Jump to content

1931_12_23 Сила, животъ и здраве


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Сила, животъ и здраве

Размишление

Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на свѣтлината и на тъмнината.“

Въ какво се заключава силата на човѣка? Кога губи човѣкъ силата си? Ще кажете, че човѣкъ губи силата си, когато боледува. Защо болниятъ губи силата си? Ако човѣкъ губи мисъльта си, защо я губи? — Защото изгубилъ чувството си. — Защо губи чувството си? — Защото изгубилъ постѫпкитѣ си, не знае, какъ да постѫпва. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Това е твърдение. Човѣкъ трѣбва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, съ което човѣкъ може да си послужи, когато потрѣбва. Представете си, че нѣкой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той самъ трѣбва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако самъ не може да си помогне, да потърси човѣкъ, който носи истинското знание въ себе си. Знаещиятъ е силенъ човѣкъ. Ще кажете, че силата на човѣка е въ неговата вѣра. Казваме „вѣра и вѣрване.“ Това сѫ две различни нѣща.

Ако между васъ има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсви

ря думитѣ; „Сила, животъ и здраве.“ Вие нѣмате представа, какъ се свири думата „сила.“ Мнозина могатъ да изпѣятъ, или да изсвирятъ тази дума, но въ сѫщность, какъ трѣбва да се изпѣе или изсвири? Когато работитѣ ви се объркатъ, пѣйте думитѣ: „Сила, животъ и здраве; тѣ сѫ едно, тѣ сѫ служители на Духа.“ Когато сте обезсърдчени, изпѣйте тѣзи думи, да видите, какво влияние ще окажатъ върху вашето състояние. За да се промѣни състоянието ви, трѣбва да приложите нѣкакъвъ специфиченъ методъ. Напримѣръ, нѣкой се простуди. Явява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие въ свиване на капилярнитѣ сѫдове. За да се възстанови кръвообръщението, болниятъ трѣбва да се разтрие съ дървено масло, или съ камфоровъ спиртъ. Има мисли, които действуватъ като студа, свиватъ капилярнитѣ сѫдове И въ този случай, човѣкъ трѣбва да има начини, чрезъ които да се лѣкува. Има мисли, които действуватъ като топлината — разширяватъ капилярнитѣ сѫдове. За да се лѣкува човѣкъ физически и психически, трѣбва да има знание. Физическиятъ животъ се управлява отъ физически закони, а психическиятъ — отъ психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законитѣ на живота, мисли, че нѣкои нѣща ставатъ произволно, или по волята на дявола.

Какво въ сѫщность е дяволътъ? Той е колективно сѫщество. Милиарди сѫщества образуватъ едно търговско сдружение, съ единствената цель да задигатъ всичко, което харесатъ, и да го продаватъ. Дяволътъ срещне единъ човѣкъ, хареса го, задигне го и го продаде. Нѣкой рисуватъ дявола като човѣкъ съ волски рога. Кой не си е служилъ съ рогата на вола? Тѣ представятъ чаша, съ която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употрѣбява ли рогата на дявола? Когато си неразположенъ, не си ли свързанъ съ рогата на дявола? Нищо лошо нѣма въ дяволскитѣ рога, но важно е, какъ ги употрѣбявате. Възмущавате се отъ дяволскитѣ рога, но безъ тѣхъ не можете да ушиете никаква дреха. Всѣка игла е дяволски рогъ. Случи ли се нѣщо лошо въ живота, всички казватъ, че дяволътъ е причина за това. Не е така. Всѣки самъ е виновенъ за лошото, което му се случва.

Има нѣщо лошо въ дявола, а именно, той може да спъне развитието на човѣка — да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне отъ дявола, човѣкъ не се интересува отъ него. Той гледа на дявола като на човѣкъ. Щомъ го спъне, тогава го нарича дяволъ, демонъ. Подъ „дяволъ“ разбиратъ клеветникъ, шепотникъ — това е неговата специалность. Той нашепва на човѣка различни нѣща, докато го накара да направи нѣкаква погрѣшка и после отива при Господа да го клевети; ще представи погрѣшката му по-голѣма, отколкото е въ действителность. Богъ вижда, какво прави дяволътъ, разбира намѣренията му, но нищо не казва — само се усмихва. Въ всѣки човѣкъ може да се яви желание като въ дявола, да наклевети своя ближенъ. Това се дължи на слизането на духа въ гѫстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна область, въ която не трѣбва да влизате. Занимавате ли се съ дявола, има възможность да се отровите. Не трѣбва да се говори много за дявола. Говоришъ ли за него, и въ тебе може да се яви желание да намѣришъ нѣкаква погрѣшка въ ближния си и да го наклеветишъ.

Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога съ любовь. Страшно е да служишъ безъ любовь. Помнете: Никога не ограничавайте силитѣ на любовьта и силитѣ на доброто въ себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото въ себе си. Влѣзе ли любовьта да действува въ тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай опѫтвания на любовьта, какъ да действува, ако искашъ да бѫдешъ далечъ отъ злото. Който дава опѫтвания на любовьта, той се поставя по-горе отъ Първата Причина на нѣщата. Не спъвай любовьта, въ каквато форма и да се проявява. Ти мислишъ, че любовьта прави зло, затова искашъ да я спънешъ. Помни: Единственото нѣщо, което никога не прави зло, е любовьта. Тя гледа къмъ всички сѫщества еднакво. Дайте пълна свобода на любовьта въ себе си, да се прояви, както тя желае.

Този законъ е вѣренъ и по отношение на доброто. Туришъ  ли на силитѣ на доброто въ себе си преграда, ти самъ се спъвашъ. Има нѣщо въ човѣка, което е по-високо и отъ неговата мисъль. То е свѣтлината на Духа. Стане ли въпросъ за доброто, не се спирай, не мисли, да го направишъ, или не. Каже ли господарьтъ ти да дадешъ нѣщо на нѣкого, веднага изпълни желанието му. И скѫпоцененъ камъкъ да е, веднага го занеси дето трѣбва. Не се отказвай отъ доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещиятъ не се спира предъ нищо. Ако разбирашъ закона на любовьта, вѣтърътъ ще дойде задъ гърба ти, ще те подтикне вмѣсто да те спъне. Ако туришъ препятствие на любовьта, вѣтърътъ ще застане на пѫтя ти, предъ тебе, и ще те спъне. Обаче, ако разбирашъ любовьта, тя ще те вдигне на рѫце. Всѣки е изпиталъ и едното, и другото положение. Понѣкога, съ своята философска мисъль, вие разваляте най-хубавитѣ си състояния. Ако тази мисъль е вънъ отъ насъ, ние й благодаримъ. Влѣзе ли въ дома ни, вѫтре въ насъ, тя разваля всичко. Когато бащата влѣзе в кѫщи, децата трѣбва да знаятъ, какви отношения да иматъ къмъ вего. Въ дома се прилага философията на бащата, а не на децата. — Знаятъ ли децата, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ бащата? — Знаятъ, разбира се. Както човѣкъ знае да яде, така и децата знаятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Нѣкои майки заематъ положението на професори, постоянно учатъ децата си, какъ да ядатъ, да спятъ, поради което ги осакатяватъ. Това се отнася и до възрастнитѣ хора, когато се натъкватъ до религиозния, т. е. до своя вѫтрешенъ животъ. Влѣзешъ ли въ дома на Духа, тамъ всѣкаква философия остава вънъ. Ще я съблѣчешъ, ще окачишъ дрехата й вънъ и ще кажешъ: Ще ме почакашъ тукъ, докато видя близкитѣ си. Щомъ излѣзешъ вънъ, ще вземешъ съ себе си и философията.

Разбиране е нуждно на човѣка. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и какъ да говори. Не му препятствувай да се прояви. Ще му кажешъ, какъ трѣбва да говори. Ако говори високо, тихо трѣбвало да говори; ако говори пламенно, трѣбвало да се въздържа. Оставете човѣка да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Нѣкой, младъ или старъ, иска да се прояви. Оставете го свободенъ, да се прояви, както желае. Хората ще кажатъ нѣщо лошо за него. — Тѣзи хора мѫдреци ли сѫ? Ангели ли сѫ? Ако свѣтътъ трѣбваше да бѫде идеаленъ, какво търсите вие срѣдъ него, да губите времето си? Въ свѣта има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. Въ свѣта сѫществуватъ ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувкитѣ сѫ сѫщо ограничение. Както и да бѫдешъ облѣченъ, това е временно, външно положение. Какъвъ смисълъ има, хлѣбарьтъ да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а хлѣбътъ да не е добъръ? За предпочитане е хлѣбарьтъ да бѫде облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи, но хлѣбътъ да е хубавъ, отколкото да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а да вади лошъ хлѣбъ. Идеално положение е, дрехитѣ на хлѣбаря да бѫдатъ чисти, и хлѣбътъ да е хубавъ. Въ Америка хлѣбаритѣ носятъ бѣли дрехи, бѣли рѫкавици и така разнасятъ хлѣба. Ако единъ американецъ види нашъ фурнаджия, ще се откаже отъ неговия хлѣбъ.

Трѣбва да живѣемъ за Бога! Това е истинското положение въ нашия животъ. Богъ е най-разумното, най-доброто сѫщество въ свѣта. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Затова не трѣбва да се съмняваме въ Него, не трѣбва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е далъ свобода въ всичко, можемъ да се съмняваме въ Него, можемъ да се проявяваме и въ доброто, и въ злото. Всичко можемъ да правимъ, но всѣко нѣщо, което правимъ, носи своитѣ последствия. Ти правишъ добро, но не държишъ Бога отговоренъ; правишъ зло, държишъ Го отговоренъ. Казвашъ: Защо Богъ допусна злото? Ако Той те ограничи, казвашъ: Защо ме ограничава? Нали съмъ свободенъ? Богъ не ограничава човѣка, законътъ го ограничава. Той не позволява на човѣка да направи нѣщо, добро или зло, преди да го е опиталъ самъ. Българската пословица казва: „Каквато попара направишъ, такава ще сърбашъ.“ Пръвъ ти ще опиташъ попарата, която си направилъ и, ако я харесашъ, ще дадешъ на другитѣ.

Всички хора говорятъ за любовьта, търсятъ я и мислятъ, че я разбиратъ. Но видятъ ли, че нѣкой прояви любовьта си, веднага го критикувать. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любовь е въ състояние да чисти кальта. Цѣлуналъ те нѣкой. Запитай се, дали тази цѣлувка очиства твоята каль. Ако любовьта ти не може да очисти моята каль, не е истинска любовь. И ако моята любовь не може да изчисти кальта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовьта на всички хора. Не мислете, че пригръдката на нѣкого може да ограничи човѣка или да го изкаля. Никой не е въ състояние да окаля или да ограничи извора. Всѣки човѣкъ е изворъ.

Следователно, докато Богъ живѣе въ човѣка, никой не е въ състояние да го окаля. Цѣлуналъ те нѣкой — цѣлуналъ е кѫщата ти, твоятъ автомобилъ. Тѣлото на човѣка е неговиятъ автомобилъ. Като напуснешъ земята, ще оставишъ този автомобилъ и, като дойдешъ втори пѫть на земята, ще имашъ новъ автомобилъ. Какво престѫпление има въ цѣлувката?

Страшни сѫ вѫтрешнитѣ цѣлувки, вѫтрешнитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка. Чистота е нуждна въ свѣта: чистота въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Никой не може да опетни чистия човѣкъ. Който има желение да използува другитѣ, той себе си петни. Когато синътъ и дъщерята цѣлуватъ родителитѣ си, тѣ се радватъ, приятно имъ е, Когато чужди деца ги цѣлуватъ, не имъ е приятно. — Защо? — Трептенията на тѣхната любовь не сѫ еднакви — въ любовьта имъ има нѣщо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични съ неговитѣ. Обаче, случва се, че нѣкое чуждо дете има по-голѣма хармония съ този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволенъ отъ тази цѣлувка. Не само бащата е доволенъ, или недоволенъ отъ цѣлувката на децата, но и децата не обичатъ всѣкога да ги цѣлуватъ. Като цѣлувате нѣкое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, цѣлувката на хората не е всѣкога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Нѣкои деца се усмихватъ като ги цѣлуватъ. Тѣ чувствуватъ хубавото, което се влива чрезъ цѣлувката. Тѣ се изтриватъ следъ цѣлувката, но не плачатъ. Всѣко действие трѣбва да се основава на чистота и светость. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да си помагатъ.

Свобода е нуждна на хората. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Понѣкога хората се ограничаватъ едни - други, поставятъ си условности, които ги спъватъ. Ше знаешъ: Ти живѣешъ за Бога, а не за хората. Ако си чистъ и живѣешъ за Бога, не се страхувай отъ нищо. Каквото и да правишъ, не можешъ да избѣгнешъ цѣлувкитѣ: свѣтлината те цѣлува, водата те цѣлува, хлѣбътъ те цѣлува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствувай на Духа въ Неговитѣ прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не цѣлуватъ днесъ? Цвѣтето всички го цѣлуватъ, навеждатъ се да го миришатъ. Това е цѣлувка. Докато е пѫпка още, никой не го цѣлува, никой не се интересува отъ него. Като цъвне пѫпката, всички я цѣлуватъ, всички й се радватъ. Колко пеперуди, насѣкоми, бръмбърчета цѣлуватъ цвѣтята! Ако тѣ гледаха на този въпросъ по човѣшки, цѣла история щѣше да се повдигне. Цвѣтята благодарятъ за всичко, защото цѣлувката и любовьта на насѣкомитѣ съдействува за тѣхното оплождане. Тѣ сѫ изпълнили Божията воля.

Мнозина говорятъ за спасението, но мислятъ, че сами ще се спасятъ. Това е неразбиране на основния законъ. Самъ човѣкъ не може да се спаси. Богъ е създалъ човѣка, както и всички живи сѫщества. Следователно, нищо лошо нѣма въ проявитѣ на живота. Който съзнава, че е създаденъ отъ Бога, той прилага любовьта и живѣе споредъ нейния законъ. Страшно е, ако цѣлувката ти отнима чистото, красивото, ценното въ тебе. Лошо е когато твоитѣ прояви отниматъ, задигатъ ценноститѣ. Внасятъ ли нѣщо хубаво, тѣ сѫ на мѣсто. Ако си прокаженъ, пази себе си, пази и другитѣ. Не е позволено на прокажения да цѣлува. И на светията не е позволено да цѣлува. На светията даватъ задача да цѣлуне единъ прокаженъ и, ако не го цѣлуне, носи отговорность. Цѣлувката на светията е лѣкъ за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лѣкува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли следъ това болниятъ, който е оздравѣлъ, мъртвиятъ, който е възкръсналъ, да не благодарятъ? Прокажениятъ, който е излѣкуванъ, ще благодари, ще цѣлуне светията, но неговата цѣлувка е чиста, пропита съ благодарность и любовь. Въ другъ животъ прокажениятъ може да бѫде млада, красива мома, и, дето срещне светията, тя ще го цѣлуне и пригърне. Трѣбва ли да гледате на тази цѣлувка като на престѫпление? Тя ще сгрѣши, ако не го цѣлуне. Какъ гледатъ обикновенитѣ хора на цѣлувката, това е другъ въпросъ. Важно е да цѣлувашъ съ благодарность, че нѣкой ти е помогналъ, да се излѣкувашъ. Духътъ на човѣка трѣбва да бѫде свободенъ, да се прояви навреме.

Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ свободата на духа. Това значи: да дадемъ свобода на Бога въ себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, какъ да действува. Когато Богъ дойде между хората, нѣма да се спира върху тѣхнитѣ мисли, но направо ще чисти: непотрѣбното ще тури настрана, а нечистото ще прекара презъ огънь. Види ли, че момата се страхува отъ момъка, Той вади заключение за тѣхната чистота. Момата трѣбва свободно да пристѫпи къмъ момъка, и момъкътъ — къмъ момата, да предизвикатъ доброто въ себе си. Цѣлувката е символъ на нѣщо. Въ нея трѣбва да взиматъ участие умътъ и сърдцето. Въ горната устна действува човѣшкиятъ умъ, а въ долната — човѣшкото сърдце. Когато устнитѣ се опънатъ въ права линия, тогава се проявява волята.

Цѣлувката е вѫтрешна, духовна връзка между душитѣ. Като отвори устата си, човѣкъ възприема нѣщо. Така и чрезъ цѣлувката се възприема и предава нѣщо. Майката цѣлува детето си. Тя взима нѣщо отъ него и му предава нѣщо. По този начинъ, майката и детето се обмѣнятъ — контактъ има между тѣхъ. Отъ горната устна любовьта слиза въ долната, а отъ долната — въ сърдцето. Така, именно, любовьта се изявява навънъ. Горната устна опредѣля нѣщата, тя е началото. Ако чрезъ нея се предаде едно неестествено желание и влѣзе въ сърдцето, човѣкъ или ще пометне това желание, или ще го реализира.

Сега ще разгледамъ рѫкуването и цѣлувката, като прояви още отъ далечното минало. Рѫкуването представя волевъ, разуменъ актъ. То е сѫществувало отъ хиляди години, после се е измѣнило въ другъ процесъ, и отново се явило. При рѫкуването пръститѣ се допиратъ; така се предаватъ енергии отъ едно лице на друго. И цѣлувката има далеченъ произходъ. Тя е била известна още преди съществуването на човѣка. И животнитѣ, и растенията се цѣлуватъ. Трѣбва да гледате на цѣлувката съ всичката чистота и светость. Тя е контактъ, чрезъ който действува Божествениятъ свѣтъ. Разумниятъ свѣтъ работи върху разбирането на човѣка, да превърне всичко на добро. Хората страдатъ не отъ много цѣлувки, но отъ недостатъчно цѣлувки. Христосъ казва: „Цѣлунете се съ свето цѣлувание.“ На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Дойдохъ въ дома ти и не ми даде никаква цѣлувка.“ Цѣлувката не е външенъ процесъ. Ако влѣза въ дома ти и мога да смѣня скръбьта ти въ радость, недоволството ти въ доволство, азъ съмъ те цѣлуналъ. Между мене и домакина е станала правилна обмѣна. Две мисли, две чувства сѫ хармонични, когато между тѣхъ има допирни точки. Между единъ свѣтлиненъ лѫчъ и другъ свѣтлиненъ лѫчъ сѫщо има допирни точки.

Като говоря за цѣлувката, азъ нѣмамъ предъ видъ човѣшката, т. е. земната цѣлувка. Цѣлувката има вѫтрешна, духовна страна, за която не трѣбва да се говори. Какво ще кажете за цѣлувката на онзи, който спасява давещия, обезсърдчения, болния, падналия човѣкъ? Дави се нѣкой. Младъ момъкъ стои на брѣга, хвърля се въ водата и спасява давещия. После го цѣлува, помага му да си отиде въ дома си. Нечиста цѣлувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърдчила се нѣщо. Единъ момъкъ се приближава при нея, цѣлува я. Веднага обезсърдчението й изчезва. Следъ това момата се оплаква, че момъкътъ си позволилъ да я цѣлуне. Нечиста цѣлувка ли е тази? Момъкътъ понесе грѣховетѣ на момата, спаси я отъ отчаяние, но, като не разбира вѫтрешния смисълъ на цѣлувката, момата го осѫжда. Младиятъ е недоволенъ, че го цѣлуватъ; стариятъ е недоволенъ, че не го цѣлуватъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, ще те цѣлуватъ и като младъ, и като старъ. Който прилага Божественитѣ закони, никога не остарява.

Азъ говоря за вѫтрешния, за чистия, за Божествения животъ въ човѣка. Казвамъ: Да не ограничаваме силитѣ на Божествената любовь, която се проявява чрезъ насъ. Да не ограничаваме силитѣ на доброто, което се проявява чрезъ насъ. Какво трѣбва да ограничаваме? Да ограничаваме нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да ограничаваме човѣшкото, да отваряме пѫть на Божественото, въ каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото отъ човѣшкото.

Сѫществуватъ три течения въ живота: течение на мисли и чувства, които излизатъ отъ индивида; течение на мисли и чувства, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ — отъ вашитѣ майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, отъ Бога. Азъ говоря за Божията любовь като за течение, което минава презъ човѣка. Човъкъ не се развива правилно, ако презъ него не минаватъ тѣзи течения. Бѫдете будни, да различавате теченията. Човѣшкитѣ можете да ограничавате, а на Божественитѣ ще давате пѫть, да се проявятъ. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого по човѣшки и да го е повдигналъ. И обратно — нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого съ света цѣлувка, и да не го е повдигналъ. Божественото възкресява, човѣшкото умъртвява.

Да бѫдемъ носители на Божията любовь! Да бѫдемъ цвѣтя, които растатъ подъ лѫчитѣ на Божественото слънце. Да бѫдемъ извори, въ които да се влива Божествената любовь. Само така човѣкъ ще придобие сила, животъ, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието.

Помнете: Когато се говори за Божественитѣ енергии, човѣкъ може свободно да се проявява. Дойдете ли до човѣшкото, тамъ енергиитѣ трѣбва да се пестятъ. Човѣшкитѣ отношения сѫ подобни на търговскитѣ: повече давашъ, по-малко получавашъ. Човѣкъ е недоволенъ, когато почувствува, че е далъ повече, а е взелъ по-малко. Стане ли обратното, да получишъ повече, а да дадешъ по-малко, ти си всѣкога доволенъ. Божествениятъ законъ произвежда радостъ и даволство.

Да съберемъ следнитѣ числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатитѣ три, деветь и петнадесети, или три, три по три и три по петь. Въ последния случай, тройката се взема петь пѫти. Това показва, че човѣшката мисъль се реализира, когато мине презъ три свѣта. Първиятъ свѣтъ е физическиятъ, вториятъ — духовниятъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, а третиятъ е умствениятъ, т. е. Божествениятъ. Ако нѣщата не се наредятъ въ Божествения свѣтъ, ще се наредятъ въ духовния; ако не се наредятъ въ духовния, ще се наредятъ на физическия. Човѣкъ живѣе едновременно въ тритѣ свѣта, затова прави погрѣшки и въ тритѣ свѣта: или въ ума, или въ сърдцето, или по отношение на волята. Подъ „воля“ резбирамъ душата като Божествено съкровище, т. е. храма на човѣка. Да влѣзешъ въ храма, това значи, да влѣзешъ въ душата си, дето се извършватъ свещени процеси. Затова е казано, че душата е мѣсто на свещенодействие. За да влѣзешъ въ този храмъ, едно се иска отъ тебе — да имашъ любовь. Каквито усилия и да правишъ, ако нѣмашъ любовь, не можешъ да влѣзешъ въ този храмъ. Прекѫсне ли се течението на любовьта, ти излизашъ отъ храма. Безъ любовь ти не можешъ да възлѣзешъ къмъ храма, т. е. къмъ планината на твоята душа. — Не може ли само съ молитва да се влѣзе въ храма на душата? — И съ молитва може, защото молитвата е разговоръ на душата съ любовьта. Постоянно трѣбва да се молимъ! Молитвата е нуждна за насъ, а не за Бога, за да раздаваме отъ благата, които носимъ. Ще се молишъ и ще раздавашъ отъ своето благо. Ще се молишъ, ще търсишъ Господа въ душата си и ще се разговаряшъ съ Него. Ако мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе, ти си на кривъ пѫть. Докато си свързанъ съ Бога, всичко можешъ да направишъ. Ако си боленъ, веднага ще оздравѣешъ; ако си обезсърдченъ, ще се насърдчишъ. Иначе, колкото и да се молишъ, ще приличашъ на Вааловитѣ пророци, които се молѣха цѣлъ день на своя богъ, но не получиха никакъвъ отговоръ на молитвата си. Илия се помоли на Господа, и молитвата му се прие: отъ небето слѣзе огънь и запали дървата на жертвеника.

Какво нѣщо е небето? — Външниятъ свѣтъ. — Тамъ ли живѣе Богъ? — Навсѣкѫде живѣе Богъ. Той е абсолютна разумность, неограничено Начало. Значи, дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Да мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе и подобенъ на тебе, това е твой нѣкакъвъ Богъ. Ако искашъ да познаешъ Бога, остави Го свободно да се прояви въ тебе, безъ никакво ограничение. Боленъ си — обърни се къмъ Господа, веднага ще усѣтишъ малка топлина въ сърдцето си, свѣтлина въ ума си, и болката ти ще изчезне. Ако си беденъ, гладенъ, пакъ се обърни къмъ Бога. Ще дойде нѣкаква помощь отвънъ. Изпитанието на Иова ни показа, какъ можемъ да намѣримъ Господа. Преди голѣмитѣ си страдания, Иовъ жертвуваше воловетѣ си, овцетѣ си и благодарѣше на Господа. Но следъ като изгуби всичко, нѣмаше вече какво да жертвува. И тѣлото му се покри съ струпеи. Той викаше къмъ Бога, молѣше се, но отникѫде не получи отговоръ. Той се разкая, съзна всичкитѣ си заблуждения, вглъби се въ себе си и тамъ намѣри Господа. Тогава струпеитѣ изчезнаха отъ тѣлото му и, каквото бѣше изгубилъ — синове, дъщери, волове, овце, имотъ — всичко му се върна двойно.

Казвамъ: Всички ще минете презъ страданията на Иова. Ще минете презъ изпитъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намѣрите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбѣжни сѫ изпитанията. Ще стане голѣма промѣна въ васъ и, като се обърнете къмъ Господа, ще Го намѣрите вѫтре въ себе си. Това е най-хубавото състояние, презъ което човѣкъ минава. Не се обесърдчавайте! Не се страхувайте отъ нищо. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли. Не е въпросъ да страдашъ за човѣшкото. Страдай за Божественото. Когато чуешъ гласа на Бога, тръгни следъ Него и не мисли. Когато чуешъ гласа на човѣшкото, не се отклонявай, следвай своя пѫть. Когато следвашъ Божественото, не давай ухо на човѣшкитѣ думи. Каквото и да ти говорятъ хората, смѣло върви напредъ. Това е благо и за тебе, и за тѣхъ. Да изпълнявашъ Божията воля, това е благо за всички хора въ свѣта. Въ Божествения пѫть нѣма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Богъ ти казва, приеми го. То носи новото въ свѣта. Предъ Божественото отстѫпва всѣкаква философия, всѣкакво знание. Ако часовникътъ ти е здравъ, точенъ, ще му вѣрвашъ. Защо ще го отваряшъ да гледашъ, какъ върви? Точенъ е, добре върви, не го разваляй. Докато живѣешъ въ Божественото, вѣрвай му напълно. То носи сила, животъ и здраве; миръ и благоденствие; търпение и милосърдие; кротость и въздържание.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други. Нѣкой братъ иска да се изкаже — изслушай го. Бѫдете внимателни къмъ него. Ако спрешъ предъ единъ водопадъ, какво ще правишъ? Ще го слушашъ. Колкото и да е буренъ, ще го слушашъ. Водопадътъ не може да бѫде тихъ, спокоенъ. Ще бучи, колкото трѣбва. — Дотегна ми да го слушамъ. — Щомъ минавашъ край него, ще го слушашъ. Изслушвайте съ внимание всѣки човѣкъ. — Дотегна ни да го слушаме. — И вие дотѣгате понѣкога, но ви слушатъ хората. Нѣкога и азъ говоря повече, отколкото трѣбва, но ме слушате. Виждамъ, че сѫдоветѣ ви преливатъ, налѣтото изтича, но правя опитъ. Казвамъ: Ако вдигнете капацитѣ си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, безъ да се излѣе капка навънъ.

Помни: Никога не противодействувай на силата на Божията любовь, която работи въ тебе. Не противодействувай на силата на доброто, което работи въ тебе. Ако мислишъ, че си добъръ и съзнавашъ, че доброто е резултатъ на Божественото начало въ тебе, ти си на правъ пѫть. Ако мислишъ, че доброто си ти, веднага изпадашъ въ заблуждение. Не мисли, че ти си запалилъ огъня. Ти си създалъ условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които сѫ вънъ отъ тебе. Друга е причината за горението на тѣлата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Богъ казва: И въ тебе може да гори огънь. Тогава турямъ вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ямъ прѣсенъ хлѣбъ и благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Само така имамъ ясна представа и за водата, и за хлѣба.

Следователно, каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го и не мисли. Казвашъ, че си старъ, че тази работа не е за тебе. Какво представя старостьта? — Стара дреха. Ще отидешъ при шивача, ще си порѫчашъ нова дреха. Като я ушие, ще я облѣчешъ и ще станешъ младъ. Докато вѣрвашъ въ старостьта, ти си старъ; щомъ престанешъ да вѣрвашъ въ старостьта, ти си младъ. Ако престанешъ да вѣрвашъ въ младостьта, пакъ си старъ. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светни по външенъ пѫть, както едно време сѫ ставали чрезъ постъ. Имало единъ постникъ, който цѣли 40 години седѣлъ на пѫтя и само по единъ пѫть въ седмицата се хранѣлъ. Какво ще стане съ светиитѣ, ако всички се хранятъ по единъ и сѫщъ начинъ? Този светия не е идеаленъ образъ на светията. Достатъчно е единъ такъвъ светия, повече не сѫ нуждни. Ако нѣкой отъ васъ иска да стане светия, бихъ му далъ следния съветъ: да стане такъвъ, безъ да го знаятъ. Външно светията трѣбва да бѫде толкова обикновенъ човѣкъ, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и окрѫжаващитѣ. И на Христа гледаха като на обикновенъ човѣкъ, който ходи по сватби, яде и пие съ митари и грѣшници. Образътъ на онзи Христосъ, Който е живѣлъ преди две хиляди години, и образътъ на вашия Христосъ, сѫ различни.

Нѣкой си представя Христа съ корона на глава, съ голѣма мантия. Това е Христосъ въ църквата на обикновенитѣ хора. Но Христосъ, Който живѣ преди две хиляди години, е външно обикновенъ човѣкъ, дошълъ на земята за страдащитѣ, беднитѣ, онеправданитѣ. Той всѣки моментъ хлопа на вратата на нѣкой страдащъ и се вслушва въ страданието му. Сега Христосъ е между хората, слуша, какво говорятъ, и се усмихва. Съзнанието на Христа прониква въ всички хора. Нѣкой пѫть си добре разположенъ, имашъ желание да направишъ едно добро, но си казвашъ: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щомъ Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Богъ ти заповѣдва. Веднъжъ казахъ на единъ ученикъ: Днесъ нѣма да отидешъ на училище. Какво станало този день въ училището? Нѣкакво разследване на ученици, изключването имъ отъ училището. Значи, отсѫтствието му минало незабелязано — училището било затворено.

Когато трѣбва да извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пѫтя си. Когато вършите Божията воля, не само вие нѣма да си препятствувате, но никой нѣма да ви препятствува. Майка си, имашъ малко дете, не можешъ да го оставишъ само вкѫщи. Искашъ да изпълнишъ Божията воля, да направишъ едно добро нѣкѫде, но не смѣешъ да оставишъ детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършишъ работата за Бога. Детето ти ще се събуди отъ сънь, следъ като свършишъ работата си за Бога. Не туряй човѣшкия редъ на нѣщата надъ Божествения. Ако не изпълнишъ Божията воля, ще те уволнятъ отъ служба. Богъ назначава, Богъ уволнява. Чиновникъ си, не искашъ да изпълнишъ Божията воля, но ще се разболѣешъ и ще боледувашъ нѣколко месеца. Най-после ще те уволнятъ. Могатъ да те уволнятъ и завинаги. Бѫди готовъ да направишъ за Бога поне едно малко добро.

Работата, която вършишъ за Бога, може да бѫде приятна, може да бѫде и неприятна. Напримѣръ, дава ти се задача да нагледвашъ нѣкой старъ, боленъ човѣкъ: да миешъ лицето му, да чистишъ очитѣ му, да миешъ краката му. Може да ти се даде задача да се наведешъ и завържешъ връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората — приятна. Ако обичашъ Бога и си готовъ да Му служишъ, ще свършишъ и дветѣ работи съ еднакво разположение и любовь. За Бога и едната, и другата задачи сѫ еднакво важни.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

23 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...