Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_05_17 Методи за чистене

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:38

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МЕТОДИ ЗА ЧИСТЕНЕ.

 

Т. м.

 

Четоха се останалитѣ теми върху: „Приложението на кармата въ живота“.

 

Сега ще дамъ единъ примѣръ за обяснение на кармата. Единъ младъ момъкъ отива съ другари да се повесели. Влизатъ въ една кръчма, и започватъ да пиятъ. Младиятъ момъкъ за пръвъ пѫть пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владѣе тѣлото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизатъ отъ кръчмата. Улицитѣ сѫ кални, понеже наскоро е валѣлъ дъждъ. Младиятъ момъкъ започва да залита изъ улицитѣ: тукъ падне, тамъ падне, цѣлъ се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цѣлъ окалянъ. Кальта, това е кармата на неговия животъ, отъ която той трѣбва да се изчисти. Азъ не се спирамъ върху причинитѣ, какъ и защо е пилъ съ другаритѣ си, какъ се е окалялъ. Можете да кажете, че той не е желалъ да пие, че другаритѣ му го подвели и т. н. Важниятъ въпросъ е, какъ може този момъкъ да изчисти дрехитѣ си отъ кальта, какъ може да изчисти сърцето си отъ желанието да пие питиета, отъ които да губи съзнанието си. Затова ще ви дамъ три метода, чрезъ които можете да се чистите: чрезъ утаяване, чрезъ филтриране или прецеждане и чрезъ дестилация, или изпаряване. Какъ ще познаете, при какви случаи да приложите първия, при какви втория или третия методъ за чистене? Ако водата е мѫтна, т. е. ако къмъ нея сѫ примѣсени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия, или по втория начинъ: чрезъ утаяване, или чрезъ прецеждане, т. е. филтриране. Когато природата иска да изчисти водата, тя я прекарва презъ земнитѣ пластове да се пречисти. Въ този случай, земнитѣ пластове сѫ филтритѣ, които пречистватъ водата. Ако има съзнание, при потъването си въ земнитѣ пластове, водата първо ще изпита скръбь, страдание, че губи свѣтлината си и отива въ мракъ и тъмнина. Въ движението си надолу, водата потъва дълбоко, минава презъ нѣколко пласта, докато най-после срещне нѣкакъвъ каменистъ, или глинестъ пласть, който не пропуща водата надолу, и тукъ тя спира движението си. Като не може да потъва надолу, водата намира нѣкакъвъ изходъ и излиза на повърхностьта на земята. Щомъ излѣзе на повърхностьта, тя започва да се радва, че отново е видѣла свѣтлината. Значи, при филтрирането скръбьта е въ началото, а радостьта — въ края. Филтрирането, което се състои въ потъване въ материята, въ пречистване и излизане на повърхностьта, е методъ за ликвидиране съ кармата. Утаяването е подобенъ процесъ на филтрирането, но придруженъ съ по-малко скърби и страдания. Колкото по-голѣми сѫ скърбитѣ и страданията, толкова и пречистването е по-голѣмо.

 

Другъ важенъ методъ за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостьта е въ началото, а скръбьта — на края. Защо тукъ процесътъ е обратенъ? Когато водата се нагрѣва, воднитѣ пари се отдѣлятъ и отиватъ нагоре въ пространството, къмъ Бога. Тогава воднитѣ капчици се радватъ, че се освободили отъ грѣхове, отъ страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре. Но по пѫтя си тя срѣща студено течение и веднага истива, сгѫстява се и отново пада надолу. Като падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда. Тя не разбира, че при падането си, е допринесла нѣкому добро.

 

И вие, като водата, сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате. Като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при изпаряването си, не пресичайте скръбьта си, а продължете нататъкъ: влѣзте дълбоко въ земята да се пречистите. И после, излѣзте на другия край, т. е. на повърхностьта на земята, дето ви очаква радость и веселие. Тъй щото, като съедините двата края на страданието и двата края на радостьта, ще образувате единъ крѫгъ, въ който животътъ ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбитѣ се смѣнятъ съ радости, и радоститѣ съ скърби, но нѣма да знае, защо става това.

 

Питамъ: кой отъ двата метода ще изберете за себе си? Филтрирането е методъ за сърцето, а изпаряването — за ума. Обаче, отъ време на време, тия два метода ще се кръстосватъ, а именно: умътъ ще се пречиства чрезъ филтриране, а сърцето — чрезъ изпаряване. Но умътъ се пречиства главно чрезъ изпаряване, затова хората казватъ: Тия мисли трѣбва да се изпарятъ отъ главата на човѣка, да излѣзатъ навънъ, за да се образува между чувствата и ума му единъ непреривенъ крѫгъ на движение. Когато се подложи на единъ отъ тия два метода, човѣкъ започва вече да проглежда. Опасно е, обаче, когато той дойде въ застой, дето не става нито филтриране, нито изпаряване. Въ обществото този процесъ се нарича „индиферентность“. Нѣкой казва, че е индиферентенъ, че не иска да знае, какво ще му се случи. Не, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ това, което става вънъ и вѫтре въ него; той даже трѣбва да знае, да предвижда, какво може да му се случи.

 

Сега, като говоря за кармата, има нѣколко  положения, които човѣкъ трѣбва да знае. Запримѣръ, има кармически страдания, които идатъ като последствия на миналото. Обаче, има страдания, които днесъ, по непредвиждане на известни положения, човѣкъ самъ си създава. Представете си, че туряте въ джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се предъ една чешма и сѣдате на сѣнка да си починете. Почивате и размишлявате върху разни философски въпроси: какъ е създаденъ свѣта, отъ колко години сѫществуватъ звездитѣ и слънцето, какъ ще се разрешатъ социалнитѣ въпроси и т. н. Въ това време вие забравяте да напълните шишето съ вода и тръгвате назадъ за дома си. Деньтъ е лѣтенъ, горещъ и вие чувствувате голѣма жажда. Изваждате шишето и виждате, че е празно; въ размишленията си, вие сте пропуснали да го напълните отъ чешмата. Следователно, въ случая, вашитѣ страдания се дължатъ на факта, че сте се увлѣкли въ мисъльта си и сте забравили да напълните шишето си съ вода.

 

Другъ примѣръ за кармата. Взимате една голѣма кошница и туряте въ нея 70-80 кгр. хлѣбъ, който трѣбва да носите на гърба си, но пѫтьтъ ви е дълъгъ, 40-50 клм. За да не плащате на нѣкой човѣкъ да ви помогне, отъ желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата съ хлѣбъ. По пѫтя срѣщате деца, на които непременно трѣбва да дадете отъ хлѣба си, да ви олекне. Не дадете ли, гърбътъ ви ще се охлузи. Значи, въ дадения случай, ще изпразните кошницата, за да не дойдатъ страданията. Когато сте на чешмата, тамъ пъкъ ще пълните шишетата си, да не страдате отъ жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница съ хлѣбъ, ще раздавате налѣво-надѣсно. За себе си ще задържите само единъ хлѣбъ. Само така можете да бѫдете доволни и щастливи. Значи, две причини има за страданията и нещастията на хората: първата причина е тази, че следъ като сѫ били на чешмата, тѣ сѫ забравили да напълнятъ шишетата си съ вода. Втората причина за страданията е, че следъ като сѫ носили пълна кошница съ хлѣбъ на гърба си, никому не сѫ дали отъ него. Тъй щото, когато дойдатъ страданията и за васъ, като ученици, не е достатъчно само да спорите и да философствувате, защо идатъ страданията, но задайте си въпроса ребромъ, защо страдате: Дали не сте напълнили шишетата си съ вода, или не сте раздали на беднитѣ отъ вашия хлѣбъ? Кармата на човѣка не би се явила ако, въ най-близкия моментъ на настоящето, не се създаде за това нѣкаква причина.

 

Казвате: Коя е причината да дойде кармата въ живота на човѣка? Когато човѣкъ изгуби любовьта си, кармата дохожда на нейно мѣсто. Когато човѣкъ изгуби радостьта си, скръбьта дохожда на нейно мѣсто. Когато човѣкъ изгуби правдата, безправието дохожда на нейно мѣсто. Когато човѣкъ изгуби милосърдието си, страхътъ и насилието дохождатъ на негово мѣсто. Следователно, недѫзитѣ въ човѣка показватъ, какво му липсва, т. е. какво е изгубилъ той въ живота си. И тогава, приложи ли човѣкъ безправието, насилието, жестокостьта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всѣки, който изгубва любовьта си, иска да я завладѣе чрезъ насилие. Обаче, законъ е: всѣки, който се опита да завладѣе любовьта, или да наложи нѣщо на душата на нѣкого, чрезъ насилие, той налага сѫщото и върху себе си. Защо? Защото формитѣ на насилието, на ограничението, които нѣкой налага на своитѣ ближни, представятъ затвори, въ които единъ день и той самъ ще попадне.

 

За изяснение на тази мисъль, ще приведа следния окултенъ разказъ. Въ древностьта още живѣлъ единъ адептъ, който се отличавалъ съ умразата си къмъ мишкитѣ. За да се освободи отъ тѣхъ, той направилъ единъ капанъ и го поставилъ предъ дупката, отдето мишкитѣ излизали. За наказание и поучение на тази своя погрѣшка, споредъ законитѣ на кармата, въ едно отъ последващитѣ си прераждания, този адептъ дошълъ на земята въ формата на мишка, да опита последствията на своето изобретение. Той живѣлъ въ сѫщата дупка, дето били мишкитѣ, които ловилъ съ капана си. Единъ день, като излѣзълъ отъ дупката си, натъкналъ се на сѫщия капанъ, въ който имало парченце пастърма. Спрѣлъ предъ капана и започналъ да прави изследвания; пожелалъ той да влѣзе въ капана, да опита състава на пастърмицата, но останалъ изненаданъ: вратата на капана хлопнала, и той се намѣрилъ въ затворъ. Какво излѣзло въ заключение? Този умъ, който преди години открилъ капана, трѣбвало да попадне въ затворъ въ него, на свой редъ да опита, какво е затворъ, какво значи ограничение, лишаване отъ свобода.

 

Казвамъ: не поставяйте никакви капани за умоветѣ и сърцата на хората, защото сами ще паднете въ тѣхъ! Хиляди години могатъ да минатъ отъ създаването на този капанъ, но нѣма да го избегнете. Той ще ви чака вѣкове и хиляди години, но ще ви издебне нѣкѫде. Колкото високо да се издигнете, ще дойде день, когато ще ви върнатъ отъ това положение, и като муха, като мишка, като микроба даже, вие ще изпитате капана. Ще ви затворятъ въ него, докато научите урока си. Вие мислите, че въ еволюцията нѣма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. Въ каквото положение и да сте, додето и да сте стигнали, ще ви върнатъ да изплатите дълговетѣ си, и пакъ ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили въ пространството, единъ день ще ги изпитате. Тѣ ще се върнатъ пакъ къмъ васъ и ще провѣрите тѣхнитѣ добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Всѣки ще пожъне това, което нѣкога е посѣлъ.

 

Тъй щото, не мислете, че нѣма връщане, т. е. деградиране. Ако ангелитѣ, които бѣха толкова по-високо отъ хората, при съгрѣшаването си, паднаха и изгубиха свѣтлината си, какво остава за хората? Този законъ се отнася до всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Въ него нѣма никакви изключения. Затова, именно, ако искате да ликвидирате съ закона на кармата, дръжте се за Божествения законъ, за закона на Божествената Любовь. Съ кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за Любовьта и работете съ нея, като единствено срѣдство, като единствено условие, чрезъ което можете да ликвидирате съ кармата си. Нѣкой казва, че самъ може да ликвидира съ своята карма. Всѣки може да ликвидира съ кармата си, при условие да приложи Любовьта въ живота си. За тази цель, той трѣбва да се запита, обича ли всички сѫщества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората, като на сѫщества, въ които Божественото се проявява. Напримѣръ, срѣщате единъ престѫпникъ, който извършилъ редъ престѫпления, и за когото цѣлото общество говори лошо. Въ това време, обаче, дохожда една жена, която говори добре за него и счита, че той е добъръ човѣкъ. Защо тази жена мисли добре за разбойника? Защото нѣкога този човѣкъ я спасилъ отъ явна смърть. Единъ день, когато пѫтувала презъ една гора, тя срещнала мечка, която се готвила да се хвърли върху нея и да я разкѫса. Въ този моментъ разбойникътъ се притекълъ къмъ жената и я спасилъ. Значи, въ този моментъ, въ разбойника се е проявило Божественото, заради което тази жена го счита за добъръ човѣкъ. Тъй щото, обичайте всички хора за Божественото въ тѣхъ! Когато Божественото присѫтствува въ човѣка, и най-лошиятъ, и престѫпникътъ могатъ да извършатъ нѣкакво добро, велико дѣло. Когато Божественото отсѫтствува отъ човѣка, и най-добриятъ може да извърши нѣкакво престѫпление. Трѣбва ли тогава този човѣкъ да минава предъ хората за лошъ? Моментната проява не прави още човѣка нито добъръ, нито лошъ.

 

Питамъ: какво разбрахте отъ двата примѣра — за празното шише и за пълната кошница съ хлѣбъ? Кое е по хубаво: да дава човѣкъ, или да взима? Да учи хората, или него да учатъ? Да люби, или да го любятъ? Ще кажете, че е по-добре да любишъ. Значи, който люби, той изпитва приятность. Приятно ли е на онзи, когото любятъ? Какво ще стане, ако и той иска да люби? Единиятъ ще дава, и другиятъ ще дава. Въ края на краищата, двамата ще се скаратъ. Ако пъкъ и двамата искатъ да бѫдатъ обичани, това значи и двамата да иматъ желание да взиматъ. Какво ще стане тогава? Тѣ пакъ ще се скаратъ. Помислете върху въпроса: Какво значи да любишъ и да те любятъ? Или, какво значи да давашъ, или да взимашъ? Като дойдете следния пѫть въ класъ, ще отговорите устно на този въпросъ, безъ да пишете нѣщо.

 

И тъй, отъ чисто окултно гледище, вие трѣбва да си изясните въпроса, какво значи взимане и какво — даване. Всѣка мисъль, всѣко чувство въ васъ трѣбва да бѫде строго опредѣлено. Когато любите, трѣбва да любите безъ принуждение. Когато ви любятъ, трѣбва да ви любятъ безъ насилие. Когото любятъ, той прави услуга на онзи, който го люби. Който люби пъкъ, той има нужда да го разтоварятъ, да му олекне. Съ други думи казано: който люби, той иска да даде часть отъ товара си на онзи, когото люби. Той му казва: Понеже виждамъ, че си силенъ, искамъ да туря часть отъ товара си на твоя гръбъ. — Радвамъ се, че си ме намѣрилъ достоенъ да взема половината отъ твоя товаръ. Да любишъ и да те любятъ, на окултенъ езикъ подразбира правилно разпредѣление на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представятъ примѣритѣ съ празното шише и пълния кошъ. Ако шишето ти е празно, ще оставишъ другия да ти сипе въ него вода; ако кошницата ти е пълна съ хлѣбъ, ще раздавашъ отъ нея на ония, които нищо нѣматъ. Тѣзи две положения трѣбва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почитъ и уважение. Много хора нѣматъ почитъ и уважение нито къмъ себе си, нито къмъ другитѣ. Първо човѣкъ трѣбва да има почитъ къмъ себе си, къмъ своето висше съзнание, къмъ душата си, а тогава и къмъ другитѣ, т. е. къмъ окрѫжаващитѣ. Когато имате котка въ дома си, какво правите съ нея? Хващате я за ушитѣ, за опашката, милвате я, и тя ту се сърди, иска да ви одраска, ту се примирява. Обаче, ако постѫпите съ човѣка, както съ котката, той ще се обиди. Затова, когато дойдете до човѣка, вие нѣма да изразите любовьта си къмъ него, както къмъ котката. Любовьта къмъ котката и любовьта къмъ човѣка се различаватъ. Любовьта къмъ човѣка почива на строго опредѣлени математически отношения. Ако двама души, които се обичатъ, спазватъ тия отношения, между тѣхъ ще настѫпи хармония. Днесъ, като се срещнатъ двама души, единиятъ отъ тѣхъ ще си помисли: Азъ съмъ по-ученъ; или, азъ съмъ по-високъ, по-богатъ и т. н. Въ отговоръ на това, другиятъ ще си помисли: Азъ пъкъ съмъ по-уменъ, или по-добъръ, или по-дебелъ и т. н. Вследствие на тия сравнения, между двамата ще се роди една вѫтрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията имъ.

 

Питамъ: на какво се дължи дисхармонията въ отношенията на съвременнитѣ хора? Тя се дължи на факта, че тѣ поставятъ любовьта си на почва на знание, на богатство и т. н. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Любовьта е строго опредѣленъ законъ, който не зависи отъ никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могатъ да задържатъ любовьта. Това виждате на всѣка стѫпка въ живота. Покажете единъ човѣкъ, който, като има сила, знание или богатство, да е щастливъ. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ живота, любовьта ще направи изключение за тѣхъ. Не, любовьта за никого не прави изключения. Всѣки човѣкъ въ живота е обикновена запетая, турена на своето мѣсто. Запетаята е знакъ за малка почивка, но често тази запетая може да бѫде турена тамъ, дето нѣма нужда отъ почивка. Най-малката любовь на физическия свѣтъ представя най-малката почивка — да поеме човѣкъ малко въздухъ, следъ като се е уморилъ. Или, най-малкото впечатление, което човѣкъ получава на физическия свѣтъ, представя най-малката любовь.

 

Сега, като ви говоря за новитѣ възгледи на живота, ни най-малко нѣмамъ предъ видъ моментално да ликвидирате съ старото, т. е. да го разрушите. Старото ще остане за торъ, върху който ще садите новото. Върху старото дърво ще присаждате нови клончета. Тъй щото, вие трѣбва да изучавате, какъ се садятъ, какъ се присаждатъ новитѣ семена и новитѣ присадки. Ако речете изведнъжъ да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Какъ ще отхвърлите старото, което е изразъ на миналата деятелность на толкова велики, гениални хора? Великитѣ хора сѫ изразъ на деятелностьта на цѣлото човѣчество. За да се роди единъ великъ човѣкъ на земята, множество монади отъ духовния свѣтъ трѣбва да се съединятъ на едно мѣсто и да отправятъ къмъ него своята деятелность и сила. Както дървото чрезъ плода си изпраща свой посланикъ въ друго нѣкое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действуватъ колективно, изпращатъ, т. е. съсрѣдоточаватъ своята интелигентность къмъ единъ човѣкъ, или къмъ единъ учитель на земята, и той става великъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ, колкото обикновенъ да е, представя колективитетъ отъ души. Като знаете това, всѣки трѣбва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде редъ да влѣзе въ това колело. За всѣки ще дойде опредѣленото време, да се запали. За тази цель, той трѣбва да приготви въ себе си нужното количество огънь. Този огънь се подклажда отъ опитноститѣ, които човѣкъ събира. Безъ тѣзи опитности, нищо не може да се постигне. Какво правите вие? Като видите една запалена свѣщь, искате и вие да се запалите. Не бързайте! Като се движи колелото, ще дойде редъ и до васъ. До това време, обаче, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Кой министъръ въ България, или въ друга нѣкоя държава не е получилъ кръстъ вмѣсто вѣнецъ? Въ това отношение, всѣки човѣкъ го очаква затворъ, вѫтре или вънъ отъ него. Нима римлянитѣ и евреитѣ не въздигнаха кръстъ за Христа? Съвременнитѣ християнски народи въздигнаха много църкви въ името на Христа, но Христосъ не е въ тѣхъ. Много време се изисква още докато хората дадатъ мѣсто на Божественото, на Великото въ себе си. Докато дойде това време, хората трѣбва да работятъ върху себе си, да създаватъ правилни, чисти връзки помежду си, които да почиватъ на закона на свободата, а не на насилието. Вързвайте се безъ да се вързвате! Ограничавайте се безъ да се ограничавате! Съ други думи казано: Когато правите капанъ за другитѣ, или за себе си, оставете две врати свободни въ него, та като влѣзете презъ едната, да излѣзете презъ другата. Тогава и мишката, като влѣзе презъ едната врата и изяде пастърмицата, ще намѣри втората врата отворена и ще излѣзе презъ нея. А вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бѫдете доволни, че мишката е постѫпила умно.

 

Сега, като говоря за любовьта, трѣбва да ви кажа, че любовьта ограничава, И който люби, и когото любятъ, и двамата се ограничаватъ. Напримѣръ, търговецътъ люби паритѣ, и затова ходи, търси, обикаля тукъ-тамъ да купи по-евтина, по-добра стока, съ което губи голѣма часть отъ времето си. Но и онзи, когото любятъ, очаква да получи нѣщо, и съ това губи времето си. Значи, отъ страна и на двамата има загуба. Ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че, кармата е резултатъ на нехармоничната проява на любовьта между хората. Докато въ любовьта на хората нѣма хармония, кармата между тѣхъ ще се увеличава, ще надтежава все повече и повече. Ако възлюбениятъ не дойде точно на опредѣленото време, веднага го питатъ: Защо не дойде на време? Тъй щото, при днешнитѣ разбирания, при днешното развитие на хората, и онѣзи, които любятъ, и онѣзи, които ги любятъ, взаимно се ограничаватъ.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ тѣзи ограничения, но затова се изисква нова философия на живота, ново разрешаване на социалнитѣ въпроси. Ако не се домогнете до новата философия, ще дойдатъ много повече юлари и остени отъ тия, които днесъ имате. Какво ново ще научите, ако господарьтъ ви всѣки день ви туря по сто юларя и по сто остена? Все ще научите нѣщо ново. Юларьтъ и остенътъ представятъ страдания, изпитания, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине, за да може съзнанието му да се дигне на по-високо стѫпало. Сегашното положение на човѣка е временно, преходно, но за да мине този периодъ, той трѣбва да прави усилия, чрезъ които да трансформира силитѣ на съзнанието си, да премине сегашнитѣ граници, сегашнитѣ ограничения. Ако безъ тѣзи усилия мислите да оправите работитѣ си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пѫти повече, отколкото по-рано. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпроситѣ на живота си прямо, безъ никакви заобикалки. При това разрешаване на въпроситѣ, вие ще придобиете нова свѣтлина, нови разбирания за живота. Ако при сегашнитѣ знания ви дамъ нѣкои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тѣхъ. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бѫдете изправни къмъ тѣхъ. Не, новитѣ знания изискватъ нови мѣхове. Иначе, много отъ вашитѣ мѣхове ще се пропукатъ тукъ-тамъ, и едни ще започнатъ да се оплакватъ отъ главоболие, други — отъ стомахъ, трети — отъ коремъ и т. н. Когато висшата енергия на тѣзи окултни истини проникне въ вашата нервна система, тя ще произведе цѣла пертурбация. И ако не сте въ връзка съ великия Божественъ законъ да ви помага, тя би ви стопила. Затова, именно, окултниятъ ученикъ трѣбва дълго време да се приготовлява, да стѫпи самостоятелно на краката си. Този приготовителенъ периодъ подразбира усилване на неговитѣ вибрации, докато придобие по-голѣма издържливость. Тази е причината, поради която окултното знание, окултната свѣтлина не се дава на ученика, докато той не се кали. Това знание е сила, която може да разруши организъма на онзи, който не е подготвенъ за нея. Затова, именно, ученикътъ трѣбва да започне отъ най-малкитѣ опити, за да кали своята нервна система. За тази цель, ученикътъ първо се поставя на скара, съ срѣдна температура около 300°. После, температурата се увеличава, докато стигне до 4000-5000°. Всѣки ученикъ ще провѣри, доколко може да издържа. Който издържи до 400°, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура. Който се топи около 1000°, той е желѣзо. Ако нѣкой се топи около 1750-1800,° той е платина. Колкото повече издържате, толкова по-голѣми знания ще придобиете. Знаете ли, всѣки за себе си, доколко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте, при колко градуса може да се топите, безъ да изгорите? Въ този случай, алхимията има предъ видъ да стопи твърдото, упоритото въ човѣка, безъ да го изгори. Ако по нѣкакъвъ начинъ можемъ да стопимъ вѫглена, ние ще го превърнемъ отъ едно състояние въ друго, ще го трансформираме; обаче, ако го изгоримъ, имаме съвсемъ другъ процесъ.

 

Сега, като говоря за силата на окултната наука, съ това не искамъ да ви плаша, но обръщамъ вниманието ви да бѫдете смѣли. Всички напреднали сѫщества сѫ минали по този пѫть, и вие трѣбва да минете по него. Той е най-лесниятъ пѫть. Неговитѣ методи сѫ сложни, но пѫтьтъ е правъ, лесенъ. Затова, работете и мислете. Мислете главно върху дветѣ положения на любовьта: да любишъ и да те любятъ. Задайте си въпроса, кога и какъ се е родило желанието въ човѣка да люби и да го любятъ. Споредъ вашитѣ разбирания, какъ мислите, кога сѫ се явили въ съзнанието на човѣка тѣзи две положения? За да си отговорите на този въпросъ, направете следния опитъ: когато сте ситъ, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко. Докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щомъ започнете да огладнявате, въ съзнанието ви се заражда нѣкакво желание, да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опитъ. Когато сте сити, вземете по една или петь хубави череши и дръжте ги предъ себе си. Въ това време вие любите. Като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешитѣ съ друго око, съ желание да ги изядете. Въ този моментъ, въ съзнанието ви се заражда желание черешитѣ да ви любятъ. Интересно е човѣкъ да наблюдава тѣзи тънки промѣни, които ставатъ въ неговото съзнание. Значи, който люби, той ще бѫде погълнатъ. Въ последния случай, черешата любѣше човѣка, и затова той я погълна. Такъвъ е законътъ. Това показва, че силата е въ малкото, а не въ голѣмото. Като направите този опитъ, вие ще се натъкнете на интересни заключения, ще видите, какъ се извършватъ процеситѣ въ съзнанието. Обаче, за да придобиете вѣрни изводи, вие трѣбва да бѫдете съвършено спокойни.

 

И тъй, работете спокойно и не се смущавайте, че нѣкои нѣща, било между васъ, или въ самитѣ васъ, не сѫ още изгладени. Има много методи за изглаждане на нѣщата. Когато художникътъ направи нѣкаква погрѣшка, той взима четката и заличава погрѣшката. Когато писарьтъ направи нѣкаква погрѣшка, той взима гумата и изтрива съ нея погрѣшката. Заличаването, изтриването на погрѣшкитѣ сѫ външни методи, но когато дойде въпросъ да се изправятъ погрѣшкитѣ въ съзнанието на човѣка, тамъ вече има съвсемъ други методи. Всѣка външна погрѣшка е преди всичко погрѣшка въ съзнанието на човѣка. Който разбира законитѣ, той ще изправи погрѣшкитѣ си чрезъ трансформиране на съзнанието. Този е единъ отъ най-мѫчнитѣ методи за приложение. Всичко се крие въ съзнанието на човѣка, затова, именно, оттамъ трѣбва да започнете работата върху себе си.

 

Чистене на съзнанието — тази е задачата на ученика. За тази цель сѫ посочени два главни метода: чрезъ филтриране и чрезъ дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине отъ по-низко въ по-високо състояние.

 

Т. м.

 

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

17 май, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt