31. "Правъ пѫть", Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. ИК "Жануа", София, 1998

[Ани 13]

Правъ пѫть

 

"Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X.
Книгата за теглене - PDF

• Учение и служение - 5 февруари 1941 г. 
• Правъ пѫть - 12 февруари 1941 г. 
• Слушайте съвета - 19 февруари 1941 г.   
• Тритѣ връзки - 26 февруари 1941 г. 
• Музикални тактове - 12 март 1941 г.
• Божествени закони - 19 март 1941 г. 
• Законътъ за Божествената хармония - 26 март 1941 г.  
• Музика и здраве - 2 април 1941 г.    
• Не разваляйте пакта -  9 април 1941 г.   
• Добре ще бѫде - 16 април 1941 г.  
• Самовъзпитание - 23 април 1941 г. 
• Основенъ тонъ - 30 април 1941 г.    
• Ще направимъ жилище - 7 май 1941 г. 
• Приятно занимание -14 май 1941 г. 
• Правата посока - 21 май 1941 г.
• Две състояния - 28 май 1941 г.   
• Качване и слизане - 4 юни 1941 г.   
• Най-разумнитѢ отношения - 11 юни 1941 г.   
• Три основни тона - 18 юни 1941 г.   
• Ново воюване - 25 юни 1941 г.
• Самообладание - 2 юли 1941 г. 
• Невидимитѣ погрѣшки - 9 юли 1941 г.

В книгата са представени 22 беседи от Учителя Беинса Дуно, които представляват том II от ХХ година на Общия окултен клас. Беседите са държани през 1941 година и се издават за първи път.

“Правете връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто - добър не можеш да станеш… Да мислим за Господа, тъй както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява - направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става.”

[Копирана:] Дѫновъ, Учительтъ Петъръ. Правъ пѫть. Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 406 с. ISBN 954-9590-02-X.

Бележки от книгата:

Правописъ и компютъренъ наборъ: Доброслава Гълѫбова
Коректори: Любомиръ Гълѫбовъ, Доброслава Гълѫбова
Графично оформление: Станиславъ Пухлевъ

Издателскиятъ екипъ изказва благодарность на всички, които съ цената на лишения, граничещи съ героизъмъ, запазиха за поколѣнията безценното Слово на Учителя. Благодаримъ на стенографкитѣ Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемедчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалитѣ го презъ годинитѣ българи.

Да бѫде благословенъ самоотвержениятъ имъ трудъ.
Автентичностьта на стенографскитѣ записки е запазена

Всѣко Божие Слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Не притуряй на неговитѣ думи, за да те не обличи и се покажешъ лъжецъ. (Прит. 30; 5, 6.)

Бележки от книгата:

Уважаемий читателю,

Въ рѫцетѣ ти е първото издание на окултни лекции отъ ХХ година (1940–1941) на Общия Окултенъ класъ, томъ II, което е Словото на Всемировия Учитель Беинса Дуно – Учительтъ Петъръ Дѫновъ.

Издаването на тази годишнина не е просто една необходимость, а дългъ и признателность къмъ Словото на Великиятъ Учитель, Което е Слово на Бога за шестата раса на идното човѣчество и за духовното въздигане на човѣшкитѣ души.

Въ изпълнение и приложение на методитѣ, дадени отъ Учителя, въ които се посочва пѫтя какъ и по какъвъ начинъ да се издава Словото Му, Което е свещено и неприкосновено, ние го предоставяме на васъ така, както То е записано, разчетено и съхранено отъ стенографкитѣ. Съ настоящето първо издание на годишнината се прави и първи опитъ за издаване на Словото, съгласно официалниятъ правописъ на българския езикъ отъ 1925 г. до 1945 г. Това се налага не само отъ желанието ни да отпечатаме Словото въ пълната Му автентичность, но и отъ потрѣбностьта да възстановимъ въ печатаното Слово изхвърленитѣ отъ сегашния правописъ букви Ѣ и Ѫ.

Учительтъ въ една отъ своитѣ беседи посочва, че буквата Ѣ е свалена отъ Константинъ отъ Невидимия свѣтъ и, че тази буква представлява единъ отъ кардиналнитѣ небесни знаци, която е знамето на славянската писменость и на славянството. Буквата Ѣ е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохилъ, който довежда двамата братя Кирилъ и Методий отъ края на Вселената, за да имъ даде славянската писменость.
Учительтъ казва: „Кирилъ и Методий, Свѣтилата на Славянския родъ, ви измъкнаха отъ тъмнината и ви облѣкоха съ Свѣтлина. Кирилъ и Методий свързаха българския народъ съ Небето“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.IV, стр.14–20, изд.1995 г., София)

Учительтъ казва: „Като изучавате български езикъ, дохождате до буквитѣ Ѣ и Ѫ, които искатъ да изхвърлятъ. Буквата Ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣба, българитѣ ще закѫсатъ. Буквата Ѫ казва, че преди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Преди да тръгнешъ на пѫть, мисли. Буквата Ѫ сѫществува само въ български езикъ. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ още не могатъ да си служатъ съ него. Въ буквата Ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ, сричката „Ава“ означава Богъ, Баща. Значи, Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е и на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата Ѣ – кръстътъ, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинътъ казва: „Азъ зная да събирамъ доброто и злото, да ги примирявамъ“. Нѣкои пишатъ тая буква по два начина – Ѣ и IЪ. Както и да се пише, тя означава едно и сѫщо нѣщо. Знакътъ Ѣ е на сърдцето, а IЪ – на ума“. (Вж Младежки Окултенъ класъ, ХХIII година, 14 Лекция, стр.245–246, изд.1947 г., София)

Другъ пѫть, Учительтъ казва: „Защо въ българския езикъ изхвърлиха Ѩ? И други букви изхвърлиха. Питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни трѣбватъ“. (Вж Общъ Окултенъ класъ, ХХ година, 6 Лекция, 1997 г., София)

Учительтъ дойде въ България и предаде Словото Божие чрезъ Небесния знакъ и писа съ Небесния знакъ. Ето защо днесъ, повече отъ всѣкога, е потрѣбно Словото на Великия Учитель да бѫде предадено чрезъ Небеснитѣ знаци, за да дойде Божието благословение и Божията рѫка да закриля българския народъ.

„Въ началото бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“.

За Словото, Учительтъ казва: „Противоречията въ живота идатъ ту отъ новия граматически строежъ на нашата речь, ту отъ онѣзи логични възприемания на нашиятъ умъ, ту отъ онѣзи етични мѣрила, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогични правила, съ които си служимъ съ живота. Всички тия нѣща водятъ къмъ невѣрни изяснения. Помнете, че въ това, което ви говоря, всѣка дума има опредѣленъ смисълъ. Ако азъ употрѣбявамъ опредѣлена дума, то азъ търся нейнитѣ вибрации, защото думитѣ се опредѣлятъ, както се опредѣлятъ слънчевитѣ лѫчи. Вие не можете да произведете опредѣленъ цвѣтъ, ако не можете да произведете вибрациитѣ, които отговарятъ. Напримѣръ, ако говорите за една добродетель, то вие трѣбва да възпроизведете вибрациитѣ, които отговарятъ на тази добродетель, и тогава чакъ ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална Истина, която се проявява въ живота. Великитѣ Истини ще бѫдатъ тогава достѫпни за човѣка, когато той ще изучи законитѣ на Свѣтлината и нейнитѣ влияния върху човѣшкия организъмъ, както влиянието на различнитѣ цвѣтове“. (Вж „Изгрѣвътъ“, т.II, стр.28, изд.1995 г., София)

Вѣрваме и се надяваме, че ще ни подкрепите духовно въ начинанието ни да издаваме Словото споредъ официалния правописъ на българския езикъ до 1945 година. Необходимо е едно уточнение: въ лекциитѣ отъ настоящето издание сѫ използувани скобитѣ ( ), въ които коректоритѣ, безъ да измѣнятъ смисъла на изреченията или мисъльта, а само за изясняване сѫ допълвали съюзи, частици, членувания и пр., съ което да не се нарушава автентичностьта на Словото. Съ знакътъ * сѫ отбелязани рѣдки, остарѣли и чужди думи, които сѫ пояснени въ речникъ накрая на книгата.
Забележка: Въ първи томъ на годишнината „Всѣки день по една добра мисъль“, навсѣкѫде думата „карамфилче“ да се чете „каламфирче“.

Отъ издателитѣ