Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_10_25 Отличителнитѣ чърти на живота

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:58

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Отличителнитѣ чърти на живота.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Т. м.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата:  „Отличителнитѣ чърти на живота“.

 

Съвременнитѣ хора казватъ, че животътъ е движение. — Съгласни ли сте съ това? Вие какъ разбирате живота?

 

Прочетоха се следнитѣ стихове:

 

„Блага дума на устата,

Туй е ключътъ на сърцата“.

 

— Коя дума въ прочетения стихъ е най-сѫществена? — Блага дума. — Отде произтича благата дума? Отде произтича любовьта? Може ли да се каже, че любовьта произтича отъ живота? Причината може ли да произлѣзе отъ последствието? Ще кажете, че любовьта създава живота. — Не, любовьта не може да създаде живота. Защо? — Животътъ не може да бѫде създаденъ. Създаването е механически процесъ. Създаватъ се, градятъ се кѫщи, но въ този смисълъ, животътъ не може да се гради. Ще кажете тогава, че животътъ сѫществува. — Животътъ е безъ начало и безъ край. Може ли да кажете за това, което нѣма начало и край, че сѫществува? Въ своя първиченъ произходъ, думата „сѫществува“ е била въ възходеща степень, но постепенно е слизала, и днесъ, въ български езикъ, я виждаме въ низходеща степень. Думата „сѫществува“ произлиза отъ корена „са“, което значи проява, изявяване. Значи, животътъ се проявява.

 

Ще ви задамъ още нѣколко въпроса. Може ли да изтече това, което се проявява? Ако кажете, че всѣко нѣщо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитамъ: де остава животътъ? Какво разбирате подъ думата животъ? Като четете темитѣ си, забелязвамъ, че вие се стремите да напишете нѣщо красиво, съ хубави изрази, безъ да съдържа истината. Въ това отношение вие мязете на модернитѣ дами, които се обличатъ съ красиви, скѫпи дрехи, да се представятъ предъ свѣта, безъ да обръщатъ внимание на това, дали дрехитѣ имъ сѫ топли, хигиенични. Но това, което е позволено въ свѣта, за свѣтския човѣкъ, не е позволено за окултния ученикъ. Когато свѣтскиятъ човѣкъ е гладенъ, пѫтувалъ е нѣколко деня безъ хлѣбъ, и нѣма близки, къмъ които да се обърне, той ще се моли на този-на онзи, ще апелира къмъ тѣхното благородство, къмъ тѣхната добрина, дано го нахранятъ. Обаче, ако окултниятъ ученикъ изпадне въ такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това сѫ излишни думи. Той трѣбва да каже: Гладенъ съмъ! — нищо повече. Всѣка трета дума не е на мѣстото си. Който го чуе, ще каже: Гладенъ е човѣкътъ, да го нахранимъ. Всѣки знае, какво нѣщо е гладътъ. Ако гладниятъ започне да обяснява, защо е гладенъ, отъ колко време гладува, кой какъ мине покрай него, ще каже: Оставете го, не го слушайте, този човѣкъ не е гладенъ. Самъ по себе си гладътъ е нѣщо силно. Всѣко обяснение около него ще го обезсили.

 

Да се върнемъ къмъ въпроса за живота. Какъ мислите, може ли да се опредѣли, какво нѣщо е животътъ? Нѣкои казватъ, че животътъ е съзнание, т. е. че вънъ отъ съзнанието животътъ не сѫществува. Думата „съзнание“ е съставена отъ „съ“ и „знание“ —то означава нѣщо, което е съ знание. Понеже нашето съзнание не обхваща цѣлия животъ, следователно, животътъ не може да произтича отъ съзнанието. Съзнанието не може да обгърне даже нашия животъ, а още повече цѣлокупния. Ако приемемъ живота като движение, самото движение е обхванато отъ съзнанието. Значи, още по-малко животътъ може да се разглежда като движение.

 

Сега, да проследимъ вашата мисъль още по-нататъкъ. Какъ мислите, постоянно нѣщо ли е съзнанието? — Не е постоянно. — Може ли тогава животътъ да се измѣрва съ непостоянна мѣрка? Ако съзнанието е постоянно нѣщо, нека го подложимъ на десетдневенъ постъ, да видимъ, ще запази ли формата си, или ще я измѣни. При това положение ще забележимъ, че съзнанието, което първоначално е било свѣтло, постепенно започва да потъмнява. Когато съзнанието ви е свѣтло, вие сте тихъ, спокоенъ, доволенъ. Щомъ започне да потъмнява, вие ставате нервенъ, недоволенъ, не можете да се контролирате. Следователно, ако съзнанието е постоянна, неизмѣнна мѣрка, може да се каже, че животътъ е съзнание. Но невъзможно е животътъ да се сравнява съ една непостоянна, измѣнчива величина, каквато е съзнанието. Художникъ нарисува една хубава картина и се радва на картината си. На какво се дължи неговата радость: на картината, или на друго нѣщо?

 

Може ли човѣкъ да се радва на предметъ, въ който нѣма никакъвъ животъ? Може ли да се радва на единъ скѫпоцененъ камъкъ? — Не може да се радва човѣкъ нито на картина, нито на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ. Друго нѣщо предизвиква радостьта. Младъ момъкъ обича млада мома. Ако този момъкъ намѣри единъ скѫпоцененъ камъкъ и го подари на своята възлюбена, той ще се радва. Радостьта му, обаче, не се дължи на скѫпоценния камъкъ, а на това, че го е далъ на възлюбената си. Ако тя не сѫществуваше, скѫпоценниятъ камъкъ за него нѣмаше да има никаква цена.

 

И тъй, нека всѣки си отговори, въ какво се заключава неговиятъ животъ. Мислете върху този въпросъ. Спрете се специално върху думата животъ и наблюдавайте, какъ ще я почувствувате дълбоко въ себе си, съ какво е свързана тази дума у васъ. Не търсете, какво сѫ казали философитѣ, или ученитѣ за живота. Важно е, какъ е поставена тази дума за самитѣ васъ. Изговорете думата  „животъ“ на срички, проточено, въ видъ на пѣсень, като наблюдавате, какво впечатление ще произведе. На пръвъ погледъ тази дума изглежда обикновена, но въ нея се съдържа една отъ великитѣ истини на природата. Вие не сте си задавали въпроса, живѣете ли, за да почувствувате, колко е интересенъ животътъ.

 

Сега вие минавате за ученици отъ специаленъ класъ. Но представете си, че вземете всичкитѣ си теми „за живота“ и ги прочетете на единъ тежко боленъ. Какъ мислите, могатъ ли вашитѣ теми да събудятъ живота въ този боленъ? На какво мязатъ темитѣ ви? Лѣгате вечерь, заспивате, а сутриньта разправяте, че сте ходили нѣкѫде, разхождали сте се, срѣщали сте се съ много хора. — Вѣрно ли е това? Тѣлото ви е било на леглото, краката и рѫцетѣ ви не сѫ се мръднали отъ мѣстото си. Съ какво сте ходили тогава? Будни ли сте били, или въ спяще състояние? — Спали сте. Ако бѣхте будни, вие трѣбваше да помните, де сте ходили. Такова е вашето състояние и въ будния ви животъ. Вие мислите, че сте будни. — Не, не сте будни. Вие още спите, но време е вече да се събудите. Само азъ не казвамъ, че спите; и вие сами казвате това. Когато нѣкоя нова идея влѣзе въ ума ви, казвате: Пробудихъ се! Чудно, какъ съмъ спалъ досега! Като се намѣрите въ по-голѣма свѣтлина, казвате: Сега виждамъ вече; като че се пробуждамъ отъ дълбокъ сънъ. — Че сте въ спяще състояние, това се вижда отъ обстоятелството, че всички предмети около васъ, всички понятия за нѣщата сѫ разхвърляни, несвързани въ вашия умъ. Като казвамъ, че се намирате въ спяще състояние, не ви критикувамъ, но искамъ да ви дамъ нова насока да мислите.

 

Какво означава думата „спящъ“? Представете си, че отивате при единъ учитель по музика, искате той да ви учи. Учительтъ ви показва цигулката, лѫка, отваря нотитѣ и гледа, какво ще направите. Вие виждате цигулка, лѫкъ, нѣкакви точици, чъртички, едни нагоре, други надолу и си отивате. — Това още не е музика. Вие сте интелигентенъ, способенъ, имате желание да учите музика. На другия день пакъ отивате при учителя си. Той ви показва сѫщитѣ нѣща, но сѫщевременно ви дава листъ и моливъ и гледа, какво ще правите. Вие взимате молива и започвате да описвате, какво представятъ цигулката, лѫка, нотитѣ и т. н. — И това още не е музика. На третия день отивате при учителя си, взимате цигулката и лѫка въ рѫце и започвате да се упражнявате. Учительтъ ви посочва, какъ да държите цигулката и лѫка, какъ да свирите. Така продължавате день следъ день, докато най-после дойдете до положение сами да свирите. Всички ноти трѣбва да минатъ презъ ума, презъ съзнанието ви и тогава да кажете, че знаете вече какво нѣщо е музиката. Такова нѣщо е животътъ. Докато не знаете да свирите, вие бѣхте спящъ за музиката. Щомъ се научихте да свирите, вие се събудихте за музиката. Опитали ли сте живота? Казвате, че животътъ е радость. — Опитали ли сте радостьта? — Въ живота има много скърби. — Опитали ли сте тия скърби? Хората още не сѫ изпитали истинскитѣ скърби. Една и сѫща ли е скръбьта на овцата, която губи живота си и на човѣка, който губи шапката си? Каква скръбь е тази, че нѣкой изгубилъ шапката си? — Никаква скръбь не е това, то е чиста илюзия. Една скръбь познавамъ, и тя се предизвиква при загуба на любовьта. Нѣма по-голѣмо страдание, по-голѣма скръбь за човѣка отъ тази да опита веднъжъ любовьта и следъ това да я изгуби. Тази скръбь е истинска, реална скръбь. Следователно, може да се скърби само за реалното, а не за илюзиитѣ въ живота. Кога се радва човѣкъ? — Когато намѣри изгубеното.

 

Две важни нѣща има, които животътъ изисква. Тѣ сѫ храната и водата. Значи, гладътъ и жаждата сѫ две силни нѣща, които лишаватъ всички сѫщества отъ живота. Когато човѣкъ гладува, животътъ въ него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мѫка, безпокойствие, страдание. Щомъ приеме храната, въ него настава миръ, доволство. Така разбиратъ проститѣ, неученитѣ хора живота. Казвате: Само вода и храна ли сѫ нужни за живота? — Много сѫ елементитѣ, които животътъ изисква. Ще ви дамъ следния примѣръ. Затварятъ едного въ една стая, и отъ време на време му донасятъ хлѣбъ и вода. Седи той въ стаята година, две, и всички знаятъ, и той самъ знае, че е живъ, живѣе въ тази стая. Следъ време изваждатъ този човѣкъ отъ стаята и го оставятъ въ една хубава градина. Въ градината той вече може свободно да се разхожда, да диша чистъ въздухъ, да се радва на свѣтлината. Той казва: Сега вече живѣя! Не се минава много, завеждатъ този човѣкъ въ една богата библиотека и го оставятъ тамъ да чете, каквото иска, по свобода и по разположение. Този човѣкъ се чувствува доволенъ, щастливъ и казва: Сега живѣя още по-добре! Започнахъ вече да разбирамъ смисъла на живота. — Както виждате, този човѣкъ и въ първия случай живѣе, но като затворникъ. И въ втория случай живѣе, но свободенъ е отъ затвора. Въ третия случай живѣе като човѣкъ, съ всички нужди на своето външно и вѫтрешно естество.

 

Животътъ трѣбва да се разбира въ всички негови най-тънки прояви, въ всички негови тънки изисквания. Който изпитва живота въ неговитѣ тънки и разумни прояви, той всѣкога е доволенъ, защото крѫгътъ на неговата деятелность се разширява. Той изпитва приятно чувство на растене, на животъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа. Азъ употрѣбявамъ думата душа, но за васъ тя е нѣщо неопредѣлено. Душата е нѣщо извънъ времето и пространството — съ нищо не се мѣри. Душата обхваща времето и пространството. Какво сѫ въ сѫщность времето и пространството? — Това сѫ две временни мѣрки, съ които се опредѣлятъ нѣщата на физическия свѣтъ. Животътъ предизвиква едно топло, нѣжно чувство въ човѣка. Който е изпиталъ това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала. Вървите бавно, внимателно, но по нѣкаква случайность се подхлъзвате. Въ този моментъ единъ вашъ приятель ви хваща за рѫката и ви задържа. При тази смѣна на чувства, предъ ужаса, който изживѣхте и при подкрепата, която получихте, у васъ се събужда нѣжно, топло чувство — проява на живота. Презъ каквито перипетии да минете въ живота си, вие никога нѣма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовьта на приятеля ви е била по-голѣма. Той ви е подкрепилъ съ рискъ на живота си. Анализирайте това чувство въ себе си, за да разберете поне външната страна на живота.

 

Какви качества приписватъ днесъ на живота? — Казватъ, че животътъ носи радость, скръбь и движение. Други подържатъ, че животътъ е състояние на душата, въ което тя се самосъзнава, т. е. съзнава, че живѣе, че се намира въ хармония съ себе си, съ великитѣ закони на природата. Да бѫдете въ хармония съ себе си, това значи всичко въ васъ да бѫде въ пъленъ редъ и порядъкъ. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичкитѣ ѝ пѫтеки послани съ пѣсъкъ, и вие се разхождате изъ пѫтекитѣ ѝ доволенъ, щастливъ. По невнимание, обаче, каквото сте носили, забравяте на пѫтекитѣ: тукъ нѣкое гърне, тамъ нѣкое столче, другаде разхвърляни камъни. Прибирате се вечерьта въ кѫщи, доволенъ, че всичко е въ редъ и порядъкъ. Случава се, че сѫщата вечерь още, увлѣченъ въ своитѣ философски размишления, пожелавате да излѣзете въ градината, да се разходите, да подишате чистъ въздухъ. Както вървите изъ пѫтекитѣ, спъвате се въ гърнето и се чудите, кой е оставилъ това гърне на пѫтя ви. После се спъвате въ столчето, или въ нѣкой камъкъ и се чудите, кой е оставилъ тѣзи нѣща на пѫтя ви! Забравяте, че вие сами сте оставили тѣзи работи, изъ пѫтечкитѣ на градината. Като се блъскате отъ предметъ на предметъ, най-после казвате: Чудно нѣщо, какъ се е обърналъ свѣтътъ съ главата надолу! — Кой е обърналъ свѣта въ това положение? — Вие самитѣ. Сами вие сте обърнали вашия свѣтъ съ главата надолу. Сами вие сте поставили прѣчки по пѫтя на вашия животъ, а после се чудите, кой ги е поставилъ. Спъвате се въ нѣщо и започвате да скърбите. Трѣбва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали въ нѣщо и сте паднали на земята? Вие трѣбва да скърбите, ако разберете, че нѣкой вашъ неприятель е поставилъ тази прѣчка на пѫтя ви. Но ако знаете, че сами сте причина затова, нѣма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освенъ да се наведете, да дигнете прѣчката отъ пѫтя си и да я турите настрана.

 

Следователно, като изучавате живота, започнете отъ най-сѫщественитѣ, отъ най-елементарнитѣ му прояви. Що се отнася до сѫщината на живота, това е въпросъ, който никога нѣма да разрешите. Да разберете сѫщината на живота, това значи да разберете, какво представя Богъ въ своята пълнота. — Невъзможно е да разберете Бога въ всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори, каква е будностьта на Неговото съзнание. Той всѣки моментъ е буденъ, съзнанието Му обгръща всичко, чувствува се господарь, неограниченъ, мощенъ въ своитѣ възможности да направи, каквото пожелае. За васъ това е непонятно. Вие съзнавате въ себе си, че не можете да направите това, което желаете, и се чувствувате нещастенъ. — Нѣма защо да страдате. Тъкмо въ безсилието ви се заключава вашето растене: днесъ сте изпълнени съ радость, скачате, пѣете, мислите, че всичко можете да направите. Утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днесъ се качвате, утре слизате, но не знаете, защо се качвате и защо слизате. Въ тѣзи контрастни състояния, именно, вие растете. Ако ви попитатъ, защо сте дошли на свѣта, нищо не може дате кажете. Отде сте дошли — пакъ нищо не знаете. Нѣкои философи, учени казватъ, че сте дошли отъ другия свѣтъ, но вие не помните това. Имате ли нѣкакви спомени отъ другия свѣтъ? Не само това, но вие не помните дори нѣщо отъ първата си годишна възрасть, отъ първата година на раждането. Помните ли нѣщо отъ първата година на своето детинство? — Нищо не помните. И отъ втората, и отъ третата година на детинството си нищо не помните. Може би едва въ четвъртата година на детинството ви е станало слабо пробуждане на съзнанието, и вие сте запазили нѣкакви спомени отъ това време.

 

Като разсѫждавате така, като се анализирате, ще видите, че има мѫчни въпроси за разрешаване, които трѣбва да оставите настрана. Запримѣръ, какво бихте писали върху темата: „Що е Богъ“? Едни ще пишатъ, че Богъ представя онази Първична велика сила, която е създала свѣта, прониква атомитѣ и молекулитѣ и ги движи. Тя е създала цѣлия козмосъ, всички свѣтове, океани и морета и т. н. — Това не е Богъ. Други ще пишатъ, че Богъ е Любовь. — Въ какво се заключава тази любовь? — Когато Богъ, т. е. Божията Любовь прониква въ човѣка, той изпитва въ себе си топло, широко чувство къмъ всичко живо въ свѣта. Този човѣкъ не е дребнавъ, той гледа на нѣщата правилно. Нищо не е въ състояние да го изкара отъ равновесието му. И милионитѣ му да обератъ, и кѫщитѣ му да отнематъ, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва въ себе си, струва повече отъ всѣкакви богатства въ свѣта. Той знае, че нищо въ свѣта не се губи. Като го обератъ, той влиза въ ония, които сѫ го обрали, и пакъ става господарь.

 

Когато една форма се разруши, животътъ минава въ друга форма, и това чувство пакъ се запазва. Нѣма форма въ свѣта, която може да ограничи това чувство. Не е страшно формата да се разруши, но страшно е, когато човѣкъ изгуби това чувство, когато любовьта го напусне. Който има това чувство въ себе си, и мечка да срещне на пѫтя си, той ще остане тихъ и спокоенъ. Защо? — Той ще влѣзе въ мечката, съ съзнанието си, разбира се, и тя ще отстѫпи. Човѣкътъ на любовьта знае, че Единниятъ живѣе въ всички сѫщества. Докато гледате, на всички хора, на всички живи сѫщества като на нѣщо отдѣлно отъ васъ, отъ вашето съзнание, вие винаги ще страдате. Тогава и мечка ще ви напада, и хората ще ви пакостятъ. На всички сѫщества гледайте като на съзнания, презъ които протича единъ и сѫщъ животъ. Единъ е животътъ, едно съзнание прониква всички живи сѫщества.

 

Сега ще ви дамъ една задача, единъ опитъ, да превърнете едно свое скръбно състояние въ радостно. Представете си, че ставате рано сутринь, и дълбоко въ себе си изпитвате голѣма скръбь. Искате да работите — не ви се работи. Искате да се разговаряте съ нѣкого — не ви се говори. Никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбьта ви се все повече увеличава и дохождате до голѣмо отчаяние. Какво трѣбва да направите при това положение? Какъ ще си помогнете? — Ето какво ще направите. За единъ моментъ само станете тихъ и спокоенъ въ себе си и прекарайте скръбното си състояние въ съзнанието си. Следъ това опитайте се, чрезъ законитѣ на хармонията, да го трансформирате. Ако успѣете да постигнете това, ще забележите, че една малка радость прониква съзнанието ви, и скръбьта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостьта прониква скръбьта, и тя съвършено изчезва. Тогава човѣкъ намира, че нѣма защо да скърби. Ако става обратното, тогава пъкъ скръбьта прониква радостьта и я изпѫжда навънъ. Това всѣки е опиталъ. Днесъ спечели сто лева — радва се. Утре изгуби тия сто лева — скърби. Тѣзи скърби и радости сѫ временни, преходни, но чрезъ тѣхъ човѣкъ расте и се развива.

 

Това сѫ опитности, презъ които всѣки отъ васъ е миналъ, и всѣки день минава. Запримѣръ, вие сте ученикъ въ окултна школа. Намислите нѣщо хубаво и се радвате, доволенъ сте отъ себе си. Дойде учительтъ ви при васъ и каже, че сте първокласенъ невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повѣрвате и падате духомъ, изгубвате разположението си. Питамъ: трѣбва ли ученикътъ веднага да се обезсърдчава? Ако той има знания, могатъ ли тия знания, само отъ една дума на учителя, да се унищожатъ? Ти носишъ на гърба си раница, въ която има 40 клгр. злато. Срѣща те единъ познатъ и те пита: какво носишъ въ раницата си? — Нося 40 клгр. злато. — Лъжешъ се, никакво злато нѣмашъ въ раницата си. — Нѣмамъ ли? Ей сега ще ти докажа. Сваляшъ раницата отъ гърба си и започвашъ да броишъ. Казвамъ: такова нѣщо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни въ него. И затова, като ви кажатъ, че нищо не знаете, ще свалите раницата отъ гърба си и ще почнете да провѣрявате знанието си.

 

Задачата на окултната школа е да освободи ученицитѣ си отъ отживѣлитѣ времето си схващания, които миналитѣ вѣкове сѫ наслоили въ съзнанието имъ. Разбиранията на сегашнитѣ хора сѫ подобни по стойность на книжнитѣ пари, на банкнотитѣ, съ които тѣ си служатъ. Запримѣръ, днесъ златото е скрито, и хората си служатъ повече съ книжни пари, които всѣки день губятъ отъ стойностьта си. Значи, има нѣщо несигурно въ живота на хората, отъ което тѣ трѣбва да се освободятъ. Сѫщото може да се каже и за знанието. Въ подсъзнанието на човѣка има складирани известни мисли, известни идеи, които не сѫ реални, които нѣматъ положителна стойность. За тази цель съзнанието ви трѣбва да се раздвижи, за да се освободите отъ нереалнитѣ си знания, и да оставите само ония, които сѫ свързани съ известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате нѣкой вашъ приятель, той да свърши тази работа. Ако разбира законитѣ, приятельтъ ви ще промѣни вашето състояние, и вие ще видите, че това знание, на което до този моментъ сте давали значение, днесъ нищо не струва. Тѣзи промѣни въ състоянията наричаме окултни масажи. И медицината препорѫчва масажитѣ, и окултизъмътъ ги препорѫчва, но при условие, умътъ на ученика да бѫде съсрѣдоточенъ, концентриранъ. Каквито опити да правите, ще знаете, че всички нѣма да бѫдатъ сполучливи. Ако отъ сто опита десеть излѣзатъ сполучливи, тѣ сѫ достатъчни, за да придадатъ нѣщо къмъ вѣрата ви въ законитѣ на разумната природа.

 

Да се върнемъ пакъ къмъ основната идея — къмъ живота. Мнозина казватъ, че животътъ е движение. Движение има само тамъ, дето функционира онова приятно, вѫтрешно чувство на любовь къмъ всички живи сѫщества. Дето функционира това чувство, тамъ е животътъ. Като ставате сутринь, вие трѣбва да изпитвате това чувство въ себе си, за да можете презъ цѣлия день да бъдете добри, активни, съ импулсъ за всѣка работа. Това значи да чувствувате импулса на всѣко живо сѫщество, по-високо или по-низко отъ васъ.

 

Първиятъ законъ на живота е поляризирането. Това показва, че крѫгътъ, който представя цѣлия животъ, е раздѣленъ геометрически на две равни половини. Буквата ж, съ която започва думата „животъ“ е съставена отъ дветѣ половини на крѫга, обърнати въ противоположна посока и свързани помежду си съ диаметъра на крѫга. Това движение се продължава до безконечность. Тѣзи криви линии се наричатъ параболи. Ако едно тѣло се движи по такава крива линия, то ще отиде въ безкрайностьта. Когато едно тѣло тръгне отъ палеца на дѣсната рѫка и се движи нагоре по показалеца, следъ една, следъ десеть, следъ сто, следъ хиляда или повече години, то ще се върне презъ лѣвата рѫка, като слѣзе отъ показалеца и стигне до палеца долу, на сѫщата рѫка. Като съедините върховетѣ на двата палеца и на двата показалеца на дветѣ рѫце, ще се образува формата на човѣка. Тѣзи два полукрѫга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на дветѣ рѫце, представятъ поляризирането на човѣшкия животъ. Следователно, човѣкъ е произлѣзълъ отъ движението на тия два крѫга. Крѫгътъ пъкъ представя Божественото съзнание, въ което човѣкъ се движи. Това съзнание е общъ центъръ на всѣко движение.

 

Вториятъ законъ, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголѣмяване. При тѣзи две положения, топлото, нѣжното чувство въ човѣка ту се губи, ту отново се проявява, т. е. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само мигъ, но когато се изгуби, въ съзнанието на човѣка остава известна празнина. Най-малката причина е въ състояние да доведе човѣка въ положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно, схващайте живота като моментъ. Той се проявява въ време и пространство, но е извънъ времето и пространството. Възъ основа на това, животътъ не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо, човѣкъ само констатира, че се е проявило, или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се опредѣли. Моментътъ, въ който се проявява животътъ, е извънъ времето и пространството.

 

Ако теглите права линия презъ срѣдата на човѣшкото лице, ще се образува буквата Ж. Това показва, че човѣшкото лице се поляризира, т. е. раздѣля се на две части, въ едната отъ които на първо мѣсто седатъ чувствата, а на второ мѣсто — мисъльта. Въ другата часть на лицето е точно обратно: на първо мѣсто сѫ мислитѣ, а на второ — чувствата. Когато говоримъ за човѣка на плътьта, т. е. за човѣка, който слиза, разбираме, че въ него чувствата сѫ взели надмощие надъ разумния животъ; когато се говори за духовния човѣкъ, разбираме, че разумниятъ животъ въ него е взелъ надмощие на чувствата. Това се вижда по самото лице на човѣка: когато низшитѣ чувства взиматъ надмощие на мислитѣ въ човѣка, долната часть на лицето му огрубява, разширява се; ако въ него преодоляватъ възвишенитѣ мисли и чувства, тогава горната часть на лицето му се стѣснява и става по-нѣжна. Това е диагноза, по която се опредѣля движението на вѫтрешния животъ въ човѣка.

 

Въ продължение на една седмица правете следното наблюдение върху себе си. Като ставате сутринь, следете, сѫществува ли това приятно чувство у васъ. То е неизмѣнно чувство и сѫществува въ всѣки човѣкъ, но вие трѣбва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отдѣлите отъ другитѣ чувства. Щомъ се концентрирате въ себе си, ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, безъ да критикувате. Едни ще забележатъ, че това чувство се проявява въ ума, други — въ сърцето, а трети — въ съзнанието си. Ако е въ съзнанието имъ, тѣ ще го възприематъ въ видъ на малка, нѣжна, приятна свѣтлинка. Тя излиза отъ центъра на тѣхното съзнание, въ видъ на нѣкаква разумна сила. Достатъчно е най-малкото докосване до тази свѣтлинка, до тази разумность, за да преобрази човѣка, да го застави да гледа разумно на нѣщата. Това значи пробуждане на съзнанието, това значи разуменъ животъ. Когато изпаднете въ мрачно състояние, този свѣтълъ центъръ постепенно започва да потъмнява, около него се образуватъ малки черни точици, които сѫ въ постоянно движение. Като се движатъ, тѣ заоблачаватъ свѣтлитѣ лѫчи на този центъръ.

 

Сега, пожелавамъ ви, като ученици на окултна школа, да живѣете и да се ползувате отъ своята собствена опитность, а не отъ опитностьта на другитѣ хора. Докато се ползувате отъ вашата опитность, вие ще седите на Вѣчната канара, дето нѣма никакви опасности, никакви изненади. Ако нѣмате свои опитности, всѣки може да ви измами и подхлъзне. Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питамъ: ти живѣешъ ли? — Ако живѣешъ, ако си на Вѣчната канара, тамъ всичко е реално. Това лесно може да се провѣри. — Какъ? — Вземи свѣщьта на твоя животъ и вижъ, можешъ ли да четешъ на нейната свѣтлина. — Не мога да чета. — Щомъ не можешъ да четешъ, ти не си въ реалностьта. Ела сега при мене и вижъ, можешъ ли да четешъ на свѣщьта на моя животъ. — Мога да чета. — Щомъ можешъ да четешъ, сега и двамата сме въ реалностьта. Тази реалность никога не се измѣня. И мѫченицитѣ, въ които е развито чувството на живота, никога не се измѣнятъ. Мѫченията, гоненията, страданията не сѫ въ състояние да ги разклатятъ, да ги разколебаятъ. Тѣ всѣкога запазватъ своята радость. Следователно, дойдете ли до живота, не го търсете вънъ нѣкѫде, било въ козмоса, било въ слънцето. — Де е животътъ? — Въ самитѣ васъ. Вглѫбете се въ себе си, ако искате да намѣрите живота. Това чувство на живота, което окултиститѣ наричатъ Божествено съзнание, се движи съ неимовѣрна бързина. То се движи съ такава бързина, че въ единъ моментъ само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т. н. Понеже това, движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано.

 

Онѣзи отъ васъ, които нѣматъ тази опитность, казватъ: Може да е така, може и да не е така. Обаче, нѣкога, когато се домогнете до това чувство въ себе си, ще видите, съ каква голѣма бързина то се движи. Тогава вие ще почувствувате, че цѣлата вселена, всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отъ мушицитѣ до ангелитѣ, сѫ вѫтре въ васъ. Това движение се проявява навсѣкъде, то е животътъ. Желая ви това чувство да се прояви у васъ, и всички да съзнавате живота въ себе си. Направете опитъ за цѣла седмица да се наблюдавате, да видите, дали ще откриете това чувство въ себе си. Все ще откриете нѣщо. Всички древни школи сѫ учили, че човѣкъ не може да познае живота на другитѣ хора, докато не познае своя животъ. Не мислете, че сегашниятъ ви животъ е лошъ. — Не, той е най-добриятъ животъ, който сега можете да имате. Засега по-добъръ отъ този животъ не може да ви се даде. Следниятъ пѫть ще подложа на изпитъ едного отъ васъ, да видимъ, какво е разбралъ отъ лекцията. Всички ученици ще му кажатъ по една обидна дума, да видимъ какъ ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъвъ изпитъ. Разбира се, този, който се подложи на изпита, трѣбва да има здравъ гръбнакъ, да издържа. Не мислете, че ще минете безъ такива изпити. Всички ще минете презъ сито. Страшенъ е този изпитъ! Той е цѣла операция, за която се изисква голѣмо присѫтствие на духа. Когото подложатъ на изпитъ, поставятъ го въ реторта, и тамъ започватъ изпитанията.

 

Мнозина отъ васъ, като се видятъ въ реторта, или на операционната маса, ще кажатъ: Не се надѣвахме, че тѣзи хора, толкова благородни, могатъ да постѫпватъ по този жестокъ начинъ съ насъ. — Вие трѣбва да знаете, че въ Школата често прилагатъ следниятъ моралъ: започватъ зле, свършватъ добре. Щомъ крайниятъ резултатъ е добъръ, постѫпкитѣ сѫ морални. За насъ важатъ крайнитѣ резултати. Не мислете, че ние искаме отъ васъ да се откажете отъ живота си. — Не, ние искаме да ви посочимъ правия пѫть, ние искаме да се даде ходъ на всичко онова, което отъ вѣкове е вложено въ душитѣ ви; ние искаме да се даде ходъ на всички семенца, на всички сили у васъ — да се развиятъ, да се облагородятъ. Ако това не се постигне, така както сега живѣете, вие ще се спънете въ развитието си. Тази е причината, поради която окултнитѣ школи сѫ се криели отъ хората. Защо? — Като не разбиратъ законитѣ, съ своето любопитство, хората сѫ имъ причинявали редъ пакости. Тѣ сѫ постѫпвали съ тѣхъ, както и до днесъ още нѣкои постѫпватъ съ цъвналитѣ дръвчета. Минава нѣкой човѣкъ покрай едно цъвнало дърво, и безъ да мисли много, протегне рѫката си и откѫсне единъ клонъ. Така се изреждатъ около десетина души, и всѣки си откѫсне по единъ клонъ, докато дървото се осакати. Когато човѣкъ прави нѣкои опити, има опасность, като минатъ нѣколко души покрай него, всѣки да си откѫсне по едно клонче и да му причинятъ известна вреда. Затова, именно, Христосъ е казвалъ на ученицитѣ си да се пазятъ отъ свинетѣ. Когато цвѣтята и дърветата цъвтятъ, радвайте се отдалечъ на миризмата, на благоуханието имъ, но по никой начинъ не се докосвайте до цвѣта имъ. Такъвъ е великиятъ законъ на природата.

 

Сега ще направя една аналогия. Когато ученикътъ или студентътъ се интересува отъ предмета, който учительтъ или професорътъ преподава, последниятъ е особено разположенъ къмъ него. Ако ученикътъ е небреженъ къмъ уроцитѣ си, и професорътъ е невнимателенъ къмъ него. По сѫщия начинъ, когато и ние се интересуваме отъ този важенъ психологически моментъ на живота, сѫществата които стоятъ по-високо отъ насъ. КОИТО сѫ завършили своята еволюция, започватъ да се интересуватъ отъ насъ и да ни помагатъ. Между тѣхното и нашето съзнание се образува вѫтрешна връзка. Тѣзи сѫщества сѫ близо до васъ, но за да ги почувствувате, съзнанието ви трѣбва да се пробуди, да се прояви нѣжното чувство на живота въ васъ. Тогава вие ще почувствувате, че има животъ и тамъ, дето не сте допущали; вие ще почувствувате, че този животъ е разуменъ — нѣщо, което не сте мислили. Тогава ще започнатъ въ свѣта да се втичатъ интелигентни сили оттамъ, отдето не сте подозирали. Такъвъ ще бѫде резултатътъ на първия ви опитъ.

 

При това положение, ако сте намислили да отидете, запримѣръ, на Мусала, едно отъ тия разумни сѫщества ще ви проговори и точно ще опредѣли програмата на вашето пътуване. То ще ви каже, въ колко часа ще тръгнете, презъ кой пѫть ще минете, на кой километъръ ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т. н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. Следъ това ще ви се каже, че ще ви срещне единъ старецъ, който ще ви спре и ще се разговори съ васъ. По-нататъкъ ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие, и наистина се случава точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: Говори ли ми нѣкой, или не? — Говори ти, разбира се. Това сѫщество прави и втори, и трети опитъ съ васъ. То казва: Ще отидешъ на еди-кое си мѣсто, ще разровишъ тамъ и ще намѣришъ съкровище. После ще отидешъ навѫтре въ гората, на разстояние около десеть километра. Ще разровишъ земята на това мѣсто и ще намѣришъ единъ цененъ рѫкописъ. Ще откриешъ ключа на този рѫкописъ и ще го прочетешъ.

 

Питамъ: илюзия ли е това, или реалность? Каквото ви се каже, всичко се сбѫдва. Обаче, когато духоветѣ говорятъ, не излиза така. Каквото духоветѣ ви кажатъ, нищо не се сбѫдва. Когато разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества ви говорятъ, всичко е абсолютно вѣрно, безъ никакво изключение. Най-после, следъ като направите тѣзи нѣколко опити, вашиятъ приятель ще ви каже: Внимавай въ живота си, понеже ние всичко виждаме. Внимавай въ мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си, понеже ние всичко знаемъ. Тогава вие ще повѣрвате на това чувство въ себе си и ще придобиете ценна опитность.

 

И пакъ ще чуете гласа на вашия приятели: Винаги бѫди внимателенъ!

 

Т. м.

 

 Fir — für — fen.

 Tau — bi — aumen.

 

*

 

4. Лекция отъ Учителя, държана на

25 октомврий, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt