Jump to content

1932_01_13 Законътъ и любовьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Законътъ и любовьта"

9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.)

Пѫрво издание, София, 1936 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Законътъ и любовьта

Размишление.

Упражнение за дишане съ движения.

Съвременнитѣ хора говорятъ за чистъ и добъръ животъ, като иматъ предъ видъ главно външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадкитѣ си чисти, да не пише въ тѣхъ, да не решава задачитѣ си. Ще бѫдатъ ли доволни майката и бащата отъ чистотата на тѣзи тетрадки? — Нѣма да бѫдатъ доволни. Детето отива на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадкитѣ му да бѫдатъ нацапани, т. е. изписани, но то да учи, да пише и да смѣта. Това радва учителитѣ. Кое е подобре: да се запазите чисти, като тетрадкитѣ на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смѣтате върху неговитѣ листа? Пазете вѫтрешната чистота на душата си. Не се страхувайте, ако външниятъ ви животъ е малко изцапанъ. Тая нечистота лесно се премахва. Не може майсторътъ да работи и да бѫде чистъ. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо остаряватъ. Това е все едно, да се запитва детето, защо се цапатъ тетрадкитѣ. Отговорътъ е простъ: детето е писало, смѣтало, учило, за което и учителитѣ, и родителитѣ се радватъ. Не е въпросъ, че тетрадкитѣ се изписватъ; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишатъ и турятъ настрана, като непотрѣбни, важно е да се пише и смѣта, да се решаватъ задачи и да се придобива знание.

Едно се иска отъ човѣка: да придобие знание. — Какво знание? — Което може да го крепи. Всѣко знание, което не крепи човѣка, не е истинско. Всѣко нѣщо, което не внася радостъ въ човѣка, не е на мѣсто. Разумностьта прави човѣка радостенъ. Ето, взимате пергелъ и чъртаете съ него окрѫжностъ. Вие се радвате, че окрѫжностъта е правилна, но разумностьта е въ васъ, а не въ пергела. Следователно, колкото правилна да е окрѫжностьта, никой не би желалъ да бѫде пергелъ. Пергелътъ даже не подозира, че може да чъртае окрѫжности. Щомъ го затворите, той изгубва способностьта си да чъртае нѣщо. Той губи вѣра въ себе си. Щомъ го отворите и започнете да чъртаете съ него, той отново се насърдчава.

Начъртайте си по единъ триѫгълникъ и по една окрѫжностъ. Ако на половината крѫгъ турите сѣнки, чъртежътъ ще бѫде по-красивъ отъ предишния. Всѣко нѣщо, което има сѣнки, е по-красиво отъ това, което нѣма сѣнки. Какъвъ ще бѫде животътъ безъ сѣнки? Ще кажете, че сѣнкитѣ внасятъ противоречия въ живота. Обаче, противоречията се осмислятъ, когато сѫ разумни. Следователно, всѣка сѣнка, поставена на мѣсто, носи благословение за човѣка. Всѣка сѣнка, турена дето не трѣбва, носи нещастие. Благословение е за човѣка, да го завиешъ зимно време съ дебелъ, вълненъ йорганъ; нещастие е за него, ако лѣтно време, при температура 30—40°, го завиешъ съ тоя дебелъ йорганъ. Това сж обикновени положения, които всѣки човѣкъ може да научи. Така и децата лесно научаватъ стихотворения и ги декламиратъ. Като слушатъ нѣкое дете да декламира, казватъ: Учено е това дете, много знае. — Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако нѣколко деца декламиратъ едно и сѫщо стихотворение, тѣ ще се отличаватъ едно отъ друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторътъ на стихотворението е доволенъ. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излѣзе добре, той се крие между хората, не смѣе да погледне никого. Сѫщото състояние преживява и майката, когато милватъ или стискатъ рѫката на детето ѝ. Въ първия случай тя се усмихва доволно; въ втория случай тя е недоволна и страда.

И тъй, колкото по-тѣсно сѫ свързани хората, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Тѣ възприематъ страданията си единъ отъ другъ. Разправяха ми единъ случай за предаване на страданието. Една ханъмка, отъ високо произхождение, страдала отъ зѫбъ. Това се случило въ с. Николаевка. Мѫжътъ ѝ, който я обичалъ много, я завелъ при единъ българинъ да извади зѫба ѝ. Кѫщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етажъ, а мѫжътъ ѝ останалъ на първия етажъ да чака, докато извадятъ зѫба. Като вадѣли зѫба ѝ, тя викала отъ болки, но и мѫжътъ започналъ да вика. Нейната болка се предала на него. — Защо? — Понеже били тѣсно свързани. Не може да обичашъ нѣкого и да не вземешъ участие въ неговото страдание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до неодушевенитѣ предмети. Единъ цигуларь далъ цигулката си на поправка при единъ виденъ италиански майсторъ. Той решилъ да почака въ работилницата, докато се поправи цигулката му. Седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ, какъ работи майсторътъ. Последниятъ взелъ ножа си и умѣло го ,прекаралъ по дължината на цигулката, за да отлепи едната часть отъ другата. Като видѣлъ това, цигуларьтъ припадналъ. Майсторътъ му помогналъ да се съвземе и казалъ: Не се безпокой, цигулката ти ще бѫде така добре поправена, че нѣма да я познаешъ. — Защо изгубилъ съзнание цигуларьтъ? — Защото двойникътъ му билъ свързанъ съ цигулката.

Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. Това значи: Не се свързвайте съ преходни неща. Съ други думи казано: Не се влюбвайте въ временни нѣща. Имашъ кѫща. Кажатъ ти, че кѫщата ти изгорѣла. Ти се уплашишъ и припаднешъ. Имашъ пари, пазишъ ги въ кесия, радвашъ имъ се. Нѣкой открадне кесията, и ти страдашъ, пропадашъ съ паритѣ заедно. Тѣ се изгубватъ, и ти изгубвашъ живота си. — Тогава да не обичаме никого и нищо. — Обичайте нѣща, които никой не може да ви отнеме. Щомъ ви ги отнематъ, тѣ сѫ временни, преходни нѣща. Когато всички хора обичатъ едно и сѫщо нѣщо, ти дръжъ сърдцето си далечъ отъ тоя предметъ. Всички обичатъ златото. Ето защо, за да не си причинявашъ излишни страдания, стой далечъ отъ него. Колкото по-малко влагашъ сърдцето си въ временнитѣ нѣща, толкова по-добре за тебе. Въ любовьта има степени. Ще започнешъ съ единица любовь и ще вървишъ нагоре. Съ единица любовь ще обичашъ временнитѣ нѣща, които днесъ сѫществуватъ, а на другия день изчезватъ.

Като минава отъ временнитѣ къмъ вѣчнитѣ нѣща, човѣкъ постепенно увеличава любовьта си отъ единица въ две, три, четири и повече единици. Коя е степеньта на разумната любовь, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човѣкъ обича съ чуждитѣ сърдца, дотогава любовьта му се насочва къмъ временнитѣ и преходни нѣща, т. е. къмъ мъртвитѣ работи. Щомъ вложи своето сърдце, любовьта му се отправя къмъ вѣчното и безгранично начало на живота. Когато човѣкъ дойде до любовьта на своето разумно сърдце, до високата степень на любовьта, нѣщата се осмислятъ и оживяватъ. Любовьта е непреривна. Обаче, хората мислятъ, че съ смъртьта става прекѫсване на любовьта.

Не е така. Единствената непреривна сила е любовьта.

Представете си, че ви дамъ около двадесетъ различни предмети отъ по единъ килограмъ: гипсъ, желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давамъ форма на хлѣбна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че тѣ се отличаватъ по своето относително тегло и по свойствата си. Коя отъ тия питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила въ организма ви? — Никоя. Обаче, ако имате една питка отъ чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любовь. Тя струва по-евтино отъ златния кѫсъ, но силата ѝ е по-голѣма. Каквато е разликата между различнитѣ прояви на любовьта, такава е разликата и между видоветѣ знание. Има знание, което прилича на гипса, друго — на желѣзото, трето на среброто, на златото и т. н. Истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ ограниченията на живота. Стремете се къмъ това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи отъ всички мѫчнотии, тревоги, смущения и страдания.

Стремете се къмъ изучаване на ония закони, които разрешаватъ противоречията. Представете си, че вървите по единъ пѫть. Настига ви единъ човѣкъ, застава отъ лѣвата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по вашъ адресъ. Въ същото време, отъ дѣсната ви страна застава човѣкъ, който ви говори добри думи. Колкото първиятъ човѣкъ ви хули и обижда, толкова вториятъ ви хвали и говори за васъ най-добри думи. Какво трѣбва да правите? Вие сте тръгнали на далеченъ пѫть, очакватъ ви нѣкѫде да получите голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева. Трѣбва да се явите на опредѣленъ часъ. Ако закъснѣете, ще объркате работата си. Вървите по пѫтя и си казвате: Ако се спра само за моментъ да се обяснявамъ съ тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркамъ работата, за която съмъ тръгналъ. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Ако си ученикъ, ще бѫдешъ глухъ за укоритѣ и за похвалитѣ. Ученикътъ знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, самъ се понижава. Прилагайте тоя законъ, безъ да се смущавате. Ако го прилагате, всичкитѣ ви мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Това е единъ отъ великитѣ закони на живота. Ученикътъ се отличава по това, че прилага законитѣ на разумната природа. Тѣ сѫ закони и на великия, цѣлокупния животъ.

Често се говори за мѫжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, безъ да се знае тѣхната сѫщина, т. е. тѣхнитѣ отличителни чърти. Майката, напримѣръ, има отношение къмъ раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Изворъ е това, отъ което изтича вода. И отъ кладенеца се вади вода, но той не е изворъ. Вода черпятъ и отъ изворъ, и отъ кладенецъ, и отъ чешма, но тѣ се различаватъ. Както числата се различаватъ едно отъ друго по значение и смисълъ, така и понятията за нѣщата сѫ различни. Изговаряте числата 45 и 72 и започвате да треперите. Когато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мѫжътъ стане на 72 години, и той започва да се страхува. Какво страшно има въ числото 45? Това е възрасть, при която жената постепенно губи външния си кредитъ. Банкитѣ преставатъ да я кредитиратъ, и тя разчита на собствения си капиталъ. Мѫжътъ, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита Си. Той казва: Затвориха се вече банкитѣ за мене. Отсега нататъкъ трѣбва да живѣя съ свой собственъ капиталъ, а такъвъ нѣмамъ. Числата 45 и 72 сѫ добри, но, вложени въ човѣшкия животъ, тѣ ставатъ опасни. Като дойдатъ до тия числа, мѫжътъ и жената се стрѣскатъ и казватъ: Свърши се нашата работа. На младини всичко бѣше възможно. Сега нищо не може да се направи.

И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ страха и ограниченията. Изкуство е да превръщашъ числата 45 и 72 така, че да използувашъ всичкитѣ имъ свойства. Ще гледашъ на тѣзъ като на живи величини. Какво се крие въ числото 45? То е книга отъ 45 страници, въ които е написано движението, презъ което сѫ минали твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля. Земята е обиколила около слънцето 45 пѫти, а вие се страхувате отъ това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали въ нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия животъ. Много знания се криятъ въ тия числа.

И тъй, когато вървите въ правия пѫть на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалятъ, или корятъ. Бѫдете глухи и за еднитѣ, и за другитѣ. Каквото става вънъ отъ човѣка, сѫщото става и вѫтре въ него. Като се научи да се справя съ външнитѣ мѫчнотии, той ще може да се справя и съ вѫтрешнитѣ. Ще кажете, че откакъ сте тръгнали въ правия пѫть, имате по-голѣми мѫчнотии. Така казваше единъ християнинъ, че откакъ приелъ Христовото учение, ималъ по-голѣми изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитватъ, но бѫдете будни да издържите изпититѣ си. Съ лошъ човѣкъ не се разправяй. Той само чака да го бутнешъ, да го предизвикашъ. И съ човѣкъ, който те хвали, не говори. И двамата иматъ нѣкаква користолюбива цель, да взематъ нѣщо отъ тебе. Това е все едно, да говоришъ лошо за хлѣбаря и да му искашъ хлѣбъ, или да го хвалишъ и да очаквашъ доброволно да получишъ отъ него хлѣбъ. И въ единия, и въ другия случай хлѣбарьтъ не може да даде хлѣбъ. — Защо? — Хлѣбътъ не е неговъ. При това, и двамата не сѫ избрали добъръ методъ. Първиятъ мисли, че съ укори и лоши думи ще успѣе да получи хлѣбъ. Вториятъ мисли, че съ похвали и съ добри думи ще успѣе. Нѣщата се придобиватъ само съ любовь. Тя изключва и укоритѣ, и похвалитѣ.

Въ живота действуватъ две сили: законътъ и любовьта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна съ зрѣли плодове. Влиза въ градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъжъ излиза градинарьтъ и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една отъ падналитѣ ябълки, но градинарьтъ не иска да чуе, удря му една плесница. Следъ време детето пакъ минава край градината и пожелава да си вземе единъ отъ падналитѣ плодове — забравило плесницата. Озърнало се да не го види нѣкой, но останало изненадано, че пакъ излѣзълъ срещу него човѣкъ, но не съ намѣрение да го наказва. Той го спрѣлъ, напълнилъ джобоветѣ му съ хубави плодове, откѫснати отъ дървото, и му казалъ, когато пожелае, да се отбива въ градината и да си откѫсва по нѣколко плода. — Защо първиятъ човѣкъ постѫпилъ по единъ начинъ, а вториятъ— по другъ начинъ? — Първиятъ човѣкъ е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вториятъ човѣкъ е господарьтъ, той прилага любовьта.

Следователно, когато ви биятъ и наказватъ, ще знаете, че сте се натъкнали на слугата. Когато получавате блага изобилно, натъкнали сте се на господаря. Дето е Богъ, тамъ е изобилието. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ има наказание и бой. Ако придобивашъ, знание отъ слугитѣ, ще бѫдешъ битъ — тамъ действува законътъ. Ако искашъ да не те биятъ, ще вървишъ край плета на градината, безъ да поглеждашъ къмъ зрѣлитѣ плодове. Позволишъ ли си да откѫснешъ единъ плодъ, веднага ще те питатъ: Кой ти позволи да влизашъ въ градината? Добре е човѣкъ да не влиза безъ позволение въ чужда градина, но нѣкои хора не издържатъ предъ желанието да си откѫснатъ единъ плодъ. Тѣ знаятъ, че после ще има бой, ритане, но, въпрѣки това, не могатъ да се противопоставятъ на желанието си. Колко пияници сѫ бити отъ кръчмаритѣ, но пакъ ги посещаватъ. Като мине 12 часа следъ полунощь, кръчмарьтъ ги бие, блъска, да напуснатъ кръчмата, но тѣ не искатъ. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били въ положението на детето, което влиза въ чуждата градина безъ позволение да си вземе единъ плодъ, или сте въ положението на пияницата, когото кръчмарьтъ бие, да излѣзе отъ кръчмата. Всѣки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за възрастния, който познава закона и, въпрѣки това, отива въ кръчмата да пие и не мисли, че трѣбва да се върне вкѫщи?

Учете се отъ всичко, което става въ живота. Има примѣри, които включватъ въ себе си житейска мѫдрость. Тѣ сѫ символи, отъ които хората трѣбва да се поучаватъ. Единъ турски бей посетилъ единъ български чорбаджия, съ когото разговаряли по разни въпроси. Беятъ видѣлъ на стената три икони — св. Богородица, св. Георги на конь и св. Никола съ дълга, бѣла брада, като старецъ. Предъ иконитѣ висѣли три кандила, които постоянно горѣли. Беятъ запиталъ чорбаджията: Защо горятъ тия кандила? Защо ти сѫ тия икони? Чорбаджията отговорилъ: Откакъ имамъ тия икони, никакво нещастие не се е случило въ дома ми. — Щомъ е така, и азъ ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило предъ тѣхъ, да се пазя отъ кражби. Слугитѣ ми постоянно ме крадятъ. Като се върналъ вкѫщи, първата работа на бея била да си купи тритѣ икони и кандила. Следъ това изпѫдилъ слугитѣ си. Съседитѣ, като научили, че беятъ нѣма слуги, влѣзли една вечерь въ дома му и го обрали. Беятъ останалъ крайно изненаданъ отъ кражбата. Влѣзълъ въ стаята, дето били иконитѣ, и започналъ да се разговаря съ тѣхъ. Погледналъ къмъ иконата на св. Богородица и казалъ: Тебе те оправдавамъ. Ти си майка, имашъ малко дете, не можешъ да се занимавашъ съ моитѣ работи. После се спрѣлъ предъ св. Георги и му казалъ: И тебе оправдавамъ. Ти си младъ, имашъ конь, трѣбва да го ездишъ, не можешъ да пазишъ кѫщата ми. Най-после се спрѣлъ предъ св. Никола и строго му казалъ: Ти нѣмашъ дете, нѣмашъ конь, не си младъ, трѣбваше да ме пазишъ отъ крадци. За наказание обърналъ иконата съ главата надолу. Случило се, че съседитѣ се разкаяли за постѫпката си и върнали краденитѣ вещи.

Какво представятъ тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човѣшкото сърдце, което не може да се държи отговорно за постѫпкитѣ си. Втората икона, св. Георги, представя човѣшкия умъ, който сѫщо не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Иконата на св. Никола, бѣлобрадиятъ старецъ, е човѣшката воля, която отговаря за всичко, което правятъ умътъ и сърдцето. Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човѣкъ е събиралъ отъ вѣкове. Това се иска отъ разумната воля, която учи човѣка на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пѫтя на своята неразумна воля.

Днесъ повечето хора — млади и стари, не се въздържатъ. Какво ще кажете за тѣхъ? Тѣ сѫ баби и дѣдовци, безволни сѫщества. Не е герой оня, който не може да се владѣе. Самообладание е нуждно на човѣка. Безъ самообладание нищо не се постига. Ти не си дошълъ на земята да оправяшъ свѣта. Като живѣешъ, ще прилагашъ разумната си воля и самообладание. Рѣката трѣбва да се движи въ опредѣлени граници, между двата си брѣга. Понѣкога рѣката излиза отъ своето корито, но това е неестествено. Тя излѣзла отъ пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Съ какво ще се похвали неканализираната рѣка? Ще каже, че може да излиза вънъ отъ брѣговетѣ си. Това не е за похвала. — Каква ще бѫде водата на рѣка, която постоянно излиза отъ брѣговетѣ си? — Нечиста. Тя събира нечистотиитѣ по пѫтя си и ги разнася, дето не трѣбва. Човѣкъ, който не може да се владѣе, поема нечистотии по пѫтя си и ги разнася навсѣкѫде.

Законъ е: Ако искашъ да запазишъ състоянието си, трѣбва да прилагашъ самообладание. Понѣкога е достатъчно да се мръднешъ съ една десетохилядна часть отъ милиметъра, за да изгубишъ самообладанието си. Затова е казано: „Малкото камъче катурва колата.“ Разумниятъ върви по пѫтя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грѣшатъ. И ако рече да се спре и обяснява съ тѣхъ, и той грѣши. Той губи най-много. Речешъ ли да се обяснявашъ съ оня, който те кори, ще знаешъ, че ако му кажешъ една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите отъ това?

Помнете: Неуспѣхътъ въ живота ви се дължи на това, че се занимавате съ обикновени работи. Откажете се отъ обикновеното въ живота, то е причина да останете назадъ въ развитието си. Много работи ви предстоятъ да учите — не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нуждно. Вие мислите, че и съ малко знание ще минете. Не е така. Комисията, коята ви изпитва, е крайно взискателна. Тя ще провѣри знанието ви и ще ви пипне тамъ, дето най-малко знаете. Ще ви подложатъ на такъвъ изпитъ, какъвто не сте предполагали. Като видятъ, че знаете, ще ви пуснатъ въ по-горенъ класъ. Ако не знаете, ще ви оставятъ да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тая комисия. Като ви изпитатъ, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трѣбва да бѫдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трѣбва да бѫдете. Още много ви липсва, докато станете истински ученици. Ще кажете, че правите усилия. — Разумни усилия сѫ нуждни. За да придобиете търпение, милосърдие, трѣбва да спазвате известни закони. Само разумниятъ може да бѫде търпеливъ. Ако е разуменъ, и слабиятъ може да бѫде търпеливъ.

Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание. Стариятъ, немощниятъ, бедниятъ, който постоянно се оплаква отъ положението си, не може да бѫде търпеливъ. Нѣкой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпеливъ. Неволята не е търпение. Казвашъ: Не мога да търпя повече. — Беденъ си. — Това не мога да направя. — Слабъ си. —Не е време за работа, условията сѫ лоши. — Ленивъ си. — Това е задача, която не може да се реши сега. — Това показва, че обичашъ охолния животъ. Трудолюбивиятъ веднага решава задачата си. Всички го обичатъ и му помагатъ, безразлично, дали е младъ, или старъ, мома или момъкъ.

Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако въ дома си имашъ старъ, немощенъ човѣкъ и отидешъ на нивата да работишъ, той ще те чака да се върнешъ, ти да му помогнешъ. Ако имашъ млада дъщеря, като се върнешъ отъ нивата, ще заваришъ всичко готово: кѫщата изчистена и наредена, дрехитѣ изпрани, хлѣбътъ опеченъ, яденето готово. Ти ще се измиешъ, ще благодаришъ на Бога за всичко, което ти е далъ. Ще благодаришъ, че имашъ млада, работна дъщеря и ще седнешъ предъ трапезата съ благодарностъ и доволство. Младиятъ е готовъ да помага на всички. Стариятъ очаква помощь отъ другитѣ.

Кое е отличителното качество на ученика? — Ученикътъ е всѣкога младъ и готовъ да помага на по-слабитѣ. Каже ли нѣкой, че е ученикъ, а очаква да му помагатъ, той е на кривъ пѫть. Каже ли, че учительтъ ще му помага, той е правъ дотолкова, доколкото разчита на свѣтлината на учителя си. Ако и вие очаквате, азъ да ви уча наготово, лъжете се. Азъ ще ви свѣтя, а вие ще учите. И азъ съмъ училъ така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учатъ — слугитѣ на градинаря. Тѣ учатъ съ плесници. Ще ви ударятъ една-две плесници и насила ще ви заставятъ да учите. Понѣкога и ученицитѣ се биятъ помежду си. Казвамъ: Биятъ се и се каратъ слугитѣ. Господаритѣ никога не се биятъ. Който иска да не го биятъ, трѣбва да изпълнява закона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вѫтре безъ позволение. Каже ли нѣкой, че е прекаралъ добъръ животъ, това показва, че е билъ послушенъ. Той е миналъ край нѣкоя чужда градина, господарьтъ на градината го извикалъ, и самъ напълнилъ джобоветѣ му съ сладки плодове. Добриятъ и лошиятъ животъ сѫ временни положения. Ти се оплаквашъ отъ лошия си животъ и казвашъ, че хората те мразятъ. Не те мразятъ хората, но ти си влѣзълъ въ чужда градина безъ позволение, и слугата ти ударилъ една плесница. Влѣзъ въ градината, когато е тамъ господарьтъ. Той ще напълни джобоветѣ ти съ сладки, зрѣли плодове. Това сѫ благоприятнитѣ условия на живота.

Нѣкои слушатъ, какво говоря, но не ме разбиратъ и казватъ: Не вижда ли Учительтъ доброто, което носимъ въ себе си? — Това не е важно за мене. Доброто въ васъ е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днесъ да вървите стѫпка по стѫпка следъ мене, да увеличите капитала на сегашния си животъ. Не следвате ли тоя пѫть, азъ ще си вървя самъ, а вие ще останете на мѣстото си да се оплаквате, че ви укоряватъ, или да се радвате, че ви хвалятъ. Мене не ме интересуватъ нито укоритѣ, нито похвалитѣ, които се сипятъ върху васъ. Не се интересувамъ отъ лошото и отъ доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова смѣтка. Въ края на краищата, и въ двата случая азъ придобивамъ нѣщо ценно — и отъ двамата се уча. Азъ влизамъ въ положението и на двамата и ги разбирамъ. Азъ зная. защо единиятъ кори, а другиягъ хвали. Ще кажете, че е добре да бѫде човѣкъ учитель, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорность носи учительтъ. Добре е да бѫдешъ и майка, но тя знае, какъ е станала майка.

Единъ свещеникъ разправяше една своя опитность. Въ една отъ стаитѣ на неговата кѫща живѣела една жена. Дошълъ деня жената да ражда. Случило се, че свещеникътъ билъ у дома си и трѣбвало да преживѣе мѫкитѣ и страданията на раждането. Жената се мѫчила цѣли три деня. Презъ това време свещеникътъ не могълъ спокойно да си върши работата. Излизалъ отъ стаята си, връщалъ се, но все не билъ спокоенъ. На третия день, когато жената родила, и той се освободилъ. Отишълъ на църква и отправилъ къмъ Бога дълбока, благодарствена молитва, че се освободилъ отъ мѫкитѣ и страданията, които преживѣлъ заедно съ родилката.

И тъй, докато човѣкъ ражда, непремѣнно ще мине презъ мѫчнотии и страдания. Когато нѣкой пита, защо идатъ страданията, казвамъ: Страданията идатъ, за да роди човѣкъ нѣщо. Казано е: „Жена, докато ражда, на мѫки е.“ — Кое се мѫчи въ човѣка ? — Висшето, благородното. Щомъ роди нѣщо, животътъ на човѣка се осмисля. Мнозина гледатъ на страданията като на нѣщо ненуждно. Не е така. Страданието е необходимъ процесъ. Ще страдашъ, докато се пробуди въ тебе висшето съзнание, т. е. Божественото начало. Цѣлата природа минава презъ страдания. Тъй щото, не питайте, защо сѫ страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислятъ. Веднъжъ страданията осмислени, въпроситѣ на живота лесно се разрешаватъ. Само така човѣкъ ще се подмлади и обнови, а следъ това ще възкръсне.

Религиознитѣ очакватъ възкресението следъ смъртьта. — Кой възкръсва? — Добритѣ, способнитѣ ученици, които сѫ завършили успѣшно училището. Тѣ сѫ издържали изпититѣ си и сѫ получили дипломъ за завършено образование. Обаче, ония, които не учатъ, пропадатъ на изпититѣ. Божествената школа е снизходителна къмъ тѣхъ. Тя имъ дава възможность да се явяватъ по нѣколко пѫти на изпитъ, но безъ знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстѫпки. Въ тоя смисълъ, възкресението е естественъ процесъ за придобиване знания и освобождаване отъ ограниченията. Щомъ завърши съ успѣхъ програмата на земното училище, човѣкъ възкръсва и влиза въ новия животъ. Който познава Божественитѣ закони и ги прилага, той минава презъ възкресението. Ако не познава тия закони, той е далечъ отъ възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсналия, той не се смущава. Той казва: Едно време бѣхъ и конь, и магаре, и лошъ човѣкъ, но минахъ и заминахъ презъ това. Сега съмъ свободенъ, възкръсналъ човѣкъ.

Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажешъ на нѣкого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине презъ много изворчета, но ще избере най-чистото и оттамъ ще пие. Ще кажете, че магарето реве. Кой не реве днесъ? Разсѫждавайте философски и ще видите, че всѣко животно крие въ себе си нѣщо добро. Казвате, че змията е ехидна, хапе и внася отрова въ човѣка. Отъ ваше гледище, змията е опасна, но отъ нейно гледище, не е така. Отровата е нейна защита. Тя хапе само оня, който я настѫпва. Безъ причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите отъ змията. Въ Индия има змии, които ядатъ мишки. Ако такава змия влѣзе въ единъ домъ, тя изяжда всичкитѣ мишки и напуща дома. Тая змия е на мѣстото си.

Казвамъ: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човѣкъ къмъ стария животъ, животътъ на първия черенъ адептъ, който се яви предъ Ева въ видъ на змия. Това е стариятъ човѣкъ безъ крака, който много обещава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя човѣкъ да ви услужи нѣщо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко сѫ послушни и вѣрни на Господа. Тоя адептъ имъ обещава голѣми придобивки: знание, слава, богатство. Той имъ описва такъвъ свѣтъ, какъвто никой не може да имъ даде. Само едно нѣщо иска отъ тѣхъ: да ядатъ отъ забранения плодъ. И Ева излѣзе много лековѣрна. Тя повѣрва на обещанията му, яде отъ тоя плодъ, даде и на Адама. Въ края на краищата, и двамата видѣха, че сѫ излъгани. Много гадатели има въ свѣта, но малцина казватъ истината. Трѣбва да се каже истината на човѣка, но само оня може да я каже, който е свързанъ съ Бога.

Преди 20 години дойде при мене единъ познатъ, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикантъ. Той обичалъ музиката, искалъ да я изучава, да стане музикантъ. Понеже искаше да му кажа истината, трѣбваше да му говоря открито. Казахъ му: Отъ тебе може да стане всичко, каквото пожелаешъ, но въ никой случай музикантъ. Ти можешъ да станешъ търговецъ, учителъ, свещеникъ, но не и музикантъ. Ако ме послушашъ, ще живѣешъ добре. Иначе, ще прахосашъ паритѣ си и ще загубишъ времето си. Той ме послуша и се нареди добре въ живота. Попитахъ го, отколко време е влѣзла въ ума му идеята да изучава музика. Той ми каза, че преди три години слушалъ единъ оркестъръ и оттогава се явило у него желание да стане музикантъ. Музикантътъ се ражда музикантъ. Той трѣбва да е роденъ съ желанието да бѫде музикантъ, да е роденъ отъ музикални родители, да живѣе въ музикална срѣда. Тоя човѣкъ, обаче, нѣмаше музикаленъ тактъ въ себе си. Музикалното чувство въ него не бѣше развито. За да стане музикантъ, той трѣбва да работи поне два живота усилено въ областьта на музиката.

Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да знае, какво може да придобие въ даденъ моментъ. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да учи. Въ тоя смисълъ, всѣки може да стане ученикъ. Като учи, той ще се ползува отъ срѣдствата, които природата му предлага. Ще се ползувашъ отъ музиката като срѣдство за твоето развитие. Голѣми богатства се криятъ въ природата. Човѣкъ може да се ползува отъ тия богатства дотолкова, доколкото сѫ неговитѣ способности. Напримѣръ, нѣкой не знае, какъ да посрещне единъ гостъ. Изкуство е да умѣешъ да посрещнешъ човѣка, да знаешъ, какво да го запиташъ и какво да му кажешъ.

Единъ българинъ, чорбаджия, разправяше, какъ майка му, която била гъркиня, посрещнала единъ виденъ гостъ българинъ. Баща му казалъ на жена си, какъ трѣбва да посрещне госта, съ какви думи да го приветствува. Той ѝ казалъ да посрещне госта съ думитѣ: Приятно ни е, че ви виждаме между насъ. Понеже не знаела български езикъ, тя повторила тия думи нѣколко пѫти, да ги научи добре. Дошълъ гостътъ и, вмѣсто да каже, че ѝ е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между насъ. Така постѫпватъ много хора. Вмѣсто да кажатъ една добра дума, или да отправятъ добро чувство къмъ своя ближенъ, тѣ го приематъ съ свито, стегнато сърдце. Напримѣръ, не си разположенъ. Дойде нѣкой въ дома ти, и ти се стегнешъ. Той чувствува, че не е дошълъ навреме и започва да се притѣснява. Външно го посрѣщашъ съ „добре дошълъ“, но вѫтрешно си казвашъ: Сега ли намѣри да дойдешъ? Казвате: Добра обхода е нуждна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнешъ човѣка добре и когато не си разположенъ. Виновенъ ли е той, че е дошълъ не на време, когато не си разположенъ? Дали си разположенъ, или неразположенъ, ти трѣбва да имашъ самообладание, да се владѣешъ.

Представете си, че Господъ ви повика на работа. Трѣбва ли да се съобразявате съ разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Богъ говори единъ пѫть. Той ще ви нашепне отвънъ, или отвѫтре, и вие трѣбва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъжъ нѣщо, Той повече не повтаря. Чувашъ, че отвѫтре ти се казва да напуснешъ мѫжа си. Ти чувашъ гласа, но започвашъ да разсѫждавашъ: Възможно ли е да напусна мѫжа си? Имамъ деца, имамъ задължения къмъ дома си, не мога да послушамъ тоя гласъ. Обаче, гласътъ не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послушала. Трѣбва да знаете, че Богъ изисква отъ човѣка нѣща, които сѫ възможни. Да иска отъ жената да напусне мѫжа си, това е задача, която тя трѣбва да реши правилно. Въ напущането се крие нѣщо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртьта, иска, не иска, жената напуща мѫжа си. Тя плаче, прощава се съ него; и той плаче, иска да я задържи, но не може. Какво ще правятъ? Най- после тя ще го убеди, че трѣбва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живѣешъ, както намѣришъ за добре. Бѫди свободенъ, радвай се на живота. Азъ, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвамъ: Всички хора не се раздѣлятъ така. Нѣкоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мѫжътъ ѝ остава вѣренъ. Той продължава да живѣе за нея и, каквото прави, всичко става въ нейно име. Жената живѣе вече въ мѫжа си. Това означаватъ думитѣ „напусни мѫжа си.“ Мѫжътъ остава на земята, да работи за човѣчеството. Ако жената напусне мѫжа си, отиде на другия свѣтъ и оттамъ роптае и изказва недоволството си отъ него, тя не го е напуснала, както трѣбва. Ако и мѫжътъ напусне така жена си, и той не е решилъ задачата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква отъ страданията си. Да се оплаквашъ, да изказвашъ недоволството си отъ Господа, това е търкане, което изхабява човѣшката душа. Презъ каквито изпити, мѫчнотии и страдания да минавашъ, ти трѣбва да запазишъ въ душата си едно свещено чувство къмъ Бога и да си кажешъ: Хиляди промѣни могатъ да станатъ въ мене и около мене, но въ отношенията на Бога къмъ моята душа не може да има никаква промѣна. Богъ е неизмѣненъ. Така трѣбва да мисли всѣки човѣкъ, който има вѣра, упование и любовь къмъ Бога. Ще дойде день, когато смъртьта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни свѣта на илюзиитѣ, на страданията. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Христа: „Ела въ реалния свѣтъ, между сѫщества, които те обичатъ и разбиратъ.“ — Има ли прераждане ? — Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдешъ при по-добри условия, между хора, съ които се разбирашъ. Ако въ тоя животъ не изработишъ по-добри условия за бѫдещия, прераждането нѣма смисълъ. При всѣко прераждане условията трѣбва да се подобряватъ.

Единъ познатъ ми разправяше своята опитность, какъ се отказалъ отъ пиянството. Цѣли 20 години той пиелъ. Другаритѣ му сѫщо били пияници. Всѣка вечерь се събирали заедно и пиели. Единъ день той отворилъ Евангелието, да види, какво се крие въ него, и се увлѣкълъ, започналъ редовно да чете. Подъ влияние на Евангелието, той се измѣнилъ и се отказалъ отъ пиянството. Единъ день той срещналъ другаритѣ си и се сбогувалъ съ тѣхъ. — Кѫде отивашъ? — го запитали тѣ? — Отсега нататъкъ нѣма вече да пия. — Защо? — Не мога да ви кажа нищо. Досега пиехъ, но решихъ вече да не пия. Другаритѣ му съжалявали, че губятъ такъвъ добъръ приятель, но той билъ доволенъ. Казвамъ: Тоя човѣкъ се преродилъ, т. е. влѣзълъ въ нови, по-добри условия на живота.

Какъ ще покаже човѣкъ любовьта си къмъ Бога, ако не е готовъ да се откаже отъ една своя слабость? Богъ не се нуждае отъ нашата любовь, но, като Го любимъ, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислимъ за Бога, за да се повдигнемъ. Въ това се крие силата на нашата душа. Да любишъ Бога, това значи, да придобиешъ истинското знание, къмъ което душата ти се стреми. Богатиятъ, който дойде при Христа да иска вѣченъ животъ, знаеше, какво означава тоя животъ. Да придобиешъ вѣченъ животъ, това подразбира да носишъ благословение въ всѣки домъ. Ако влѣзешъ въ единъ домъ, въ който има умрѣлъ, да го възкресишъ. Ако влѣзешъ въ дома на търговецъ, който е предъ фалитъ, да се справишъ съ кредиторитѣ му и отново да го кредитирашъ. Това значи, да носишъ радость и веселие въ всѣки домъ. Велико изкуство е това, всѣки може да го придобие. — Какъ ще го придобиемъ? — Чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце и чрезъ своята воля. Сегашниятъ животъ, презъ който минавате, е резултатъ на вашитѣ мисли отъ миналото. Каквото сте мислили въ миналото, днесъ се реализира. Каквото мислите днесъ, ще се реализира въ бждеще. Като знаете това, дръжте въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени чувства и въ волята си — благородни постѫпки. Само така ще се оправи свѣтътъ. Ще кажете, че това не се постига въ единъ животъ. — Всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне — зависи отъ интенсивностьта, съ която се движатъ неговитѣ мисли и чувства. Това, което малкиятъ чукъ не може да направи, голѣмиятъ ще го направи. Това, което слабата воля, слабото сърдце и слабиятъ умъ не могатъ да постигнатъ, силната воля, силното сърдце и силниятъ умъ ще го постигнатъ. Човѣкъ трѣбва да има силна воля въ доброто, силенъ умъ въ доброто и силно сърдце въ доброто. Умниятъ върви по закона на любовьта, а глупавиятъ се натъква на плесницата на слугата. Умниятъ влиза въ градината, когато е господарьтъ, който му казва: От кѫсни си, колкото плодове искашъ. Всичко е на твое разположение.

Сега, като ви говоря така, азъ имамъ желание да ви заведа въ Божествения свѣтъ, при Господаря, а не при слугитѣ. Вашитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на факта, че срѣщате слугитѣ, а не Господаря. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичамъ тоя човѣкъ. За другъ казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Въ всѣки човѣкъ има една добра чърта, т. е. скрито богатство, което трѣбва да намѣрите. Отворете затворената каса и ще намѣрите това богатство. Ако можете да направите това, невидимиятъ свѣтъ ще ви похвали. И самиятъ човѣкъ ще ви обикне, ще гледа на васъ като на светия. Да проникнешъ въ душата на човѣка, това значи, да влѣзешъ въ широкия Божественъ свѣтъ, да се преобразишъ.

Сегашнитѣ хора си служатъ повече съ тояга. Време е вече тоягата да се превърне въ рало, да изоре земята. Следъ това житото ще се посади. Най-после и Богъ ще вземе участие съ влагата, свѣтлината и топлината. Каквото става съ житото, сѫщото става и съ човѣка. За да расте правилно и да се развиватъ въ него възвишени и благородни чувства, не е нуждна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателнитѣ чувства — роптание, съмнение, за висть, омраза сѫ тояга въ човѣшката рѫка. Тѣ сѫ на мѣстото си, докато житото е на класа. Съберешъ ли житото въ хамбара, тоягата, т. е. законътъ, остава настрана. Посадишъ ли житото въ земята, ще приложишъ любовьта. Съ други думи казано: Започне ли доброто да расте въ тебе, ще приложишъ любовьта. Помнете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието въ живота. Чрезъ насилие човѣкъ не се повдига. Само любовьта е въ сила да повдигне човѣшката душа. Тя е сила, която работи въ човѣка отвѫтре навънъ и възраства ума и сърдцето му. Следователно, ако сте овършали житото, турете тоягата си настрана. Посадете го въ земята и приложете любовьта, за да може то свободно да расте, цъвти и връзва. Безъ любовь никаква хармония не сѫществува. Хармонията не се постига по механиченъ начинъ. Тя има отношение къмъ любовьта.

Въ заключение, мнозина ще ме запитатъ: По кой методъ да живѣемъ — по метода на укоряването, или по метода на хваленето? — Нито по единия, нито по другия. Живѣйте по метода на любовьта, която води къмъ върха. — Можемъ ли да стигнемъ върха? — Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърдчавайте. Вървете нагоре къмъ любовьта, която още не сте опитали и познали. Любовь, въ която човѣкъ не може да забрави себе си, не е любовь. Да забравишъ себе си, това значи, да се свържешъ съ Бога, съ всички хора, съ всички живи сѫщества. Тогава радоститѣ и страданията на хората сѫ твои радости и страдания. Да забравишъ себе си, това значи, да заемешъ последно мѣсто въ живота.

Тая сутринь ви говорихъ повече, за да ви оставя на свѣтло. Вънъ е вече свѣтло, но и салонътъ е освѣтенъ. Добре е да бѫде свѣтло и отвънъ, и отвѫтре, да разбирате по-добре. Това е все едно, женениятъ мѫжъ да срещне жена, по-красива отъ неговата. Трѣбва ли да се съблазни отъ нея? Той не трѣбва да се съблазнява, но да благодари на Бога, че е внесълъ красотата въ свѣта, да повдига хората. Ако срещне грозна жена, пакъ трѣбва да благодари. Тя го навежда на мисъльта за противоречията въ живота. Тѣ сжществуватъ, защото човѣкъ живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Щомъ излѣзе отъ тъмнината, противоречията изчезватъ. Следователно, срещнешъ ли човѣкъ въ тъмнина, той ще изглежда грозенъ. Видишъ ли сѫщия човѣкъ на свѣтло, той ще бѫде красивъ. Една жена, или единъ мѫжъ сѫ грозни, защото ги срѣщашъ на тъмно. Срещнешъ ли ги на свѣтло, и двамата сѫ красиви. Казвате за нѣкое дете, че е палаво. Вечерь сте го срещнали, затова е палаво. Презъ деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хората по новъ начинъ, да станете зидари на новото. — Какво мога да направя азъ? — Не питай, какво можешъ да направишъ; питай, какво може да направи Божественото въ тебе. — Защо съмъ дошълъ на земята? — И за това не питай. Живѣй, работи, мисли право и ще разберешъ, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагашъ закона, ще бждешъ далечъ отъ мисията си. Щомъ приложишъ любовьта, ще разберешъ смисъла на живота и ще изпълнишъ мисията си.

И тъй, тури тоягата въ ѫгъла на стаята си и напиши върху нея: Отъ днесъ те пенсионирамъ. Досега съмъ те слушалъ, но минахъ гоѣми мѫчнотии. Отварямъ новъ листъ на моята книга и започвамъ съ любовьта. Благодаря на рѫцетѣ, които Богъ ми е далъ, и ги прилагамъ въ действие. Ще работя безъ тояга. Благословени сѫ ржцетѣ, които не се нуждаятъ отъ тояга.

Само Божията Любовь носи пълния животъ.

1. Лекция отъ Учителя, държана на

13 януарий, 1932 г. София .— Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...