Jump to content
Ани

1922_02_24 Двата пѫтя

Recommended Posts

От томчето "Двата пѫтя"
12 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 1
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДВАТА ПѪТЯ.

 

Т. м.

 

Коя е главната идея, която занимава ученика при постѫпването му въ училището? Той иска да стане ученъ, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено въ неговата душа, въ неговия умъ и въ неговото сърце. И следъ като придобие знания, следъ като разработи своитѣ дарби и способности, той трѣбва да ги запази. За тази цель се изисква добра почва, за да може всѣка мисъль, която падне върху нея, да даде плодъ.

 

Следователно, и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате съ науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спремъ върху значението на буквитѣ въ тази дума, написана на латински и на нѣкой отъ славянскитѣ езици, ще видимъ, че въ нея се криятъ две различни понятия. Отъ съчетанието на буквитѣ въ думата „наука“ въ славянскитѣ езици, се вижда, че славянитѣ търсятъ въ науката методъ, чрезъ който да примирятъ противоречията въ живота. Обаче, англосаксонската раса, която си служи съ латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейниятъ умъ е насоченъ къмъ изучаване на отношенията между различнитѣ форми, както и вѣчнитѣ промѣни, които се извършватъ въ живата природа. Първата буква „S“ въ думата „scientia“ означава безконечность. Следователно, отъ окултно гледище, вие можете да изучавате науката, или съ цель да намѣрите методъ, чрезъ който да примирите противоречията въ живота, или пъкъ да намѣрите начинъ, чрезъ който да използувате силитѣ на природата. Който изучава науката, съ цель да използува природнитѣ сили, той се натъква на голѣма опасность. Опасностьта седи въ това, че въ него се явява свещениятъ егоизъмъ. Той започва да се съзнава по-високо отъ другитѣ, придобива по-голѣма тежесть въ себе си и казва: Азъ разполагамъ съ сили, които мога да употрѣбя, както намирамъ за добре. Значи, има две категории хора: еднитѣ иматъ голѣмо съзнание за себе си, мислятъ, че всичко могатъ да направятъ, че много нѣща знаятъ и т. н. Другитѣ, обаче, като славянитѣ, търсятъ въ живота си методъ, чрезъ който могатъ да примиряватъ противоречията, на които се натъкватъ, а едновременно съ това да излѣкуватъ болкитѣ на своето сърце. Въ това отношение, славянитѣ сѫ по-близо до истината.

 

И тъй, ако искате да се занимавате съ окултната наука, на първо мѣсто трѣбва да изучавате себе си. „Познай себе си“! — казва Сократъ. Какво означаватъ думитѣ „познай себе си“? Какво трѣбва да познаете въ себе си: Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало въ себе си. Съ други думи казано: Да познаете Бога въ себе си. Познаете ли Бога въ себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, отъ една страна, даватъ направление на вашето растене и развиване, а отъ друга страна, уравновесяватъ силитѣ, които действуватъ въ васъ. Представете си че нѣкой човѣкъ расте правилно, умътъ и сърцето му се развиватъ добре, и всички се надѣватъ да излѣзе нѣщо отъ него, но случи се нѣщо неочаквано въ живота му, и неговата форма се разруши, нищо не остава отъ нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторътъ, който е направилъ тази форма. Мнозина ще кажатъ, че сѫдбата на този човѣкъ е била такава. Когато грънчарьтъ направи нѣкое гърне изкривено, недопечено, кой е виновенъ за това? Самиятъ грънчарь. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замѣсва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно, всѣкога Висшето смачква формитѣ на низшето, като го преработва, вае, докато изкара отъ него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи съ гърнета, които не сѫ сполучливо изваяни, освенъ да се смачкатъ старитѣ имъ форми, за да се преработятъ и превърнатъ въ нови, по-устойчиви и съвършени?

 

Често младитѣ мислятъ, че сѫ по-умни отъ старитѣ и казватъ: Старитѣ сѫ отживѣли времето си. Ние ще имъ покажемъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Обаче, едно време и тия стари сѫ казвали сѫщото. Следъ тѣхъ идватъ младитѣ, които не удобряватъ живота на старитѣ и мислятъ, че ще могатъ да го изправятъ. И тѣ остаряватъ безъ да изправятъ живота си. Така се изреждатъ едни следъ други младитѣ поколѣния, които искатъ да покажатъ на старитѣ, какъ се живѣе, но не успѣватъ. Защо? Защото и тѣ, като старитѣ, си служатъ съ стари методи. Казвамъ: старитѣ методи не могатъ да разрешатъ основнитѣ въпроси на живота. Младитѣ трѣбва да се пазятъ да не повтарятъ слабоститѣ на старитѣ. Нека се учатъ отъ тѣхнитѣ опитности, да видятъ, какво имъ е липсвало, задето животътъ имъ е излѣзълъ несполучливъ. Много и дълбоки сѫ причинитѣ за неуспѣха на старитѣ. Тѣ представятъ цѣла история, която трѣбва да се изучи.

 

Сега ще ви задамъ една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумниятъ методъ за работа“. Нека всѣки помисли, кой е най-разумниятъ методъ за работа. Окултната наука е опитна, затова всѣко знание е ценно, когато може да се приложи въ живота. Това, именно, опредѣля мѣстото ви като ученици. Когато нѣкой ученикъ иска да постѫпи въ музикално училище, да изучава цигулка, даватъ му цигулка да свири, и отъ това, какъ може да свири, опредѣлятъ въ кой класъ да постѫпи. Ако ученикътъ се укаже посрѣдственъ, професорътъ по цигулка ще го посъветва да се запише въ друго училище, да не губи времето си.

 

Въ нѣкоя отъ следнитѣ лекции ще говоря върху разумнитѣ отношения на човѣка къмъ живата природа. Обаче, първо вие трѣбва да се изкажете върху темата: „Най-добриятъ, най-разумниятъ методъ за работа“. Да се изкаже човѣкъ по нѣкой въпросъ, това е привилегия за него; това е изключителенъ случай. Отъ окултно гледище, подъ най-добъръ методъ се разбира онзи, който може да се приложи въ действителния животъ. Ако даденъ методъ не може да се приложи, той отклонява човѣка отъ цельта на работата му; той го води далечъ нѣкѫде, безъ да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъвъ уровенъ въ развитието си, затова всѣки ще представи свой специфиченъ методъ за работа, който може да приложи въ живота си. Едни отъ васъ сѫ материалисти - идеалисти, даватъ предимство на материалното въ живота, а другитѣ сѫ идеалисти материалисти, даватъ предимство на идеитѣ. Това е различието между всички хора. Идеалиститѣ подържатъ, че идеитѣ създаватъ всичко. За кои идеи говорятъ тѣ? Разбира се, че не за тѣхнитѣ идеи. Има идеи по-високи отъ човѣшкитѣ. Това сѫ идеитѣ на Безграничното, Божественото начало.

 

И тъй, въ тази Школа вие трѣбва да се научите да се ползувате отъ методитѣ, съ които природата работи. Както цвѣтята използуватъ слънчевитѣ лѫчи, така и вие трѣбва да използувате силитѣ на живата природа. И тогава, кой за каквото е роденъ, това ще направи. Този законъ има приложение и въ човѣшкото тѣло. Всѣки удъ отъ организъма на човѣка изпълнява специфична служба. Запримѣръ, краката ходятъ, като сѫщевременно носятъ общия товаръ на тѣлото; рѫцетѣ работятъ, хващатъ, вдигатъ, слагатъ разни тежести; очитѣ гледатъ; ушитѣ слушатъ и т. н. Следователно, всѣки органъ отъ човѣшкото тѣло изпълнява специална функция. Въ това отношение, всѣки човѣкъ представя специаленъ удъ въ общия организъмъ на природата, и той трѣбва да изпълни своята функция. Който намѣри мѣстото си въ природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция, като удъ на великия Божественъ организъмъ.

 

Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете нѣкои въпроси, които ви интересуватъ. Обаче, можете да повдигате въпроси, близки до вашитѣ нужди. Запримѣръ, отъ какво се интересува гладниятъ? Отъ хлѣба. Гладниятъ иска да знае, какъвъ е хлѣбътъ, който му се дава: топълъ или студенъ, прѣсенъ или мухлясълъ. Сѫщиятъ законъ трѣбва да се прилага и въ знанието, ако искате да създадете въ себе си нѣщо здраво. Вие, младитѣ, не трѣбва да повтаряте погрѣшката на онзи циганинъ, който първо се нахранилъ съ листа, а после хапналъ малко хлѣбъ и сиренце. Той отишълъ на лозе да работи, и взелъ въ торбичката си малко хлѣбъ и парче сиренце да си закуси.

 

Като поработилъ, той усѣтилъ голѣмъ гладъ. Погледналъ къмъ хлѣба и сиренцето и видѣлъ, че тѣ нѣма да задоволятъ глада му, затова накѫсалъ лозови листа и започналъ да яде. Най-после хапналъ хлѣба и сиренето, като си казалъ: Отличенъ обѣдъ! Не, азъ не ви съветвамъ първо да се нагълтате съ лозови листа, а после да хапнете малко отъ окултното знание. Пазете се отъ тази погрѣшка! Въ работата не се позволяватъ никакви грѣшки. Направите ли нѣкаква погрѣшка — изправете я! Престѫплението не седи въ това, че сте направили една погрѣшка, но въ неизправянето на погрѣшката. Щомъ съзнаете погрѣшката си, изправете я. Нѣма нищо престѫпно въ това, че презъ ума ви е минала нѣкаква крива мисъль, но тази крива мисъль трѣбва да се изправи. Стремежътъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля трѣбва да бѫде насоченъ къмъ изправяне на погрѣшкитѣ. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си характеръ, на който всѣкога да разчитате.

 

Сега, трѣбва да имате предъ видъ следното положение. Когато ученицитѣ постѫпватъ въ училището, въ първо време учительтъ е любезенъ, внимателенъ къмъ тѣхъ. Колкото по-навѫтре влизатъ въ знанието, и материалътъ става по-труденъ, толкова и учительтъ е по взискателенъ къмъ ученицитѣ, а особено къмъ онѣзи, които не се учатъ. Значи, учительтъ измѣня отношенията си къмъ ученицитѣ, които не учатъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е той да бѫде способенъ да учи. Следователно, и вие трѣбва да учите, и то много сериозно. Всѣка наука има правила, които трѣбва да се знаятъ и да се спазватъ. Отъ младитѣ се изисква самообладание, не привидно външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вѫтрешното равновесие въ човѣка всѣкога се нарушава. Другото самообладание е вѫтрешно, дълбоко, при което равновесието въ човѣка никога не се нарушава.

 

Ще приведа единъ примѣръ за външно самообладание. Младъ момъкъ се сгодилъ за красива, млада мома, съ голѣмо благородство и външно самообладание въ проявитѣ си. Той често се хвалилъ съ годеницата си предъ своитѣ приятели, и единъ день завелъ едного отъ тѣхъ на гости въ дома на годеницата си и му я представилъ. Тѣ седѣли, разговаряли известно време, следъ което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпятъ. Годеникътъ съзнателно спъналъ годеницата си, да види, какъ ще реагира тя при този случай. Както държала таблата съ сладкото и чашитѣ съ вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присѫтствие на духа и казала: Нѣма нищо! Спокойно се навела, събрала чашитѣ, изтрила водата и излѣзла въ другата стая. Годеникътъ се обърналъ къмъ приятеля си и казалъ: Ето примѣръ на самообладание, на благородство въ характера! Това значи идеална мома. Обаче, като се оженили, работата не излѣзла, както той си мислилъ. Веднъжъ той я запиталъ: Де остана самообладанието ти? — Ти трѣбваше да влѣзешъ въ другата стая, да видишъ, какво ставаше тамъ. Само дървото на масата може да ти каже, какво дъвкане бѣше! Казвамъ: това не е самообладание. Нѣкой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети пѫть, прозорецътъ пакъ не се отваря Той започва да се нервира, да се гнѣви, да дърпа още по-силно, като че прозорецътъ е виновенъ за това. Преди всичко, прозорецътъ нѣма съзнание; той не може да разбере, че нѣкой се дразни отъ него. Сѫщото нѣщо може да се каже и за окултнитѣ сили: нѣкой окултни сили сѫ съзнателни, разумни, а други сѫ полусъзнателни, неразумни. Като казвамъ, че едни сили сѫ съзнателни, това показва, че тѣ вървятъ въ сѫщата посока, въ която и ние се движимъ. Неразумнитѣ сили пъкъ се движатъ въ посока противоположна на нашето движение. Следователно, всѣки трѣбва да знае, дали дадена сила върви въ хармония съ неговото развитие. По сѫщия начинъ вие трѣбва да разглеждате, дали вашитѣ мисли, чувства и постѫпки вървятъ въ съгласие съ развитието ви. Щомъ се натъкнете на нѣкоя мисъль, или на нѣкое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, въ лѣво или въ дѣсно. Ученикътъ трѣбва да разбира отъ сортирането, да знае, де точно да постави всѣка своя мисъль, всѣко свое чувство и всѣко свое действие. Нѣкой ученици ще успѣятъ въ тази область 25%, други — 50%, трети — 75%, а най-способнитѣ — 100%. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процентъ, за да не изпада въ грѣшки и заблуждения.

 

И тъй, следъ всѣки преподаденъ урокъ ще пристѫпваме къмъ опити. Това значи: следъ всѣки преподаденъ урокъ, ще бѫдете поставени на изпитъ, не само теоретически, но и практически. Всѣко теоретическо знание трѣбва да се приложи въ живота, тамъ да се разработи и изпита. Който иска да се занимава съ окултизъма, той трѣбва да знае, че ще бѫде подложенъ на известни изпитания и мѫчнотии, които трѣбва правилно да разреши. Казвате: И безъ това ние имаме мѫчнотии. — Да, но сега ще разберете смисъла на тия мѫчнотии. Като разберете смисъла имъ, ще можете да ги употрѣбите като методи за лѣкуване. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ болки по цѣлото тѣло: рѫцетѣ, краката го болятъ; главата го боли, гръбнакътъ го боли, стомахътъ му е разстроенъ. Отъ всички тия болки невидимиятъ свѣтъ ще му създаде само една болка, но по-голѣма, къмъ която ще насочи неговия умъ и ще го застави да се лѣкува. По този начинъ той ще забрави малкитѣ болки и ще започне усилено да работи въ едно направление. Значи, голѣмата мѫчнотия привлича силитѣ къмъ единъ центъръ. Иначе, става разпиляване, разсѣйване на силитѣ и на вниманието въ човѣка. И природата действува по сѫщия начинъ. Тя създава на човѣка една голѣма болка, въ която всичко се лѣкува. Вие още не сте дошли до голѣмитѣ болки.

 

Като размишлявате върху темата, която ви дадохъ, ще пишете по възможность по-малко, само върху ядката на мисъльта. Всѣки ще отговори за себе си, кой е най добриятъ методъ за работа. Какво сѫ писали ученитѣ по този въпросъ, това не е важно за васъ; понѣкога то съответствува на вашето разбиране, на вашата природа, а нѣкога не съответствува. За васъ е важно да нагодите работата си споредъ методитѣ на разумната природа, а не споредъ тия на обикновенитѣ учени. Само по този начинъ ще се домогнете до общитѣ принципи въ живота. Тъй щото, всѣки ще прилага, ще работи споредъ метода, който той знае и който е неговъ специфиченъ. Това зависи отъ вашата добросъвестность, отъ вашата искреность въ работата ви и отъ дълбокото ви желание да постигнете нѣщо ценно. Мнозина ще кажатъ, че нѣматъ условия за работа. Въ това отношение, американцитѣ държатъ първо мѣсто. Въ Америка ще срещнете ученици, студенти, които работятъ по кухнитѣ, по различни кантори като слуги, и по този начинъ свършватъ гимназия или университетъ. Добре е, когато дойдатъ благоприятнитѣ условия въ живота, но всички условия трѣбва разумно да се използуватъ. И при най-мѫчнитѣ условия човѣкъ може да намѣри поне 10—15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое прѣчи на домакинята, като рѣже лукъ, като готви, да почете малко? И лошитѣ, и добритѣ условия иматъ за цель да поставятъ ученика въ положение да преодолява мѫчнотиитѣ. Само по този начинъ той може да расте и да се развива правилно.

 

Т. м.

 

1. Лекция отъ Учителя, държана на младежкия класъ, на 24 февруари, 1922 г., София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×