Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_04_05 Дветѣ посоки

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:34

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

ДВЕТѢ ПОСОКИ.

 

Т. м.

 

Като влѣзете срѣдъ природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки отъ тѣхъ вървятъ нагоре, перпендикулярно къмъ земята, а клонетѣ на дърветата сѫ прави. До кога продължава това? Докато дърветата сѫ млади. Щомъ почнатъ да остаряватъ, клонетѣ се огъватъ надолу. Коя е причината, че клонетѣ въ младитѣ дървета вървятъ нагоре? Причината за това е, че като млади, тѣ се стремятъ къмъ центъра на слънцето. Този стремежъ заставя клонетѣ да растатъ нагоре и да стоятъ прави. Като остаряватъ, дърветата обръщатъ погледа си надолу, къмъ центъра на земята, вследствие на което клонетѣ увисватъ надолу, пригърбватъ се. Едновременно съ остаряването си, дърветата ставатъ по-тежки. Този законъ се провѣрява и въ живота на хората. Младиятъ ходи винаги изправенъ. Като мине известна възрасть, и той, като старитѣ дървета, става материалистъ, започва да се пригърбва. При това положение, той започва да мисли за центъра на земята и да очаква смъртьта си. Смъртьта не е нищо друго, освенъ отправяне мисъльта на човѣка къмъ центъра на земята.

 

Значи, две сѫ посокитѣ, теченията, по които човѣкъ може да се движи: или нагоре — къмъ центъра на слънцето, или надолу — къмъ центъра на земята. Школата, която следвате, разполага, съ методи, чрезъ които ученицитѣ могатъ да превръщатъ тия течения едно въ друго. Ако не научите тия методи, да промѣняте тия течения, вие не  можете да бѫдете ученици. Напримѣръ, неприятното настроение, неприятното разположение е присѫще на стария, на лошия човѣкъ. Приятното разположение е присѫще на добрия, на младия човѣкъ. Като се говори за стари и млади, взимайте думата „старъ“ въ символистиченъ смисълъ. Значи, думата „старъ“ подразбира „навикъ“. Старъ човѣкъ е онзи, който непреривно проявява нѣкои свои навици, съ стремежъ къмъ центъра на земята. Злото не седи въ стремежа на хората къмъ центъра на земята, но въ това, че този стремежъ въ тѣхъ е несъзнателенъ. Рударьтъ съзнателно слиза въ мината. Той има за цель да извади оттамъ златото, или нѣкои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхностьта на земята. Обаче, положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада въ нѣкоя дупка, не е същото, както това на рударя. Рударьтъ съзнателно слиза въ мината, а падналиятъ по невнимание, безъ да иска слиза въ дупката и страда, че се е ударилъ силно.

 

Сега, като сте влѣзли въ Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва презъ деня, и се учете. Напримѣръ, задайте си въпроса, защо състоянията ви се мѣнятъ толкова бързо? Сѫщевременно, въ продължение на една седмица, дръжте смѣтка, по колко пѫти на день се мѣнятъ състоянията ви, да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само рѣзкитѣ промѣни въ състоянията си. Втората седмица пъкъ отбелязвайте, какво е състоянието ви сутринь, като станете, на обѣдъ и вечерь, преди да си легнете. Сѫщо така отбелязвайте часа, минутата и времето на вашето първо утринно състояние, а следъ това — часа, минутата и времето, дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, когато е настанала промѣна въ състоянието. Започнете първото упражнение отъ недѣля, като отбелязвате само промѣнитѣ въ състоянието си, безъ да търсите причинитѣ на тия промѣни. Причинитѣ за тия промѣни сѫ далечъ отъ васъ. Вие съзнавате само, че е станала нѣкаква промѣна, но защо и за какво, не знаете. Значи, има нѣщо по-дълбоко отъ измѣняемото. Вие ще изучавате туй, което се измѣня въ васъ, а не това което не се измѣня. Защо? Защото наблюденията се правятъ отъ това, което не се измѣня. Чрезъ тия наблюдения вие ще дойдете до вѫтрешното си състояние, което не се мѣни. То наблюдава другитѣ състояния, а само остава неизмѣнно. По този начинъ, чрезъ редъ наблюдения, вие ще придобиете много опитности.

 

Тъй щото, ще правите наблюденията си спокойно, безъ смущение. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е „въ лѣво, подъ нулата“; ако сте разположени, намирате се „въ дѣсно, надъ нулата.“ Всички неприятни състояния сѫ въ лѣво; тѣ представятъ движение къмъ коренитѣ, надолу, къмъ центъра на земята. Всички приятни състояния сѫ въ дѣсно; тѣ представятъ движение къмъ клонищата, нагоре, къмъ центъра на слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, да видите, какво влияние указва върху състоянието на човѣка.

 

И тъй, ще се самонаблюдавате, безъ да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освенъ глождене, а гложденето е качество на гѫсеницитѣ. Въ този смисълъ, критицитѣ наричаме „психологически гѫсеници.“ Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промѣната и ще я изложите, безъ никаква критика. Като видите нѣкоя своя погрѣшка, вие казвате: Лошъ човѣкъ съмъ азъ! — Щомъ казвате така, вие правите още една погрѣшка: първата погрѣшка седи въ това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрѣшка седи въ критиката. Следователно, щомъ направишъ една погрѣшка, заеми се да я изправишъ. А туй, че си лошъ човѣкъ, това е качулка, безъ която може да мине. Ако кажешъ, че си добъръ човѣкъ, това е друга качулка.

 

Ученикътъ на окултната школа трѣбва да работи, безъ да очаква похвали. Ако отъ една страна го хвалятъ, а отъ друга — укоряватъ, това нищо нѣма да му помогне. Укоритѣ и похвалитѣ сѫ за децата. За тѣхъ тѣ сѫ на мѣстото си. Кога се хвалятъ и укоряватъ ученицитѣ? По въпроса за похвалитѣ и укоритѣ, азъ имамъ строго опредѣлена мисъль. Тя е следната: човѣкъ нѣма право да дава мнението си за една картина, докато тя не е завършена. Ако гледате само плана и наброскитѣ, които художникътъ е нахвърлилъ върху платното, вие ще се смѣете и ще кажете: Това е детинска работа. Обаче, когато видите сѫщата картина завършена вече, вие ще кажете: Отлична картина! Значи, за една и сѫща картина ще имате две различни мнения. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има търпение, да чака картината да се завърши, и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършилъ работата си! Това значи да не критикувате никого. Въ правата човѣшка речь, въ правата мисъль критиката е изключена.

 

Питамъ: съ кои думи е започналъ човѣшкиятъ езикъ? Първо сѫ се явили съюзитѣ. После сѫ се явили глаголитѣ, мѣстоименията, а най-после — сѫществителнитѣ. Че това е така, провѣряваме по човѣкъ, който е претърпѣлъ силенъ ударъ въ главата, вследствие на което губи речьта си. Първо той изгубва способностьта си да изговаря сѫществителнитѣ имена; следъ тѣхъ — мѣстоименията, глаголитѣ, а най-после — съюзитѣ. Изговарянето на съюзитѣ почти не се губи; и при най-силенъ ударъ въ главата, човѣкъ пакъ запазва способностьта си да ги произнася. Съюзитѣ сѫществуватъ даже и въ животнитѣ, които нѣматъ никаква речь. Напримѣръ, казваме, че змията съска. Тя издава звука: с... с... с. Съ това тя иска да подскаже на човѣка, че неговата речь е започнала съ съюзитѣ.

 

За следния пѫть напишете всички по една дума, но не безразлично каква. Всѣки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно. При това, желателно е думитѣ да не се повтарятъ. Думитѣ „любовь, добро, зло, право, красота и др., понеже много се употрѣбяватъ въ езика ви, не трѣбва да ги пишете. Можете да пишете, каквито думи искате — глаголи, сѫществителни, прилагателни, мѣстоимения, само да изразяватъ нѣкаква идея. После, ще направимъ опитъ, отъ написанитѣ думи да съставимъ едно изречение. По този начинъ ще разберемъ, доколко сте се хармонизирали, и въ каква посока вървите — налѣво, или надѣсно. Това ще бѫде първиятъ изпитъ, по който ще опредѣлимъ посоката на вашето движение. По всѣка изговорена и написана дума се познава, какво е направлението на човѣшката мисъль. Всичко може да изчезне отъ човѣка, но написаното остава, като символъ на неговия животъ. Това сѫ знаци, които сѫществуватъ и въ природата. Всѣко изкривяване на клона на едно дърво, напримѣръ, изразява известна идея. Веждитѣ на човѣка сѫщо изразяватъ известна идея. Веждитѣ на много хора сѫ като клонетѣ на нѣкое младо дърво; на други хора пъкъ, веждитѣ сѫ увиснали, като клонетѣ на старо дърво. — По формата и направлението на веждитѣ въ човѣка се сѫди за силитѣ, които сѫ действували въ него. Тъй щото, когато прочетете нѣщо написано отъ човѣка, веднага може да се опредѣли, не само, какво е написалъ той, но отъ кой оригиналъ се е ползувалъ. Сѫщо така може да се разбере, какъ този човѣкъ е дошълъ до дадена мисъль. Мислитѣ сѫ минали презъ много човѣшки мозъци, вследствие на което сѫ придобили различни форми.

 

И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете съ езика на природата, като предварително се спрете върху рѣкитѣ, долинитѣ, канаритѣ, планинитѣ, като елементи на този езикъ. Това е трудна задача, но като пристѫпвате постепенно къмъ символитѣ въ природата, вие ще се обогатите съ редъ нови, възвишени идеи. Като започнете да разбирате символитѣ на природата, ще четете по тѣхъ и ще се обогатявате съ знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели съ себе си никаква книга. Ако не знаете да четете отъ природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху нѣкоя канара, ту върху нѣкой изворъ и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира живота и природата, той навсѣкѫде и отъ всичко ще се отегчава. Въ такъвъ случай, вмѣсто да се отегчавате, по-добре занимавайте се съ произведенията на нѣкой великъ поетъ, музикантъ или художникъ.

 

Т. м.

 

Учительтъ поздрави съ думитѣ: „Безъ страхъ!“

 

Ученицитѣ отговарятъ: „Безъ тъмнина!“

 

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

5 априлъ, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt