Jump to content
Ани

1923_01_17 Установени мѣрки

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Установени мѣрки.

 

— Fir — für —fen.

— Tau — bi — aumen.

Размишление.

 

Чете се резюме отъ темитѣ:  „Отличителни чърти на физическото тѣло“.

 

Въ геометрията се говори за прави, счупени и криви линии, за остри, прави и тѫпи ъгли, за крѫгове, за триѫгълници, за четириѫгълници и т. н. Всички тия линии, ѫгли и фигури иматъ свое значение, но съ мъртви, неподвижни и несъзнателни. Обаче, въ живата геометрия, т. е. въ геометрията на живота, тѣ -сѫ живи, подвижни, съзнателни. Вследствие на това въ обикновената геометрия, всички линии и фигури се тълкуватъ по единъ начинъ, а въ живата геометрия — по другъ начинъ.

 

1923_01_17_f1.gif

 

Да допуснемъ, че линиитѣ СА и СВ (фиг. 1) сѫ живи и се движатъ съзнателно. Коя е причината, че отъ точка С тѣ започватъ да се раздѣлятъ една отъ друга и образуватъ остъръ ѫгълъ? Ако правата АС представя положителна сила, а правата СВ — отрицателна, тѣ по никой начинъ нѣмаше да се раздѣлятъ; тѣ щѣха да се слѣятъ въ една линия. Значи, тѣзи две прави представятъ или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскватъ и образуватъ помежду си ѫгълъ. Каквото става между силитѣ въ природата, това става и между хората. Нѣкои хора се отблъскватъ, а други се привличатъ. Отблъскването между хората се дължи на еднаквитѣ, на еднороднитѣ сили, които действуватъ между тѣхъ.

 

Представете си, че имате едно бунище (С), (фиг. 1), къмъ което се отправятъ два пѣтли, които се разглеждатъ като две еднородни, като две положителни сили. Щомъ се срещнатъ, тѣ веднага ще се отблъснатъ. Между тѣхъ ще започне упорита борба: единиятъ пѣтелъ ще отстѫпи, другиятъ ще настѫпи. После и двата заедно ту ще настѫпватъ, ту ще отстѫпватъ, и ще образуватъ помежду си ѫгълъ ВСА. Следъ борбата единъ отъ пѣтлитѣ ще се качи на бунището и ще изкукурига; после вториятъ ще се качи, и той ще изкукурига. Така ще се образува единъ триѫгълникъ, който представя бойно поле. Колкото повече ѫгълътъ ВСА се стѣснява, толкова и борбата става по-усилена, по-ожесточена. Онѣзи, които изучаватъ физиологията, срѣщатъ този ѫгълъ на човѣшкото лице, главно на човѣшкия носъ. Колкото повече носътъ при основата се стѣснява, толкова човѣкъ става по-енергиченъ, по-сприхавъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че е активенъ, че силитѣ въ него сѫ интенсивни. Колкото носътъ на човѣка при основата е по-тѣсенъ, толкова той е по-капризенъ, по-нетърпеливъ. — Какъ трѣбва да се въздействува на тѣзи сили въ човѣка? — Като се разшири носа при основата. Ако ѫгълътъ при върха на носа у нѣкой човѣкъ е отъ 5—10°, а широчината при основата отъ 15—20 м. м., казваме, че нервната енергия на този човѣкъ е почти изтощена. И затова, всѣка вечерь, преди лягане, и сутринь, следъ ставане, нека концентрира мисъльта си къмъ носа, да развие по-голѣма широчина. Ако не успѣе да разшири носа си, този човѣкъ ще се намѣри въ трудно положение, бързо ще изтощи организъма си.

 

1923_01_17_f2.gif

 

И тъй, дължината на странитѣ АС и СВ (ф. 2) въ триѫгълника АСВ, който представя голѣмината на човѣшкия носъ, опредѣлятъ интелигентностьта на човѣка въ нейната широчина и дълбочина. Триѫгълникътъ АСВ е въ зависимость отъ триѫгълника АDС. Точката D представя човѣшкото ухо, а линиитѣ АD и DС сѫ страни въ триѫгълника АDС. Странитѣ АС и СВ характеризиратъ интенсивностьта на мисленето, а странитѣ АD и DС въ триѫгълника АDС характеризиратъ общата интелигентность на човѣка. Оттукъ можемъ да извадимъ следния изводъ: колкото по-тѣсенъ е носътъ, толкова по-голѣма е интенсивностьта, активностьта на нервната, на умствената енергия, а толкова по-слаба — физическата енергия. Или, колкото ѫгълътъ С е по-малъкъ, толкова по-голѣма е умствената активность, и толкова по-слаба — физическата. А когато нѣма равновесие между умствената и физическата деятелность у човѣка, той ще фалира,    т. е. деятелностьта му се прекратява. Колкото по-дълга е линията m, толкова по-голѣма е интенсивностьта, активностьта на човѣка. Дължината на линията n показва слаба интелигентность. Отъ голѣмината на двата триѫгълника вадимъ два различни резултата: колкото триѫгълникътъ АСВ е по-широкъ, толкова интелигентностьта е по-слаба. Значи, колкото ѫгълътъ С е по-голѣмъ, толкова интелигентностьта е по-слаба.

 

Носътъ е проекция на сили, които слизатъ отъ Божествения на физическия свѣтъ. Носътъ е проекция на тѣзи сили, именно, защото горе е тѣсенъ, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява. Сѫщата аналогия виждаме и въ рѣкитѣ на природата. Всѣка рѣка въ началото си, отдето извира, е по-тѣсна. Колкото по-надолу слиза, тя постепенно се разширява. За ѫгъла АDС на сѫщия триѫгълникъ можемъ да кажемъ следното: рамото СD на ѫгъла АDС е проекция на сили отъ физическия и отъ умствения свѣтъ, а рамото АD е проекция на сили отъ Божествения и ангелския свѣтъ. Тѣзи две линии излизатъ отъ единъ центъръ, но вървятъ въ две различни посоки. Затова, именно, и силитѣ вървятъ въ две противоположни посоки. Въ центъра D се прекръстосватъ сили. Въ това отношение той е фокусъ, въ който се събиратъ, а после пречупватъ редъ интелигентни сили. Значи, всѣки центъръ е фокусъ, въ който се събиратъ една или повече интелигентни сили, които направляватъ проявитѣ на човѣка въ физическия и умствения свѣтъ. Точката С на триѫгълника АСВ е сѫщо така центъръ, фокусъ на сили. Той се намира почти на границата между челото и носа на човѣка. Нѣкои учени казватъ, че задъ този центъръ се намира малка празнина, която наричатъ „мълчаливиятъ постъ на духа“. Мнозина френолози се излъгватъ, като приематъ, че задъ този центъръ се намира особенъ мозъченъ центъръ. Нѣкога тази кухина, тази празнина е по-малка, а нѣкога — по-голѣма. Като говоримъ за проекции на сили, трѣбва да имаме предъ видъ, че тѣ не сѫ проекции на съзнанието, но на ума, на човѣшката мисъль. Широчината на този ѫгълъ се обусловя отъ физическитѣ сили, които действуватъ върху ума на човѣка. Широчината на човѣшкото лице сѫщо така се обуславя отъ физически сили. Колкото повече лицето се стѣснява, толкова по-силно действуватъ умственитѣ сили. Физическитѣ сили разширяватъ, а умственитѣ — стѣсняватъ, продължаватъ.

 

Като знаете това нѣщо, вие можете да го приложите въ живота си, когато трѣбва съзнателно да си въздействувате. Представете си, че сте неразположенъ, раздразненъ, нервенъ, цѣла нощь не можете да спите. Какво трѣбва да направите? — Концентрирайте мисъльта, съзнанието си къмъ върха на носа и си представете, че носътъ ви постепенно се разширява. Щомъ съсрѣдоточите мисъльта си къмъ носа, вие ще се успокоите и ще заспите. Първоначално, когато е билъ създаденъ, човѣкъ ималъ правилно, хармонично лице. Духовниятъ му животъ сѫщо така е билъ правиленъ. За да придобиете това, което сте изгубили, вие трѣбва по външенъ начинъ да си въздействувате. За тази цель, въ продължение на нѣколко години наредъ, вие трѣбва да правите опити, докато дойдете до известни резултати. Като постоянствувате въ опититѣ, въ упражненията, ще видите най-после, че сте разширили носа си, ако е билъ много кѫсъ. Широчината на носа у нѣкои е около 30, 31, 32, 33 м. м., рѣдко 35м.м., която мѣрка е нормална.

 

Носътъ играе важна роля въ човѣшкия животъ. Отъ формата на носа се сѫди за живитѣ сили, които се проявяватъ чрезъ този удъ. Чрезъ носа, чрезъ живитѣ сили, които се проявяватъ и действуватъ въ него, човѣкъ дава на другитѣ сили въ себе си направление, каквото самъ желае. Нѣкои хора въ младинитѣ си сѫ имали правиленъ, красивъ носъ, но впоследствие, съ своя нередовенъ животъ, тѣ сѫ го съвършено изопачили. Носътъ у нѣкои хора е изкривенъ повече надѣсно. Това говори за асиметрия на силитѣ въ тѣхъ. Значи, силитѣ въ тѣхъ действуватъ асиметрично, не сѫ въ хармония помежду си. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато силитѣ въ човѣшкия мозъкъ се проявяватъ правилно, и носътъ му е правиленъ. Ѫгълътъ, който се образува отъ линията на челото и началото на носа, не трѣбва да бѫде много остъръ, много вглѫбнатъ навѫтре. Напротивъ, този ѫгълъ трѣбва да бѫде тѫпъ. Изобщо, ѫглитѣ, които се образуватъ въ човѣшкия организъмъ, указватъ голѣмо влияние върху човѣка. Тѣ опредѣлятъ силитѣ, които му действуватъ. Природата е предвидила нѣщата разумно. Запримѣръ, при свиването си, краката образуватъ известни ѫгли. Тѣзи ѫгли, тѣзи пречупвания сѫ необходими, за да могатъ силитѣ въ организъма да се разпредѣлятъ правилно. Тежестьта на самия организъмъ се разпредѣля правилно, именно, чрезъ тѣзи ѫгли, чрезъ тѣзи свивания и разпущания на краката. Ако тежестьта на тѣлото би паднала перпендикулярно върху краката, безъ да става свиване, тѣ непременно щѣха да се счупятъ. При това положение човѣкъ прави много скокове, много скачания. Обаче, който скача отъ високо мѣсто, той трѣбва да бѫде голѣмъ гимнастикъ, да скача по правила. Такива скачания прави човѣкъ и въ умствения свѣтъ, затова трѣбва да бѫде много внимателенъ.

 

Ще кажете, може би, че природата е създала човѣка такъвъ, какъвто го виждаме. — Не, сегашниятъ човѣкъ самъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, вследствие на което е изгубилъ нѣщо отъ своята първоначална форма и строежъ. Следователно, споредъ окултната наука вие трѣбва да се върнете въ правия пѫть, да се оставите на природата, тя да действува върху васъ, да възстанови първото ви положение. Ако още днесъ разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърдчите, и нито единъ отъ васъ нѣма да остане въ Школата. Въ този случай вие ще се намѣрите въ положението на онзи руски виденъ виртуозъ, който, като слушалъ единъ день по-виденъ отъ себе си виртуозъ, обезсърдчилъ се, че не може да свири като него и се самоубилъ. Щомъ е така, по-добре да не знаете причинитѣ за отклонението отъ правия пѫть. Има редъ причини за отклонението, но вие не трѣбва да ги знаете. За васъ е важно да се върнете въ Божествения пѫть. Изправянето на свѣта зависи изключително отъ връщането на човѣка къмъ първичния животъ, за да работи съ Божественитѣ закони.

 

1923_01_17_f3.gif

 

Представете си, че имате три сили: АВ — физическа, АС — умствена и СВ — чувствена, т. е. сила на чувствата (фиг. 3). Отношението между тѣзи три сили можемъ да изразимъ по следния начинъ: АВ: АС: СВ. Ако СВ, линията на чувствата, се увеличава, линията АС ще се намалява. Ако линията АС се увеличава, линията СВ ще се намалява. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: когато свѣтътъ на чувствата въ човѣка се увеличава, или усилва, едновременно съ това въ него отслабва умствениятъ свѣтъ. И обратно: когато умствениятъ свѣтъ въ човѣка се увеличава, свѣтътъ на чувствата въ него намалява. Съ други думи казано: когато чувствата преодоляватъ, човѣкъ по-малко мисли; когато умътъ преодолява, човѣкъ по-малко чувствува. Затова хората казватъ, че ученитѣ ще оправятъ свѣта. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че като мислятъ повече, ученитѣ ще бѫдатъ свободни отъ влиянието на чувствата въ себе си. Тогава ще излѣзе, че като учени, тѣ ще бѫдатъ по-изтънчени въ мисъльта, а по-груби въ чувствата. Въпросътъ е, какъ могатъ да се примирятъ умътъ и сърцето? Споредъ триѫгълника АСВ, когато умственитѣ силови линии се увеличаватъ, чувственитѣ се намаляватъ; когато чувственитѣ силови линии се увеличаватъ, умственитѣ се намаляватъ. Коя е причината за това съотношение между сърцето и ума? Мислете по този въпросъ да видите, до какво заключение ще дойдете. Тритѣ страни на триѫгълника представятъ проекции на сили отъ три различни свѣта: физически, умственъ и сърдеченъ. — На какво е равенъ сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на единъ триѫгълникъ? (— На 180°, или на два прави ѫгла).

 

1923_01_17_f4.gif

 

Тукъ, на фиг. 4, имате квадрата ВDСА. Какво ще стане съ този квадратъ, ако две отъ странитѣ му се скѫсятъ, а другитѣ две — продължатъ? (— Той ще се превърне въ правоѫгълникъ). Диагоналитѣ въ този квадратъ представятъ равнодействуващи сили, които уподобяваме на волята въ човѣка. Диагоналътъ АD раздѣля квадрата на два триѫгълника: BDA и АDС. Ако приемемъ, че страната DВ представя силовитѣ линии на ума, а ВА — силовитѣ линии на сърцето, тѣзи силови линии могатъ да се уравновесятъ отъ волевитѣ сили, отъ волята АD. Сѫщото може да се каже и за силовитѣ линии въ триѫгълника АDС. Съ една дума казано: волята е въ състояние да урегулира силитѣ на ума и на сърцето въ човѣка. Като знаемъ това, по лицето на човѣка можемъ да четемъ, какви сили участвуватъ въ него, кои отъ тѣхъ взиматъ надмощие, какво направление приематъ, възходещо или низходещо. Всичко това е написано и може да се изчисли по математически, по строго наученъ начинъ. Като наблюдавате ѫглитѣ, линиитѣ на носа, на ухото, на устата въ човѣка, можете да измѣрвате, кои линии се удължаватъ, кои се скѫсяватъ и да вадите заключение за силитѣ въ човѣка. Това е живата геометрия, начъртана на човѣшкото лице. Когато умственитѣ сили взиматъ надмощие въ човѣка, линията ВD се удължава, а линията АВ се скѫсява. Това показва, че въ дадения случай волята на човѣка не е взела участие. Значи, нѣкакви външни сили сѫ действували върху индивида. Запримѣръ, мѫжъ и жена се оженятъ. Мѫжътъ има дълъгъ носъ, жената — кѫсъ носъ. Раждатъ се дъщеря и синъ. Дъщерята има дълъгъ носъ, а синътъ — кѫсъ. Това показва, че бащата е указалъ влияние върху умственитѣ сили на дъщеря си, затова тя мяза на него. Майката пъкъ е указала влияние върху чувствата на сина си, затова той мяза на нея. Въ тѣзи случаи удължаванията и скѫсяванията на линиитѣ не зависятъ отъ волята на индивидитѣ, които слизатъ на земята. Това зависи отъ външни влияния, отъ влиянията на майката и бащата върху децата. Когато синътъ и дъщерята започнатъ съзнателна работа върху себе си, тогава тѣ могатъ свободно да проявятъ волята си, която ще въздействува върху сърцето и ума, съ цель да уравновеси тѣхнитѣ сили.

 

Когато нѣкоя съзнателна, високо издигната душа дойде въ свѣта, чрезъ волята си, тя ще си изработи такъвъ носъ, какъвто желае. Тя ще изработи такива чърти на лицето си, каквито желае. Тази душа нѣма да се влияе нито отъ носа на баща си, нито отъ носа на майка си. Ако носътъ на майката е кѫсъ и широкъ, чрезъ волята си, този индивидъ ще си изработи толкова широкъ и кѫсъ носъ, колкото желае. Що се отнася до вашитѣ носове, това е вече свършенъ фактъ. Вие се намирате подъ влиянието на баща си и на майка си. Задъ баща ви се крие влиянието на хиляди поколѣния съ положителни сили. Задъ майка ви се крие влиянието на хиляди поколѣния съ отрицателни сили. Вие се намирате вече подъ влиянието на тѣзи сили. За да бѫдете свободни отъ тѣхното влияние, трѣбвало е още преди раждането си да не сте се свързвали съ тѣхъ, но да сте се свързали съ разумнитѣ природни сили. Веднъжъ сте се свързали съ вашитѣ дѣди и прадѣди, не остава нищо друго, освенъ да работите съзнателно върху себе си, да впрегнете ума, сърцето и волята си на усилена работа. Като работите по този начинъ, нѣма да забележите, какъ чувствата и мислитѣ ви постепенно ще се измѣнятъ, и вие нѣма да мислите и да чувствувате вече като вашитѣ дѣди и баби. Чъртитѣ на лицето ви ще се измѣнятъ, носътъ ви ще се продължи. Достатъчно е носътъ ви да се продължи съ единъ милиметъръ, за да видите, че волята ви е действувала. Ако можете да разширите носа си съ единъ милиметъръ, това показва, че усилията на волята ви не сѫ останали безрезултатни.

 

1923_01_17_f5.gif

 

Сега, ако около квадрата АСBD опишемъ окрѫжность, диагоналътъ АВ въ квадрата ще бѫде едновременно диаметъръ въ окрѫжностьта. Какво показва това? — Това показва, че можемъ да превръщаме, или да трансформираме силитѣ, енергиитѣ въ природата. Значи, диагоналътъ въ квадрата можемъ да превърнемъ въ диаметъръ на окрѫжностьта. Не е достатъчно само да превръщаме енергиитѣ, но ние трѣбва да ги измѣрваме, да имъ дадемъ математически изразъ. Диаметърътъ е равнодействуваща сила, която поставя всички точки отъ окрѫжностьта на еднакво разстояние отъ една вѫтрешна, централна точка, наречена центъръ на окрѫжностьта. Или, диаметърътъ е равнодействуваща сила, която поставя въ равновесие всички умствени, сърдечни и волеви сили. Диагоналътъ пъкъ е равнодействуваща сила, която показва, че човѣкъ може да пази равновесие въ себе си само въ четири точки. Четиритѣ точки сѫ четиритѣ тѣла, презъ които човѣкъ минава въ сегашната си еволюция. Следователно, когато кажемъ квадратъ, разбираме процесъ на развитие. Всѣка отъ странитѣ на квадрата представя едно отъ четиритѣ му тѣла: физическо астрално, умствено и причинно. Всѣко тѣло представя отдѣленъ свѣтъ, отдѣлно поле на действуващи сили. Диагоналътъ въ квадрата е равнодействуваща сила, която слиза отъ Божествения свѣтъ, за да уравновеси другитѣ сили на квадрата. Значи, диагоналътъ иде отъ посока В къмъ А, а не обратно.

 

Сега ви оставямъ да мислите върху квадрата безъ да се обезсърдчавате. Ако имате неясни нѣща, не се смущавайте. Всички неясни, неразбрани нѣща постепенно ще се разбератъ. Като се натъкватъ на нѣкои противоречия, мнозина казватъ: Тъй казалъ Господъ, такава е волята Божия и т. н. — Отде знаете, че волята Божия е такава? Не, разсѫждавайте, мислете дълбоко върху нѣщата, да си ги представите въ тѣхния първоначаленъ видъ и тогава се произнасяйте, каква е волята Божия, какво е казалъ Господъ и т. н.

 

Представете си, че изговаряте думата  „ишвара“, която е турска свещена дума. Единъ произнася правилно думата „ишвара“. Дойде втори, заличава първата буква, и остава думата „швара“. Дойде трети, заличава буквата ш, остава думата „вара“. На турски  „вара“ означава „лутане“. Значи, този човѣкъ ходилъ, луталъ се насамъ — натамъ. Какво намѣрилъ, като се луталъ? — Намѣрилъ изгубеното „иш“, което означава „работа“. Думата „ишвара“ означава сѫщество, което дава работа на хората. Когато хората загубятъ работата, т. е. „иш“, това сѫщество ги изоставя. Които не искатъ да работятъ, които не обичатъ работата, затриватъ слога „иш“ и започватъ да се скитатъ.

 

Казвате: Каквото Богъ даде, каквото Богъ каже, така ще бѫде. — Щомъ е тъй, Богъ е казалъ „ишвара“, т. е. ще работишъ. Ишвара е свещено име на Бога, на санскритски езикъ. То означава, че за всѣко нѣщо е нужно работа. Подъ думата „работа“ разбирамъ всичко онова, което умътъ, сърцето и волята вършатъ. Когато само сърцето чувствува, когато само умътъ мисли или когато само волята действува самостоятелно, като физическа проява, това не е работа. Обаче, когато действуватъ и тритѣ заедно, въ хармония съ великия Божественъ законъ, това е работа. Следователно, подъ „работа“ въ пълния смисълъ на думата се разбира хармония на проява между ума, сърцето и волята съ цель да осмислятъ живота. Работата подразбира още влагане на форма, съдържание и смисълъ въ живота.

 

За следния пѫть искамъ всички да проучите добре тази лекция. Въ нея сѫ посочени практически методи, които трѣбва да разберете, за да се ползувате отъ тѣхъ. Всѣка наука се осмисля, само когато има практическо приложение. Ако нѣкоя наука нѣма практическо приложение, тя се утаява въ подсъзнанието, т. е. складира се тамъ и дълго време остава неизползувана.

 

И тъй, като погледнете носа си, не се обезсърдчавайте, нито обвинявайте дѣдитѣ и прадѣдитѣ си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. То е подаръкъ, за който нищо не можете да кажете. Една българска пословица казва: „На харизанъ конь зѫбитѣ не се гледатъ“. Щомъ не сте доволни отъ това, което ви е дадено, трѣбва да работите върху себе си. Ако работите съзнателно върху себе си, ще ви се дадатъ упѫтвания, какъ да работите върху различнитѣ области на мозъка си, за да предизвикате дейностьта на умственитѣ си сили. По този начинъ ще внесете равновесие въ себе си. Срѣдата, въ която живѣете, е много груба и лесно може да ви извади отъ релситѣ на вашия животъ. Не си правете илюзии да мислите, че съ гранитна, или съ желѣзна воля можете да постигнете нѣщо. Диамантна воля се изисква отъ всички! Българинътъ има такава воля, само когато се заинати. Ако въ работата си би проявилъ такава воля, каквато въ ината, той би извършилъ чудеса. У българина е силна волята въ отрицателенъ смисълъ; той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда. Обаче, отъ две хиляди години насамъ евреитѣ минаватъ презъ голѣми изпитания, вследствие на което се смекчиха малко, станаха по-умни и започнаха да творятъ. Като знаете това, работете усърдно, за да изправите това, което миналитѣ поколѣния сѫ изкривили. Лицето, което носите, е плоскость, върху която е проектирана не само дейностьта на вашитѣ дѣди и прадѣди, но и на цѣли поколѣния, цѣли раси и епохи преди васъ.

 

Като ви давамъ тѣзи обяснения, трѣбва да ги използувате правилно. Да приемете новото знание, това не значи да изхвърлите старото. Старото знание ще остане у васъ като почва, като основа, върху която ще градите. Така постѫпва и природата. Умниятъ книжникъ вади богатство отъ старото знание и върху него, като основа, поставя новото. И така, отъ старото той създава нѣщо хубаво.

 

И тъй, работете съзнателно върху носа си, ако е кѫсъ и тѣсенъ, да го продължите и разширите поне съ единъ милиметъръ. Ако успѣете въ две години да постигнете този резултатъ, вие имате силна воля. Като норма за широчината на носа взимамъ 35 м. м. Презъ тѣзи две години ще мѣрите носа си, да видите, дали сте достигнали дадената мѣрка. Освенъ това число има още едно число —37 см. — разстоянието отъ срѣдата на ушитѣ до темето. Това число е норма. Който има тѣзи две числа въ себе си, той е устойчивъ човѣкъ, на него може да се разчита. Като изучавате тѣзи силови линии, ще видите, какви сѫ резултатитѣ, когато тѣзи две числа едновременно се намаляватъ или увеличаватъ, или ако едното число се увеличава, а другото намалява. Като правите различни изчисления, ще видите, колко сложни формули се получаватъ. Отъ това гледище азъ опредѣлямъ човѣка като сложна математическа формула. Щомъ е формула, всѣка формула има три вида разрешаване: умствено, чувствено и физическо или волево. Ще кажете, че човѣкъ е най-разумното сѫщество въ свѣта. Азъ пъкъ ще кажа, че човѣкъ е най-сложната математическа формула въ свѣта. Ето защо, споредъ мене, очитѣ, ушитѣ, устата, брадата, веждитѣ на човѣка представятъ математически и геометрически формули. Въ тѣзи формули има знакове, скоби, отношения.

 

Който знае тия нѣща, той може да решава всѣка математическа задача. Сложно нѣщо сѫ тия математически задачи. За да се реши една такава задача, нуженъ е изтънченъ умъ. За това се изискватъ редъ измѣрвания, редъ изчисления. Който иска да прави точни изчисления и измѣрвания, той трѣбва да си служи съ пергелъ, да намѣри и най-малкото отклонение отъ нормата. Ако не се правятъ точни измѣрвания, човѣкъ може да се излъже. На пръвъ погледъ нѣкой носъ изглежда дълъгъ. Като се измѣри, вижда се, че не е дълъгъ. За всѣко нѣщо човѣкъ трѣбва да има опредѣлена мѣрка, да познава сѫщностьта на нѣщата. Той трѣбва да знае ролята на всѣки удъ въ своя организъмъ. Велика задача е дадена на човѣка — да опредѣли ролята на всѣки свой удъ. Носътъ, запримѣръ, има едно предназначение, очитѣ — друго, ушитѣ — трето и т. н. При сегашното развитие на човѣка тази задача е мѫчно разрешима, но той трѣбва да работи, да я разреши.

 

Мислете върху диагонала въ квадрата и диаметъра въ окрѫжностьта, за да станатъ тия въпроси по-ясни. За следния пѫть направете резюме на тази лекция, за да придобиете повече свѣтлина въ съзнанието си.

 

Всички трѣбва да знаете следното: математиката не търпи много философствуване, много глаголствуване. Въ нея всичко е строго опредѣлено. Ако започнете да разправяте на геометрика, че между носа и веждитѣ има известно съотношение, трѣбва да му говорите съ часове, за да го убедите. Обаче, започнете ли да му доказвате това нѣщо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи съ вашето твърдение. Колкото да му говорите за линиитѣ на лицето, за съотношението между тѣхъ, той нѣма да ви разбере, докато математически не му докажете това нѣщо. Той ще ви изслуша, но въ края на краищата ще каже, че това е нѣкакво съвпадение. Какво показватъ извититѣ нокти на ястреба? — Неговата алчность, неговата хищническа природа. Той е извилъ ноктитѣ си, за да държи здраво жертвата. Когато хване жертвата си. никой не може да я освободи отъ неговитѣ нокти. Когато човѣкъ свие рѫката си на юмрукъ, съ това той иска да покаже, че никой не може да вземе отъ рѫката му това, което веднъжъ е сграбчилъ. Щомъ отпусне юмрука си, човѣкъ всичко дава. Съ това той казва, че не иска да държи нищо съ ноктитѣ си, т. е. не иска да държи жертвата въ юмрука си.

 

Всички движения, които човѣкъ прави, не сѫ произволни. Тѣ криятъ своя произходъ въ далечното минало на човѣка. На времето си тия движения сѫ били разумни и естествени, но днесъ, когато причината имъ е забравена, тѣ нѣматъ онова значение, каквото сѫ имали въ миналото. Днесъ ние виждаме, че нѣкой свива рѫката си, но защо я свива — не знаемъ. Въ движенията, въ свиването на рѫката липсватъ нѣкой нѣща, вследствие на което това свиване е изопачено. Нѣкой движения сѫ много естествени. Запримѣръ, когато викате нѣкого, вие движите рѫцетѣ си навѫтре, къмъ васъ. Когато пѫдите нѣкого, движите рѫцетѣ си напредъ. Когато крие нѣщо, детето туря рѫцетѣ си отзадъ, близо до слабинитѣ си.

 

Сега говоримъ за юмрука, но за следния пѫть пишете върху темата:  „Произходъ на юмрука“. Понеже никой авторъ не е писалъ по този въпросъ, вие кажете своето авторитетно мнение за юмрука. Ако пъкъ знаете, какво сѫ казали старитѣ хора за юмрука, пишете тѣхното мнение. Като говорите, или пишете за юмрука, ще знаете, че той представя проява на волята въ физическия свѣтъ. Първитѣ хора, които сѫ свили рѫката си на юмрукъ, това сѫ ковачитѣ, орачитѣ, копачитѣ, земедѣлцитѣ. Мислете по въпроса за юмрука и ще видите, де и какъ се е явила нужда човѣкъ да свие рѫката си на юмрукъ. Когато меси хлѣбъ, или когато пере, жената свива рѫката си на юмрукъ. Хваща дрехата, изстисква я, но рѫката ѝ се свива на юмрукъ. Ще мислете и ще изредите всички авторитети, които сѫ били причина да се свие рѫката на юмрукъ. После ще минете къмъ животнитѣ, и тамъ ще намѣрите подобно свиване. Отъ наблюденията ще видите, че алчностьта е причина за свиване рѫката на юмрукъ. Когато защищава нѣщо, човѣкъ свива рѫката си на юмрукъ; той го изнася вънъ и е готовъ да се бори. Сила е юмрукътъ за него. Той вѣрва въ тази сила. Като изгуби вѣра въ юмрука, той отпуща рѫката си и казва: Тази работа не може да се нареди по този начинъ. После пакъ свие юмрука си, пакъ го разпуща и т. н. Добре е понѣкога човѣкъ да свива рѫката си на юмрукъ, да се насърдчава. Кога? — Когато се е отчаялъ, обезсърдчилъ. Нека тогава свие рѫката си на юмрукъ, постави палецътъ отгоре и каже: Тази работа ще се нареди добре!

 

Палецътъ представя Божествения свѣтъ и законитѣ, които действуватъ въ този свѣтъ. Рѫката свита на юмрукъ, това значи: Вѣрвамъ, че тази работа ще се нареди споредъ законитѣ на Божествения свѣтъ. Значи, съ любовьта всичко мога да направя. Следъ това човѣкъ погледне къмъ показалеца си и казва: Вѣрвамъ въ своето благородство. После погледне къмъ срѣдния пръстъ и казва: Вѣрвамъ въ своята честность и справедливость. Когато погледне къмъ безименния си пръстъ, който е свързанъ съ слънцето, човѣкъ казва: Вѣрвамъ въ слънцето, което отоплява земята и праща свѣтлина. Като погледне къмъ малкия пръстъ, секретарьтъ на боговетѣ, той казва: Съ малкия си пръстъ се присъединявамъ къмъ останалитѣ пръсти, за да можемъ заедно да свършимъ работата си. — Това сѫ формули, съ които лесно можете да се справяте. Всичкитѣ планети се намиратъ на човѣшката рѫка. Всѣки пръстъ е свързанъ съ влиянието на една отъ планетитѣ. Като погледне на дланьта на рѫката си, човѣкъ вижда и други планети: Марсъ, Луна, Венера. Щомъ има всички планети на рѫката си, човѣкъ свива рѫката си на юмрукъ и казва: Сега вече мога да извърша всѣкаква работа. По този начинъ човѣкъ може да се поляризира.

 

Мнозина казватъ за себе си, че мислятъ право. Права мисъль е онази, която е свързана съ разумнитѣ сили на природата. Само така човѣкъ ще повѣрва, че показалецътъ му, запримѣръ, е свързанъ съ Божествения свѣтъ. Значи, силитѣ на неговия умъ се отправятъ къмъ Божествения свѣтъ.

 

Сега, като ученици, вие ще изучавате тия нѣща и ще ги прилагате въ живота си като методи за работа.

 

Т. м.

 Fir — für — fen.

 Tau — bi — aumen.

 

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

17 януарий, 1923 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×