обаче, както вървите, спъвате се въ едно дърво, падате на земята, и веднага забравяте недоволството си. Значи, всѣко растение, всѣко животно, всѣки неодушевенъ предметъ, които ви безпокоятъ, или въ които се спъвате, ви изваждатъ отъ лошитѣ, отъ отрицателнитѣ състояния. По този начинъ тѣ уравновесяватъ силитѣ въ вашия организъмъ. Камъкътъ, дървото, въ които се спъвате, сѫ предназначени да ви отстранятъ отъ злото, което сте намислили да правите. По-добре да се разгнѣвите на камъка, отколкото да напакостите на човѣка.

 

Сега, азъ обяснявамъ тия нѣща, като на ученици, да размишлявате върху тѣхъ, да вървите въ пѫтя неотклонно, безъ голѣми спънки. Така именно ще се калите, да издържате на изпитанията. Голѣми изпитания ви чакатъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ свърши университетъ и се назначи на работа при нѣкой грубъ господарь, или началникъ, който по цѣли дни ви ругае, нагрубява, а вие трѣбва да търпите всичко, да не губите равновесие. Не е ли изпитание това? Воля се изисква отъ човѣка, за да издържи това изпитание. Представете си, че сте беденъ студентъ и сте принудени да си изкарвате прехраната при нѣкоя сърдита, лоша по характеръ богаташка, или сте чиновникъ при много взискателенъ и педантъ началникъ. И тукъ ще имате изпитания, но ако владѣете закона за трансформиране на енергиитѣ, щомъ видите господарката, или началника си сърдити, отдалечъ още ще започнете да отправяте къмъ тѣхъ добри мисли. Ще апелирате къмъ тѣхната доброта, къмъ благородството на тѣхната душа, и ще видите, че тѣ ще се измѣнятъ, ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ васъ. Въ случая тѣ представятъ муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. Съ добрата си мисъль вие ще отстраните мухата отъ носа си. Какъ постѫпватъ чиновницитѣ спрѣмо своя строгъ началникъ? Като видятъ, че началникътъ влиза въ тѣхната стая, тѣ си казватъ: Ето, сега ще ни се скара. И действително, началникътъ постѫпва така, както тѣ мислятъ. Обаче, ако всички служащи и чиновници въ едно учреждение посрещнатъ началника си съ добри мисли и съ добро разположение, колкото строгъ и лошъ да е, той ще се повлияе отъ тази благоприятна атмосфера и ще се въздържа да се прояви зле къмъ тѣхъ. Днесъ ще отстѫпи, утре ще отстѫпи, докато подобри отношенията си къмъ всички. Значи, съ мисъльта си, тѣ сѫ му въздействували добре.

 

И тъй, стремете се да владѣете своята мозъчна енергия, да не я изразходвате напразно. Всичко живо, всичко съзнателно въ природата е въ борба, кой повече да вземе отъ тази енергия за себе си. Който има по-голѣмъ запасъ мозъчна енергия въ себе си, той повече мисли, чувствува и действува. Когато искате да се ползувате отъ енергиитѣ на природата, приемайте ги направо отъ източника, а не посрѣдствено. Запримѣръ, ако искате да се ползувате отъ слънчевата енергия, излѣзте вънъ, приемете я направо отъ източника ѝ, а не презъ стъкла, презъ лещи. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Всѣка мисъль трѣбва да се приема направо отъ нейния източникъ.

 

Какво представя мисъльта? Мисъльта е проява на разумния свѣтъ. Докато дойде до човѣка, мисъльта може да мине презъ нѣколко пункта и на всѣки пунктъ да претърпи известно пречупване. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се свърже съ умствения свѣтъ, за да могатъ мислитѣ да дохождатъ направо въ неговия умъ. Това значи, да приемете една мисъль направо отъ нейния източникъ. За да запазятъ чистотата си, Божественитѣ мисли трѣбва да се приематъ непосрѣдствено отъ тѣхния източникъ. Минатъ ли презъ умоветѣ на десетки и стотици хора, тѣ губятъ вече нѣщо отъ своята чистота и сила. Ако такава мисъль попадне въ ума на нѣкой човѣкъ, той веднага се поляризира и започва да се колебае, да я изпълни, или не. Следъ известно колебание, той казва: Сега не е време за реализиране на тази мисъль. Ще я отложа за по-благоприятни времена. Значи, когато сте готови да реализирате една мисъль, това показва, че сте я приели направо отъ нейния източникъ. Започнете ли да се колебаете, да изпълните ли тази мисъль, или не, това показва, че тя е минала презъ много срѣди, презъ много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила.

 

Сѫщиятъ законъ трѣбва да се спазва и при изучаване на Свещенитѣ книги. Тѣ трѣбва да се изучаватъ така, че да се свързвате съ всѣки пророкъ, или апостолъ, за когото четете. Запримѣръ, ако четете псалмитѣ на Давида, трѣбва да се свържете съ него. Когато се свържете съ Давида, вие ще разберете, какво е вложилъ той въ всѣки псаломъ, и ще можете да се ползувате отъ него. Всѣки псаломъ представя известна формула, известенъ ключъ, съ който се отварятъ тайнитѣ на природата. Казвате: „Богъ е любовь“. За да може това изречение да произведе нужния ефектъ въ душата на човѣка, той трѣбва да знае ключа, съ който може да го отвори. Сѫщо така и думитѣ мѫдрость, истина, правда, добродетель иматъ ключове, съ които се отварятъ. Който разполага съ тия ключове, само той ще може да се ползува отъ енергиитѣ, които думитѣ съдържатъ въ себе си.

 

Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хлѣба, който се е лишавалъ отъ тѣхъ. За този човѣкъ думитѣ хлѣбъ, вода, въздухъ сѫ живи, пълни съ енергии. Дръжте нѣкой човѣкъ гладенъ и жаденъ десеть деня, за да разбере той, какво нѣщо представятъ водата и хлѣбътъ. Всички извори, всички ручеи, всички рѣки и поточета оживяватъ въ мисъльта му. Като каже „вода“, той знае, какво носи водата въ себе си. Значи, за да разберете смисъла на водата, трѣбва да постите отъ вода поне десеть деня. Да разберете смисъла на думата любовь, и затова има специални методи. Всѣка дума, всѣко понятие трѣбва да оживѣе въ човѣка. Ако понятието вода не оживѣе въ човѣка, той никога нѣма да разбере смисъла и цената на водата. Ако понятието любовь не оживѣе въ човѣка, той никога нѣма да разбере, какво представя любовьта.

 

Следователно, за да дойде до положителната наука, човѣкъ не трѣбва само да философствува, но да прави опити, да провѣрява нѣщата, докато станатъ за него живи величини, а не само празни думи. Запримѣръ, който разбира смисъла и значението на водата, като каже думата вода, той се свързва съ силитѣ, които тя съдържа. Водата е емблемъ на живота. Дето мине, тя напоява. Ако мине презъ сухи, безводни, неплодородни мѣста, тя ги напоява и превръща въ плодородни. Христосъ говори за живата вода. Това показва, че водата е жива сила, която трѣбва да извира отъ сърдцето на човѣка. Въ Писанието е казано, че чрезъ сърдцето човѣкъ трѣбва не само да чувствува, но и да мисли. Следователно, за да започне човѣкъ да мисли, водата трѣбва да мине и презъ мозъка му, да го напои. Само така ще се прояви неговата мисъль.

 

Като ученици, отъ всички се изисква да правите опити за концентриране на мисъльта си, за развиване на самообладание. За тази цель добре е едни други да си създавате изкуствени изпитания, да видите, какъ ще реагирате на тѣхъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ е получилъ отъ баща си 500 лева. Като види приятельтъ ви кѫде туряте паритѣ си, ще дойде нѣкой день у дома ви, ще ви издебне, ще вземе тѣзи пари, ще ги скрие нѣкѫде и ще наблюдава, какво ще правите. Следъ това той ще върне паритѣ. Другъ приятель пъкъ ще скрие нѣкѫде шапката или палтото ви и ще следи, какво ще правите. По този начинъ вие ще се изучавате, ще видите, доколко сте развили самообладанието въ себе си. Сѫщевременно и приятельтъ ви ще се поучава. Но и безъ изкуствени опити, животътъ всѣки день носи изненади на човѣка. Колко пѫти ще се намѣрятъ апаши, които въ действителность ще задигнатъ паритѣ, дрехитѣ ви, безъ да се интересуватъ за вашето положение.

 

Тъй щото, ако сами не се поставяте на такива изпити, отвънъ ще ги наложатъ. Има известни изпитания и страдания, които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Който мисли, че може да мине безъ изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човѣкъ да мине безъ страдания. Като ученици, вие трѣбва да благодарите за всѣко изпитание и съзнателно да го използувате. Щомъ го използувате съзнателно, то ще ви повдигне. — Ама сега ли трѣбваше да дойде? — Знайте, че всѣко нѣщо иде на своето време. Всичко въ природата става точно на своето време. Казвате, че известно изпитание е дошло преждевременно. Природата твърди точно обратното: Всѣко изпитание иде на опредѣленото за него време. Не съжалявайте за това, което се е случило, и не се радвайте за онова, което не е дошло. Ако нѣкое благо ви посети, радвайте се, че е дошло, и разумно го използувайте. Ако очаквате едно благо, а не го получите, не съжаляайте за него. Скръбьта е посаждане на семена; радостьта е цъвтене, завързване и узрѣване на плода.

 

Защо идатъ страданията въ живота? — За да развиятъ ума и сърдцето на човѣка. Защо идатъ радоститѣ? — За да развиятъ ума и сърдцето на човѣка. Радость и скръбь сѫ процеси, които вървятъ паралелно въ живота. Който търси само радоститѣ, той не разбира живота. Радостьта и скръбьта се смѣнятъ непрекѫснато: ако днесъ сте радостенъ, гответе се за утре да бѫдете скръбни. Ако днесъ сте скръбни, гответе се за утре да бѫдете радостни. Щомъ така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесатъ велико благословение за васъ. Не е лесно, когато човѣкъ го боли нѣщо, да му се каже да търпи. Нѣкой страда отъ стомахъ, гърчи се, а вие му казвате да търпи. Голѣмо усилие се изисква отъ него да търпи. Вмѣсто да го съветвате да търпи, кажете му да тури рѫцетѣ си на слънчевия вѫзелъ, или на мѣстото, дето е болката, и ще видите, че следъ известно време положението му ще се подобри. Всѣка болка се дължи на натрупване на излишна енергия на известно мѣсто по тѣлото. Натрупването на тази енергия предизвиква известно напрежение въ нервната система. За да се махне болката, тази енергия трѣбва да се разреди. Щомъ енергията се разреди, кръвьта почва да циркулира правилно по цѣлия организъмъ, и положението на болния се подобрява. Ако натрупалата се енергия не се разреди, кръвьта мѫчно циркулира по тѣлото, вследствие на което се образува триене, търкане на тия мѣста. Болниятъ усѣща голѣми болки, нервно възбуждение, което лѣкаритѣ наричатъ възпаление.

 

И тъй, човѣкъ трѣбва да пречисти кръвьта си, ако иска да подобри своя животъ. Кръвьта може да се пречисти главно съ чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъль, чисти чувства уравновесяватъ силитѣ на човѣшкия организъмъ. Съвременнитѣ хора сѫ изгубили своето равновесие и трѣбва да го възстановятъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ енергиитѣ на своя организъмъ. Обаче, сѫществуватъ редъ методи за възстановяване на вѫтрешното равновесие въ организъма. Като методъ за придобиване на това равновесие, индуситѣ препорѫчватъ съзнателна работа за развиване на ума, сърдцето и волята на човѣка. Когато развие тѣзи велики сили въ себе си, човѣкъ може правилно да използува енергиитѣ въ природата. Докато дойде до това положение, той не трѣбва да се лакоми за много знания. Колкото повече знания придобива, толкова повече ще се обезсърдчава. Днесъ на човѣка сѫ нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правятъ човѣка нещастенъ. Нѣкой седи и размишлява върху велики въпроси, мисли, че знае много нѣща. По едно време той отива да слуша единъ великъ музикантъ, но се връща дома си отчаянъ, обезсърдченъ, че не знае да свири. Какво трѣбва да правите, за да не се обезсърдчавате? — Слушайте само онзи музикантъ, който дава потикъ и насърдчение. Четете и изучавайте философията само на онзи ученъ и философъ, който ще ви потикне къмъ работа, къмъ истински животъ.

 

Какво представя обезсърдчението? Допуснете, че се намирате въ Лондонъ, съвсемъ чуждъ градъ за васъ: английски не знаете, познати нѣмате, но въ джоба си имате 500 — 600 английски лири и на тѣхъ уповавате. По едно време бръквате въ джоба си, но виждате, че паритѣ ви липсватъ. Веднага изпитвате ужасъ, отчаяние, обезсърдчение, не знаете, какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присѫтствие на духа си. И философъ да сте, и религиозенъ да сте, все ще изгубите сила и куражъ въ живота си. Малцина могатъ да издържатъ това изпитание. Тѣ трѣбва да бѫдатъ духовни хора, съ високо съзнание и да кажатъ: Богъ далъ, Богъ взелъ.

 

Сега вие искате да знаете, коя е първата мисъль, родена въ човѣшкия умъ. Питамъ: коя е първата мисъль за гладния? — Мисъльта за хлѣба. Коя е първата мисъль за жадния? — Мисъльта за водата. Коя е първата мисъль за онзи, който има очи? — Мисъльта за свѣтлината. Коя е първата мисъль за човѣка, който има уши? — Да възприеме звука. Коя е първата мисъль за човѣка, който има развито обоняние? — Да възприеме аромата на цвѣтята. Коя е първата мисъль въ новороденото дете? Преди всичко, може ли да става въпросъ за мисъль въ новородено дете? За да отговорите на този въпросъ, върнете се къмъ своето детство и спомнете си, кога за пръвъ пѫть се е явила нѣкаква мисъль у васъ. Отъ коя възрасть се помните? Помните ли нѣщо отъ първата година на своето детство? Нищо не помните. Едва ще си спомните нѣщо отъ третата или четвъртата година на детството си.

 

За да се яви мисъль въ главата на човѣка, дълго време е трѣбвало да живѣе той като човѣкъ. Първата мисъль се роди въ ума на Ева, когато видѣ плода на забраненото дърво. Втората мисъль се роди въ ума на Адама, когато опита този плодъ. Третата мисъль се роди въ умоветѣ на Адамъ и Ева, когато ги изпѫдиха отъ рая. Като излѣзоха вънъ отъ рая, тѣ взеха семенцата отъ забранения плодъ съ себе си и започнаха да сѣятъ и оратъ. Първата мисъль е предизвикана отъ онова чувство, което най-много е занимавало човѣка. Кое е това чувство? — Мислете по този въпросъ. Казано е, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое, т. е. да мисли като Него и да владѣе чувствата и мислитѣ си. Когато Богъ създалъ Ева, първата мисъль, която Адамъ изказалъ, била следната: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Каква е била първата мисъль на Адама преди появяването на жената, тамъ Писанието мълчи. Докато Адамъ билъ самъ въ рая, Богъ вкаралъ всички животни при него, две по две, мѫжко и женско, да ги види и да ги наименува. Отъ този моментъ въ душата на Адама се родило вѫтрешно недоволство, че е самъ, безъ другарка. Като видѣлъ недоволството му, Богъ го приспалъ. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си — тази била първата мисъль, първото желание на Адама. Наистина, когато не може да разреши нѣкой въпросъ, човѣкъ заспива. Щомъ заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешите нѣкой въпросъ правилно, вие трѣбва да престанете да мислите за него. Ако искашъ правилно да разрешишъ известенъ въпросъ, абсолютно престани да мислишъ за него. Това значи: стани пасивенъ за своята безпокойна, тревожна мисъль, за да можешъ да възприемешъ една положителна мисъль отъ висшия свѣтъ. Тази мисъль ще ти помогне да разрешишъ правилно своя въпросъ. Този е естествениятъ начинъ за разрешаване на въпроситѣ.

 

Размишление.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

18 Лекция отъ Учителя, държана на

21 февруарий, 1923 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt