Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_03_01 Страхъ и безстрашие

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 06 март 2017 - 12:30

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СТРАХЪ  И  БЕЗСТРАШИЕ.

 

Т. м.

 

Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-разумниятъ методъ за работа“. Добре е да се вади резюме отъ прочетенитѣ теми, да се види, кои сѫ сѫщественитѣ мисли въ тѣхъ.

 

Едно е необходимо да се знае отъ всички: човѣкъ трѣбва да започва всѣка работа съ най-малкитѣ спънки. Ще напиша следнитѣ нѣколко числа, които ще съберете, и отъ общата имъ сума ще извадите нѣкакво заключение.

 

 

1 — 20

7 — 12

13 — 8

2 — 15

8 — 13

14 — 2

3 —   5

9 — 14

15 — 21

4 —   7

10 —  1

16 — 16

5 —   9

11 — 19

17 — 17

6 — 10

12 — 18

18 — 11

227

 

 

Още по-добре е всѣки самъ да размишлява върху тия числа.

 

Сега пъкъ ще напиша изречението: „Fir für fen tao bi aumen“. Това изречение означава: „Съ най-малкия страхъ и съ най-малката тъмнина“. Значи, въ Божествения пѫть трѣбва да се върви съ най-малкия страхъ и съ най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкиятъ страхъ и най-малката тъмнина причиняватъ най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този пѫть. Ето защо, за да влѣзе въ този пѫть, човѣкъ трѣбва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина въ съзнанието си. Изречението: „Fir für fen tao bi aumen“ може да се преведе още и съ думитѣ: „Безъ страхъ и безъ тъмнина!“ Страхътъ е роденъ отъ грѣха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче, не смѣсвайте страха съ предпазливостьта. Който признава сѫществуването на Първичната Причина въ свѣта, а въпрѣки това се страхува, той не е разбралъ, каква е сѫщностьта на тази Причина.

 

И тъй, като ученици, ще следвате новия пѫть безъ страхъ и безъ тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби свѣтлината си, а като естествено последствие на това, ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхътъ ще я последва. Страхътъ и тъмнината сѫ две чувства на човѣшкото съзнание, които непременно трѣбва да се регулиратъ. Съ какво? Съ безстрашие и съ свѣтлина. Иначе, като влѣзе въ Школата, ученикътъ постоянно си задава въпроситѣ: мога ли да следвамъ Школата и дали ще успѣя? Време ли е да следвамъ Школата? Разполагамъ ли съ нужнитѣ способности? Ами ако падна нѣкѫде? Ако се върна назадъ? Не, другъ въпросъ трѣбва да си зададе: „Искамъ ли да уча, или не? Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бѫде въ сила да преодолѣе всички мѫчнотии въ живота. Ако се страхувате, ще провѣрите стиха отъ Писанието: „Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие“. И наистина, страхливиятъ не може да стане нито ученъ, нито философъ, нито държавникъ. Изобщо, страхливиятъ въ нищо не може да успѣе. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и отъ заека. Жабата, напримѣръ, е по-страхлива отъ заека. Тя се взима като емблемъ на краенъ материализъмъ.

 

Въ това отношение, материалиститѣ сѫ страхливи хора. Вземете ли паритѣ на нѣкой богатъ човѣкъ, но голѣмъ материалистъ, той веднага ще изгуби смѣлостьта си. Докато е билъ богатъ, той се е намиралъ въ положението на заека, но щомъ го обератъ, изпада въ положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богатъ, материалистъ човѣкъ, който не е напълно обранъ, вследствие на което бѣга, за да не му взематъ всичкото богатство. Жабата пъкъ представя човѣкъ, който е съвършено обранъ, и не му остава друго, освенъ да влѣзе въ водата, тамъ да намѣри спасението си.

 

Сега ще представя три животни, които символизиратъ страха. Тѣ сѫ: заекътъ, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бѣга въ гората; ако подплашите жабата, тя ще бѣга въ водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне въ въздуха. И най после, ако подплашите човѣка, той трѣбва да си каже: „Безъ страхъ и безъ тъмнина!“ Напишете си този изразъ ясно, четливо, безъ никакви коментарии по него.

 

Питамъ: когато предприемате нѣкаква екскурзия, какво имате предъ видъ? Да стигнете нѣкой високъ планински връхъ. За това започвате да се изкачвате, като отъ време на време почивате, докато стигнете върха. Сѫщиятъ методъ ще приложите и въ изучаването на окултната наука: като се стремите къмъ високия връхъ, на много мѣста ще почивате, на много мѣста ще ядете, за да възстановите силитѣ си. Мнозина казватъ, че окултизмътъ е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливитѣ. За безстрашливитѣ хора окултизъмътъ е безопасенъ. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливитѣ сѫ подложени на изпитъ, да се види, ще издържатъ, или не. Когато се каже на страхливитѣ, че трѣбва да вървятъ въ пѫтя безъ тъмнина, тѣ казватъ: Какъ можемъ безъ тъмнина, когато свѣтлината е недостѫпна за насъ? Това показва, че тѣ се боятъ и отъ свѣтлината. Напримѣръ, когато обира нѣкоя каса, апашътъ работи въ тъмнина; щомъ влѣзе отнѣкѫде свѣтлина, сърцето му веднага трепва.

 

Следователно, два метода има, чрезъ които се изпитватъ ученицитѣ на дветѣ школи: на бѣлата и на черната. Ученицитѣ отъ първата школа вървятъ безъ страхъ и безъ тъмнина, а тия отъ втората — съ страхъ и съ тъмнина. Значи, ученикътъ отъ Бѣлото Братство върви въ пѫтя безъ страхъ и безъ тъмнина, а този отъ противоположното братство — съ страхъ и съ тъмнина.

 

Младитѣ трѣбва да бѫдатъ предвидливи, да знаятъ, по кой пѫть вървятъ. Който тръгва на пѫть, той трѣбва да изпрати човѣкъ предъ него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали пѫтьтъ е разчистенъ, има ли направени мостове, дето трѣбва; пешъ ли ще върви, или съ конь и т. н. И когато предварително знае условията, той ще бѫде безстрашливъ. Вие много пѫти сте тръгвали по този пѫть и сте се връщали, но сега трѣбва, като тръгнете, да издържите. Сѫщото нѣщо виждаме и въ училищата на земята: много ученици постѫпватъ въ гимназията, но едни отъ тѣхъ свършватъ първи класъ само и напущатъ училището; други свършватъ само втори класъ, трети — трети класъ и т. н. Малцина свършватъ гимназия. По-способнитѣ пъкъ продължаватъ да учатъ по-нататъкъ, въ нѣкое висше заведение. Обаче, въ живота се случва обратното: ученици, които въ гимназията сѫ били способни, въ живота оставатъ назадъ. Или, ученици, които въ първитѣ класове на гимназията сѫ били способни, отлични, въ горнитѣ класове отслабватъ. Други пъкъ, въ долнитѣ класове сѫ били слаби, а въ горнитѣ се засилватъ и свършватъ гимназия съ отличенъ успѣхъ. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителитѣ и учителитѣ хвалятъ децата си чрезмѣрно, въ тѣхъ се развива щестлавието, което се намира въ задната часть на мозъка, и по този начинъ привлича голѣма часть отъ кръвьта, вследствие на което предната часть на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалятъ много, тѣ безъ да искатъ, ще спратъ развитието на ума ви. Затова, учителитѣ трѣбва да се въздържатъ отъ хвалене на способнитѣ си ученици. Центърътъ на щестлавието, което се намира въ задната часть на главата, представя крадецъ, който взима голѣма часть отъ кръвьта, която отива къмъ предната часть на мозъка. Тази е причината, поради която умътъ на щестлавнитѣ хора не може добре да се развива. Това е изразено и въ Писанието съ стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать“.

 

Следователно, който иска да развива, да разработва своя умъ, той не трѣбва да бѫде щестлавенъ. Забелязано е, че хора, които сѫ били повече усмивани, подигравани, сѫ станали учени, поети, музиканти, а тия, които сѫ били много хвалени, отъ които сѫ очаквали нѣщо, сѫ останали посрѣдствени. Защо? Умътъ на последнитѣ не се е хранилъ добре, вследствие на което не е могълъ да се развие. Затова, докато сте живи, бѫдете глухи и за похвалитѣ, и за укоритѣ; като умрете, тогава слушайте, какво ще говорятъ хората на гробищата за васъ. Запримѣръ, нѣкой може да ви пита: Ти ученикъ ли си на окултната школа? Знаешъ ли, че отъ тебе нищо нѣма да излѣзе? — Не обръщайте внимание на тия думи. Другъ може да ви каже: Ти си отличенъ ученикъ, нѣма подобенъ на тебе. — И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напредъ, продължавайте работата си.

 

И тъй, приложете този методъ, да видите, какви резултати ще даде. Приложете този методъ, но не отъ страхъ. Защото, много хора сѫ смѣли въ живота, подъ влиянието на страха. Това не е смѣлость. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, но отъ съзнание, не отъ страхъ. Че и котката, като се уплаши, въ първо време се сгуши, но после, инстинктътъ за самозапазване се събужда въ нея, тя става смѣла и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смѣлость отъ страхъ за живота. Истинската смѣлость подразбира безстрашие въ всички моменти на живота, при всички положения. На окултенъ езикъ казано: Смѣлиятъ човѣкъ се колебае отвънъ, безъ да се разколебава отвѫтре. Само Божията Любовь, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любовь не е въ състояние да направи човѣка безстрашенъ, смѣлъ. На физическия свѣтъ вие не можете да познаете любовьта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа отъ страхъ, каквото и да говорите за любовьта, това не е Божествена Любовь. Когато човѣкъ се уплаши отъ нѣщо, сърцето му особено трепва. Значи, енергиитѣ на страха предизвикватъ въ човѣка особени психически състояния, които се отразяватъ на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човѣкъ първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвьта къмъ сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвьта, а заедно съ това и гнѣвътъ се проявява. И наистина, страхливиятъ човѣкъ се бои отъ общественото мнение, лесно се докача; когато го изложатъ предъ хората, той се гнѣви, сърди се. Запримѣръ, дойде при васъ нѣкой адептъ отъ черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нѣщо. Вие се подавате на неговитѣ думи, повѣрвате му и направите нѣкакво престъпление. За да скрие престѫплението, той се явява отново при васъ, като благодетель, дава ви методъ, какъ да се запазите, да не се открие престѫплението. По този начинъ, обаче, иде по-страшното — лъжата. Казвамъ: безстрашниятъ, смѣлиятъ човѣкъ никога не се подава на изкушения. Ученикътъ трѣбва да знае това нѣщо, защото, като влѣзе въ Школата, ще се натъкне на редъ изкушения.

 

Въ тази лекция дадохъ заека и жабата, като символи на нѣщо. Съ това искамъ да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления въ живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. Запримѣръ, какъвъ преводъ ще направите на следнитѣ думи: рѣка, дърво, планина? Какъвъ преводъ ще направите на животнитѣ: вълкъ, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарьтъ? Всички тия нѣща сѫ символи, които представятъ езикъ на природата. Ученикътъ трѣбва да изучава този езикъ, да знае, защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи съ тѣхъ, като съ букви въ своята азбука, както ние си служимъ съ буквитѣ и слоговетѣ, за да изразимъ своята мисъль. Следователно, като поставимъ всички минерали, растения и животни на тѣхнитѣ мѣста, ще получимъ разумното слово, разумната мисъль на живата природа. Който иска да учи този езикъ, той трѣбва да започне отъ най-проститѣ образи и постепенно да върви къмъ по-сложнитѣ.           

 

Т. м.

 

 

2. Лекция отъ Учителя, държана на

 

1 мартъ, 1922 г. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt