Jump to content

1922_06_07 Мисъль, чувство и действие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МИСЪЛЬ, ЧУВСТВО И ДЕЙСТВИЕ.

 

Т. м.

 

Всѣка права мисъль е образъ на Божествена идея. Човѣшкиятъ животъ започва съ мисъльта. Щомъ мисли, човѣкъ съзнава, че живѣе. За да бѫде жива, мисъльта трѣбва да се придружава съ чувство. Това подразбира слизане на мисъльта въ реалния свѣтъ, въ свѣта на формитѣ. За да бѫде положително, чувството трѣбва да бѫде придружено съ волево действие. Подъ думата действие пъкъ разбираме крайния предѣлъ, до който духътъ достига при всѣка своя проява. Значи, мислитѣ, чувствата и действията показватъ спиркитѣ, станциитѣ на духа. Мисъльта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа. Пѫтьтъ, по който духътъ върви, е хармониченъ, но при условие, да не се явяватъ никакви странични влияния, било въ мисъльта, въ чувствата или въ действията. Ясновидецътъ какъ вижда мислитѣ, чувствата и действията? (— Въ известни форми и цвѣтове).

 

Често хората заболяватъ, губятъ съзнание и т. н. Това се вижда анормално. Наистина, тия нѣща сѫ анормални, но тѣ се дължатъ на дисхармонични мисли, чувства и действия. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ такива анормалности. Седи нѣкой и размишлява: Мисъльта му е ясна, чувствата — тихи, спокойни, и той казва за себе си, че е въ пълна хармония. Изведнъжъ той помисли или почувствува нѣщо, което е въ разрѣзъ съ първата му мисъль и съ първото му чувство, и въ него настава голѣма дисхармония. Той изгубва предишното си състояние и започва да скърби. Като го видятъ напредналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, какво ще кажатъ за него?

 

Следователно, когато въ мисъльта на човѣка проникнатъ две противоположни идеи, или два противоположни принципа, тѣ създаватъ въ съзнанието му известно раздвояване. Всѣко раздвояване пъкъ лишава човѣка отъ неговата свобода. Това трѣбва да се знае отъ всички. Въ ума на човѣка никога не трѣбва да проникватъ две противоположни мисли. Направете следния опитъ, да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. Всѣка сутринь, въ продължение на единъ месецъ, изпращайте по една добра, свѣтла мисъль къмъ единъ и сѫщъ човѣкъ и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ при този опитъ. Едновременно съ това, всѣка сутринь, пакъ въ продължение на единъ месецъ, давайте по единъ левъ на единъ беденъ човѣкъ и, на края на месеца, сравнете резултатитѣ отъ двата опита При първия опитъ ще имате по-добри резултати, отколкото при втория. Защо? Защото при първия опитъ вие отправяте къмъ човѣка вашата добра, чиста мисъль, която е излѣзла направо отъ васъ. Въ втория случай, обаче, левътъ, който давате на бедния, преди да стигне до рѫката му, е миналъ презъ много още рѫце, презъ много хора, всѣки отъ които е оставилъ отпечатъкъ на своята мисъль върху монетата. Всички тия мисли не сѫ хармонични, вследствие на което създаватъ противоречие, раздвояване въ съзнанието на този човѣкъ. Много монети, останали отъ вѣкове, носятъ отпечатъци на мислитѣ и чувствата на хората, които сѫ живѣли по това време. Затова, когато казвамъ, че много отъ старитѣ идеи и мисли трѣбва да се замѣстятъ съ нови, имамъ предъ видъ това, именно, че формитѣ на тия мисли отъ астралния и умствения свѣтъ, отпечатани върху монетитѣ, т. е. върху съзнанието на човѣка, като върху клише, сѫ нечисти, т. е. изопачени. Тъй щото, сами паритѣ не сѫ нечисти, но тѣ носятъ върху себе си отпечатъци на миналото. Иначе, като емблемъ, паритѣ представятъ живота на съзнателния човѣкъ, който мисли. Когато казваме, че и безъ пари може, ние имаме предъ видъ, че ония мисли въ миналото на човѣка, които сѫ създали паритѣ, днесъ трѣбва да се измѣнятъ. Засега паритѣ сѫ резултатъ на онази човѣшка мисъль, която нѣкога ги е създала. Тия мисли, минали презъ вѣковетѣ, днесъ сѫ така опорочени, че указватъ отрицателно влияние върху човѣшкия животъ. Въпрѣки всичко това, въ ума на всѣки човѣкъ днесъ седи парáта. Питамъ: защо да не може да се живѣе безъ пари? Окултниятъ ученикъ трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе. Днесъ паритѣ играятъ важна роля въ живота на хората. Едва ли тѣ не гледатъ на паритѣ като на пръвъ факторъ въ тѣхния животъ. Ако нѣкой отъ васъ пожелае да обиколи свѣта, той не трѣбва да туря въ ума си никаква мисъль за пари. Той може да обиколи свѣта безъ петь пари въ джоба си. Това значи окултенъ ученикъ. Джобътъ ви може да бѫде пъленъ съ злато, но умътъ, мисъльта ви трѣбва абсолютно да бѫде свободна отъ всѣкакви пари. И обратното е вѣрно може да нѣмате петь пари въ джоба си, а умътъ ви да е пъленъ съ мисъльта за пари. Тази е идеята, която подържамъ, като казвамъ, че човѣкъ може да живѣе и безъ пари.

 

Окултнитѣ ученици на разнитѣ школи сѫ правили редъ опити да живѣятъ известно време безъ пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици. Първо трѣбва да станете вѣрващи, а после ще станете ученици. За да станете вѣрващи, направете и вие единъ такъвъ опитъ, да видите, колко ще издържите. Обаче, нека направятъ опита само ония отъ васъ, които сѫ готови съзнателно да го изпълнятъ. Опитътъ се състои въ следното: за цѣлъ месецъ да прекарате безъ пари. Ако нѣкои отъ васъ сѫ чиновници и получаватъ заплата, а други, безъ да сѫ чиновници, иматъ известни приходи, и еднитѣ, и другитѣ трѣбва да се откажатъ отъ своитѣ приходи съзнателно, като ги раздадатъ на бедни, или както тѣ намиратъ за добре, но да останатъ съвсемъ безъ пари. Презъ това време ще работите, безъ да мислите за пари. Умътъ ви ще бѫде съсрѣдоточенъ нагоре, къмъ Божествения свѣтъ, и нѣма да се страхувате, какъ ще прекарате деня. Чрезъ този опитъ ще видите, какъ Духътъ работи. Които сѫ съгласни да направятъ опита, ще знаятъ, че срокътъ е 12 месеца. Презъ това време тѣ трѣбва да го направятъ. Следъ една година вече нѣма смисълъ да се прави. Презъ време на опита ще си представите, че сте последенъ беднякъ, отъ нийде нищо нѣмате.

 

Сега, онѣзи отъ васъ, които се наематъ да направятъ този опитъ, ще го държатъ въ тайна, нѣма да го изнасятъ навънъ. Докато не сѫ получили никакъвъ резултатъ, не трѣбва да се говори за него. Нѣкои мислятъ, че опитътъ е лесенъ, защото ще се хранятъ у дома си и нѣма да иматъ нужда отъ пари. Не, това не е разрешение на задачата. За да разрешите правилно задачата, вие трѣбва да се поставите въ положението на човѣкъ, който нѣма петь пари въ джоба си и се намира въ чуждъ, съвсемъ непознатъ градъ за него, какъвто е Ню-Иоркъ, Лондонъ, и не знае езикъ, не познава никого. Какво ще прави въ това положение? Не му остава друго, освенъ да отиде на нѣкое пристанище, или другаде нѣкѫде да работи като хамалъ, да изкара прехраната си. Ако сте студентъ и се храните въ гостилница, тогава, щомъ искате да направите опита, ето какъ можете да постѫпите: колкото пари имате, ще ги раздадете. Като дойде време за обѣдъ, ще отидете въ сѫщата, или въ друга нѣкоя гостилница, и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентитѣ му, като срещу труда си искате само единъ обѣдъ. Нахраните ли се, за вечеря не мислете. Единъ обѣдъ ви е достатъченъ. Не мислете и за другия день. Всѣки день ще ви даде своето, но вие трѣбва да разчитате изключително на труда си. Трудътъ ви трѣбва да осигури единъ обѣдъ. Ако не можете да прислужвате въ гостилница, тогава идете при нѣкой майсторъ-предприемачъ и го помолете да ви приеме на работа въ нѣкоя постройка: било тухли да пренасяте, било варь да забърквате и т. н. Щомъ осигурите храната си за деня, това ви е достатъчно. Само по този начинъ ще опитате, какъ работи Божествениятъ законъ. Сѫщевременно вие ще разберете, че освенъ физическия животъ има и другъ, по-възвишенъ, въ който всички нѣща сѫ предвидени и разумно предопредѣлени. Съ раждането си още, на всѣки човѣкъ е опредѣленъ известенъ кредитъ, на който той може да разчита. Вънъ отъ физическия свѣтъ има други закони, които регулиратъ нашия животъ. Понеже не познаватъ тѣзи закони, хората мислятъ, че всичко се нарежда отъ законитѣ на физическия свѣтъ. Благодарение на това разбиране на съвременнитѣ хора, ражда се злото. Като мислятъ, че всѣки трѣбва да се грижи за себе си, защото не знаятъ, какво утрешниятъ день носи, хората се стремятъ къмъ осигуряване. Всѣки гледа да се осигури, вследствие на което пари трупа, земи купува, продава, но благодарение на това хиляди килограми храни гниятъ, развалятъ се, а стотици и хиляди хора по градоветѣ умиратъ отъ гладъ.

 

Друго нѣщо ще ви кажа за опита. Онѣзи отъ васъ, които се страхуватъ да не останатъ гладни, да не правятъ опита. Ако пъкъ започнатъ опита и се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, вмѣсто да паднатъ, нека дойдатъ при мене, азъ ще имъ помогна по нѣкакъвъ начинъ. Нѣма да оставя никого да падне. Но ако цѣлъ месецъ ви се вижда много, тогава направете този опитъ само за една седмица. Онѣзи отъ васъ, които живѣятъ при родителитѣ си, пакъ могатъ да направятъ опита, като иматъ предъ видъ факта, че храната трѣбва да бѫде спечелена изключително чрезъ трудъ. Все има какво да се помогне въ кѫщи на майката, или на бащата, за да получите парче хлѣбъ заслужено. Този опитъ има за цель да ви освободи отъ страха, отъ мисъльта за утрешния день. Вие трѣбва да разчитате на онзи великъ законъ въ свѣта, който регулира всички нѣща.

 

Когато се даватъ опити на ученицитѣ, тѣ трѣбва да се разглеждатъ не само въ букваленъ смисълъ, но и по съдържание и смисълъ. Нѣкой ще започне този опитъ, но като не може да изкара прехраната си презъ деня, ще каже: Нѣма нищо, този день ще постя. Не, този опитъ изключва всѣкакъвъ постъ. Опредѣлено е всѣки день да употрѣбите малко трудъ, за единъ-два часа поне, да иждивите часть отъ енергията си, която после да набавите чрезъ храната. Само така ще се научите да уповавате на Великия законъ, който движи живота. Засега този опитъ не е мѫченъ — ще го приложите за една седмица. Колкото по-дълбоко навлизате въ учението, толкова изпититѣ ви ще ставатъ по-трудни. Ще ви се даватъ задачи, които по нѣколко пѫти на день ще ви изпотяватъ. Такъвъ е пѫтьтъ на ученика. Привилегията за ученика се заключава въ това, че той ще прекара всички мѫчнотии и страдания съзнателно, ще знае, защо и за какво идатъ. И вънъ отъ Школата да сте, вие пакъ ще прекарате тия изпитания и страдания, но нѣма да знаете, защо ги минавате. Привилегията за окултния ученикъ седи въ свѣтлината, съ която той разполага. Съзнателно, или несъзнателно, човѣкъ трѣбва да мине презъ изпитанията и мѫчнотиитѣ въ живота — тѣ не могатъ да се избегнатъ. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на редъ противоречия; ако съзнателно ги мине, ще получи Божието благословение и ще знае, защо е трѣбвало да мине презъ тѣхъ. Така прекарани страданията, въ душата на човѣка настѫпва радость и миръ.

 

Сега, като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да гледате на живота съзнателно и съ приятность. При това, нашата цель не е да ви лишимъ отъ страданията, но да ви научимъ да ги използувате. Засега страданията сѫ най-голѣмото благо, което може да ви се даде въ живота. Всѣко страдание е на мѣстото си; то крие въ себе си дълбокъ смисълъ. Защо страда човѣкъ, това е една отъ тайнитѣ на Битието. Като дойдатъ страданията, всѣки трѣбва да ги понася безъ да пита, защо сѫ дошли. Щомъ минатъ, тогава ще ги разбере. Христосъ, Великиятъ Учитель на човѣчеството, се подложи на най-голѣмитѣ страдания, каквито сѫ сѫществували нѣкога въ свѣта, безъ да Му се даде отговоръ, защо страда. Вмѣсто отговоръ, разпнаха Го на кръста, прободоха Го въ гърдитѣ, отдето протече кръвь и вода, и оставиха Той самъ да намѣри причината на тия страдания. Като не получи никакъвъ отговоръ, Той каза: „Да бѫде Твоята воля, Господи!“ Значи, и Христосъ трѣбваше да мине презъ страдания, безъ да получи нѣкакво обяснение за тѣхъ. Той трѣбваше да мине презъ този изпитъ. Сега вие искате, като ви се даде нѣкакво страдание, веднага следъ това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идатъ следъ като ги прекарате, като минете презъ изпита. До това време ще мислите. Щомъ се натъкнете на известно страдание, дълбоко въ себе си ще си кажете: Такава е разумната воля Божия! Такава е великата воля Божия! Такава е волята на Безпредѣлния козмосъ! Всѣко друго разяснение ще ви хвърли въ грѣхъ и престѫпление. Ако въ моментъ на страдание дойде нѣкой и ви обясни причинитѣ на това страдание, той ще ви създаде най-голѣмото зло.

 

Следователно, не съжалявайте за страданията, които ви се даватъ. Ако съжалявате за страданията, трѣбва да съжалявате и за любовьта, която ви се дава. Законъ е: Следъ всѣко страдание иде радость, любовь. Този законъ може да се опита. Колкото страданието става по-голѣмо, толкова повече и любовьта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и любовьта се намалява. Значи, мѣрка за любовьта е страданието. Любовьта се увеличава разумно. Тя постепенно приижда. Тъй щото, страданието и любовьта вървятъ паралелно и едновременно взиматъ участие въ съграждането на човѣшката душа.

 

Т. м.

 

Напредъ въ Любовьта безгранична!

 

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

7 юний, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...