Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_05_03 Красотата въ природата

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:37

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КРАСОТАТА  ВЪ  ПРИРОДАТА.

 

Т. м.

 

Четоха се темитѣ върху красотата.

 

Питамъ: какво нѣщо е красотата? Красотата чувствува ли се, или се вижда? Какъ бихте нарисували едно красиво лице? Какви сѫ чъртитѣ на красивото лице? Като гледате нѣкои хора въ известно положение, напримѣръ, въ мълчание, тѣ сѫ красиви; като се засмѣятъ, ставатъ грозни. Други хора пъкъ тъкмо обратно: като се засмѣятъ, ставатъ красиви, а като мълчатъ, сѫ грозни. Какъ ще си обясните това нѣщо? Представете си едно крѫгло, валчесто лице, съ малки очи, поставени близо до носа. Красиво лице ли е това? Не е красиво. Красиво ли ще бѫде лицето, ако очитѣ сѫ далечъ отъ носа? И това лице не е красиво. Ами, какво ще кажете тогава за едно голѣмо, крѫгло лице, съ голѣми, или съ малки уши? Ще кажете, че и това лице не е красиво. Колко голѣми трѣбва да бѫдатъ ушитѣ на това лице? Като не харесвате това или онова лице, туй показва, че вие имате въ себе си известна мѣрка, известенъ мащабъ, съ който мѣрите нѣщата. Тъй щото, за всѣки даденъ случай, за васъ е важно, не какво сѫ казали разнитѣ автори за красотата, но какво е вашето вѫтрешно разбиране. Мнението на разнитѣ автори ще послужи за обяснение, за допълнение на вашето. Хората се стремятъ къмъ красотата, разбиратъ я, но като ги запитатъ, въ какво седи красотата, какви сѫ външнитѣ ѝ признаци, нищо опредѣлено не казватъ. Красиво лице е това, което, при всички условия на живота, запазва своитѣ основни чърти: дали е скърбенъ или радостенъ, сериозенъ или веселъ, основнитѣ чърти на красивия човѣкъ всѣкога оставатъ едни и сѫщи. Ако очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителность. Малкитѣ очи сѫ признакъ на скѫперничество. Голѣмитѣ очи сѫ признакъ на разсипничество. Съ други думи казано: хора съ малки очи сѫ бедни; хора съ голѣми очи сѫ богати, затова могатъ да пилѣятъ, да разсипватъ богатството си.

 

Изобщо, красиво лице е това, между частитѣ на което има пълна съразмѣрность, правилно съотношение. Напримѣръ, челото, носътъ и брадата трѣбва да съставятъ по една трета часть отъ цѣлото лице. При това, формата на лицето не трѣбва да бѫде съвсемъ крѫгла, а малко крушообразна, заострена. Когато видите нѣкое много крѫгло лице, това се дължи на известно количество мазнини, натрупани около брадата. Вследствие на този излишъкъ отъ мазнини, лицето губи отъ красотата си. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ красота, но външната, видимата красота е създала голѣми злини въ свѣта. Красотата трѣбва да бѫде вѫтрешна, а не външна. Вѫтрешната красота подразбира пластично, живо лице. Красивото лице подразбира още вѫтрешна дълбочина, голѣма чувствителность и благородство на душата. Въ красивото лице трѣбва да преодоляватъ кривитѣ, а не правитѣ линии. Правитѣ линии показватъ, че въ даденъ човѣкъ преобладава електричеството; кривитѣ линии показватъ, че въ даденъ човѣкъ преобладава магнетизъма. Нѣкои хора иматъ красиви чела, но носътъ, брадата и ушитѣ имъ не сѫ красиви. За да се опредѣли, кое чело, кой носъ, коя уста, коя брада, кои уши сѫ красиви, правилни, човѣкъ трѣбва да си послужи съ онази строго отмѣрена, въ математическо и геометрическо отношение, мѣрка на природата. Който се стреми къмъ красивъ вѫтрешенъ животъ, той ще придобие тази красота и върху лицето си. Напримѣръ, благородството, чистотата и нѣжностьта придаватъ мекота и яснота на очитѣ. Ако пъкъ въ нѣкой човѣкъ преобладаватъ личнитѣ чувства, тѣ придаватъ на очитѣ му яснота, но тази яснота е лишена отъ мекъ елементъ. Тѣзи очи сѫ груби, неподвижни. Изобщо, очитѣ играятъ важна роля въ живота на човѣка. Ето защо, когато въ ума ви проникне нѣкоя отрицателна мисъль, или въ сърцето ви нѣкое грубо, или горчиво чувство, постарайте се, като ученици, да ги отстраните отъ себе си. Вземете чука въ рѫката си, както майсторътъ — скулпторъ, и ги дѣлайте, обработвайте, докато се напълно смекчатъ. За тази цель се изисква голѣмо самообладание. Самообладание се изисква не само отъ ученицитѣ, но и отъ учителитѣ. Сегашнитѣ учители по музика се дразнятъ, гнѣвятъ на ученицитѣ си, когато взиматъ фалшиви тонове. Ако може да запази нужното самообладание и присѫтствие на духа, учительтъ ще може лесно да корегира ученицитѣ си. Подъ влияние на неговото спокойствие, и най-неспособниятъ ученикъ ще може да изправи гласа си и да пѣе хубаво. Когато учительтъ се гнѣви, тоноветѣ се съкратяватъ, и гласътъ излиза фалшивъ.

 

Сега, като говоря за красотата, азъ имамъ предъ видъ човѣшката душа, която, сама по себе си, е красива. Красотата на душата непременно трѣбва да се излѣе въ нѣкаква форма. При това, всѣка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до истината. Напримѣръ, вашитѣ теми за красотата бѣха хубави, но по външенъ изразъ. Вѫтрешно, т. е. по съдържание и смисълъ, тѣ не бѣха толкова красиви, защото не съдържаха въ себе си истината. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е да даде мѣсто на истината въ себе си. Всѣко нѣщо, което съдържа въ себе си истината, безъ никакви прибавки, безъ никакви преувеличавания и намалявания, е красиво.

 

Ще ви дамъ нѣколко правила, да знаете, какъ да пишете темитѣ. Като започнете да пишете, успокойте се добре. Следъ това прочетете работата си на гласъ, високо, да видите, какъ ще се отрази върху ухото ви. Освенъ това, проследете, какъ се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система. Ако и на дветѣ мѣста се отразява хармонично, темата е добре написана. Прочетете темата си два-три пѫти наредъ, да видите, какъ ще прозвучи на слуха ви. Ако на вашитѣ уши се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушитѣ на другитѣ. Ако на вашитѣ уши не прозвучи добре, нѣма да прозвучи добре и на ушитѣ на вашитѣ ближни. Ние изискваме отъ ученицитѣ нѣщо звучно, приятно за слушане. Всѣко нѣщо, което е приятно, звучно за вашитѣ уши, ще бѫде слушано и отъ насъ. Освенъ това, учете се да пишете кратко, но отчетливо и идейно. При свободно време, ще ви дамъ образецъ отъ една и сѫща идея, изразена въ три различни форми, да видимъ, коя отъ тритѣ форми ще бѫде най-права. Тя ще бѫде и най-красива. Значи, всѣка идея може да се изрази по три различни начина. Добре е да четете красиви описания, да се развива вашия вкусъ къмъ красивото, къмъ изящното. Една красива история е животътъ на Иосифа въ Библията. Добре е всѣки да прочете тази история.

 

Сега, ще ви дамъ образецъ за една идея, изразена въ три различни форми, а именно, идеята за живота. И затова, казвамъ: Свѣтлината носи животъ. Любовьта носи животъ. Истината носи животъ. Въ такъвъ случай, какъвъ е животътъ, който свѣтлината носи? Какъвъ е животътъ, който любовьта носи? Какъвъ е животътъ, който истината носи? При това, може ли истината направо да носи живота? Все има нѣкакво различие между живота, който свѣтлината, любовьта и истината носятъ. Следователно, обектъ на истината е свободата. Обектъ на свѣтлината е знанието. Обектъ на любовьта е животътъ. Като казваме, че свѣтлината носи живота, ние взимаме свѣтлината като необходимо условие на човѣка да учи. За да учи, той трѣбва да има любовь. Значи, свѣтлината извиква животъ за знанието, да даде свобода на хората. Сѫщо така и истината извиква живота.

 

И тъй, въ бѫдеще, като пишете темитѣ си, ще ги четете нѣколко пѫти, и ако нѣщо не ви харесва, ще го корегирате. Щомъ прочетете темата си, и тя прозвучи приятно на ухото ви, ще я четете въ гласъ и ще видите, че ще се хареса на всички. При това, ще пишете бавно, спокойно, безъ бързане. Окултната школа изисква отъ ученицитѣ си геометрическа точность. Листата, на които ще пишете, могатъ да бѫдатъ малки, или голѣми, споредъ желанието ви, но непременно правилни. Формата може да бѫде триѫгълна, четириѫгълна или каква да е, но непременно правилна. Сѫщо така темитѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисто, красиво написани. Не е достатъчно само да се говори за красотата, но трѣбва и да се постѫпва красиво. Мнозина започватъ да пишатъ красиво, четливо, а къмъ края се отегчаватъ, и почеркътъ имъ става нечетливъ, нервенъ. Това показва, че сѫ несъгласни съ себе си. Това говори още и за известни недѫзи въ тѣхъ. Затова, борете се съ тия недѫзи, докато преодолѣете.

 

Казвамъ: запомнете всички правила, които ви дадохъ за писането, и ги прилагайте. Вие трѣбва да знаете, че всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка на човѣка, били тѣ добри, или лоши, се отпечатватъ въ съзнанието му и указватъ своето влияние върху него. И по този начинъ, отъ некрасивитѣ, отъ отрицателнитѣ работи, вие ще разберете красивото, възвишеното и положителното въ живота.

 

Т. м.

 

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

3 май, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt