Jump to content

1922_04_26 Законъ на кармата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАКОНЪ НА КАРМАТА.

 

Т. м.

 

За следния пѫть пишете върху темата: „Мѣстото на красотата въ природата.“

 

Сега ще говоря върху „Законъ на кармата“. Който иска да научи нѣщо повече по този въпросъ, нека чете всичко, каквото е писано и на чуждитѣ езици — нѣмски, френски, английски, италиянски. Азъ ще засегна въпроса за кармата отъ гледището на Божествената наука.

 

Кармическиятъ законъ води началото си още отъ излизането на човѣка отъ Бога. А действието или проявата на този законъ започва съ поляризирането на човѣка, т. е. съ явяването на двата пола, на двата полюса въ свѣта. Поляризирането подразбира раздвояване на човѣшкото съзнание, на положително и отрицателно, на възходещо и низходещо, или въ най-висока степень казано — съзнание на любовь и съзнание на мѫдрость. Това сѫ двата полюса въ човѣка.

 

Казвате: Коя е причината за раздвояване на човѣшкото съзнание? Въ всѣки индивидъ, въ всѣко его е вложено желание да обсебва, да владѣе нѣщата, вследствие на което е станало раздвояване на човѣшкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиватъ, сѫ се заблудили и забравили, че сѫ страни на едно цѣло. Следователно, веднъжъ раздвоили се, въ тѣхъ се явява вѫтрешно желание да се завладатъ по механически начинъ. Обаче, дето сѫществува механическо владане на нѣщата, тамъ се ражда насилието. Като контрастъ на това положение, се явява природата, която изисква отъ човѣка доброволна жертва. Тя казва: Човѣкъ за човѣка е братъ и трѣбва да се жертвува за него доброволно, отъ любовь.

 

Сега, отъ окултно гледище, ще опредѣля значението на думата „жертва“. Жертвата подразбира „законъ за правилно растене и развиване.“ Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъвти и дава плодъ, може да се жертвува.

 

Да се върнемъ къмъ въпроса за кармата. Какъ се е явила кармата, т. е. какъ се е явилъ закона за кармата? Когато първото съзнание въ свѣта е ограничило второто съзнание, явили сѫ се вече условия за кармата. Ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Представете си, че природата е поставила двама души, еднакво богати и интелигентни, да търгуватъ заедно. Тѣ иматъ нужда единъ отъ другъ, но въпрѣки това и въ двамата по отдѣлно се явява желание да привлѣче богатството на другия къмъ себе си. Най-после, единиятъ успѣва да заграби богатството на другия, който остава безъ никакви срѣдства. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да стане слуга на онзи, който е успѣлъ да заграби всичкото богатство. Значи, единиятъ ще бѫде господарь, а другиятъ — слуга. Въ този смисълъ, господаритѣ въ свѣта представятъ първото съзнание, което по сила взима надмощие надъ второто съзнание. Слугитѣ пъкъ представятъ онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче, въ самитѣ слуги не е изчезнало още желанието да бѫдатъ господари, да владѣятъ надъ другитѣ хора. И затова, когато нѣкой господарь има много слуги, тѣ започватъ да се организиратъ, да се събиратъ заедно, да работятъ за събарянето на господаря си, и единъ день тѣ го хващатъ, налагатъ го добре, и по този начинъ ставатъ господари, а той — слуга. Така, именно, и съзнанията на хората смѣнятъ положенията си, ролитѣ си.

 

Сега, като говоря върху кармата, не мислете, че ще я разберете изведнъжъ, въ всичката ѝ пълнота. Питамъ: какъ се ражда злото между ученицитѣ на една школа? Злото между ученицитѣ се ражда тогава, когато нѣкой отъ тѣхъ пожелае да бѫде господарь, да разполага съ знанието на другитѣ. Злото се ражда и тогава, когато нѣкой отъ ученицитѣ иска да се наложи на другитѣ: той има нѣкаква идея въ себе си и желае всички да приематъ тази негова идея. Или, нѣкой има известенъ навикъ въ характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другитѣ. Обаче, ученикътъ трѣбва да знае, че въ природата сѫществува законъ, който регулира действията, проявитѣ на всички живи сѫщества. За всѣка сила тя е поставила граници, предѣли, до които той най-много може да се развива. Дойде ли до тази граница, настѫпватъ вече обратни действия. Докато не знаятъ вашитѣ вѫтрешни, интимни намѣрения за нѣщо, хората сѫ наклонни да ви слушатъ, да ви се подчиняватъ. Въ който моментъ узнаятъ цельта, намѣренията ви, тѣ веднага започватъ да ви се противопоставятъ, да ви противодѣйствуватъ. Това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си. Следователно, законътъ на кармата може да се регулира само когато човѣкъ е готовъ да се самопожертвува за другитѣ, да стане тѣхенъ слуга, да отдаде правото на всѣко живо сѫщество. Правото, което искате за себе си, трѣбва да отдадете и на другитѣ; благото, което желаете за себе си, трѣбва да желаете и за другитѣ. Всѣки има право да развива своя умъ, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо отъ това, дали той е простъ или ученъ, слуга или господарь, беденъ или богатъ. Благата на едного сѫ блага за всички; правата на едного сѫ права за всички. Различието седи въ това, кой какъ ще използува и приложи тия блага и права въ живота си.

 

Една опасность сѫществува за окултнитѣ ученици. Тя се заключава въ тъй наречения вампиризъмъ, т. е. изчерпване жизненитѣ сокове на човѣка. Това могатъ да правятъ само ония, които познаватъ окултнитѣ закони. Обаче, това нѣщо е абсолютно забранено. Школата, въ която сте влѣзли, абсолютно забранява тунеядството. Изчерпване жизненитѣ сокове на човѣка не е нищо друго, освенъ тунеядство. Който си позволи това, той ще носи лошитѣ последствия на своето непослушание. Затова, именно, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде високо просветенъ, да не злоупотрѣбява съ силитѣ, които е могълъ да развие въ себе си.

 

Много школи подържатъ въ ученицитѣ си вѣрата, че силата на човѣка седи въ мисъльта му. Временно само е така, обаче, въ сѫщность, силата на човѣка не е нито въ мисъльта, нито въ чувствата, нито въ волята му. Това сѫ само прояви на човѣка, но тѣ не представятъ още онзи източникъ, отъ който силата излиза. То е все едно да мислите, че всѣка проява на любовьта е истинската любовь, изявена въ всичката ѝ пълнота. Нѣкога любовьта се проявява по форма, нѣкога — по съдържание, а нѣкога — по смисълъ, но тия отдѣлни прояви не сѫ още любовьта въ всичката ѝ пълнота. Ще ви дамъ нѣколко примѣри, да имате ясна представа за любовьта по форма, по съдържание и по смисълъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се дави въ една рѣка. Покрай минава единъ

простъ работникъ и, като вижда давещия се, влиза въ рѣката, хваща го за рѫката и го извлича на брѣгa. Следъ това, той казва на спасения: Хайде върви сега дома си! Това е примѣръ за физическа проява на любовьта — любовь по форма.

 

Вторъ примѣръ: върви по улицата единъ човѣкъ, който отъ нѣколко деня наредъ не е ялъ нищо. Срѣща го другъ и чете по лицето му, че този човѣкъ е гладенъ, отъ нѣколко деня не е ялъ нищо. Спира го и му предлага да го заведе дома си, да го нахрани. Завежда го у дома си, угощава го добре и му казва: Сега вече можешъ да си отидешъ. Това е проява на любовьта па съдържание.

 

Трети примѣръ: запознавате се съ единъ младъ, любознателенъ човѣкъ, който иска да учи, да придобива знание. Вие сте учитель, свършили сте нѣколко факултета и предлагате на този младъ човѣкъ да му помогнете, да му дадете знания. Работите съ него година, две и като видите, че той е придобилъ известни знания, казвате му: Сега вече можете да продължите знанието си самъ. Работете и ще успѣете. Това е проява на любовьта по смисълъ.

 

Питамъ: мислите ли, че следъ като сте подали рѫка на давещия, или следъ като сте нахранили гладния, или следъ като сте дали знания на невежия, животътъ се е проявилъ напълно? Не, животътъ, както и любовьта, могатъ да се проявятъ напълно, само когато човѣкъ започне да живѣе въ причинния свѣтъ, дето единъ живѣе за всички, и всички живѣятъ за единъ. Въ този свѣтъ благото на едного е благо за всички; и благото на всички е благо на едного. Възъ основа на този законъ, деятелностьта, както и радоститѣ и скърбитѣ на едно сѫщество, колкото и малко да е то, трѣбва да бѫдатъ за васъ свещени. Това сѫщество може да бѫде муха, но и на нея трѣбва да гледате, като на човѣкъ. Само по този начинъ Богъ може да се весели. Обаче, само Богъ може да спира погледа си на дребнитѣ, на малкитѣ нѣща. Хората обръщатъ внимание повече на голѣмитѣ работи.

 

Сега, понеже вие сте дошли въ Школата да учите, не трѣбва да има ни поменъ, ни сѣнка отъ лъжа. Единственото нѣщо, което не се прощава на ученицитѣ отъ тази Школа, е лъжата. Всичко може да се извини, но лъжата — никога! Щомъ дойде до лъжата, пазете се отъ нея, като отъ огънь. Тя е принципъ, който може да заведе човѣка въ противоположноститѣ на живота, отъ които мѫчно може да се избави. Като изпадне въ трудно, въ безизходно положение, човѣкъ веднага прибѣгва до лъжата и казва: Безъ лъжа не може. Не, безъ истина не може, а безъ лъжа може. Тъй щото, напишете си следнитѣ нѣколко изречения, като ценни правила въ живота:

 

Безъ любовь не може, но безъ умраза може.

 

Безъ мѫдрость не може, но безъ глупость може.

 

Безъ истина не може, но безъ лъжа може. Щомъ кажете обратното, че безъ лъжа не може, ще излѣзе, че лъжата ражда истината, а това не е вѣрно. Щомъ кажете, че безъ глупость не може, ще излѣзе, че глупостьта ражда мѫдростьта, а това не е вѣрно.

 

Като се говори за кармическия законъ, подразбираме различни видове отношения. Напримѣръ, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това сѫ все кармически отношения. Майката и бащата сѫ едно отъ смекчаващитѣ положения на кармата. Споредъ този заминава единъ конь, всички хора се намиратъ въ близки, или въ далечни отношения, съ цель да се разплатятъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ този законъ, за да ликвидиратъ правилно съ своята карма. Иначе, ако не знаятъ, какъвъ е този законъ, и какво той изисква, тѣ ще създадатъ помежду си нови кармични отношения, които въ бѫдеще трѣбва да се изправятъ. Напримѣръ, ако нѣкой господарь третира зле своитѣ слуги, въ бѫдеще той ще стане слуга, а тѣ — негови господари. Дълго време ще трѣбва да имъ слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато нѣкой се запитва, защо трѣбва да слугува на хората, ще знае, че причината за това се крие въ неговото минало, когато той искалъ да подчини съзнанието на нѣкои хора, да ги направи свои слуги. А това е абсолютно забранено! Да подчинишъ съзнанието на нѣкой човѣкъ, това значи да подчинишъ Божественото въ този човѣкъ на себе си, да го направишъ твой слуга. Единственото невъзможно нѣщо въ свѣта е това, именно, да подчините Божественото на човѣшкото.

 

За да ликвидира съ кармата си, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да трансформира своитѣ мисли и чувства, да ги преобрази. И теософитѣ говорятъ за висшъ и низшъ манасъ, за висше и низше съзнание въ човѣка, за духовно и плътско начало, като два полюса въ човѣка. Въ това, именно, седи работата на човѣка върху себе си, да се движи отъ единия полюсъ въ другия, главно отъ низходещия къмъ възходещия. И наистина, забелязано е, че когато иска да обсеби нѣщо съ чувствата си, човѣкъ си създава карма. Когато даде свобода на хората, той ликвидира съ своята карма. Ако изисквате отъ нѣкой вашъ приятель да ви обича, да ви покаже любовьта си, той ще тури на главата ви юларъ, отзадъ ще ви боде съ остенъ и ще ви пита, съгласни ли сте да ви обича по този начинъ. Това значи да се създаде карма между двама души. Страшно нѣщо е законътъ на кармата! Кармата може да започне даже и отъ една горчива дума, казана на нѣкой човѣкъ, при неблагоприятно съчетание на условията. Тази дума може да е казана привидно, деликатно, съ усмивка на лице, но щомъ е горчива, тя произвежда вече своя ефектъ. Както и да е казана горчивата дума, тя носи съ себе си хиляди злини. Следователно, бѫдете внимателни къмъ всѣко свое чувство, къмъ всѣка своя мисъль. Преди да ги изразите, прецедете ги, да не падне съ тѣхъ заедно нѣщо нечисто. Презъ какво ще ги прецеждате? Презъ филтри.

 

Отъ гледището на окултната наука, сърцето, умътъ и волята на човѣка сѫ филтри, съ които се прецеждатъ неговитѣ чувства, мисли и действия. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие трѣбва да минатъ презъ ума, сърцето и волята на човѣка, да се филтриратъ. Следъ като се филтриратъ, тогава само тѣ могатъ да се посадятъ въ градината на душата. За да разбере човѣкъ, кога се е създала карма между двама души, не е нужно той непременно да бѫде ясновидецъ. И безъ да бѫде ясновидецъ, той ще разбере, какъ и кога се е създала кармата. Достатъчно е човѣкъ да направи най-малкото отклонение отъ закона на любовьта, за да стане веднага поляризиране на мозъка: въ едното полушарие на мозъка ще се събере повече енергия, а въ другото — по-малко, вследствие на което той ще почне да се гнѣви, да нагрубява своитѣ приятели. Напримѣръ, ако въ лѣвата страна на мозъка се събере повече енергия, човѣкъ става много любезенъ, много учтивъ, но това не е естествена проява. При това положение, забелязва се, че мускулитѣ на дѣсната страна на лицето започватъ да се свиватъ, да се съкращаватъ. И тогава, на лицето на този човѣкъ се забелязватъ особени нехармонични движения, които се дължатъ на дисхармонични мисли, чувства или действия. Ако тия неволни движения на лицето траятъ по-дълго време, случава се, че устата на човѣка се изкривява, понеже мускулитѣ отъ едната страна на лицето се разширяватъ, а отъ другата се свиватъ. Не се минава много време, виждаме, че кармата налага своя печатъ, било на лицето, било на очитѣ, или другаде нѣкѫде. Напримѣръ, когато човѣкъ си служи много съ лъжата, нѣкои мускули на лицето се свиватъ, а лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ му, пада надолу, къмъ центъра на земята. Ако се погледне въ огледалото и види този лѫчъ, насоченъ къмъ земята, той самъ нѣма да се хареса. Сега, като пишете за красотата, ще знаете, че тя се дължи на вѫтрешната хармония въ човѣка. За да придобие и запази тази красота въ себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ!

 

Сега, запишете си още нѣколко правила за живота, а именно, вложете:

 

Истината въ душитѣ си.

 

Свѣтлината въ умоветѣ си.

 

Чистотата въ сърцата си.

 

И тъй, запишете тѣзи правила и всѣка вечерь, преди да си легнете, запитайте се, дали истината е въ душата ви, свѣтлината — въ ума ви, а чистотата — въ сърцето ви. Какъ ще познаете, дали истината е въ душата ви? Ако истината е въ душата ви, тя ще ви направи свободни. Ако истината е въ душата ви, ще имате широкъ замахъ въ действията си и ще дадете свобода на себе си и на окрѫжаващитѣ. Ако свѣтлината е въ ума ви, тя ще ви даде знание. Свѣтлината е проводникъ на знанието. Ако чистотата е въ сърцето ви, вие ще бѫдете силни въ всѣко отношение. Понѣкога вие виждате въ близкитѣ си нѣкакво криво чувство, или нѣкаква погрѣшка, за което сте готови да го сѫдите. Не, споредъ закона на кармата, каквато погрѣшка видите въ близкитѣ си, вие сами трѣбва да се заемете да я изправите. Най-малката погрѣшка да видите въ приятеля си, постарайте се да я изправите.

 

Казвате: Какъ можемъ да изправимъ чуждитѣ погрѣшки? • Ще приведа единъ примѣръ, който ще ви покаже единъ отъ начинитѣ за изправяне погрѣшкитѣ на вашитѣ ближни. Единъ младъ момъкъ отъ Варна, отишълъ единъ день при единъ евангелистъ книжарь да си купи нѣкакви книги. Като го видѣлъ, книжарьтъ му казалъ: Преди нѣколко седмици единъ твой приятель дойде при мене да иска пари на заемъ. Азъ му услужихъ, но ето, толкова време мина вече, и той не ги връща. Такива сѫ твоитѣ приятели! — Колко ти дължи? — Еди-колко си. — Заповѣдайте, вземете тази сума и считайте, че смѣтката е уредена. Азъ и моятъ приятель сме едно и сѫщо нѣщо. Съ тази постѫпка младиятъ човѣкъ доказа, че той и приятельтъ му сѫ честни хора. Това е благороденъ характеръ. Тъй щото, чуете ли нѣкѫде да одумватъ вашия приятель, извадете кесията си, платете вмѣсто него и кажете: Азъ и моятъ приятель сме едно и сѫщо нѣщо. Какъ би постѫпилъ нѣкой човѣкъ, който нѣма този моралъ въ себе си? Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: Да, вѣрно е, моятъ приятель има тази слабость, той е нехаенъ малко, но азъ ще му поговоря, ще му кажа да плати. — Нѣма какво да му говоришъ. Школата, която следвате, не позволява това. При такива случаи, тя изисква отъ ученика да извади кесията си и да плати за своя приятель, да ликвидира съ неговата смѣтка. И после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Ако приложите този методъ, вие ще опитате неговитѣ добри резултати.

 

Този методъ се отнася до онѣзи, които сѫ готови да платятъ за своя добъръ приятель, но не и за онзи, който има възможность да плати дълговетѣ си, а оставя приятелитѣ му да плащатъ вмѣсто него. Това е насилие, изнудване на съвестьта на хората, съ което си създаватъ негативна карма. Ще дойде день, когато тия хора ще изгубятъ своитѣ добри приятели и ще трѣбва всичко да плащатъ сами. Ако имате добри приятели, които използувате, за да плащатъ дълговетѣ ви, вие не сте на правъ пѫть. Ще дойде день, когато Провидението ще ви постави въ сѫщото положение: тогава васъ ще използуватъ, и вие ще плащате двойно, съ лихвитѣ. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употрѣби българската поговорка: „Хитрата лисица съ двата крака влиза въ капана“. Съ кармата игра не бива. Защо? Кармата е кредиторъ. Тя не допуща никакво закъснение, нито съ половинъ день. Тя не прощава нищо: точно ще платите, даже съ лихвитѣ. Значи, тя и отъ лихвитѣ не отстѫпва. Строгъ е кармическиятъ законъ. Той отстѫпва само следъ като всичко се изплати.

 

И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човѣка се поляризиратъ, въ една или въ друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всѣко нѣщо въ живота се поляризира. Казвате, напримѣръ, старо и ново учение. Оставете старото учение да функционира въ коренитѣ, а новото учение — въ клонищата. Старото учение ще послужи за торъ на дървото, което ще расте и ще се развива, ще даде плодове, отъ които ще изникне ново дърво — новото учение. И тогава, споредъ новото учение, кармата нѣма да внася страхъ за хората. Защо? Защото ще знаете, че кармата обича смѣли хора. Бѫдете смѣли да посрещнете кармата добре, като гостъ, дошълъ въ дома ви. Бѣгате ли отъ нея, тя ще ви настигне съ прѫчка и така ще се разправи съ васъ. Благородство има въ кармата. Тя може да ви бие, да ви плюе, но въ края на краищата, ще ви отмине безъ да ви напакости. Тя има мечешки характеръ. Когато иска да нападне нѣкого, тя обикаля, ходи около него, глади козината си, прави се, че не вижда. Нейната козина става гладка, но кожата на човѣка отива. Когато не иска да нападне човѣка, мечката минава покрай него, настръхне, нахохори се, наплюе го и заминава. Въ този случай, кожата на човѣка остава здрава, но голѣмъ страхъ преживява. За смѣлия човѣкъ кармата е подобна на настръхнала мечка: тя минава покрай него, нахохори се, наплюе го и заминава. Тя казва: Хайде, отъ мене да замине! Вие ще ѝ благодарите, че не се е докоснала до кожата ви. Че ви е наплюла малко, че страхъ сте преживѣли, това нищо не значи. Важно е, че сте останали живи и здрави.

 

Като знаете това нѣщо, съобразно него ще разрешавате задачитѣ на своя животъ. Когато ви дойде нѣкакво голѣмо нещастие, кажете: Моята възлюбена карма се е нахохорила и ме плюе, но повече отъ това не може да направи.

 

Казвате: Какво трѣбва да се направи, или какъ трѣбва да се живѣе, за да не се създава карма между хората? Ще ви дамъ единъ примѣръ, отъ който вие сами можете да извадите заключение. Представете си два успоредни желѣзни пѫтя, по които се движатъ влакове, еднитѣ отиватъ на изтокъ, а другитѣ — на западъ, значи, въ две противоположни посоки. Допуснете, че по едната линия, по която влаковетѣ вървятъ на изтокъ, се движатъ сто трена, на еднакво разстояние единъ отъ другъ. Ако при това положение влаковетѣ се движатъ съ еднаква бързина, нѣма опасность отъ никакво сблъскване между тѣхъ. Обаче, ако бързината на тия влакове е различна, между тѣхъ непременно ще стане сблъскване. Следователно, при закона на кармата, не е важно направлението на влаковетѣ, дали отиватъ на изтокъ или на западъ, но важна е бързината. Бързината на движещитѣ се влакове трѣбва да е еднаква. Значи, когато двама души се движатъ въ еднаква посока, но съ различни скорости, между тѣхъ непременно ще стане сблъскване. Ако единъ тренъ се движи съ скорость сто километра въ часъ, а другъ — съ скорость 80 километра въ часъ, нѣма никаква опасность отъ сблъскване. Но ако първиятъ влакъ се движи съ скорость 80 клм. въ часъ, вториятъ — съ скорость сто клм. въ часъ, а при това вечерь, тогава има опасность отъ сблъскване: вториятъ, ще се сблъска съ първия. За да не стане сблъскване между тия два трена, вториятъ тренъ трѣбва да намали скоростьта на движението си, да стане поне като на първия, но непременно съ известно разстояние единъ отъ другъ.

 

Сега, докато живѣете между хората, не трѣбва да бѫдете нито много умни, нито много глупави. Защо? Защото и глупостьта, и интелигентностьта сѫ кармически закони. Ако си много интелигентенъ, ще се движишъ много бързо и ще се сблъскашъ съ тия, които бавно се движатъ. Ако си пъкъ много глупавъ, ще се движишъ бавно и ще се сблъскашъ съ тия, които бързо се движатъ. И въ двата случая ще имате еднакви резултати. Какво трѣбва да правите тогава? Ще бѫдете толкова интелигентни, или толкова глупави, колкото окрѫжаващата срѣда. Казвате: Какъ и кога трѣбва човѣкъ да проявява интелигентностьта си? Вие трѣбва да пазите силитѣ си за по-благоприятни времена. Напримѣръ, ако предъ васъ се движи тренъ съ по-малка бързина, вие трѣбва да намалите парата си. Ако пѫтьтъ ви е свободенъ, т. е. ако предъ васъ нѣма никакъвъ тренъ, можете да пуснете всичката пара на трена си и да се движите, съ каквато скорость желаете.

 

Следъ две седмици направете извлѣчение отъ всичко говорено досега. За сѫщия день пищете върху темата: „Приложение на кармата въ живота“. Днесъ азъ нахвърлихъ нѣколко мисли върху кармата, за да можете да развиете темата си, а впоследствие ще говоря още по този въпросъ. Като бѫдете готови съ темата си, всѣки самъ ще я чете, а останалитѣ ще я критикуватъ. Критиката пъкъ трѣбва да бѫде по правилата на новото учение. Да критикувате, значи да кажете само това, което е истинно и въ което сте напълно сигурни. Критикуването подразбира изнасяне на нѣщата, както сѫ въ природата.

 

Като пишете темитѣ, като работите върху лекциитѣ, ще употрѣбявате най-много по единъ часъ на день. Колкото се отнася за темитѣ, 20 минути сѫ достатъчни. Когато развивате темата за кармата, спрете се върху следнитѣ мисли: Ако си отпредъ, движи се съ голѣма бързина! Ако си отзадъ, движи се съ малка бързина! Тази тема представя отговоръ на нѣкои мисли отъ новата философия. Обаче, тѣзи мисли отчасти само разрешаватъ въпроситѣ. Защо? Защото, ако следъ тебе се движи втори, трети тренъ, положението вече е друго. Въ този случай, ще имате предъ видъ следнитѣ правила: Ако нѣкой се движи предъ тебе, дай му пѫть, мѣсто, да върви, съ каквато скорость иска! Ако ти си отзадъ, върви съ малка бързина! Това сѫ четири важни положения въ живота, които всѣкога трѣбва да имате предъ видъ. Следователно, когато ученикътъ иска да му се даде право, да върви напредъ и да се движи бързо, казвамъ: учительтъ не може да даде право на ученика си да се движи съ голѣма бързина. Докато сте ученици въ Школата, движете се съ малка скорость. Ако сте свършили вече Школата, пуснете всичката си пара и се движете съ каквато скорость искате. Ако има нѣкой предъ васъ, не бързайте, намалете скоростьта си. Който е отпредъ, той може да се движи съ голѣма бързина. Който е отзадъ, той трѣбва да се движи съ малка бързина.

 

Това сѫ символи, които вие трѣбва да превърнете въ живи дѣла. На какво съответствува голѣмата бързина? На добродетельта. Значи, бѫдете бързи въ доброто, т. е. ходете отпредъ! Бѫдете бавни въ злото, т. е. ходете отзадъ! Това е преводъ на явленията въ живота и въ природата. Съ други думи казано: явленията отъ физическия свѣтъ трѣбва да се превеждатъ съ езика на духовния свѣтъ. И обратно: явленията отъ духовния свѣтъ трѣбва да се превеждатъ съ езика на физическия свѣтъ. Само тогава нѣщата ще станатъ ясни. Значи, голѣмата скорость означава добродетельта, а малката скорость — злото. Който се гнѣви, той трѣбва да знае, че е отзадъ и ще се движи бавно.

 

Въ бѫдеще, ако между васъ възникнатъ нѣкакви важни жизнени въпроси, можете да ги написвате и да отдѣляме часть отъ времето за разискване върху тѣхъ.

 

Т. м.

 

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на

26 априлъ, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...