Jump to content

1922_04_19 Разборъ на думи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

РАЗБОРЪ НА ДУМИ.

 

Сега, нека всѣки напише на тетрадката си по едно изречение, въ което да влиза глагола „тръгни“, който бѣше първата дума отъ зададената ви домашна работа за миналата срѣда. Изречението трѣбва да бѫде просто, съ една връзка само, безъ опредѣления и допълнения. Сега, нека всѣки прочете изречението, което е написалъ. Едни отъ изреченията сѫ: Тръгни къмъ Бога! Тръгни къмъ Истината! Тръгни по пѫтя! Тръгни по стѫпкитѣ на Учителя!

 

Питамъ: може ли човѣкъ да тръгне къмъ Бога, или къмъ Истината? Истината е безпространствена, а тръгването — пространствено. Следователно, може ли човѣкъ да тръгне къмъ Бога, или къмъ Истината, въ време и пространство? Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се научите да мислите точно, строго опредѣлено, както математикътъ работи строго опредѣлено съ числата и формулитѣ. Всѣка употрѣбена дума трѣбва точно да изразява смисъла, който се включва въ нея. Напишете сега още нѣколко изречения съ глагола „тръгни“, но движението да е насочено въ строго опредѣлено време и пространство. Какво означава даденъ глаголъ? Глаголътъ означава действие и състояние. Какво означава движението? Всѣко движение означава време и пространство. Къмъ кой свѣтъ се отнасятъ времето и пространството? Къмъ материалния свѣтъ. Наистина, само физическитѣ тѣла заематъ мѣсто и пространство. Тъй щото, мѣстото и пространството сѫ качества на физическия, на проявения свѣтъ, т. е. на свѣта на формитѣ.

 

Питамъ: какво означава думата „любовь“? Пространствена ли е любовьта? Любовьта е безпространствена. Тя не знае нито време, нито пространство. Тя нѣма нито начало, нито край. Тогава, какъ ще познаете онова, което нѣма нито начало, нито край? Какъ ще познаете онова, което не заема време и пространство? То остава непознато. Обаче, почнете ли да чувствувате любовьта, това е първиятъ моментъ, който опредѣля едно състояние на любовьта. Има ли нѣкакво отношение между състояние и пространство? Казвате за нѣкой човѣкъ, че е състоятеленъ. Значи, този човѣкъ се състои отъ нѣщо, има нѣщо на разположение.

 

Коя бѣше втората отъ написанитѣ думи? Втората дума бѣше „хармония“. После следваше думата „симфония“. Каква е разликата между думитѣ „хармония и симфония“? (—Симфонията е резултатъ на хармонията). За окултната наука тѣзи думи сѫ чужди, понеже иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който обикновено се разбира. Когато разглеждате една дума, вие трѣбва да обръщате внимание върху корена ѝ, върху нейното произхождение. Сѫщо така трѣбва да се спирате и върху смисъла на думитѣ въ идейно отношение. Значи, трѣбва да се знае, каква идея изразява тази дума. Въ това отношение, думата симфония не е опредѣлена. Казваме „симфония, симфониченъ оркестъръ“. Отъ дветѣ думи „симфония и хармония“ коя е по-опредѣлена? Хармония между два тона сѫществува, но симфония между два тона не сѫществува.

 

Споредъ васъ, коя дума отъ прочетенитѣ е най важна? Думитѣ „постоянство, съвършенство“ означаватъ резултатъ на нѣщо. Думата „Господъ“ е много неопредѣлена. Думата „обичамъ“ има смисълъ. Човѣкъ може да обича. Кого може да обича? Хората може ли да обича? Не, той обича Господа. Преди да изговорите думата Господъ, обичьта трѣбва да предшествува. Да произнесете думата „Господъ“ безъ обичь, то е все едно да четете нѣкаква книга безъ свѣтлина. За да произнесете едно име, или за да тръгнете за нѣкѫде, непременно трѣбва да имате нѣкакъвъ потикъ въ съзнанието си. Не може човѣкъ да върви въ духовния пѫть, ако за това нѣма нѣкакъвъ потикъ въ съзнанието си. Този потикъ може да бѫде съзнателенъ, както въ животнитѣ; той може да бѫде самосъзнателенъ, както въ хората. И най-после, той може да бѫде подсъзнателенъ, или свръхсъзнателенъ, както е въ висшитѣ сѫщества. Тръгването въ известна посока се предизвиква отъ вѫтрешенъ потикъ, съ цель да се извърши нѣщо. Ако произнесете името на майка си безъ любовь, тази дума „майка“ е вече безъ съдържание и смисълъ, вследствие на което тя произвежда въ мислитѣ и въ чувствата на човѣка известна дисхармония. Въ този смисълъ, обичьта, любовьта е ключъ на живота, както и въ музиката има ключъ, споредъ който инструментитѣ се настройватъ. Значи, думата Господъ има смисълъ само тогава, когато е произнесена съ обичь, съ любовь. Обичьта, любовьта пъкъ е ключъ на петолинието въ живота. Следователно, ако вземете този ключъ и после произнесете думата Господъ, тя вече има смисълъ, има и съдържание. Щомъ тази дума се осмисли, съ нея заедно се осмислятъ и всички останали думи: тръгвамъ, хармония, симфония и т. н.

 

Сега, ще знаете вече, че думитѣ въ речьта се нареждатъ така, както се нареждатъ нотитѣ въ музикалнитѣ пиеси. Ония отъ васъ, които сѫ поети, които не сѫ изучавали думитѣ, като ключове на речьта, трѣбва да се позанимаятъ съ тѣхъ, да знаятъ, де и какъ да ги поставятъ. Кое подтиква поета да пише стихотворения? Любовьта на поета къмъ родината, къмъ майка му, къмъ приятелитѣ му го заставя да пише. Значи, любовьта, обичьта е пѫть, който води за нѣкѫде. Човѣкъ всѣкога не може да тръгне на пѫть. Обаче, щомъ тръгне, той има вече опредѣлена посока, опредѣлена цель. Накѫде тръгва ябълчната сѣмка, която сте посадили въ земята? Ябълчната сѣмка тръгва въ две посоки: нагоре — къмъ центъра на слънцето, и надолу — къмъ центъра на земята. Споредъ васъ, човѣкъ накѫде тръгва? — Къмъ слънцето. Не, първо човѣкъ пуща корени къмъ себе си, а после вече мисли да върви къмъ другитѣ. Да тръгнете къмъ себе си, на вашъ езикъ, това значи да влѣзете въ себе си. Отъ глагола „тръгвамъ“ сѫ излѣзли още два глагола: влизамъ и излизамъ. За да влѣзете и излѣзете отнѣкѫде, първо трѣбва да сте тръгнали. Въ който моментъ искате да влѣзете нѣкѫде, подразбирамъ, че сте тръгнали вече. И въ който моментъ искате да излѣзете отнѣкѫде, пакъ подразбирамъ, че сте тръгнали. Тъй щото, каквото да направите, да помислите или да почувствувате, всичко това се предшествува съ тръгване. Значи, думата тръгвамъ подразбира поставяне на ключъ. Ключътъ е нуженъ навсѣкѫде и за всичко. Когато хората казватъ, че трѣбва да се върви къмъ Бога, тѣ не сѫ точни въ едно отношение, а именно: тѣ трѣбва да знаятъ, накѫде да вървятъ; тѣ трѣбва да знаятъ посоката на своето движение. Нѣкой тръгва за Русе, за Варна, или за другъ нѣкой градъ. Достатъчно е да спомене името на града, и той знае посоката на своето движение. Тъй щото, когато казвате, че тръгвате къмъ Бога, сѫщо така и вие трѣбва да знаете посоката на вашето движение. Кой пѫть води къмъ Бога? (— Вѫтрешниятъ, т. е. пѫтьтъ, който е въ самитѣ насъ). Имате ли опитность за това? (— Нѣмаме още такава опитность). — Тогава, какъ можете да говорите за опитность, която не сте имали? Всички вие трѣбва да се научите да мислите право. Всѣко нѣщо, за което говорите, трѣбва да е опитано и провѣрено отъ васъ. Не е добре човѣкъ да мисли безъ мисъль. Какво значатъ думитѣ: да мислишъ безъ мисъль? Мисъльта подразбира едновременно и чувство, и действие. Безъ тѣзи две нѣща мисъльта не е права мисъль. Това е все едно да казвате, че трѣбва да се любите, безъ да любите. Това не е любовь. Въ такава любовь нѣма никакъвъ потикъ, никакъвъ методъ. Любовьта, обичьта говори на човѣка на символистически езикъ: Тръгни! Съ други думи: Посѣй семето въ земята! Вложи чувство въ сърцето! Вложи мисъль въ ума! Следователно, ние разглеждаме всѣко чувство като отдѣлно семенце, което трѣбва да се посѣе въ сърцето на човѣка и следъ време да даде плодъ. Отъ плодоветѣ ще се сѫди за качеството на всѣко семе.

 

Думитѣ „обичь, обичамъ, обича,“ иматъ два важни елемента: първиятъ елементъ е растене, а вториятъ — узрѣване на плода, резултатъ. Буквата „ч“ въ тази дума, показва, че семето трѣбва да се посади въ земята, да поникне, да израсте. Обаче, не е достатъчно семето само да израсте; то трѣбва да цъвне, да завърже плодъ и най-после плодътъ трѣбва да узрѣе. Това значи, че семето е победило всички мѫчнотии: вѣтъръ, бури, скрежъ, слана, суша и т. н. Буквата „а“ въ думата „обичамъ“ показва, че семето трѣбва да даде разуменъ резултатъ. Отъ този резултатъ, именно, ще познаемъ, какво нѣщо е обичьта. Всѣки резултатъ, отъ който можемъ да сѫдимъ за реалностьта на нѣщо, безъ никакво противоречие, показва, че ние сме въ пѫтя на обичьта.

 

И тъй, първата дума „тръгни“, показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намѣрите Истината, трѣбва да я обикнете. Като я обикнете, тя ще ви избави отъ страха и отъ лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учительтъ дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикътъ не може да реши задачата. Учительтъ го пита: Защо не реши задачата си? Като нѣма доблесть да каже истинската причина, поради която не е могълъ да реши задачата, той намира редъ други причини, съ които да се извини предъ учителя си. По този начинъ той прибѣгва до лъжата. Честолюбието на този ученикъ не му позволява да каже истината предъ съученицитѣ си, да не се изложи предъ тѣхъ, да не изгуби тѣхното уважение. Той нѣма да изгуби предъ съученицитѣ си, но ще изгуби предъ Истината. Сега, като ви давамъ упражнения, азъ чета мислитѣ ви, виждамъ желанието ви да се покажете, че знаете. Това е лъжа вече. Като напишете нѣкоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човѣкъ може много да говори, но при първото стълкновение съ живота, теорията му пропада. Значи, между теорията и практиката има голѣма разлика. Нѣкой говори на теория, че зло не сѫществува въ свѣта, но ако се докоснатъ до джоба му, той веднага измѣня мнението си, казва, че злото сѫществува. Ако между теорията и практиката на този човѣкъ имаше единство, и да бръкнатъ въ джоба му, той не трѣбваше да мисли за злото, не трѣбваше да го допуща. Дали паритѣ сѫ въ неговия, или въ другъ нѣкой джобъ, това не трѣбва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго: разногласие се явява. Казвате: Какъ тъй да ми взематъ паритѣ! Не знаятъ ли, че паритѣ ми трѣбватъ? — Какво отъ това? Тѣ сѫ ги взели, защото и на тѣхъ сѫ трѣбвали. — Ама това не е право! — Това право е и за тебе, и за тѣхъ. Ти, или тѣ — все едно. Ако разсѫждавате философски, така ще излѣзе, но на практика не е така. Ето де седи злото. Ако единъ гладенъ човѣкъ вижда, че другъ нѣкой яде, и като се нахрани, оставя часть отъ храната си, гладниятъ има право да вземе тази храна и да задоволи глада си. Но ако нѣкой ситъ вземе останалата храна, той върши престѫпление, защото не е ималъ нужда отъ храна. Следователно, само нуждаещиятъ има право да вземе отъ торбата хлѣбъ и да се нахрани. Който нѣма нужда, той нѣма право да бърка въ чуждата торба.

 

Сега, азъ искамъ да спазвате правилата, които ви давамъ. Тѣ сѫ максими, които трѣбва да се прилагатъ въ живота. Казвате: Кой има право да яде? Който е гладувалъ три деня и се е молилъ на Бога за хлѣбъ, той има право пръвъ да седне предъ трапезата. Който е гладувалъ два деня, той ще седне на второ мѣсто. Който е гладувалъ единъ день само, той ще седне на трето мѣсто и т. н. Тъй щото, споредъ степеньта на глада се опредѣля и правото на човѣка, да заеме едно или друго мѣсто. Въ този смисълъ, ние разглеждаме глада като дълбоко, вѫтрешно преживяване. Следователно, само онзи заслужава това преживяване, който е гладувалъ.

 

Питамъ: защо хората не казватъ истината? Отива нѣкой въ единъ магазинъ да си купи платъ. Той има вѣра въ търговеца, при когото е отишълъ, и купува плата на довѣрие. Търговецътъ му го продава за чистъ вълненъ платъ. Той взима плата, излиза отъ магазина, отива дома си и какво се указва? Платътъ билъ чисто памученъ. Този човѣкъ срѣща единъ свой приятель и му казва, че си купилъ вълненъ платъ. Приятельтъ вижда плата, харесва го. Другиятъ му предлага да го купи. Приятельтъ купува плата, но вижда, че се е излъгалъ. Следъ това пъкъ той го препродава на нѣкой свой приятель и т. н. По този начинъ всички се излъгватъ. Казвамъ: Провѣрявайте нѣщата, преди да сте ги купили! Който не разбира отъ качеството на нѣщата, да не ходи самъ да купува. Така хората ще се научатъ да говорятъ Истината. Търговецъ трѣбва да става само онзи, който е вещъ, който разбира. Иначе, той всѣкога ще се оправдава, че и той, като другитѣ, е излъганъ. Земедѣлецъ трѣбва да става само вещиятъ, само онзи, който разбира отъ земедѣлие. Невежиятъ трѣбва да стои настрана. Само способниятъ ученикъ трѣбва да ходи на училище да учи. Училището е мѣсто за способнитѣ, за даровититѣ ученици. Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Даромъ се дава само на талантливитѣ ученици. Когато талантливиятъ ученикъ отива при нѣкой учитель по музика, учительтъ ще го вземе за свой ученикъ и даромъ ще го учи. Защо? Защото сърцето на този ученикъ тупти отъ любовь къмъ музиката. Посрѣдствениятъ ученикъ гледа часъ по-скоро да свърши училището, за да бѫде свободенъ. Умътъ на талантливия ученикъ е съсрѣдоточенъ на едно мѣсто. Той мисли изключително за работата си. Умътъ на посрѣдствения ученикъ е раздвоенъ, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно, талантливиятъ, гениалниятъ човѣкъ се познава по това, че за даденъ моментъ той мисли само за едно нѣщо — за най-важното. Тъй щото, ако, съ своитѣ таланти, вие отивате при Бога, съ силно желание да се учите, да се развивате, Той ще ви приеме като свои ученици и ще ви занимава даромъ.

 

Сега, като говоримъ за истината, невидимиятъ свѣтъ ще ви постави на изпитъ, да видите, колко можете да говорите истината. Това ще бѫде за васъ голѣма изненада, но нали искате да знаете, що е истината. Не е лесно да се говори истината. Още по-мѫчно е да разбере човѣкъ, кога трѣбва да говори истината.

 

Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какво значи да знае човѣкъ, кога и какъ да говори истината. Единъ младъ момъкъ ималъ трима добри, вѣрни приятели, които му се клели въ вѣрность, въ приятелство. Единъ день той намислилъ да ги подложи на изпитъ, да провѣри тѣхното приятелство. За тази цель той взелъ едно малко заклано теле, турилъ го въ единъ чувалъ и отишълъ въ дома на първия си приятель и му казалъ: Снощи дойде въ кѫщата ми единъ човѣкъ, който имаше да взима пари отъ мене. Азъ нѣмахъ пари, не можахъ да му ги върна, затова го убихъ и го скрихъ въ този чувалъ. Какво ще ми кажешъ сега? Дай ми нѣкакъвъ съветъ! — Махни по-скоро този чувалъ. Изнесъ го навънъ, да не го намѣрятъ тука, че и азъ да пострадамъ съ тебе заедно! Следъ това той отишълъ при втория си приятель, разказалъ и на него сѫщото и го запиталъ: Ти какво ще кажешъ за тази работа? — Разправяй се съ убития човѣкъ, както знаешъ. Азъ не искамъ да се мѣся въ твоитѣ работи. Най-после, той отишълъ при третия си приятель и му разказалъ сѫщата история. — Какво да правя сега? — Слушай, приятелю, азъ ще ти помогна. Азъ имамъ въ градината си едно скрито, тайно мѣсто, което никой не знае. Ще заровимъ тамъ убития, и престѫплението ще се скрие; никой нѣма да знае, какво си направилъ.

 

Питамъ: на кого отъ тримата приятели любовьта била най-голѣма? — На третия. Той доказалъ, че билъ готовъ да се жертвува за приятеля си, отъ което се вижда, че любовьта му е истинска. Като взелъ участие въ укриване престѫплението на своя приятель, той билъ готовъ да сподѣли наказанието си съ него: първиятъ ще бѫде главниятъ престѫпникъ — убийцата, а вториятъ — укриватель и съучастникъ въ престѫплението. Въ този случай, вториятъ ще вземе дѣлъ отъ наказанието на своя приятель. Съ този примѣръ, именно, азъ искамъ да обърна вниманието ви върху необикновената Истина, а не върху обикновената. Първата освобождава, а втората — ограничава.

 

По сѫщия начинъ и учительтъ може да влѣзе въ класъ при ученицитѣ си, съ заклано теле въ чувала, и да ги изпита, доколко могатъ да говорятъ истината. На едного отъ тѣхъ той ще каже: Слушай, азъ убихъ единъ човѣкъ и го турихъ въ чувала. Ти ще ми кажешъ, де да го скрия, но никому нѣма да разправяшъ за това. На другъ отъ ученицитѣ си той ще каже, че е убилъ единъ човѣкъ и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пѫтя си. Следъ това и двамата ученика ще бѫдатъ викани въ сѫда, всѣки да каже, какво знае за престѫплението на своя учитель. Единиятъ ще каже, че нищо не знае, а другиятъ ще каже, че знае, какво учительтъ му е извършилъ престѫпление. Въ края на краищата, и двамата ученика ще се намѣрятъ въ противоречие.

 

Сега, азъ взимамъ двата случая като символи въ живота. Учительтъ дава на единъ отъ ученицитѣ си шише, пълно съ вода, и му казва: Ти ще мълчишъ, никому нѣма да казвашъ, че въ това шише има вода. После, той дава шише, пълно съ вода, на другъ нѣкой ученикъ, като му казва: Ти трѣбва да кажешъ на всички, че въ това шише има вода. Следователно, да кажешъ нѣкому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажешъ нѣкому да говори, значи да го заставишъ да се изпразва. Когато хората не казватъ истината, тѣ се пълнятъ; когато казватъ истината, тѣ се празнятъ. Законътъ е такъвъ. Този е дълбокиятъ смисълъ, скритъ въ думитѣ: Кажете истината, или не казвайте истината! Докато си празенъ, докато истината не е въ тебе, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти. Щомъ истината влѣзе въ тебе и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразнишъ шишето си и да започнешъ отново да го пълнишъ.

 

Сега, ще спремъ дотукъ. Най-много говорихъ върху първата дума — тръгни. Споменахъ нѣщо и за други нѣкои думи. Днесъ говорихъ върху седемь думи. За останалитѣ думи може да се говори цѣла година. Тѣ даватъ материалъ за много лекции.

 

Та, бѫдете готови, да не дойде и при васъ нѣкой пѫть учительтъ ви съ такъвъ чувалъ и ви застави да скриете убития човѣкъ. Мислете, какъ трѣбва да постѫпите, защото можете да лежите най-малко десеть години въ затворъ. Не е лесно човѣкъ да говори истината! А можете да преживѣете всичко това на сънь, да видите, какъ се укрива престѫпление, и какъ се лежи следъ това въ затворъ. Като се събудите, ще кажете: Добре, че е било сънь, а не действителность. Много отъ случаитѣ и явленията въ живота сѫ отъ характеръ, като че на сънь ставатъ. Който се е пробудилъ отъ съня и съзнава нѣщата, той е на правъ пѫть; който не се е пробудилъ още, той живѣе несъзнателно и изпитва страхъ и ужасъ. Той си казва: Какво ли ще стане съ мене?

 

Желая на всички ви да се пробудите отъ дълбокия сънь, въ който сте изпаднали, за да разберете, че много отъ вашитѣ преживявания сѫ фиктивни, а не действителни.

 

Т. м.

 

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

19 априлъ, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...