Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_11_01 Нагласяване на силитѣ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 01:01

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Нагласяване на силитѣ.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Т. м.

 

Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на живота“.

 

Какво се разбира въ математиката подъ думата „координата“? (— Координатитѣ сѫ величини, които въ една координатна система опредѣлятъ положението на точкитѣ). Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднакво ли е отношението имъ къмъ началото? — Не е еднакво. И тъй, подъ координиране разбираме съотношение, нагласяване на силитѣ.

 

Представете си, че имате една точка въ пространството. Тази точка е жива. Щомъ е жива, тя се намира въ движение. Ако имате две такива точки, тѣ образуватъ права линия, която има само едно измѣрение — дължина. Тъй щото, когато две точки се движатъ съзнателно, тѣ образуватъ права линия, която има понятие само за едно измѣрение. Точкитѣ могатъ да се движатъ само по тази права, но въ две посоки: нагоре или надолу. Имате две точки А и В, които се движатъ въ две противоположни посоки; следъ известно време тѣзи точки ще се срещнатъ въ една и сѫща точка, но не могатъ да се разминатъ. Ако запитате тѣзи точки, могатъ ли сѫществата отъ тѣхния свѣтъ да се разминаватъ, тѣ ще отговорятъ: Споредъ законитѣ на нашия свѣтъ, когато две сѫщества се срещнатъ въ една точка, тѣ не могатъ да се разминатъ. У насъ сѫществата се срѣщатъ само лице съ лице, а като се връщатъ, обръщатъ се съ гърбоветѣ си. Значи, на отиване, тѣ сѫ обърнати съ лицата си, а на връщане — съ гърбоветѣ си. Защо е така? — Защото тѣ не могатъ да се разминаватъ. Обаче, въ свѣта, въ който хората живѣятъ, тѣ отиватъ и се връщатъ съ лицето си напредъ.

 

И тъй, отношенията между сѫществата сѫ математически формули, които трѣбва да се преведатъ, за да могатъ съзнателно да се прилагатъ. Значи, две сѫщества, които се движатъ само по права линия, ще познаватъ само единъ моментъ — точката. Въ тѣхното съзнание линията представя сборъ отъ множество точки, безъ да подозиратъ, че тия точки образуватъ права линия. И ако ги запитате, сѫществува ли права линия въ свѣта, тѣ ще кажатъ: Може да сѫществува нѣкоя права линия, но тя е извънъ нашия свѣтъ. Следователно, споредъ тѣхъ, точката е единицата, съ която тѣ измѣрватъ свѣта. Тѣ разглеждатъ точката като безкрайна единица, т. е. като 1n. Числото n не означава величина, която може да стане безкрайно голѣма, защото за всѣки даденъ моментъ и за всѣки даденъ случай, всѣко нѣщо въ свѣта се измѣрва съ специфична мѣрка. Всички нѣща не се измѣрватъ съ една и сѫща мѣрка. Запримѣръ, величинитѣ отъ едноизмѣрния свѣтъ могатъ да се измѣрватъ съ линейния метъръ. Обаче, може ли дадена плоскость да се измѣрва съ линейния метъръ? — Не, плоскостьта, като величина отъ двуизмѣрния свѣтъ, се измѣрва съ квадратния метъръ. И плоскостьта е живо, съзнателно сѫщество, което има своя специфична единица за измѣрване. Когато сѫществата отъ едноизмѣрния свѣтъ третиратъ въпроса за правото, тѣ дохождатъ до относителни заключения. Запримѣръ, сѫществата, които се движатъ само по права линия, казватъ за себе си, че сѫ най-правитѣ сѫщества. Защо? — Защото се движатъ само по права линия, друго движение не познаватъ. Тѣ не познаватъ кривата линия. Питамъ тия сѫщества: Можете ли да забиете нѣкому ножъ въ гърба? — По никой начинъ. — Ами въ гърдитѣ? — Можемъ. — Защо? — — Защото за насъ сѫществува само лице, но не и гръбъ. — Ако едно отъ най-разумнитѣ сѫщества на едноизмѣрния свѣтъ намѣри начинъ за излизане отъ условията на правата линия, отъ условията на едноизмѣрния свѣтъ, като огъне правата линия въ окрѫжность, то при движението си сѫществата А и В ще се допратъ гръбъ съ гръбъ. Това движение наричаме падане. Тѣзи сѫщества сами ще се чудятъ, какъ сѫ дошли въ положение да се допратъ съ гърбоветѣ си. Такова е положението на падналитѣ, на грѣшнитѣ хора въ свѣта. Тѣ не се гледатъ лице съ лице, но се гледатъ гръбъ съ гръбъ. Грѣшнитѣ хора сѫ хора на едноизмѣрния свѣтъ. Който знае законитѣ, може да ги застави да се разминатъ. Обаче, за сѫществата отъ първото измѣрение, това е невъзможно.

 

Питамъ: точката, въ която се намира нѣкое отъ тия сѫщества, може ли да се подвижи подъ правъ ѫгълъ, т. е. въ перпендикулярна посока на правата, къмъ която тя принадлежи? — Не може. Защо? — Защото тази точка може да се движи само въ една посока. Ако можете да фотографирате движението на сѫществата отъ едноизмѣрния свѣтъ, това движение ще се яви като права линия. Но помръдванията на самитѣ сѫщества ще се отбележатъ като точки.

 

Ако точкитѣ на правата се подвижатъ перпендикулярно на себе си, тѣ ще образуватъ плоскость. По какво се отличава плоскостьта отъ правата? Правата е граница на плоскостьта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостьта има една безкрайно отдалечена права. Какво има задъ тази права? — Нищо? Но това „нищо“ е граница на реалностьта, на проявеното. Задъ това  „нищо“ седи проявеното. Това „нищо“ ни най-малко не показва, че нѣма друга възможность за проява на Непроявеното.

 

Вие се чудите, какъ може нищото да даде нѣщо? Ами какъ може имагинерната, въображаема единица, която е едно „нищо“, като се повдигне въ четвърта степень, да даде една реална единица?

 

Сега, да оставимъ настрана свѣта на едното измѣрение и да минемъ къмъ свѣта на дветѣ измѣрения. Срѣщамъ две сѫщества, които седатъ на два противоположни полюса, и ги питамъ, могатъ ли да се срещнатъ, могатъ ли да съединятъ въ една точка двата края на правата линия? Тѣ казватъ, че за тѣхъ това е невъзможно. Това значи: две сѫщества, които сѫ на две противоположни мнения, по никой начинъ не могатъ да седатъ на едно мѣсто. Това е вѣрно за тѣхния свѣтъ. Обаче, ние имъ доказваме, че това е възможно. — Какъ? — Като образуваме крѫга. Следователно, дветѣ крайни точки на правата линия сѫ крайнитѣ предѣли на разкѫсания крѫгъ. Тия две сѫщества, които мислѣха, че тѣхнитѣ възгледи сѫ диаметрално противоположни, вследствие на което не могатъ да се съединятъ на едно мѣсто, при известни условия, могатъ да образуватъ крѫгъ — могатъ да се съединятъ въ една точка. Ако запитате сѫществата на дветѣ измѣрения, дали въ тѣхния свѣтъ има плоскости, тѣ ще ви кажатъ, че въ тѣхния свѣтъ сѫществуватъ линии, но не и плоскости. Споредъ тия сѫщества, свѣтътъ е създаденъ само отъ точки и линии. Питамъ тия сѫщества: ако линиитѣ на вашия свѣтъ се подвижатъ перпендикулярно, какво ще се образува? — Не знаемъ. Това знание е трансцендентално, извънъ нашето съзнание, извънъ опита. Тѣ не подозиратъ, че като се движатъ линиитѣ въ перпендикулярна посока, ще се образуватъ безброй свѣтове, подобни на тѣхния, които заедно ще образуватъ плоскостьта. Ако плоскостьта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба.

 

И тъй, ако правата се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува плоскость; ако плоскостьта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува кубъ. Кубътъ е тѣло, което има три измѣрения. Къмъ триизмѣрния свѣтъ се отнасятъ хората. Ние питахме сѫществата отъ първото и второто измѣрение, какво е мнението имъ за движението въ тѣхния свѣтъ, но нѣма да спремъ дотукъ. Сега искаме да знаемъ, какво е мнението за движението и на сѫществата отъ третото измѣрение.

 

Питамъ: могатъ ли всичкитѣ точки и всичкитѣ граници на куба да се събератъ на едно мѣсто? Колко плоскости има куба? — Шесть. — Колко рѫба? — Дванадесеть. — Могатъ ли рѫбоветѣ на куба да се съединятъ на едно мѣсто? — Невъзможно е нито точкитѣ, нито границитѣ, нито рѫбоветѣ на куба да се съединятъ на едно мѣсто. Представете си, че имате 24 куба, съ различно боядисани страни, единъ отъ които заема централно положение спрѣмо останалитѣ. Ако централниятъ кубъ измѣни мѣстото си, и останалитѣ кубове ще се размѣстятъ. Можете ли да кажете, какво положение ще заеме всѣки кубъ по отношение на централния? При това размѣстване на кубоветѣ, ще видите, че нито точкитѣ, нито странитѣ на тия кубове могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Четириизмѣрното тѣло, ограничено отъ 8 куба, се нарича тесарактъ. Движението на кубоветѣ въ тесаракта е отъ периферията къмъ центъра.

 

И тъй, четириизмѣрниятъ свѣтъ се характеризира съ четири координати. Той е свѣтъ на време и пространство. Затова, именно, проститѣ хора казватъ, че времето оправя всичко. Тесарактътъ е тѣло отъ четвърто измѣрение. Четиритѣ измѣрения опредѣлятъ отношенията между сѫществата. Съ тѣзи измѣрения си служи и математиката. Тѣ иматъ приложение и въ практическия животъ на хората. Запримѣръ, хората иматъ известни морални възгледи за правото, за отрицателнитѣ и положителнитѣ величини и съ огледъ на своитѣ възгледи се произнасятъ за нѣщата. Нѣкои подържатъ, че отрицателнитѣ величини не могатъ да се превърнатъ въ положителни. Обаче, това не е вѣрно. При известни условия отрицателнитѣ величини могатъ да се превърнатъ въ положителни. Запримѣръ, единъ човѣкъ има една малка сума въ себе си, но му трѣбватъ още десеть хиляди лева. Той отива при единъ банкеръ и взима десеть хиляди лева на заемъ. Банкерътъ е ималъ на разположение сто хиляди лева, но като е далъ отъ тѣхъ десеть хиляди лева, въ касата му сѫ останали сто хиляди минусъ десеть хиляди лева. Онзи пъкъ, който е ималъ една малка сума, прибавя къмъ нея десеть хиляди лева, и сумата му се увеличава. Обаче, следъ време дохожда падежа на полицата, и той трѣбва да плаща. Като изплати дълга си, останалитѣ му пари сѫ минусъ десеть хиляди лева. Въ този случай, въ касата на банкера сумата се увеличава съ плюсъ десеть хиляди лева.

 

Когато става въпросъ за парични взимания — давания, хората се натъкватъ на редъ престѫпления. Въ какво се заключаватъ тия престѫпления? Който дава пари на заемъ, той създава условия за престѫпления. Защо? — Защото онзи, който е взелъ паритѣ и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща паритѣ на време, минава за честенъ човѣкъ. Онзи пъкъ, който дава пари на заемъ, той минава за благодетель. — Това сѫ външни положения; отъ тѣхъ не може да се сѫди за характера на човѣка. Представете си, че вие имате десеть хиляди лева въ касата си и разчитате на тѣхъ. Върху тия десеть хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечерь единъ вашъ познатъ и задига паритѣ ви. Като разберете, че този човѣкъ ви е обралъ, вие казвате по неговъ адресъ редъ лоши думи. Следъ нѣколко деня сѫщиятъ човѣкъ се дегизира и влиза въ дома ви, започва да се разговаря съ васъ. Отъ дума на дума вие повдигате въпроса за десетьтѣ хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. — Лесна работа. Азъ мога да ви помогна, да ви дамъ други десеть хиляди лева. Богатъ човѣкъ съмъ, разполагамъ съ пари, нѣма да усѣтя даже, че съмъ извадилъ нѣщо отъ касата си. — Крайно ви благодаря. Не съмъ срѣщалъ толкова благодетеленъ човѣкъ въ живота си.

 

Питамъ: заключенията ви въ първия и въ втория случай вѣрни ли сѫ? Онзи, който ви обра, и онзи, който ви подари десеть хиляди лева, сѫ едно и сѫщо лице. Възможно ли е тогава едно и сѫщо лице да бѫде и престѫпникъ, и благодетель? Оттукъ ще извадимъ следниятъ изводъ: въ отношенията си, въ проявитѣ си хората могатъ да бѫдатъ и добри, и лоши, но по сѫщество тѣ нито сѫ добри, нито сѫ лоши. Какво показва това? — Че въ даденъ моментъ човѣкъ може да работи съ отрицателни величини, а въ другъ — съ положителни. Въ този смисълъ, ние можемъ да означимъ злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а доброто — като положителна величина, която причинява радости на хората. Въ природата, обаче, и отрицателнитѣ, и положителнитѣ величини иматъ една и сѫща стойность. Но за насъ не е така. Защо? — Защото мѣркитѣ, съ които ние опредѣляме нѣщата, сѫ различни: мѣрката за едного не е мѣрка за другиго. При това положение ние се натъкваме въ математиката на тъй нареченитѣ несъизмѣрими величини. Запримѣръ, на какво е равно лицето на крѫга? — Лицето на крѫга е равно на π.R2, дето π е равно на 3.14... т. е. то е несъизмѣримо число. Буквата R означава радиуса на окрѫжностьта, който може да бѫде най-различно число. Крѫгътъ е емблемъ на нѣщо. Той се отнася къмъ величинитѣ отъ четвърто измѣрение. Крѫгътъ означава времето. Той може да се измѣрва съ други величини, затова, именно, се говори за квадратура на крѫга. Щомъ е така, трѣбва да знаете, че въ природата сѫществува абсолютна величина, съ която всичко може да се измѣрва. При движението си, тази величина присѫтствува едновременно навсѣкѫде, съ всичкитѣ си точки, колкото неуловими да сѫ тѣ. Каква е тази мѣрка, хората не могатъ да я разбератъ. За тѣхъ тя всѣкога ще остане непонятна.

 

Следователно, крѫгътъ представя идеалния свѣтъ за първото измѣрение. Кубътъ представя идеалния свѣтъ за второто измѣрение. Тесарактътъ представя идеалния свѣтъ за третото измѣрение. Тесарактътъ е ограниченъ отъ осемь куба. Той не може да се нарисува, т. е. не може да се сложи на плоскость. Както плоскостьта е граница на куба, така кубътъ е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите, какъ се движи въ пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможнитѣ нѣща за единъ свѣтъ сѫ възможни за другъ свѣтъ. Следователно, възможно е двама души да се примирятъ; възможно е умразата да се превърне въ любовь; възможно е лъжата да се превърне въ истина; възможно е неправдата да се превърне въ правда.

 

Какво е понятието на съвременнитѣ хора за лъжата? Представете си, че единъ човѣкъ взима отъ васъ десеть хиляди лева на заемъ и обещава, че следъ известенъ срокъ ще върне паритѣ. Дохожда срокътъ, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокътъ за още нѣколко месеци и пакъ фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срокъ, но той пакъ не издържа на обещанието си. — Въ дадения случай, въ какво се заключава лъжата? — Въ неспазване на времето. — Какъ разграничавате времето? Съ какво е свързано то? Какъ опредѣлятъ математицитѣ и философитѣ времето и пространството? Какъ и съ какво опредѣлятъ проекциитѣ на тия сили? — Времето измѣрватъ съ часовникъ, а пространството — съ известни мѣрки за дължина. Често въ математиката изчисляватъ интенсивностьта на известни сили, които действуватъ по известни силови линии. (— Въ физиката времето се измѣрва споредъ количеството на извършената работа). Въ математиката умножаватъ една буква сама на себе си, което показва, че известни величини могатъ да растатъ. — До каква степень тѣ се увеличаватъ, т. е. до каква степень могатъ да растатъ? — До безкрайно голѣма степень. Това значи растежъ! Всѣки импулсъ, всѣки потикъ е часть отъ времето; всѣко разширяване е часть отъ пространството. Значи, времето и пространството се проявяватъ въ единъ и сѫщъ моментъ. Когато енергията минава отъ едно състояние въ друго, това преминаване наричаме време; разширяването при всѣки даденъ моментъ наричаме пространство.

 

И сега, отъ гледището на времето и на пространството, могатъ да се дадатъ нови опредѣления за добро и за зло. Изобщо, доброто и злото сѫ два процеса, които се проявяватъ въ съзнателния животъ на човѣка. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме добро. Това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. Въ този смисълъ, злото е процесъ на дѣление. Когато хората се дѣлятъ, когато между тѣхъ се извършва дѣление и изваждане, това е злото въ свѣта. Когато между хората се извършватъ процеси на събиране и умножаване, това е доброто въ свѣта. Обаче, въ живота, както и въ цѣлата природа, тѣзи два процеса се извършватъ едновременно. Запримѣръ, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тѣлото е било малко. И тогава, всѣко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разширишъ едно тѣло, първо трѣбва да го смалишъ.

 

Въ единъ стихъ отъ Евангелието е казано, че праведнитѣ ще възкръснатъ, а грѣшнитѣ ще изчезнатъ. Това значи: праведнитѣ ще израснатъ, а грѣшнитѣ ще се смалятъ. На мнозина това се вижда невъзможно, но то може да се докаже. Запримѣръ, зимно време земята е покрита съ ледъ, съ снѣгъ, и намирате, че това е реално. Обаче, вие не виждате семенцата, които сѫ скрити въ земята. Значи, вие не виждате доброто, което е скрито въ земята. Щомъ не виждате доброто, не го считате реално и казвате: Отъ години ние познаваме това положение на земята, да бѫде покрита съ снѣгъ и ледъ. За да премахнемъ тази нейна обвивка, трѣбва съ чукове да я разбиемъ. — Така разсѫждавате по отношение на злото. Обаче, изгрѣе ли слънцето, веднага тия вѣковни ледове и снѣгове започватъ да се топятъ, превръщатъ се въ вода и потъватъ дълбоко въ земята. Де отиде вашата реалность? Де отиде злото въ свѣта? Но деятелностьта на слънцето не спира тукъ. То продължава да грѣе, и подъ влиянието на неговитѣ топли и свѣтли лѫчи, семенцата, които сѫ били скрити въ земята, започватъ да изникватъ. Въ скоро време земята се покрива съ трева, съ дървета и съ цвѣтя. Де отиде злото? — Злото трѣбваше да слѣзе долу, да се стопи, да изчезне, за да дойде доброто вмѣсто него.

 

Ако разглеждате земята отъ четвърто измѣрение, ще видите, че тя е покрита съ грамаденъ пластъ ледъ. Земята сте вие. Казано е въ Господнята молитва: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Значи, земята има възможности да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади въ нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представятъ земята, тѣ могатъ да изпълнятъ волята Божия. Нѣкои мислятъ, че като дойде новъ общественъ строй, хората ще могатъ да изпълнятъ волята Божия. — Обществениятъ строй е само сѣнка на живота. Следователно, сѣнката е нѣщо, което се мѣни, а изпълнението на волята Божия не седи въ промѣнливитѣ величини. Всѣки предметъ хвърля сѣнка, но сѣнката не е абсолютна величина — тя се явява и изчезва. Щомъ е така, и обществениятъ строй, като сѣнка на живота, може да сѫществува, може и да не сѫществува. Запримѣръ, вечерь сѣнката на нѣкой предметъ е най-голѣма, на обѣдъ — по-малка, а сутринь — съвсемъ малка, или почти не сѫществува. Човѣкъ представя реалностьта на нѣщата, а всички други нѣща съ фиктивни. Ще кажете, че икономическитѣ условия влияятъ на човѣка. Питамъ: преди икономическитѣ условия сѫществуваше ли човѣкъ? — Да, човѣкъ е сѫществувалъ преди всѣкакви условия. Човѣкъ самъ създаде условията. Смѣшно е тогава, създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическитѣ условия сѫ фактори въ живота на човѣка, той не трѣбва да се заблуждава, не трѣбва да се влияе отъ тѣхъ. Човѣкъ е надъ всѣкакви условия. Религиознитѣ хора ще кажатъ, че религията е създала човѣка. — И това не е вѣрно. Човѣкъ е сѫществувалъ и преди религията, и преди всѣкакви икономически условия. Ученитѣ пъкъ казватъ, че науката ще оправи свѣта. — Преди науката човѣкъ не сѫществуваше ли? Следователно, човѣкътъ, който създаде и религията, и науката, и икономическитѣ условия, е въ сила самъ да измѣни всичко.

 

Тази е идеята, която трѣбва да легне въ умоветѣ на всички хора, да стане основа на тѣхния животъ. Човѣшкиятъ духъ е главниятъ факторъ въ живота. Вземе ли нѣкакво решение, всичко ще се измѣни — и религия, и наука, и условия. При това положение хората ще постѫпватъ споредъ законитѣ на природата, а сега постѫпватъ споредъ своитѣ лични разбирания и вѣрвания. Напишатъ нѣкаква максима за живота, и всички се стремятъ да постѫпватъ споредъ нея. — Тази максима е тѣхенъ личенъ възгледъ, не е възгледъ на природата. Запримѣръ, повечето сегашни хора минаватъ за християни, защото вѣрватъ въ Христа. Така е, тѣ сѫ християни, но Христосъ не бѣше християнинъ. Защо? — За да бѫдеше християнинъ, Той трѣбваше да вѣрва въ другъ нѣкой, вънъ отъ себе си. Какво знаемъ за Христа? Знаемъ, че Христосъ е проповѣдвалъ за любовьта и изпълнявалъ волята на Отца си. Христосъ никога не е проповѣдвалъ християнство. Езичницитѣ създадоха християнството. Преди Христа то не сѫществуваше. Що е християнството? — Християнството е съвокупность, сборъ отъ формули, отъ правила, които се налагатъ на хората. Ние вѣрваме въ абсолютната мѣрка на нѣщата, въ единъ принципъ, който регулира всички прояви на живота. Всѣко учение, което почива на абсолютни мѣрки, на абсолютни принципи, е извънъ религията, извънъ науката, извънъ всѣкакви условия, т. е. то разполага съ религията, съ науката, съ условията и всѣкога може да ги измѣни. Когато човѣшкиятъ духъ върви паралелно съ Божия Духъ, той е господарь на всичко въ своя животъ.

 

Днесъ хората спорятъ помежду си, кой е православенъ, и кой не е. Други пъкъ спорятъ върху комунизъма. — Христосъ православенъ ли бѣше? Христосъ комунистъ ли бѣше? Той проповѣдваше идеята за любовьта, която всѣкога е сѫществувала и ще сѫществува. Ще кажете, че и комунизъмътъ проповѣдва любовь между хората. — И комунизъмътъ проповѣдва любовьта, но тази любовь е неразбрана още. Тя не може да донесе на хората това, отъ което тѣ се нуждаятъ. Религията, науката, икономиката представятъ математически отношения, координати. Религията е движение нагоре; икономиката е движение надолу, а науката — хоризонтално движение. Това сѫ три координати, които иматъ известно отношение помежду си. Тѣ иматъ една допирна точка. Щомъ иматъ една допирна точка, тѣ иматъ общи интереси. Въ какво седатъ общитѣ имъ интереси? Запримѣръ, една фабрика изработва икони. Отъ какво зависи броятъ на иконитѣ, които тя трѣбва да изкарва? — Отъ числото на набожнитѣ, на религиознитѣ хора, които признаватъ иконитѣ. Ако останеше да се подържа отъ хора, които не признаватъ иконитѣ, фабриката щѣше да фалира. Ако споредъ правилата на нѣкоя религия хората не трѣбва да ядатъ месо и масло, въ скоро време много маслари и месари ще фалиратъ. Какво ще правятъ следъ това масларитѣ и месаритѣ? На помощь на масларитѣ и месаритѣ иде науката. Споредъ най-новитѣ научни данни, споредъ мнението на лѣкаритѣ, препорѫчва се да се яде повече месо и масло. Веднага положението на месаритѣ и на масларитѣ се подобрява.

 

Сега, на наученъ езикъ, споредъ Питагора, ще опредѣлимъ, какво нѣщо е икономика, религия и наука. Единъ отъ катетитѣ на правоѫгълния триѫгълникъ представя религията, вториятъ — представя икономиката, а хипотенузата — науката. Съ други думи казано: възможноститѣ на религията плюсъ възможноститѣ на икономиката се съдържатъ въ възможноститѣ на науката. Значи, науката, т. е. хипотенузата ще оправи религиознитѣ и икономическитѣ въпроси. Заблужденията на религиознитѣ се заключаватъ въ това, че тѣ мислятъ, какво религията ще оправи свѣта. Когато разглеждаме религията като факторъ отъ една страна, а науката и икономиката като фактори отъ друга страна, и намѣримъ съотношението между тѣхъ, само тогава свѣтътъ ще се оправи.

 

Сега, да покажемъ това нѣщо чрезъ равенството: а2+b22 (тѣзи величини сѫ религията, науката и икономиката). Значи: сборътъ отъ квадратитѣ на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. Отъ първото равенство можете да съставите още две: а22-b2; b222. Какво може да излѣзе отъ тѣзи две равенства? Тукъ математицитѣ иматъ думата. Религията, икономиката и науката се съдържатъ въ ума. Тогава, може да дойдемъ до друго положение на Питагоровата теорема: възможноститѣ на ума плюсъ възможноститѣ на сърцето се равняватъ на възможноститѣ на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможноститѣ на ума, плюсъ възможноститѣ на сърцето, плюсъ възможноститѣ на волята се равняватъ на възможноститѣ на душата. Въ този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможноститѣ на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняватъ на възможноститѣ на духа. а2+b22+d2=D2.

 

Това сѫ сили, отношения, съ които трѣбва да работите. Следователно, волята е равнодействуваща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духътъ е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освенъ тия нѣколко положения, можемъ да съставимъ и още едно положение: Възможноститѣ на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняватъ на възможноститѣ на Бога. Това можемъ да изразимъ съ формулата: а2+b22+d2+D22. Можемъ да съставимъ още едно философско положение: възможноститѣ на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняватъ на възможноститѣ на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме съ формулата: а2+b22+d2+D22=А. Чрезъ тази формула вие влизате вече въ областьта, въ границитѣ на трансценденталното. Съ помощьта на тѣзи математически формули, вие ще можете да правите изчисления въ астрологията и въ други нѣкои науки.

 

Да допуснемъ, че взимате ума като опредѣлена величина, като сила. При това, приемете, че тази сила се поставя въ известни възможности, въ известни условия, при които може да се прояви. Кои сѫ тѣзи възможности? — Зодиацитѣ. Да кажемъ, че умътъ се е проявилъ презъ нощьта, на първия день отъ месецъ мартъ. При тѣзи условия е опредѣлено вече, какви възможности има умътъ, за да се прояви. Сѫщо така може да се опредѣли, какви възможности има умътъ за проявяването си, ако е дошълъ втория, третия или кой да е другъ день отъ месецъ мартъ. Това сѫ отношения. Като правите тѣзи изчисления, ще отбелязвате точно, кога умътъ е дошълъ. Сѫщо то можете да направите и за сърцето, ако вземете, запримѣръ, че е дошло презъ месецъ юлий. Никога умътъ и сърцето на човѣка не идватъ едновременно. Умътъ идва заедно съ физическото тѣло. Първо иде тѣлото, после умътъ и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуватъ краищата, рѫцетѣ и краката, после се образуватъ останалитѣ органи: черниятъ дробъ, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува въ момента, когато се прояви волевата деятелность у детето. Тя се проявява въ момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздухъ, сърцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно, проявата на съзнателния животъ въ човѣка показва, че той е излѣзълъ вече отъ матката на природата. Проявата на съзнанието въ човѣка подразбира, че той е излѣзълъ отъ стѣснителнитѣ условия на живота и е започналъ да живѣе свободно. Това означава день на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига рѫцетѣ си нагоре. Значи, щомъ повдигне рѫцетѣ си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува върху съзнанието му. Когато рѫката започне точно да опредѣля посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бѫдатъ хармонични, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че волята въ него се е проявила. Правилно проявена воля е тази, на която движенията сѫ хармонични.

 

Какво разбрахте отъ всичко говорено тази вечерь? (— Че всѣки свѣтъ има своя основна мѣрка, съ която опредѣля, съ която измѣрва нѣщата). Действително, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е съ ограниченъ умъ, т. е. умствено ограниченъ, това значи, че той се движи въ едноизмѣрния свѣтъ, въ свѣта на линията. Запримѣръ, скѫперникътъ живѣе само съ една идея, той мисли само за пари. Въ неговия умъ парата е поставена като центъръ, като точка, около която всичко друго се движи. Въ това отношение той е човѣкъ на едноизмѣрния свѣтъ. Онзи човѣкъ пъкъ, който мисли да си направи кѫща, да се ожени, да си има другарь, или другарка, да има дечица, той живѣе въ свѣта на дветѣ измѣрения, или въ двуизмѣрния свѣтъ. Дето ходи, той говори все за две лица „азъ и ти“ — той живѣе въ плоскостьта. Ще могатъ ли, като се събератъ на едно мѣсто тия двама души, да живѣятъ хармонично? Да се събератъ двама души на едно мѣсто, това значи да тръгнатъ въ нова посока. Представете си, че имате единъ дълбокъ кладенецъ, хиляда стѫпала надолу. На всѣко стѫпало седи по единъ човѣкъ, а въ срѣдата на кладенеца има единъ дебелъ, здравъ стълбъ. Всички хора въ кладенеца поглеждатъ нагоре презъ дупката и казватъ: Какво ли има горе, на онзи свѣтъ? Животътъ въ кладенеца е така нареденъ, че единъ на другъ си даватъ заповѣди, а сѫщевременно единъ другъ не могатъ да се постигнатъ. Всѣки седи на своето мѣсто и не се мърда оттамъ. Онзи, който е на най-горното стѫпало въ кладенеца, е на разстояние едва десеть метра отъ дупката, но той не съзнава това, мисли, че е далечъ отъ нея. Въ това положение седатъ всички въ кладенеца съ години, и никой отъ тѣхъ не може да се издигне едно стѫпало по-горе отъ своето положение. Следъ време дохожда единъ разуменъ човѣкъ, поглежда въ кладенеца и, като вижда тия хора вѫтре, запитва: Какво правите долу? — Седимъ на едно мѣсто. — Не можете ли да се движите? — Не можемъ. — Ами азъ не бихъ ли могълъ да ви помогна? — Надали ще можешъ. Ние седимъ, тукъ отъ години, и то тъй основателно, здраво заседнали, всѣки на своето мѣсто. Ето, този стълбъ седи въ срѣдата на кладенеца отъ хиляда години насамъ. Тогава този човѣкъ донася едно вѫже съ кука накрая и го пуща въ кладенеца. Всички гледатъ, какво ще стане. Куката хваща за дрехата онзи, който е на най-горното стѫпало въ кладенеца, и безъ да усѣти, той се намира вънъ отъ кладенеца, въ широкия свѣтълъ свѣтъ. Останалитѣ започватъ да се чудятъ, де отиде другарьтъ имъ, какъ тъй предъ очитѣ имъ се изгуби. Съ излизането на първия се създава едно малко раздвижване въ кладенеца. Вториятъ отъ тѣхъ веднага се качва на мѣстото на първия. По този начинъ всички се качватъ на едно стѫпало по-горе. Човѣкътъ отгоре ги изпитва: какво става тамъ? — Единъ отъ насъ излѣзе отъ кладенеца, а всички останали се качихме на едно стѫпало по-нагоре. — Това наричаме ние еволюция. — Можете ли сега да се раздвижите? — Не можемъ. — Той пуща вѫжето въ кладенеца и улавя съ него втория. Останалитѣ пакъ се раздвижватъ и се изкачватъ още едно стѫпало по-нагоре. Така спуща той вѫжето 999 пѫти въ кладенеца, изважда единъ по единъ навънъ, докато остане последниятъ. Той казва: Азъ изминахъ вече 999 стѫпала нагоре, готовъ съмъ да напусна и последното, на което съмъ стѫпилъ.

 

Питамъ: това постепенно изкачване отъ стѫпало на стѫпало култура ли е? — Това не е никаква култура. — Има ли нѣщо сѫществено въ стълбата, по която сте се възкачвали? — И въ стълбата нѣма нищо сѫществено. Сѫщественото е въ вѫжето и въ куката. Въ това седи културата на свѣта: спущате вѫжето въ кладенеца, закачвате за куката нѣкого, и хайде — навънъ! Еволюцията пъкъ се заключава въ бавното изкачване по стѫпалата.

 

Време е вече петата раса да излѣзе отъ дупката на този кладенецъ. Подъ думата „дупка“ се разбира гѫстата материя. Ще приведа единъ примѣръ, съ който да обясня, по-близо до разбирането ви, какво означава кладенецътъ. Единъ богатъ земедѣлецъ има безброй житни зрънца. На пролѣтьта влиза земедѣлецътъ въ хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тукъ? Имате ли възможность да се разширявате? — Тѣсно ни е, много сме сгѫстени едно до друго, нѣмаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можемъ да се търпимъ. — По сѫщия начинъ и хората се налѣгатъ едни други и мислятъ, че сѫ щастливи. Земедѣлецътъ взима едно отъ зрънцата и го държи известно време въ рѫката си. Зрънцето го погледне доволно, чувствува се на свобода. Следъ това то запитва господаря си: Какво мислишъ да правишъ съ мене? — Искамъ да те поставя при по-добри условия. Земедѣлецътъ взима една крина житни зрънца, занася ги на нивата и съ широкъ замахъ ги посѣва. Всѣко зрънце пада на земята въ една дупчица, която за него представя голѣмъ кладенецъ. Този кладенецъ не е по-дълбокъ отъ 15 см. При това, колко зрънца могатъ да влѣзатъ въ единъ такъвъ кладенецъ? Като се види само въ кладенеца, зърното започва да плаче, да вика, че и тукъ е на лошо мѣсто. Земедѣлецътъ го убеждава, че е необходимо да мине презъ този процесъ, и че скоро ще дойде една кука да го извади на повърхностьта на земята. Не се минава много време, влагата започва да действува върху зърното и му казва: Хайде, излизай вече вънъ отъ кладенеца, да направишъ мѣсто за други зрънца. Зрънцето постепенно започва да излиза вънъ отъ кладенеца.

 

Следователно, влизането на човѣка въ кладенеца, т. е. въ ограничителнитѣ, въ стѣснителнитѣ условия на живота представя гѫстата материя. Такава гѫста материя обвива и човѣшкото съзнание. За да се пропука, за да се разкѫса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трѣбва да дойдатъ на помощь влагата, свѣтлината, новиятъ животъ — трѣбва да дойде и любовьта. Божията Любовь ще дойде надъ тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието. За тази цель човѣкъ трѣбва да мине презъ нѣколко процеса: да излѣзе отъ хамбара и да влѣзе въ кладенеца, т. е. въ пръстьта, дето ще го засипятъ съ още пръсть, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освенъ действието на разумнитѣ сили, топлината и свѣтлината, които представятъ вѫжето въ рѫцетѣ на разумния, който извлича човѣка отъ кладенеца. Половината отъ вашитѣ братя, коренитѣ, ще останатъ въ кладенеца да чакатъ деня на своето спасение. Единъ день и тѣ ще излѣзатъ вънъ отъ кладенеца, а други ще отидатъ на тѣхното мѣсто. Повечето хора днесъ трѣбва да излѣзатъ отъ последния кладенецъ, въ който се намиратъ. Той е кладенецътъ на плътьта. Като почнатъ съзнателно да се движатъ, тѣ ще излѣзатъ и отъ този кладенецъ.

 

И тъй, правата, абсолютната мѣрка, съ която опредѣляме живота, не седи нито въ едноизмѣрния, нито въ двуизмѣрния, нито даже въ триизмѣрния свѣтъ. Тя се намира въ четириизмѣрния свѣтъ — въ свѣта на четвърто измѣрение. Доброто и злото се опредѣлятъ въ свѣта на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството, като мѣрка за нѣщата, вие ще изпитате въ себе си вѫтрешна радость и хармония. Ако сгрѣшите нѣкѫде, веднага ще почувствувате въ себе си вѫтрешна скръбь, дисхармония. Тогава ще разберете, че свѣтътъ, въ който се движите, не е хармониченъ. Обаче, свѣтътъ на четвъртото измѣрение е хармониченъ. Тамъ никакви престѫпления не могатъ да ставатъ. Защо? — Защото този свѣтъ е съ обли, крѫгли стѣни.

 

Представете си, че вие живѣете въ свѣтъ, подобенъ на цилиндъръ. На основата на цилиндъра е складирано всичкото богатство, всичкото злато. Ако нѣкой апашъ влѣзе въ този свѣтъ, като види златото, той ще вземе часть отъ него и ще започне да се изкачва по стенитѣ на цилиндъра. Ако рече да си почине малко и да остави златото настрана, то веднага ще се върне назадъ. Колкото пѫти да слиза и да се качва, да вземе злато отъ основата на цилиндъра, въ края на краищата, златото пакъ ще си отиде на мѣстото. Тази е причината, поради която въ четириизмѣрния свѣтъ не се вършатъ никакви престѫпления. Тамъ колкото пѫти обератъ човѣка, паритѣ му пакъ ще се върнатъ назадъ. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Дето е текла вода веднъжъ, тя пакъ ще потече“. „Дето е имало веднъжъ пари, тамъ пакъ ще има“. Значи, всѣко загубено, или откраднато нѣщо въ Божествения свѣтъ, отива на своето мѣсто. Законътъ е такъвъ. Въ Божествения свѣтъ нѣма престѫпления. Желания за престѫпления може да има, но възможности за тѣхното реализиране не сѫществуватъ. Хората отъ второ и трето измѣрение иматъ навикъ да крадятъ, но щомъ влѣзатъ въ четвъртото измѣрение, тѣ намиратъ вече, че всѣкакво престѫпление е безполезно. Какъвъ смисълъ има за тѣхъ да откраднатъ нѣщо, когато на часа още тази вещь ще се върне на мѣстото си?

 

Сѫщиятъ законъ се прилага и за идеитѣ. Седите тихъ, спокоенъ и дойде въ ума ви една свѣтла, възвишена идея. Вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага следъ това констатирате, че тази идея е изчезнала, поменъ не е останало отъ нея. Коя е причината за това? — Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай васъ, и скоро следъ това се връща при своя господарь. Следователно, всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, сѫ чужди, крадени идеи и желания. Понѣкога и любовьта на хората се изгубва. Защо? — Крадена любовь е тя. Всички нѣща, които лесно се изгубватъ, сѫ все крадени. Благодарете, че живѣете въ свѣтъ между висши, разумни сѫщества, които постоянно корегиратъ действията ви. Когато изгубите любовьта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато любовьта дойде въ човѣка, ако е негова, никое сѫщество не може да му я вземе. При това, любовьта не се измѣня, тя остава винаги една и сѫща. Щомъ любовьта ви се губи, щомъ любовьта ви се измѣня, тя не е ваша. Като ученици, вие трѣбва да знаете това. Щомъ го знаете, нито ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате.

 

Младитѣ често говорятъ за любовьта. Тогава, опредѣлете само едно качество на любовьта. Ако не можете да опредѣлите едно отъ сѫщественитѣ качества на любовьта, въ такъвъ случай азъ ще ви кажа едно сѫществено качество на любовьта: Любовьта дава свобода. Значи, щомъ обикнете едно сѫщество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако волъ обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовьта има желание да освободи всѣко живо сѫщество, да може свободно да се ползува отъ благата на живота. Любовьта дава свобода на всички живи сѫщества — това е сѫщественото ѝ качество. Никаква друга философия не ви трѣбва. Какъ сѫ разбирали този законъ освободенитѣ отъ любовьта, ще се познае по това, дали и тѣ иматъ желание да освободятъ ония, които сѫ още заробени. Който нѣма това желание, този стремежъ въ себе си, той не е разбралъ любовьта.

 

Следователно, като ученици на една и сѫща Школа, вие не трѣбва да се ограничавате. Ограничаването не е проява на любовьта. Когато говорите, дайте свобода на всѣки да се изкаже. Като говори единъ, другитѣ трѣбва да слушатъ. Вие трѣбва да приемете въ себе си, че мисъльта на всѣки човѣкъ е права. Ако не мислите така, вие подозирате човѣка въ неискреность. Кой каквото говори, изслушвайте съ търпение.

 

Когато пишете темитѣ си, вие имате желание много да пишете, да покажете, че сте учени. — Това е фалшиво положение. Цѣли трактати пишете за любовьта, за нейнитѣ качества, но като дойде да я приложите, тамъ ви нѣма. Ще ви дамъ следната задача: щомъ видите нѣкой човѣкъ вързанъ съ вѫже, идете да го освободите. Като отидете при човѣка и видите, че вѫжето е здраво вързано, ще ви е нуженъ за цельта ножъ. Купете единъ ножъ и разрѣжете вѫжето. — Да, но този ножъ струва скѫпо, азъ имамъ всичко сто лева въ джоба си, които ми трѣбватъ за ядене и пиене. Пратете другъ нѣкой да освободи този човѣкъ. — Кажете ли така, това показва, че нѣмате любовь. Вие не знаете, че този човѣкъ е милионеръ, той ще ви благодари. И наистина, ако го освободите, той ще каже: Приятелю, много ви благодаря, че ме освободихте. Много хора минаха покрай мене, но никой не се спрѣ да ме освободи. Понеже вие ми направихте тази голѣма услуга, и азъ ще ви благодаря. Вие ме освободихте физически, азъ ще ви освободя материално. Вие имате нужда да учите, умствено да се развивате. Азъ съмъ на ваше разположение.

 

И тъй, който има любовь, той е освободенъ; който нѣма любовь, той е вързанъ. Ако имате слаба вѣра, слаба воля, вие сте вързани. Трѣбва да дойде нѣкой да прерѣже вѫжето, да ви освободи. За да се освободи човѣкъ, нужни сѫ нови методи, нужно е приложение. Не е достатъчно човѣкъ само да чете. но прочетеното, наученото трѣбва да се приложи. Между четенето и приложението има известно съотношение. Съотношения има навсѣкѫде въ живота. Какви сѫ, запримѣръ, отношенията на физическото тѣло спрѣмо етерното, астралното, менталното и причинното? Споредъ окултизъма, всѣко отъ тѣлата на човѣка представя известна величина. Физическото тѣло е една величина; астралното — втора; менталното — трета и причинното — четвърта. Тѣзи четири тѣла представятъ четири координати. Всѣко отъ тия тѣла има свои специфични енергии. Вие трѣбва да разбирате тѣзи енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате отъ единъ свѣтъ въ другъ. Щомъ постигнете това, лесно ще изправите погрѣшкитѣ си.

 

Като ви наблюдавамъ, забелязвамъ, че нѣкои отъ васъ често поставятъ едната, или дветѣ си рѫце на слѣпитѣ очи. Защо? — Около слѣпитѣ очи е събрана енергия, повече отколкото трѣбва, вследствие на което умътъ не може правилно да мисли. Като поставите рѫцетѣ си върху слѣпитѣ очи, съ това вие отнимате часть отъ излишната енергия, която се е натрупала около тия центрове. Но това поставяне на рѫцетѣ трѣбва да бѫде съзнателно. Първо трѣбва да поляризирате рѫцетѣ си въ по-високо поле на деятелность, та като прекарате тази енергия нѣколко пѫти презъ рѫцетѣ си, умътъ ви веднага да се проясни. Понѣкога енергиитѣ отъ рѫцетѣ на човѣка сѫ свързани съ по-низки полета, и тогава той, не само че не може да си помогне, но влошава положението си. Въ такъвъ случай, добре е да извикате другъ нѣкой, съ магнетични, съ добри енергии, той да ви разтрие около слѣпитѣ очи. Тъй щото, правете всичко съзнателно. Щомъ спазвате нужнитѣ правила, трѣбва да имате резултатъ 50%—95%. Вие трѣбва да знаете, защо правите нѣщо и какъ трѣбва да го направите.

 

Ще знаете, че сѫщественитѣ качества на любовьта сѫ, че тя дава свобода и всичко жертвува. Богъ всичко дава и не мисли за себе си. Хората постѫпватъ точно обратно: Тѣ мислятъ само за себе си и нищо не даватъ. Въ сѫщность, положението трѣбва да се измѣни, въ смисълъ: Богъ да мисли за насъ, а ние да мислимъ само за Него. Съ други думи казано: Ние трѣбва да възприемемъ Божията Любовь, да работимъ за нея и да я прилагаме навсѣкѫде като строго опредѣлена специфична величина.

 

Сега, да затворимъ кладенеца!

 

Т. м.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

5. Лекция отъ Учителя, държана на

1 ноемврий, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt