Jump to content

1932_03_02 Физическиятъ и Божествениятъ животъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Законътъ и любовьта"
9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Физичниятъ и Божествениятъ животъ

Размишление.

Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение.

Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени.

На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ.

Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила.

Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната

OOK_11_2_8_1.JPG

форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно.

Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си.

Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность.

И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане.

Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль.

Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява.

Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка.

Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе.

Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ.

Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото.

Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро.

И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть.

Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно.

И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа.

Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува.

Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си.

Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си.

И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность.

Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай.

Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ.

Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него.

Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне.

Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение.

Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право.

Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ.

Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи.

Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки?

Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша.

Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото.

Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи.

На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне.

Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него.

Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си.

Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си.

Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“

Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята.

Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание.

Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“

Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ.

Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви.

Т. м.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...