Jump to content

1922_05_24 Противоречия въ живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРОТИВОРЕЧИЯ ВЪ ЖИВОТА.

 

Т. м.

 

            Сега ще говоря върху противоречията въ живота, или противоречията въ живота на ученика. Знакътъ — V се взима като символъ на противоречието. Изобщо, всички ученици често се подаватъ на страхъ и съмнение, които, обикновено, заедно вървятъ. Задавали ли сте си въпроса, защо се страхувате? Отъ какво произтича страхътъ? Запримѣръ, давамъ ви да напишете известна тема или урокъ, и следъ това у васъ се явява страхъ, че не можете да изпълните тази работа. Отъ какво произтича този страхъ?

 

            Страхътъ е едно негативно качество на низшия умъ, на низшия манасъ. Ако човѣкъ не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание само, но нѣмате физическа форма, съ която да разполагате. Значи, вие се съзнавате само като човѣкъ; мислите, разсѫждавате, но нѣмате абсолютно никаква форма. Въ такъвъ случай, може ли да се роди страхътъ у васъ?

 

            И тъй, страхътъ е едно последствие въ съзнанието, че човѣкъ може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато въ съзнанието на човѣка се яви мисъльта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхътъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че нѣма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. Сега, да се обясни психологически, защо, именно, трѣбва да се зароди съмнението въ душата на човѣка? Щомъ се яви страхътъ, волята ви е слаба; страхътъ всѣкога показва слаба воля. Това е въ естеството на човѣка. Съмнението показва, че интелектътъ ви е слабъ. Напримѣръ, даватъ ви нѣкаква работа, и вие почвате да се съмнявате, дали ще можете да я свършите. Защо? — Защото чувствувате, че интелектътъ ви не е въ състояние да извърши дадената работа. Обаче, когато вашиятъ умъ е свѣтълъ и способенъ, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трѣбва да даде потикъ, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелностьта на ума. Какъ може да се усили умътъ? Ако вашиятъ умъ е слабъ, ще възприемете синитѣ вибрации на свѣтлината. Зелениятъ цвѣтъ пъкъ въ природата е материалистически. Човѣкъ става материалистъ, когато борави повече съ зеления цвѣтъ. При това положение, той започва да мисли за кѫщи, за ниви, за пари, за богатство Затова, именно, материалиститѣ обичатъ зеления цвѣтъ — той е любимиятъ имъ цвѣтъ. Въ зеления цвѣтъ е потопена цѣлата сегашна еволюция; той е преобладаващиятъ цвѣтъ.

 

            Страхътъ се дължи на отсѫтствието на сила. Когато страхътъ се проявява силно въ нѣкого, добре е той да възприема портокаловия цвѣтъ. като срѣдство за балансиране на силитѣ; съ него той може да се лѣкува. Ако се страхувате вечерь, денемъ гледайте да асимилирате портокаловитѣ лѫчи отъ слънцето, и тогава страхътъ ще стане нормаленъ, ще се превърне на благоразумие. Напримѣръ, вие мислите, че не сте страхливи, имате вѣра, разсѫждавате, философствувате, но стане ли земетресение, всѣкаква мисъль изчезва, и веднага се намирате на улицата. Следъ като се видите на улицата, веднага ще почнете да мислите, какъ сте излѣзли. Значи, вие нѣмате присѫтствие на духа, и волята не контролира ума ви. Запримѣръ, когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхътъ — чувство на предпазливостьта, е било на мѣсто, а днесъ страхътъ е анормаленъ, превърнатъ е въ болезнено чувство. Вниманието, предпазливостьта, благоразумието сѫ контрасти на страха. Вие трѣбва да знаете, че живѣете въ свѣтъ, дето има противоположни сили, които сѫ въ разрѣзъ съ еволюцията, съ пѫтя, който следвате. Когато страхътъ е взелъ надмощие въ човѣка, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на рѫцетѣ, на краката. При това положение, ще регулирате страха съ портокаловитѣ лѫчи. Страхътъ увеличава негативнитѣ качества на човѣка. Напримѣръ, ако на нѣкой се е случила нѣкаква малка пакость, или неприятность, той ще я преувеличи най-малко десеть пѫти. Ако е претърпѣлъ нѣкакво страдание, той нѣма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.

 

            Между съмнението и страха има известна аналогия. Напримѣръ, съмнението има свойство да преувеличава погрѣшкитѣ на човѣка. Отъ малъкъ поводъ, човѣкъ може да прави голѣми заключения. Да допуснемъ, че сте чели нѣкой авторъ, който се съмнява въ бѫдещия животъ, въ Бога. Това показва, че умътъ му не е развитъ. Може да е ученъ, да има силенъ интелектъ, но умътъ му е слабъ. Подъ „умъ“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелектъ и сили, които се съдържатъ въ него. Интелектътъ подразбира низшия умъ на човѣка, низшия манасъ, а разумътъ — висшия умъ, висшия манасъ. Следователно, има хора съ силно развитъ разумъ и слабъ интелектъ, а нѣкои — съ силенъ интелектъ и слабъ разумъ. Обаче, и двамата правятъ погрѣшки. Има философи съ отлични системи, но за природата сѫ толкова невежи, че малкитѣ деца знаятъ повече отъ тѣхъ. Напримѣръ, единъ англичанинъ, знаменитъ проповѣдникъ, голѣмъ философъ, въ една своя речь казалъ, че овцетѣ пиели вода, само когато съ болни. Какво показва това? — Че въ своята философска мисъль, този проповѣдникъ се отдалечилъ отъ действителностьта, която го окрѫжавала. Този проповѣдникъ ималъ развитъ разумъ, а слабъ интелектъ. Въ сѫщность, когато съ болни овцетѣ не пиятъ вода, а когато съ здрави — пиятъ.

 

            Сега, много отъ съвременнитѣ хора, като този проповѣдникъ, казватъ, че Господъ не сѫществува, т. е. че овцетѣ пиятъ вода, когато съ болни. Този човѣкъ е слабъ въ доказателствата си, защото иска да доказва сѫществуването на Бога съ невѣрни факти, като този, че овцетѣ пиятъ вода, само когато съ болни. Богъ е сѫщина, която не се доказва. Той е вънъ отъ всѣкакви доказателства. Богъ е сѫщество извънъ времето и пространството, извънъ съзнанието, извънъ живота, извънъ всѣкаква интелигентность на хората и т. н. Богъ е извънъ времето и пространството, но същевременно съдържа въ себе си времето и пространството. Той е извънъ живота, но съдържа въ себе си живота. Той е извънъ съзнанието, но съдържа въ себе си съзнанието. Той е извънъ интелигентностьта, но съдържа въ себе си интелигентностьта. Какъ ще разберете това? Значи, Богъ, Безграничниятъ не може да се докаже. Затова, именно, всѣко нѣщо, което на физическия свѣтъ не може да се докаже, ражда съмнение въ умоветѣ на хората. Въ сѫщность, реални сѫ само ония нѣща, които не могатъ да се доказватъ. Всички нѣща, които се доказватъ, сѫ сѣнки на реалностьта. Като казвамъ, че нѣкои нѣща не се доказватъ, това не значи, че не може да се мисли и разсѫждава за тѣхъ. Вие можете да мислите за тѣхъ, колкото искате, но не можете да ги доказвате въ време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне въ умоветѣ ви, вие трѣбва да знаете, че сте близо до реалностьта.

 

            За обяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Представете си, че вие нѣмате приятель въ живота си. При това положение, можете ли да се съмнявате въ него? Не можете, разбира се. Обаче, щомъ имате единъ приятель, има вече въ кого да се съмнявате. Щомъ приятельтъ ви сѫществува като реалность, вие вече можете да се съмнявате. Вие се съмнявате, напримѣръ, дали той ви обича, дали мисли като васъ и т. н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалностьта. Сѫщото може да се каже и за страха. Може ли да се страхува човѣкъ, ако нищо не вижда? Значи, човѣкъ може да се страхува само отъ това, което вижда. Или, той може да се страхува само отъ това, което не разбира, което не може да си обясни. Само необясненитѣ, таинственитѣ нѣща задаватъ страхъ на човѣка. Ако вечерь, както спите, нѣкой ви изнесе на рѫце отъ стаята и ви остави нѣкѫде срѣдъ природата, при съвсемъ непозната за васъ обстановка, дето не можете да опредѣлите нито изтокъ, нито западъ, нѣма ли да се уплашите? Ще се уплашите, разбира се, ще преживѣете даже панически страхъ. Вие не можете да си обясните, какъ е станало това, че сте срѣдъ природата. Знаете, че бѣхте въ стаята си, спите на леглото, а кой ви изнесълъ навънъ и защо направилъ това, нищо не знаете. Реалностьта, въ която се намирате сега, създава страхъ у васъ. И сега, за да се освободите отъ страха, трѣбва да започнете да мислите, какъ и по какъвъ начинъ е станало вашето премѣстване. Щомъ намѣрите причината и си обясните това явление, страхътъ ще изчезне.

 

            Представете си друго положение, което може да предизвика страхъ у васъ Седите въ стаята си и размишлявате. Изведнъжъ, презъ отворената врата на вашата стая пропълзява на земята мечка. Вие се уплашите и хуквате да бѣгате. Добре, че въ случая, имате и втора врата на стаята си, която веднага отваряте и излизате навънъ. Когото срещнете, разправяте, че мечка влѣзла въ стаята ви и безъ малко щѣла да ви нападне. Ако пъкъ нѣмахте втора врата на стаята си, вие щѣхте да се самозащищавате, т. е. да се сражавате съ мечката. Обаче, ако имахте присѫтствие на духа, вие щѣхте да започнете да размишлявате. Първо ще си кажете: Какъ е възможно, мечка да влѣзе въ стаята ми? Следъ това, ще се вгледате въ мечката и ще видите, че тя не е действителна мечка, а човѣкъ, облѣченъ съ меча кожа. Тогава ще видите, че това е вашиятъ приятель, който искалъ да се пошегува малко съ васъ.

 

            И тъй, когато страхътъ проникне въ ума на човѣка, той бѣга презъ вратата на сърцето. Когато страхътъ проникне въ сърцето, той бѣга презъ вратата на ума. Значи, каквато опасность дойде върху човѣка, той винаги има една отворена врата, презъ която може да излѣзе навънъ, да се спаси. Когато страхътъ проникне въ сърцето на човѣка, той трѣбва да се запита, реално ли е всичко това, което вижда, чувствува и преживява? Който може да се самообладава, той спокойно може да седне на нѣкой камъкъ въ гората и покрай него да минаватъ най-свирепи животни, тигри, лъвове, безъ да му причинятъ най-малката вреда. Тѣ ще минатъ-заминатъ покрай него, безъ да го докоснатъ. Ако е страхливъ, тѣ непременно ще го нападнатъ. Предъ смѣлия, предъ безстрашния човѣкъ и най-свирепитѣ животни отстѫпватъ. Тѣ чувствуватъ силата му и се страхуватъ отъ него. И действително, смѣлиятъ човѣкъ има силна воля, силна мисъль; той може да се концентрира.

 

            Сега, можете ли да кажете, какво мисли това куче, което мина покрай насъ? Както видѣхте, то се спрѣ, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за нѣкаква важна работа, но каква е тази работа, не знае. Ако бѣше се уплашило отъ васъ, кучето щѣше да лае, но вашата мисъль му даде известенъ потикъ, и то продължи своя пѫть. Кучето разбра, че мѣстото му не е тукъ. Наблюдателностьта е развита въ това куче, а сѫщо така и низшия умъ, затова то не се спрѣ при насъ, а продължи по нататъкъ. То е наблюдавало своя господарь и извадило заключение, че както господарьтъ му често бива заетъ съ своя работа, така и ние, тукъ, имаме нѣкаква работа.

 

            На физическия свѣтъ, страхътъ и съмнението се явяватъ естествено, а въ окултнитѣ школи ги предизвикватъ изкуствено. Така е било въ Индия, въ Египетъ и въ всички останали окултни школи. Напримѣръ, нѣкой ученикъ отива при единъ отъ учителитѣ на една окултна школа, но учительтъ не му говори нищо. Ученикътъ говори, учительтъ мълчи; ученикътъ се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Минаватъ день, два, три, учительтъ все мълчи. Ученикътъ започва да мисли, дали не е влѣзълъ преждевременно въ школата. Следъ това учительтъ го поставя на такъвъ изпитъ, отъ който ученикътъ преживява голѣмъ страхъ. Сега учительтъ наблюдава, дали умътъ и волята на ученика сѫ добре развити. Той следи, какъ ще се прояви ученикътъ, отъ което изучава неговитѣ положителни и отрицателни качества. Окултнитѣ ученици трѣбва да иматъ положителни качества. Ако иматъ нѣкакви отрицателни качества, тѣ не могатъ да бѫдатъ истински ученици. Който има негативни качества, той не може да бѫде ученикъ.

 

            И тъй, каквито мѫчнотии и да ви се случатъ въ живота, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ строго математически опредѣлени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете. Ако въ една форма ги избегнете, тѣ ще дойдатъ въ втора, въ трета и т. н. Ако въ най-леката форма ги избегнете, тѣ ще дойдатъ въ по-тежка. Забелязано е, че това, отъ което човѣкъ най-много се страхува, на него именно, налетява. И обратното е вѣрно: това, което човѣкъ най-много желае, и него ще постигне. Отъ гледището на Школата на Бѣлото Братство, страхътъ и съмнението въ човѣка минаватъ за негативни качества, които показватъ, че висшата любовь не е проникнала въ неговото сърце. Страхътъ и съмнението показватъ още, че висшата мѫдрость не е проникнала въ човѣшкия умъ. За да се освободите отъ страха и съмнението, както и отъ други отрицателни чърти въ себе си, вие трѣбва да работите. Въ това отношение, окултната школа разполага съ редъ методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способностьта му да работи. Той трѣбва да обича работата, всѣкога да е готовъ да работи. Единъ младежъ, свършилъ университетъ, отива при единъ отъ учителитѣ на една окултна школа и му казва, че иска да бѫде неговъ ученикъ. Въ това време учительтъ копае лозето, и нищо не отговаря. Той го запитва по единъ, по другъ въпросъ, а не взима мотиката да покопае заедно съ учителя. Можете ли, при това положение, да бѫдете ученикъ? Не, ученикътъ трѣбва да е работливъ и досѣтливъ. Той трѣбва да вземе една мотика и да започне да работи заедно съ учителя си. Така, той ще задава въпроси на учителя, а последниятъ ще отговаря. Разговорътъ помежду имъ ще се заведе много естествено. Тѣ ще работятъ и ще се разговарятъ. Ученикътъ, обаче, иска учительтъ да напусне работата си и да разговаря съ него. Учительтъ нѣма да спре работата си. Въ случая, ученикътъ трѣбва да се нагоди споредъ учителя си.

 

            Съвременнитѣ хора се съмняватъ въ Бога, защото тѣ искатъ Той да спре работата си и да ги запита, какви сѫ страданията имъ, какво е материалното имъ положение. Съ една дума, тѣ искатъ Богъ да имъ обърне внимание, като на деца. Тукъ е тѣхната погрѣшка. Тѣ трѣбва да знаятъ, че Богъ никога не напуща работата си. Той може да увеличи и съкрати времето и пространството, да даде възможность на човѣка да учи, да работи, да се развива, но да спре работата си, това Той никога нѣма да направи. Когато бесятъ нѣкого, времето се съкращава. Тогава днитѣ текатъ бързо. Когато нѣкой дължи нѣкому, времето пакъ тече бързо. И при единия, и при другия случай желателно е времето да се продължи. Въ това отношение, съвременнитѣ хора нѣматъ строго опредѣленъ критерий или точна мѣрка, по която да познаватъ, кое е истинското време, т. е. да опредѣлятъ продължителностьта на времето.

 

            Сега, като се говори за продължителность на времето, това е въпросъ, който се отнася до съзнанието. Ако се движите съ бързината на обикновенъ тренъ, вие ще стигнете до слънцето въ продължение на 250 години. Обаче, ако се движите съ бързината на свѣтлината, ще стигнете до слънцето за осемь минути. Значи, вашето съзнание може да се движи съ бързината на обикновенъ тренъ, може да се движи съ бързината на свѣтлината, а може да се движи и още по бързо. Следователно, времето и пространството зависятъ отъ съзнанието. Съзнанието е извънъ времето и пространството, извънъ противоречията, извънъ страха и съмнението. Пространството произвежда страхъ, а времето — съмнение. Когато паднешъ въ нѣкой кладенецъ, страхътъ дохожда; когато наближи падежа за изплащане на нѣкоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при васъ дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: Дали не е сбъркалъ, дали не е прибързалъ съ донасянето на полицата? Когато два дисхармонични предмета се съпоставятъ едновременно въ времето, тѣ произвеждатъ въ ума на човѣка съмнение. Когато тия два предмета се раздѣлятъ въ пространството, тѣ произвеждатъ въ човѣка страхъ. Напримѣръ, ако кажете една обидна дума на вашия приятель, въ този моментъ вие изпитвате страхъ, че можете да го загубите. Страхътъ показва, че вие сте въ пространството и се безпокоите, че връзкитѣ между васъ и приятеля ви могатъ да се скѫсатъ.

 

            Сега, ще ви задамъ нѣколко въпроса; да обичате ли е по-добре, или да ви обичатъ? (— Да обичаме). Да давате ли е по-добре, или да взимате? (— Да даваме). Какво ще стане тогава, ако всички обичате, или ако всички давате? Ще се отблъснете. Да обичашъ е едно нѣщо, да те обичатъ е друго нѣщо; това сѫ две съвършено различни състояния на душата, които произтичатъ отъ два различни процеса въ Битието. Да обичашъ, това е процесъ на любовьта, при който развивашъ силата си; да те обичатъ, това е процесъ на мѫдростьта, при който развивашъ знанието си. Има ли нѣкакво противоречие въ това? Значи, когато Богъ работи върху душата ви съ Любовьта си, вие искате да обичате; когато Богъ работи върху душата ви съ своята Мѫдрость, вие искате да бѫдете обичани. За да бѫдете обичани, вие трѣбва да създадете условия. Безъ тѣзи условия, никой не може да ви обича. Напримѣръ, въ тъмна стая при затворени кепенци на прозорцитѣ, вие искате външната свѣтлина да проникне въ очитѣ ви, да ви зарадва. Възможно ли е при тѣзи условия свѣтлината да проникне въ очитѣ ви? Вие трѣбва да отворите кепенцитѣ на прозорцитѣ, после и самитѣ прозорци, и тогава само свѣтлината ще проникне въ стаята, ще влѣзе въ очитѣ ви и ще ви обикне. При това положение, и вие ще се радвате на свѣтлината.

 

            И тъй, да обичашъ, това значи да се свържешъ съ първия принципъ — съ Божията Любовь. Да те обичатъ, значи, да се свържешъ съ втория принципъ — съ Божията Мѫдрость. И наистина, следъ като човѣкъ обича день, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после въ пасивно състояние и пожелава да бѫде обичанъ. По този начинъ става смѣна въ процеситѣ, при които колелото на живота се е завъртѣло въ обратна посока. При тази смѣна на процеситѣ, става смѣна и въ ролята на човѣшкитѣ тѣла: въ първо време деятелностьта е била съсрѣдоточена въ астралното тѣло на човѣка, или въ неговия сърдеченъ свѣтъ; после, при смѣна на процеситѣ, деятелностьта е преминала въ менталното тѣло на човѣка, т. е. въ неговия умственъ свѣтъ. Ако и въ този свѣтъ деятелностьта се прекрати, човѣкъ слиза да работи на физическия свѣтъ. Следователно, когато деятелностьта на човѣка на физическия свѣтъ се прекрати, тя минава въ менталния свѣтъ. Когато и въ менталния свѣтъ се прекрати, тя минава въ астралния свѣтъ. После пакъ започва отново. Това показва, че въ цѣлокупния животъ на човѣка става постоянно крѫгообразно движение Това показва, че човѣкъ не може за винаги да остане на една и сѫща точка въ своя животъ. Това значи да бѫде въ вѣченъ застой, а то е невъзможно.

 

            Човѣкъ не може постоянно да обича, нито постоянно да бѫде обичанъ. Ако тѣзи процеси въ него сѫ продължителни, той ще изпадне въ индиферентность. Сѫщо така човѣкъ не можа постоянно да мисли, или постоянно да чувствува. Щомъ изпаднете въ едно отъ тѣзи положения, вие съзнателно ще потърсите нѣкаква работа, да смѣните състоянието си. Напримѣръ, ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгитѣ на нѣкой авторъ и ще ги четете. Като четете книгитѣ му, той ви обича. Ако пъкъ вие четете вашитѣ съчинения предъ нѣкого, вие го обичате. Колкото е силно да обичашъ, толкова е силно да те обичатъ. Защо? Защото душата, която очаква да бѫде обичана, създава импулсъ на другата душа, която, въ това време, обича. Да обичашъ и да те обичатъ, съставятъ два полюса на живота. Който обича, той създава субективния свѣтъ на живота; когото обичатъ, той създава обективния свѣтъ на живота. Затова, който обича, той иска да види своя образъ въ онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образътъ ви се отразява въ него. Вие носите огледалото въ джоба си, и ако по нѣкакъвъ начинъ го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образъ. Въ огледалото вие виждате образа си по-добре, отколкото, ако мислено си го представяте. Следователно, онзи, когото обичате, всѣкога дава изразъ на вашата обичь. Затова, именно, вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение на вашия образъ. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде потикъ къмъ нѣщо. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце“. Това значи: Да отразишъ Божественото въ себе си. И когато Божественото се види отразено въ човѣшката душа, Богъ се весели, защото знае, че този човѣкъ е работилъ. Когато Богъ се весели, човѣкъ се радва. Когато човѣкъ загуби радостьта си, това показва, че Богъ е недоволенъ отъ него. Тъй щото, човѣкъ не трѣбва да мисли, че любовьта, която проявява, е негова. Човѣкъ е само проводникъ на Божествената любовь и интелигентность. Че е така, всички писатели, поети, учени сѫ забелязали това. Понѣкога тѣ пишатъ вдъхновено, красиво, идейно, а понѣкога нищо не могатъ да напишатъ. Тогава тѣ се чувствуватъ бедни, като че нищо не знаятъ, нищо не разбиратъ. Ако интелигентностьта, ако възвишената мисъль е тѣхно присѫще качество, тѣ би трѣбвало всѣкога да разполагатъ съ нея. Въ сѫщность не е така. Тѣ раждатъ, творятъ, само когато нѣкой имъ донесе нѣщо. Значи, когато нѣкой напълни кошницата имъ съ череши, тѣ я разнасятъ натукъ-натамъ, раздаватъ отъ нея и пишатъ. При сегашнитѣ условия, невидимиятъ свѣтъ изразява любовьта въ видъ на интелигентность. Хората сѫ изразители на тази интелигентность. Това ни най-малко не подразбира, че човѣкъ е автоматъ. Той трѣбва да съзнава, че е носитель на тази интелигентность. Като съзнава това, човѣкъ трѣбва да се радва, че е получилъ нѣщо отъ Божествения свѣтъ, което разумно трѣбва да използува.

 

            Сега, за следната срѣда, всѣки за себе си да отговори на въпроситѣ, защо трѣбва да обича, и защо трѣбва да го обичатъ. За мене не е важно, дали ще отговорите правилно на въпроситѣ, но да мислите върху тѣхъ; за мене е важно, какво ще придобиете, следъ като сте размишлявали известно време. Тази тема е важна, и вие трѣбва да мислите върху нея. Силата на човѣка седи въ неговата мисъль. Щомъ мислите, вие все ще придобиете нѣщо, което, ако не днесъ, следъ година, две или повече, ще се изяви навънъ. Колкото правиленъ отговоръ да дадете на темата, вие още не можете да бѫдете на правия пѫть. Не е достатъчно човѣкъ само да напише нѣщо вѣрно за любовьта. Той трѣбва да я преживява. Следователно, който пише за любовьта, той непременно трѣбва да люби и да чувствува, че го любятъ. Това показва, че е мѫчно да се пише върху сѫщностьта на нѣщата. Като давамъ тази тема, обръщамъ вниманието ви на това, че вие ще пишете върху нѣща, които не знаете. Защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това, което наричате обичь, е сѣнка на обичьта. Следователно, нито вашата обичь, нито тази на ближнитѣ ви, може да се нарече реалность.

 

            Казвате: Възможно ли е нашата обичь да е сѣнка на любовьта? — Това може да се провѣри. Ако ви подложатъ на изпитъ, да видите, каква е любовьта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любовь, но не такава, за която ви говоря. Въ Божията Любовь, за която ви говоря, нѣма никакво поляризиране. Достатъчно е за единъ моментъ само любовьта да проникне въ душата на човѣка, за да придобие той просвѣтление на ума си и да дойде въ хармония съ сѫществата на цѣлата земя, съ цѣлия козмосъ. Това може да изпита всѣки, който люби и когото любятъ. Това значи да проникнете въ вѫтрешния смисълъ на любовьта. Хиляди години наредъ ще изучавате любовьта, докато разберете, какво въ сѫщность тя представя. Редъ сѫществувания трѣбва да минете, за да разберете отчасти поне реалностьта на нѣщата. Ако още днесъ любовьта посети нѣкой човѣкъ, той нѣма да издържи на нейния токъ: ще изгуби съзнание, ще падне на земята; дишането и пулсътъ му ще престанатъ; за него не остава нищо друго, освенъ да желае да се върне въ първото си положение. Нервната система, както и цѣлиятъ организъмъ на съвременния човѣкъ, не сѫ достатъчно калени, за да издържатъ на силнитѣ вибрации, на силнитѣ токове на любовьта. Ето защо окултната наука препорѫчва на ученицитѣ редъ методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята имъ, съ цель, силитѣ на тѣхния организъмъ да се нагласятъ съобразно природнитѣ сили и течения.

 

            Сега, като казвамъ, че вашата любовь е сѣнка на реалната любовь, съ това искамъ да кажа, че вие не сте преживѣли още тази любовь, нѣмате опитность за нея и не я познавате. Ако накарате нѣкой младъ момъкъ да опише своята любовь, той ще каже: Азъ говорихъ за моята любовь, но тя не ме разбра. Момата пъкъ ще каже: Азъ го обичахъ, а той ми изневѣри. — Човѣкъ може да изневѣрява и безъ да е билъ обичанъ. Когато обичате нѣкого, тогава, именно, възможностьта за изневѣряване е най-малка. Невъзможно е да ви изневѣри онзи, когото обичате. Никѫде въ живота това не се случава. Ако има изключения, тѣ сѫ вънъ отъ Божията Любовь, вънъ отъ Божията Мѫдрость. Въ Божията Любовь и Мѫдрость абсолютно нѣма условия за изневѣряване. Щомъ се говори за изневѣряване, трѣбва да подразбираме човѣшката любовь, т. е. любовьта на хората на земята. Дето има изневѣряване, тамъ не може да става въпросъ за любовь. Тъй щото, едно трѣбва да знаете: щомъ се съмнявате, интелигентностьта отсѫтствува отъ ума ви; щомъ се страхувате, любовьта отсѫтствува отъ сърцето ви. Съ това въпросътъ се изчерпва. Туй всички трѣбва да знаете, като ученици на окултна школа. Ако не се рѫководите отъ тѣзи максими въ живота, ще изучавате само сѣнкитѣ на реалностьта и, въ края на краищата, ще дойдете до обезсърдчение и разочарование и ще кажете: Всичко било празна работа! За да не дойдете до това положение, сами поставете своята обичь на изпитъ, да видите, доколко можете да издържате.

 

            Ще ви дамъ сега две правила, които всѣкога трѣбва да имате предъ видъ: Ако искашъ да обичашъ, не трѣбва да се страхувашъ. Ако искашъ да те обичатъ, не трѣбва да се съмнявашъ. Приложете тѣзи правила въ живота си, да видите, доколко сѫ вѣрни. Когато сте свободни, мислете върху тѣзи правила. Когато наблюдавате проявитѣ на хората въ живота, или четете нѣкаква философска книга, или изучавате произведенията на нѣкои писатели и поети, поставете всички тѣхни мисли на вашитѣ сита, и каквото остане на тѣхъ, него задръжте. То е най-ценното, което може да ви ползува. Всичко, което падне долу, не е за васъ. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия умъ и не се страхувайте! Знаете ли, какъ да сѣете? Всички сте сѣли брашно презъ сито, знаете това изкуство. Обаче, има нѣща, които не минаватъ презъ вашитѣ сита, а не сѫ полезни за васъ. Какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете съ волята си, като съ щипци, и ще ги турите настрана. Значи, чрезъ мисъльта, чрезъ чувствата и чрезъ волята си, човѣкъ може да пресѣва полезнитѣ отъ безполезнитѣ нѣща въ своя животъ.

 

            Разбрахте ли всичко, което ви говорихъ тази вечерь? (— Разбрахме една десета часть отъ всичко говорено). — Дръжте се тогава за тази една десета. Тя представя вашата единица мѣрка, съ която трѣбва да си служите. Наистина, човѣкъ представя една десета отъ Божествената Истина. Тъй щото, подъ дробьта една десета, разбирамъ онази мѣрка, съ която всѣки човѣкъ, споредъ степеньта на своето умствено развитие, мѣри нѣщата. Сега, задачата на всички хора, на цѣлото човѣчество е да докажатъ, че тѣ съставятъ една десета часть отъ цѣлата единица.

 

Т. м.

 

*

 

13. Лекция отъ Учителя, държана на

24 май, 1922 г., 5 ч. сл. об. Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...