Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_10_11 Отличителни качества на волята

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:57

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Отличителни качества на волята.

 

— Безъ страхъ!

— Безъ тъмнина!

 

Т. м.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на живота“.

 

Кои сѫ отличителнитѣ качества на волята? — Първото качество на волята е твърдостьта. Твърдостьта е опорната точна на волята. Значи, волята трѣбва да бѫде твърда и непоколебима като канара.

 

Второто качество на волята е смѣлостьта и безстрашието.

 

Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но безъ отлагане.

 

Често въ ума на човѣка се явява отрицателната мисъль: не може ли нѣкога проявата на волята да спре човѣка въ неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейнитѣ положителни прояви. Отрицателнитѣ прояви на волята сѫ случайности. Ако тренъ спре всрѣдъ пѫтя, това е случайность. Неговитѣ спирки сѫ опредѣлени, отъ една гара до друга. Всѣка спирка вънъ отъ опредѣленитѣ гари, това е вънъ и отъ тарифата на движението на трена. Следователно, твърдость, смѣлость, безстрашие и приложение сѫ необходими качества за проява на волята на физическия свѣтъ.

 

Освенъ на физическия свѣтъ, волята се проявява и въ умствения свѣтъ. Отличителнитѣ качества на волята въ умствения свѣтъ сѫ: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Това, което си разбралъ, ще проумѣешъ. Това, което си проумѣлъ, ще схванешъ. Това, което си схваналъ, ще доловишъ. Можете ли отъ схващането да отидете къмъ разбирането? — Не, ще вървите последователно.

 

Едно отъ отличителнитѣ качества на волята въ Божествения свѣтъ е нейното благородство. Волята трѣбва да бѫде благородна, да има благороденъ импулсъ, благороденъ потикъ.

 

Като знаете отличителнитѣ качества на волята въ три различни свѣта, вие ще можете да укажете влияние върху своето тѣло, върху сърцето и мозъка си. Запримѣръ, разбирането, проумяването, схващането и долавянето сѫ методи, чрезъ които можете да упражните влияние върху предната часть на вашия мозъкъ. Колкото по-близо е нѣкой отъ центроветѣ на мозъка до физическия свѣтъ, толкова по-голѣмо е въздействието върху него на физическитѣ качества на волята: твърдостьта, смѣлостьта, безстрашието безъ отлагане. Развитието на горната часть на мозъка, т. е. развитието на моралнитѣ чувства се постига чрезъ благороденъ потикъ, предизвиканъ отъ милосърдие, правдивость, любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближнитѣ. Тѣлото на човѣка е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влѣзете въ контактъ, въ прѣмо общение или въ правилна обмѣна съ силитѣ на природата, непременно трѣбва да знаете, какъ да владѣете тѣлото си. Органитѣ на тѣлото трѣбва да бѫдатъ подъ контролъ на волята. Човѣкъ извършва волеви и неволеви движения, волеви и неволеви функции, което показва, че много нѣща не зависятъ отъ неговата воля. Запримѣръ, сърцебиенето, мислитѣ, чувствата сѫ вънъ отъ човѣшката воля.

 

Окултната наука дава редъ методи за контролиране на човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото и да се отрича факта, че мислитѣ и чувствата сѫ вънъ отъ контрола на волята, това лесно може да се докаже. Достатъчно е да ви убоде нѣкой съ игла, за да подскочите веднага и да измѣните състоянието си, да дойдете даже до избухване. Избухването, разгнѣвяването е процесъ извънъ волевия контролъ. Това е процесъ на ферментиране. Всѣко ферментиране се дължи на особенъ родъ бацили, които сѫ причина за образуване на вкисването. Много такива бацили сѫществуватъ, както въ физическия, така и въ останалитѣ свѣтове. За да се освободите отъ влиянието на тия бацили, вие трѣбва да упражнявате волята си, тя да въздействува върху мозъка, специално върху въображението. То трѣбва да се намира подъ контролъ на волята. Въображението представя отвора на тъмната стаичка, камера обскура, въ която се поставя свѣточувствителното стъкло на фотографията. Отъ фотографа зависи, дали да се отвори или затвори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Тамъ, дето въображението не е подъ контролъ на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и безъ време, съзнателно и несъзнателно, се получаватъ отпечатъци върху мозъка. Ако разбирате законитѣ на природата, вие ще знаете, кога да отваряте и затваряте тази камера. Има случаи, когато съвсемъ не ви сѫ нужни външни впечатления. Запримѣръ, двама души се каратъ. Вие се спирате, отваряте камерата си и приемате впечатления. Тѣзи впечатления се предаватъ въ мозъка, и цѣли два-три часа следъ това се преповтарятъ. Трѣбва да мине известно време, докато тия впечатления въ мозъка се изгладятъ, и той се върне въ нормалното си състояние.

 

Другъ случай: минавате покрай нѣкоя гостилница точно по 12 ч., време за обѣдъ. Искате да влѣзете вѫтре, да се нахраните. Пипате джоба си, но се указва, че нѣмате пари. Тръгвате изъ улицитѣ недоволенъ, неразположенъ, като носите въ въображението си образа на всички ония хора, които ядатъ. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница, и виждате, че всички хора ядатъ. Настроението ви се влошава още повече, и вие се чудите, защо днесъ трѣбва да постите. — Чрезъ този постъ, разумнитѣ сѫщества сѫ ви поставили на изпитъ да опитатъ волята ви. Този день, именно, не трѣбва да минавате покрай гостилницитѣ. У васъ пъкъ тъкмо тогава ще се яви желание да обиколите гостилницитѣ, дано видите нѣкой приятель, да ви покани на обѣдъ. — Този день останете дома си и разсѫждавайте философски: Толкова години вече, какъ ямъ и пия. Какво съмъ придобилъ отъ това? Не мога ли поне единъ день да не ямъ и да постя? Така трѣбва да разсѫждава окултниятъ ученикъ. Да пости единъ день, това не значи, че той трѣбва да се изтезава отъ гладъ. Че нѣкой щѣлъ да гладува единъ день! — това е случайность, това е временна проява въ живота, която трѣбва да се приеме въ положителенъ смисълъ.

 

Както виждате, методитѣ на природата коренно се различаватъ отъ човѣшкитѣ. Всички нѣща въ природата не сѫ систематизирани, както хората разбиратъ. На пръвъ погледъ, като че всичко въ природата е разхвърляно. Като се качвате по планинскитѣ върхове, виждате долини, гори, полета, въ които всичко е въ голѣмъ безпорядъкъ: тукъ виждате голѣми дървета и веднага до тѣхъ по-малки; тамъ виждате голѣми и малки цвѣтя разбъркани; другаде виждате голѣми и малки камъни едни до други или разхвърляни. Гледате и се чудите на този безпорядъкъ. Ако човѣкъ би нареждалъ градина, въ първитѣ редици ще постави малкитѣ цвѣтя, после по-голѣмитѣ и така ще ги нареди последователно. Ако нарежда камънитѣ, първо ще тури по-малкитѣ, после голѣмитѣ и т. н. Обаче, който разбира законитѣ, въ външния безпорядъкъ той ще види смисъла, разумностьта на природата. Важно е за човѣка, като се движи всрѣдъ природата, да разсѫждава, да изучава нейнитѣ методи и закони. Изучете развитието на едно дърво и ще видите, каква хармония сѫществува въ отдѣлнитѣ му части. Виждате, че едно дърво се е изкривило малко. Това не е случайно. Изкривяването на дървото показва, че то е срещнало нѣкакво препятствие на пътя си. За да преодолѣе това препятствие, дървото се е извило малко. Значи, нѣкаква разумность е движила развитието на това дърво. Следователно, когато срѣщаме изкривявания, или нѣкаква разхвърляность въ природата, това говори за неблагоприятнитѣ условия, които сѫществуватъ на земята. Веднъжъ тѣзи условия преодоляни, това показва, каква голѣма разумность има въ природата.

 

Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата на човѣка сѫ разхвърляни, т. е. нехармонично поставени. — Защо? — Защото условията, при които живѣете, не сѫ благоприятни. Какво трѣбва да правите? — Да преустроите вашия умъ, вашето сърце. Какъ ще ги преустроите? — Като вложите въ тѣхъ ново съдържание — нови мисли и нови чувства. Да преустроите мозъка си, това не значи да го завладѣете. Често хората казватъ, че трѣбва да завладѣятъ природата. — Не, природата никога и никой не може да завладѣе. Природата представя Божественото тѣло. Следователно, Богъ никога нѣма да остави нѣкой да завладѣе тѣлото Му и да се разпорежда съ Него, както иска. Понеже съвременнитѣ хора искатъ да завладѣятъ природата, тѣ си навличатъ голѣми злини и нещастия. По този начинъ тя имъ дава добъръ урокъ, показва имъ, че тѣ не могатъ да я завладѣятъ. Тѣ трѣбва да ѝ се подчиняватъ, да я слушатъ. Мислите ли, че бащата ще се остави на сина си да му тури гемъ на устата и да си играе съ него като съ конче? Да завладѣемъ природата, това значи да завладѣемъ своитѣ мисли, чувства и желания.

 

Друго криво положение въ съвременнитѣ хора е мисъльта, която тѣ подържатъ, че трѣбва взаимно да си упражняватъ влияние, да се завладяватъ. — Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага съ редъ методи за това. Като свържешъ краката и рѫцетѣ на единъ заспалъ човѣкъ съ вѫже, ти си го завладѣлъ вече. Щомъ се събуди, ще му кажешъ: Сега азъ заповѣдвамъ! — Какво печелишъ съ това? Тѣлото на човѣка можете да владѣете, но никога неговиятъ умъ и неговото сърце. Щомъ се освободи отъ вѫжето, той ще направи сѫщия опитъ съ васъ. Когато спи човѣкъ, вие можете да го вързвате, и като вързанъ, можете да му влияете, но щомъ се събуди, влиянието остава само върху тѣлото му, а не и върху ума, сърцето, душата или духа му — тѣ никога не могатъ да се подчинятъ на чуждо влияние; тѣ не се подаватъ на вързване.

 

И тъй, при упражняване на волята, Бѣлото Братство изисква всѣка мисъль да бѫде чиста, прѣма, изправна и благородна. Силната воля не подразбира груба, физическа проява, както съвременнитѣ хора казватъ, но тя се изразява въ примирителни действия. Допуснете, че единъ день ви се представятъ сто случая да направите зло, а единъ случай да направите добро. Силата на волята ви ще се види при стотѣ случая, ако се прояви въ примирителенъ смисълъ. Обаче, ако направите сто злини, а едно добро, доброто не може да компенсира извършенитѣ злини. Следователно, всѣки трѣбва да упражнява върху себе си вѫтрешенъ контролъ, да прилага волята си, за да разбере своитѣ отношения къмъ природата и къмъ ближнитѣ си.

 

За да изучавате проявата на волята, трѣбва да наблюдавате растенията. Запримѣръ, ако отидете въ нѣкоя борова гора, ще видите, че бороветѣ растатъ наблизо единъ до другъ и приематъ конусообразна форма. Когато растатъ близо единъ до другъ, тѣ икономисватъ пространството. Бороветѣ предаватъ това свое качество и на брѣстоветѣ, както и на други дървета, които растатъ около тѣхъ. Запримѣръ, щомъ сѫ около бороветѣ, брѣстоветѣ растатъ нагоре, приематъ конусовидна форма; щомъ сѫ далечъ отъ тѣхъ, тѣ се издигатъ нагоре и се разширяватъ. Бороветѣ, обаче, винаги запазватъ своята конусовидна форма. Това показва, че борътъ има духовна култура, той не е материалистъ. Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалистически стремежъ; когато запазва конусообразната си форма, съ постояненъ стремежъ нагоре, тя има духовенъ характеръ.

 

Сега ще ви дамъ единъ методъ за развиване издържливостьта на волята. Този методъ е тъй наречениятъ примирителенъ. Той се отнася само до ония хора, които иматъ силна воля. Ето въ какво седи методътъ. Ще си представите, че сте студентъ, приготвили сте си 25,000 лв. за издържка, но по нѣкаква случайность, нѣкой влиза въ стаята и открадва паритѣ ви. Започватъ редъ изпитания: хазяйката ви изпѫжда отъ кѫщата си; гостилничарьтъ не ви дава да се храните въ гостилницата му; приятелитѣ ви изоставятъ, и вие оставате на улицата самъ, безъ подслонъ, скиташъ се отъ една улица въ друга, безъ никаква помощь. Като си представите това нѣщо, ще се наблюдавате, да видите, какви чувства се събуждатъ у васъ. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъвъ изпитъ, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви даватъ такъвъ изпитъ, има вѣроятность да ви се даде, има вѣроятность и да не ви се даде. И едното е възможно, и другото е възможно. Мислите ли, че като постѫпите въ нѣкое музикално училище, нѣма да ви даватъ мѫчни упражнения? Ако ученикътъ каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учительтъ ще каже: Намѣри си другъ учитель! Който иска да учи, той трѣбва да е готовъ на всичко — и на мѫчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при нѣкой художникъ, и тамъ ще срещнете сѫщото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учительтъ ще каже: Намѣри си другъ учитель! Следователно, щомъ влѣзете въ окултната школа, ще очаквате мѫчни задачи. Ако си правите илюзии, че тамъ ще ви даватъ само лесни задачи, учительтъ ще каже: Намѣри си другъ учитель! Това училище не е за тебе.

 

Следователно, както въ науката, въ музиката, въ изкуството сѫ необходими упражнения, така и въ окултната наука сѫ необходими методи. Ако не прилагате даденитѣ методи, нѣма да постигнете желаната цель, нѣма да придобиете нужното знание. Има хора въ свѣта съ силна, съ твърда воля. Като дойде до нѣкоя операция, такъвъ човѣкъ дава рѫката си да му направятъ разрѣзъ, безъ никаква упойка. Той седи спокоенъ, мускулъ не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: Свършихте ли вече? — Какъ е развилъ той тази воля? — Чрезъ упражнения, чрезъ прилагане на различни методи. Бихъ желалъ и вие да имате такава воля. Като дойде ножа до кокала, да турите рѫката си върху раната и следъ 20 минути да оздравѣе. Човѣкъ съ силна воля може да направи това. Защо? — Защото той може да концентрира праната отъ въздуха и да я отправи къмъ раната си. За да постигнете такава воля, трѣбва да бѫдете безпощадни къмъ погрѣшкитѣ си — не да се критикувате, но да констатирате нѣщата така, както сеизмографътъ отбелязва земетресенията, както свѣточувствителната плоча на фотографията отпечатва образитѣ. Не бивайте слѣпи къмъ погрѣшкитѣ си, но ги изправяйте! Какъ ще изправяте погрѣшкитѣ си? — Посетете едно музикално училище и ще видите, какъ учительтъ поправя ученика си. Двамата свирятъ, и ако ученикътъ сгрѣши нѣкѫде, учительтъ казва: Не свиришъ вѣрно. Започни отново! И двамата започватъ отново. Щомъ ученикътъ изправи погрѣшката си, учительтъ казва: Продължавай нататъкъ, вземи другата позиция! — Като сгрѣши, трѣбва ли ученикътъ да свали лѫка отъ цигулката, да заплаче и да каже: Учителю, простете ме, сгрѣшихъ. — Нѣма защо да плаче, да прекѫсва свиренето. Той трѣбва да върви напредъ.

 

И тъй, като направите една погрѣшка, не оставяйте цигулката и лѫка настрана, но продължавайте, правете опитъ следъ опитъ, докато най-после тоноветѣ на вашата цигулка се слѣятъ съ тоноветѣ на цигулката на вашия учитель. Следъ това продължавайте напредъ. Какво е цигулката за човѣка? — Цигулката представя човѣшкото тѣло. Какво правятъ ученицитѣ по музика? — Като не имъ върви, тѣ продаватъ цигулката си. Пазете свещено следното правило: и при най-мѫчнитѣ условия на живота не продавайте цигулката си! Цигуларь, който при труднитѣ условия на живота продава цигулката си, е осѫденъ на голѣми страдания. — Ималъ дългове, които трѣбвало да плати. — Щомъ има дългове, нека свири. По този начинъ той по-лесно ще изплати дълговетѣ си, отколкото, ако продаде цигулката си. Отъ окултно гледище, не е позволено на ученика да продава цигулката си. Ако продаде цигулката си, той ще се намѣри вънъ отъ училището. Всѣки ученикъ трѣбва да има своя цигулка; училището не дава цигулки на заемъ. Следователно, каквото да е тѣлото ви, каквито недостатъци да има, тѣ могатъ да се изправятъ. Какъ? — Чрезъ упражнения. Както цигулката чрезъ упражнения се все повече обработва, така и човѣшкото тѣло чрезъ упражнения, чрезъ работа се изправя и развива. Запримѣръ, тази година мога да ви дамъ задача да работите върху носа си, да го продължите или разширите съ единъ-два милиметра. По-лесно е да се разшири носа, отколкото да се продължи. За да стане волята ви устойчива и положителна, трѣбва да измѣните палеца и долната часть на брадата си. Долната часть на брадата ви трѣбва да бѫде малко издадена навънъ, да се образува малка вглъбнатина. Това оформява брадата, придава ѝ по-хубава форма. Палецътъ пъкъ трѣбва малко да се разшири и продължи. Ако не можете да постигнете това, каква воля е вашата?

 

Казвате, че хората си влияятъ взаимно. Питамъ: като студенти, какво влияние указахте въ университета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаятъ, какви сте, и гледате да минете незабелязано. Вие искате, като богатиятъ търговецъ, да минете незабелязано покрай разбойницитѣ, да не ви обератъ. Така постѫпва страхливиятъ човѣкъ. Който има положително вѣрую, положително убеждение, той трѣбва да бѫде готовъ да обоснове своето вѣрую, не съ думи, но съ прояви. Човѣкъ съ убеждение е като електрически токъ, който тече по жицитѣ. Дето минава, произвежда свѣтлина и топлина. Умоветѣ на повечето свѣтски хора функциониратъ главно около ушитѣ, около слѣпитѣ очи, вследствие на което мисъльта имъ не може да се издигне въ горната часть на мозъка. Опитниятъ градинарь отправя водата тамъ, да полѣе тѣзи части, да се създаде въ тѣхъ по-висока мисъль. Така постѫпва природата. Какъ възпитава тя материалиста селянинъ? Докато има плодородие, той обикаля кръчмитѣ, пие, чука се съ приятели, за нищо не мисли. За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъвъ начинъ? — Изпраща суша. Селянинътъ сѣе, но реколтата е слаба, а сушата голѣма. Седи селянинътъ и си мисли: Каква е тази работа? Какво съмъ сгрѣшилъ предъ Господа? Мисли той и повдига очи нагоре. Ако две-три години наредъ нѣма дъждове, сѣитбата изсъхва. Селянинътъ още повече се замисля и става по-смиренъ. Значи, когато иска да възпита човѣка, природата му взима ония предмети, които отвличатъ вниманието му, които му прѣчатъ да мисли.

 

Другъ методъ, съ който природата въздействува върху материалиститѣ, е поставяне на клинове. При този методъ не се иска много говорене. Ще минете покрай нѣкой материалистъ и ще му кажете тихичко: Мислишъ ли, че материята е нѣщо реално? Или, мислишъ ли, че сегашниятъ животъ е устойчивъ? Ще кажете тѣзи думи и ще заминете. Тѣ сѫ като клинове въ мисъльта. Тогава човѣкъ започва да мисли. Природата има за цель да застави човѣка да мисли, а не да го убеждава. Щомъ мисъльта му почне да действува, той ще ви потърси, ще иска да поговори съ васъ върху материята. Но и въ този случай вие не му говорете на дълго, нека той се изкаже. Като се изкаже, запитайте го: Мислишъ ли, че твоитѣ възгледи сѫ прави? Това ще го засегне, и той ще продължи да говори, да доказва, че възгледитѣ му сѫ прави. Когато говори, вие трѣбва внимателно да го изслушате. Достатъчно е веднъжъ да се заинтересува, за да търси случай да се разговаря съ васъ. Той не се подава, съзнателно даже дава отбой, но мисъльта му започва да работи. Щомъ мисъльта му почне да работи, енергията на новата мисъль прониква въ него, започва да напоява и горнитѣ центрове на мозъка. Този методъ се казва „методъ на подпушване“. Чрезъ него ще подпушите човѣка отъ едно мѣсто, за да го накарате да търси изходъ отъ друго. Правете малки опити въ това отношение, да видите, какви резултати ще имате.

 

Размишление.

 

„Безъ страхъ въ любовьта безгранична!“

 

*

 

2. Лекция отъ Учителя, държана на

11 октомври, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt