Jump to content
Ани

1922_10_04 Допирнитѣ точки въ природата

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Допирнитѣ точки въ природата.

 

Поздравъ:                  — Безъ страхъ!

— Безъ тъмнина!

 

Т. м.

 

Всички хора се запитватъ, какво представя злото, и какво — доброто въ живота. — Злото е потрѣба въ живота, както и въ природата, но не е необходимость. Свързано съ отрицателнитѣ сили въ природата, злото става вече потрѣба. То представя най-малкия брой вибрации на доброто. Въ живота, лошитѣ, злитѣ хора сѫ каналъ, презъ който минаватъ нечистотиитѣ. Казано е въ Писанието, че има нечисти и чисти съсѫди. Нечиститѣ съсѫди сѫ лошитѣ хора, а чиститѣ — добритѣ. Когато съзнаятъ службата, която изпълняватъ, лошитѣ хора започватъ да страдатъ и постепенно се изправятъ, измѣнятъ живота си. Докато още не сѫ въ сила да се изправятъ, тѣ сѫ недоволни отъ добритѣ хора и казватъ, че страдатъ заради тѣхъ. Тази е причината, заради която лошитѣ хора не гледатъ съ разположение, съ добро око на добритѣ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете снизходителни къмъ лошитѣ хора. Това е окултното разбиране на злото. Туй обяснение, обаче, не трѣбва да поощрява злото, но трѣбва да се разбира неговия дълбокъ смисълъ, като законъ въ природата, като временна потрѣба. Докато има нечистотии въ свѣта, трѣбва да има канали, съсѫди, презъ които тия нечистотии да минаватъ.

 

Доброто и злото въ свѣта сѫ две училища, съ съвършено различни програми и методи. Ученикътъ отъ първото училище не трѣбва да минава въ второто, защото ще изгуби мѣстото си, което природата му е опредѣлила. Докато е въ първото училище, т. е. въ Школата на Бѣлитѣ Братя, той ще работи чрезъ главата и гърдитѣ си. Щомъ влѣзе въ второто училище, това на чернитѣ братя, той ще работи съ стомаха, съ черния дробъ, дето неизбѣжно ще се вкисне. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе или въ главата и дробоветѣ, или въ стомаха и черния дробъ. И тогава, той ще работи или по законитѣ на Бѣлото Братство, или по законитѣ на черното братство.

 

Тѣзи два закона се изявяватъ навсѣкѫде въ живота. Когато нѣкой повдига само единия си пръстъ, показалеца, запримѣръ, съ това той иска да покаже, че служи на Бѣлото Братство. Показалецътъ е знамето на Бѣлото Братство. Когато нѣкой дигне двата пръста на рѫката си, показалеца и срѣдния, това означава: Азъ служа на дветѣ братства, или азъ благославямъ отъ името на дветѣ братства, т. е. когато трѣбва, ще кажа истината; когато не трѣбва, ще я прикрия. Двата пръста сѫ знакъ на противоречие. Това е двойственъ моралъ: когато става въпросъ за Бога, ще работя съ първия моралъ; когато става въпросъ за злото, ще работя съ двата морала. Въ първия случай ще работя съ главата и съ гърдитѣ, въ втория — съ стомаха или съ черния дробъ. Отъ васъ зависи, съ кои права да се ползува човѣкъ — съ правата на Бѣлитѣ, или съ правата на чернитѣ. Когато повдигнете двата си пръста и ги погледнете, това показва, че подсъзнанието ви предупреждава да бѫдете внимателни въ постѫпкитѣ си, кой отъ двата метода да изберете. При избора на първия методъ, вие постепенно ще се научите да мислите правилно, ще разберете, че злото не е нѣкакво наказание, нито нѣщо излишно, непотрѣбно, което вие можете да реформирате.

 

Едно се иска отъ васъ: да бѫдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което сѫществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е опредѣлено отъ самата природа: на сто добри хора се падатъ десеть лоши; и обратно: на сто лоши — десеть добри. Това е първото отношение, което е и най-доброто. Има още нѣколко отношения: на сто добри хора се падатъ 50 лоши; обратно: на сто лоши — 50 добри. Третото отношение: на сто добри — 75 лоши; или на сто лоши — 75 добри. Ако въ една епоха отъ сто години се случи първото положение, на сто добри хора да има десеть лоши, въ свѣта ще се забележи благоприятенъ приливъ въ всички нѣща; ако се случи на сто лоши хора десеть добри, въ свѣта ще настане отливъ. Запримѣръ, когато въ свѣта се разлѣе духовна, религиозна вълна, споредъ това отношение, на всѣки сто души ще се явятъ въ първия случай десеть нерелигиозни, а въ втория, въ обратния случай, на всѣки сто нерелигиозни — десеть религиозни, духовни, добри хора. Въ никой случай числото на добритѣ хора не може да се намали по-малко отъ 10%. Нѣма да дойде време, когато добритѣ хора въ свѣта да изчезнатъ. Единицата, или десетьтѣ сѫ равносилни числа. Единицата представя силата на добритѣ хора.

 

И тъй, знайте, че положителнитѣ и отрицателнитѣ сили, т. е. доброто и злото сѫ потрѣбни за васъ, но вие трѣбва да се справите съ тѣхъ по най-разуменъ начинъ. При това положение вие не трѣбва да се критикувате, да търсите отрицателнитѣ си страни, защото сами ще се заразите отъ тѣхъ. Когато нѣкой ученикъ направи една погрѣшка и се отклони отъ пѫтя си, другитѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да видятъ, въ какво седи тази погрѣшка, защото и тѣ могатъ да бѫдатъ подложени на сѫщия изпитъ. Не можете да се произнасяте за погрѣшкитѣ на хората, докато не познавате истината.

 

По колко начина може да се каже истината? — Единъ начинъ има за изказване на истината. Послужите ли си съ втори начинъ, той вече не съдържа истината. Запримѣръ, отивате въ едно бедно семейство. Поседите тамъ часъ-два, но започва да се мръква. Домакинътъ запалва свѣщь, да се видите по-добре, да си поговорите на свѣтло. Следъ единъ часъ той изгасва свѣщьта. — Защо изгасихте свѣщьта? — Господине, азъ съмъ беденъ човѣкъ, дневно получавамъ само 15 лв. Свѣщьта струва 5 лв. Ако я оставя да гори дълго време, тя скоро ще се свърши, а не разполагамъ съ срѣдства да купя втора. Затова, като я горя по малко, тя ще ми служи за по-дълго време. — Ето, този човѣкъ говори истината. Отивате въ друго бедно семейство дето домакинътъ сѫщо изгасва свѣщьта. — Защо изгасихте свѣщьта? — Защото, както виждате, въ стаята си имаме прозорецъ, който гледа къмъ улицата. Кой какъ мине покрай този прозорецъ, поглежда въ стаята. — Този човѣкъ не говори истината. Той намѣри като претекстъ за изгасване на свѣщьта прозореца. Въ сѫщность, причината за изгасване на свѣщьта е сиромашията.

 

И вие, ученицитѣ, като ви питатъ нѣщо, отговаряте или по първия, или по втория начинъ. Едни отъ васъ казватъ: Азъ изгасихъ свѣщьта, понеже не разполагамъ съ срѣдства да купя втора свѣщь. Останалитѣ казватъ: Изгасихъ свѣщьта, защото отвънъ, презъ прозореца гледатъ, какво се върши въ стаята. Съ други думи казано: когато нѣкой отъ ученицитѣ сгрѣши, той е готовъ да си каже истината, както е въ действителность. Той казва: Азъ извършихъ престъплението, азъ съмъ виновенъ, защото не разполагамъ съ достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикътъ, когото уподобявамъ на втория домакинъ, казва: Азъ сгрѣшихъ, наистина, но виновенъ е моятъ другарь, който ме подхлъзна. Питамъ: какъвъ е този ученикъ, който се води по ума на своитѣ другари? Ученикътъ може да се води само по ума на своя Учитель.

 

За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителнитѣ чърти на Учителя на Бѣлото Братство и на този отъ черното братство. По какво се отличава добриятъ отъ лошия учитель? Учительтъ на черното братство не познава истината, вследствие на което обръща голѣмо внимание на външностьта: той се облича съ най-хубави модерни дрехи, носи скѫпи украшения — пръстени, съ различни диаманти и брилянти. Той казва на ученицитѣ си: Ще знаете, че само при мене ще намѣрите истината. Учительтъ на Бѣлото Братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, безъ никакви пръстени и украшения. На ученицитѣ си казва: Не очаквайте отъ мене много нѣщо! Следователно, за да не изпадне въ заблуждение, ученикътъ трѣбва да познава Учителя си не външно, а вѫтрешно. Когато ученикъ отъ Школата на Бѣлото Братство отиде при Учителя си и каже, че еди-кой си учитель е много напредналъ, знае много нѣща, Учительтъ му нѣма да се нахвърля по адресъ на този учитель, да го нарече такъвъ — онакъвъ, но ще каже: Да, този учитель знае много повече нѣща отъ мене. Той може да направи такива работи, които азъ не смѣя, не си позволявамъ да извърша. Въ това отношение той седи по-високо отъ мене. — Щомъ е така, да отида при него. — Иди, все ще научишъ нѣщо. Той не ограничава ученика си, дава му пълна свобода. Като отиде при новия учитель, ученикътъ веднага смѣня мѣстото: отъ главата слиза въ стомаха, въ чървата, при нечистотиитѣ, а после и въ черния дробъ. Като затъне въ тѣзи тъмни фабрики, той започва да разбира първия си учитель и казва: Не искамъ да седа повече тукъ. Часъ по-скоро искамъ да излѣза отъ този затворъ. Учительтъ на Бѣлото Братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си самъ да намѣри вѫтрешнитѣ богатства и чистота на учителя си, да намѣри вѫтрешния, а не външния му блѣсъкъ. Като съзнава своята вѫтрешна бедность и сухота, учительтъ на черното братство казва: Ще се обличамъ богато, разкошно, съ украшения, за да покажа на ученицитѣ си, съ какви богатства разполагамъ. — Това съ външни положения. Който иска да се покаже външно богатъ, той вѫтрешно е беденъ. Който изглежда външно беденъ, той вѫтрешно е богатъ.

 

Пазете се отъ външни заблуждения и знайте, че дето много обещаватъ, малко даватъ; дето малко обещаватъ, изобилно даватъ. При първото положение ще се натъкнете на сѫщества отъ различни категории на развитие, въ умствено и сърдечно отношение, и ако речете да ги критикувате, ще се свържете съ тѣхнитѣ влияния. Това значи да се бори човѣкъ съ злото. Който веднъжъ само се е опиталъ да се бори съ злото, той е билъ победенъ. Нѣма адепти, нито учители, които, като сѫ се борили съ злото, да не сѫ били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултистъ, Апостолъ Павелъ е казвалъ: „Побеждавайте злото чрезъ доброто!“ Значи, доброто само може отчасти да ограничи злото, да се балансиратъ тия две сили.

 

Освенъ тѣзи две категории учители, има и трета категория, които си служатъ съ методитѣ и на дветѣ братства, но не спадатъ къмъ никое отъ тѣхъ. Много отъ учителитѣ на черното братство сѫ свършили Школата на Бѣлото Братство, знаятъ всичкитѣ имъ методи и ги употрѣбяватъ за черното братство. Следъ като сѫ свършили Школата на Бѣлото Братство, нѣкои отъ Учителитѣ на тази Школа сѫ следвали Школата и на чернитѣ братя, тъй щото и тѣ знаятъ методитѣ и на едното, и на другото братства. Споредъ случая тѣ си служатъ или съ еднитѣ, или съ другитѣ методи. Тѣ си позволяватъ това, защото сѫ отъ по-висока иерархия отъ другитѣ. Учителитѣ на Бѣлото Братство си служатъ съ методитѣ на своята Школа. Учителитѣ отъ черното братство, които знаятъ методитѣ и на дветѣ Школи, често употрѣбяватъ методитѣ на Бѣлото Братство въ полза на своята Школа. Вие трѣбва да знаете тѣзи нѣща, защото, при изучаване на окултизъма, можете да се натъкнете на голѣми мѫчнотии и противоречия. Като ученици на окултна школа, трѣбва да познавате силитѣ си, защото, при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилность, невъзможно е да боравите съ нѣкои сили на природата. Защо? — Защото не можете да издържите на тѣхния вѫтрешенъ напоръ.

 

Сега азъ ви говоря тѣзи нѣща, за да се научите да различавате, кой говори истината, и кой не говори истината. Учительтъ на Бѣлото Братство, Учительтъ на истината носи въ себе си три нѣща: Свобода за душата, свѣтлина за ума и чистота за сърцето. Учительтъ на черното братство носи въ себе си: Робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тѣзи сѫ отличителнитѣ качества на Бѣлата и на черната Школа, които всѣки е изпиталъ. Ако попаднете въ черната Школа, тамъ веднага ще започнатъ да ви предписватъ редъ правила и закони, на които вие непременно трѣбва да се подчините. Щомъ започнете да имъ се подчинявате, ще забележите, че падате въ робство, въ ограничения. Дълго време трѣбва да мине, докато дойдатъ да ви освободятъ. Мѫчно се излиза отъ желѣзнитѣ обрѫчи на робството! Кой може да ви освободи? — Истината. Кой ще донесе свѣтлина за ума ви? — Мѫдростьта. Кой ще очисти сърцето ви?— Любовьта.

 

Що е любовь? — Любовьта е най-опасната сила въ свѣта. Дето влѣзе тя всичко взима: на богатитѣ кесиитѣ отваря и изпразва; на земедѣлцитѣ пълнитѣ хамбари навънъ изнася; на господаритѣ слугитѣ отнима. Какъ прави това? — Като сваля углавницитѣ отъ врата на слугитѣ. Въ първо време, като че се разкѫсва връзката между господаря и слугата, но после, безъ углавници, свободно, по добра воля, слугата отива въ помощь на своя господарь. При това положение, или трѣбва да приемете любовьта, или да се откажете отъ нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. — Не, всички трѣбва широко да отворятъ вратитѣ си за любовьта: Богатитѣ да изпразнатъ кесиитѣ си, земедѣлцитѣ — хамбаритѣ си; господаритѣ — да освободятъ слугитѣ си. — Ами държавата, управлението, какво трѣбва да даде на любовьта? Единъ отъ първитѣ начини на управление е билъ монархизъмътъ, ретроградство, т. е. ограничение. Азъ взимамъ това управление като символъ, само за обяснение. Тѣзи обяснения наричамъ обяснения въ първа степень. Това значи разглеждане на символа, тъй както се отразява върху народа. После ще вземете другъ символъ — въ преносенъ смисълъ — значи, обяснение на символа въ втора степень. Такъвъ символъ е изгасването на свѣщьта. Въ дадения случай свѣщьта представя живота. Следователно, всѣки символъ трѣбва да се разглежда първо, въ неговата най-близка, най-позната форма, тъй както хората го употрѣбяватъ, а после въ неговия преносенъ смисълъ.

 

Азъ желая тази година да се създаде между васъ правилна, разумна хармония, но доброволно, а не на сила. Това не значи, че трѣбва да търпите всѣкиго, но като разбирате този законъ, поне да не се критикувате. Не е въпросътъ да бѫдете слѣпи за злото, но да знаете, че то е потрѣбно въ свѣта. Щомъ го видите, можете да се отдалечите. Веднъжъ е потрѣбно, злото има право да сѫществува. Ако не бѣше потрѣбно, то нѣмаше да сѫществува. Седите нѣкѫде захласнати, и веднага дойде въ ума ви една лоша мисъль. — Защо дойде тази лоша мисъль? — Да ви извади отъ захласа, въ който сте изпаднали. Вие трѣбва да бѫдете будни, да не се унасяте.

 

И тъй, доброто и злото, отрицателнитѣ и положителнитѣ сили въ природата сѫ необходими, както сѫ необходими приливитѣ и отливитѣ въ морето. Запримѣръ, седите на една канара, размишлявате върху Божията Любовь, безъ да знаете, че условията, при които се намирате, не се подчиняватъ на тази Любовь. Минава покрай васъ едно дете съ камъкъ въ рѫка, хвърля го срещу васъ и ви пуква главата. Това е приливъ на злото, който е билъ насоченъ спрѣмо васъ. Вие веднага скачате отъ мѣстото си и тръгвате следъ детето да го гоните. По този начинъ се спасявате. Тъй както се бѣхте захласнали на канарата, ако не бѣхте хукнали подиръ детето, вие щѣхте да паднете въ пропастьта, а съ това заедно и животътъ ви щѣше да отиде. Детето несъзнателно ви е извадило отъ това положение. Задъ него се криятъ разумни сѫщества, които сѫ го насочили да хвърли камъка срещу васъ. И тогава вие казвате: „Ела зло, че безъ тебе по-зле“.

 

Следователно, когато нѣкой пукне главата ви, и съ това ви се причини скръбь, знайте, че разумнитѣ сѫщества сѫ сторили това чрезъ детето, съ което искатъ да ви кажатъ, че не сте дошли да благувате на този свѣтъ. Той не е свѣтъ на блаженство. Затова, докато сте на земята, не трѣбва да се захласвате. Щомъ отидете на небето, можете да се захласвате, да пѣете и да скачате, колкото искате. Освенъ приливи на злото, въ природата сѫществуватъ и приливи на доброто. Седите пакъ на канарата, но сега отчаянъ, обезсърдеченъ — готвите се да се самоубиете. Минава сѫщото дете покрай васъ, хвърля камъкъ и пуква главата ви. Вие изпущате револвера отъ рѫката си, хващате се за главата и забравяте решението си да се убиете. Въ този моментъ ви се притичатъ на помощь, привързватъ главата ви и ви казватъ нѣколко ободрителни думи. Вие се успокоявате, започвате да мислите правилно и казвате: Благодаря на детето, което ми пукна главата. Ако това не бѣше станало, животътъ ми щѣше да отиде. — Много такива случаи има въ живота и за добритѣ, и за лошитѣ хора: за добритѣ — да имъ се покаже доброто, а за лошитѣ — да ги избавятъ отъ злото. Когато въ ума ви дойде нѣкоя лоша мисъль, тя има за цель да ви напомни, че свѣтътъ, въ който живѣете, не е още Царството Божие, затова трѣбва да бѫдете будни. Когато въ ума ви дойде нѣкоя добра мисъль, тя има за цель да ви даде съветъ, какво добро да направите. Това сѫ разсѫждения, които трѣбва да имате предъ видъ, като окултни ученици. Можете да имате още редъ философски разсѫждения — и това е добро. По този начинъ ще можете да сравнявате, доколко даденитѣ правила сѫ правдоподобни.

 

Подъ зло и добро, подъ отрицателни и положителни сили разбирамъ ония, които работятъ въ две противоположни посоки: злото работи въ коренитѣ, а доброто — въ клонищата, въ цвѣтоветѣ. Обаче, и злото, и доброто сѫ нужни за развитието на живота, изобщо. Службата имъ е строго разпредѣлена. Единъ день, когато завършите своята еволюция, Великитѣ Братя, които направляватъ дветѣ Школи, както и цѣлото човѣчество, ще наредатъ другъ начинъ на живѣене, съвършено различенъ отъ сегашния. При сегашнитѣ условия на живота, растението живѣе като растение, съ глава забита въ земята; животното — като животно; човѣкъ — като човѣкъ. Каквито усилия да прави, човѣкъ още не може да живѣе като ангелъ. Въ бъдеще човѣкъ ще мине презъ благоприятнитѣ условия на ангелитѣ, ще живѣе като ангелъ, но днесъ това още е невъзможно.

 

Всички се стремите къмъ опредѣления връхъ, но трѣбва да знаете, че пѫтьтъ къмъ този връхъ е единъ. Учительтъ, който ви рѫководи, е застаналъ на самия връхъ и казва: Този пѫть е единственъ, но има отклонения, надолу и настрани. Каквото отклонение да вземете, въ края на краищата, ще видите, че само единъ е пѫтьтъ, само единъ е върхътъ. Когато завършите еволюцията си, т. е. когато стигнете върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви посочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете, дето искате, свободни сте. Докато стигнете върха, ще вървите само по единъ пѫть, къмъ Учителя си. Щомъ стигнете при Него, много пѫтища се отварятъ, и вие свободно можете да правите изборъ. Докато сте на земята, нѣма свобода. Свободата е горе, на високия връхъ. Придобиването на свобода подразбира завършване на една еволюция и влизане въ друга, съвсемъ нова.

 

При сегашното си състояние трѣбва да се пазите отъ заблуждения, да не мислите, че има и другъ пѫть, освенъ посочения, че има лесни методи за работа. — Единъ е пѫтьтъ, много сѫ методитѣ, но ще знаете, че нѣма лесни методи въ свѣта. Не мислете, че като сте млади, разполагате съ сила да оправите свѣта. Докато сѫ ученици, младитѣ мислятъ, че ще напишатъ нѣкоя книга, съ която ще оправятъ свѣта, или ще държатъ нѣкаква сказка, която ще произведе превратъ въ умоветѣ на хората. Така мислятъ и много отъ пророцитѣ и учителитѣ, но Великитѣ Учители, които управляватъ цѣлия козмосъ, знаятъ, че всичко ще се нареди по съвършено новъ планъ. Кога? — Следъ завършване на вѣка. Сега нѣщата ще си вървятъ по стария начинъ. Като знаете това, нѣма да критикувате, нѣма да се занимавате съ отрицателнитѣ си чърти. Това изисква окултната наука. Когато се натъкнете на нѣкоя ваша отрицателна чърта, веднага я замѣстете съ добра. Сѫщото правете и съ вашитѣ приятели и братя. Спирайте се върху доброто въ себе си, както и върху доброто на своитѣ ближни. Гледайте, колкото е възможно по-малко да мислите върху своитѣ недостатъци. Вие правите точно обратното, като че съзнателно сте си задали за цель да се занимавате съ своитѣ недостатъци. — Какво става тогава? — Безъ да искате, попадате въ черното братство. И обратното се случава: ако ученикъ отъ черното братство се занимава съ положителнитѣ чърти на своя характеръ, той става ученикъ на Бѣлото Братство. Следователно, препорѫчвамъ ви да се занимавате съ положителнитѣ си чърти. На лошитѣ си чърти гледайте като на остатъци отъ миналото. Какви сѫ лошитѣ чърти на ученика, това не ме интересува. Азъ искамъ да чуя отъ него истината. Лѣкарьтъ, запримѣръ, разпитва болния за състоянието му, не защото се интересува за неговия стомахъ, или за сърцето му, но иска да знае, де е болестьта му.

 

Когато изнасямъ недѫзитѣ ви, азъ имамъ желание да ви помогна, да се освободите отъ тѣхъ. За да постигнете това, трѣбва да знаете, каква добродетель съответствува на даденъ недѫгъ. По този начинъ ще си въздействувате. Доброто ще изпѫди злото навънъ. Не търся злото у васъ, за да ви упреквамъ, но да ви покажа методи, какъ да посадите доброто вмѣсто злото. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да постѫпвате разумно. Нѣма да ви казвамъ, че трѣбва да бѫдете добри, разумни, но ви давамъ методи, споредъ които да постѫпвате добре, разумно. Умътъ трѣбва да се храни съ съответстваща за разумностьта храна. Ще кажете, че за ума е нужно четене на книги. — Знаете ли, обаче, какви книги трѣбва да четете? Знаете ли, какъ трѣбва да четете? Бихъ ви препорѫчалъ да четете Шекспира, Гьоте, Канта, или живота и деянията на пророцитѣ, на апостолитѣ.

 

Много отъ ученицитѣ четатъ безразборно, каквато книга имъ попадне, вследствие на което въ ума имъ става цѣла каша. Тѣ развалятъ вкуса си къмъ хубавото, къмъ красивото и намиратъ, че това не струва, онова не струва, Тѣ ставатъ голѣми критици, съ мнение за себе си, че много знаятъ. Като видятъ, че знаете много, отъ Бѣлото, или отъ черното братства ще ви поканятъ на служба. Тѣ се нуждаятъ отъ знаещи, отъ учени хора. Ако ви поканятъ отъ Бѣлото Братство, ще ви изпратятъ за проповѣдникъ въ нѣкоя голѣма черкова въ Америка, и следъ десеть години ще се произнесатъ за васъ, отъ кои проповѣдници сте и какъвъ е характерътъ на проповѣдитѣ ви. Ако черното братство ви покани, ще ви постави пръвъ министъръ въ България и ще ви каже: Слушай, тѣзи хора не се управляватъ съ добро, съ моралъ, но се управляватъ съ желѣзна ръка, съ затворъ. И ти започвашъ: този осѫдишъ, онзи осѫдишъ, докато си създадешъ неприятели, докато си натрупашъ тежка карма. Всички ония, които вие сте затворили, ще ви причинятъ редъ злини. Това значи да мисли човѣкъ, че много знае. Щомъ знае много, и дветѣ Школи ще го впрегнатъ на работа за свои собствени цели.

 

Ето защо, на ученика се препорѫчва положително знание, положителна наука. На ученика се препорѫчва смирение. Всѣки моментъ ученикътъ трѣбва да знае положително, отде иде всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие, всѣки потикъ — отдѣсно или отлѣво. Всѣка мисъль може да има само два резултата — или лоши, или добри. Въ началото си дадена мисъль може да има добри последствия, а на края — лоши. И обратно: въ началото си може да има лоши последствия, а на края — добри. Сѫщото може да се каже и за чувствата, и за постѫпкитѣ.

 

И тъй, всички мисли, които ограничаватъ ума и го лишаватъ отъ чистота, идатъ отлѣво, и тѣ непременно трѣбва да се отстранятъ. Вие нѣмате нищо общо съ тѣхъ. Всички мисли пъкъ, които носятъ чистота, свѣтлина и свобода, идатъ отдѣсно. Приемете тѣзи мисли въ себе си и дайте име условия да растатъ. Като говоря за чистота, имамъ предъ видъ живата чистота. Тази чистота е подвижна, както сѫ подвижни цвѣтоветѣ на спектъра. Ако вземете една стъклена призма и я поставите върху бѣлъ платъ, платътъ ще се оцвѣти, споредъ цвѣтоветѣ на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевитѣ лѫчи. Щомъ слънчевитѣ лѫчи престанатъ да минавате презъ призмата, платътъ става пакъ бѣлъ, чистъ, какъвто по-рано е билъ. По сѫщия начинъ действува истината: Тя оцвѣтява, окрасява нѣщата, безъ да ги боядисва. Докато призмата на истината действува върху нѣкое тѣло, тя го оцвѣтява червено, жълто, синьо, зелено — или какъвъ да е другъ цвѣтъ; щомъ тази призма се премахне, тѣлото става пакъ бѣло, чисто, каквото е било първоначално. Оплаквате се, че нѣкой ви е оцвѣтилъ. — Лесна работа. Достатъчно е да се премахне призмата на истината отъ васъ, за да станете отново чистъ, бѣлъ. Въ Бѣлото Братство могатъ да те оцвѣтятъ, могатъ и да те избѣлятъ. Въ черното братство, обаче, боядисатъ ли те веднъжъ, никакво избѣлване по-нататъкъ не става. Тѣхнитѣ краски съ нищо не се избѣлватъ. Чернитѣ хора сѫ боядисани съ краска отъ черното братство. Хиляди години трѣбва да минатъ, за да се освободятъ, да се изчистятъ отъ тази краска. Следователно, и въ Бѣлото, и въ черното братства оцвѣтяватъ платоветѣ, само че платъ, оцвѣтенъ съ призмата на Бѣлото Братство, моментално може да стане бѣлъ, когато при черното братство това е невъзможно.

 

Живата чистота е свързана съ закона на любовьта и съ закона на мѫдростьта. Докато се съобразявашъ съ тия два закона, ти си чистъ. Щомъ направишъ най-малкото отклонение, ти изгубвашъ чистотата си. Живата чистота не е постоянно качество на човѣка. Тя е качество главно на любовьта. Това значи: щомъ любовьта присѫтствува въ сърцето, човѣкъ е чистъ. Чистотата е качество едновременно и на ума, и на сърцето. Свѣтлината е качество само на ума. Щомъ свѣтлината изчезне, въ ума настава тъмнина, мракъ. — Това е диагнозата, която опредѣля състоянието на вашия умъ и на вашето сърце; тѣзи състояния пъкъ опредѣлятъ, какъвъ е пѫтьтъ, по който вървите. Желая ви да имате тази жива чистота. Когато тя присѫтствува въ ума и въ сърцето ви, вие сте радостни и весели. Човѣкъ не се ражда чистъ, впоследствие става чистъ. Свѣтлината моментално се ражда. Дълго време се приготовлява, моментално се проявява, а сѫщо така моментално изчезва.

 

И тъй, живата чистота е качество на разумната любовь. Който иска да има тази чистота, той непременно трѣбва да е свързанъ съ любовьта. Любовьта изключва нечистотата, страданието, завистьта, умразата. Тя изключва всички отрицателни прояви на живота. Дето нѣма любовь, тамъ сѫществуватъ всички отрицателни качества. Дето любовьта влѣзе, тамъ има миръ, радость, веселие, разширяване, свобода. Когато нѣкой казва, че страда отъ любовь, той не разбира закона на любовьта. Ние абсолютно оспорваме това твърдение. Отъ любовь човѣкъ не може да страда. Той страда, само когато изгуби любовьта. Това е другъ въпросъ. Докато любовьта е въ човѣка и го освѣтява, той е радостенъ и веселъ. Щомъ любовьта го напусне, той започва да страда. Защо? — Нѣма кой да го освѣтява. Следователно, страданието, скръбьта показва, че си изгубилъ любовьта си, че свѣщьта ти е изгаснала, и предметътъ, т. е. обектътъ на твоята любовь се е отдалечилъ отъ тебе. Това е малко противоречиво на вашитѣ възгледи за любовьта, но ще го приемете като ново положение. Въ бѫдеще, когато пишете нови литературни произведения, ще си служите съ новъ езикъ. Сега пишете: „Този човѣкъ плаче за изгубената си любовь“. Тогава ще пишете:  „Този човѣкъ плаче за изгасналата си свѣщь“. Или, „еди-кой си скърби за изгасналата любовь, за изгасналата истина“. Казвате, че като люби, човѣкъ става разсѣянъ. — Въ сѫщность, човѣкъ става разсѣянъ, не когато люби, но когато се страхува да не изгуби любовьта си, или следъ като я изгуби. Той мяза на човѣкъ, който е изгубилъ паритѣ си.

 

Любовьта събужда въ човѣка най-възвишени чувства и мисли. Ако е мекушавъ, страхливъ, колебливъ, и ако умътъ му не достига, той живѣе извънъ любовьта. Който иска да бѫде интелигентенъ, способенъ, той трѣбва да се свърже съ любовьта и да заживѣе съ нея. Азъ не говоря за това, което хората наричатъ любовь. Това сѫ чувства, страсти, които правятъ човѣка нещастенъ. Ученикътъ борави съ обикновената, съ човѣшката любовь, а Учительтъ — съ възвишената любовь. Когато говори, Учительтъ употрѣбява всѣка дума на мѣстото ѝ. Той знае, защо е употрѣбилъ една дума; знае, какъвъ ефектъ ще произведе тя. Когато ученикътъ говори, той не знае, защо е употрѣбилъ една или друга дума.

 

Любовьта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Любовьта на ученика не е изпитана и трѣбва да се изпита.

 

Знанията на Учителя сѫ изпитани, нѣма защо да се изпитватъ. Знанията на ученика не сѫ изпитани и трѣбва да се изпитатъ.

 

Чистотата на Учителя е изпитана. Той е миналъ презъ този изпитъ. Чистотата на ученика не е изпитана, тя трѣбва да се изпита.

 

Следователно, любовьта, знанието, чистотата, милосърдието на ученика трѣбва да се подложатъ на изпитъ. Това е потрѣбно, то е въ реда на нѣщата. Не мислете, че можете да минете по другъ пѫть. По този пѫть сѫ минали вашитѣ учители, по този пѫть и вие ще минете. Ако критикувате, ще забавите своята еволюция.

 

Любовь безгранична!

 

Мѫдрость непрестанна!

 

Истина постоянна!

 

Напишете тѣзи три мисли и работете върху тѣхъ презъ цѣлата година.

 

Размишление

 

Безъ страхъ въ Любовьта безгранична!

 

*

 

1. Лекция отъ Учителя, държана на

4 октомврий, 1922 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×