Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_11_29 Единство на съзнанието

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 01:02

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Единство на съзнанието.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Т. м.

 

Размишление.

 

Четоха се темитѣ върху „предназначението на дихателната система“.

 

1922_10_29_f1.gif

 

 

На фиг. 1. имате две успоредни линии СВ и DА, които се движатъ въ противоположни посоки, пресѣчени съ трета линия АВ. При пресичането на дветѣ успоредни съ трета права, се образуватъ ѫгли, равни на 30°. При движението на успореднитѣ линии и съзнанието взима участие. То е представено чрезъ пресѣчната линия АВ. Тя е главната линия. Въ живата геометрия тия линии представятъ силови линии. Всѣко тѣхно движение има строго опредѣленъ смисълъ. Когато изнесете дѣсната или лѣвата рѫка напредъ, тѣзи движения иматъ опредѣленъ смисълъ и значение. Ако движите рѫката си по посока на правата СВ, и това движение означава нѣщо. Следъ това взимате въ рѫката си една ябълчна семка, свивате рѫката си, навеждате се къмъ земята и посаждате семката. Щомъ направите това движение, следъ малко ще направите обратно движение — ще се вдигнете нагоре. Следъ нѣколко години дървото ще израсте и ще даде плодъ. За да откѫснете единъ отъ тѣзи плодове, вие протягате рѫката си нагоре и после я спущате надолу. При тѣзи движения, спущане рѫката надолу, за да посадите семката, и протягането ѝ нагоре, за да откѫснете плодъ отъ дървото, чиято семка сте посадили, се образува буквата И. Съ буквата И започва думата истина. Какво означава тази дума? — Истината подразбира опитване на плодоветѣ на това, което нѣкога си посадилъ.

 

 1922_10_29_f2.gif__1922_10_29_f3.gif

 

Сега, имате други две линии, които представятъ движение на единъ отворенъ крѫгъ Този крѫгъ е образуванъ отъ дветѣ криви линии АВ и ВС. Движението на кривитѣ линии АВ и ВС върви надолу, въ гѫстата материя. Така се образува еврейската буква W (вав), която представя човѣкъ, съ спуснати надолу рѫце, въ състояние на мисъль, на размишление. Тѣзи две криви могатъ да се движатъ и нагоре, въ по-рѣдката материя, при което се образува чъртежъ, обратенъ на първия. Чъртежътъ на (фиг. 2) представя състоянието на човѣкъ, който инволюира, т. е. слиза въ гѫстата материя. Като съедините двата чъртежа, ще получите фигура 4, която представя две сѫщества, обърнати съ главитѣ надолу и други две — обърнати съ главитѣ нагоре. Ако буквата W се обърне нагоре, ще се получи буквата М, която е образувана при движението на човѣшкото съзнание въ неговото еволюционно състояние. На еврейски езикъ тази буква означава смъртьта, а у насъ означава начало на човѣшкия интелектъ, или начало на човѣшкия умъ. Съ други думи казано, тази буква означава превръщане на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. И наистина, чрезъ мисъльта човѣкъ дохожда до положение да превръща енергиитѣ.

 

Голѣма наука се крие въ буквитѣ, затова тѣ трѣбва специално да се изучаватъ. Всѣка буква е ключъ на известенъ родъ енергия, която човѣкъ трѣбва да превръща; ако е низша, да я превърне въ висша. Съ буквитѣ се занимава кабалата. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ носи едно име, което той самъ не харесва и съ което, изобщо, не му върви въ живота. Какво трѣбва да направи, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ? — Да промѣни името си, да си измисли такова име, което да хармонира на състоянието му. Действително, като се вслушвате въ имената на хората, ще забележите, че звуковетѣ въ нѣкои имена сѫ така съчетани, че дразнятъ ухото ви. Когато нѣкой човѣкъ минава презъ известно посвещение, турятъ му такова име, което да отговаря на неговитѣ астрологически аспекти. Ако разгледате буквата а (а), виждате, че тя е образувана отъ знака за безконечностьта, поставенъ нагоре вмѣсто хоризонтално, както обикновено се пише, и натоваренъ, бремененъ съ нѣщо. Това показва, че въ тази буква безконечностьта се ограничава отъ нѣщо и става бременна.

 

1922_10_29_f4.gif

 

Както буквитѣ изразяватъ известенъ родъ енергии, така и всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ е свързанъ съ известенъ родъ сили, съ известенъ родъ енергии. Запримѣръ, носътъ на човѣка е изразъ на неговата интелигентность, на неговия интелектъ. Следователно, колкото по-силенъ е интелектътъ на човѣка, толкова по-дълъгъ е неговиятъ носъ. Ако отъ срѣдата на челото спуснете перпендикуляръ къмъ носа, този перпендикуляръ опредѣля голѣмината на ѫглитѣ, които се образуватъ отъ линиитѣ на носа. Линиитѣ на носа представятъ дветѣ рамена на ѫгъла, а широчината, на носа представя голѣмината на ѫгъла. Колкото повече странитѣ на тия ѫгли се отдалечаватъ отъ перпендикуляра, толкова повече интелигентностьта на човѣка отслабва. Колкото по-малъкъ става ѫгълътъ, толкова повече интелигентностьта се увеличава. Изобщо, интелектуалната сила на човѣка се проектира чрезъ носа. Колкото ѫгълътъ е по-малъкъ, толкова интелектътъ на човѣка е по-силенъ, толкова умътъ му е по-проницателенъ. Колкото по-голѣмъ става този ѫгълъ, интелектътъ се намалява, а природниятъ, обективниятъ умъ се усилва. Колкото чувствата сѫ по-силни въ човѣка, толкова по-широкъ е носътъ долу, при ноздритѣ. Общо казано: дължината на носа е свързана съ интелекта, а широчината — съ чувствата на човѣка. Като знаете тѣзи общи положения, правете наблюдения, изучавайте формата на носа, да видите, какви различни отклонения сѫ станали отъ нормалното положение, което природата е опредѣлила.

 

Всички линии, съ които означаваме носа, очитѣ, устата на човѣка, представятъ силови линии. Тѣзи силови линии опредѣлятъ интенсивностьта на самитѣ сили, които работятъ въ човѣка. Като изучавате очитѣ на човѣка, ще дойдете до заключението, че колкото отворътъ на очитѣ е по-голѣмъ, по-широкъ, толкова и впечатлителностьта, способностьта на човѣка за възприятия е по-голѣма. Колкото отворътъ на очитѣ е по-малъкъ, толкова и впечатлителностьта е по-слаба. Впечатлителностьта е свързана съ наблюдателната способность въ човѣка. Колкото по-наблюдателенъ е човѣкъ, толкова е по-силно развита въ него долната часть на челото, до веждитѣ. Тази часть на челото е добре развита у естественицитѣ, понеже тѣ наблюдаватъ всички явления въ природата. У философитѣ пъкъ, които се занимаватъ повече съ отвлѣчената мисъль, съ тъй наречената метафизика, горната часть на челото е повече развита отъ долната. Когато устнитѣ сѫ дебели, добре развити, това показва, че въ този човѣкъ е добре развитъ апетитътъ, или чувственостьта. При тънки устни, чувственостьта е слабо развита. Следователно, външнитѣ признаци, или белези на човѣшкото лице особено, показватъ, съ какво има човѣкъ да се справя въ себе си и какъ трѣбва да работи, за да регулира силитѣ на своя организъмъ. Като знае тия признаци, човѣкъ ще може да моделира носа, очитѣ, ушитѣ, устата, веждитѣ си. За тази цель той трѣбва да изучава движенията на силовитѣ линии, както и тѣхнитѣ външни и вѫтрешни проекции.

 

За да бѫде правилно, хармонично движението на силовитѣ линии въ човѣка, той трѣбва да пази единство на съзнанието си, т. е. да не допуща въ съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда въ човѣка две равни противодействуващи сили, които взаимно се неутрализиратъ. Запримѣръ, явява се у васъ желание да направите едно добро, което е свързано съ нѣкаква материална жертва. Въ този моментъ се явява страхътъ, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро, и тѣзи две сили се взаимно унищожаватъ или неутрализиратъ. Щомъ се натъкнете на тѣзи две противодействуващи сили, вие казвате: Ще отложа това добро за по-благоприятни условия.

 

При другъ случай у васъ се явява силенъ стремежъ да направите нѣкакво научно изследване, но изведнъжъ си представяте, че за това изследване ви сѫ нужни години усилена работа и се отказвате отъ изследването си. После влизате въ нѣкое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие. Но ако дойде въ ума ви мисъльта, че не е време за духовенъ животъ, вие напущате това общество. Днесъ пренебрегнете едно добро желание, утре потисните известенъ стремежъ въ себе си, докато най-после съзнанието ви се раздвои. — Не, за да развиете своитѣ духовни сили, вие никога не трѣбва да се отказвате отъ добритѣ си желания и стремежи, никога не трѣбва да се подпушвате, за да не раздвоите съзнанието си. Духовнитѣ сили въ човѣка се развиватъ само при единство на съзнанието. Вие трѣбва да знаете, че всички сте изложени на влиянието на странични сѫщества, които иматъ желание да ви отклонятъ отъ пѫтя. Като имате всичко предъ видъ, трѣбва да вземете предохранителни мѣрки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. Иначе, ако държите на вашата крива философия, ще мислите, че при раздвояване на съзнанието има нѣкаква наука, или нѣкаква придобивка. — Не, въ раздвояването на съзнанието нѣма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка.

 

Следователно, роди ли се у васъ желание да направите нѣкакво добро, не отлагайте да го извършите, колкото и каквото да ви струва. Желанието за правене добро е положителна сила, която придава нѣщо на човѣка, но не отнима. Щомъ се роди у васъ желание да направите най-малкото добро, направете го. Откажете ли се да го направите, вие ще изпитате малка тѫга, или известно неразположение. Тази тѫга, това неразположение сѫ наказание за васъ, че не сте извършили доброто. Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживѣлъ по този случай, той ще се натъкне на нѣкакво нещастие. Нѣма да мине много време, и той, по невнимание, ще се подхлъзне и ще строши, или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието въ човѣка. И следъ това той ще вика лѣкарь, ще плаща, ще лежи два — три месеца въ легло. Какво е спечелилъ отъ всичко това? Значи, всички нещастия, всички страдания въ живота на човѣка се дължатъ на нежеланието му да изпълни волята Божия. Нищо въ живота не остава безнаказано. — Е, въ другъ животъ ще плащаме. — Нѣма да плащате въ другъ животъ, но още сега. Нѣма да мине седмица, месецъ или година, и вие ще видите последствията на отклонението ви отъ правия пѫть. Като знаете това, бѫдете внимателни даже къмъ най-малкитѣ си стремежи и желания. Не пренебрегвайте малкитѣ желания, не спирайте тѣхната проява.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да бѫдете внимателни, никога да не подпушвате съзнанието си. Каквато погрѣшка направите, малка или голѣма, бѫдете готови да се изповѣдате предъ себе си. Искрени трѣбва да бѫдете предъ себе си. Запримѣръ, нѣкой младъ човѣкъ постѫпва въ университетъ, иска да учи, да свърши по нѣкакъвъ предметъ. Но той е беденъ, нѣма срѣдства. По едно време Провидението го поставя на изпитъ да види, доколко той е готовъ да издържи въ своята честность. Така се съчетаватъ условията, че той се намира предъ отворената каса на единъ богатъ човѣкъ. Поглежда къмъ касата, поглежда къмъ вратата на стаята, да не влѣзе нѣкой да го види и като се увѣри, че е самъ, бръква въ касата, изважда две хиляди лева и казва: Ще свърша съ тѣзи пари, и като се назнача на нѣкаква работа, ще помагамъ на бедни студенти, и тѣ да свършатъ университетъ. Какво става после? Откриватъ кражбата и го хващатъ. Той започва да се извинява, че не знаелъ, какво го чака, не знаелъ, че ще носи отговорность, но мислилъ, че трѣбва да свърши университетъ, и самото Провидение му предлагало тази помощь. — Невъзможно е човѣкъ да не знае, какви сѫ последствията на кражбата. Ако не знае, въ затвора ще ги научи. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да се изповѣда, да признае погрѣшката си. По този начинъ той ще освободи съзнанието си отъ излишенъ товаръ. Това значи: не подпушвайте съзнанието си!

 

И тъй, не пренебрегвайте въ себе си и най-малкото Божествено желание. Щомъ се яви такова желание въ сърцето ви, реализирайте го. Всѣко Божествено желание е малко семенце, което вие посаждате въ земята. Щомъ го посадите, то ще израсте и ще даде плодъ, който свободно можете да откѫснете и да го вкусите. Ако задържите едно Божествено желание въ себе си, вие съзнателно се подпушвате, вследствие на което се излагате на редъ болести. Всички болести се дължатъ, именно, на това подпушване, предизвикано отъ неизпълнение на Божественитѣ желания, които ви подтикватъ къмъ правене на добро. Вие трѣбва да знаете, че не можете да си играете съ законитѣ на разумната природа. Тя не позволява на никого да си играе съ нея. Който веднъжъ само се опита да играе съ природата, той въ най-скоро време ще получи своето възмездие.

 

Като ученици, отъ всички се изисква единство на съзнанието. Ако нѣмате това единство, не можете да бѫдете ученици. И да посещавате класа тукъ, горе нѣма да ви приематъ. Докато не придобиете единство на съзнанието, никакви ученици не можете да бѫдете. Въ Школата се приематъ ученици съ свѣтълъ умъ, съ благородно сърце, съ силна воля и съ здравъ гръбнакъ да носятъ. Хилави, болни ученици въ Школата не приематъ. Който е слабъ, хилавъ, да седи у дома си. Като оздравѣе, тогава да дойде. Ученикътъ трѣбва да има диамантна воля, да прилага. Отъ васъ не се изискватъ голѣми подвизи, да спасявате свѣта. Отъ васъ се изисква най-малкото, микроскопическо приложение на доброто. Щомъ дойде нѣкакъвъ благороденъ потикъ у васъ, колкото малъкъ да е, дайте му ходъ. Той ще отнеме само една минута да го извършите. Запримѣръ, отивате по работа нѣкѫде и срѣщате на пѫтя единъ беденъ просекъ. Изведнъжъ у васъ се явява желание да му кажете една добра дума. Спрете се за минутка предъ него и го попитайте, какъ вървятъ работитѣ му. Казвате: Защо ще губя времето си да спирамъ предъ този просекъ и да разговарямъ съ него? — Ако не си готовъ да спрешъ за една минута, после ще те заставятъ да изгубишъ сто минути.

 

Единство на съзнанието се изисква отъ васъ. Щомъ придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силитѣ въ своя организъмъ. Ако нѣмате единство на съзнанието, ще се отклоните отъ пѫтя си, ще тръгнете въ лѣвия пѫть. Опасно е да се раздвои съзнанието на човѣка. Представете си, че нѣкой се спуща съ парашутъ на земята. При спущането си надолу, парашутътъ непременно трѣбва да бѫде отворенъ. Не е ли отворенъ, смъртьта е неизбѣжна за онзи, който е вѫтре. Разтварянето на парашута означава единство на съзнанието. Защо? — Защото животътъ е въ отворения парашутъ. По аналогия на това, казваме, че животътъ е въ единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието, вие ще можете да контролирате мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Вие трѣбва да правите опити да се контролирате, да изпитате силата на волята си. За тази цель ще ви подложимъ на следния опитъ: ще вземемъ една голѣма игла, губерка, и ще я забодемъ на известна дълбочина въ рѫката ви, докато потече кръвь. Следъ това всѣки ще наблюдава, следъ колко време, чрезъ силата на волята си, ще спре болката на рѫката. Това бодване съ губерка не е нищо друго, освенъ обидитѣ и огорченията, които вашитѣ близки ви нанасятъ. Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човѣкъ съ силна воля. На този опитъ ще се подложатъ само силнитѣ, т.е. безстрашливитѣ. Страхливитѣ ще оставимъ настрана. Природата не обича страхливитѣ хора. Тѣ сѫ осѫдени отъ нея на смърть. Къмъ смѣлитѣ хора тя има почитание и всѣкога е готова да имъ помага. Смѣлъ, безстрашливъ може да бѫде само онзи, който има непоколебима вѣра въ законитѣ на разумната природа. Страхливиятъ всѣкога пристѫпва тия закони, затова природата има за него особено мнение.

 

Всѣки трѣбва да се стреми къмъ единство на съзнанието като методъ за лѣкуване, като методъ за работа върху себе си. Отъ каквато болесть да заболѣете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете отъ леглото си здравъ и бодъръ. Висшитѣ сили на съзнанието се насочватъ къмъ вашия организъмъ и започватъ да му въздействуватъ, докато стане обратъ въ тѣлото ви, вследствие на което всички енергии потичатъ нагоре, взиматъ обратно движение. При това положение, чуждитѣ вещества въ организъма, които сѫ причина на болеститѣ, изчезватъ моментално, както изчезва прахътъ отъ повърхностьта на барабана. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе отъ хрема, нека приложи сѫщия методъ, да види, за колко време ще се излѣкува. Крайниятъ предѣлъ, до който може да продължи хремата, е обикновено седемь деня. Понѣкога тя продължава три седмици, въ изключителни случаи продължава три месеца. Съ този методъ, обаче, вие можете да излѣкувате хремата въ петь минути; ако не успѣете да я излѣкувате въ петь минути, ще гледате да се освободите отъ нея поне въ продължение на два-три часа, или два-три деня.

 

Мнозина се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, започнала да имъ изневѣрява. — Лесно може да се възстанови първоначалната сила на паметьта. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ възстановяване единство на съзнанието. — Какъ става това? — Като изхвърлите отъ ума и сърцето си всички ония мисли и чувства, които ви смущаватъ. Раздвояването на съзнанието е причина за отслабване на паметьта. Сѫщевременно раздвояването на съзнанието ражда страхъ въ човѣка. Нѣкое дете открадне едно яйце отъ дома си, и отъ страхъ да не го види майка му, то се приструва на болно. Страхътъ отъ наказанието е резултатъ на раздвояване на съзнанието въ това дете. Страхътъ е недѫгъ на чувствата, гордостьта — недѫгъ на ума. Разрушителната способность въ човѣка се дължи на известно изопачаване въ творческитѣ му сили. Когато силитѣ, енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ се отбиятъ отъ правия си пѫть, човѣкъ започва да се отдава на фиктивни, въображаеми мисли и чувства, които му създаватъ излишни страдания. Запримѣръ, нѣкой си въобрази, че еди-кой си обидилъ честьта му. — Кой може да обижда? И какво, въ сѫщность, представя честьта?

 

Съвременнитѣ хора сѫ чувствителни, лесно се обиждатъ, лесно се накърняватъ чувствата имъ. Ученитѣ казватъ, че човѣкъ ималъ петь чувства, т. е. петь сѣтива. Отъ какво е произлѣзла думата „сѣтиво, усѣтъ“? Казваме у — сѣт, или у —сат. Буквата „у“ означава човѣка, който е посадилъ нѣщо. Коренътъ на думата е сат, което означава проява, а сѫщевременно означава и нѣщо, което е ограничено. Следователно, подъ думата „усѣтъ“ разбираме нѣщо, което е посадено въ почвата, или въ съзнанието, въ ограничено пространство, дето започва да расте. Коренътъ „сат“ е отъ санскритски произходъ и означава нѣщо, което може да се прояви, да се ограничи. Буквата „а“ въ корена „сат“ при слизането си, при инволюцията си, постепенно се е измѣняла, докато се превърнала въ буквата „е“. Значи, отъ у — сатъ се е образувала думата  „усѣтъ“.

 

Коя дума познавате подобна на думата  „усѣтъ“? — Възприятие. — Като извадите предлога „въз“, остава думата „приятие“, която започва съ буквата „П“. Тази буква означава оплодяване. Значи, енергиитѣ първо се запазватъ, а после се оплодяватъ. Усѣтътъ означава външенъ процесъ, а възприемането — вѫтрешенъ; той означава растене. Следъ възприемането иде схващането. Схващането произлиза отъ думата „хващамъ“ нѣщо съ рѫката си. То е физически процесъ. Обаче, думата схващане започва съ буквата „с“, която показва, че това, което човѣкъ е хваналъ съ рѫката си, се намира въ възходещо състояние, върви нагоре. За да расте нѣщо нагоре, ние трѣбва да му създадемъ благоприятни условия, да го оградимъ отвсѣкѫде. За да се огради нѣщо, умътъ на човѣка трѣбва да работи. Буквата „щ“ въ думата схващамъ, показва, че умътъ може да работи само тогава, когато и волята взима участие за премахване на външнитѣ противоречия. Като израсте, посѣтото ще мине въ по-висока степень и ще оживѣе. Следователно, въ схващането, като процесъ, се забелязватъ нѣколко фази: посаждане на нѣщо, израстване на посѣтото и узрѣване, превръщане на тия енергии въ плодъ, въ нѣщо живо.

 

Основната идея на тази лекция е единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, тамъ не могатъ да сѫществуватъ никакви криви мисли, никакви отрицателни чувства. За да дойдете до това единство, отъ васъ се иска да бѫдете искрени въ себе си, да не се самоизлъгвате. Всѣки въ себе си ще си признае добритѣ и лошитѣ чърти, безъ да ги увеличава, или намалява. Като се прецени правилно, ученикътъ ще може самъ да направлява силитѣ на своя организъмъ. Всѣки човѣкъ има недостатъци, но нѣкои не искатъ да признаятъ това. При сегашнитѣ условия на живота недостатъцитѣ сѫ благо за човѣка. Чрезъ тѣхъ той може да се развива. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е физически слабъ, хилавъ, но сѫщевременно природата е вложила въ него такива сили, чрезъ които той може да подобри физическото си състояние. Другъ нѣкой има добъръ умъ, но центроветѣ му задъ ушитѣ сѫ силно развити, и този човѣкъ е склоненъ къмъ разрушаване. Какво трѣбва да прави? — Понеже има добъръ умъ, той ще намѣри начинъ, по който да трансформира тази енергия, да я изпрати въ предната часть на мозъка си и да я впрегне на работа. Тази енергия е необходима, но трѣбва да се използува разумно. Гнѣвътъ, запримѣръ, представя вѫглищата, които се поставятъ въ огнището да каратъ колата. Значи, вѫглищата ще поставите на огнището, водата — въ котела, парата ще прекарате презъ трѫбитѣ и ще я впрегнете на работа. Така машината ще се движи, ще върви напредъ.

 

Друга енергия въ човѣка е страхътъ, който сѫщо трѣбва да се впрегне на работа. Като елементъ, страхътъ трѣбва да се съедини съ разсѫдъка и да даде сложно тѣло, или съединение, наречено благоразумие. Тогава ще имаме следното равенство: С+Р=Б. На химически езикъ казано, страхътъ е основа, разсѫдъкътъ — киселина, а благоразумието — соль. Въ животинското царство страхътъ е на първо мѣсто. Тамъ той управлява. Заднитѣ крака на заека сѫ се продължили, вследствие на страха. Дългитѣ уши на заека показватъ, че той е уменъ — слуша добре и разсѫждава добре. Заекътъ обича да се катери по стръмни мѣста, нагоре, затова преднитѣ му крака сѫ останали по-кѫси отъ заднитѣ. Нагоре той бѣга много бързо, но когато бѣга надолу, често се търкаля. Рѫцетѣ на човѣка отговарятъ на заднитѣ крака у заека. Както се свиватъ рѫцетѣ на човѣка, така се свиватъ заднитѣ крака на коня. Както се свиватъ и движатъ преднитѣ крака на коня, така се свиватъ краката на човѣка. Това сѫ странични въпроси, но добре е да размишлявате върху тѣхъ, да видите, на какво се дължи тази аналогия.

 

И тъй, като ученици, отъ васъ се изисква единство на съзнанието и абсолютна справедливость спрѣмо себе си. Справедливостьта е необходима за растенето на ученика. Дето има справедливость, тамъ има и растене; дето справедливостьта отсѫтствува, тамъ нѣма никакво растене. Когато се говори за единство на съзнанието, ние имаме предъ видъ участието на Божественото съзнание, както и участието на Божия Духъ, Който работи въ цѣлата природа. Дето има справедливость, тамъ има съприкосновение на човѣшкия духъ съ Божествения.

 

Всѣка вечерь, преди да легнете, застанете правъ и се свържете съ великата свѣтлина на Божия Духъ и кажете: Въ името на абсолютната справедливость признавамъ погрѣшкитѣ си и съмъ готовъ да ги изправя. Никакво извинение, никакво отлагане. Погрѣшкитѣ се изправятъ, а не се прощаватъ. Когато обещаете да направите нѣкакво добро, изпълнете го безъ страхъ. — Ама последствията щѣли да бѫдатъ лоши. — По-добре да сгрѣшите, отколкото да се върнете назадъ. Обещалъ си да дадешъ нѣкому хиляда лева. Дойде нѣкой при тебе и започва да ти говори за този човѣкъ, че не е честенъ, че ще изяде паритѣ ти и т. н. — Каквото и да стане съ паритѣ ти, не се връщай назадъ. Така ще направишъ само една погрѣшка. Ако откажешъ да дадешъ обещанитѣ пари, ще направишъ две погрѣшки. Щомъ си далъ обещание да направишъ нѣкакво добро, не трѣбва да се отмѣташъ. Погрѣшно да е обещанието, ще го изпълнишъ. Бѫдете смѣли и решителни. По никой начинъ не можете да избегнете кармическитѣ последствия. За да придобиете смѣлость и решителность, започнете отъ малкитѣ опити, за които сѫ нужни малки знания. Не се стремете къмъ голѣми опити, защото не сте готови за тѣхъ, нѣмате още нужнитѣ знания.

 

Сега, запишете си следнитѣ три правила:

 

Вложи Истината въ душата си, и свободата, която търсишъ, ще придобиешъ.

 

Вложи Мѫдростьта въ ума си! Свѣтлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощь.

 

Вложи чистотата въ сърцето си! Любовьта ще дойде, и истинскиятъ животъ ще започне.

 

Напишете тѣзи правила на отдѣленъ листъ и го поставете на масата си, или го закачете на стената, да можете да ги четете, когато пожелаете. Като ставате сутринь, първата работа, която ще свършите, е да прочетете тѣзи правила и да размишлявате върху тѣхъ. Ще прочетете първото правило и ще си кажете: Азъ трѣбва да вложа Истината въ душата си! — Защо? — За да бѫда свободенъ, да придобия свободата си. После ще прочетете второто правило и ще си кажете: Азъ трѣбва да вложа Мѫдростьта въ ума си! — Защо? — За да придобия знания. И най-после ще си кажете: Азъ трѣбва да вложа чистотата въ сърцето си. — Защо? — За да дойде Любовьта.

 

Т. м.

 

 Fir — für — fen.

 Tau — bi — aumen.

 

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

29 ноемврий, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt