Jump to content

1922_04_12 Законъ на движенията


Ани

Recommended Posts

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАКОНЪ НА ДВИЖЕНИЕ.

 

Т. м.

 

Всѣки ученикъ прочете думата, която трѣбваше да напише. Тѣ сѫ следнитѣ: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надѣвамъ се, симфония, постоянство, начало, ученикъ, миръ, висина, кристалъ, съграждаме, героятъ, усърдие, мога, хубаво, звезда, свѣтлина, дете, мълчание, жертвувамъ се, стремежъ, великолепно, Господъ, иде, взаимопомощь, лотосъ, обичьта, смиреномѫдрие, топлота, съвършенство, изворъ, чистота, хлѣбъ, ведрина, виделина, обичамъ, и, просвѣтление.

 

Първата дума отъ прочетенитѣ е повелителната форма на глагола тръгвамъ, „тръгни.“ Този глаголъ е свързанъ съ движението. Значи, вие трѣбва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания въ движение. Можете ли да си спомните първата мисъль, първото желание въ вашето детинство? Първиятъ потикъ на новороденото дете е дишането. Съ раждането си още то започва да диша, защото законътъ на движението е законъ на астралния свѣтъ. Съ първата вдишка още, детето започва да плаче. Това показва, че то влиза въ физическия свѣтъ, който не е особено хармониченъ. И детето плаче, и възрастнитѣ хора плачатъ, защото живѣятъ въ нехармонична срѣда. Обаче, ние ще се спремъ върху съзнателния животъ, който сега се проявява. За да разбере този животъ, човѣкъ трѣбва да дойде на земята. Следователно, всѣка душа излиза отъ Бога, съ цель да научи живота, да познае себе си. Това е първиятъ потикъ, първото движение въ съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното въ рамкитѣ, или въ границитѣ на граничното. Това не е нищо друго, освенъ самоопредѣляне. Всѣка граница създава формитѣ, а всѣка форма съдържа въ себе си посока на движение, или пѫть на еволюция, презъ която его-то, азъ-тъ или човѣшката душа трѣбва да мине, за да се усъвършенствува.

 

И тъй, човѣшката душа слиза на земята, за да стане силна. Въ славянскитѣ езици думитѣ „силенъ и слабъ“ започватъ съ една и сѫща буква. Думата „слабъ“ означава законъ на промѣни. Думата „силенъ“ — законъ на постояннитѣ величини, т. е. на величини, които не се промѣнятъ. Съ други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостьта — смаляване.

 

Питамъ: отъ ваше гледище, какво мислите за идването си на земята? Защо сте дошли на земята? Вие ще дадете различни отговори. Ще кажете: Дошли сме на земята да станемъ силни, да се спасимъ, да познаемъ Бога и т. н. Вие ще познаете Бога, когато бѫдете силни, не само външно, но и вѫтрешно. Ако детето нѣма сила да пригърне майка си и да поеме отъ нея млѣко, ще я познае ли? Не може да я познае. Следователно, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство, въ всѣко движение, колкото малки да сѫ тѣ, всѣкога се криятъ неизчерпаеми сили, които въ бѫдеще ще се развиятъ. Споредъ закона на контраститѣ, слабостьта подразбира сила. Подъ „слабъ човѣкъ“ разбираме онзи, който се е запозналъ съ най-малкитѣ величини, съ най-малкитѣ прояви въ живота. Напримѣръ, малкото дете, съ раждането си още, съзнава своето безсилие, но въ това безсилие се крие неговата сила.

 

Сега, азъ ви навеждамъ на този законъ, защото, въ морално отношение, хората се чувствуватъ слаби и казватъ: Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можемъ да вървимъ въ духовния пѫть. Това показва, че въ духовно отношение, вие сте малки деца, които майкитѣ имъ ги кѫпятъ въ корита, и тѣ често вършатъ неморални работи. Майката трѣбва да се грижи за това дете редъ години, да го кѫпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, и сами започватъ да изкарватъ прехраната си. Малкото пиленце, обаче, два-три деня следъ излизането си отъ черупката на яйцето, е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човѣкъ е по-слабъ отъ пилето, но материята, въ която той е обвитъ, е по гѫста отъ тази на пилето, вследствие на което той не може самъ да преодолява ограниченията, въ които материята го е поставила.

 

Ето защо, дръжте въ ума си мисъльта, че каквито мѫчнотии да имате, вие можете да ги преодолѣете. За да не може човѣкъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си и да мисли, че е слабъ, окултната наука дава две обяснения: като сѫ слѣзли въ гѫстата материя, нѣкои хора сѫ забравили, че произлизатъ отъ Безграничното и не знаятъ, че иматъ сили въ себе си, които трѣбва да развиватъ. Други пъкъ, които сѫ произлѣзли отъ граничното, сѫ дошли до заблуждение, че всичко могатъ да направятъ, че сѫ всесилни, вследствие на което сѫ паднали и сѫ изгубили и това, което сѫ имали. Днесъ и еднитѣ, и другитѣ се мислятъ слаби, немощни, неспособни да се справятъ съ условията на живота, вследствие на което отпадатъ духомъ. Сега, за да се освободите отъ илюзиитѣ на ума, отъ мисъльта, че всичко знаете, задайте си въпроса, какво става днесъ на слънцето и си отговорете. После, задайте си още редъ въпроси: Какво става на луната? Какво става въ цѣлата вселена? Какво представя човѣкъ? Ако нѣкой се мисли за божество, той трѣбва да е готовъ да си отговори на тия въпроси. Божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човѣкъ, вие представяте малка часть отъ общото съзнание, отъ съзнанието на Битието.

 

Казвамъ: като разсѫждавате по този начинъ, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човѣка. Отъ окултно гледище, моралнитѣ сили на човѣка зависятъ отъ първичната енергия въ неговия организъмъ; индуситѣ наричатъ тази енергия „прана.“ Затова, трѣбва да изучавате закона на праната. Силниятъ ученикъ всѣкога прави повече грѣшки отъ слабия, отъ невежия. Формата на сегашнитѣ хора не е нищо друго, освенъ „прана въ движение.“ Когато праната не е еднакво разпредѣлена въ човѣшкото тѣло, раждатъ се болеститѣ; когато праната не е еднакво разпредѣлена въ чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпредѣлена въ мислитѣ, ражда се безсмислието.

 

Сега, ще ви дамъ едно упражнение, което ще правите три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, преди лягане.

 

Рѫцетѣ напредъ, въ хоризонтално положение, съ дланитѣ надолу, къмъ земята. Двата палеца и двата показалеца на пръститѣ се докосватъ така, че да образуватъ красивъ триѫгълникъ. Следъ това, бавно разтваряне рѫцетѣ настрана, при което се образува полукрѫгъ. Дланитѣ на рѫцетѣ се обръщатъ нагоре. Бавно свиване на рѫцетѣ до лактитѣ; първитѣ три пръста на рѫцетѣ хващатъ най-горната часть на ухото (палецътъ остава отпредъ, а другитѣ два пръста — отзадъ). Тия три пръста се движатъ по рѫба на ухото, до долната му часть. При това движение, палецътъ върви по рѫба на ухото, показалецътъ — по задната страна на ухото, а срѣдниятъ пръстъ — по предната му страна. Следъ това рѫцетѣ се изправятъ напредъ, хоризонтално. Това упражнение ще се прави десеть пѫти наредъ, следъ което рѫцетѣ се спущатъ надолу, при положение, върхътъ на палеца допрянъ до върха на показалеца (всѣка рѫка самостоятелно). Като хващате горната часть на ухото си, съ това ще се създаде въ васъ малъкъ мораленъ потикъ. Долната часть на ухото има отношение къмъ човѣшкия стомахъ.

 

Като направите упражнението, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ще правите упражнението, безъ да философствувате, безъ да чоплите и ще наблюдавате, като записвате, какви резултати ще произведе то върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви. Докато всѣко нѣщо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давамъ, ще правите, докато придобиете нѣкакъвъ резултатъ. Ще гледате на тѣхъ като на свещени упражнения и нѣма да ги изнасяте навънъ, докато вие сами не ги опитате, не получите резултатъ. Като казвамъ да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете въ положението на Адамъ и Ева, да ядете отъ забранения плодъ само затова, защото ви се забранява.

 

Сега, като правите упражнението, ще пазите следнитѣ правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдитѣ си напредъ. Презъ всичкото време на упражнението, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ и да следи движението и на дветѣ рѫце. Смисълътъ на упражнението се заключава въ това, именно, умътъ да се концентрира, да следи движенията на рѫцетѣ. Това концентриране е лесно, понеже умътъ минава отъ физическия къмъ астралния свѣтъ. По-горе отъ астралния свѣтъ не отива. Ако умътъ отиде въ по-отвлѣченъ свѣтъ, нѣма да издържи. При това упражнение, както при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи, това упражнение ще правите три пѫти на день: сутринь, преди или следъ молитва, когато сте по-добре разположени; преди обѣдъ и вечерь, преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако нѣкой отъ домашнитѣ ви пита, какво правите, ще кажете, че се упражнявате. Обаче, ако много настояватъ да имъ кажете, ще мълчите. Ако и при това положение продължаватъ да ви питатъ, ще кажете: четохъ въ една книга, че въ нѣкой случаи мълчанието е най-хубавото нѣщо, което човѣкъ може да направи. Щомъ е така, въ този случай азъ искамъ да направя предъ васъ най-хубавото нѣщо — да мълча.

 

Упражненията, които давамъ на класа, сѫ микроскопически. Да не очаквате отъ тѣхъ голѣми резултати после да се разочаровате. Тѣзи упражнения сѫ толкова незначителни, колкото незначителни сѫ първитѣ линии, съ които художникътъ прави своитѣ скици. Когато иска да нарисува носъ, въ първо време той поставя една отвесна линия. Тя дава илюзия на носъ. После вече той туря кривитѣ линии на носа, а най-после поставя сѣнкитѣ. Въ това отношение, упражнението, което сега ви дадохъ, е такава права линия, която се нуждае отъ нѣколко криви линии, сѣнки и т. н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бѫдете послушни. За тази цель вие трѣбва да бѫдете, отъ една страна, жизнерадостни, а отъ друга — честни и искрени спрѣмо себе си. Това сѫ състояния, присѫщи на праната. Едното състояние засѣга умствения свѣтъ, другото - физическия, а движението, което минава презъ срѣдата, между първитѣ две, засѣга сърдечния, т. е. астралния свѣтъ. Още тази вечерь, преди лягане, направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемате отъ животворната прана. Праната има различни състояния: тя бива физическа, сърдечна и умствена или ментална. Безъ прана мисъль не може да се образува; безъ прана чувствата не могатъ да се проявятъ и най-после, безъ прана волята не може да действува.

 

И тъй, като казвамъ, че праната е причина за създаване и проявяване на мислитѣ, чувствата и действията въ човѣка, това не значи, че всички хора трѣбва да иматъ еднакви мисли и чувства. Всѣки човѣкъ, споредъ развитието си, ще приеме това, отъ което се нуждае и ще изрази това, което може. Запримѣръ, като поставите рѫцетѣ си на долната часть на ухото, нѣкои отъ васъ ще пожелаятъ млѣко; други — да ядатъ варено жито, или орѣхи, или друго нѣщо. Най-различни нѣща за ядене ще минатъ презъ ума ви. Казвате: глупави работи сѫ тия. Споредъ насъ, глупави работи сѫ само непостижимитѣ. Запримѣръ, ние считаме глупава работа желанието на нѣкой беденъ, простъ човѣкъ да стане царь. За въ бѫдеще, следъ дълъгъ пѫть на развитие, той може да стане царь, но днесъ това е немислимо. Тъй щото, кажете ли, че нѣщо е глупаво, ние считаме, че то днесъ е непостижимо. Обаче, нѣкога, въ безконечностьта, това глупаво нѣщо може да се реализира, да стане постижимо. Въ български езикъ буквата Г, съ която започва думата „глупавъ“ има отгоре чъртичка, която е знакъ на безконечность .

 

Съвременнитѣ хора сѫ изгубили голѣма часть отъ първоначалната прана на своя организъмъ, вследствие на което движенията въ тѣхъ сѫ слаби. За да могатъ хората да се разбиратъ, да се обичатъ, да учатъ, трептенията на движенията въ тѣхъ трѣбва да бѫдатъ еднакви, т. е. еднородни. Разнороднитѣ трептения на движенията въ хората сѫ причина тѣ да се отдалечаватъ едни отъ други и да не се разбиратъ. Засега еднаквото въ всички сѫ упражненията, които ви се даватъ. Днесъ се иска отъ всички повече упражнения, по-малко философия. Следъ това ще дойдете до другото положение: повече философия, по-малко упражнения.

 

Като четохте думитѣ, които бѣхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина отъ думитѣ бѣше по-хармонична отъ втората. Това се дължи на една отъ характернитѣ чърти на българина: той започва добре, върви до едно мѣсто, дето се явяватъ препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията въ втората половина на думитѣ показва, че знанието още не е станало обектъ на вашия умъ. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нѣщо. Значи, въ ума ви има нѣщо, което още не е пробудено. Това непробуденото е въ съзнанието ви, а именно: вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бѫдете силни. Да бѫдете силни, това още не значи, че трѣбва да употрѣбявате насилие едни върху други. Силенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който може да се повдига, безъ да насилва другитѣ. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другитѣ; който повдига себе си, ще повдига и другитѣ.

 

Т. м.

 

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

12 априлъ, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...