Jump to content

1923_01_24 Гордость и тщеславие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Гордость и щеславие.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Размишление.

 

Четоха се темитѣ върху: „Произходътъ на юмрука“.

 

Сега ще ви задамъ въпроса: Каква е разликата между постоянното и промѣнчивото въ живота? — Постоянно въ живота е онова, което презъ всички времена и условия остава едно и сѫщо. Промѣнчиво е онова, което презъ всички времена и условия е изложено на промѣни. Каква е разликата между реалностьта и сѣнкитѣ на живота?

 

Представете си, че имате едно огледало, предъ което сте поставили една запалена свѣщь. Какво ще видите въ огледалото? — Запалената свѣщь. — Реална ли е свѣщьта въ огледалото? — Не, тя е отражение, сѣнка на истинската свѣщь. Значи, запалената свѣщь е реална, а отражението на тази свѣщь въ огледалото е сѣнка на тази реалность. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество заема известно положение предъ огледалото, подъ нѣкакъвъ ѫгълъ, и оттамъ наблюдава отражението на свѣщьта въ огледалото и го приема за реално. Това сѫщество наблюдава промѣнитѣ на свѣщьта въ огледалото и развива свои теории за тази реалность. Свѣщьта ту загасва, ту се запалва, и това сѫщество вади заключение, че въ природата настава день и нощь. Това вижда въ огледалото и започва да издирва причинитѣ за образуването на деня и нощьта. Това сѫщество вижда въ огледалото, че нѣкой чете книга. Следъ известно време този човѣкъ затваря книгата и загасва свѣщьта. Значи, каквото става предъ огледалото, сѫщото става и въ огледалото. По промѣнитѣ въ огледалото се сѫди за промѣнитѣ, които ставатъ предъ него. Тази е причината, задето хората често приематъ сѣнкитѣ на нѣщата за реалность.

 

1923_01_24_f1.gif

 

Възъ основа на това, ние вадимъ заключение, че каквото става въ духовния свѣтъ, по отражение сѫщото става и на физическия свѣтъ. Нѣкое сѫщество въ духовния свѣтъ е запалило нѣколко свѣщи, и на физическия свѣтъ нѣкое сѫщество се ползува отъ свѣтлината на тѣзи свѣщи. Сѫществото отъ духовния свѣтъ започва да загасва една по една свѣщитѣ. Сѫщото става и на физическия свѣтъ. Най-после, когато горе се изгаси и последната свѣщь, човѣкътъ на физическия свѣтъ се намира въ тъмнина и казва, че е настанала нощь. Следъ 12 часа сѫществото отъ духовния свѣтъ започва да запалва свѣщитѣ една следъ друга, а сѫществото на физическия свѣтъ казва, че е настаналъ день. Следователно, теориитѣ, които човѣкъ на физическия свѣтъ създава за явленията въ природата, не сѫ нищо друго, освенъ теории, които сѫществото предъ огледалото създава за промѣнитѣ и явленията, които наблюдава въ огледалото. Това сѫщество запознато ли е добре съ реалностьта на нѣщата? — Не е добре запознато. — Защо? — Защото вади своитѣ заключения отъ сѣнкитѣ, отъ отраженията на реалностьта. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата свѣтлина, че е реална? — Електрическата свѣтлина не е реална, тя е отражение на слънцето. Ако слънцето изгасне, и тя ще изгасне. Въ този смисълъ, електрическата свѣтлина не е нищо друго, освенъ кондензирана слънчева енергия.

 

Възъ основа на тѣзи разсѫждения, питамъ: човѣкъ реално сѫщество ли е? — И човѣкъ не е реално сѫщество. И той е отражение, сѣнка на нѣщо по-високо отъ него. — Не само това, но човѣкъ е отражение на две сѫщества още. Значи, той живѣе едновременно въ три свѣта. Представете си, че човѣкъ е свѣтещо тѣло, (фиг. 1), което се намира предъ огледалото С. Като наблюдавате, какво се получава въ огледалото С, ще видите въ него образа на човѣка. Лѫчитѣ, които излизатъ отъ образа, въ огледалото С, падатъ върху второ огледало D, въ което образътъ повторно се отразява. Този въпросъ се разглежда и въ физиката. Вие трѣбва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрезъ отражение на образитѣ въ огледалата, сковаватъ психическото и умственото развитие на човѣка. При това положение човѣкъ минава животъ, подобенъ на този, който се извършва въ неорганизираната материя. Ако черпите знанията си отъ отраженията въ първото огледало, и тогава не можете да се развивате. Следователно, за да придобиете истинско знание, трѣбва да попаднете въ реалнитѣ лѫчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползувате отъ тѣзи лѫчи, вие трѣбва да сте дошли до положение да различавате реалностьта отъ сѣнкитѣ, или отраженията на нѣщата.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между гордость и щеславие“. Като размишлявате върху темата, внимавайте да не разбъркате тѣзи две понятия, да вземете щеславниятъ човѣкъ за горделивъ, и горделивиятъ — за щеславенъ. Между горделивия и щеславния човѣкъ има рѣзко различие. Който намѣри тази разлика, той по никой начинъ не може да се обърка. Гордостьта произтича отъ ума, а щеславието — отъ сърцето. Горделивиятъ човѣкъ е подобенъ на къртица, която тихо, безъ шумъ, отъ никого незабелязана, рови земята. Хората виждатъ тукъ — таме купчинки пръсть, но кой ги е изкаралъ навънъ, не знаятъ. Щеславниятъ човѣкъ е подобенъ на кокошка, която, едно яйце да снесе, окрѣква свѣта, всички да чуятъ, че е снесла яйце.

 

Сега ще нахвърлямъ нѣколко мисли върху гордостьта и щеславието. Гордостьта се дължи на чрезмѣрно развито самоуважение въ човѣка. Щеславието пъкъ произтича отъ желанието на човѣка да има доброто мнение на хората, да бѫде обичанъ отъ тѣхъ. Щеславниятъ е човѣкъ на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода. Дрехитѣ, обущата му сѫ всѣкога чисти; вратовръзката, карфицата — добре поставени, на мѣсто; косата му е хубаво, гладко причесана. Щеславниятъ иска да покаже на хората, че е особенъ, че какъвто е отвънъ, такъвъ и отвѫтре. Той обещава много, изпълнява малко. Като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивиятъ е точно обратното на щеславния. Той не обича външно да се представя. Ако не го познаватъ хората, той минава за скроменъ, за смиренъ; не вдига шумъ около себе си, а въ сѫщность самоуважението е силно развито въ него. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата отъ гордостьта и щеславието.

 

Гордостьта и щеславието играятъ важна роля въ науката. Когато щеславенъ човѣкъ направи нѣкакво откритие, той ще го разтрѫби по цѣлия свѣтъ. Тази е причината, поради която много теории се явяватъ въ свѣта и живѣятъ най-много по една — две години. Всички теории, които набързо се раждатъ, сѫ плодъ на човѣшкото щеславие. Тѣ бързо се раждатъ, и бързо умиратъ. Щеславниятъ човѣкъ е много самоувѣренъ, но като се убеди, че не е правъ, лесно отстѫпва. Гордостьта е дала обратни резултати въ науката. Тя е създала консерватизъма. Вследствие на гордостьта знанието е задържано за достойнитѣ хора, за аристократитѣ. Простата маса, народътъ не е достоенъ за знание. Гордиятъ не търпи хора, които знаятъ повече отъ него. Той счита, че проститѣ хора трѣбва да бѫдатъ невежи. Щеславниятъ иска всички хора да иматъ знания, да бѫдатъ учени. Следователно, гордостьта привлича енергиитѣ къмъ центъра, а щеславието ги пръска навънъ, къмъ периферията. Каквото да стане съ щеславния човѣкъ и около него, той непременно ще го отрази най-малко презъ дветѣ огледала, С и D. Докато свѣщьта гори предъ огледалото, щеславниятъ казва: Азъ мога да направя това, азъ мога да направя онова. Щомъ свѣщьта изгасне, той казва: Не зная, какво стана, и азъ самъ съмъ изненаданъ. Докато свѣщьта гори, и огледалата отразяватъ, щеславниятъ казва: Ученъ човѣкъ съмъ азъ, всичко мога да направя. Щомъ свѣщьта изгасне, той казва: Стана нѣщо, но и азъ не съмъ виновенъ за това, което се случи.

 

И тъй, изучавайте гордостьта и щеславието въ тѣхния естественъ видъ, за да ги превърнете въ нѣщо полезно. Тѣ сѫ недѫзи, отъ които човѣкъ може да се ползува. Обаче, когато изучавате своитѣ недѫзи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нѣщо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци отъ миналитѣ култури на човѣчеството.

 

1923_01_24_f2.gif

 

Когато изучавате чувствата и способноститѣ въ човѣка, трѣбва да се спрете върху устройството на човѣшката глава и ще видите, че тя не е еднакво развита навсѣкѫде. Има области, които сѫ по-добре развити. Ако горната часть на главата (фиг. 2) е добре развита, това показва, че моралнитѣ чувства (С) въ човѣка сѫ развити повече отъ личнитѣ, отъ егоистичнитѣ, които се намиратъ въ задната часть на главата (В). Въ долната часть на главата, въ областьта (В) се намиратъ домашнитѣ чувства. Въ предната часть на главата се намират умствените способности на човека А. Колкото по-голѣмъ е ѫгълътъ 1, толкова по - силно развити сѫ умственитѣ способности въ човѣка. Щомъ ѫгълътъ 1 се намалява, едновременно съ това се намаляватъ и умственитѣ способности въ човѣка. Като изучавате френологията, вие ще намѣрите мѣстата на всички мозъчни центрове по главата и ще познавате, кои отъ тѣхъ сѫ по-развити и кои — по-слабо развити. Но и да не знаете нищо отъ френология, вие можете да намѣрите мѣстата на нѣкои центрове по следния начинъ: когато нѣкой вашъ близъкъ, или познатъ ви обиди силно, у васъ ще се засегнатъ личнитѣ чувства. За да познаете, де се намиратъ тѣзи чувства, наблюдавайте се въ това време, да разберете, на кое мѣсто на главата ще усѣтите повече топлина, по-голѣмо налѣгане. Тамъ, дето усѣтите топлина и налѣгане, е мѣстото на личнитѣ чувства, понеже отъ обидата, която сте изживѣли, е нахлула на това мѣсто повече кръвь. Когато личнитѣ чувства въ човѣка не сѫ силно развити, както и да го обиждате, този човѣкъ не се засѣга. Ако е въпросъ да изкара нѣщо, той мисли за паритѣ и повече не се интересува. Когато самоуважението е добре развито, човѣкъ е много чувствителенъ, той гледа да не обиди никого. Самоуважението е благородно чувство, а гордостьта — болезнено. Гордостьта е опасна и въ това отношение, че прави човѣка злопаметенъ. Злопаметниятъ човѣкъ не прощава лесно. И следъ хиляда години той още помни обидата и е готовъ да отмъсти. Затова, именно, е казано въ Писанието: „Богъ на горделивия се противи, а на смирения дава благодать“. Въ морално отношение личнитѣ чувства спъватъ човѣка. Колкото по-силно сѫ развити личнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-слаби сѫ моралнитѣ.

 

Въ развитието на човѣка, едно отъ първитѣ чувства, което се е явило въ него, е чувството на охотливость, на апетитъ, на желание да се храни. Този центъръ се намира предъ ушитѣ (фиг. 2). Благодарение на този центъръ, въ човѣка се явило желание да опитва, да вкусва нѣщата, вследствие на което се е създала устата. Следъ време човѣкъ е видѣлъ, че не може само съ устата да работи, затова е почувствувалъ нужда и отъ друго спомагателно срѣдство. Така той създалъ рѫцетѣ като втора проекция въ своя животъ.

 

Личнитѣ чувства въ човѣка говорятъ, че като индивидуално сѫщество, той живѣе само за себе си. Като се е видѣлъ самъ, като видѣлъ, че нѣма хора около себе си, които да го хвалятъ, създало се е въ него чувство на щеславие — жената въ човѣка. После се явила гордостьта — мѫжътъ въ човѣка. Човѣкъ обича да се хвали самъ. Ако нѣкой ученикъ е щеславенъ, той мисли, че всичко знае. Ако учителитѣ му не го задоволятъ, както очаква, той казва: Този учитель нищо не знае, онзи нищо не знае и т. н. Учителитѣ не трѣбва да се разправятъ съ него, но нека го подложатъ на изпитъ, да му докажатъ, какво знае. Учительтъ по математика влиза въ класъ, извиква щеславния ученикъ и му дава да реши една задача. Ученикътъ започва да решава: мѫчи се, пъшка, поти се — не може да реши задачата. Той става засраменъ отъ мѣстото си, подава листа на учителя и сѣда на мѣстото си. — Ето какъ се възпитава такъвъ ученикъ. Нѣма защо учительтъ да се разправя съ него да му доказва, че не знае. Като не може да реши задачата, ученикътъ ще признае, че има нѣща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и природата. Като види, че протестираме и негодуваме противъ нея, тя ни дава една мѫчна задача и ни оставя да решаваме. Щомъ не можемъ да я решимъ, само по себе си ние капитулираме, започваме да се молимъ да ни се помогне и признаваме, че не знаемъ. По сѫщия начинъ и ученитѣ хора капитулиратъ. Нѣкой ученъ изследва единъ наученъ въпросъ. Прави опити, изчисления, не може да се домогне до истината. Най-после се отказва отъ своето изследване. Дойде втори ученъ, използува опититѣ на първия, но и той не може да реши въпроса. Следъ него дохожда трети, четвърти ученъ, но всички се убеждаватъ, че този въпросъ е единъ отъ трудно решимитѣ. Следъ тѣхъ дохождатъ духовнитѣ хора, и тѣ подематъ този въпросъ. Свързватъ се съ разумния свѣтъ и оттукъ търсятъ нѣкакъвъ начинъ за разрешаване на въпроса. Едни отъ начинитѣ се указватъ вѣрни, други — невѣрни, но и духовнитѣ хора не могатъ да решатъ въпроса. — Защо? — И у еднитѣ, и у другитѣ има нѣщо лично, известно щеславие, което прѣчи на работата имъ. Докато живѣе въ личнитѣ чувства, човѣкъ не може да се домогне до положителната наука.

 

Ето защо, когато се стреми къмъ придобивки, окултниятъ ученикъ трѣбва да познава, какви сили сѫ вложени въ него и какво днесъ може да направи съ тѣзи сили. Той разполага съ много повече сили, отколкото има възможность да използува. И действително, въ мозъка на всѣки човѣкъ е вложена грамадна енергия, отъ която, при сегашнитѣ условия, може да се разработи едва една хилядна часть. Изобщо, човѣшката енергия може да се разработи въ три направления: въ широчина, която дава стабилность на характера; въ дълбочина, която дава активность и предприемчивость; въ височина, която дава стремежъ и полетъ на духа. Тѣзи сѫ тритѣ насоки, които могатъ да се дадатъ на енергиитѣ въ човѣшкия мозъкъ. Оттукъ и всѣка идея трѣбва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свѣтъ, дълбочината — въ духовния, т. е. въ сърдечния или астралния свѣтъ, а височината — въ умствения свѣтъ. Въ заключение на това можемъ да кажемъ, че недѫзитѣ въ съвременния свѣтъ се дължатъ на човѣшката мисъль. Това не значи, че има нѣкакъвъ недоимъкъ въ нея. Напротивъ, човѣкъ страда отъ излишъкъ на енергия, която не е разработилъ. При съвременното възпитание трѣбва да се има предъ видъ следното: да се намѣри пѫть на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складиратъ нейната енергия и не я използуватъ. Това всѣки е забелязалъ. Когато се отпусне, когато стане мързеливъ, човѣкъ започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законитѣ на природата, той се радва, че се е оправилъ. Никакво оправяне не е това. Природата нѣма да закъснѣе да даде урокъ на този човѣкъ. — Какъ? — Ще му изпрати една болесть, която всичко ще стопи. Съ това тя иска да каже, че трѣбва да се работи. Природата не търпи никакъвъ застой. Никой нѣма право да държи енергиитѣ на природата въ застой.

 

Следователно, природата изисква отъ човѣка да бѫде изправенъ едновременно и въ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и умственъ. Той трѣбва да работи едновременно и въ тритѣ свѣта. Особено това се изисква отъ ученика. Като наблюдавамъ лицата ви, виждамъ, че вие живѣете повече въ свѣта на чувствата, отколкото въ умствения свѣтъ. Вие още не сте влѣзли въ свѣта на здравата, положителна мисъль. Който живѣе въ чувствения свѣтъ, той мяза на мома, която по цѣли дни се оглежда въ огледало. Измие се, нареди се, облѣче се и хайде предъ огледалото. Следъ половинъ, или единъ часъ пакъ сѫщата история. Седите, оглеждате се и намислите нѣкакъвъ планъ. Неочаквано дойде нѣщо отвънъ, развали плана ви. Какво правите тогава? — Поскърбите малко, но се облѣчете въ новъ костюмъ и хайде предъ огледалото. Мислите, че като излѣзете така облѣченъ, ще направите нѣщо особено. Излѣзете въ свѣта, но виждате, че нищо не можете да направите — пакъ се върнете, обаче, съ едно малко разочарование. — Не си правете илюзии. Знайте, че новиятъ костюмъ нищо нѣма да ви придаде. При сегашнитѣ условия на живота костюмитѣ не спасяватъ човѣка. — Защо? — Защото съвременнитѣ хора още живѣятъ въ низшитѣ полета на астралния и менталния свѣтъ. Докато не излѣзатъ отъ тѣзи полета, тѣ нищо не могатъ да направятъ. Това, което сега става на физическия свѣтъ — страдания, изпитания — всичко иде въ помощь на съвременнитѣ хора, да ги подтикне къмъ новата култура, къмъ новия животъ. Невидимиятъ свѣтъ изпраща свои представители да се въплотятъ на земята съ цель да дадатъ нова насока на културата.

 

Представете си, че нѣкой се облѣче хубаво, огледа се предъ огледалото и излѣзе вънъ. — Каква дейность ще прояви този човѣкъ вънъ? Ще влѣзе въ нѣкое кафене, ще вземе вестникъ, ще запали цигара и ще започне да бистри политика. Тѣзи дни срѣщамъ единъ отъ ученицитѣ, доста напредналъ, върви бавно, мисли нѣщо и държи цигара въ рѫката си. Като ме видѣ, скри цигарата, поздрави и продължи пѫтя си. Навѣрно този ученикъ е казалъ въ себе си: Другъ пѫть ще бѫда внимателенъ, да не ме видятъ, че пуша. — Не, този ученикъ трѣбваше да има доблесть да каже: Ще ме извините, азъ имамъ една слабость, пуша отъ време на време, но ще работя въ това направление да се справя съ този недѫгъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ тѣзи недѫзи — пушене, пиене вино, ракия и т. н. Когато стомахътъ на човѣка е слабъ, позволява му се отъ време на време да сипва по нѣколко капки вино въ водата за усилване. Това е само за свѣтскитѣ хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикътъ може мислено да приеме известна доза вино и да се задоволи. Чрезъ мисъльта си ученикътъ може да се лѣкува. — Какъ? — Направете следния опитъ. Нѣкой ученикъ заболява отъ треска. Той знае, че лѣкаритѣ препорѫчватъ противъ треска хининъ, за възрастния човѣкъ една доза отъ 40 с. гр. Въ това време нѣкой вашъ познатъ, който се лѣкува съ лѣкари, заболява сѫщо отъ треска. Той взима 40 с. гр. хининъ отъ аптеката и го поглъща, а вие мислено ще приемете сѫщата доза хининъ. Ще отидете до нѣкоя аптека, ще си представите, че купувате 40 с. гр. хининъ, ще се върнете дома си и мислено ще вземете хинина. По този начинъ ще провѣрите силата на мисъльта. Трѣбва да знаете, че елементитѣ на хинина се намиратъ и въ въздуха, и въ самото растение, отъ което се получава. Разликата е тази, че растението е преработило тѣзи елементи, синтезирало ги е въ едно съединение, когато въ въздуха елементитѣ на хинина сѫ свободни, отдѣлени единъ отъ другъ.

 

При сегашното състояние, въ което се намирате, вие често се натъквате на нѣкои наследствени чърти, за които трѣбва да бѫдете морално готови да ги посрещнете. Въ първичното тѣло на човѣка, или въ тъй наречения матриксъ, сѫ складирани всички добри и лоши семена на човѣшкитѣ мисли и чувства, които отъ време на време се проявяватъ. Въ всѣко прераждане, човѣкъ дава възможность, или потикъ на нѣкои отъ своитѣ мисли и чувства да се проявяватъ, да се развиватъ. За тази цель той трѣбва да има знания, за всѣки даденъ случай да разбира, какъ да постѫпва. Запримѣръ, нѣкѫде въ градината си имате трънъ. Какво ще направите съ този трънъ?— Ще го присадите — нищо повече. — Ама могло да се изкорени. — Никакво изкореняване — ще го присадите. Нѣкой е горделивъ. Гордостьта въ него е трънъ, който не трѣбва да се корени, но да се присади. Този трънъ може да се присади, само когато се подчини на моралнитѣ чувства въ човѣка. За тази цель човѣкъ трѣбва да развива моралнитѣ си чувства. Тѣ се развиватъ чрезъ ума. Когато разработва умственитѣ способности въ себе си, по този начинъ човѣкъ влияе върху моралнитѣ си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умственитѣ способности пъкъ влияятъ всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.

 

Ако се вгледате въ природата, ще видите, че въ нея има и музика, и изкуство, и наука.— Де е музиката въ природата? — Въ течението на водитѣ, въ клокоченето на изворитѣ, въ шумоленето на листата, въ духането на вѣтроветѣ. — Де е изкуството въ природата?— Въ различнитѣ краски на цвѣтята, на крилцата на насѣкомитѣ и пеперудитѣ, на птицитѣ. — Де е архитектурата въ природата? — Въ строежа на планинитѣ и скалитѣ. — Де сѫ естественитѣ науки? — Естественитѣ науки сѫ изразени въ всички минерали, растения и животни. Не само това, но въ природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влѣзе въ контактъ съ живата, разумна природа. Този контактъ може да се създаде, когато човѣкъ постави въ ума си мисъльта, че природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влѣзете въ природата, вие сте обиколени отъ живи, съзнателни сѫщества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейнитѣ трептения, за да можете да влѣзете въ общение съ нея. Щомъ влѣзете въ общение съ природата, тя ще ви упѫтва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче, това не се постига изведнъжъ, но постепенно, съ течение на времето. Затова, не напущайте още стария си животъ. Въ този животъ вие събирате нови възгледи, складирате ги въ подсъзнанието, дето тѣ се проявяватъ при специфични случаи.

 

Сега, ако ви запитатъ, въ какво седи силата на човѣшкия умъ, какво бихте отговорили? Какви качества трѣбва да притежава ума на човѣка? — Едно отъ качествата на човѣшкия умъ е творчеството, въображението. Като погледнете отгоре главата на човѣка, тя е закрѫглена, има форма на небесния сводъ. И наистина, когато изучава звездитѣ, слънцето, човѣкъ развива въображението си. Който иска да развие въображението и разсѫдливостьта си, той непременно трѣбва да изучава звездитѣ, да наблюдава небето. Въображението и разсѫдителностьта сѫ два центъра, които се намиратъ отпредъ, на челото. Когато тѣзи центрове въ човѣка сѫ добре развити, мѣстата имъ сѫ издути. Хора, у които е развитъ центъра на причинностьта, сѫ разсѫдителностьта особено силни въ сравненията. Тѣ съпоставятъ явленията, сравняватъ ги и вадятъ общи резултати. За да се сравнятъ две величини, едната отъ тѣхъ непременно трѣбва да бѫде по-голѣма, или по-малка отъ другата. За да се сравнятъ тѣзи две величини, трѣбва да си послужите съ съответното чувство. Сравняването пъкъ става чрезъ измѣрване. За тази цель трѣбва да се влѣзе въ областьта на музиката. Музиката, математиката въ човѣка сѫщо така сѫ свързани съ известни центрове.

 

И тъй, способенъ, уменъ човѣкъ е този, който действува едновременно въ три области на своя умъ: въ широчина, въ дълбочина и височина. Той трѣбва да бѫде добъръ математикъ, музикантъ, философъ; освенъ това, въ него трѣбва да бѫдатъ добре развити моралнитѣ, общественитѣ и домашнитѣ чувства. Изобщо, когато всички способности и чувства действуватъ едновременно въ човѣка, той минава за уменъ, за правилно развитъ човѣкъ. Наблюдавайте, изучавайте главитѣ на различнитѣ хора да видите, каква е идеалната глава. Вие трѣбва съзнателно да работите, да въздействувате върху различнитѣ мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успѣете въ нѣщо, вие се обезсърдчавате. Обезсърдчаването е недѫгъ, който произтича отъ силно развити лични чувства въ човѣка, или отъ чрезмѣрно развитъ страхъ. Дето страхътъ и гордостьта сѫ силно развити, тамъ надеждата е слабо развита. Силно развити честолюбие и страхъ и слаба надежда раждатъ песимизъма. Песимистътъ казва: Отъ мене човѣкъ не може да стане. Този човѣкъ започва да страни отъ хората и се вглъбява въ себе си. Това се дължи на страха. Гордостьта пъкъ кара човѣка да се държи на високо, а сѫщевременно и да лицемѣри. Слабо развита надежда кара човѣка да гледа отрицателно на нѣщата, заради което той употрѣбява отрицателни думи въ речника си. Когато разсѫдъкътъ и сравнението сѫ силно развити, а милосърдието — слабо развито, човѣкъ става силно критиченъ. Ако и милосърдието е добре развито въ него, той минава за справедливъ. Безъ милосърдие, при силно развити разсѫдъкъ и сравнение, човѣкъ става безпощаденъ критикъ. Това се дължи на две силно развити положителни чувства въ него и на едно слабо развито чувство — милосърдие. Това показва, че въ критика липсва едно морално чувство. Съвременнитѣ критици сѫ хора все отъ този типъ. Юначеството въ човѣка се дължи на силно развити смѣлость, разрушителность и страхъ. Юнакътъ е едновременно и много смѣлъ, и много страхливъ. Юнацитѣ сѫ много страхливи, защото въ тѣхъ има силно развитъ личенъ елементъ.

 

Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде герой, да развива въ себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той, като военнитѣ, ще излѣзе на бойното поле, всрѣдъ много гранати и куршуми. Отъ всички страни ще го обстрелватъ, и той трѣбва да издържа. Това е геройство! На окултния ученикъ не е позволено да се страхува. И отъ васъ се изисква геройство. Отъ обикновени герои, на които краката треперятъ, вие трѣбва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабость. Каквито недѫзи, или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито сѫ — нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нѣщата, както сѫ, и ще гледате, ако сѫ недѫзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолѣете страха, излизайте вечерь, въ тъмна бурна нощь, въ време на свѣткавици и гърмотевици, вънъ отъ града: първо на половинъ километъръ, после на единъ, два и повече километра, като се стремите да запазите присѫтствие на духа. Може да ви се случи да минете презъ нѣкоя гора и да ви нападнатъ вълци. Вие трѣбва да бѫдете готови да минете покрай тѣхъ безъ да ви засегнатъ. Вълкъ никога не напада смѣлъ човѣкъ. (— Ако нѣкѫде ни следятъ да ни застрелятъ, трѣбва ли да минемъ презъ това мѣсто?) — Ако не сте готови, минете отъ друго мѣсто. (— Изобщо, какъ трѣбва да се гледа на опасноститѣ?) — Който е придобилъ безстрашие, той може да излѣзе срещу опасностьта и нищо да не го засегне. Който е страхливъ, нека седи у дома си, докато опасностьта мине. Едно е вѣрно: окултниятъ ученикъ не може да бѫде преследванъ съ цель да го убиятъ. Ако нѣкой отъ васъ е подложенъ на такъвъ изпитъ, това е негова карма, съ която той трѣбва правилно да ликвидира. Ще бѫдешъ смѣлъ: ще излѣзешъ единъ, два, три пѫти срещу неприятеля си и на четвъртия пѫть той непременно ще избѣга. И да стреля, нѣма да улучи. Защо? — Безстрашието е сила, която отбива куршума отъ неговия пѫть. Ако успѣете да се срещнете лице съ лице съ неприятеля си, ще турите рѫката си върху рамото му и ще кажете: Слушай, приятелю, нѣма защо да стреляшъ; ако си обиденъ нѣщо отъ мене, азъ съмъ готовъ да изправя погрѣшката си; ако ти дължа нѣщо, готовъ съмъ да се изплатя, съ лихвитѣ отгоре. — Смѣлъ трѣбва да бѫде човѣкъ — съ връзка, съ вѣра въ Учителя си. Предъ такъвъ човѣкъ всѣко зло отстѫпва. Ако неприятельтъ ви вдигне револверъ да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и любовь, за да свали моментално рѫката си и да се откаже отъ намѣрението си. По този начинъ вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човѣкъ е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.

 

Като ученици, вие минавате известни мѫчнотии, които не сѫ нищо друго, освенъ последствия на вашия миналъ животъ, т. е. преживяване на вашата карма. Ако не се възползувате отъ опитноститѣ на вашия животъ, вие нищо не сте придобили. Ако не извадите никаква поука отъ противоречията на своя животъ, вие нищо не сте придобили. Въ разрешаване на противоречията се криятъ закони, сили, посредствомъ които ученикътъ може да превръща отрицателнитѣ състояния въ положителни. Когато ученикътъ напредне, ще го поставятъ при условия да срещне мечка въ гората. Безстрашниятъ ученикъ ще погледне спокойно мечката въ очитѣ, ще вземе дѣсната страна на пѫтя, а мечката — лѣвата и така ще се разминатъ. Щомъ се разминатъ, опасностьта е избегната. Мечката никога не се връща отъ пѫтя си. Въ рѣдки случаи тя може да се върне назадъ. За да се справи съ външната мечка, ученикътъ трѣбва дълго време да се упражнява въ безстрашие. Има нѣщо по-страшно отъ външнитѣ мечки — това сѫ вѫтрешнитѣ мечки въ човѣка. Какви по-страшни мечки познавате отъ гнѣва, отъ разрушителностьта въ човѣка? Като се разгнѣвите нѣколко пѫти, като паднете и станете нѣколко пѫти, най-после ще хванете гнѣва въ рѫката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно, на всѣка мечка вънъ отъ васъ отговаря по една мечка вѫтре у васъ.

 

И тъй, при сегашното си развитие, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ цѣлокупното човѣчество, къмъ козмическия човѣкъ. Козмическиятъ човѣкъ се проявява въ цѣлото човѣчество, затова всѣки трѣбва да се стреми да обича всички, да обича цѣлото човѣчество. Нови, широки разбирания трѣбва да има човѣкъ, за да привлѣче къмъ себе си козмическитѣ енергии и да се ползува отъ тѣхъ. За това се изисква великъ моралъ, какъвто съвременнитѣ хора още не познаватъ. Веднъжъ привлѣчени тѣзи сили, тѣ започватъ да работятъ въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшката воля, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.

 

Сега, като гледамъ, какъ сте наредени на мѣстата ви, намирамъ, че е нужно да стане пренареждане съ огледъ на темпераментитѣ. Запримѣръ, два сангвинични темперамента не трѣбва да седатъ единъ до другъ. Правилно е до човѣкъ съ сангвиниченъ темпераментъ да седне нѣкой флегматикъ. До човѣкъ съ умствено нервенъ темпераментъ трѣбва да седне нѣкой холерикъ. Между хората може и трѣбва да става правилна обмѣна. Това се постига, когато темпераментитѣ имъ се прекръстосватъ. Тогава между тѣхъ ще стане правилна обмѣна на енергиитѣ имъ. Когато не сѫ наредени по този начинъ, хората лесно заспиватъ. Между тѣхъ се образува тежка атмосфера. Ако влѣзете въ класъ, дето ученицитѣ сѫ безразборно наредени, ще усѣтите тежесть, неразположение на духа. И самитѣ ученици не сѫ разположени, лесно заспиватъ. Когато между умственитѣ, моралнитѣ и общественитѣ силови линии на ученицитѣ има хармония, тѣ сѫ будни, живи, лесно възприематъ. Съ такива ученици леко се работи, лесно имъ се въздействува. Онѣзи отъ васъ, които знаятъ астрология, нека направятъ списъци за ново пренареждане на ученицитѣ въ класа, споредъ месецитѣ на раждането имъ, споредъ темпераментитѣ и т. н.

 

Сега, да направимъ следното размишление: ще съзерцавате две минути, презъ което време ще се вдигнете съ съзнанието си въ пространството, и въ това време ще проследите, на какъвъ ѫгълъ се намира слънцето отъ васъ. Както сте сега, слънцето е на западъ, на 60° подъ хоризонта. Значи, то се намира подъ ѫгълъ, равенъ на две трети отъ правия.

 

Т. м.

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

24 януарий, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...