Jump to content

1922_07_26 Възможности


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЪЗМОЖНОСТИ

 

Т. м.

 

 Четоха се темитѣ за „Низкитѣ и високитѣ хора“.

 

 Каква е разликата между възможность и необходимость? Възможностьта има отношение къмъ човѣшкитѣ процеси, т. е. къмъ човѣка. Необходимостьта има отношение къмъ Божественитѣ процеси, които се налагатъ въ силата на нѣщо по-високо отъ човѣшкото. Когато се говори за възможности, подразбираме онова, което човѣкъ трѣбва да прави за всѣки даденъ случай, за да използува благоприятнитѣ условия, които необходимостьта е турила въ рѫцетѣ му.

 

 Сега ще ви представя единъ примѣръ, който илюстрира отношенията между висшето и низшето въ човѣка. Единъ господарь има хубавъ конь, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създаватъ другарски отношения: господарьтъ язди коня, а коньтъ го носи на гърба си, отиватъ на вършитба. Господарьтъ слиза отъ коня, впрѣга го, и двамата започватъ заедно да вършеятъ. Вечерьта господарьтъ освобождава коня отъ работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си. Господарьтъ влиза въ кѫщи, а коньтъ отива въ дама. Питамъ: въ кого отъ двамата се криятъ възможноститѣ — въ господаря, или въ коня? Въ господаря. Само господарьтъ е въ състояние да измѣни, въ смисълъ да подобри, или да влоши положението на коня. Коньтъ пъкъ, отъ своя страна, е въ състояние да улесни положението на господаря си. Следователно, низшето начало човѣка, улеснява а висшето — подобрява положението му.

 

 Каквито сѫ отношенията между господаря и коня, такива сѫ отношенията между учителя и ученика: учительтъ подобрява положението на ученика, а ученикътъ улеснява положението на учителя. Щомъ учительтъ подобри условията на ученика, последниятъ трѣбва да ги използува разумно. Тъй щото, възможностьта въ човѣка не е нищо друго, освенъ разумното начало въ него. Човѣкъ трѣбва да използува възможноститѣ, които се криятъ въ него, за подобрение положението на коня си, който пъкъ ще го улеснява. Въ какво може да се подобри положението на коня? Въ жилището, въ храната и въ водата. Като се подобри положението на коня, той ще бѫде по-здравъ, по-силенъ и ще може повече да улеснява господаря си. Това значи: ако господарьтъ на вашето тѣло не подобри умственитѣ сили и способности на своя мозъкъ, ако не подобри чувствата на своето сърце и най-после, ако не подобри действията на своята воля, той не може да има никакви улеснения въ своя животъ.

 

 Като ученици на тази Школа, предстои ви задачата, да използувате своето недоволство, което съ години наредъ ще ви бѫде спънка. Отъ какво е недоволенъ ученика? Ученикътъ може да бѫде недоволенъ отъ себе си — отъ своя умъ, отъ своето сърце, отъ своята воля; сѫщо така той може да бѫде недоволенъ и отъ окрѫжаващата срѣда. Въ каквато форма и да е изразено, отъ каквото и да е предизвикано, недоволството е енергия, сила, която може да се използува като стимулъ за работа. Недоволството на човѣка се дължи на това, че му липсва нѣщо, крайно необходимо, нужно за неговото щастие.

 

 Питамъ: де ще намѣрите това, което ви липсва? Ако ви липсва топлина, де ще я намѣрите? Въ слънцето. Ако ви липсва свѣтлина, де ще я намѣрите? Въ слънцето. Нѣкой може да каже, че свѣтлината иде отъ всѣко запалено, горящо тѣло. Напримѣръ, когато гори нѣкакъвъ газъ, свѣщь или дърво, пакъ имаме топлина. Да, но тази топлина е вторична. Въ свѣщьта, въ дървото и въ други горящи тѣла е складирана слънчева енергия, която, споредъ случая, може да се превърне въ топлинна, или свѣтлинна. Обаче, най-приятна топлина и най-чиста свѣтлина е слънчевата. Първична топлина и свѣтлина е тази, която иде направо отъ слънцето.

 

 И тъй, топлината и свѣтлината ще търсите въ слънцето. Де ще търсите любовьта, мѫдростьта и истината? Въ Бога. Значи, външната страна на Бога, или Неговиятъ дискъ е мѫдростьта. Съдържанието на този дискъ е любовьта, а смисълътъ му, това е истината. Съ други думи казано: мѫдростьта представя реалната, външната, видимата форма на нѣщата; любовьта е съдържанието на тѣзи форми, а истината е тѣхниятъ смисълъ. Ако речете да търсите любовьта, мѫдростьта и истината въ хората, това вече е вторична, второстепенна тѣхна проява. Когато търсите любовьта въ Бога, вие сте на безопасно мѣсто. Защо? Защото Божията Любовь е неизчерпаема. Тя е изворъ, който постоянно блика; тя е огънь, който постоянно гори. Въ този изворъ трѣбва да вливате своята вода. Въ този огънь трѣбва да внасяте своето масло. Ако не внасяте водата си въ Вѣчния изворъ, той ще престане да извира. Ако не внасяте маслото си въ Божествения огънь, той ще престане да гори, както лампитѣ изгасватъ безъ газь, и както електрическата свѣтлина прекѫсва безъ токъ. Газьта, маслото, токътъ сѫ условия за горение. Хората намиратъ, че много отъ условията внасятъ противоречия въ живота. Когато условията сѫ конечни, ограничени, тѣ внасятъ противоречия. Обаче, когато сѫ безконечни, неограничени, тѣ изключватъ всѣкакво противоречие.

 

 Като ученици на Великата Школа, стремете се да разбирате безграничното, безконечното, проявено въ ограниченитѣ, конечни, но разумни форми. При това положение, вие ще знаете, отде иде недоволството. Безконечното прави човѣка недоволенъ. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ недоволството? Да се разширите. Станете голѣма, широка трѫба, презъ която водата на Божественото езеро свободно да протича безъ да ви създава нѣкакъвъ напоръ, нѣкакво напрежение. Щомъ се разширите, недоволството ще изчезне. Причината за недоволството е обстоятелството, че човѣкъ не е могълъ на време и разумно да използува условията, дадени за неговото развитие. Кога ставатъ хората недоволни? — На стари години. Всички стари хора сѫ недоволни отъ себе си. Тѣ виждатъ, че на младини е трѣбвало да учатъ, да придобиватъ знания и опитности, а напразно сѫ прахосвали времето си и не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Всички стари хора, съ малки изключения, сѫ крайно недоволни отъ себе си. Младитѣ пъкъ сѫ недоволни отъ ограниченията, които ги спъватъ, за да реализиратъ своитѣ желания. Всѣка спънка, всѣко препятствие на пѫтя имъ ги прави недоволни.

 

 Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ условията, въ които е поставенъ, и да се стреми да ги използува разумно. Ако е недоволенъ отъ условията си, той ще се намѣри въ положението на жабата, за която се говори въ баснята „Щъркелъ и жаба“. Тази басня е окултна, тя има вѫтрешенъ, дълбокъ смисълъ. Единъ младъ щъркелъ, който представя младъ, красивъ момъкъ, минавалъ единъ день покрай едно блато, дето живѣели много жаби. Щъркелътъ погледналъ къмъ блатото и видѣлъ, че отъ водата се подавала главата на една жаба. Въ случая, жабата представя момата. Щъркелътъ спрѣлъ предъ жабата и започналъ да и разправя за свѣта, въ който живѣе: Знаешъ ли, на каква височина достигаме ние? Знаешъ ли, какъвъ просторъ, каква широчина предъ насъ се разкрива? Азъ се чудя, какъ живѣешъ въ това мръсно блато! — Какво да правя? Нѣмамъ възможность да излѣза оттукъ — крила нѣмамъ. — Много лесно. Качи се на гърба ми, и азъ ще те вдигна въ широкитѣ пространства, да видишъ новъ свѣтъ, нови простори. Жабата се качила на гърба на щъркела и полетѣла въ небесното пространство. Като не могла да издържи на новитѣ условия, тя се пръснала и паднала на земята. Каква поука може да се извади отъ тази басня? — Всѣки човѣкъ трѣбва да седи въ условията, при които е поставенъ. Ако излѣзе преждевременно отъ условията, въ които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Не на време щъркелътъ е говорилъ на жабата за красивитѣ високи мѣста, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато.

 

 Сега ще знаете, че и въ окултизъма има такива опасни и съблазнителни мѣста, отъ които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно. И обратно: това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата бѣше успѣла да примами щъркела да влѣзе въ блатото, и той щѣше да пострада по нѣкакъвъ начинъ. Свѣтътъ, въ който щъркелътъ живѣе, не дава възможность на жабата да се развива; нито свѣтътъ на жабата дава възможность на щъркела да се развива. Възможноститѣ даватъ условия за развиване на ума, на сърцето и на волята на човѣка. Въ мислитѣ и чувствата на човѣка трѣбва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трѣбва да се предаде интенсивность.

 

 Сега, за да познаете, доколко вашитѣ мисли и чувства иматъ широчина и дълбочина, и доколко волята ви е интенсивна, направете следния опитъ. Когато нѣкой вашъ познатъ или приятель ви каже една обидна дума, вижте, дали можете да я превърнете въ добро и за колко време ще можете да я превърнете. Колкото по-скоро се справите съ тази обидна дума, толкова по-голѣма е широчината и дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да превръща обиднитѣ думи въ музика. Който си зададе за цель да каже нѣкаква обидна дума на приятеля си, трѣбва да бѫде внимателенъ, да не каже нѣкоя тежка обидна дума, че да произведе голѣмъ, дълбокъ разрѣзъ. На когото отъ васъ направятъ единъ разрѣзъ, ще следи, за колко време ще премине. Индуситѣ лесно лѣкуватъ ранитѣ си. Тѣ иматъ начинъ, чрезъ който събиратъ праната отъ природата, и съ помощьта на мисъльта си, тѣ отправятъ тази прана къмъ болното мѣсто, което въ 20 минути най-много оздравява. Следователно, обидата не е нищо друго, освенъ малъкъ разрѣзъ, направенъ на ума, на сърцето или на волята на човѣка. Който има въ запасъ отъ праната на природата, достатъчно е да концентрира мисъльта си къмъ болното мѣсто, да го докосне съ рѫката си и въ нѣколко минути само да го оздрави. Това значи силна, интенсивна воля. Безъ този опитъ, човѣкъ ще се намѣри въ положението на търговецъ, който мисли, че е богатъ, безъ да има пари въ касата си.

 

 И тъй, ще направите опита съзнателно. Като видите, че нѣкоя ваша приятелка е въ отливъ, т. е. неразположена, ще отидете при нея и ще ѝ кажете нѣщо, за да я предизвикате. Тогава тя ще ви каже нѣкоя обидна дума. Следъ това вие ще ѝ благодарите и кажете, че направихте малъкъ опитъ съ нея, затова я подразнихте. За да направите опита, ще изберете такова лице, на което разчитате, че може да ви каже нѣкаква обидна дума. После, ще се обърнете къмъ себе си, да видите, за колко време ще можете да се поляризирате. Такива опити могатъ да се даватъ естествено, безъ да ги търсите сами. Когато опититѣ сѫ естествени, по-добре ще бѫде и за самитѣ васъ. Тъй щото, вие ще си създавате изпити сами, само когато естествено не се нареждатъ. Всички опити, всички изпити, които ви се даватъ въ Школата, представятъ условия за придобиване на енергия. Който успѣва въ опититѣ си, който добре се справя съ изпититѣ си, той черпи енергия. Който не решава добре задачитѣ си, той губи енергия. Ще знаете, че противоречията въ пѫтя на ученика сѫ необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие. Следователно, противоречията сѫ необходимъ законъ въ развитието на ученика.

 

 Когато се говори за законитѣ и силитѣ въ природата, дръжте въ ума си мисъльта за Първичния законъ, споредъ който нѣщата сѫ точно опредѣлени. Въ този законъ има само едно изключение, което сѫществува като възможность, като врата къмъ нѣщо ново. Споредъ този законъ, за Бога, напримѣръ, нѣма нѣщо невъзможно. Той може всичко да изправи, и моментално, и постепенно. Когато е студено вънъ, вие сте недоволни; щомъ се стопли, ставате доволни. Когато е тъмно вънъ, вие се спъвате, падате, вследствие на което сте недоволни. Щомъ се разсвѣтли, щомъ дойде свѣтлината, вие ставате доволни. Както виждате, студътъ и топлината, тъмнината и свѣтлината сѫ сили, които или развалятъ, или нареждатъ работитѣ. По сѫщия начинъ се смѣнятъ и състоянията въ човѣка. Докато е тъмнина въ съзнанието на хората, тѣ мислятъ, че невъзможно е да постигнатъ своитѣ желания. Щомъ изгрѣе слънцето въ съзнанието имъ, желанията имъ ставатъ постижими.

 

 И тъй, ще изучавате възможноститѣ на сегашния си животъ, да знаете, кои нѣща трѣбва да подобрите, и кои — да улесните. Значи, трѣбва да знаете, какви възможности имате за подобряване, и какви за улесняване. Низшето трѣбва да улеснява, а висшето — да подобрява условията. Овцете улесняватъ човѣка, като му даватъ млѣкото и вълната си; човѣкъ подобрява положението на овцетѣ. Следователно, подобрете положението на ума си, за да ви улесни той; подобрете положението на сърцето си, за да ви улесни то; подобрете положението на волята си, за да стане тя интенсивна, силна, могѫща и да ви улесни.

 

 Днесъ говорихъ за възможноститѣ въ живота. Злото и доброто сѫ възможности, които сѫществуватъ въ Битието. Неразположението и разположението на духа сѫ възможности. Скръбьта и радостьта сѫ възможности. Всѣка дисхармонична мисъль, всѣко дисхармонично чувство или действие произвеждатъ въ човѣка скръбь. Всичко хармонично произвежда радость. Скръбьта представя орань на нивата, а радостьта — жетва. Когато хората оратъ, земята се радва; когато жънатъ, житото се радва, че е минало презъ редъ страдания и се е освободило.

 

Т. м.

 

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

26 юлий, 1922 г. Чамъ-Кория.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...