Jump to content

1932_02_10 Любовьта на безсмъртието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Законътъ и любовьта"
9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Любовьта на безсмъртието

Размишление.

Ще прочета часть отъ 61 псаломъ. Тоя псаломъ трѣбва да се преведе на езикъ, съ който си служи природата. За да разбере известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има разположение къмъ него. Безъ вѫтрешно разположение къмъ нѣщата, той не би могълъ да възприеме истината. Не можешъ да разберешъ въпроса за вегетарианството, напримѣръ, докато обичашъ да си хапвашъ месце. Виждашъ на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а нѣкой ти говори за вегетарианство. Ти слушашъ, какво ти се говори, но не разбирашъ. — Защо? — Представяшъ си, какъ ще си хапнешъ печена кокошчица и следъ това ще пийнешъ чашка винце. Хората виждатъ, какъ колятъ кокошки и агнета, виждатъ страданията имъ, но не се трогватъ. Тѣ иматъ облаги отъ тѣхъ. Друго нѣщо е, ако говоришъ на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Тѣ слушатъ, и сърдцата имъ се свиватъ отъ мѫка за животнитѣ.

Следователно, хората могатъ да се разбиратъ, само когато ги свързва нѣщо, когато иматъ разположение едни къмъ други. При това, тѣ влизатъ въ положението си, влизатъ и въ положението на окрѫжаващитѣ. Ако хората се събиратъ безъ вѫтрешно разположение помежду си, колкото и да си говорятъ, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ ще бѫдатъ въ положението на месоядцитѣ, на които се говори за страданията на животнитѣ. Ще слушатъ, какво имъ се говори, но ще си казватъ: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. Въ разбирането на тия хора има нѣщо объркано, изопачено, както сѫ изопачени нѣкои думи. Напримѣръ, думата „старъ“ е приела друго значение отъ това, което нѣкога е имала. Тя произлиза отъ корена „сат“, който означава проява, повишение. Старъ е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „старъ“ означава немощенъ човѣкъ, негоденъ за работа. Въ сѫщность, стариятъ човѣкъ се е калилъ, работи повече отъ младия. Той е оралъ, сѣлъ, жъналъ, а младиятъ не издържа колкото стариятъ. Вижте, колко добре тегли плуга стариятъ волъ. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи.

Работа, учене се иска отъ човѣка. Ако изучавате старитѣ езици, ще приложите единъ методъ; ако изучавате новитѣ езици, ще приложите другъ методъ. При това, всѣки новъ езикъ има специфиченъ методъ за изучаване. Това се дължи на особеноститѣ на езика. Казвате, че изучаването на езицитѣ трѣбва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи отъ своята красота. За предпочитане е нѣщата да бѫдатъ красиви, макаръ и усложнени. Който иска да бѫде красивъ, трѣбва да бѫде вътрешно богатъ, или вѫтрешно сложенъ. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивиятъ има особени линии на лицето, каквито въ обикновения човѣкъ не можешъ да намѣришъ. И на лицето на мѫдреца има сложни, красиви линии. Въ мѫдреца всичко е особено; неговиятъ ходъ се отличава коренно отъ хода на обикновения човѣкъ.

Какъ се моли мѫдрецътъ? — Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, въ която човѣкъ забравя себе си и окрѫжаващитѣ. Истински пѣвецъ е оня, който забравя себе си, забравя, че хора го слушатъ. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стѣснявате едни отъ други. Не е така, събранието става далечъ нѣкѫде. Вие сте отражение на онова, което става въ невидимия свѣтъ. И каквото става тамъ, става и тукъ. Вие сте представители на ония, които присѫтствуватъ горе. Ако мислите, че работитѣ се нареждатъ тукъ, лъжете се. Всички работи ставатъ далечъ нѣкѫде, а тукъ се проявяватъ тѣхнитѣ отражения. Това ще разберете, когато се освободите отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания. Само свободниятъ може да учи. Освободете и съзнанието си отъ всичко, което се е наслоило въ него отъ далечното минало. Само така ще избѣгнете стълкновението между миналия, сегашния и бѫдещия ви животъ.

Преди нѣколко деня при мене дойде единъ земедѣлецъ, който ми каза: Азъ съмъ работливъ човѣкъ. Изорахъ нивитѣ си, посѣхъ ги; разработихъ градинитѣ си, посадихъ плодни дръвчета, отглеждамъ ги; и днесъ, благодарение на моя трудъ, земята има другъ видъ отъ тоя, който нѣкога е имала. Казвамъ му: Ти мислишъ така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изоралъ, посѣлъ, но тя е отхранила сѣмената. Ти се ползувашъ отъ нейнитѣ плодове, а на нея оставяшъ само сухи листа и клончета. Питамъ: Ако работишъ по сѫщия начинъ върху единъ човѣкъ, развивашъ доброто въ него и, въ края на краищата, оберешъ плодоветѣ му, какво си направилъ за него? Ти взимашъ плодоветѣ му, а на него оставяшъ сухитѣ листа. Следъ всичко това ще кажешъ на тоя човѣкъ, че си работилъ върху него. Работилъ си, наистина, но си взелъ най-хубавитѣ му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нѣщата, нищо не може да постигнете. Работете съ любовь. Освободете се отъ егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство въ работата си, то ще разяде основитѣ ѝ, както червеятъ изяжда младитѣ коренчета. Всѣка работа трѣбва да се започва и свършва съ свещенъ трепетъ и пълно безкористие. Единъ день, като преглеждахъ дърветата въ градината, видѣхъ на едно дръвче доста голѣма дупка. Взрѣхъ се да видя, какво има тамъ, и забелязахъ, че нѣщо пада отъ дупката. Разбрахъ, че е влѣзълъ червей, който руши дървото. Взехъ единъ тънъкъ телъ, пъхнахъ го внимателно вѫтре и извадихъ червея. Пазете се отъ червеи, които рушатъ и прояждатъ вѫтрешностьта на вашия животъ.

Сега вие се учите да пѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ добри пѣвци. Добре е да пѣете, да свирите, да се занимавате съ музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само въ едно направление, ще развиете само единъ центъръ. Главата трѣбва да бѫде добре развита, всички центрове да се подхранватъ. Ако развивате главно личнитѣ си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стѣснява. Нѣкой е толкова миролюбивъ, че и на мравката прави пѫть. Главата на тоя човѣкъ се стѣснява горе, като дъска. Кажете ли, че човѣкъ не трѣбва да фантазира, нито да живѣе съ въображение, ти не давашъ възможностъ на челото си да се разширява. Докато живѣешъ на земята, ще си въобразявашъ, че си богатъ, че си силенъ, че си великъ поетъ, ученъ, философъ. Така поне ще оформишъ челото си.

Единъ турски бей отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Последниятъ го почерпилъ съ ново вино, което не било още прекипѣло. Беятъ изпилъ една-две чаши и се развеселилъ. Той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй! После казалъ: Играе ми се. — Играй! Понеже беятъ никога не пилъ такова вино, почудилъ се, защо му се пѣе и играе. — Хубаво нѣщо е новото вино. То развеселява човѣка, казалъ беятъ. Казвамъ: Има реални състояния въ човѣка, но има и нереални, преходни, като това, причинено отъ новото вино.

Човѣкъ трѣбва да разбира живота като проява на реалностьта. Казвате, че животътъ е сериозенъ, тежъкъ. Ако нѣмашъ пари, ако си боленъ, ако жена ти и децата ти сѫ гладни, животътъ е сериозенъ. Ако имашъ възможность да посрѣщашъ всичкитѣ си нужди, животътъ не е сериозенъ. Споредъ васъ, животътъ е сериозенъ, когато нѣмате пари. Щомъ имате пари, животътъ е приятенъ, лекъ. Нѣкой има много пари, но не знае, какъ да ги употрѣби. Нѣкой има дарба да пише, но се стѣснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларитѣ не гледаха съ добро око. Ако нѣкой се предаде на музика, казваха: Горкиятъ, взелъ цигулката и засвирилъ като циганинъ. Други казваха: „Цигуларь кѫща не храни.“ За да свири, човѣкъ трѣбва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравкитѣ имъ. И доднесъ още се подиграватъ на религиознитѣ, особено, ако тѣ сѫ млади. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, да се освободи отъ всички предразсѫдъци на времето. Освободи ума си отъ ненуждни мисли. Защо трѣбва да мислишъ и да се безпокоишъ, че ще се разболѣешъ, ще остарѣешъ, или ще обеднѣешъ? Ако обеднѣешъ, ти ще научишъ това, което при богатството никога нѣма да научишъ. Въ каквото положение и да се намѣришъ, или каквато работа да вършишъ, ти все ще научишъ нѣщо. Като художникъ, ще придобиешъ нѣщо ценно; като ученъ или философъ, сѫщо ще придобиешъ нѣщо. Не е художникъ оня, който само топи четката въ боята. Не е писатель оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобивашъ нѣщо ценно. Отъ любовьта къмъ работата и къмъ хората зависи твоятъ успѣхъ.

Единъ виденъ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ богатъ турчинъ да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторътъ взелъ съ себе си своя чиракъ, Стоянъ. Турчинътъ заповѣдалъ да сготвятъ на шивача кокошка. Понеже майсторътъ обичалъ кокошка, казалъ на домакина: Моятъ слуга не яде кокошка. Сгответе за него бобъ. Той искалъ да остане цѣлата кокошка за него. Стоянъ слушалъ, какво говори господарьтъ му, и само въздишалъ. Като се нахранили, слугата казалъ на домакинитѣ: Отвреме - навреме моятъ господарь го хващатъ нервитѣ и започва да се озърта, като че търси нѣщо. Вържете го съ едно вѫже и, като се успокои, освободете го. Въ това време той скрилъ напръстника на господаря си. Започнали да шиятъ. Майсторътъ търсѣлъ напръстника си, озърталъ се натукъ - натамъ, не можалъ да го намѣри. Като забелязали това, домакинитѣ хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторътъ се почудилъ, защо го връзватъ, но се подчинилъ. Въ това време слугата погледналъ къмъ него самодоволно и казалъ: Стоянъ не яде кокошка, бобъ яде!

Законъ е: Каквото правишъ на другитѣ, ще ти се върне. Въ природата сѫществува ехо, отзвукъ или повторение на нѣщата. Природата не е отмъстителна, но спазва своитѣ закони. Ако бащата е музикаленъ, и синътъ ще бѫде музикаленъ; ако майката е художничка, и дъщерята ще бѫде художничка. Това наричаме законъ за предаване на дарбитѣ и способноститѣ. Понѣкога има изключения отъ закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синътъ ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: „Повтарянето е майка на знанието.“

Помнете: Всѣко нѣщо, което започвашъ, трѣбва да се изучи добре, защото следъ време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плодъ. Не всѣко знание принася плодъ. Напримѣръ, говоря на богатия за любовьта, казвамъ му, че трѣбва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плодъ. То не е въ състояние да отвори сърдцето му. Той даже се страхува да не му искатъ пари на заемъ. Да знаешъ нѣщо, значи, да прилагашъ знанието си. Знаешъ, че любовьта дава и взима, а ти само взимашъ, безъ да давашъ. Твоето знание не принася плодъ. Ако детето не взима отъ майка си, не може да расте. Щомъ стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да давашъ, или само да взимашъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Даже и Богъ, Създательтъ на свѣта, смѣня нѣщата. Следъ като ти е давалъ, Той казва: Сега ти ще да вашъ. Пръвъ Богъ те е възлюбилъ. Следъ това ти ще Го възлюбишъ. Всичко, което ни е да дено, се дължи на Божията Любовь къмъ насъ. Всичко добро и хубаво въ насъ ни е дадено не само за единъ животъ, но за вѣчностьта. Богъ е предвидилъ всичко, което е нуждно за човѣшката душа. Като знаете това, трѣбва само да се радвате. Вие нѣмате представа, какво нѣщо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята- Казвате: Животътъ е тукъ, на земята. Родишъ се, живѣешъ известно време и умирашъ — всичко се свършва съ тебе. Младъ си, остарявашъ и умирашъ. Любишъ и после разлюбвашъ. Не е така. Следъ човѣшката любовь иде безлюбието, а следъ него — Божията Любовь. Следъ тая любовь иде свѣтлината. Следъ свѣтлината иде свободата. Ако живѣешъ по човѣшки, свѣтлината ще се смѣни съ тъмнина, а свободата — съ робство.

Често казвате, че човѣкъ трѣбва да олекне. Нѣкога трѣбва да олекне, а нѣкога да стане тежъкъ. Ако въ голѣма буря корабътъ олекне, той непремѣнно ще потъне. Ето защо, когато минавашъ презъ голѣми изпитания, ти трѣбва да бѫдешъ тежъкъ, пъленъ корабъ, за да има на какво да разчиташъ. Трѣбва да имашъ знания, че като страдашъ, да знаешъ, защо страдашъ. Вие знаете много нѣща, но не сте приложили всичко. Нѣкои нѣща сте приложили, а нѣкой оставате да приложите въ бѫдеще. Азъ съмъ ви го ворилъ върху много въпроси, които и безъ моето говорене щѣхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвамъ на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто на планината има единъ чистъ, хубавъ изворъ. И безъ да му кажа, ще го намѣри, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворътъ, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който самъ е придобилъ знанието си, и оня, който е ималъ учитель. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ самъ да си придобие знанието, самъ да си изработи свое убеждение или вѣрую. Не, въ реда на нѣщата е, пръвъ Богъ да вложи знанието въ човѣка. Богъ е първиятъ Учитель на човѣка. Следователно, никой не се учи самъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ нѣкого. Първиятъ човѣкъ бѣше поставенъ въ рая, за да се учи отъ Бога. Ще кажете, че той сгрѣши, яде отъ плода на забраненото дърво. Той бѣше още дете, което направи първата погрѣшка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първиятъ човѣкъ яде отъ забраненото дърво съ желание да види, какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, съ нея заедно и то ще отиде. Казватъ му, обаче, да бѣга, и то бѣга. И на първитѣ човѣци казаха да бѣгатъ. Тѣ послушаха тоя съветъ и избѣгаха. Ако не бѣха избѣгали, нищо нѣмаше да остане отъ тѣхъ.

Първитѣ човѣци бѣха деца. Богъ имъ каза да не пипатъ голѣмата бомба въ рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Тѣ искаха да видятъ, какво ще стане следъ това. Каза имъ се да бѣгатъ. Щомъ избухна бомбата, тѣ се уплашиха и избѣгаха. — Защо сгрѣшиха първитѣ човѣци? — Защото не знаеха, какъ се работи съ бомбата. Грѣхътъ е бомба, която лесно експлодира. Следъ експлодирането, нищо друго не остава, освенъ да бѣгатъ.

Единъ познатъ ми разправяше за ужаса, който изживѣлъ при експлодирането на една бомба. Това е станало предъ самия него. Като експлодирала, бомбата го вдигнала въ въздуха и изхвърлила на разстояние 40 — 45 м. отъ мѣстото, дето станала експлозията. Като разбралъ, че е живъ, той благодарилъ за щастливото и чудно спасяване. Той усѣтилъ, че билъ слабо контузенъ, но лесно се поправилъ. Само страхътъ останалъ въ него. Той разбралъ силата на бомбата и, заговори ли се нѣщо за бомба, той все казвалъ: Пазете се, бомба е това!

Законъ е: И най-малката погрѣшка на човѣка може да причини голѣмъ взривъ въ него. Експлозии ставатъ въ човѣка всѣки моментъ: въ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ сѫ въ състояние да нарушатъ правилното развитие на човѣка. Четешъ нѣкоя книга. Дойдешъ до една мисъль, която веднага измѣня правилния ходъ на твоитѣ мисли. Тя е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бѣгай вънъ. Заличи я отъ ума си да не те смущава. Напримѣръ, ти се молишъ, имашъ хубаво молитвено разположение. Дойде нѣкой и ти казва: Какво си се изправилъ като дърво? Така не се моли човѣкъ. Той смущава духа ти, но самъ не знае, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Другъ пѫть си добре облѣченъ, разположенъ си, имашъ хубаво, добро отношение къмъ хората. Срещне те нѣкой и ти казва: Какво си се докаралъ като князъ? Не те ли е срамъ да ходишъ така облѣченъ между хората? Ти се смутишъ, връщашъ се вкѫщи, по-скоро да свалишъ новитѣ си дрехи. Напишешъ едно хубаво стихотворение, но близкитѣ ти не го харесватъ, намиратъ, че не е време за писане на стихове. Свиришъ съ разположение — и за свирене не било време. Чудишъ се, какво да правишъ, какъ да задоволишъ хората.

Казвамъ: Грѣхътъ се крие въ разбирането, а не въ постѫпкитѣ. Че си добре облѣченъ, съ лачени обувки, това не е грѣхъ. Че свиришъ, или пѣешъ, когато нѣкой е умрѣлъ, това не е грѣхъ. Ти свиришъ и пѣешъ за него, че отишълъ при Баща си. Той е живъ, заминалъ за отечеството си, а ти му свиришъ и пращашъ много здраве на близкитѣ си. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, казва, че умрѣлиятъ отива въ черната земя.

Преди години бѣхъ въ едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мѫчи цѣли три деня да роди и не може да се освободи, ще умре. Казахъ имъ, че нѣма да умре, нуждни ѝ сѫ само петь минути и ще се освободи. Следъ това ще се радва, че човѣкъ се е родилъ на свѣта. — Ти отде знаешъ? — Зная, виждамъ и нейното състояние, както и състоянието на детето. Тя се нуждае отъ помощьта на невидимия свѣтъ, който ще ѝ по могне. Детето объркало пѫтя си, не може да излѣзе. То забравило, отде влѣзло и сега се мѫчи. Мислено го упѫтихъ. Казахъ му да се върне десетина сантиметра назадъ и отново да поеме правия пѫть. Да се върнешъ назадъ и оттамъ да поемешъ правия пѫть, това значи, да се обърнешъ къмъ Бога. Объркашъ се и не знаешъ, какво да правишъ. Обърни се къмъ Бога, Той ще ти даде съветъ. Раждането, въ широкъ смисълъ, е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Всѣки може да се натъкне на тоя процесъ. Щомъ се намѣришъ въ затруднение, ще се върнешъ десеть сантиметра назадъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще излѣзешъ на свобода.

Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовьта. — Какво се иска за това? — Чистота. Вие трѣбва да се изчистите, както чистите сѫдоветѣ, въ които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за идване на Царството Божие въ васъ. Вие очаквате Богъ да влѣзе въ васъ. Затова трѣбва да Му приготвите жилище. Щомъ Богъ влѣзе въ васъ, животътъ ви коренно ще се измѣни: болести, беднотия, страдания нѣма да има. Вие само ще учите, ще пѣете и ще свирите. — Колко време ще продължава това? — Колкото искате, отъ васъ зависи. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се измѣни. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бѫдатъ безпредметни.

Казвате: Докато сме млади, ще живѣемъ като млади; щомъ остарѣемъ, ще живѣемъ като стари. Все ще прекараме единъ животъ на земята. Не е така. Животътъ не е нито въ младостьта, нито въ старостьта, но въ правилното разбиране. Човѣкъ трѣбва да разбира силата на Божията мисъль, която се проявява чрезъ неговата душа: младиятъ ще разбира като младъ, стариятъ — като старъ. Въ това се заключава истинското знание. Ти трѣбва да знаешъ, че мисъльта, която се изявява чрезъ тебе, е Божествена. Кажешъ ли си така, да не се колебаешъ, но всѣкога да проявявашъ Божественото. Обаче, ако Божествената мисъль минава презъ твоя човѣшки умъ, тя се изопачава. Не подържай тая мисъль въ себе си. Божественото се изявява само чрезъ Божественото. Божествената мисъль носи въ себе си магическа сила — съ нея всичко се постига. Богъ казва: „Опитайте ме и ще видите, че съмъ благъ.“ —Какъ се изявява Божията благость? — Въ щедрость, въ даване. Богъ отваря пѫть на всички, които Го търсятъ, които работятъ и уповаватъ на Него.

Единъ младъ братъ разправяше една своя опитность, която потвърждава горната мисъль. По едно време той съвсемъ объркалъ материалнитѣ си работи: оттукъ-оттамъ взималъ пари на заемъ, но не могълъ да ги върне. Приятелитѣ му започнали да странятъ отъ него. Той се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Решилъ въ себе си, отъ никого да не взима пари на заемъ, но да работи, да разчита на Бога. Започналъ да работи, самъ да се подържа. Като престаналъ да очаква на другитѣ, работитѣ му започнали да се оправятъ. Въ кратко време той изплатилъ дълговетѣ си.

Пазете правилото: На заемъ пари не взимай. — Защо? — Защото започвашъ да уповавашъ на другитѣ. Имашъ да решавашъ една задача и започвашъ да се допитвашъ до хората, тѣ да ти помогнатъ — ти взимашъ пари на заемъ. Имашъ една мѫчнотия, не можешъ самъ. да я решишъ, търсишъ чужда помощь — ти взимашъ пари на заемъ. — Какво да правя, какъ да си помогна? — Свържи се съ Бога. Като душа, ти представяшъ часть отъ Божествения организъмъ. Носишъ ли тая мисъль въ ума си, твоитѣ работи ще се наредятъ по естественъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви способности и дарби се криятъ въ него. Само така ще види, съ какви възможности разполага.

Разправя се, че единъ англичанинъ знаелъ 15 езика. Той разполагалъ съ много думи. Колко езика знаете вие и съ колко думи разполагате въ обикновения си животъ ? Срѣдно човѣкъ употрѣбява около 500—600 думи, рѣдко до хиляда думи. Нѣкои талантливи поети и писатели си служатъ съ около четири-петь хиляди думи въ езика си. Милтонъ въ своитѣ произведения си е служилъ съ 11 хиляди думи, Шекспиръ — съ 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намѣрите само въ речникъ. За Омира се казва, че си е служилъ съ 40 хиляди думи. Съ колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейнитѣ думи. Чуденъ е езикътъ на природата. За оня, който го разбира, тоя езикъ е смисленъ. За оня, който не го разбира, тоя езикъ е безсмисленъ.

Помнете: Предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Това, което досега сте придобили, е нищо предъ онова, което предстои да придобиете. Вие сте още въ предисловието. Животътъ, който сега минавате, е животъ на смъртьта. Въ бѫдеще ще влѣзете въ живота на безсмъртието. Това значи, да си роденъ отъ Бога и свободно да излизашъ и влизашъ въ тѣлото си. Когато пожелаешъ, ще напуснешъ тѣлото си, ще отидешъ на разходка и когато пожелаешъ, ще се върнешъ. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който самъ може да излиза и влиза въ тѣлото си. Остане ли хората да ви учатъ на това изкуство, скѫпо ще платите. Може да излѣзете отъ тѣлото си и да не се върнете назадъ. Може и да се върнете, но въ това време сѫ влѣзли въ тѣлото ви крадци и разбойници, които сѫ ви обрали. Това е друга опасность. Въ тоя смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разбойничество. Дойдатъ въ дома ви крадци, счупятъ вратата, обератъ ви и ви изхвърлятъ вънъ. Обаче, ако вие владѣете изкуството, сами да влизате и излизате отъ тѣлото си, ще излѣзете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена съ най-красиви шарки и цвѣтове. Нѣкой проявява любопитство, иска да разбере, какъ става излизането и влизането въ тѣлото. За да не задоволи човѣшкото любопитство, природата е скрила нѣкои нѣща отъ хората. Напримѣръ, никой не може да проникне въ сърдцето, да види, какъ става кръвообръщението. Никой не може да проникне въ дробоветѣ, да види, какъ става дишането. Умствено човѣкъ може да проникне и въ сърдцето, и въ дробоветѣ, но по физиченъ начинъ не може.

Казвамъ: Красиви сѫ тайнитѣ нѣща въ природата. Великото работи въ тайна. Като свърши работата си въ тайна, природата изнася дѣлото си навънъ, на изложба. Тя представя малка часть отъ това, което се работи вѫтре. Когато извадя цигулката си предъ васъ, вие виждате малка часть отъ това, което искамъ и мога да проявя. Понѣкога свиря предъ васъ, но това свирене представя малка часть отъ онова, което мога да изразя. Споредъ мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трѣбва, азъ вадя по нѣколко тонове отъ тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другитѣ. Тая музика има отношение къмъ вѣрата. Вѣрвамъ, че мога да свиря, че мога да се лѣкувамъ съ тая музика, че мога и да подобря живота си съ нея. Това значи, да свиришъ и да пѣешъ съ любовь.

Помнете: Вѣрата и любовьта ви трѣбва да бѫдатъ прогресивни. Като такива, тѣ ще срѣщатъ на пѫтя си голѣми препятствия. Това да не ви плаши. Безъ препятствия тѣ не биха могли да се проявятъ. Безъ противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарьтъ? Когато му дадатъ да поправи единъ часовникъ, първо, той го разглобява на части. После изчиства отдѣлнитѣ части, оправя изкривенитѣ и отново го сглобява. Любовьта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нѣщата, за да отдѣли годното отъ негодното, чистото отъ не чистото. По това се познава истинската любовь.

Представете си, че трѣбва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бѫде първата дума, съ която ще започнете? — Драги. —Не.— Любезни. — Не. — Възлюбени. — Не. Изкуство е да знаете, какъ да започнете писмото. Казвашъ: Като обичамъ, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжешъ, че обичашъ. Четете живота на светиитѣ, на великитѣ хора, на адептитѣ. Ще видите, че когато сѫ били най-повдигнати, пълни съ любовь, тогава не сѫ могли нищо да направятъ. И обратно: Когато сѫ били крайно обезсърдчени, недоволни отъ себе си, тогава сѫ свършвали най-добрата работа. Има състояния въ живота имъ, когато тѣ не могатъ да се проявятъ, но се радватъ на успѣха на хората, които стоятъ по-долу отъ тѣхъ. Тѣ казватъ: Дано тия хора свършатъ това, което ние не можемъ. Съ доброто си желание тѣ имъ по магатъ. Това значи, да се радвашъ на успѣха на своя ближенъ и да му помагашъ въ доброто.

Нуждно е смирение на човѣка. Божиитѣ пѫтища сѫ неизповѣдими. Никой не знае, кога Богъ ще се прояви чрезъ него. Ти си поетъ, искашъ да напишешъ нѣщо. Вдъхновишъ се и започвашъ да пишешъ. Казвашъ: Написахъ едно хубаво стихотворение. — Ти си го на писалъ, но Богъ ти е диктувалъ. Ясновидцитѣ виждатъ това. Ти си ученъ, наблюдавашъ нѣкое явление, но отъ дветѣ ти страни стоятъ възвишени сѫщества, които ти диктуватъ, насочватъ вниманието ти на важни нѣща и ги обясняватъ. Ти казвашъ: Дойде ми едно просвѣтленне. — Ако други не бѣха ти помогнали, ти самъ нищо нѣмаше да направишъ. Казвашъ: Отвѫтре ми се подсказа нѣщо. — И това е вѣрно. Богъ отъ хиляди години говори на човѣка. — Какъ говори Богъ? — Всѣка права мисъль е гласъ Божи. Тя иде отъ три мѣста: отдалечъ, отвѫтре и презъ главата. Чуешъ ли гласъ близо до ушитѣ, това е гласъ на изкушение. Божиятъ гласъ иде отдалечъ. Чуешъ ли гласъ отдолу, около пѫпа, това е нѣкакво отражение — не се вслушвай въ него. Чакай да чуешъ гласа отвѫтре, отдалечъ нѣкѫде и отъ главата. Мисъль, която иде само отъ едно мѣсто, е отъ физичния свѣтъ. Ако мисъльта иде отъ две мѣста, тя е отъ духовния свѣтъ. И най-после, ако мисъльта иде едновременно отъ три мѣста, тя е Божествена, тя иде отъ Божествения свѣтъ. Тоя законъ е вѣренъ и въ науката, и въ музиката, и въ поезията. Вслушвайте се въ Божия гласъ, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждамъ изгрѣването на слънцето; виждамъ чисто, лазурно небе; чувамъ, какъ изворътъ блика и напоява растенията; слушамъ лекия зефиръ около себе си. Това е присѫтствието на свѣтлитѣ сѫщества, които те вдъхновяватъ и повдигатъ.

И тъй, съ прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрезъ правата мисъль, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но сѫ нуждни голѣми усилия и трудъ. Има случаи, когато единъ светия употрѣбява цѣли 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години въ духовната баня, за да се очисти. Колко години следъ това трѣбва да работи, за да облѣче дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работникъ. Не се придобиватъ лесно ду ховнитѣ дарби. Вие четете живота на светиитѣ и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животътъ на светиитѣ не е предаденъ правилно. Въ житията на светиитѣ сѫ описани най-слабитѣ моменти отъ живота имъ. Силнитѣ моменти, които представятъ тѣхното подвизаване, минаватъ незабелязано. Презъ голѣми изкушения минаватъ светиитѣ и, който издържи докрай, спасява се.

Единъ римски патриций изпратилъ на единъ светия голѣми подаръци отъ благодарность къмъ него, че излѣкувалъ дъщеря му. Щомъ получилъ подаръцитѣ, веднага дошло изкушението. Понеже билъ гладенъ, светията се приготвилъ да си хапне отъ хубавото ядене, което получилъ. Въ тоя моментъ дошълъ при него единъ беденъ, изнемощѣлъ, гладенъ пѫтникъ. Светията погледналъ къмъ него, съжалилъ го и му далъ всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решилъ да облѣче новия си костюмъ, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окѫсанъ, измръзналъ старецъ се приближилъ при него и му показалъ вкоченѣлитѣ си рѫце. Безъ да мисли много, светията му далъ новитѣ си дрехи и го изпратилъ да си върви. Гладенъ и уморенъ отъ работа, светията намѣрилъ една коричка хлѣбъ въ стаята си и решилъ да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ тоя моментъ отнѣкѫде излѣзла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намѣри нѣщо за ядене. Той далъ последната си хапка на мишката и дълбоко се замислилъ: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трѣбваше въ единъ моментъ да се лиша отъ благото, което ти самъ ми даде? Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти издържа изпита си. Свободенъ си вече. Доволенъ отъ отговора и отъ придобивката си, светията напусналъ старото си жилище и продължилъ своя пѫть.

Питамъ: Кой художникъ би могълъ да нарисува лицето на тоя светия? Кой би могълъ да си представи, какъ тоя светия напуща жилището си и тръгва по новъ пѫть, очъртанъ отъ свѣтлината и любовьта? Всѣки ще го на рисува и опише по свой начинъ. Обаче, човѣкътъ, който се е проникналъ отъ истинска любовь и свѣтлина, който се е отдалъ въ пълно служене на Бога, има строго опредѣлени чърти, специфиченъ изразъ на лицето. Всичко въ него е положително. Дето мине такъвъ човѣкъ, всѣки тръгва следъ него. Той събужда мисъль въ човѣка, води го въ новъ пѫть. Достатъчно е да чуешъ, какъ стѫпва той, за да се замислишъ върху себе си и да си кажешъ: И азъ съмъ човѣкъ, и азъ мога да направя нѣщо, достойно за подражаване. Всѣки погледъ, всѣко движение, всѣка негова стѫпка е говоръ. Който разбира тоя говоръ, само той може да се ползува. Сила излиза отъ него.

Единъ день Христосъ проповѣдвалъ на ученицитѣ си и около Него се стекълъ много народъ. Тамъ имало една жена, която страдала отъ кръвотечение цѣли 12 години. Тя си казала: Ще се приближа до тоя светъ човѣкъ, за да оздравѣя. Тя се приближила, и веднага оздравѣла. Въ тоя моментъ Христосъ се обърналъ къмъ ученицитѣ си и ги запиталъ: Кой се допрѣ до мене?— Никой, Учителю. Народъ много се е стекълъ и те притиска. — Сила излѣзе отъ мене, отговорилъ Христосъ. Обърналъ се и видѣлъ една жена, която се допрѣла до Него. Тя се изповѣдала, че била болна 12 години и почерпила отъ Него сила. Христосъ ѝ казалъ: „Жено, вѣрата ти те спаси.“ Вѫтрешно, обаче, Той я посъветвалъ, втори пѫть да не постѫпва по тоя начинъ, за да не заболѣе от ново. Добре е, че имала вѣра, но трѣбвало да иска позволение, когато взима нѣщо. Всѣко нѣщо, извършено безъ позволение, е кражба. Тя откраднала сила отъ единъ великъ човѣкъ, който я благословилъ. Ако бѣше откраднала нѣщо отъ обикновенъ човѣкъ, щѣше да плати скѫпо за тая кражба.

Сега азъ изнасямъ тоя случай, за да ви покажа, какво може да направи любовьта. Тя е сила, която лѣкува, повдига, възкресява човѣка. Тя е любовь на безсмъртието. И вие имате любовь, но сте още смъртни. Вашата любовь не може да лѣкува, а още повече не може да възкресява. Отъ васъ не излиза сила, която може да лѣкува неизлѣчими болести. Работете съзнателно върху себе си, всѣки день прибавяйте нѣщо къмъ любовьта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара отъ равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Единъ българинъ, цигуларь, далъ концертъ и свирилъ само български пѣсни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и излѣзли вънъ да пѣятъ и играятъ. Две сѫ причинитѣ за това: той свирилъ съ любовь, и тѣ го слушали съ любовь. Не можешъ да възприемешъ музиката, ако нѣмашъ любовь въ себе си. Вашата любовь губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртьта и трѣбва да я укротява. Понеже новата любовь е свободна отъ смъртьта, тя дава силата си на васъ. Тая любовь наричамъ любовь на безсмъртието. Кога ще дойде новата любовь?— Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя день, да посрещнете любовьта и да за живѣете въ нея.

И тъй, стремете се да придобиете новата любовь, да станете едно съ нея. Тя води къмъ новия животъ — животъ на безсмъртието. Стремете се къмъ любовьта на без смъртието.

Т. м.

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 10 февруарий, 1932 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...