Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1941_07_09 Невидимитѣ погрѣшки

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 05:57

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




Невидимитѣ погрѣшки

Добрата молитва.

Вениръ-Бениръ.

Противоречията, които сѫществуватъ въ живота.

Противоречията сѫществуватъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ. Противоречия въ единъ неорганизиранъ свѣтъ не сѫществуватъ. Въ изкуството, въ художеството сѫществуватъ противоречия. За най-малката погрѣшка, която ще направишъ, веднага казватъ: „Главата не е направена добре или въ лицето има погрѣшка, или въ тѣлото, или въ очитѣ има погрѣшка или въ ушитѣ“. Погрѣшки сѫществуватъ и въ музиката, въ пѣенето. Въ обикновения шумъ нѣма погрѣшки. Всичкитѣ хора сѫ свикнали да живѣятъ въ единъ уреденъ животъ. Виждатъ погрѣшката, но кѫде е погрѣшката – не знатъ. Запримѣръ казвате, че нѣкой човѣкъ е слабъ. Какво подразбирате? Или казвате, че слаба му е паметьта. Въ какво седи слабата паметь? Какъ ще го обясните? Нѣкой казва: „Азъ много помнѣхъ, сега не помня“. Вие, които говорите, съ колко думи говорите? Всичкитѣ списатели не употрѣбяватъ еднакви думи. Шекспиръ е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди. Когато четете Шекспиръ, трѣбва много думи да търсите въ речника. Той употрѣбява нѣкои думи, на които вие не знаете значението.

Да кажемъ вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината кѫде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича отъ нервната система на мозъка, може да произтича отъ симпатичната нервна система на тѣлото. Центърътъ на симпатичната нервна система се намира надъ пѫпа на човѣка отгоре. Той е стомашниятъ мозъкъ, който се занимава съ низшитѣ функции на храносмилането. Азъ го наричамъ това симпатиченъ центъръ. Тамъ се привличатъ нѣщата. Мозъчниятъ центъръ е динамиченъ. Сега казвате: „Симпатиченъ човѣкъ“. Какво значи „симпатия“? Симпатичниятъ човѣкъ винаги привлича. Когато симпатичната нервна система е слабо развита, той е сприхавъ. Когато тя не е развита, когато не е въ нормално състояние, човѣкъ постоянно се дразни за най-малкитѣ нѣща. Казва: „Не се дразня“. Влѣзе единъ трънъ въ крака, ти ще стѫпишъ, чувствувашъ болка, симпатичната нервна система ще чувствува, че болка имашъ. Казва: „Не му мисли“. – „Какъ да не мисля?“ Този трънъ трѣбва да извадишъ изъ крака си. Докато ти свикнешъ съ него, ще ти направи пакость.

Сега направите една погрѣшка. Има погрѣшки, малки като циганскитѣ търне, има погрѣшки като тия голѣмитѣ търне глоговетѣ. Това е само изяснение. Казвамъ: Когато хората дойдатъ въ едно организирано общество, запримѣръ религиозниятъ животъ е високо организиранъ животъ не тъй, както се проявява на земята. Защото въ това отношение нѣма сѫщество на земята, което да нѣма религиозно чувство, макаръ сегашнитѣ хора да разглеждатъ религията само въ човѣка. Всичкитѣ сѫщества иматъ религиозно чувство. Ти имашъ баща и майка, ти имашъ религиозно чувство къмъ бащата и майката. Хората трѣбва да се обичатъ преди да сѫ дошли на земята. Какъ ще го обичате? Какъ трѣбва да се обичате? Вие започнете съ една неорганизирана работа. Щомъ дойде до обичьта, какво трѣбва да бѫде? Нѣма законъ въ свѣта, който да ти покаже какъ трѣбва да обичашъ. Вземете единъ музикантъ, казва: „Трѣбва да пѣешъ добре“. Какъ трѣбва да пѣе – ухото ще разправя. Учительтъ казва, че ясно трѣбва да бѫде. Ухото ще покаже ясното пѣене. Но меко трѣбва да бѫде. Пакъ ухото трѣбва да различи. Ако тази ципица не е правилно развита, много мѫчно може да се справите съ самия животъ. Вие били ли сте нѣкой пѫть въ положението да кажете, че не можете да търпите? Тукъ гледамъ – нѣкои кипватъ. Ако ти си войникъ, каквато дисциплина иматъ военнитѣ, ти можешъ ли да кипвашъ? Тамъ може да ти теглятъ куршума. Тукъ нѣма куршумъ. Ще кажете: „По любовь“. Че трѣбва да те обичатъ по любовь. Каква любовь е тази? Любовьта е най-висшиятъ организиранъ животъ. Тамъ ти самъ се сѫдишъ. Самъ си законъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ – азъ съмъ самъ законъ, самъ се сѫдя. Толкозъ справедливъ съмъ, че не позволявамъ нито най-малка погрѣшка. Сега, като говоримъ за погрѣшкитѣ въ живота, казвате: „Безъ погрѣшки не може ли?“ Може безъ погрѣшки. Не можешъ да бѫдешъ бояджия, докато не се оцапашъ съ боя. Даже художницитѣ, които седятъ съ своята мантия, съ четкитѣ, колкото и да сѫ внимателни – се ще се оцапатъ нѣкѫде, ще остане малко леке по дрехитѣ имъ. Нѣкои сѫ внимателни. На нѣкои постоянно виждашъ по дрехитѣ лекета. Други, безъ да сѫ художници, виждашъ дрехитѣ имъ оцапани. Нѣкои, като вървятъ, по гърба имъ има каль. Тази каль, която хората хвърлятъ, опредѣля характера имъ какъвъ е. Азъ съмъ срѣщалъ само единъ човѣкъ въ България, който въ кално време като ходи – каль да не падне по дрехитѣ му и обущата му. Въ Шуменъ бѣше, когато правѣхъ своитѣ изследвания, казватъ ми: „Този човѣкъ никога не се окалва, тъй внимателно ходи“. Но той като походи 4–5 крачки, извади си кърпата, очисти се. Тъй внимателно върви, стѫпя по камъчетата, нѣма никаква каль по обущата. Други не съмъ виждалъ като него. На 10–15 крачки ще извади кърпичката си да си очисти обущата.

Въ живота е потрѣбна вѫтрешна хармония, която да имаме къмъ Бога. Имате едно понятие за Бога: Богъ е Любовь. Повече е. Думата „любовь“ е опакавка. Две сѫщества се обичатъ, започватъ да се извиняватъ. Като обичашъ нѣкого, каквато погрѣшка направишъ – ти я заличавашъ. Но туй заличаване не прави обикновеното сѫщество, любовьта ги заличава, но и погрѣшкитѣ започватъ да заличаватъ любовьта. Дойдете после до състояние, казвате: „Едно време го обичахъ, сега не го обичамъ“. Какво значи това? – „Едно време ясно четѣхъ, сега 50–60 години станахъ (и) недовиждамъ, турихъ очила“. Че едни очила, че двойни очила, пъкъ очитѣ отслабватъ и най-после и очилата не помагатъ. Когато очитѣ отслабнатъ, кои сѫ причинитѣ за отслабването на очитѣ? Сега азъ правя една аналогия, едно сравнение. За да знаемъ какъ да възпитаваме ума си, за да знаемъ какъ да възпитаваме сърдцето си, умътъ и сърдцето сѫ два голѣми източника, които зависятъ до известна степень отъ насъ. Има нѣща, които не зависятъ отъ насъ. Въ малкитѣ проявления ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Когато очитѣ не се употрѣбяватъ – тѣ отслабватъ. Ние, съвременнитѣ хора, си движимъ врата. Вратътъ е много уякналъ, очитѣ седятъ въ едно статично положение. 20–30 години като искашъ да видишъ нѣщо, не си обръщашъ очитѣ, но обръщашъ врата си. Очитѣ отслабватъ. Нѣкой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очитѣ ми“. Казвамъ: Ти движишъ повече врата, отколкото очитѣ. На очитѣ ще дадешъ работа. Не обръщай врата, но обърни очитѣ си, за да видишъ настрани. Обърни очитѣ си безъ да обръщашъ врата си. Нѣкой ще каже: „Ишеретъ дава“. Безъ да движишъ очитѣ си, не давашъ ли ишеретъ? Ишеретътъ не е въ очитѣ, той е въ човѣшкия умъ. Когато мислишъ едно и вършишъ друго, това е ишеретъ. Ишеретътъ не е българска дума, но е съдържателна. После, щомъ отслабнатъ очитѣ – недовиждашъ, нѣкѫде ще се блъснешъ по пѫтя. Вечерно време недовиждашъ, днесъ се блъснешъ, утре се блъснешъ. Нѣкой пѫть може да създадешъ много голѣма злина на себе си. Синца, като станете сутринь, затворете си очитѣ безъ ишеретъ, безъ да знаете. Обърнете си очитѣ нагоре, да вземете единъ ѫгълъ.

Окото трѣбва да се обърне нагоре, или да обърнешъ окото надолу, или като затворишъ окото – да го обърнешъ настрани. Съ затворени очи да се стараешъ, да можешъ да видишъ нѣщо нагоре или въ една, или въ друга страна. Вие може да направите единъ малъкъ опитъ. Нѣкои очи сѫ отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че следъ единъ месецъ ще има едно малко подобрение. Защо на нѣкои очитѣ сѫ съвсемъ осакатени? Нѣкои трѣбва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щомъ очитѣ ти отслабнатъ, съ този процесъ на отслабване на очитѣ, ти започвашъ да не довиждашъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, започвашъ да осакатявашъ онзи центъръ. Наричатъ го Божествена справедливость, съвесть го наричатъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, този центъръ отслабва. Направишъ втора, трета, четвърта – свиквашъ, започвашъ да недовиждашъ. Онѣзи, които иматъ хубави очи, справедливи, веднага ще видятъ погрѣшката си. Обичашъ нѣкого, ти го извинявашъ. Не го обичашъ, не го извинявашъ. Онзи, когото не обичашъ, погрѣшката е много голѣма. На какво основание? Онзи, когото обичашъ, погрѣшката е малка. Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Нѣкои хора има много справедливи.

Единъ американски адвокатъ, на когото единъ неговъ приятель направилъ една погрѣшка, той трѣбвало да го сѫди. Осѫжда го за погрѣшката на една доста голѣма глоба, но понеже неговиятъ приятель нѣмалъ пари, той му плаща глобата. Ако го извини по закона, ще се мѫчи. Той като сѫдия го осѫжда, но сѫщевременно той му плаща глобата. Вие ще кажете: „Не е ли глупава тази работа?“ Той за себе си го прави, защото ако не го осѫди – ще се мѫчи, че направилъ лицеприятие. Като изпълнилъ закона – той е доволенъ. Сѫщевременно той плаща глобата. Казвамъ: Считамъ тази постпѫка за хубава. Ти приятеля си по законъ ще го осѫдишъ, сѫщевременно ще платишъ глобата. Да бѫде доволенъ и приятельтъ ти, и ти. Като осѫдишъ приятеля си, той ще бѫде малко недоволенъ отъ тебе, но като платишъ глобата, той ще види, че въ тебе има приятелство. Ако го осѫждашъ, казвашъ: „Мислѣхъ, че въ него има приятелство“. Всичкитѣ хора другояче разсѫждаватъ:„Пъкъ мене той ме осѫди по най-голѣмата глоба“. Има малки глоби, има и голѣми глоби.

Казвамъ: Започнете да изправяте погрѣшкитѣ си. Не изправяйте погрѣшкитѣ, които хората виждатъ. Изправяйте погрѣшкитѣ, които хората не виждатъ. Ако ти изправишъ погрѣшкитѣ, които хората виждатъ, тамъ законътъ ще те хване, ще те теглятъ презъ сѫда. Направишъ една погрѣшка, която законътъ хваща – веднага въ затвора. Какво ще се изправяшъ? Като направишъ една погрѣшка по законъ, ти може би 3–4 години ще лежишъ въ затвора. Вие не се занимавайте съ тия погрѣшки. Вие изправяйте погрѣшкитѣ, които законътъ не хваща. Онѣзи погрѣшки, които законътъ хваща и хората виждатъ, ти, искашъ–не искашъ, ще се изправишъ.

Казвамъ: Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрѣшки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Богъ е още по-строгъ. Отъ този, американския сѫдия, е още по-строгъ. Той прощава, но той ще ви наложи най-голѣмото наказание. За всѣка една погрѣшка ще ти наложи най-голѣмото наказание. Направишъ една погрѣшка, никой не знае, законътъ не те хваща. Отъ невидимия свѣтъ ще дойде нѣкой, ще каже. Ти въздъхнешъ, мѫчи те нѣщо. Поправи погрѣшката. Казвашъ: „Никой не знае“. Поправи погрѣшката, защото ако хората знаятъ, ще влѣзешъ въ затвора. Сега отъ любовь поправи погрѣшката. Поправи малката погрѣшка, докато е малка. Другояче ще дойде голѣмата. Като я поправишъ, веднага утихне съзнанието, ти чувствувашъ едно облекчение. Духовниятъ свѣтъ е добъръ въ това отношение, че като поправишъ една погрѣшка, въ невидимия свѣтъ има законъ. Всѣки, който поправя погрѣшката, има възнаграждение. Като поправя погрѣшката, тогава не го сѫдятъ. Не иска да поправи погрѣшката, искатъ да го пратятъ на земята, да го сѫдятъ. Въ другия свѣтъ погрѣшки нѣма. Пъкъ и тукъ нѣма законъ за доброто. Направишъ нѣкое добро, никой не обръща внимание. Направишъ една погрѣшка, има законъ. Ще кажешъ на кое основание ти си направилъ една погрѣшка. Въ невидимия свѣтъ има законъ за поправяне на погрѣшкитѣ. Щомъ поправишъ погрѣшката, веднага ще почувствувашъ една вѫтрешна радость.

Та казвамъ: Каква е погрѣшката въ единъ хоръ, че нѣкой не взелъ фа-то, както трѣбва? Взелъ го половинъ тонъ по-надолу или половинъ тонъ по-нагоре. Намалилъ трептенията, раздвижилъ въздуха по особенъ начинъ и веднага капелмайсторътъ погледне го строго и каже: „Така не се взема фа“. Капелмайсторътъ или учитель по музика, или нѣкой диригентъ, колкото ухото е по-развито, толкова е по-строгъ. Пъкъ има нѣкои учители по музика, които взематъ толкозъ вѣрно, колкото и другитѣ.

Та казвамъ: Вѫтрешнитѣ погрѣшки трѣбва да се изправятъ, за да може човѣшкиятъ умъ правилно да се развива и човѣшкото сърдце да се развива правилно. Всички ние си пакостимъ. Въ съвременнитѣ вестници постоянно само за престѫпления – това направилъ единъ престѫпникъ, онова направилъ, този открадналъ – все престѫпления. Накѫдето ходишъ, слушашъ само отрицателни работи. При това положение човѣкъ постоянно се енервира. Питате: „Какъ ще се оправи свѣтътъ?“ Никой не може да ви каже какъ ще се оправи свѣтътъ. Днесъ какво ще бѫде времето? Днесъ небето бѣше облачно, облаци има. Имаме ли власть да кажемъ: „Да се махнатъ тия облаци“? На червения цвѣтъ не можемъ да му кажемъ да се махне. Червениятъ цвѣтъ показва какъвъ ще бѫде вѣтърътъ. Ако червеното е много силно, вѣтърътъ ще бѫде силенъ. Ако червеното е по-слабо, вѣтърътъ ще бѫде слабъ. Казвашъ: „Какво ме интересува?“ Ами ти си пѫтникъ, искашъ да минешъ презъ планината. При червения цвѣтъ нѣма да можешъ да минешъ, понеже вѣтърътъ може да те отбие. Когато небето е червено много, нѣма да минешъ презъ планината. Когато небето е червено, ще минешъ презъ гората, тя ще те защищава. Кога вѣтърътъ ви духа? Когато направишъ погрѣшка, вѣтърътъ ви духа. Когато нѣмашъ погрѣшка, вѣтърътъ не те духа. Сега трѣбва да се научите защо трѣбва да ви духа вѣтърътъ. Знаете какво благо донася вѣтърътъ на растенията, на растителното царство. Тия растения сѫ много мързеливи, толкозъ мързеливи, че едно растение като го посѣешъ, за 100 години като се движи, едва изходва два метра мѣсто. Дървото въ сто години два метра ще изходи. Ако единъ човѣкъ въ сто години изминава два метра, какъ ще го видите? Той ще бѫде на едно мѣсто, нѣма да видите никакво движение. Питамъ: Какво преобразувание ти правишъ въ себе си? То е преобразуванието, както дърветата. Въ сто години колко погрѣшки ще поправишъ? Само две погрѣшки ще поправишъ, а тѣ сѫ сто погрѣшки. Сто години, като живѣешъ, и всѣка година като поправяшъ по една погрѣшка, ще можешъ да ги поправишъ. Ако не я поправишъ, тази погрѣшка си остава съ тебе и въ следното прераждане, като дойдешъ на земята – не можешъ да изправишъ погрѣшката. Имашъ да давашъ нѣкому, обещалъ си. Или обещалъ си нѣкакво морално задължение. Представете си, че вие сте направили нѣкакво престѫпление, убили сте нѣкого. Умирашъ, въ оня свѣтъ отивашъ. Казвате: „Ще го сѫдятъ“. Въ оня свѣтъ за престѫпления не сѫдятъ. Ако си добъръ човѣкъ, ще идешъ въ оня свѣтъ. Ако си лошъ, ще останешъ тукъ на земята. Та по нѣкой пѫть вие мислите за оня свѣтъ това, което не е. Когато една майка прати своя синъ Драганчо, Драганъ – каквото име и да взема, се може да засегна нѣкого – праща своя Драганчо въ странство. Майката много обичала своя синъ, че не могла да го прати. Бащата решилъ да го прати, да се учи. Свършилъ гимназия, за да следва университета го пращатъ. Тя плаче и казва: „Драганчо, майка, какъ ще се раздѣлимъ? Не мога, Драганчо“. И той обичалъ майка си, и нему не му се ходило въ странство. Бащата искалъ да го прати. Отиватъ на гарата, майката прегръща сина си, казва: „Кога ще се видимъ?“ Качва се на трена синътъ. Обаче Драганчо слиза отъ трена и преди майката да се върне въ кѫщи, той се връща. Като го вижда, майката казва: „Синко, свърши ли?“ А той никакъ не е ходилъ. Вижда го въ кѫщи, не иска да ходи да се учи въ странство.

Ако правимъ погрѣшки, които не можемъ да ги поправимъ, какъ ще се оправимъ? Азъ говоря за невидимитѣ погрѣшки. За тия, видимитѣ, съ законъ ще ги оправимъ. Не говоря за погрѣшки, за които всѣки може да ти напомни. Азъ говоря за погрѣшки, за които никой не подозира. Тѣхъ като изправи човѣкъ, по-лесно ще изправи и другитѣ. Голѣмитѣ погрѣшки се дължатъ на малкитѣ. Като изправимъ малкитѣ погрѣшки, които никой не вижда, и голѣмитѣ лесно се изправятъ. Когато не можемъ да изправимъ невидимитѣ, дето никой не може да види, и другитѣ по-мѫчно ще изправимъ. На единъ светия му донасятъ малко хлѣбъ, една пита. Нѣкой пѫть на светиитѣ носятъ хлѣбъ. Дойде нѣкой и му иска хлѣбъ. Ако не иска да даде, то е погрѣшка. Не може да каже, че нѣма хлѣбъ – то е лъжа. Или пъкъ като дойде да му иска, той ще му даде изгорѣлото, черния хлѣбъ. Това го считатъ за престѫпление, мѫчи се, че не далъ хубавъ хлѣбъ. Може би цѣла седмица да нѣма миръ защо далъ изгорѣлото на човѣка. Той цѣла седмица не може да се освободи, че проявилъ егоизъмъ. Светията ще вземе най-хубавата страна на хлѣба и ще даде, а за себе си ще остави изгорѣлото, хубавото ще даде. Като даде хубавото, усѣща се доволенъ. Нѣкой пѫть цѣла пита може да даде.

Та казвамъ: Едно голѣмо благо е човѣкъ да изправя малкитѣ си погрѣшки. Човѣкъ, който се занимава съ изправянето на малкитѣ си погрѣшки, става здравъ, очитѣ му сѫ здрави, ушитѣ му сѫ здрави, дишането му е здраво. Човѣкъ, който изправя всичкитѣ си погрѣшки, е здравъ. Болеститѣ се дължатъ на погрѣшкитѣ. Ако ти си деликатенъ човѣкъ, най-малкото полъхване на вѣтъра може да те простуди. Нѣкой пѫть азъ се чудя, като привеждамъ нѣкой примѣръ – засягатъ се нѣкои. Въ езика си ще употрѣбишъ една дума, отъ която хората се сърдятъ. Казвамъ: Дойде ти една дума на езика, като я кажешъ – угрубявашъ езика си. Кажешъ една дума хубава, пъкъ не е изразителна. Колко пѫти въ годината трѣбва да употрѣбишъ думата „смахнатъ“ или думата „недодѣланъ“? Колко пѫти трѣбва да я употрѣбишъ? Ако употрѣбишъ думата „недодѣланъ“ за единъ камъкъ – иди-дойди, но ако употрѣбишъ за едно дърво одѣлано – тогава вече кое е по-хубаво? Камъкътъ, като е одѣланъ, е по-хубавъ. Но дървото, като е одѣлано, не е хубаво. Дървото е за предпочитане да е неодѣлано. За насъ одѣланото дърво е на мѣсто, но за самото дърво като го одѣлатъ хората – не му е така добре. Казвамъ: Не се стремете да одѣлате хората. Въ съзнанието ви трѣбва да има това. Оставете всѣки човѣкъ самъ да се оправя. Много лошо е, когато нѣкой пѫть искаме да изправимъ погрѣшкитѣ на нѣкого. Азъ като обичамъ единъ човѣкъ, като направи една погрѣшка, не може да му помогна. Направи той една погрѣшка, може да го обичамъ, но моята обичь не може да премахне болката, която му се причинява въ дадения случай. Да кажемъ изкълченъ или счупенъ е кракътъ му. Може ли да му помогна? Може да му помогна, ако мога добре да му поправя кракътъ. Той направи една погрѣшка, нѣма законъ, който да го сѫди, но болката, която чувствува, не може да се освободи. Казва: „Не ме ли обичашъ?“ – „Обичамъ те, но не мога да премахна болката ти“. Нѣкои лѣкари се ухитряватъ, турятъ наркотични срѣдства, ще направи операцията. Онзи нѣма да чувствува болката. Следъ операцията болката се удвоява. Природата е толкозъ умна, че наказанието, което иска да ни наложи за изправление на една погрѣшка, не може да го избѣгнемъ, понеже съ туй наказание тя ни изправя. Когато азъ страдамъ, подразбирамъ, че въ нея има едно сѫщество вънъ отъ мене. Казва: „Поправи тази погрѣшка“. Ако ти не искашъ да я поправишъ, азъ ще я поправя.

Казвамъ сега: Подчинявайте се на вѫтрешния законъ да поправяте не вашитѣ видими погрѣшки, но невидимитѣ погрѣшки. Онзи човѣкъ, който знае да поправя своитѣ невидими погрѣшки, той е силенъ човѣкъ. Преди нѣколко деня идатъ да ми разправятъ, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Казвамъ: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрѣшка. – „Защо?“ Направена е погрѣшката. Нѣкой ударилъ нѣкого. Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ. Питамъ: Ти защо го удари? – „Не съмъ“. Че азъ по нѣкой пѫть, като хвана една муха, правя погрѣшка. Хвана нѣкоя муха, не я обичамъ, изъ прозореца не я пущамъ, но като отворя прозореца я хвърлямъ навънъ. То е вече една вѫтрешна погрѣшка. Тя ще хвръкне, нѣма да падне, но въ самото хвърляне има нѣщо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи ѝ: „Колко си хубава“. Разходи се навънъ. Тукъ, на рѫката, трѣбва да я туря, да я погладя, да ѝ кажа: „Хвърчи навънъ, да те видя какъ хвърчишъ“. По нѣкой пѫть я хващамъ, не я турямъ на рѫката, но я хвърлямъ навънъ. Никой не ме видѣлъ. То е една малка погрѣшка. Днесъ хвана една и я хвърля, утре друга, трета, четвърта. По нѣкой пѫть дрехата не е огладена, ти я теглишъ. То е погрѣшка. Или пъкъ дръпнешъ нервно. И то е погрѣшка, нѣмашъ търпение. Погледни на дрехата, считай, че е сѫщество, което те слуша. Може да ти причини нѣкаква болка, искамъ малко да те изтегля. Хванешъ рѫката, теглишъ го. Нѣма никаква погрѣшка. Тогава какво трѣбва да се прави? Малка погрѣшка, изтеглишъ дрехата, скѫсашъ дрехата, после започнешъ да сѫдишъ, че този дрехарь не е направилъ дрехата хубаво. Скѫсана е дрехата, не е хубаво ушита. Изгърбишъ се, нѣкоя дреха имашъ, носишъ 4–5 години, тогава си я правилъ, сега си се прегърбилъ. Причината не е въ дрехата, но въ тебе. Ами че забелязвамъ нѣкои отъ васъ много започнахте да се прегърбвате. Не се позволява духовниятъ човѣкъ да бѫде прегърбенъ. Нѣмашъ никакъвъ товаръ и си се прегърбилъ. Не се позволява. Казватъ: „Старостьта“. Не е старостьта, (а) немърливостьта. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Богъ е горе, Богъ е долу“. На земята като стѫпишъ, нѣма да казвашъ: „Господь е горе, Господь е долу“. Дето стѫпишъ, краката ти трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако излѣзешъ отвънъ да ходишъ, ще си измиешъ краката. Гледамъ нѣкои отъ васъ не си миятъ краката. Споредъ този законъ трѣбва да си умиешъ краката и тогава да ходишъ по тревата. Вие изувате обущата си и съ нечисти крака ходите по тревата. Казвате: „Лечебно е“. Погрѣшка е това. Ще си измиешъ краката хубаво. Съ много студена вода, ако умиешъ краката си – пакъ е погрѣшка. Ако водата е много топла – пакъ е погрѣшка. Ще си умиешъ краката съ такава вода, че краката да сѫ доволни. Ще идешъ да се разходишъ по тревата съ чисти крака. Ти по тревата съ нечисти крака нѣма да ходишъ. Като ходишъ съ нечисти крака, гледашъ – тревата пожълтѣла.

Сега нѣкои казватъ, че иматъ моралъ. Стѫпилъ съмъ на едно цвѣте. Погрѣшка е. Не съмъ внимателенъ. Туй цвѣте тамънъ излѣзло да се покаже нѣщо и азъ съмъ стѫпилъ. По нѣкой пѫть подигна го и казвамъ: Ще ме извинишъ. Стѫпя отгоре на цвѣтето, казвамъ: Много съмъ занятъ. Нѣма никаква философия въ това. Каква философия има? Кой е създалъ свѣта? Че каква философия има въ това, кой е създалъ свѣта? Да му мисли онзи, който го е създалъ. Азъ, което съмъ създалъ, за него ще мисля. Ако искамъ да зная, ще ида да го питамъ, той ще ми каже кой го е създалъ.

Казвамъ: Когато започнете да изправяте малкитѣ, невидимитѣ погрѣшки, за които нѣма законъ, тогава никаква карма не се образува. Отъ тия погрѣшки се образува кармата. И да ги поправяшъ, и да не ги поправяшъ – никой не те сѫди. Този, който не поправя своитѣ невидими погрѣшки, пакъ го приематъ въ невидимия свѣтъ. Но като идете, онѣзи, които нѣматъ желание да поправятъ невидимитѣ погрѣшки, като те видятъ, ще се усмихнатъ. Като се усмихнатъ, ще знаешъ, че те казватъ: „Този не се е научилъ да поправя погрѣшкитѣ“. Тѣ не говорятъ навѫсено, но весело. Казвашъ: „Много весело ме приеха“. То е признакъ, че ти не искашъ да поправяшъ погрѣшкитѣ си. Затуй въ религията казватъ: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрѣшка“. Стѫпилъ съмъ на единъ цвѣтъ, изулъ съмъ обущата си и съ нечисти крака ходя по тревата. После съмъ окалѣлъ краката си, пъкъ не съмъ измилъ краката си. Накаралъ съмъ другитѣ хора да ми миятъ краката. Разболѣлъ съмъ се и искамъ другитѣ хора да ме лѣкуватъ. Че си се разболѣлъ, то е погрѣшка и ти очаквашъ другитѣ да ти помагатъ. Сготвятъ ти хубаво ядене, разгнѣвишъ се, казвашъ: „Такова ядене!“ Най-първо, като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Погрѣшката е моя“. Вие въ болестьта си, гледамъ, всички сте страхливи. Щомъ дойде болестьта – тичате при лѣкарь. Хубаво, нѣмамъ нищо противъ това, но ти ще идешъ при единъ лѣкарь, той не може да ти помогне. Ще викашъ втори, трети, четвърти, пети лѣкарь. Кой лѣкарь може да ти помогне? Азъ да ви дамъ правилото: Не отивай при лѣкарь, когото не обичашъ. Иди при нѣкой лѣкарь, когото обичашъ. Да, има нѣщо, което те привлича. Погледнешъ – имашъ довѣрие. Въ тебе да има една вѫтрешна връзка, симпатия. Този лѣкарь, безъ да ти даде лѣкарство, ще ти помогне. Ако нѣкой пѫть се лѣкувате, идете при нѣкой вашъ приятель, който ви обича и когото вие обичате, всѣкога може да ви помогне. Любовьта, въ туй отношение, е най-добриятъ лѣкарь. Идете между хора, които ви обичатъ. Дружете съ хора, които ви обичатъ и ще бѫдете здрави. Щомъ ходишъ между хора, които не обичашъ – ти губишъ. Като излизашъ – пакъ сѫщото правило. Минавай по пѫть, който обичашъ – ти си свободенъ. Като минавашъ по пѫть, който не обичашъ – правишъ пакость на себе си. Тръгни, избери най-хубавиятъ пѫть, по който да минешъ. Минавашъ изъ една местность, избери най-хубавата местность. Когато си вѫтрешно свободенъ. Когато е по команда – то е другъ въпросъ. Но когато си свободенъ, не минавай отдето и да е. Не чети книга, която не обичашъ. Не рисувай предметъ, който не обичашъ. Не пѣѝ пѣсень, която не обичашъ. Изучавай пѣсень, която обичашъ. Сѫщевременно рисувай нѣщо, което обичашъ. Никога не прави това, което не обичашъ. Щомъ имашъ малко неразположение – не прави това. Когато искашъ да миешъ паницата си, не цапай рѫката си. Не си осакащай рѫката си, не мий паницата си съ рѫка. Вие, когато се миете, вие сте много груби. То е престѫпление. Вие, като се миете, търкате очитѣ си. Тъй не се чисти. Дветѣ очи за тебе ще бѫдатъ първокласни светии, ще ги пипашъ внимателно. Ти ги търкашъ силно, то е престѫпление. Ти нѣкѫде се чешешъ. Не се прави така. Никакво почесване. Или ще вземешъ грубо да се решишъ – то не става така. Като си чешешъ косата, ще си кажешъ, че това сѫ антени на главата. Ти като се чешешъ, може да развалишъ свѣта. Изтеглишъ десеть–петнадесеть косъма, ти вече си направилъ престѫпление. Вие сега всички се стремите да изправите погрѣшкитѣ си, не, които законътъ ги хваща. Тия погрѣшки сѫ неизправими, тѣхъ законътъ изправя. Какъ ще си чешешъ косата? Нѣкой пѫть имате навикъ да турите пръста си въ ухото си и силно го тръскате. Сега азъ като го правя и ви показвамъ – правя погрѣшка. Ушитѣ ми казватъ: „Защо ни излагашъ? Какво сме ние виновати“. Какво съмъ виноватъ, че тѣ не слушатъ – правятъ погрѣшка.

Като станешъ сутринь, ще отпуснешъ сърдцето си, ще обърнешъ ума си къмъ Бога, ще кажешъ: „За какво Ти ме създаде, Господи?“ Ще оставишъ ума си спокоенъ, ще оставишъ всичкитѣ противоречия, да се отпусне лицето ти, очитѣ ти, всички да приематъ Божието благословение. Цѣлото тѣло да бѫде свободно, че всичко въ тебе да почувствува, че има единъ господарь, който разбира Божия законъ. Сега усѣщашъ краката си натегнати, рѫцетѣ си натегнати, не знаешъ какъ да си помогнешъ. Ти си първиятъ лѣкарь. Въ себе си вѫтре ще дадешъ свобода на всичкитѣ органи, на очитѣ, на ушитѣ, 10–15 минути всичко да е на мѣсто. Като излѣзешъ – да се зарадвашъ, че си постѫпилъ добре. Ако река да пѣя на дебело – правя погрѣшка. Какво право имамъ да викамъ? Махнешъ съ рѫката си грубо – погрѣшка е. Свивашъ си веждитѣ – погрѣшка е. Спокойно да погледнешъ, нищо да те не смущава. Двама души се биятъ – стой настрана, гледай, не вземай участие. Двама силни хора какво ще примирявашъ? Ако си по-силенъ отъ двамата, хвани ги и двамата, раздѣли ги, кажи: „Не е хубаво да се биете“. Щомъ си слабъ, гледай какъ се биятъ силнитѣ хора. Вие искате методи за възпитание. При съвременнитѣ методи на възпитание свѣтътъ ще бѫде, както сега. Законъ има и трѣбва да има. И неволи ще има.

Трѣбва да дойдемъ до погрѣшкитѣ, които никой не вижда. Само Господь ги вижда въ насъ. Да започнемъ да ги изправимъ. Да започнемъ добре, внимателно да се обхождаме съ косата си. Не че е грѣхъ, ако скубемъ косата си, никакъвъ грѣхъ не е. Като туришъ рѫцетѣ си отгоре на главата, нищо не се постига. Като четете Стария заветъ, ще видите какво пророцитѣ сѫ писали, ще видите тия погрѣшки. Иеремия казва: „Това Господь, онова Господь“, но като дойде – той самъ плака. Ако ние поправяме нашитѣ невидими погрѣшки, ако всичкитѣ хора така биха се възпитавали, ако всичкитѣ възпитатели, учители, ако всичкитѣ бащи и майки, и синове, и дъщери, слуги изправиха тия погрѣшки, които никой не вижда, то е именно онзи, съвършениятъ животъ, къмъ който ние се стремимъ.

Тогава казвамъ: Сутринь, като станешъ, отправи ума си къмъ Бога, да направите връзка съ този, съвършения животъ. Тогава погледнете къмъ растителното царство, къмъ земята, къмъ всички тия тревици, които растятъ. Къмъ всичко туй Божественото съзнание е толкозъ внимателно, че Господь гледа всѣка тревица. Дето има, на всичко туй иска да се даде съответни условия. Неговото съзнание е така поставено, че Той постоянно поправя погрѣшкитѣ на хората. Тамъ, дето нѣкой е миналъ, стѫпилъ нѣкоя тревица, тази тревица страда – Той веднага поправя. Той всичко туй поправя и не търси престѫпника. Той не пита кой е миналъ, не търси виновника. Може да е миналъ нѣкой волъ – Той ще поправи погрѣшката. Нѣкоя птичка може да е кацнала, и тя е направила погрѣшка. Богъ е сѫществото, Който всѣкога, когато въ насъ имаме една тежесть, Той поправя. Ние искаме по механически начинъ да поправимъ. Нищо така не се поправя. Както Той поправя, така и ние трѣбва да поправяме. Да бѫдемъ герои на търпението. Ние не можемъ да носимъ най-малкитѣ страдания. Имайте си едно огледало и сутринь, като станете, оглеждайте се.

Всички вие имате една идея за онзи свѣтъ. Казвате: „Да се освободя отъ тѣлото“. Ако това тѣло, което Богъ ти далъ, се отнасяшъ зле съ него, какво тѣло ще носишъ по-добре? Отнасяйте се добре къмъ вашия умъ и къмъ вашето сърдце, и къмъ всичко онова, което Богъ ви е далъ. Ако вие съ себе си не се отнасяте добре, какъ ще се отнасяте съ другитѣ хора? Човѣкъ дотолкозъ, доколкото познава себе си, дотолкозъ може да познае и другитѣ хора. Казвамъ: Да направимъ най-малкитѣ усилия въ този животъ. Не да поправимъ голѣмитѣ погрѣшки, но най-малкото усилие да поправимъ, тия невидимитѣ погрѣшки, които сѫдътъ не ги хваща, които не съдържатъ никакъвъ грѣхъ. Въ усилието, като искате да поправите малкитѣ погрѣшки, тамъ е силата на човѣка. Стѫпилъ си на цвѣтето, изправяшъ погрѣшката си, добивашъ сила. Поправи тази погрѣшка. Стѫпилъ си на нѣкаква трева, обърни се, поправи, съзнанието си спѫвашъ, ако не поправишъ. Върни се, поправи. Тъй проявявашъ вѫтрешната сила на характера си. Съзнанието започва да работи тъй, както въ Бога работи. Да желаемъ всички сѫщества около насъ да живѣятъ така, както ние живѣемъ. Господь желае всички да живѣятъ, както Той живѣе. Да бѫдете така внимателни, както е Той внимателенъ.

Та казвамъ: Азъ не засѣгамъ другитѣ погрѣшки. Другитѣ погрѣшки другояче ще се поправятъ. Тѣхъ ги считамъ за непоправими. Навехналиятъ кракъ, какъ ще поправишъ? Болкитѣ, които ще търпишъ, ще поправишъ искашъ–не искашъ. Но преди да навехнешъ крака си, да избѣгнешъ ония условия, при които може да стане навехването. Ти можешъ да повредишъ окото си отъ взиране. Върви нѣкой, ти гледашъ. Не си туряшъ въ ума си да мислишъ какво движение да направишъ. Всѣки човѣкъ, като се движи, показва по какъвъ пѫть отива по движението. Че всѣка една стѫпка е музикална на човѣка. Онзи човѣкъ, който е направилъ едно престѫпление, ходътъ му не е музикаленъ. Движението на тѣлото е особено на онзи, който е направилъ престѫпление. Наблюдавайте единъ паякъ. Гледамъ паяцитѣ, нѣкой пѫть въ паяжината има една муха, има бръмчене. Той удвоява нишкитѣ, въ самиятъ начинъ на движение на тѣлото има нѣщо неестествено. Като наблюдавате, ще видите – очитѣ му сѫ ококорени. Като гледа – разбойнически гледа. Лакомия има въ очитѣ. Очаква най-малкото помръдване. Като дойде нѣкоя муха, много деликатно съ крака си я бута, само ще я ухапе. Казва: „Колко те обичамъ“. Като хване съ крачето, вече има много тънки нишки. Казва: „Азъ ще те пазя, да не би да паднешъ, да си не счупишъ нѣщо“. Закачи оттукъ-оттамъ, вие гледате и казвате: „Господь така направи свѣта“. Тия паяци по кой начинъ ядатъ мухитѣ? Господь не ги направилъ така. Тѣ сами се направиха. Вълкътъ какъ яде овцитѣ? Господь не го научи да яде овци. Вълкътъ най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци. Змията, която сега гълта жертвата си цѣла, по-напредъ не ги гълташе. Господь ѝ каза съ какво да се храни. „Съ пръстьта, ѝ каза, да се хранишъ“. Това сега е отъ нея.

Да оставимъ да не правимъ ония погрѣшки, които ние сме създали. Казваме, че така сме създадени. Ние сме създадени по съвсемъ другъ начинъ. Ние сме създадени по единъ свѣтъ, който сме напуснали. Сега ходимъ въ единъ свѣтъ, който ние сме създали. Да се освободимъ отъ своето, което ние сме създали. Да влѣземъ въ свѣта, който Богъ е създалъ. Казвате: „Какъ да разберемъ това?“ Азъ казвамъ сега по новото учение: Ако азъ не обичамъ себе си – азъ не мога да обичамъ и другитѣ хора. Сега хората казватъ: „Той е егоистъ“. Бихъ желалъ всичкитѣ хора да бѫдатъ егоисти. Хората още себе си не обичатъ. Ако само въртишъ врата си и не обръщашъ очитѣ си, не упражнявашъ очитѣ си – ти не обичашъ очитѣ си. Ще дадешъ свобода на очитѣ си, тѣ да се движатъ навсѣкѫде. Ти, като чистишъ ухото си, вземешъ едно малко дръвче, туришъ памукъ и така чистишъ ухото си. Не се позволява и съ никакъвъ памукъ. По нѣкой пѫть като те заболи ухото, нищо нѣма да туряшъ. Ще идешъ при слънцето и ще кажешъ: „Моля ти се, помогни ми“. Свѣтлината, като влѣзе, лѣкува. Ти казвашъ: „Много ти благодаря“. Щомъ бъркашъ вѫтре, правишъ непоправимитѣ погрѣшки, отъ които следъ хиляди години ще се роди нѣщо много лошо, или пъкъ не можемъ да прогресираме.

Казвамъ: Деликатни трѣбва да бѫдемъ въ обходата си съ себе си. Мене ме интересува азъ какъ се обхождамъ. Какъ се обхождатъ хората, това е тѣхна работа. Мене ме интересува азъ да бѫда внимателенъ, азъ да се обхождамъ тъй, както Богъ се обхожда. „Бѫдете съвършени, както е Той съвършенъ“. Трѣбва да започнете от туй, отъ вниманието. Тия погрѣшки сѫ въ тебе, въ хората. Хванешъ една муха, хвърлишъ я. То е добре заради нея, но азъ се огрубявамъ. Тури я на рѫката, поглади я. По нѣкой пѫть не искамъ да я хвана. По нѣкой пѫть натисна нѣкой комаръ, после гледамъ като го хвана – не може да хвърчи. Казвамъ: Натисналъ съмъ го повече. По нѣкой пѫть духна го и той си иде. Когато дойде нѣкой комаръ, нѣкой пѫть съ пръстъ го бутна. То е погрѣшка вече. По нѣкой пѫть само духна леко и той си иде. Казвамъ: Когато дойдатъ комари, духнете леко. Може и съ пръста си да ги бутнете. Щомъ убиешъ единъ комаръ, стане червено. То е бояджийство вече. Убийството – то е въ свѣта на престѫпленията. Тъй бихъ представилъ да бѫдешъ деликатенъ къмъ коситѣ си, къмъ веждитѣ си, къмъ очитѣ си, къмъ себе си. Като се изправишъ – цѣлото тѣло да бѫде свободно отъ каквото и да е напрежение. Десеть–петнадесеть минути така да остане свободно, то е здравословно състояние, което трѣбва да добиемъ.

Като станете, изпѣйте така една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Ти, Господи, на Тебе азъ отправямъ своята молитва. Да се освободи моето тѣло отъ всичкитѣ неправди, които азъ самъ създадохъ. Господи, Господи, Господи, да бѫде Твоята милость къмъ мене, къмъ мене. Азъ, който не зная какъ да живѣя, Господи, Господи, Боже мой“/.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
39. Лекция на Общия Окултенъ класъ
9 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt