Jump to content

1932_02_17 Доброто разположение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Законътъ и любовьта"
9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Доброто разположение

Размишление.

Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Да бѫде миренъ. — Кога трѣбва да бѫде миренъ? — Когато духатъ вѣтроветѣ. Въпрѣки това, нѣма мирни хора въ свѣта.

Тема за следния пѫть: „Кога се е родило невежеството“? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нѣщо въ свѣта, ако нѣма условия за това. Никой не може да придобие нѣщо, ако нѣма условия за това. Може да сѫществува нѣщо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е законъ, опитанъ и доказанъ.

Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете нѣколко реда и ще се задоволите. Нѣкой ще напише, че невежеството се явява, дето отсѫтствува науката. Невежеството сѫществува вънъ отъ науката и вънъ отъ добродетелитѣ. Какъ ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставятъ женитѣ си, красиви и грозни, да закриватъ лицата си. Ако само красивитѣ закриватъ лицата си, ще кажемъ, че това се препорѫчва, за да не се съблазняватъ хората. Възможно е, красотата може да съблазни човѣка. Защо и грознитѣ жени закриватъ лицата си? 

Тѣ поне нѣма да съблазнятъ никого. Какво заключение ще извадите за тоя турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вѫтрешна. Все има нѣкакъвъ поводъ, който вие не подозирате. Напримѣръ, защо сѫществуватъ страхътъ и срамътъ въ човѣка? Както и да си ги обяснявате, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ произходъ, който вие не знаете.

Казвате, че човѣкъ живѣе, значи, сѫществува. Щомъ сѫществува, той е създаденъ отъ нѣкого. Не може да сѫществува нѣщо, ако нѣма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, въ нея се крие произходътъ на всичко живо. Обаче, каже ли нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ единъ малъкъ бръмбаръ, никой нѣма да повѣрва. Естествено е да не вѣрвате. Но защо вѣрвате, че малката микроба може да умъртви човѣка? Ако е възможно това, защо да не е възможно човѣкъ да произлѣзе отъ бръмбаръ? Въ сѫщность, човѣкъ не умира отъ микробата, но и не се ражда отъ бръмбара.

Това сѫ разсѫждения, които нѣматъ нищо общо съ сегашния ви животъ. Другъ е въпросътъ, ако искате да бѫдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бѫдете красиви? Защо искате да бѫдете добри? Кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Защо искате да бѫдете силни? Коя е причината за това? Сега и васъ питамъ: Като сте се събрали тукъ, какво искате? Защо влизатъ хората въ гостилницата? Една обща причина ги заставя — желанието имъ да ядатъ. Обаче, всички нѣматъ единъ и сѫщъ вкусъ: единъ обича едно ядене, другъ — друго ядене. Голѣмо разнообразие има въ вкусоветѣ на хората. Ако гостилничарьтъ е сготвилъ такова ядене, каквото клиентитѣ обичатъ, тѣ казватъ, че той е добъръ готвачь, Щомъ тѣ сѫ доволни, и гостилничарьтъ е доволенъ. — Кога е недоволенъ гостилничарьтъ? — Когато клиентитѣ му ядатъ малко и не обичатъ да плащатъ.

Днесъ и вие сте дошли тукъ, като на гостилница, но ядене нѣма. Съжалявамъ, че нѣмамъ такива тенджери и ядене, каквото вие искате. Понеже нѣмамъ приготвено ядене за васъ, ще взема на заемъ отъ съседитѣ и пакъ ще ви дамъ нѣщо. Бѣхъ решилъ да ви посвиря, т. е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днесъ моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искамъ да свиря на хора, които не разбиратъ и не ценятъ музиката. Въ такъвъ случай, азъ не искамъ да я заставя на сила да свири.

Тая сутринь ще говоря върху „Науката за разположението.“ Правилното развитие на човѣка зависи отъ неговото добро разположение. То е съчетано отъ много тонове, съ известно съотношение помежду си, а не само отъ единъ тонъ. Да бѫдешъ добре разположенъ, това е велика наука. Ако си всѣкога веселъ, това не е наука; ако си всѣкога скръбенъ, и това не е наука. — Въ какво се заключава доброто разположение? — Да взимашъ навреме и да давашъ навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете въ единъ моментъ да развалите доброто разположение на вашия приятель. Представете си, че приятельтъ ви е дошълъ на гости, и вие го посрѣщате мраченъ, неразположенъ. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете редъ оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение.

Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, какъ да постѫпвате. Какво ще кажете за себе си: Всѣкога ли сте въ добро разположение? Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че къмъ нѣкои хора сте добре разположени, а къмъ други — не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е другъ въпросъ. Важенъ е фактътъ. Когато имате интересъ къмъ нѣщо, или къмъ нѣкого, вие сте добре разположени. Нѣкое дете, напримѣръ, обича орѣхи. Като се върне баща му отъ работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и пригръща, да пипа джобоветѣ му. Щомъ бащата извади отъ джобоветѣ си нѣколко орѣха, детето ги взима и веднага излиза вънъ, да играе съ своитѣ другарчета. Доброто разположение въ живота на хората е пропускъ. Безъ него нищо не се постига. Отъ вашето добро разположение зависи, какъ ще ви посрещнатъ и изпратятъ. Ако сте работникъ, отъ доброто разположение къмъ работата зависи, колко ще ви платятъ.

И тъй, силата на ученика зависи отъ доброто му разположение. Когато ученикътъ влиза въ окултната школа, първитѣ уроци, които му се преподаватъ, сѫ по самообладание, т. е. запазване на доброто разположение. Той не трѣбва да се влияе отъ времето, дали е снѣжно, дъждовно или вѣтровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вънъ вали снѣгъ, той си казва: Добре, че завалѣ снѣгъ. Господарьтъ си казва: Отде се взе тоя снѣгъ сега? Едно и сѫщо условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата въ тоя моментъ. Тя прилича на майка, която, като види малкитѣ си деца гладни и боси, изпраща имъ по единъ бѣлъ юрганъ и казва: Завийте се добре! Никой нѣма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспятъ, тогава ще ги събудите и изпратите на училище. Следъ това ще влѣзете въ стаята имъ да чистите. Така постѫпватъ слугитѣ въ хотелитѣ. Когато клиентитѣ имъ излизатъ изъ града, тѣ чистятъ и подреждатъ стаитѣ.

Сега, на васъ, като на ученици, казвамъ: Каквато работа и да започнете, влагайте въ нея добро разположение. Още съ ставането си отъ сънь, започнете да мислите нѣщо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли безъ разположение. Не работи безъ разположение. Не говори безъ разположение. Не яжъ безъ разположение. Ако ставашъ отъ сънь съ неразположение, мисли, че нѣкой говори за тебе добре, или е написалъ нѣщо хубаво за тебе. Така ти ще изпратишъ тая мисъль къмъ своитѣ приятели, и нѣкой отъ тѣхъ ще напише нѣщо добро за тебе. Ще кажешъ, че когато не си разположенъ, всичко забравяшъ, не можешъ да приложишъ никакъвъ методъ.

Единъ ловецъ вървѣлъ презъ една гора и си казвалъ: Ако срещна разбойникъ или мечка, лесно ще се справя съ тѣхъ, имамъ въ джобоветѣ си два револвера. Както вървѣлъ, срещу него се задала една голѣма мечка. Той се уплашилъ толкова много, че забравилъ да извади револверитѣ и да стреля. Случило се, че мечката се отбила отъ пѫтя си, влѣзла нѣкѫде въ гората, и той се спасилъ. Като се успокоилъ, той самъ се запиталъ: Защо носѣхъ двата револвера, щомъ не можахъ да си послужа поне съ единия? Нали разчитахъ на тѣхъ? Понѣкога и вашето неразположение е толкова голѣмо, че забравяте да употрѣбите нѣкой методъ да си помогнете. Вие трѣбва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха.

Казвамъ: Ако днесъ нѣкой отъ васъ е не разположенъ, нека каже, какво е неразположението му, да го излѣкуваме. Неразположението играе важна роля въ човѣшкия животъ. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му. Ние говоримъ за неразположението, но мнозина не разбиратъ неговитѣ прояви. Да бѫдешъ сериозенъ, замисленъ, това не е неразположение. Да си скръбенъ, и това не е неразположение. Само оня може да бѫде разположенъ, който е изработилъ нѣщо постоянно, устойчиво въ себе си. Важно е да знаешъ причината на твоята скръбь, или на твоето неразположение. Нѣкога ти знаешъ, т. е. съзнавашъ, защо скьрбишъ; нѣкога скръбьта ти е извънъ съзнанието. Тя нѣма никакъвъ външенъ обектъ. Времето е студено, вѣтровито, и ти си неразположенъ. Причината за неразположението ти е вънъ отъ тебе, вънъ отъ твоето съзнание. Можешъ ли да накарашъ слънцето да грѣе, и вѣтърътъ да престане да духа? Не можешъ. Обаче, можешъ да накарашъ вѣтърътъ въ стаята ти да престане да духа, а можешъ и да го накарашъ да духа. Ти не можешъ да накарашъ хората вънъ отъ тебе да се каратъ или обичатъ, но можешъ да накарашъ хората въ твоята кѫща да се обичатъ или да се каратъ. Достатъчно е да кажешъ на слугитѣ си, че който отъ тѣхъ удари по една плесница на другитѣ, ще получи голѣмо възнаграждение, тѣ веднага ще се сбиятъ. Понѣкога човѣкъ върши добри работи, а понѣкога върши лоши работи. Докато нѣма власть, човѣкъ критикува управницитѣ и казва: Да имамъ власть, ще направя църкви, училища, болници, ще помагамъ на хората. Съ една дума, ще оправя свѣта. Много нѣща ще направишъ, но още на другия день не си разположенъ. Де отиде разположението ти? Ти се готвишъ да оправишъ свѣта, а твоятъ домъ не е оправенъ. Не можешъ да оправишъ външния свѣтъ, до като не оправишъ своя малъкъ, вѫтрешенъ свѣтъ.

Следователно, да мислишъ, че ще оправишъ външния свѣтъ, това е неразбиране на нѣщата. Тоя свѣтъ не се нуждае отъ оправяне. Има единъ неоправенъ външенъ свѣтъ, но има и единъ неоправенъ вѫтрешенъ свѣтъ, който е въ самитѣ васъ. Външниятъ свѣтъ е отзвукъ на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ не е оправенъ, и външниятъ ще бѫде неоправенъ. Природата хроникира и клишира всичко, което става въ вѫтрешния свѣтъ, и човѣкъ минава презъ онова, което самъ е създалъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свѣтъ. Напримѣръ, съ вашето неразположение, съ вашитѣ необмислени думи и постѫпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Безъ да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по сѫщия начинъ, както и вие постѫпвате съ него. Силата на човѣка е въ неговото добро разположение. Затова той трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Подъ „добро разположение“ разбирамъ такова, което съ нищо не прѣчи на твоитѣ възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трѣбва да спира благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, или отъ Бога. На това се дължи нещастието на човѣка. Ако детето ви е непослушно и нѣма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение.

Коя е причината за болеститѣ? — Неразположението въ човѣка. Всѣко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя въ организма, и човѣкъ заболява. Инертнитѣ сили, утайкитѣ и наслояванията трѣбва да се асимилиратъ по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, природата е допуснала болеститѣ, като методъ за лѣкуване. Болестьта не е наказание, но потикъ, побудителна причина, която кара човѣка да изхвърли всичко нечисто вънъ отъ себе си. Първоначално човѣкъ ималъ добро разположение на духа, но постепенно го изгубилъ. — Какъ се губи доброто разположение? — Днесъ не ядешъ и не пиешъ, както трѣбва; утре не спишъ, не мислишъ, не чувствувашъ и не желаешъ, как то трѣбва. Следъ нѣколко години забелязвашъ, че съ тебе става нѣщо особено, като че естеството ти се измѣня. Ти губишъ разположението си и казвашъ: Става нѣщо съ мене, но и азъ самъ не зная причината за това. Едно време бѣхъ веселъ, разположенъ, но изгубихъ всичко; не ми се живѣе, не искамъ да гледамъ хората. Казвамъ: човѣкъ има възможность да прояви всички добродетели, да бѫде веселъ и разположенъ, да се радва на живота. Като се изучава, човѣкъ вижда, че въ него има мѣсто за всичко добро, но той самъ е затворилъ пѫтя си за него, поради което днесъ не може да се прояви.

Първата задача на човѣка е да отвори пѫтя на доброто въ себе си. — Какъ ще стане това? — Чрезъ неразположението. То е първиятъ слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се криятъ въ него. Като имъ отвори пѫть, господарьтъ за почва постепенно да организира своя вѫтрешенъ свѣтъ. Така той ще се върне къмъ онова първично състояние, когато е живѣлъ въ радость и веселие, въ добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпросъ, но намирамъ, че още не сте готови. То е все едно, да накарамъ сега нѣкой отъ васъ да изпѣе пѣсеньта „Аинъ фаси“, но хубаво, съ добро разположение на духа. Ако нѣкой се наеме да я изпѣе така хубаво, ще му се даде премия отъ 20 хиляди лева. Мнозина пѣете хубаво, но нѣмате това разположение, което е нуждно за пѣене. Днесъ пѫтьтъ за пѣене у васъ е затворенъ, не можете да пѣете, както трѣбва. Въ бѫдеще пѫтьтъ за доброто пѣене ще се отвори, и нѣкои отъ васъ ще станатъ гениални пѣвци. Като пѣятъ, лампитѣ ще се палятъ и изгасватъ. Това значи: вибрациитѣ на гласа ще бѫдатъ толкова силни, че ще действуватъ върху вибрациитѣ на свѣтлината. Колко такива пѣвци има днесъ въ свѣта? До сега не се е явилъ нито единъ пѣвецъ, чийто гласъ може да въздействува на свѣтлината.

Колко пѣвци могатъ днесъ да палятъ и гасятъ лампитѣ?

Подъ „палене и гасене на лампитѣ“ се разбира минаване на енергията отъ едно състояние въ друго. Нѣкога енергията минава отъ по-низко въ по-високо състояние, а нѣкога отъ по-високо въ по-низко. Ако къмъ буквата „а“ напишете буквитѣ „з“ и „ъ“, ще образувате личното мѣстоиме „азъ“, съ което българинътъ означава своята личность. Това мѣстоиме „азъ“ важи само за българитѣ. Другитѣ народи не го разбиратъ. Англичанитѣ означаватъ своята личность съ мѣстоимето „ай“. Ако турчинътъ чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, съ една и сѫща дума се изразяватъ две различни понятия. Това показва, че природата си служи съ съзвучия — възходещи и низходещи. Отъ тѣхъ ние образуваме думи, съ които изясняваме нѣкои наши идеи, понятия и състояния. Българинътъ казва „азъ“ — той разполага съ повече време. Англичанинътъ е практиченъ, казва „ай“ — той цени времето. Той казва: „Времето е пари“. Ако човѣкъ може да си служи правилно съ съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на мѣсто, той би завладѣлъ великата наука на природата и би дошълъ до истинското разположение на духа.

Изучавайте разположението и неразположението, като сили въ природата, които минаватъ презъ различни области, докато дойдатъ при васъ. Разположението е добъръ веститель, който не иде случайно при васъ. Презъ много области е минало то, докато ви посети. Сѫщото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставятъ известенъ потикъ въ васъ, който трѣбва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минаватъ и заминаватъ край васъ, като оставятъ известенъ отпечатъкъ. Разположението е Божествена мисъль. Какъ ще я задържишъ? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, безъ да я задържашъ. Единъ добъръ приятель иде въ дома ви за два-три деня. Не се мѫчи да го задържишъ завинаги при себе си, но използувай неговото присѫтствие и това, което ще ти остави. Задръжъ въ себе си доброто и благодари, че те е посетило.

Какво представя добрата мисъль? — Ангелъ, който иде отдалечъ да ви посети и да ви остави нѣщо хубаво. Значи, добрата мисъль е тѣло на нѣкое възвишено сѫщество, което иде при васъ за кратко време. То иде съ нѣкаква мисия, да ви остави нѣщо и да се върне назадъ. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъль е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понѣкога не я оценявате, искате нѣщо повече. Какво повече може да желаете, ако при васъ дойде ангелъ и ви каже, че ще станете добъръ човѣкъ? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добъръ. Ако не можете веднага да станете добърь, казвате, че това не се отнася до васъ. Може да ви посети единъ ангелъ и да ви каже, че трѣбва да учите. Казвате: Азъ не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодействува на Божественитѣ мисли, всичко ще изгуби. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ. Слушайте ме, докато съмъ съ васъ.“ Богъ минава край човѣка, оставя му нѣщо хубаво и си заминава.

Сегашнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и казватъ: Богъ е навсѣкѫде. Ние не можемъ да споримь върху тая мисъль, защото тя е свещена, но казвамъ: Богъ е навсѣкѫде само въ абсолютно разумния свѣтъ. Въ неразумния свѣтъ Той присѫтствува само съ силата си. Неговото съзнание е вънъ отъ неразумния свѣтъ. Следователно, ако си разуменъ, Богъ работи въ твоето съзнание. Ако си неразуменъ, Той е вънъ отъ тебе и се проявява само като сила. — Защо идатъ болеститѣ? — Защото си неразуменъ. Дойде една болесть, тури те на легло. Дойде друга болесть, пакъ те тури на легло. Десеть години може да боледувашъ, но докато не научишъ урока си, болеститѣ нѣма да те напуснатъ. Нѣкой човѣкъ желае нѣщо и скоро го постига. Другъ желае нѣщо и не може да го постигне. — Защо? Първиятъ е работилъ съзнателно за постигане на желанието си, а вториятъ е работилъ несъзнателно, или съвсемъ не е работилъ. При доброто желание човѣкъ приготвя почва, условия за своето развитие. Човѣкъ работи съзнателно само при добро разположение на духа. Безъ добро разположение, Божественото съзнание не работи въ човѣка. Щомъ то не работи, човѣкъ не може да постигне нищо.

Какъ иде неразположението въ човѣка? Представи си, че си купишъ хубавъ, доброкачественъ платъ и си ушиешъ отъ него дреха. Облѣчешъ дрехата и излѣзешъ да се разходишъ. Минавашъ покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скѫсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжалявашъ за дрехата си, но не можешъ да я поправишъ. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скѫпо струва. Какво трѣбва да се прави? Да се внесе нѣкаква мода и така да се закърпи скѫсаното. Модата не е нищо друго, освенъ маскиране на нѣкаква погрѣшка. Ако роклята ви е скѫсана, може да турите на скѫсаното мѣсто друго парче, отъ другъ цвѣтъ, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя нѣкаква мода. При това, ако ви питатъ, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скѫсаното мѣсто, така може да се смѣни неразположението въ разположение. Все ще намѣрите нѣкаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смѣни състоянието.

Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши работи за васъ, че сте простъ човѣкъ, неграмотенъ, не знаете да поставяте на мѣсто препинателнитѣ знаци. Щомъ чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казвашъ: Какъ може да се говори за мене лошо? Какъ е възможно да съмъ простъ и неграмотенъ човѣкъ? Питамъ: Ти провѣри ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъль въ ума си? Каква мода трѣбва да създадешъ за твоето неразположение, да го превърнешъ въ разположение? Напиши нѣщо, за да покажешъ, че не си простъ. Ще кажатъ, че не знаешъ нищо отъ Омира и отъ Канта. Затвори се въ стаята си и започни да цитирашъ нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ напишешъ нѣщо, състоянието ти ще се смѣни. Така ще докажешъ, че знаешъ нѣщо повече и отъ Омира, и отъ Канта. Трѣбва ли само отъ думитѣ на тоя - оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главниятъ виновникъ, ти знаешъ всичко. Трѣбва ли да вѣрвашъ на тоя, на оня, че нищо не знаешъ? Пръвъ ти разбирашъ, какво знаешъ и какво не знаешъ. Другъ нѣкой ще каже за тебе, че си слабъ човѣкъ, едва вдигашъ 50 кгр. Какъ ще вдигнешъ двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кгр. вдигамъ свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че съ помощьта на машина. Съ тая машина мога да вдигамъ и 500, и 1000 килограма. Законъ е това И на васъ казвамъ: Ако знаете законитѣ, мога да ви говоря за нѣща, които иначе ще ви се сторятъ невѣроятни. Напримѣръ, мога да ви кажа, че ако отидете при нѣкоя скала и я пипнете, тя ще тръгне следъ васъ, или предъ васъ, ще бѫде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви съ васъ. Щомъ седнете, и тя ще спре. — Какъ става това? — Тамъ е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мѫчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, какъ се прави баница, но ако взема да я правя, нуждно е най-малко единъ часъ. Като я направя, ще ви поканя да я опитате.

Сега вие искате да бѫдете добри. За да постигнете това, трѣбва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вѣра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено въ васъ. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трѣбва да се разцъвти, да възприеме Божествената свѣтлина. Засега съзнанието на мнозина е пѫпка, която трѣбва да цъвне и после да даде плодъ. Тогава човѣкъ се отваря за всички хора, за всички живи сѫщества, както зрѣлитѣ плодове се усмихватъ. Когато види нѣкой човѣкъ, зрѣлиятъ плодъ казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодоветѣ правятъ връзка съ хората. Плодоветѣ обичатъ да ги кѫсатъ хората, но цвѣтята не обичатъ. Тѣ искатъ отъ хората само нѣженъ погледъ, милувка, радость. Цвѣтята можемъ да миришемъ, но ако ги кѫсаме, тѣ плачатъ, страдатъ, разочароватъ се. Сѫщо така, човѣкъ има желания, които сѫ подобни на цвѣтята. Тѣ искатъ само да ги миришатъ, да имъ се радватъ, но да не ги кѫсатъ. Има човѣшки желания, подобни на плодоветѣ, които позволяватъ на хората да ги кѫсатъ и да ги ядатъ, да имъ даватъ приемъ въ себе си. Ако ги приематъ добре, тѣ казватъ: Благородни сѫ тия хора, добре ни приеха.

Какво носи още доброто разположение? — Знание. Който не е добре разположенъ, или не може да запази разположението си, нѣма характеръ, нѣма устойчива, постоянна мисъль. Който има добро разположение, трѣбва да подържа въ себе си мисъльта: Азъ съмъ създаденъ да бѫда добъръ; азъ съмъ създаденъ да бѫда красивъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда силенъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда разуменъ. — Не мога да постигна това изведнъжъ. — И следъ хиляда години да го постигнешъ, върви напредъ. Всичко зависи отъ вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръзъ ще бѫде резултатътъ. Не работите ли съ любовь, и следъ хиляда години едва ще постигнете нѣшо. Силитѣ и способноститѣ сѫ въ човѣка, но отъ усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посѣто въ душата му. Всичко посѣто въ човѣшката душа може да израсте, ако човѣкъ работи съзнателно и съ любовь.

Мнозина се основаватъ на съвременната наука и намиратъ, че нѣма защо да се стремятъ да бѫдатъ добри, силни, красиви, разумни. Тѣ казватъ, че е минало времето за това, остарѣли сѫ вече. Какво ще постигнемъ на тая възрасть? Едно време вие бѣхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха единъ въ другъ и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бѣхте стари, не искахте да работите и заминахте за оня свѣтъ. Когато вашитѣ родители ви влияеха, вие бѣхте млади. Днесъ ги забравихте, и тѣ престанаха да ви влияятъ. И родителитѣ ви, докато сѫ били далечъ единъ отъ другъ, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдатъ на близко разстояние помежду си, любовьта имъ постепенно намалява. Много естествено, когато туришъ единъ предметъ близо до очитѣ си, той губи своята красота. Всѣки предметъ или човѣкъ, за да ви бѫде приятенъ или обиченъ, трѣбва да стои на известно разстояние отъ васъ. Нарушите ли това разстояние, нарушаватъ се и чувствата. Тоя законъ е вѣренъ и за физичния свѣтъ, и за духовния. Следователно, и въ съзнанието си човѣкъ може да държи предметитѣ и хората по-далечъ, или по-близо. Въ даденъ случай, вие може да държите единъ човѣкъ по-близо до себе си, от колкото трѣбва, а въ другъ случай — по-далечъ, отколкото трѣбва. И въ двата случая хармонията е нарушена.

Какво трѣбва да се прави, за да не се на рушава хармонията? -— Всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото, което му е дадено отъ Бога. Всѣки трѣбва да знае, какво отношение има къмъ даденъ човѣкъ и, споредъ това, да си опредѣли, на какво разстояние да стои отъ него. Всѣки човѣкъ е форма, чрезъ която Богъ се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тѣхната стойность. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. Следъ време намирате, че сте се излъгали, че тоя човѣкъ не е толкова добъръ, колкото сте мислили. — Защо не е добъръ? — Защото интереситѣ ви сѫ засегнати.

Единъ младъ момъкъ, нашъ братъ, отишълъ въ дома на едно братско семейство да прекара известно време като гостъ. Домакинитѣ го приели добре, но той не могълъ да се постави на опредѣленото отъ Бога разстояние. Една сутринь домакинътъ му казалъ: Братко, добре дошълъ въ нашия домъ. Обаче, не забравяй, че сме въ военно положение. Като ставашъ сутринь отъ сънь, ще си четешъ Библията и Евангелието, ще четешъ беседитѣ и лекциитѣ, но нѣма да водишъ излишни разговори съ жена ми и дъщеря ми. Нарушишъ ли това правило, ще те подведемъ подъ законитѣ на военното положение. Младиятъ братъ си казалъ: Излъгахъ се, тоя човѣкъ не е много добъръ. Разочаровахъ се отъ него. — Лъжешъ се, братко, твоятъ интересъ е нарушенъ. Домакинътъ е добъръ и почтенъ човѣкъ. Той те прие въ дома си като истински братъ. Посрещна те като братъ и те изпрати като братъ, но ти даде добъръ съветъ, какъ да спазвашъ разстоянието, на което Богъ те е поставилъ.

Питате: Кой е тоя братъ? — Всѣки отъ васъ е тоя братъ. По отношение на Божествения свѣтъ, и вие не постъпвате, както трѣбва. Кой отъ васъ, като влѣзе въ дома на своя братъ, е постѫпилъ като братъ? Всѣки се препорѫчва за братъ, а после не излиза такъвъ. Кой отъ васъ е оценилъ слънцето, звездитѣ, цвѣтята, хората? Никой не ги е оценилъ, както трѣбва, затова Богъ се е принудилъ да наложи военно положение и да каже: Нѣмашъ право да гледашъ дъщеря ми и жена ми и да се разговаряшъ съ тѣхъ. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестественитѣ желания на хората. Всѣки човѣкъ иска да постигне нѣщо, но не знае по какъвъ начинъ става това. Да харесвашъ красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ти започвашъ да се усмихвашъ, да декламирашъ стихове на видни поети, да свиришъ, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Нѣма защо да си служищъ съ чужди работи. Това сѫ кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всѣкога чуждо.

Казвамъ: Естествено е да обичашъ млада, красива мома, но трѣбва да се запиташъ, защо я харесвашъ и обичашъ. — Обичамъ еди-коя си мома. — Нѣма по-хубаво нѣщо отъ обичьта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте подъ влиянието на едно преходно чувство. Обичь, която се усилва и от слабва, не е истинска. Обичьта е проява на Божественото въ човѣка. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обичь, която ви задържа на едно и сѫщо положение, носи голѣми нещастия. Любовь, която спира човѣшкото развитие, не е истинска. Любовь, която прѣчи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любовь укрепва духа на човѣка. Да любишъ нѣкого, това значи, всѣки день да откривашъ по една добра чърта въ него и да съдействувашъ за неговото развитие. Любовьта вижда само доброто, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човѣшкитѣ дарби. Ако нѣкой е музикантъ, тя го насърдчава въ музиката; ако е поетъ, насърдчава го въ поезията; ако е ученъ — въ науката.

Какъ се изразява разположението ви къмъ известенъ човѣкъ? — Въ даване на нѣкакво материално благо. Ако си разположенъ къмъ нѣкой човѣкъ, ще му подаришъ нѣщо: книга, чанта, цвѣте, или нѣкаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-високъ връхъ, вие се намирате въ състоянието на ученикъ, който е завършилъ образованието си. Когато давате на нѣкого дипломъ за завършено образование, това изразява разположението ви къмъ него. Ти си директоръ на училището. Чрезъ диплома, който давашъ на ученика, ти изразявашъ доброто си мнение за него. Който обича, той е директорътъ на училището, а когото обичатъ — ученикътъ. Като директоръ, ти ще дадешъ на ученика дипломъ съ отличенъ успѣхъ. Така изявявашъ разположението си къмъ добрия ученикъ. На нѣкой ученикъ ще дадешъ дипломъ съ срѣденъ или добъръ успѣхъ и ще му кажешъ: Иди въ свѣта и работи споредъ диплома, който ти е даденъ.

Какво се иска отъ човѣка? Да знае, какво обича въ своя ближенъ и да го цени. Като срещнешъ нѣкого, не казвай, че тоя човѣкъ не ти е приятенъ, но отвори архивата на неговия животъ и разбери, защо го срѣщашъ. Вижъ, какво можешъ да научишъ отъ него, и какво можешъ да му дадешъ. Не казвай, че тоя или оня човѣкъ е страненъ. Само неразбранитѣ нѣща сѫ странни. Колкото и да разбирате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано за васъ. Колкото и да имате достѫпъ до архивата на човѣшкия животъ, вие можете да проникнете най-много до последния животъ на миналото му. Човѣкъ е миналъ презъ хиляди животи; той се е раждалъ и прераждалъ хиляди пѫти. Казвашъ: Познавамъ тоя човѣкъ, зная неговото минало. Какво знаешъ? Знаешъ само единъ отъ неговитѣ животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човѣка, който е проникналъ презъ всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цѣлата история на неговия животъ. Въ тоя смисълъ, човѣкъ е едно голѣмо, велико произведение на Бога, Който работи въ него, затова и азъ не бързамъ да се произнасямъ за Божието дѣло. Азъ не смѣя да кажа, че тоя или оня човѣкъ нищо не струва. Една негова постѫпка може да не е права, но, като човѣкъ, той е творение на Бога. Въ него, както въ всички хора, е вложено нѣщо хубаво. Божиитѣ работи никога не пропадатъ. Въ всѣка човѣшка форма е скрита душата, чрезъ която Богъ иска да прокара своята мисъль. Всичко може да стане въ свѣта, но Божията мисъль никога нѣма да се прекъсне. Тя ще се предава отъ една форма въ друга, докато се изяви въ своята пълнота.

Сега вие ще се натъкнете на следния важенъ въпросъ: Защо Богъ не направи отъ нась нѣщо повече отъ това, което сме днесъ? Богъ желае да направи отъ васъ много нѣщо, но за това се иска и вашето участие. И вие трѣбва да работите заедно съ Него. Ако не работите заедно съ Бога, нищо нѣма да постигнете. Ако не работите, както Богъ изисква, ще минавате презъ по-голѣми страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане съ васъ? Другаритѣ ви ще учатъ и ще вървятъ напредъ, а вие ще останете назадъ. Тѣ ще свършатъ училище и ще заематъ нѣкаква служба, а вие ще останете назадъ, безъ никаква работа. Като видите, че сте останали назадъ, че сте изгубили добритѣ условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвамъ: Вие изгубихте първитѣ добри условия — не съжалявайте за тѣхъ. Идатъ вече новитѣ условия, които трѣбва разумно да използувате. Като изгубите първитѣ условия, ще дойдатъ втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличаватъ страданията.

И тъй, като станете сутринь отъ сънь, кажете си: Днесъ съмъ добре разположенъ. После, ако сте момъкъ, представете си, че сте царски синъ; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това сѫ праздни работи. Природата крие своитѣ тайни въ привидно празднитѣ работи. Само чрезъ тѣхъ ще се домогнете до тия тайни. Това не става само съ васъ, но даже и съ сѫщества, които стоятъ по-низко отъ васъ. Понѣкога и тѣ се пробуждатъ. Тѣхното по-високо съзнание разбира тия нѣща. Съзнанието на животнитѣ е низко, поради външната форма, съ която временно сѫ облѣчени. Като наблюдавате вола и коня, какъ махатъ опашкитѣ си, изглежда, че тѣ нищо не разбиратъ, нѣматъ никакво съзнание за живота. Въ сѫщность, не е така. Коньтъ и волътъ иматъ уменъ погледъ. Като те погледнатъ, тѣ искатъ да кажатъ: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днесъ ние сме маскирани, временно играемъ тая роля. Като свършимъ работата си на земята, ще хвърлимъ рогата и копитата, ще съблѣчемъ тия дрехи и ще се представимъ въ своя истински видъ. Казвате: Волъ е това, конь е това. Не, това е синътъ на нѣкой арахангелъ, който е дошълъ на земята да се учи на смирение. Единъ день, когато се върне при баща си, волътъ ще разправя, че цѣли десеть години оралъ земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна къмъ него. Всичко, каквото волътъ разказва за Стояна и за неговия домъ, се пише.

Сега ме слушате, но нѣкои отъ васъ си казватъ: Действителность ли е това, или забава? Питамъ: Вие, които се съмнявате въ моитѣ думи, знаете ли, докѫде се простира вашето съзнание? Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че сѫ вече на 50—60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живѣли по-рано, какъвъ е вашиятъ произходъ? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени отъ еди - коя си майка и отъ еди - кой си баща. От де сѫ дошли вашитѣ родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажемъ, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина сѫ дошли до това съзнание. Сега идатъ въ свѣта учени, музиканти и пѣвци, които работятъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Съ това тѣ искатъ да насочатъ мисъльта на човѣка къмъ Единния Богъ, Създатель на вселената.

Днесъ повечето хора отричатъ сѫществуването на другъ свѣтъ и казватъ: Ще живѣемъ известно време на Земята и ще умремъ. — После? — Може да отидемъ при Бога, а може и да не сѫществуваме повече. Нѣкои говорятъ за Бога, безъ да иматъ представа за Него. Тѣ не се запитватъ, какъ ще ги посрещне Богъ. Казвамъ: Ако не ви посрещне Богъ, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви пригърне и цѣлуне и ще заповѣда на слугитѣ си да заколятъ най-угоеното теле за васъ, да ви угостятъ. Следъ това ще дойде братъ ви отъ нивата и ще се разсърди, че баща ви устроилъ такова богато посрѣщане за васъ. Той ще каже: Чудно нѣщо, такова голѣмо посрѣщане за тоя нехранимайко! Азъ работя цѣлъ животъ на баща си, а той никога не ми е устроилъ такова угощение. Следъ това бащата трѣбва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрѣщане?

Нѣкои искатъ да бѫдатъ грабнати съ огнена колесница на небето, като пророкъ Илия. Какъ ще си обясните, споредъ вашето разбиране, факта, дето пророкъ Илия се възнесе съ огнена колесница на небето, а следъ това дойде отново на земята, като Иоанъ Кръститель, на когото отрѣзаха главата. Ето единъ необясненъ фактъ, върху който и азъ нѣмя да се спирамъ. За да обясня тоя фактъ, трѣбва да си послужа съ факти, които и най-способниятъ ученикъ не би могълъ да разбере. И той ще се намѣри предъ изкушение. — Защо? — Обяснението на тоя въпросъ е красива мома, предъ която момцитѣ не могатъ да издържатъ. Ако поставя и най-способния ученикъ въ класъ, дето има една много красива мома, и той нѣма да издържи. Красивата мома ще влѣзе въ неговия умъ, и той ще престане да учи. Ако и на васъ разкрия истината по тоя въпросъ, и вие ще се влюбите въ красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да ѝ кажете нѣколко сладки думи, да ѝ напишете поне едно любовно писмо.

Питамъ: Кое е онова, което момъкътъ, изобщо, вижда въ всѣка красива мома? Въ красивата мома влиза по единъ ангелъ, да свърши една работа. Следъ това той напуща момата. Значи, момъкътъ се влюбва въ ангела. Щомъ ангелътъ си отиде, момъкътъ се чуди, какво е станало съ момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелътъ е въ момата, тя е учтива, любезна, мека. Щомъ ангелътъ я напусне, тя изгубва тия качества и става груба съ момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава отъ нея. Всѣки ангелъ е образъ на любовьта. Дето мине, навсѣкѫде прави любовни връзки. Такъвъ е животътъ въ ангелския свѣтъ. Докато ангелътъ е въ красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щомъ я напусне, тя казва на момъка: Какъ смѣешъ да ме любишъ! Не знаешъ ли, че ти си голѣмъ простакъ? Азъ обичамъ ученитѣ, знатнитѣ хора. На такива като тебе не обръщамъ внимание. Като знаете това, пазете се отъ красива мома, въ която ангелътъ не присѫтствува. — Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? — Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвалъ? Азъ превеждамъ това на вашъ езикъ и казвамъ: Кой не се е захласвалъ? И вашитѣ майки и бащи сѫ били захласнати. Като се оженили, захласването минавало. После децата имъ се захласватъ. Понѣкога и бащата се захласва. — Кога? — Когато синътъ му е решилъ да се жени. Бащата започва да се интересува отъ снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува отъ бѫдещия си зетъ. Дойде зетътъ въ дома на момата, а хората казватъ, че имъ е дошълъ приведенъ зетъ. Думата „приведенъ зетъ“ има особено значение. Като кажатъ, че нѣкой се намира въ положението на приведенъ зетъ, разбиратъ, че не е добре. Когато питатъ турчина, какъ вървятъ работитѣ му, той казва: Положението ми е по-добро отъ това на приведенъ зетъ.

Казвамъ: Понѣкога, и въ духовно отношение, хората се намиратъ въ положението на приведенъ зетъ, или на снаха, която е влѣзла въ дома на своя мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ въ положението на приведенъ зетъ или на снаха, която всѣки моментъ трѣбва да се нагажда къмъ условията на чуждия домъ. Това значи, следъ като си ималъ едни възгледи за живота, да приемешъ нови, въ които още не си се убедилъ. Все пакъ положението на снахата е по-добро отъ това на приведения зетъ. Не е лесно да приемешъ нови възгледи, които не си опиталъ, не си провѣрилъ. Тѣ се налагатъ отвънъ, и ти си длъженъ веднага да ги приемешъ. Всѣки день слушашъ да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде въ нашия домъ голъ и босъ; ние те облѣкохме и обухме, и ти си длъженъ да се подчинявашъ на това, което ти се заповѣдва. Той, горкиятъ, се свива, огъва се и, иска или не иска, приема новитѣ условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея, ще търпи и майка ѝ, и баща ѝ. Тежко е положението на приведения зетъ, но ще търпи, нѣма какво да прави. Снахата е по-свободна. Още съ влизането си въ чуждия домъ, тя подчъртава произхождението си: Азъ съмъ отъ знатенъ родъ. Моятъ възлюбенъ ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както сѫ ме гледали моитѣ родители. Съ тия думи тя обявява война на новия домъ, и тѣ приематъ условията. Положението на снахата е за предпочитане предъ това на приведения зетъ. Желая ви да бѫдете снаха, но не приведенъ зетъ.

Сега азъ изнасямъ тия факти само за диверсия. Когато нѣщата станатъ много сладки, че не може да се издържи сладчината имъ, прибавя се малко вода, да се разредятъ. Въ бѫдеще вие трѣбва да имате ясна представа за понятията снаха, приведенъ зетъ, майка, баща, братъ, сестра, както и за тѣхното истинско положение въ дома. Сѫщо така трѣбва да имате ясна представа за приятель, за господарь и слуга, за учитель и ученикъ. Какъвто и да си, трѣбва да заемешъ мѣстото си достойно. Какво представя, напримѣръ, кравата? Казвате, че кравата е животно и нищо повече. Не е така. Азъ често ходя при кравитѣ, изучавамъ живота имъ и се поучавамъ отъ тѣхъ. Отъ кравата взимамъ урокъ на търпение и безкористие. Господаритѣ ѝ я доятъ по три пѫти на день, и тя спокойно и довѣрчиво се оставя да я доятъ. Тя кротко си преживва храната и си казва: Не може безъ страдания. Опитай се да издоишъ човѣка само единъ пѫть и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе викъ и олелия, всички да го чуятъ. Има ли нѣщо лошо въ това, че те издоили единъ пѫть? — Кое се дои? — Божественото. Всѣки трѣбва да даде часть отъ Божественото въ себе си и да благодари, че е могълъ да даде нѣщо. Колко струва едно кило млѣко? Всѣки може да даде поне едно кило млѣко отъ себе си, безъ да вика и вдига шумъ. Говоришъ на нѣкого нѣщо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нѣщо въ тебе. Вижъ, какво не ти харесва. Ти говоришъ, или нѣщо непровѣрено, или нѣщо, въ което самъ не си убеденъ. Не говори за нѣща, които самъ не знаешъ; не говори за нѣща, които никога не си опиталъ.

Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — къмъ доброто разположение. Пази правилото: Като ставашъ сутринь отъ сънь, не си представяй, че си царски или княжески синъ, но си помисли, че си дошълъ на земята като ангелъ, да благовествувашъ доброто между хората. Помисли си, че имашъ всички възможности да прилагашъ доброто въ свѣта. Казвашъ: Ангелъ ли съмъ въ сѫщность? — Ако съзнавашъ, че си дошълъ да служишъ на Бога, ангелъ си. Подъ „ангелъ“ разбираме веститель на доброто и служитель на Бога.

Една опасность застрашава човѣка, особено религиозния. Тя се заключава въ следното: ако престане да се подвизава, т. е. да следва пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Това значи, да забрави своята задача - да служи на Бога. Причината за отклоняването му отъ правия пѫть се крие въ преплитане на чувствата му. Стане ли това, човѣкъ губи нѣщо отъ себе си и се подпушва. Искашъ да говоришъ предъ едно общество върху молитвата, но се увлѣчешъ, говоришъ повече, отколкото трѣбва. Слушателитѣ започватъ да негодуватъ, не искатъ да те слушатъ, а ти се обиждашъ и излизашъ недоволенъ. Не се подпушвай, но самъ си кажи: Наистина, увлѣкохъ се, за молитвата не се говори много. Щомъ мога да свиря, ще посвиря на хората, но само петь минути, да останатъ доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само петь минути, но ще кажа такова нѣщо, което никога не сѫ слушали. Ново нѣщо трѣбва да имъ кажа.

Казвамъ: Не говори на хората за това, което тѣ знаятъ. Старъ качамакъ не имъ давай. Ако искашъ да ги задоволишъ, дай имъ прѣсенъ качамакъ, съ прѣсно млѣко и прѣсно масло. Не се сравнявай съ хората, да се представишъ по-добъръ отъ тѣхъ. Ако е въпросъ за сравняване, сравнявай се съ нѣкой ангелъ, или съ нѣкое възвишено сѫщество. Търсите ли сила, знание, и свѣтлина, при тѣхъ ще ги намѣрите. Има и хора съ необикновени дарби и способности, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Въ единъ отъ ежедневнитѣ вестници пишеха за нѣкой човѣкъ съ необикновено силна паметь. Той помнѣлъ 250 хиляди изречения, могълъ да повтори числата на десеть страници отъ логаритмичните таблици. Ако въ продължение на две минути му прочетете числа, голѣми и малки, въ разбърканъ редъ, то може да ги повтори без погрѣшно. Това показва, че въ човѣка се криятъ голѣми дарби и способности, които той може да развие. Нѣкой казва, че знае много стихове отъ Библията наизустъ. Другъ казва, че знае много закони отъ физиката и химията. — Това още не е знание. Истинско знание е онова, да знаешъ цѣлата Библия, цѣлата физика и химия и, когато пожелаешъ, да възпроизведешъ това знание. Кой отъ васъ има такова знание? Ще кажете, че това не ви е нуждно. Всѣко знание е потрѣбно на човѣка.

И тъй, като ставашъ сутринь отъ сънь, не мисли, че си мѫжъ, жена или дете, но си кажи: Азъ съмъ ангелъ, веститель, служитель на Бога. Това е моята работа, за която съмъ дошълъ на земята. Ангелътъ носи въ себе си знанието на всичкитѣ земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Като погледне назадъ, той си казва: Това знание ми бѣше необходимо. Минахъ презъ него и получихъ нѣщо сѫществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание — знанието на любовьта, знанието на вѣковетѣ. Знанието на земята е допринесло много нѣщо за моето развитие, отъ детската ми възрасть до сегашната. Ако ангелътъ казва това, колко повече човѣкъ може да каже сѫщото за себе си. И днесъ човѣкъ е малко дете, което има много да учи. И въ най- високото си положение, той има още да учи. Значи, и въ най-низкото, и въ най-високото положение човѣкъ, има какво да учи и да прилага наученото. — Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — неговъ край. Нѣкой се оплаква, че го считатъ невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си въ началото на живота. — Считатъ ме за ученъ човѣкъ. — Радвай се, защото си на края на живота, т. е. на излизане отъ училището. Щомъ свършишъ едно училище, ще влѣзешъ въ друго, по-високо отъ първото. Като свършишъ университетъ, даватъ ти право да влѣзешъ въ училището на живота, тамъ да прилагашъ наученото. Като получишъ дипломъ, ти можешъ да станешъ професоръ; ако не постигнешъ това, пущатъ те въ живота, тамъ да приложишъ знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращатъ те на земята да учишъ. Като станешъ ученъ, напущашъ земята и заемашъ по-високо положение.

Какво е невежеството? — Условие за придобиване на знание. — Какво е ученостьта? — Условие за невежество. Когато станешъ ученъ на земята, ставашъ невежа на небето. На вашъ езикъ казано: На учения даватъ невежи хора, да ги учи. Невежиятъ е царски синъ, върху когото работятъ видни учители и професори. Учениятъ е силенъ въ знанието, затова разполага съ него; невежиятъ разполага съ паритѣ. Затова казвамъ, че невежеството е начало на живота и на знанието, а ученостьта — край на живота и на знанието.

Следователно, кажатъ ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имашъ учители и професори да те учатъ; кажатъ ли ти, че си ученъ, радвай се, защото ще получишъ дипломъ за свършване на училището. — Така ли е всичко това ? — Мислете, както искате, но азъ повтарямъ: Невежиятъ е приспанъ, за да не помни, че нѣкога е билъ ученъ, и да се стреми днесъ къмъ нови знания. Като приспятъ учения, той изпада въ положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минатъ презъ магнетиченъ сънь, невежиятъ се убеждава, че нѣкога е билъ ученъ; учениятъ се убеждава, че нѣкога е билъ невежа. Това показва, че нѣщата не сѫ статични: учениятъ може да стане невежа, а невежиятъ — ученъ. Невежиятъ живѣе въ неблагоприятни условия. Щомъ се промѣнятъ условията, той веднага се проявява. Учениятъ е пѫпка, която може да се разпукне и да цъвне.

И тъй, нека всѣки си каже: Голѣмъ невежа съмъ, но и голѣмъ ученъ мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Азъ не съмъ съгласенъ съ това твърдение. По-скоро ученитѣ хора, скрити задъ невежеството, сѫ създали злото. Погрѣшкитѣ на ученитѣ се криятъ задъ невежеството. Който иска да се прояви, да направи нѣщо, минава за ученъ човѣкъ. Лисицата учена ли е, или невежа? Голѣма ученость се крие въ лисицата. Вижте, какъ дебне кокошкитѣ въ курника и ги одушва.

Въ заключение на всичко казано за невежеството и ученостьта, повтарямъ: Ако сте невежи, станете учени.

Т. м.

6. Лекция отъ Учителя, държана на

17 февруарий, 1932 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...