Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_06_28 Прояви на съзнанието

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:46

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО.

 

Т. м.

 

            Четоха се работитѣ върху темата: „Най силната добродетель на ученика“.

 

            За следния пѫть пишете върху темата: „Най-силната чърта на свѣтлината“. Като пишете върху тази тема, имайте предъ видъ онази чърта на свѣтлината, която изпѫква първа. Всѣка друга чърта, която се явява следъ първата, е по-слаба. Забележете, когато отивате на нѣкое лозе, първитѣ гроздове, които сѫ най-узрѣли, най-сладки, говорятъ за силата на самата лоза. Лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузрѣло грозде, е слаба. Тя нѣма условия въ себе си да развива своитѣ плодове. Значи, всѣко нѣщо, което се проявява първо, и то въ завършена, развита форма, е най-силно. Щомъ се яви последно, въ незавършена форма, то е най-слабо. Сѫщиятъ законъ ще спазвате и по отношение на добродетелитѣ. Всѣко нѣщо, което се явява първо въ душата на човѣка, е най-силно. Всѣко нѣщо, което се явява последно въ душата му, е най-слабо. И затова, като развивате нѣкакъвъ въпросъ, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпѫква на първо мѣсто, а после върху отвлѣчената, която е най-слабата му страна.

 

            Сега, като млади още, вие трѣбва да се пазите, да не се натъквате на известни примамки въ живота, които могатъ да ви спънатъ. Има примамки въ свѣта, подобни на ония, които изобретателитѣ поставятъ на хората. Като искатъ да ги заинтересуватъ съ своитѣ изобретения, тѣ започватъ да имъ говорятъ: Знаете ли, каква полза принасятъ нашитѣ изобретения? Като се приложатъ въ живота, тѣ ще направятъ голѣми преобразования; тѣ ще помогнатъ на културата и т. н. Изобретението го нѣма на лице, а тѣ говорятъ за него. Казвамъ: какъ може да се препорѫчва едно изобретение, което още не е родено? Всѣко изобретение е на мѣстото си, когато се прояви. Ето защо, вие трѣбва да мислите върху нѣщата. Запримѣръ, размишлявайте върху най-силната чърта на водата, върху най-силната чърта на огъня и т. н. Споредъ васъ, коя е най-силната чърта на огъня? — Огъньтъ топли. Коя е най-силната чърта на любовьта?

 

            Често хората изпадатъ въ противоречия, които не могатъ да разрешатъ. Въ такива противоречия се намирате и вие. Напримѣръ, ако ви запитатъ, коя е най-силната чърта на човѣшкия езикъ, вие ще се намѣрите въ противоречие, не знаете, какъ да отговорите. Защо? Защото езикътъ има нѣколко служби. Първата служба на езика е да помага за слизането на храната и водата въ стомаха. Втората му служба е вкусването; езикътъ опитва вкуса на хранитѣ. Третата му служба е да говори. Коя отъ службитѣ на езика е дадена най-напредъ? Първата. И наистина, за да подържа живота си, човѣкъ първо си служи съ езика; съ него той препраща храната въ стомаха. Значи, за да говори, човѣкъ първо трѣбва да се е нахранилъ. Човѣкъ първо приема храната си, после я вкусва и следъ това започва да говори, т. е. да се произнася за нея. Тритѣ физически служби на езика съответствуватъ на други служби въ по-горни свѣтове: първата служба на езика при храненето на физическия свѣтъ; втората служба — вкусването — е на духовния свѣтъ; третата служба — говорътъ — на Божествения свѣтъ.

 

            И любовьта има разни прояви. Казва се, че любовьта изисква жертви. Къмъ кой свѣтъ се отнася жертвата, самопожертвуването? Кой може да се самопожертвува? Умниятъ човѣкъ може да се самопожертвува, а не глупавиятъ. Следователно, жертвата се отнася къмъ ангелския свѣтъ. Когато глупавиятъ се жертвува, той изпада въ положението на пеперудитѣ, които летятъ вечерь около запаленитѣ лампи и изгарятъ. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човѣкъ. Значи, само умниятъ, интелигентниятъ човѣкъ може да се жертвува. Вие ще възразите, че и безъ да е уменъ, човѣкъ пакъ може да се жертвува. Когато види, че нѣкой се дави въ морето, той ще се хвърли въ водата, съ рискъ да се удави, но ще се опита да спаси давещия. Не, умниятъ човѣкъ, който има интуиция, само той може да се хвърли въ водата да спасява нѣкого. Знаете ли, коя е силната чърта на любовьта на физическия свѣтъ? Най-силната чърта на любовьта на физическия свѣтъ е движението. Следователно, дето има голѣмо движение, тамъ има и голѣма любовь. Коя е най-силната чърта на любовьта въ астралния свѣтъ? — Чувствуването. — Коя е най-силната чърта на любовьта въ умствения свѣтъ? — Мисъльта, процесътъ на мисленето. Коя е най-силната чърта на любовьта въ причинния свѣтъ? — Причинитѣ. Любовьта на човѣка, който живѣе въ причинния свѣтъ, е твърда, неизмѣнна. За такъвъ човѣкъ важи поговорката: „Дадена дума, хвърленъ камъкъ“. Жертвата е въ причинния свѣтъ. Може да се жертвува само онзи, който живѣе, или поне който отъ време на време прониква въ причинния свѣтъ. Може да се жертвува само онзи, който има какво да жертвува. Който живѣе въ причинния свѣтъ, само той има какво да жертвува. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ нищо не може да жертвува. Той не разполага още съ нищо. Богатството на човѣка е въ причинния свѣтъ, затова тамъ има какво да се жертвува.

 

            Всички трѣбва да имате по една тетрадка, въ която да пишете темитѣ си. Всѣка тема има нѣщо отличително въ себе си. Като я разработите, тя ще внесе една нова идея въ ума ви. Всѣка тема. представя нота отъ дадена гама. Като свържете всички теми въ едно, ще образувате цѣла музикална пиеса.

 

            Обърнете внимание върху следното нѣщо: ако вашето ограничено съзнание преодолява надъ всичко въ васъ, то ще спъне вашия прогресъ, ще спъне цѣлото ви развитие. Това лесно може да провѣрите. Какъ? Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето съ мисъльта, дали расте, какъ расте и т. н. Обаче, ако успѣете да обхванете съзнанието му съ мисъльта, че то трѣбва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие, като малкото дете, започнете да живѣете съ мисъльта за вашето растене, ще се спънете. Едно се иска отъ васъ: да пожелаете да растете и следъ това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божественъ процесъ, който не зависи отъ васъ. Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далечъ отъ себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете въ вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него. Ще видите, че следъ известно време ще имате резултатъ.

 

            Съвременнитѣ хора се спъватъ въ развитието си, благодарение на известни прояви, които ставатъ въ тѣхъ преждевременно, преди да сѫ дошли до съответното развитие. Напримѣръ, мнозина, преди още да сѫ влѣзли въ Школата, сѫ имали видения, сънища, свѣтлини и си казватъ: Нека влѣземъ въ Школата, да придобиемъ тамъ повече знания. Обаче, докато се рѫководятъ отъ това ограничено съзнание, тѣ ще изгубятъ и онова знание, което сѫ имали до това време. Правилно е да запазятъ знанието си, защото, знанието, което естествено сѫ придобили отвънъ, не е въ разрѣзъ съ това, което ще придобиятъ въ Школата. Вънъ или вѫтре, Школата е една. Преди всичко, вие трѣбва да се стремите къмъ свобода — да бѫдете свободни по духъ, по душа, по умъ и по сърце. Ако имате неуспѣхъ въ нѣщо, това да не ви обезсърдчава. Неуспѣхътъ е добъръ признакъ. Вие знаете, колко трудно се достигатъ нѣщата по закона на еволюцията. Знаете ли, презъ какви изпитания трѣбва да мине волътъ, докато дойде до положението на човѣкъ? Ако рече да опише своята история на развитие и нарече този пѫть „царски, златенъ пѫть“, той не предава истината. Колко пѫти сѫ драли кожата му! Колко ниви е изоралъ! Колко пѫти е билъ боденъ съ остенъ! Презъ голѣми изпитания и страдания е миналъ и ще мине, докато стигне положението на човѣка. Ако искате да минете отъ сегашното си положение въ по-горно, и вие ще изпитате голѣми нещастия и страдания. Законътъ е такъвъ. Не си правете илюзии, че лесно можете да еволюирате. Ако нѣкой ви каже, че можете да стигнете царския пѫть безъ изпитания и страдания, той не говори истината. Това не значи, че сами трѣбва да си създавате изпитания, но веднъжъ създадени, вие не можете да ги избегнете. Бѫдете смѣли и решителни и приемете страданията, както се даватъ.

 

            Мнозина отъ васъ искатъ да иматъ видения, да иматъ духовни опитности. Това желание е на мѣсто, но за да се удовлетвори, нужни сѫ условия за него. Ако посадите едно малко цвѣте въ саксийка, за да се развива добре, вие трѣбва да му турите добра пръсть и редовно да го поливате. Иначе, то въ скоро време ще изсъхне. Такова нѣщо представятъ и центроветѣ, чрезъ които човѣкъ влиза въ контактъ съ духовния свѣтъ. Духовнитѣ опитности изискватъ условия за своята проява. Напримѣръ, за да бѫде ясновидецъ, човѣкъ трѣбва да има широко чело; въображението въ него трѣбва да бѫде добре развито. Тъй щото, за да развие въ себе си ясновидски способности, човѣкъ трѣбва да бѫде въ контактъ съ хора, въ които тѣзи способности сѫ добре развити. По този начинъ тѣзи сили указватъ въздействие върху ония хора, въ които съответнитѣ центрове не сѫ още развити. Ученикъ, който има стремежъ къмъ музика, трѣбва да търси хора съ добре развити музикални способности. Който обича рисуване, той пъкъ ще дружи съ художници. Писательтъ ще търси писатели; свещеникътъ ще търси свещеници; ученикътъ — ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаятъ повече отъ васъ. Преди да се стремите къмъ видения, трѣбва да развивате въ себе си безстрашие, но не нахалство. Нѣкой е нахаленъ, натрапва се и мисли, че е безстрашливъ. Безстрашието е качество на разумния човѣкъ.

 

            Сега ще ви дамъ единъ малъкъ опитъ за една седмица. Всѣка сутринь и вечерь четете 3 гл. отъ Евангелието на Иоана, отъ 1—13 стихъ, включително, като размишлявате върху разговора, който се водилъ между Христа и Никодима. Като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора, не само както е написанъ, но и съ ония подробности, които не сѫ изнесени, а се четатъ между редоветѣ. Като размишлявате върху тѣзи стихове, въ ума ви ще изпѫкнатъ нови образи, нови мисли и идеи. Никодимъ е седѣлъ при Христа съ часове, презъ което време се е водилъ дълъгъ разговоръ. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна часть отъ тази беседа, щѣхте да придобиете много нѣщо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете съ миналото, и лесно ще произведете разговора на Христа съ Никодима. Ако не успѣете да произведете този разговоръ, все пакъ ще придобиете нѣщо. Колкото и да е несполучливъ опитътъ, не се обезсърдчавайте. Който е живѣлъ въ времето на Христа, той ще може да се върне въ миналото и ще възстанови цѣлия разговоръ. Ако не е живѣлъ по това време, съзнанието му ще бѫде затворено и, нищо нѣма да си спомни. Като размишлявате сутринь и вечерь по десеть минути върху тѣзи стихове, въ душата ви ще настане миръ, вѫтрешно спокойствие.

 

            Ученицитѣ се оплакватъ отъ мѫчнотии, отъ трудности. Докато между васъ не се създаде магнетична атмосфера, вие всѣкога ще имате мѫчнотии. Такава атмосфера, такава аура между васъ още не сѫществува. Щомъ се създаде, вие ще я почувствувате. Какъ? Ще се въодушевите, умоветѣ ви ще просветнатъ и ще се родятъ нови мисли, нови идеи. Вечерь ще си лягате доволни, разположени, а сутринь ще ставате бодри, съ нови стремежи, съ нови мисли и желания къмъ Великото, къмъ Възвишеното. А сега лягате измѫчени, ставате измѫчени и казвате: Изгубихъ и това, което имахъ. Защо става това? Защото и вие, като нѣкой търговецъ, внасяте всичкия си капиталъ въ стока, безъ да отдѣлите нѣкаква сума настрана. Имате стока, но не можете да я продадете, не можете да посрещнете всѣкидневнитѣ си нужди. Това състояние помрачава съзнанието ви, и вие страдате, съмнявате се и казвате: Защо трѣбваше да влизамъ въ това предприятие? По добре щѣше да бѫде да седѣхъ настрана. —  Ако работитѣ ви вървятъ добре, ще бѫдете доволни, че сте влѣзли въ предприятието. Нѣкои пъкъ предпочитатъ да не влѣзатъ, макаръ нищо да не печелятъ. Тѣ ще бѫдатъ доволни, че поне нищо не губятъ. Споредъ мене, това не е философия. Докато живѣете, вие трѣбва или да печелите, или да губите. Въ живота печалбата и загубата вървятъ заедно. Следъ всѣка печалба иде загуба, и следъ всѣка загуба иде печалба. Загубитѣ и печалбитѣ могатъ да бѫдатъ случайни, а могатъ да бѫдатъ и съзнателни.

 

            За следния пѫть пишете върху темата; „Службата на човѣшкия палецъ“. Намѣрете книги, въ които е писано по този въпросъ, и четете писаното. Вие трѣбва да проучите вашия палецъ, дали стърчи нагоре, или пада низко; дали е кѫсъ, или дълъгъ; дали е добре оформенъ, или не. Като проучите въпроса, напишете най-много 20 реда. Учете се да пишете кратко, ясно и идейно. Каквото напишете, да представя малка скица. Всѣка идея представя едно семе. Събирайте такива семена въ торбитѣ си и, като дойде време, посаждайте ги.

 

            Много отъ васъ работятъ, учатъ, но въпрѣки това мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Докато мислятъ така, тѣ иматъ условия да придобиватъ. Това показва, че тѣ искатъ да учатъ. Когато нѣкой влѣзе въ училището и мисли, че нищо не знае, той има възможность да учи, да напредва. Той казва: Сега съзнавамъ, че нищо не зная. Доволенъ съмъ, че влѣзохъ въ училището. Това значи пробуждане на съзнанието. Следъ това, този ученикъ ще пожелае да попълни празнинитѣ на своитѣ знания. Ето защо, когато нѣкой съзнава, че е изгубилъ нѣщо, въ него ще се яви желание да спечели нѣщо.

 

            Следната тема, която ще ви дамъ, ще бѫде върху въпроса: „Високи и низки хора и тѣхнитѣ отличителни чърти“. Сега може да не знаете нищо по този въпросъ, но като мислите върху него презъ седмицата, както и по въпроса за палеца, все ще напишете нѣщо, ще дойдатъ нѣкои мисли въ ума ви. Високиятъ човѣкъ внася една идея въ ума на хората, а низкиятъ — друга. За низкитѣ хора турцитѣ казватъ, че сѫ беля на Бога. Кѫсиятъ човѣкъ е белялия човѣкъ. За високитѣ хора казватъ, че тѣ ставатъ само за оси. Обаче, това се отнася за крайнитѣ типове — за много високитѣ и за много низкитѣ хора. Ако високиятъ човѣкъ има тѣсни рамене, тогава и височината му трѣбва да е въ съотношение съ всички части на организъма. Ако кѫсиятъ има широки рамене, и за него може да се каже сѫщото.

 

            Ще направя една аналогия, съ която ще си послужа за обяснение на въпроса, защо едни хора сѫ високи, а други — низки. Често наблюдавамъ цвѣтята въ градинитѣ и забелязвамъ, че нѣкои отъ тѣхъ, напримѣръ, ружата, когато е на северъ, израства по-високо, отколкото тази, която е посадена на югъ. Тази, която е посадена на северъ, расте на високо, защото се стреми да види слънцето. По сѫщия начинъ може да се обясни, защо едни хора сѫ високи, а други — низки. Високитѣ хора растатъ на северъ, дето нѣма толкова слънце. За да видятъ слънцето, тѣ се стремятъ да растатъ нагоре. Тази е причината, поради която бороветѣ растатъ на високо. Значи, високиятъ човѣкъ е расълъ при неблагоприятни условия, при отсѫтствие на слънце, а при изобилно влага. Низкиятъ е расълъ на широко, при много слънце, но при отсѫтствие на влага. Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и низкия човѣкъ. Обаче, има и редъ физиологически причини, които сѫ помогнали за растенето на човѣка.

 

            Като ученици на Великата Школа, не мислете, че тя влиза въ противоречие съ общия, съ цѣлокупния животъ. Напротивъ, тази Школа разрешава всички противоречия въ живота. Противоречията, сами по себе си, ще се разрешатъ, но и вие трѣбва да работите, да не чакате всичко на готово да се разреши. Вашиятъ прогресъ зависи и отъ кармата ви. Които иматъ по-тежка карма, тѣ ще иматъ по-голѣми мѫчнотии, по-голѣми спънки, вследствие на което по бавно ще еволюиратъ. Нѣкой день сте веселъ, доволенъ отъ себе си, че сте постигнали нѣщо, и току вижъ, дошълъ нѣкой отъ кредиторитѣ ви и ви ограбилъ. И следъ това, отново трѣбва да събирате материали, инструменти, да работите, да дойдете до сѫщия резултатъ. Онѣзи пъкъ, на които кармата е по-лека, тѣ ще еволюиратъ по-бързо. За да вървите добре, всѣки отъ васъ трѣбва да знае своята най-слаба чърта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, презъ която влизатъ неприятелитѣ му. Напримѣръ, нѣкой има слабость да се хвали. Дадатъ му нѣщо, или кажатъ му нѣщо хубаво, което не трѣбва да съобщава никому. Понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: Ще ти кажа нѣщо, но никому да не го съобщавашъ. Той пъкъ каже на другъ свой приятель. Последниятъ — на свой приятель и така се разчува навсѣкѫде. Кажатъ ли ви веднъжъ да не разгласявате нѣщо, ще мълчите, докато ви позволятъ да говорите. Другъ нѣкой има слабость да желае много нѣща, вследствие на което става разсѣянъ. Той едновременно желае да стане философъ, ученъ, поетъ, музикантъ, художникъ, държавникъ, но въ нищо не успѣва. Щомъ имате много желания, оставете ги настрана. Заемете се да реализирате само едно отъ тѣхъ. Щомъ реализирате едното, пристѫпете къмъ второто, после къмъ третото и т. н. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилѣете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо нѣма да постигнете. Едно трѣбва да знаете: колкото и да мислите върху въпроситѣ, всички не можете да имате еднакви резултати, защото въ нѣкой въображението е слабо развито, въ други — разсѫдъка, въ трети — вѣрата, въ четвърти — надеждата, въ пети — наблюдателнитѣ способности, въ шести — благоговението, самоуважението, приятелството и т. н. Като ученици на тази Школа, добре е да измѣрите челата си, на широчина и височина, носоветѣ си, брадитѣ си и, следъ като работите една година върху умственитѣ си способности, или върху брадата си, като изразитель на волята, пакъ ще ги измѣрите, да видите, има ли поне микроскопическо измѣнение. Най-малкото измѣнение показва, че сте работили. Иначе, ще извадите заключение, че нищо не сте работили презъ цѣлата година. Добре е всѣки отъ васъ да нарисува челото, носа и брадата си въ точнитѣ имъ размѣри, и следъ една година пакъ да ги измѣри, да види, какво е придобилъ. Обаче, ако се безпокоите и тревожите, нищо нѣма да постигнете.

 

            За да постигнете нѣщо, да имате известни резултати, отъ васъ се изисква концентриране на мисъльта. За тази цель, вие трѣбва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултнитѣ сили, да развивате своитѣ умствени и духовни центрове. Само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито резултати да имате, не се обезсърдчавайте. И челото ви може да се повдигне, и носътъ ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи — всичко можете да постигнете. Нѣма нѣщо, което човѣкъ не може да постигне, или да подобри въ себе си.

 

            Ученикътъ трѣбва да работи, да развива търпение. Какъ ще развива търпение? Ето единъ методъ. Когато не сте разположени и видите на лицето си нѣкаква дисхармонична чърта, вземете огледалото и се гледайте въ него около 10 минути, докато опредѣлите, въ коя часть на лицето се намира тази чърта. Повече отъ десеть минути не се гледайте въ очитѣ, защото можете да заспите. Докато се гледате още, вие можете да си кажете: Ти трѣбва да се поправишъ! Задръжте въ ума си тази отрицателна чърта на лицето и следъ малко ще видите, че чрезъ внушение тази чърта се е измѣнила. Този методъ е мѫченъ малко, но мнозина могатъ да го употрѣбятъ и да иматъ добъръ резултатъ. Ако при гледане въ огледало, очитѣ ви почватъ да сълзятъ, това показва, че нервната ви система е слаба. Когато очитѣ ви престанатъ да сълзятъ, или, изобщо, не сълзятъ, това показва, че нервната ви система започва да закрепва, или пъкъ не се нуждае отъ такова закрепване. Въ първо време гледайте минута — две въ очитѣ си, безъ да мигате, и забравете, че искате да си въздействувате. Така ще видите, че всѣко нѣщо става на свой редъ, неочаквано за самитѣ васъ, но не изведнъжъ, а постепенно.

 

Т. м.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

28 юний, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt