Jump to content

1931_11_25 Разтоварване на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разтоваряне на съзнанието

Размишление.

Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпросъ? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния животъ? Съ други думи казано: За какво е даденъ животътъ на човѣка? Ако бащата е богатъ и остави голѣмо наследство на сина си, последниятъ може да го изяде и изпие. Разбралъ ли е той предназначението на богатството, което баща му оставилъ? Нищо не е разбралъ. Въ този смисълъ, животътъ е богатство, дадено на човѣка, за да го използува разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбралъ толкова-колкото богатскиятъ синъ — богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е животъ въ тѣхь, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложенъ въ него, и не го е използувало, както трѣбва. Рибата плува въ водата, хвърля яйцата си на брѣга, безъ да разбира, защо живѣе. Птицата каца отъ клонъ на клонъ, търси храна, прави си гнѣздо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя животъ. Нѣкои хора живѣятъ като рибата, други като птицата, трети като млѣкопитаещото; малцина, обаче, съзнаватъ положението си като човѣци, дошли на земята да извършатъ нѣкаква работа. Наистина, срѣщате една жена, натруфена като птица, и постоянно мисли за облѣклото си, какъ по-модерно да се облѣче. Това е животъ на птицата, която по цѣли часове чисти перата си и за нищо не мисли. Нѣкой мисли само за ядене, колко пѫти на день да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасятъ облѣклото и яденето на човѣка? Все му донасятъ известни облаги, но, въ края на краищата, той пакъ остарява и казва: Едно време бѣхъ младъ, обличахъ се добре, хранѣхъ се добре, но това не ме интересува вече. — Защо не се интересува? — Защото търси нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото? — За стария сѫщественото е младостьта, за болния — здравето, за бедния — богатството, за невежия — знанието. Когато младиятъ се облича добре, здравъ ли е, или боленъ? —  Здравъ е. Болестьта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е боленъ, човѣкъ губи желанието си за ядене и за обличане.

Какво прави здравиятъ човѣкъ? Той мисли за ядене, за облѣкло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, какъ постѫпве като господарь въ своя домъ. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстѣятъ, да си устрои голѣмо угощение. Вегетарианецътъ ще каже, че не коли животнитѣ, не се нуждае отъ тѣхното месо. Въ това отношение, той постѫпва добре съ животнитѣ, но въ друго отношение не се е отказалъ още отъ стария животъ. Малко християни живѣятъ по новъ начинъ. Не е достатъчно само да се откажешъ отъ стария животъ. Откажешъ ли се отъ стария животъ, веднага трѣбва да приемешъ новия. Понѣкога и жабата напуща блатото, но, като види, че работата не върви добре, отново се връща въ него. Човѣкъ не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже отъ стария животъ, но види ли, че работитѣ му не вървятъ добре въ новия животъ, отново се връща въ стария. Чувате нѣкой да казва, че съ добро не се живѣе на земята. Доброто подразбира новъ начинъ на живѣене. Значи, като не можешъ да живѣешъ по новъ начинъ, ще се върнешъ въ стария животъ. Другъ казва, че съ мекота нищо не се постига. Зависи, де ще приложишъ мекотата. Вѣрно е, че съ пръста си не можешъ да орешъ — рало е нуждно за това. Всѣко нѣщо трѣбва да се прилага на мѣстото си. Ако ядешъ хлѣбъ, ще го изберешъ по вкуса си: нѣкога препеченъ, нѣкога мекъ. Има случаи, когато нито препечениятъ е на мѣсто, нито мекиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, само когато допринася нѣщо къмъ нашия животъ. Въ този смисълъ, и животътъ на светиитѣ, и на добритѣ хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо и на насъ. Ако се интересувашъ отъ светиитѣ и отъ добритѣ хора, а твоятъ животъ не се подобрява, нищо не си придо-билъ. Не губи напраздно времето си. Занимавай се съ нѣща, които могатъ да допринесатъ нѣщо и за твоя животъ.

Кой е изходниятъ пѫть за подобряване на човѣшкия животъ? Човѣкъ трѣбва да се съзнае като часть отъ Божественото съзнание. Колкото и да е малка частьта, ако тя действува правилно, Богъ се радва и весели. Така Той участвува въ човѣшкия животъ и го подобрява. Ако частьта не действува правилно, Богъ се вглъбява въ себе си, да намѣри причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняватъ въ участието на Бога въ тѣхния животъ и мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Въ сѫщность, човѣкъ прави това, което не иска. Напримѣръ, безъ да иска, той грѣши и съжалява за погрѣшката си. Понѣкога той прави добро безъ да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човѣкъ има възможность да се въздържа въ правене на погрешки и да се проявява въ правене на добро. Трѣбва ли детето да прескача плета на съседитѣ и да краде плодове? Който не се въздържа отъ правене на погрѣшки и не се проявява въ правене на добро, той е слабъ човѣкъ. —  Какво се иска отъ него? — Да бѫде слабъ въ правене на погрѣшки и силенъ въ правене на добро.

Задача на ученика е да освободи съзнанието си отъ мисли и желания, които спъватъ неговото развитие. За тази цель той трѣбва да ги анализира, да знае, къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ категорията на низходещитѣ, или къмъ категорията на възходещитѣ. Външно нѣкой желания представятъ градина, пълна съ плодни дървета. Човѣкъ стои предъ тази градина и се пита, да влѣзе ли вѫтре, или не; да си откѫсне ли единъ плодъ, или не. Не е лошо да влѣзешъ въ градината; не е лошо и да си откѫснешъ единъ плодъ. Лошото е въ неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизашъ безъ позволение и да не кѫсашъ отъ плодоветѣ на съседа си. Има желания, които се натрапватъ на съзнанието, като неканени гости. Тѣ не сѫ реални. Ние ги наричаме „безобектни желания.“ Тѣ идатъ отвънъ, а понѣкога и огвѫтре, безъ нѣкаква външна, видима причина. Напримѣръ, презъ ума на единъ отшелникъ-светия, който прекаралъ въ пустинята цѣли 20 години въ постъ и молитва, минава мисъльта за нѣкоя красива мома, да си поговори съ нея, да й се порадва. Това е мисъль, която внася съблазънь, и той започва да се смущава. Той самъ се чуди, какъ е дошла тази мисъль, безъ да вижда красивата мома отвънъ. Момата го посещава като астрално сѫщество, което иска да влѣзе въ него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползува отъ знанията му. Като не разбира това, отшелникътъ чувствува момата въ себе си и изпада въ изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, какъ да й помогне, и се моли да го освободятъ отъ изкушението. Понеже нѣма опитность, не знае, какъ да се справи съ натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне.

Коя е причината за падението на отшелника? — Неблагодарностьта и егоизмътъ на хората. Много хора идатъ при него да ги лѣкува и, като се излѣкуватъ, отиватъ си, безъ да му благодарятъ. Щомъ почувствува красивата мома въ себе си, като мисъль, той си казва: Ето човѣкъ, който влиза въ положението ми. Обаче, той и тукъ се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща въ мисъльта си, той трѣбва да се моли въ тайно, никой да не знае, кога се моли.

Какво заключение може да извадите отъ примѣра съ отшелника? Заключението е въ това, че изкушението си пробива пѫть навсѣкѫде: и въ гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновениятъ човѣкъ. Фактътъ, че и той се подава на изкушение, показва, че сърдцето му не е изпълнено съ любовь къмъ Бога. Има нѣкаква празднина въ сърдцето му, въ която изкушението влиза. Дето е любовьта, тамъ никакви изкушения и съблазни не сѫществуватъ. Любовьта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнѣва вънъ отъ себе си. Невъзможно е човѣкътъ но любовьта да се гнѣви. Ако се гнѣви, любовьта му не е пълна, липсва й нѣщо.

Защо трѣбва отшелникътъ да се изкушава съ мисъльта за красивата мома? — За да се изпита любовьта и вѣрата му. Красивата мома е неговиятъ професоръ, изпратенъ отъ разумния свѣтъ да го изпита, да види, какво е научилъ въ пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи отъ изкушението, но не получава никакъвъ отговоръ. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовьта му липсва нѣщо; въ нея има нѣкаква непълнота, праздно мѣсто, въ което изкушението влиза да свърши нѣкаква работа. Всѣко изкушение е професоръ, който се явява въ форма на красива мома или красивъ момъкъ. Докато не получи задоволителенъ отговоръ, професорътъ нѣма да си отиде. Той иска отговоръ на два въпроса: Защо се молишъ? И защо, като се молишъ, не получавашъ отговоръ на молитвата си? За оправдание, човѣкъ казва, че не получава отговоръ, защото не е завършилъ развитието си, не е още достатъчно напредналъ. Така е, има задачи въ математиката, които и най-добриятъ математикъ не може да реши. Има задачи въ живота, които не могатъ да се решатъ на физическия свѣтъ.

Задачи, които не се решаватъ на физическия свѣтъ, лесно се решаватъ въ духовния. Задачи, които не се решаватъ въ духовния свѣтъ, се решаватъ въ Божествения. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ материята, духовниятъ свѣтъ има отношение къмъ чувствата, а Божествениятъ свѣтъ — къмъ мислитѣ. Физическиятъ свѣтъ работи съ елементитѣ на материята, духовниятъ — съ елементитѣ на чувствата, а Божествениятъ — съ елементитѣ на мислитѣ. Ето защо е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Нѣма задача въ свѣта, която да е неразрешима. — Де се решаватъ всички задачи? — Въ Божествения свѣтъ. Който живѣе въ този свѣтъ, решава задачитѣ си сто на сто. Той е вѣчно младъ, бодъръ, жизнерадостенъ и готовъ на всички жертви.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта, защото не могатъ да се справятъ съ нея. Споредъ мене, стариятъ е дегизиранъ, не е старъ. Истински старъ е онзи, които разполага съ знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадатъ примѣри. Много хора сѫ подмладени, но, каквото сѫ придобили, не могатъ да го предадатъ на васъ. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Учениятъ може да внесе импулсъ въ окрѫжаващитѣ, но не може да имъ даде знанието си. Срѣщате единъ човѣкъ, разговаряте съ него, възхищавате се отъ знанието му, разбирате, че е честенъ, добъръ, вдъхва ви довѣрие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете ученъ, трѣбва да следвате неговия пѫть. Първо, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да разбира своитѣ прояви, да се наблюдава. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, вие трѣбва да се оглеждате въ огледалото, да видите, какво изражение иматъ очитѣ ви въ тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образъ въ себе си. Оглеждайте се и въ гнѣвно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гнѣвни. Изучавайте движенията си, какъ ходите, какво положение заема тѣлото ви. Вие не знаете още, какъ ходятъ праведниятъ и светията. Какъ ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Какъ ходи светията, не знаете.

Изучавайте проявитѣ на честния човѣкъ, на любещия, на мѫдреца. Честностьта има свой тонъ и цвѣтъ; любовьта, мѫдростьта и истината сѫщо иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Всички добродетели иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Музика има въ тѣхъ. Видишъ ли човѣкъ съ единъ отъ тия топове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоноветѣ и цвѣтоветѣ на добродетелитѣ. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако нѣмашъ тона и цвѣта на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се даватъ, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвѣта на доброто. Време се иска за това. Можешъ ли да начъртаешъ правилна окрѫжность безъ пергелъ? Дълго време трѣбва да се упражнявашъ, за да придобие рѫката ти техника. За постигане на нѣщата сѫ нуждни опити и упражнения. Голѣмо самообладание е нуждно за това!

Точность се иска въ живота, да знаешъ, какъ и кога да дадешъ ходъ на своитѣ мисли и чувства. Не е страшна мисъльта; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ него. Мислитѣ и чувствата сѫ или отъ човѣшки произходъ, или отъ Божественъ. Трѣбва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядешъ прѣсна, топла пита, или такава, печена преди единъ-два месеца. Има прѣсни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си отъ мухлясалото, отъ нечистото, отъ непотрѣбното. Казвате: Толкова години живѣемъ, работимъ, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, нѣма да имате постижения. Учене е нуждно.

Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. Въ старитѣ окултни школи, ученикътъ се поставялъ на подигравкитѣ и закачкитѣ на своитѣ съученици, и трѣбвало той да издържи. Единъ го удари, другъ скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човѣкъ? За съзнателния ученикъ, това е все едно, да паднатъ върху него нѣколко дъждовни капки. Той знае, че минава презъ известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка. Отъ най-старо време, още въ школата на Питагора, и доднесъ хората минаватъ презъ тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цѣлата бѣла раса, цѣлото човѣчество минаватъ презъ изпитъ и, който издържи, приематъ го за ученикъ; който не издържи, ще бѫде оплютъ. Щомъ издържите изпита си, нѣма повече да ви плюятъ. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и петь има известно отношение. Тѣ си приличатъ: двойката е първата майка, а петорката — втората майке, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия пѫть. Условията, при които сега живѣете, изискватъ повече усилия и работа. Така, както сѫ живѣли нѣкога светиитѣ, днесъ не може да се живѣе. —Защо? — Може би тогава се изисквало отъ светията по-малко; тогава той е живѣлъ въ закона на числото две, кѫсъ е билъ пѫтьтъ му. Сега пѫтьтъ е по-дълъгъ. Нѣкога пѫтьтъ е билъ четири километра дълъгъ, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъгъ — 5 по 5.

Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молишъ, това е дългъ, доброволно поетъ; да учишъ, това е необходимость. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Баща ти може да ти достави всичко необходимо — дрехи, книги, храна, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Молитвата не прави човѣка ученъ. Добротата не прави човѣка ученъ. Българинътъ казва: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля — пакъ лошо. Правя добро — лошо; не правя добро, пакъ лошо. Какво да нравя, не зная. Важно е, каквото правишъ, въ тебе да остане. Запитай се, можешъ ли да се кооперирашъ съ всичко, което правишъ? Ако можешъ, постигналъ си нѣщо. Ако една мисъль стои съ години въ главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигналъ, не си влѣзълъ въ реалния животъ. Не че сегашниятъ животъ не е важенъ. И той е важенъ, по трѣбва да се използуватъ условията. Животътъ е велико, предметно училище. И учительтъ постѫпва съ ученицитѣ си, както животътъ — съ хората. Учительтъ казва: Иванчо, колко правятъ единь орѣхъ и още единъ? Ученикътъ поглежда орѣхитѣ и отговаря: Два орѣха. — Вземи, Иванчо, орѣхитѣ и ги изяжъ. Докато ученикътъ се научи да смѣта, учительтъ му дава орѣхи, ябълки. Щомъ се научи да смѣта, той работи безъ орѣхи и ябълки. Когато Иванчо стане ученъ, пакъ смѣта, че единъ орѣхъ и още единъ правятъ два орѣха, но орѣхитѣ ги нѣма вече. Иванчо решава задачата безъ орѣхи, а учительтъ ги яде. И въ живота виждаме сѫщото. Работишъ, учишъ, имашъ резултатъ — орѣхитѣ сѫ предъ тебе. Нѣкога работишъ, учишъ, а единъ орѣхъ нѣмашъ въ джоба си.

Единъ американецъ, свършилъ богословски факултетъ, отишълъ въ чифлика на единъ богаташъ милионеръ, тамъ да проповѣдва Божието Слово. Следъ шестмесечна усилена работа, богословътъ решилъ да напусне чифлика. Явилъ се при чифличкията да се сбогува. Последниятъ благодарилъ и му далъ половинъ доларъ — възнаграждение за цѣлата работа. Проповѣдникътъ погледналъ паритѣ и си поми-слилъ; За какво по-напредъ ще ми послужатъ — за кола ли, за билетъ ли? Ще кажете, че чифликчията билъ голѣмъ скѫперникъ. Не, той искалъ да каже на богослова, че всичкото му знание струва половинъ доларъ.

Отде произтичатъ противоречията? Нѣкой казва, че откакъ тръгналъ въ Божествения пѫть, работитѣ му останали назадъ. Много естествено, по-рано си ималъ благоутробие, тежалъ си повече. Сега, откакъ влѣзе въ правия пѫть, изтънѣ, олекна малко. По-рано си ялъ и пилъ, лицето ти било мазничко, а сега си пожълтѣлъ, отслабналъ — нѣма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкиятъ! Какви бѣха тѣзи идеи, че го изсушиха толкова? Това сѫ две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като свѣтски човѣкъ, живѣлъ въ охолство и разкошъ, толкова естествено е и сега, като духовенъ, светъ човѣкъ. Нито по-рано си билъ въ естествено положение, като свѣтски човѣкъ, нито сега, като духовенъ. Смисълътъ на живота на свѣтския човѣкъ не е въ яденето и пиенето. Смисълътъ на живота на светията не е само въ постъ и лишения. Тѣлото на светията трѣбва да бѫде изтъкано отъ фини, копринени нишки, безъ мазнини, безъ излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нѣщо; ако е крайно закрѫглено, има излишъци. Въ тѣлото на светията всѣка клетка е впрегната на работа. Въ тѣлото, въ мислитѣ, въ чувствата и по-стѫпкитѣ на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човѣкъ тази чистота, той става силенъ. Да се чистимъ, това е задача на всички хора. — Богъ да ни чисти. — Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трѣбва да се чистимъ. Майка, баща, деца, всички трѣбва да се чистятъ. Чистенето подразбира организиране на материята.

Какво нѣщо е неорганизирана и какво — организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя.“ Ние сме пратени на земята да пречистимъ материята, да я организираме и приготвимъ като материалъ за духовния свѣтъ. Съ тази материя ще отидемъ на онзи свѣтъ. Ние трѣбва да си изработимъ такива уши, съ които да чуваме гласа на ангелитѣ; и такива очи, съ които да виждаме красотата на ангелитѣ. Ако отидешъ съ обикновенитѣ си очи и уши, ти ще оглушеешъ и ослѣпѣешъ; ако отидешъ съ рѫцетѣ, които сега имашъ, ще се осакатишъ. Ще си изработишъ такива очи и уши, които не се повреждатъ отъ свѣтлината и отъ звука. Днесъ твоитѣ уши не издържатъ и най-малката дисхармония. Каже ли ти нѣкой, че си лошъ, ушитѣ ти веднага се разстройватъ. Ако ти кажатъ, че си добъръ, приятно ти става. Ти си толкова добъръ, колкото и лошъ. Като ти кажатъ, че си добъръ, хората искатъ да предизвикатъ разположението ти къмъ тѣхъ. Това е подкупъ.

Лесно се подкупватъ хората. Кажешъ на нѣкого да ти свърши една работа, но той се отказва, нѣмалъ време и разположение. Обещаваш ь му десеть хиляди лева, и той веднага става разположенъ и готовъ да ти услужи. Това опредѣля характера на човѣка. Ще му дамъ десеть хиляди лева, но зная вече, на какво мога да разчитамъ. Така постѫпва и небето — изпитва хората. Дава ти се умъ, сърдце и воля, дава ти се животъ, ти правишъ всичко за Господа, но Той знае, защо го правишъ. Прави, каквото можешъ, но винаги помни, че си свършилъ една микроскопическа работа и още много ти остава да работишъ; още много ти остава да се учишъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ е добъръ пѣвецъ. Стане, отвори уста и запѣе. Пѣе той, и състоянието на всички ирисѫтствуващи се промѣня: отъ скърбно на весело и отъ безнадеждно въ надеждно. Засега нѣма такъвъ пѣвецъ между васъ. Вие очаквате въ бѫдеще да се реализиратъ желанията ви, въ друго прераждане да се родите като добъръ пѣвецъ. Или, очаквате въ бѫдеще да се родите красивъ, строенъ. Който ви види, да каже: Ето единъ красивъ човѣкъ.

Каква е цельта на ученето? — Да придобиешъ нѣщо ценно. Ако не знаешъ да пѣешъ, ако не станешъ красивъ, ученъ, добъръ и силенъ, какво си научилъ? Какъвъ трѣбва да станешъ? — Гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Това значи: човѣкъ не трѣбва да бѫде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влѣзе въ дама. Не ти да носишъ златото но то да те носи. Стани госчодарь на златото! Ще кажешъ, че не искашъ да вършишъ работа, която ти се налага. Какво искашъ да работишъ? Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣкаква работа. — По какво се познава, за коя работа е роденъ човѣкъ? — По разположението, което има къмъ тая работа. Това не подразбира, че той не трѣбва да работи друга работа. Той трѣбва да бѫде срѫченъ въ всичко. Свещеникъ ли е онзи, който само свещенодействува? Проповѣдникъ ли е онзи, който само проповѣдва? Художникъ ли е онзи, който само рисува? Истински художникъ е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулпторъ е този, който въ продължение на нѣколко месеца може да измѣни лицето си, да извае тѣлото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богатъ е онзи, който има въ джобоветѣ си, колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне въ джоба си и да извади, колкото пари му сѫ нуждни. При това положение, ще се страхувашъ ли отъ беднотията?

Срѣщате единъ беденъ човѣкъ, съ дисаги на гърба си. Казвате, че е беденъ, простъ човѣкъ. Външно е простъ, но достатъчно е да пожелае нѣщо, за да стане, каквото е пожелалъ. Той казва: Искамъ въ едната дисага да имамъ прѣсна пита, а въ другата —  квасенъ хлѣбъ. Отваряте дисагитѣ и намирате въ тѣхъ прѣсна пита и квасенъ хлѣбъ. Беденъ човѣкъ ли е той? Простъ човѣкъ си, нѣмашъ голѣми знания, но заповѣдвашъ на деня да бѫде свѣтълъ и топълъ — така става; кажешъ на слънцето да изгрѣе и залѣзе безъ облакъ — така става; кажешъ да вали днесъ дъждъ, и завалѣва. Ученъ човѣкъ ли си? Имашъ ли знание? — Може ли всѣки да прави това? — Може, отъ васъ зависи. Всѣкн може да си каже: Днесъ искамъ слънцето на моя животъ да изгрѣе въ свѣтлина и да залѣзе въ свѣтлина. Ако можешъ да заповѣдашъ на себе си, ще заповѣдвашъ и на другитѣ. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварите, когато искате. Така ще смѣняте състоянията си.

Вие изпѣхте пѣсеньта „Аинъ-фаси“, безъ, да разбирате значението на тѣзи думи. Може да изговорите думата „аинъ“ грубо и нѣжно, високо с тихо. „А-инъ“ — частицата „инъ“ означара нѣщо вѫтрешно, интуиция. „Аинъ“ означава: Само това е вѣрно, на което си разбралъ вѫтрешнитѣ закони. Ако не разбирашъ тѣзи закони, ти се очудвашъ. Ако произнасяшъ правилно думата „аинъ“, въ джоба си ще намѣришъ звонкови монети; ако не я произнасяшъ, както трѣбва, и да имашъ звонкови пари въ джоба си, непремѣнно ще изчезнатъ. Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нѣщо, бащата изважда отъ джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нѣщо на другото ухо, и бащата му дава две монети. Ето единъ малъкъ магъ, знае, какъ да произнася думитѣ. Виждамъ единъ господинъ, добре облѣченъ, съ бастонъ въ рѫка, приближава се до банкера, шепне нѣщо, но той казва: Днесъ съмъ заетъ, ела утре. На другия день му отказва. Мнозина отиватъ при Господа, като този господинъ, но нищо не получаватъ. Ще отидешъ при Господа, както детето отива при баща си, ще Му кажешъ нѣщо на ухото. Той ще бръкне въ джоба си и ще ти даде нѣщо. Господъ познава своитѣ добри и способни деца и щедро ги възнаграждава.

Пазете се отъ съблазнитѣ на живота. Тѣ сѫ огънь, който гори и изгаря. И светията се плаши отъ този огънь. Красивата мома е огъньтъ, чрезъ който изпитватъ светията. Тя е неговиятъ професоръ, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговиятъ синъ е способенъ и може ли дс учи, или не. Съблазнитѣ и изкушенията иматъ велико предназначение въ живота. Така е за онзи който разбира тайнитѣ на Битието. Професорътъ казва, че ученикътъ не е отговорилъ на въпроситѣ, както трѣбва. Ако днесъ не е отговорилъ, утре ще отговори. Ще дойде день, когато ще знае уроцитѣ си.

Ще кажете, че младата и красива мома символизира истината. Ако, наистина, красотата е симвокъ на истината, защо светията не взе правилно становище къмъ момата? Светната не е младъ, но 80 годишенъ човѣкъ. Защо се изкушава? Има нѣщо тайно въ живота, което трѣбва да се разбере. Това значи, да проникнешъ въ вѫтрешния смисълъ на нещата. Праведенъ и светъ човѣкъ е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Богъ гледа. Той никого не сѫди, понеже и Богъ не сѫди. Когато сѫдятъ нѣкого, той го извинява. Когато не сѫдятъ човѣка, той самъ се сѫди — съвѣстьта го мѫчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива отъ себе си, мисли, че нѣма подобна на нея. Щомъ види по-красива отъ себе си, започва да се измѫчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщатъ внимание. И светията се смутилъ отъ красивата мома, защото почувствувалъ, че тя стои по-високо отъ него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи отъ нейния образъ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева чистъ и светъ, всѣкога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието въ вашия животъ се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бѫдете. Всѣки моментъ човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ — явенъ или таенъ, който се стреми да постигне.

Стремете се всѣки моментъ да разтоварите съзнанието си, за да възприемате възвишенитѣ мисли и благороднитѣ чувства, които идатъ отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се къмъ великото въ живота. Въ сравнение съ млѣкопитаещитѣ, вие сте светии, но въ сравнение съ ангелитѣ, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето, вие сте светни; по отношение на висшето, сте обикновени хора. Но това не значи, че трѣбва да се спрете въ развитието си. Оттамъ, дето сте спрѣли, ще продължавате по-нататъкъ. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Единъ день всички ще бѫдатъ съвършени. —  Кога? — Още днесъ. Хиляда години могатъ да се събератъ въ единъ день, и единъ день може да се разложи на хиляда години. Ако си уменъ, ще свършишъ работата си въ единъ день; ако си глупавъ, ще я свършишъ за хиляда години. Колкото си по-уменъ, толкова по-бързо ставатъ работитѣ.

Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Разтоваряне на съзнанието. Когато младиятъ момъкъ, или младата мома влѣзатъ въ съзнанието ти, ще разберешъ, че Богъ те изпитва, и ще внимавашъ да не изпаднешъ въ изкушение. Светията видѣлъ младата мома, уплашилъ се отъ нея и забравилъ Бога. Щомъ се страхувашъ отъ нѣщо, причината за страха е въ тебе. Обърнете се къмъ Бога, съ съзнанието, че Той е навсѣкѫде, всичко вижда, и страхътъ ви ще изчезне. Богъ работи навсѣкѫде въ живата природа и отваря пѫть на всички живи сѫщества — отъ мравката до великия ученъ и философъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ обезсърдченъ и разтревоженъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъвъ по природа. Влѣзла е нѣкаква мисъль въ ума му и го безпокои. Може да се е свързалъ съ скръбьта на нѣкой човѣкъ, далечъ или близо до него. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето спокойствие и разположение и разтоварятъ човѣшкото съзнание. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето безпокойство на хората и товарятъ съзнанието имъ. Бѫдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другитѣ. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко.

Миналия пѫть дадохъ на ученицитѣ отъ специалния класъ едно упражнение да вчесватъ коситѣ си по десеть пѫти на день, въ продължение на една седмица. На васъ давамъ следното упражнение: Въ продължение на една седмица да миете очитѣ си съ топла вода по десеть пѫти на день. Следъ това ще се вчесвате. Онѣзи, които работятъ въ града, нѣма да правятъ упражнението. Значи, въ седемь деня ще измиете лицето си 70 пѫти.

Т. м.

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на

25 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...