Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1923_02_07 Добри навици

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 12:26

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Добри навици.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Четоха се резюмета на темитѣ: „Произходъ на юмрука“, „Разлика между гордость и щеславие“, „Регулиране на силитѣ въ човѣка“.

 

Сега ще направите следното упражнение. Всѣки отъ васъ мислено ще си представи една позната планинска мѣстность и ще се спре на южната ѝ страна, при нѣкое добре закѫтано отъ вѣтъра мѣсто, на една хубава полянка. Като дойдете до това мѣсто, ще направите нѣкѫде малка дупчица, въ която ще посадите нѣкаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стъблото ѝ достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трѣбва да ви отнеме всичко петь минути: две минути за изкачване на планинската мѣстность и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването ѝ. Като правите упражнението, поставете рѫцетѣ си върху масата, съ дланитѣ надолу и съ допрѣни палци. Затворете очитѣ си и петь минути мислете върху упражнението. Дали презъ това време ще израсте посадената отъ васъ семка или нѣма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, съ разположение.

 

Сега ще говоря върху навика. Навикътъ въ човѣка се създава при прилагане или работа съ две величини: положителна, която се изразява съ частицата „да“, и отрицателна — съ частицата „не“. Значи, навикътъ въ човѣка се създава съ „да“ и съ „не“. Запримѣръ, вие обещавате на нѣкого, че ще му услужите нѣщо. Услугата се заключава въ това, да станете въ 4 ч. с. и да отидете въ с. Драгалевци, да свършите нѣкаква работа. Вие сте дали обещанието си презъ деня, когато вънъ е било свѣтло, слънцето е грѣело. При това положение не сте мислили, че сутриньта ще бѫде тъмно и ще се страхувате. Обаче, ставате сутриньта въ 4 ч., гледате, че вънъ е тъмно още. Вие веднага се разколебавате и отказвате да изпълните обещанието си. Казвате: Не, не мога да отида на Драгалевци, страхъ ме е. Значи, вие не сте господарь на страха въ себе си, не можете да го преодолѣете. Въ случая вие сте обсебени отъ страха и не можете да се освободите отъ него. Щомъ изпаднете нѣколко пѫти подъ влиянието на страха и не изпълните обещанието, което сте дали на нѣкого, вие ставате страхливи, губите вѣра въ себе си, и по този начинъ си създавате лошъ навикъ. Тъй щото, чрезъ последователно поддаване на нѣкоя отрицателна сила въ себе си, човѣкъ добива лошъ навикъ — да обещава и да не изпълнява.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до идеитѣ. Днесъ се въодушевите отъ нѣкаква идея, готовъ сте всичко да направите за нея. Обаче, утре се яви нѣкаква мѫчнотия на пѫтя ви, и вие веднага отлагате да изпълните обещанието си. Казвате, че обещанието, което сте дали за реализиране на идеята ви, мѫчно може да се изпълни, не му било времето сега и т. н. Днесъ отлагате, утре отлагате, докато станете мораленъ инвалидъ. Характерътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ отрицателни чърти, създадени, именно, отъ простата и малка частичка „не“. По математически начинъ, чрезъ известни формули може да се изчисли, колко лоши навици, колко отрицателни чърти има всѣки въ характера си. Какъ? Достатъчно е всѣки отъ васъ да каже едно число и да го напише. По начина на изговарянето и написването на това число става решаване на задачата. Нѣкой изговори числото десеть бавно, проточено. Другъ го изговори бързо. Това сѫ все данни, условия за решаване на задачата. Трети пъкъ взима числото десеть въ втора степень, или въ квадратъ. Това показва, че нѣкѫде е станало известно стълкновение. Дето ставатъ стълкновения, тамъ има разбити носове.

 

Какво трѣбва да правите, за да не създавате въ себе си лоши навици? За да не си създавате лоши навици, мислете повече и не бързайте да давате обещания. Когато нѣкой иска да му обещаете нѣщо, помислете веднъжъ, дважъ, три пѫти, можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете. Не е въпросъ да обещавате и да не изпълнявате. Щомъ веднъжъ обещаете, и сто мечки да срещнете на пѫтя си, трѣбва да изпълните обещанието си. Ще обиколите оттукъ - оттамъ, да избегнете мечкитѣ, но даденото обещание ще изпълните — нищо повече. Думата „мечка“ взимамъ като символъ на мѫчнотии. Следователно, ако искате да въздействувате психологически върху себе си, да не си създавате лоши навици, никога не употрѣбявайте частицата „не“ за нѣща, които могатъ да ви повдигнатъ. Не е лесно да се справи човѣкъ съ отрицателнитѣ влияния въ себе си. Щомъ победи тѣхъ, ще дойдатъ отрицателни влияния отвънъ, да му противодействуватъ. Тъкмо намислишъ да направишъ нѣщо, да свършишъ една добра работа, и то следъ известно колебание въ себе си, веднага окрѫжаващитѣ ще дойдатъ при тебе и ще почнатъ да те разубеждаватъ да не правишъ това, или защото си слабъ още, или че тази работа не е за тебе и т. н. Щомъ си победилъ вѫтрешнитѣ противодействия, ти трѣбва да победишъ и външнитѣ. Ще кажешъ, че можешъ да свършишъ тази работа. Въ себе си ще кажешъ: Да, мога да свърша това, което съмъ намислилъ. Имамъ вѣра въ себе си и ще свърша замислената работа.

 

Представете си, че нѣкой ви счита за грубъ човѣкъ. Ако се поддадете на неговото внушение, зле ще си въздействувате. За тази цель вие веднага трѣбва да му се противопоставите мислено съ друго нѣкое ваше качество, което да анулира грубостьта. Кажете въ себе си: Азъ мога да бѫда милостивъ, и ще бѫда милостивъ. Като работите съзнателно въ това направление, вие ще трансформирате грубостьта въ милость, въ милосърдие. Причината за грубостьта на човѣка се дължи на това, че центърътъ на разрушителностьта, който се намира задъ ушитѣ, е силно развитъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да изпраща енергията отъ този центъръ къмъ центъра на милосърдието. Той трѣбва да си каже: Азъ съмъ господарь на силитѣ въ себе си. Както мога да бѫда грубъ, така мога да бѫда и милосърденъ — отъ мене зависи да дамъ ходъ на едни или други сили въ себе си. Ученикътъ трѣбва да прави много опити, да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни, да въздействува върху инертната материя въ себе си, да я събужда и потиква къмъ работа.

 

Направете следния опитъ. Легнете въ 10ч. в. и си кажете, че ще станете въ 12 ч. въ полунощь да свършите нѣкаква работа. Като турите тази мисъль въ подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно въ 12 часа. Щомъ се събудите по това време, ще си кажете: Нека поспя още петь минути поне. Какво ще правя толкова рано? — Не, щомъ се събудите въ 12 ч., ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите къмъ изтокъ и ще си кажете: Азъ съмъ господарь на времето си и ще го използувамъ, както намирамъ за добре. Щомъ кажете така, ще възприемете една хубава, свѣтла мисъль отъ невидимия свѣтъ. Следъ това легнете съ мисъльта да станете въ два часа. Като се събудите въ два часа, станете пакъ по сѫщия начинъ и се изправете къмъ изтокъ. Ще получите още една свѣтла мисъль. И този пѫть ще дойдатъ изкушения, но ще гледате и тѣхъ да преодолѣете. Като приемете хубавата мисъль, запишете си я и пакъ легнете съ желание да станете въ четири часа. Въ четири часа ще се събудите, и пакъ ще дойдатъ изкушения, но ще гледате да ги преодолѣете. Ще станете по сѫщия начинъ, както първия пѫть, и ще се изправите къмъ изтокъ, докато получите трета свѣтла мисъль.

 

Този опитъ ще правите въ продължение на цѣла седмица. Той не ви се дава за цѣлъ животъ. Важно е да правите редъ усилия, докато придобиете добри навици въ себе си. Развитието на добри навици въ човѣка е първото условие за усилване на волята. Не се иска много отъ васъ, обаче, съзнателно трѣбва да работите. При този опитъ ще ставате по три пѫти презъ нощьта въ продължение на една седмица. Нѣкои ще се уплашатъ да не се изтощатъ отъ това често ставане и прекѫсване на съня. Тѣ мислятъ така, защото не знаятъ, че силата на съня не зависи отъ продължителностьта на времето. Има другъ елементъ, който влияе върху човѣка така, че въ малко време да се наспи добре. Съвременнитѣ учени казватъ, че, за да се наспи добре, човѣкъ се нуждае отъ седемь часа сънь. Който разбира закона на съня, въ петь минути може да свърши толкова работа, колкото въ седемь часа. Като дремне петь минути, той ще се обнови толкова добре, колкото ако би спалъ цѣли седемь часа. Като не разбира закона на съня, човѣкъ употрѣбява седемь часа за сънь, докато мозъчнитѣ клетки свършатъ своята работа. Ако познава този законъ, мозъчнитѣ клетки биха свършили сѫщата работа само за петь минути. За да си почине, човѣкъ трѣбва съзнателно да спре деятелностьта на своитѣ мозъчни клетки. Петь минути сѫ достатъчни за това. Въ туй време човѣкъ излиза отъ тѣлото си и остава съзнателната физическа енергия да обнови организъма му.

 

Тъй щото, седемь часа сънь сѫ нужни за онзи човѣкъ, който не е дисциплиниралъ мозъчнитѣ си клетки, вследствие на което тѣ дълго време разискватъ помежду си, да започнатъ ли работата си, какъ и откѫде да започнатъ. Докато започнатъ работата си, времето изтекло. Затова, именно, човѣкъ се върти ту на една, ту на друга страна и най-после заспива. Той спи седемь часа и, като стане, пакъ не се усѣща наспалъ. Вечерь, когато лѣгате, ще се обърнете първо къмъ клеткитѣ на мозъка си, после къмъ клеткитѣ на дробоветѣ си, следъ това къмъ клеткитѣ на стомаха си и най-после къмъ клеткитѣ на останалитѣ органи, на мускулитѣ, на коститѣ и ще имъ кажете: Слушайте, азъ отивамъ на училище. Презъ това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намѣря стаитѣ изчистени, провѣтрени, и цѣлиятъ организъмъ обновенъ. Клеткитѣ приематъ заповѣдьта на господаря си и започватъ да работятъ трескаво, системно, въ най-кратко време да свършатъ възложената имъ работа. Щомъ свършатъ работата, господарьтъ се връща въ тѣлото си. Тогава вие се събуждате радостни и весели, обновени отъ съня. Така трѣбва да говорите на клеткитѣ си, ако искате да имате добъръ, спокоенъ сънь. Всѣка клетка е жива, разумна душа, която разбира, какво ѝ се говори, какво се изисква отъ нея. Говорете имъ разумно, безъ да ги плашите. Всѣка клетка е поставена точно на своето мѣсто. Клеткитѣ не сѫ своенравни. Тѣ всѣкога сѫ готови да изпълнятъ волята на господаря си, но трѣбва да разбератъ, какво се иска отъ тѣхъ. Щомъ разбератъ, какво трѣбва да направятъ, тѣ сѫ веднага на услугитѣ на господаря си. Като се разговаряте разумно съ клеткитѣ си, вие си създавате добри навици.

 

И тъй, за всѣко добро дѣло, което трѣбва да направите, кажете: Азъ мога да направя това добро дѣло. Турете това правило като задача въ живота си и правете опити. Представете си, че нѣкой отъ васъ е скѫперникъ. Нека направи следния опитъ. Да вземе 30 лева, въ петолевки, да ги тури въ кесията си и да тръгне изъ града. Като срещне нѣкой просекъ или беденъ човѣкъ, веднага да извади отъ кесията си, колкото се падне на рѫката му, и да ги даде на бедния човѣкъ, като държи въ ума си мисъльта: Азъ мога да бѫда щедъръ. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нѣщо. На другия день да направи сѫщия опитъ съ повече пари. Така да продължава да дава безъ да му мине мисъльта, че много е далъ. Ще дава и ще забравя, че е далъ. Тия действия произвеждатъ съответни резултати и въ природата. Действията на човѣка не трѣбва да бѫдатъ егоистични. Давашъ — ще ти се даде. Този законъ е абсолютно правдивъ. Той е нареченъ „законъ на всемирното изобилие — opulems“.

 

Всѣка благородна мисъль, въ която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата природа е заинтересувана отъ това. Отъ васъ се изисква търпение, да чакате времето за нейното реализиране. За реализирането на всѣка идея има точно опредѣлено време. Това става сѫщо, както въ растителното царство. Запримѣръ, за израстването на една ябълка се изисква известно време. Ябълчната семка не може да израсте изведнъжъ. Свѣтлитѣ мисли и благороднитѣ желания сѫ като семкитѣ. Като ги посадите въ земята, ще чакате известно време да изникнатъ, да израстатъ, да цъвнатъ, плодъ да вържатъ и да узрѣятъ. Ако почвата имъ е била добра, посадената идея може да се развие въ единъ месецъ, въ една или повече години — зависи отъ условията. Понѣкога за развитието на една дарба въ човѣка сѫ нужни цѣли десеть години усилена работа. Така сѫ работили и работятъ всички велики хора. Тѣ иматъ навикъ да постоянствуватъ. Ще ги видите, съ какво постоянство тѣ правятъ опити единъ следъ другъ, докато дойдатъ до нѣкакъвъ резултатъ. Лесно е да се каже, че еди-кой си ученъ направилъ едно изобретение. Какъ е дошълъ до това изобретение, той знае. Ако има само една отрицателна мисъль въ ума си, никакво изобретение не може да направи. Щомъ преодолѣе и тази последна мисъль и почне да вѣрва, че нѣма мѫчнотия, която може да му се противопостави, той се намира предъ прага на своето откритие и въ ума му блесне нова свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да държи въ съзнанието си положителната мисъль, че всичко е постижимо, когато работи въ съгласие съ великитѣ закони на свѣта. Значи, всичко е възможно за човѣка, когато работи въ съгласие съ великитѣ, съ Божественитѣ закони въ живота и въ природата.

 

Мнозина не разбиратъ тия закони и, въпрѣки добритѣ си желания, казватъ: Ако иска Богъ, ако е рекълъ Богъ, ще успѣя. — Това сѫ човѣшки разбирания. Щомъ имате едно добро желание въ себе си, Богъ непременно иска неговото реализиране. Съ своитѣ криви разбирания, човѣкъ самъ разваля Божествения планъ на нѣщата. Запримѣръ, Богъ казва, че на известна ваша идея сѫ дадени всички условия да расте и да се развива, но за това се изискватъ десеть години работа. — Не може ли да стане по-скоро, поне въ една година? — Не може. Обаче, вие бързате и съ това осакатявате идеята си. Единъ американски лѣкарь отишълъ по работа въ Мала-Азия. Той билъ повиканъ въ дома на единъ турчинъ да го лѣкува. Турчинътъ билъ боленъ отъ треска. Лѣкарьтъ го прегледалъ внимателно и му препорѫчалъ нѣкакво лѣкарство, което да употрѣбява въ продължение на една седмица, три пѫти на день, по три капки въ чаена лъжичка. Турчинътъ погледналъ лѣкарството и си казалъ: Кой ще чака цѣла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъжъ, та по-скоро да оздравѣя. Дигналъ шишенцето къмъ устата си, изпилъ лѣкарството изведнъжъ, но вмѣсто да оздравѣе, той умрѣлъ. — Не, съ бързане работа не става. Каквито лѣкари и да срещнете, както и да лѣкуватъ, тѣ иматъ нѣщо общо въ своитѣ методи. Единъ лѣкарь е толкова по-способенъ, колкото повече се приближава въ методитѣ и лѣкарствата си до тоя на природата — великиятъ лѣкарь въ живота.

 

Съвременнитѣ лѣкари си служатъ, както и природата, съ отровни лѣкарства. Тѣ прилагатъ като методи за лѣкуване хомеопатията и алопатията, съ които и природата си служи. Тѣ се основаватъ на известни принципи, за да употрѣбятъ единъ или другъ методъ, едно или друго лѣкарство. Лѣкаритѣ знаятъ, че въ човѣшкия организъмъ винаги има запасъ отъ жизнена сила, която понѣкога е инертна и не може да се използува. За тази цель тѣ даватъ на болния известна доза отрова като лѣкарство. Понеже организъмътъ не търпи чужди вещества въ себе си, той започва да се бори, за да изхвърли отровата навънъ. Въ тази борба, именно, въ организъма се събужда скритата енергия, и той започва усилено да функционира. Така човѣшкиятъ организъмъ се справя съ различнитѣ болести. Понѣкога отровата е толкова силна, че вмѣсто реакция произвежда спиране на дейностьта на организъма. Алопатитѣ подържатъ, че външната подбудителна причина трѣбва да бѫде много силна и даватъ силни дози лѣкарства. Хомеопатитѣ подържатъ, че външната причина трѣбва да бѫде много слаба и даватъ за лѣкарства силно разредени течности. Каквато и да бѫде външната причина, всички съзнаватъ, че човѣкъ може да се лѣкува, когато се събуди въ него резервната жизнена енергия и се потикне къмъ деятелность. Сѫщиятъ методъ се прилага и при лѣкуване съ студена вода.

 

Този законъ се отнася не само къмъ физическия, но и къмъ психическия животъ на човѣка. За да накарате човѣка на работа, създайте въ него две противоположни мисли. Хората работятъ, движатъ се, проявяватъ активность, благодарение на този законъ. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако всички хора бѣха еднакви по характеръ, все меки, съ еднакви разбирания и желания? (— Рай щѣше да бѫде свѣтътъ). — Не, лъжете се. Раятъ не е съставенъ само отъ хора съ мекъ характеръ. Сѫществата, които живѣятъ въ рая, сѫ високо интелигентни, благородни, разумни, съ голѣма житейска опитность, вследствие на което изпълняватъ Божественитѣ закони безпогрѣшно.

 

Сега ще ви дамъ още единъ опитъ, пакъ за една седмица. Този опитъ ще направите следъ като свършите първия. Опитътъ е следниятъ. Всѣка вечерь, преди да си легнете, ще седнете на столъ близо до масата, рѫцетѣ си ще поставите на масата: ще застанете тихо и спокойно, и съ отворени очи за десеть минути ще концентрирате мисъльта си. Презъ това време нѣма да движите нито очитѣ си, нито рѫцетѣ си, нито краката си — ще бѫдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бѫдете поставени на голѣми изпитания: тукъ-тамъ по тѣлото, по лицето, по рѫцетѣ, по краката, по носа ще усѣтите, като че нѣщо ви хапе, щипе, но ще се владѣете, нѣма да се почешете. Най-малкото мръдване показва, че нѣмате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тѣзи щипания представятъ така нареченитѣ щипещи мисли, но вие нѣма да имъ обръщате внимание. Ще бѫдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види въ това положение ще помисли, че нѣкаква велика идея ви занимава. Ще гледате на часовникъ, само десеть минути да трае упражнението. По този начинъ вие ще усилите волята си. Ако не можете десеть минути да концентрирате мисъльта си, какъ ще издържите на по-голѣмитѣ противодействия въ живота си? Щипанията по тѣлото се дължатъ на временното спиране на нервната енергия. Тѣ представятъ малки електрически експлозии, които ставатъ въ нервната система. Понѣкога тѣзи бодвания сѫ много силни, ще ви предизвикатъ да подскочите, но и при това положение трѣбва да се въздържате. Каквото да става съ васъ въ време на упражнението, вие ще бѫдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди, както трѣбва.

 

Като свършите упражнението, желалъ бихъ нѣкои отъ васъ да разкажатъ, какви опитности сѫ придобили въ това време. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдатъ най-различни мисли и желания. Ще дойде въ ума ви мисъльта, колко добре ще бѫде, ако имате една хубава баница предъ себе си, или нѣкакво сладко, или изведнъжъ да ви дойдатъ отнѣкѫде пари, да забогатѣете. После пъкъ ще си въобразите, че можете да напишете нѣкакво произведение, съ което да очудите свѣта. Какви ли мисли нѣма да минатъ презъ ума ви въ тия десеть минути. Тѣзи мисли ще тропатъ на вратата ви, но вие нѣма да имъ обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голѣма служба, не можете да напуснете работата си нито за секунда. Тѣ ще ви задаватъ ту единъ, ту другъ въпросъ, но вие нѣма да имъ отговаряте. Ще ви кажатъ: Нѣмате ли човѣщина къмъ насъ? Каква е тази глупава работа, съ която се занимавате? Мислите ли, че свѣтътъ ще се оправи по този начинъ? Каквото да ви говорятъ, ще мълчите. Интересно е да видите, можете ли да концентрирате мисъльта си поне за десеть минути. За да не влѣзе нѣкой въ стаята ви презъ това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашнитѣ си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и отъ нея зависи вашето бѫдеще. Че нѣкой хлопалъ на вратата ви — нищо отъ това. Временно нѣма да държите на благоприличието. Ще седите спокоенъ, нѣма да мърдате. Вижте турцитѣ, какъ се молятъ. Тѣ колѣничатъ и не искатъ да знаятъ дали нѣкой ги гледа. Това упражнение трѣбва да го направите всички, безъ изключение. Който не го направи, той ще носи последствията на своето непослушание.

 

Сега да се върнемъ къмъ въпроса за навика. Всѣки навикъ има три страни: форма, съдържание и смисълъ. Навикътъ е на мѣсто, когато стане втора природа на човѣка. Само при това положение човѣкъ е свободенъ. Добриятъ навикъ е помощникъ на волята. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да си създаде добри навици, да понася всички изпитания и мѫчнотии. Едно време ученицитѣ отъ Питагоровата школа сѫ минавали редъ изпитания, да се калятъ, да дойдатъ до положение лесно да трансформиратъ състоянията си. Седи единъ ученикъ и размишлява върху нѣкой въпросъ. Въ това време единъ отъ ученицитѣ се приближава при него, удря му една плесница и си заминава. Първиятъ ученикъ се стресне, разгнѣви се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладѣе. Не само чувствата му се подлагатъ на изпитания, но и неговитѣ мисли, неговитѣ идеи. Запримѣръ, когато нѣкой човѣкъ възприеме една велика идея, окрѫжаващитѣ започватъ да го подиграватъ, да го хулятъ, да го кръщаватъ съ различни епитети. Обаче, този човѣкъ върви тихо и спокойно, отъ нищо не се смущава. Защо? — Защото той живѣе въ другъ свѣтъ, далечъ отъ тѣхния. Този човѣкъ има убеждение. Той е развилъ своята мисъль, може да се концентрира, може лесно да разрешава мѫчнотиитѣ си. Каквото да му говорятъ, както да се отнасятъ съ него, той се връща дома си веселъ, разположенъ. Така е било и съ Апостолитѣ. Тѣ сѫ били мѫчени, бити заради Христа, заради Словото Божие, но се връщали дома си радостни и весели, като славѣли Бога. Който не се е калилъ въ това отношение, още при първия ударъ ще каже: Какъ смѣятъ да ме биятъ за убеждението ми! Какъ смѣятъ да уронватъ моето достоинство! Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своитѣ идеи, това показва, че тѣ не сѫ легнали още дълбоко въ съзнанието му.

 

Сега азъ говоря само за ученицитѣ, за ония, които сѫ влѣзли въ Школата и желаятъ да изучаватъ проявитѣ на разумната природа. За това се изисква специална школа. Не е лесно човѣкъ да търпи, да носи страданията разумно. Който има добри навици, само той може да търпи. Мнозина смѣсватъ търпението съ неволята. Може да търпи само онзи, въ когото сѫ развити висшитѣ умствени способности. Докато можешъ да стигнешъ противника си, не желай да му отмъщавашъ. Търпеливиятъ човѣкъ е всѣкога по-силенъ отъ противника си и по мисъль, и физически.

 

Въ Америка нѣкѫде имало единъ виденъ професоръ по боксиране. Единъ день той срещналъ на улицата единъ младъ студентъ, но толкова слабъ и хилавъ, че съ едно удряне само въ носа го повалилъ на земята. Студентътъ станалъ, изтърсилъ дрехитѣ си отъ праха и си помислилъ, какъ да отмъсти на този силенъ човѣкъ. Да се бори съ него, не може. Тогава той решилъ въ себе си да започне да се упражнява въ боксиране. Цѣли десеть години той работилъ усилено въ това направление, докато развилъ въ себе си такава сила, че съ една рѫка могълъ да вдига голѣмъ конь и малко конче. Единъ день той се явилъ предъ професора — боксьоръ, поклонилъ му се и го вдигналъ съ едната си рѫка въ въздуха. Познавате ли ме кой съмъ? — Познавамъ ви, извинете ме. — Азъ съмъ онзи слабъ и хилавъ студентъ, когото преди десеть години вие търкулихте на земята само съ единъ ударъ. — Да, това е резултатъ на упражнения.

 

Следователно, когато недѫгавиятъ въ дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, следъ време той ще наддѣлѣе на своя недѫгъ и ще стане гигантъ. Днесъ може да сте слабъ, хилавъ студентъ, да казвате, че сѫдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но следъ десетгодишно съзнателно упражнение, вие можете да станете силенъ като професора по боксиране. И тогава нѣма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при професора и ще го дигнете нагоре въ въздуха. Той веднага ще признае силата ви и ще каже: Признавамъ ви за по-силенъ отъ мене. Извинете ме!

 

Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина отъ васъ, при запознаване съ окултното учение, започватъ да се страхуватъ и ставатъ отрицателни. Тѣ казватъ, че това не трѣбва да правятъ, онова не трѣбва да правятъ, а не знаятъ, какво трѣбва да правятъ. Да знаете, какво трѣбва да правите, това е въ връзка съ отличителнитѣ чърти на човѣка. Ако ви запитатъ, кои сѫ отличителнитѣ качества на човѣка, ще кажете, че качествата на човѣка сѫ мисъльта, чувството и действията му. — Само човѣкъ ли мисли, чувствува и действува? Да се изброятъ отличителнитѣ качества на нѣщо, това подразбира да се намѣрятъ такива качества или чърти, които никое друго сѫщество не притежава. Запримѣръ, уменъ човѣкъ е този, който вижда най-малкитѣ погрѣшки въ себе си, които никой другъ не вижда. Той употрѣбява своята умствена енергия не за нѣкакви велики дѣла, но за постигане на най-малки нѣща, каквито никой другъ не предприема. Благороденъ човѣкъ е този, който вижда и най-малкитѣ недостатъци на своето сърдце и употрѣбява енергията си за постигане на своитѣ най-малки желания. Когато умниятъ човѣкъ види, че двама души се биятъ на улицата, той нѣма да се спре да ги примирява, но ще продължи пѫтя си. Той знае, че за тази работа ще се намѣрятъ много хора. Обаче, ако види, че нѣкое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие отъ пѫтя си, ще го вдигне отъ земята, ще го изтърси отъ праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си. Външно той не е щедъръ човѣкъ. Кесията му не е безразборно отворена за всѣки, който иска пари. Той различава истински бедния отъ просека - търговецъ.

 

Много отъ просецитѣ сѫ търговци. Де кого срещнатъ, тѣ казватъ: Моля, за Господа дайте нѣщо! Ако нѣкой просекъ получи отъ сто души по единъ левъ, за единъ день той ще изкара сто лева, а за месецъ — три хиляди лева. Има просеци, които изкарватъ на месецъ повече отъ три хиляди лева. Когато умниятъ човѣкъ срещне такъвъ просекъ, той минава покрай него, безъ да му даде нѣщо, а левътъ, който би могълъ да му даде, задържа за другъ просекъ, когото мнозина не виждатъ. Той казва въ себе си: На тебе сѫ достатъчни 99-тѣ лева, които хората ти даватъ. Числото 99 представя завършенъ процесъ. Умниятъ човѣкъ прави услуги на слабитѣ, а не на силнитѣ хора. Обикновено хората сѫ щедри тамъ, дето не трѣбва. Като видятъ, че на нѣкого много се дава, и тѣ даватъ. Когато видятъ, че на нѣкого се обръща голѣмо внимание, и тѣ даватъ своето внимание. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да си създаде добри навици, но въ проявата на тия навици той трѣбва да бѫде особенъ. Той не трѣбва да мисли за своитѣ добродетели, нито за своитѣ недостатъци. Какво представятъ добродетелитѣ? Добродетелитѣ сѫ десеттѣ лева, които човѣкъ има въ кесията си. Отвори кесията си, погледне вѫтре, вижда, че има десеть лева. Усмихне се и пакъ затвори кесията. Отиде въ нѣкоя гостилница, хапне си нѣщичко, извади десеттѣ лева и плаща. Какво остава въ кесията му? — Нищо не остава. Нищото, т. е. нулата, това сѫ неговитѣ недостатъци. Тогава, какъвъ смисълъ има човѣкъ да говори за своитѣ добродетели, които въ единъ часъ може да разпилѣе? Или какъвъ смисълъ има да говори за своитѣ недостатъци, отъ които въ единъ часъ може да се освободи? Ще му тури нѣкой десеть лева въ кесията, и той пакъ става добродетеленъ човѣкъ.

 

За да развие въ себе си добри навици, ученикътъ трѣбва да използува всички условия за развиване на тия навици. Запримѣръ, въ нѣкое общество се устройва комуна, всички се хранятъ заедно, на братски начала. Какво се забелязва въ такива комуни? Едни работятъ, а други се ползуватъ на готово отъ тѣхния трудъ. Тѣ се оправдаватъ съ това, че плащали. — Не, плащатъ или не, всички трѣбва еднакво да работятъ! Момичета и момчета, всички ще работятъ: ще слагатъ трапезата, ще я вдигатъ, ще сипватъ ядене, ще прислужватъ, ще миятъ чинии, тенджери — всичко ще става по дежурство. Всѣки ще знае, кога е дежуренъ ѝ ще изпълни задълженията си, както трѣбва. Между комунаритѣ трѣбва да сѫществуватъ добри отношения: да не се обиждатъ, да не се докачатъ — всички да се разбиратъ помежду си като братя и сестри. Какво става сега въ братскитѣ комуни? Едни работятъ, други чакатъ на готово. Вследствие на това се явяватъ недоразумения, недоволства и виждате, че следъ една година най-много, комуната се развалила. Защо? — Всички искатъ да устроятъ нѣщо ново, но на стара основа. Така работитѣ не вървятъ. Какво трѣбва да се прави въ такива случаи? Всѣки трѣбва да работи съзнателно въ комуната, да развива добри навици въ себе си.

 

Окултниятъ ученикъ никога не трѣбва да подлага рѫка, да проси. Щомъ има нужда отъ нѣщо, той ще отиде при нѣкой свой близъкъ, или познатъ и ще му каже: Имашъ ли нѣкаква работа за мене? — Какво можешъ да работишъ? — Мога да копая, да чистя — съ една дума, всичко мога да върша. — Добре, благодаря ти, че ще ми услужишъ. Да изкарва човѣкъ прехраната си съ трудъ, това е благородство. Трудътъ заяква, усилва човѣшкия организъмъ. Всички други системи, които хората досега сѫ употрѣбявали, сѫ ги направили слаби, хилави. Днесъ навсѣкѫде се прилага законътъ: услуга за услуга, добро за добро. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя наказва всѣки, който не иска да работи. По какъвъ начинъ? — Като атрофира постепенно организъма му и го довежда до положението на паразитъ. Ако проследите историята на нѣкои отъ сегашнитѣ паразити още отъ далечното минало, ще видите, че тѣ сѫ били голѣми величини. Обаче, поради непослушание, неизпълнение законитѣ на природата, тѣ сѫ били деградирани и дошли до положението на паразити. Всѣко живо сѫщество, отъ най-малкото до най-голѣмото, което не работи въ духа на великитѣ закони, природата го е осѫдила строго, но справедливо, на деградиране. Като знаете това, всѣки трѣбва да се стреми да спазва законитѣ на разумната природа, не механически, а доброволно, защото всѣки резултатъ, добитъ отъ механическо приложение на нѣщата, лесно се губи.

 

И тъй, работете всички за създаване на добри навици въ себе си. Тази работа не е лесна, но е приятна. Каква по-приятна работа отъ тази, чрезъ добри навици въ себе си, човѣкъ да изправя своя характеръ? Природата възнаграждава всѣки, който се труди и работи. На такъвъ човѣкъ и животътъ се притича на помощь. Ученикътъ трѣбва да работи съзнателно, самъ да се изправя. И учительтъ може да изнесе неговитѣ отрицателни качества, но това не е правиятъ пѫть. Правилно е ученикътъ самъ да се изправя. Учительтъ дава свѣтлина, а ученикътъ оправя своя пѫть. Учительтъ по математика познава ученицитѣ си. Той знае, кой съ какви елементи разполага въ себе си. Той нѣма да каже на ученицитѣ си, че еди-кой си е неспособенъ, еди-кой си е ленивъ, но ще ги извика единъ по единъ предъ черната дъска и ще ги постави на изпитъ, ще имъ даде по една мѫчна задача. Който може да реши задачата, той е способенъ ученикъ. Който не може да я реши, той не е способенъ. Неспособниятъ самъ ще види силитѣ си и ще си поплаче малко. Тогава учительтъ ще му каже, че и за него има възможности, чрезъ които да преодолѣе мѫчнотиитѣ си. Какъ? — Чрезъ трудъ и постоянство. Ако е честолюбивъ, ученикътъ ще се засрами отъ другаритѣ си и ще започне да учи. Има случаи, когато учительтъ намира за добре да каже на ученика направо, че е неспособенъ, че е ленивъ, че отъ него човѣкъ нѣма да стане. Каже ли учительтъ така, ученикътъ трѣбва да си помисли: Да, отъ мене нѣма да излѣзе човѣкъ разбойникъ, или лъжецъ, но ще излѣзе благороденъ човѣкъ, който може да разсѫждава правилно, който обича истината.

 

Учительтъ изпитва ученицитѣ си, но никога не ги обижда. Ученикътъ трѣбва да се научи да превръща отрицателнитѣ величини въ положителни. Той трѣбва да има гъвкавъ умъ, съ който да се бори съ противоположнитѣ сили въ природата, които действуватъ въ разрѣзъ съ неговото развитие. Защо и за какво действуватъ тия сили така, това не е важно за васъ. Важно е да знаете, че има сили, течения въ природата, които противодействуватъ на всѣко добро начинание. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете будни да се справяте съ тѣхъ. Нѣмате ли будно съзнание, тѣ ще ви причинятъ голѣми мѫчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ си.

 

Сега часътъ е деветь безъ десеть минути. Въ тѣзи десеть минути можемъ да направимъ упражнението. Всички ще останете на мѣстата си тихи и спокойни, ще концентрирате ума си и ще мислите само за себе си. Ще видите, дали ще имате щипания. Колкото по-силни сѫ щипанията, толкова по-силна е реакцията. Упражнението, което ще правите въ 12 ч., въ 2 ч., въ 4 ч., има за цель да развие навикъ въ васъ да ставате точно въ толкова часа, въ колкото пожелаете. Понѣкога ще пропущате часа, въ който сте опредѣлили да станете, но ще повтаряте опита. Въ втория опитъ, като размишлавате само за себе си, ще мислите за очитѣ, за ушитѣ, за устата, за мозъка, за дробоветѣ, за стомаха си, и ще гледате да ги държите подъ контрола на вашия умъ. Ако не постигнете това, упражнението не е използувано, както трѣбва. Като се научите да контролирате удоветѣ си, както и мускулитѣ си, ще можете да стоите на единъ кракъ, съ другия да клѣкате до земята и пакъ да се изправяте и т. н. Направете опитъ да видите, можете ли да доближите показалеца до малкия си пръстъ, нагоре. Движенията на мускулитѣ трѣбва да бѫдатъ естествени, да предизвикватъ въ човѣка приятни чувства.

 

Когато искате нѣкой отъ вашитѣ удове да си почине, отнемете енергията отъ него, да стане като мъртавъ. Запримѣръ, искате рѫката ви да почине. Отнемете енергията отъ нея временно, и тя ще бѫде въ пъленъ покой. Обаче, за това се изисква знание отъ човѣка, да разбира законитѣ, да владѣе и да контролира движението на своитѣ мускули. Човѣкъ трѣбва да знае еднакво да разпредѣля енергията си по всичкитѣ части на тѣлото. Запримѣръ, случва се, че въ мозъка е натрупана повече енергия, отколкото трѣбва; при това, тази енергия не е еднакво разпредѣлена въ разнитѣ части на мозъка, вследствие на което човѣкъ изпитва тягостни състояния. Когато въ задната часть на мозъка има повече енергия, човѣкъ изпитва едно състояние; когато енергията се събира повече въ слѣпоочнитѣ мѣста, човѣкъ изпитва друго състояние; когато енергията се събира повече задъ ушитѣ, човѣкъ изпитва трето състояние. Ученикътъ трѣбва да учи дълго време, за да може правилно да разпредѣля енергията по цѣлото си тѣло. Въ това отношение той трѣбва да бѫде градинарь, всѣки день да наглежда цвѣтята си, да ги чисти, полива и прекопава. Ще кажете, че като четете книги по този въпросъ, ще се научите. Не е лесна работа това. Мислите ли, че ако прочетете нѣкоя книга за дишането, ще можете да дишате правилно? — Не, за придобиване на известно знание се изисква работа, упражнения. Знанието не се постига лесно.

 

Въ всички свои движения човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да знае, какво положение да заеме за всѣки даденъ случай. Представете си, че се намирате нѣкѫде и очаквате нѣкой вашъ познатъ. Чакате часъ, два, три, но той не идва. Вие туряте рѫка на ухото си. Какво означава това положение на рѫката? — Че се вслушвате да чуете стѫпкитѣ му. После ставате, разхождате се, все още го нѣма. Това сѫ редъ положения, пози, които трѣбва да изучавате. Когато учительтъ застане предъ ученицитѣ си, той взима една поза; свещеникътъ предъ пасомитѣ си — друга поза; офицерътъ предъ войницитѣ си — трета поза; търговецътъ предъ клиентитѣ си — четвърта поза. За да изучавате разнитѣ пози, различнитѣ положения, които хората взиматъ, вие трѣбва да влизате въ тѣхната психика. Срѣщате единъ човѣкъ, който държи главата си малко наведена налѣво. Защо? — Защото въ лѣвото полушарие на мозъка приижда повече кръвь, вследствие на което тази часть е повече развита. Човѣкъ не трѣбва да държи главата си нито надѣсно, нито налѣво, но право, т. е. перпендикулярно на земята. Това е естественото положение на главата. Раменетѣ трѣбва да бѫдатъ въ една линия, а не едното нагоре, другото надолу. Изкривяването на тѣлото се дължи на нѣкакъвъ недѫгъ. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да контролира своитѣ движения, да възстанови правитѣ, естествени линии на тѣлото си, които природата първоначално още му е дала. Много ще страда човѣкъ, докато възстанови своитѣ първоначални движения и линии на тѣлото си.

 

Когато говорите съ нѣкого, не трѣбва да гледате на земята, но ще гледате право въ очитѣ на своя събеседникъ. Погледътъ ви да бѫде тихъ и спокоенъ; отъ очитѣ ви да излиза приятна, мека свѣтлина, както отъ свѣщьта излиза свѣтлина, която освѣтява окрѫжаващитѣ лица и предмети, безъ да има предъ видъ нѣкого. Всѣко движение на човѣка се обусловя отъ една вѫтрешна съзнателна или несъзнателна мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да гледате да има хармония между движенията ви и самитѣ васъ. Когато вървите по улицитѣ, ще ходите право, а краката ви да бѫдатъ успоредни единъ на другъ. Ако е кално, ще стѫпвате внимателно, да нѣма капка каль по гърба ви. Нѣкои стѫпватъ така, че пръскатъ каль отзадъ, чакъ на гърба си. Такива хора сѫ честни, добри, но не трѣбва да се калятъ. Добре е да бѫдатъ чисти, колкото голѣма да е кальта. За да не се каля, човѣкъ трѣбва да концентрира мисъльта си. Щомъ се разсѣе, веднага ще се окаля. Направете опитъ и ще се убедите въ това. Колкото повече умътъ ви е концентриранъ къмъ краката, толкова по-малко ще се каляте. Както виждате, много нѣща има да изправяте. Ще кажете, че това сѫ малки, маловажни нѣща. Да, маловажни сѫ, но тѣ произвеждатъ голѣми последствия. Всѣко дисхармонично движение на физическия свѣтъ произвежда дисхармония въ астралния. Всѣка дисхармония въ астралния свѣтъ се отразява и въ умствения.

 

Сега, като знаете всичко това, не трѣбва да се самоосѫждате, но радвайте се, че имате недѫзи. Щомъ изправяте недѫзитѣ си, значи, вие работите. Ще изправяте раменетѣ си, главата, очитѣ, ушитѣ, носа, устата, лицето, линиитѣ на тѣлото си — много нѣща имате за изправяне. Ще работите, както светиитѣ сѫ работили по 10, 20, 30 и повече години, докато изправите недѫзитѣ си. Едновременно съ това ще изправяте мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Като изправите тѣхъ, тогава ще станете господари на своитѣ удове. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ се уравновеси, ще се възстанови хармония и въ движенията на външнитѣ удове. Външниятъ свѣтъ е отражение на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ животъ на човѣка е уреденъ, като последствие на това ще бѫде уреденъ и външниятъ.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

7 февруарий, 1923 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt