Jump to content

1931_11_18 Материални прояви на живота,


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Материални прояви на живота

Размишление.

Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ-фаси.“

Ще прочета „Деяния на Апостолитѣ“, 2 гл.

Много се говори за живота, но мѫчно се опредѣля, кое е най-важното въ живота. — Защо? — Защото всѣко нѣщо е важно за даденъ човѣкъ и за даденъ моментъ. За малкото дете е важна храната, която приема отъ майка си. За съзнателния човѣкъ е важно здравето. Щомъ е здравъ, всичко се постига лесно. Който има вѫтрешно разбиране за живота, той знае, какво му е нуждно за всѣки даденъ моментъ. Който нѣма това разбиране, нѣма ясна представа за нѣщата, не знае, какво да иска, какво му е нуждно. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ иска да постигне изведнъжъ много нѣща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърдчава се, и животътъ му се обезсмисля. Единъ отъ природнитѣ закони гласи: въ даденъ моментъ човѣкъ може да има само една мисъль, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той самъ се спъва. Невъзможно е въ единъ моментъ да реализи рашъ две идеи. Този моментъ може да е кратъкъ, може да е дълъгъ — зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Има моменти, които се равняватъ на една хилядна часть отъ секундата. Какъ ще реализирашъ идеята си въ толкова кратъкъ моментъ? За съзнание, което се движи съ бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи съ бързината на свѣтлината, това е възможно. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, за една хилядна часть отъ секундата ще извървишъ 300 километра. Не се ли движишъ съ тази бързина, за да извървишъ 300 километра пѫть, нуждни ти сѫ петь-шесть деня.

Като не познаватъ крайната цель на живота, повечето отъ съвременнитѣ хора се интересуватъ и стремятъ къмъ мимолетни нѣща, които траятъ единъ моментъ. Че следъ единъ моментъ ще ги изгубятъ, това не е важно за тѣхъ. Въ сѫщность, не е така. Крайната цель на живота не е въ преходнитѣ и мимолетни нѣща. Крайната цель на живота не е нито въ младостьта, нито въ старостьта. Ако бѣше въ младостьта, човѣкъ не трѣбваше да остарява; ако бѣше въ старостьта, той не трѣбваше да умира. Крайната цель на живота не е нито въ богатството, нито въ беднотията. Ако бѣше въ богатството, човѣкъ не трѣбваше да обеднява; ако бѣше въ беднотията, той не трѣбваше да забогатява. Крайната цель на живота не е нито въ знанието, нито въ красотата, нито въ религията, нито въ вѣрата. Ако бѣше въ тѣзи нѣща, ние не трѣбваше да ги губимъ. Какво виждаме въ живота? Учениятъ губи знанието си, красивиятъ губи красотата си, вѣрващиятъ губи вѣрата си и т. н. Всички нѣща, които се губятъ, сѫ срѣдства въ живота, а не цель. — Кое не се губи никога? — Не се губи само онова, което човѣкъ не знае. Значи, незнайнитѣ нѣща никога не се губятъ. Това, което въ даденъ случай не знаешъ, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всѣки се интересува отъ това, което не знае, а не отъ това, което знае. Тази е причината, дето хората се интересуватъ отъ реалнитѣ, т. е. отъ незнайнитѣ нѣща.

Съвременниятъ човѣкъ има много желания, но повечето сѫ временни и преходни. Днесъ желае да постигне нѣщо и, като го постигне, търси друго нѣщо. Човѣкъ лесно се насища на желанията си. Бедниятъ иска да стане богатъ, но скоро се насища на богатството си; невежиятъ иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозниятъ иска да стане красивъ, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. — Защо човѣкъ се насища лесно? — Защото е дошълъ до знайното. Докато не знае нѣщо, той има стремежъ, иска да проникне въ областьта на незнайното. — Де се крие незнайното? — Въ Битието, въ цѣлокупния животъ. За да обхване този животъ, човѣкъ се нуждае отъ просторъ и дълбочина въ съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човѣкъ съ Божествено съзнание може да проникне въ Битието и да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Така той ще събере знанието, пръснато въ цѣлата природа, като части на едно цѣло и ще го поднесе предъ олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силниятъ човѣкъ, на когото умътъ и сърдцето, рѫцетѣ и краката сѫ на мѣсто, и той работи съ тѣхъ, както за благото на своя ближенъ, така и за благото на цѣлото човѣчество.

Кои нѣща въ живота сѫ сѫществени и кои сѫ несѫществени? Кое е сѫщественото за часовника? — Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имашъ отъ часовникъ, който не върви? И златенъ да е, щомъ не върви и не показва точно времето нищо не струва. Материалътъ само е цененъ, но не и работата му. Времето и животътъ, пространството и животътъ, или времето и пространството сѫ условия за проява на живота. Споредъ нѣкои философи, времето и пространството нѣматъ нищо общо съ живота. Не е така. Животътъ има отношение и къмъ времето, и къмъ пространството. Не можемъ да говоримъ за живота, безъ да се проявява той въ време и пространство. Времето и пространството излизатъ отъ живота, но животътъ има отношение къмъ вѣчностьта.

Като се говори на хората за време и пространство, за вѣченъ животъ, тѣ навлизатъ въ отвлѣченъ свѣтъ. — Защо? — Защото тѣ сѫ далечъ отъ тѣхното съзнание. Тѣ се стремятъ къмъ нѣща, близки до съзнанието имъ. Обаче, тѣзи нѣща, именно, ги правятъ нещастни. Всѣка мисъль, всѣко чувство или действие, които сѫ близки до човѣшкото съзнание, причиняватъ отегчение и страдание на човѣка. Представете си, че имате единъ възлюбенъ, когото държите близо до съзнанието си, и постоянно мислите за него. Тази мисъль ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите нѣколко деня, започвате да се безпокоите, да не е станало нѣкакво нещастие съ него, или да ви е забравилъ. Човѣкъ се безпокои не само за своя възлюбенъ, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи нѣкакво нещастие, веднага се пита, защо Господъ го забравилъ, защо допусналъ страданието. Пазете се отъ кривитѣ мисли. Това се постига чрезъ разумно живѣене. Живѣй съзнателно, безъ да товаришъ мисъльта си съ предмети, близки до съзнанието си. Дръжъ предметитѣ по-далечъ отъ себе си, да ги виждашъ добре. Иначе, ще изпадашъ въ заблуждения и криви мисли.

Съвременнитѣ хора сѫ гледали на живота, като на забава. Тѣ сѫ яли и пили, и днесъ повечето отъ тѣхъ сѫ излѣзли отъ равновесието си. Животътъ е сладко вино, което, разумно използувано, дава добри плодове. Ако не се използува разумно, то ферментира и действува опивателно. Тогава човѣкъ забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силниятъ човѣкъ не се опива, защото употрѣбява силитѣ на живота въ полза на своитѣ ближни, както и за цѣлото човѣчество. Слабиятъ, обаче, се опива отъ живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко въ материята. Съ други думи казано: когато влѣзе въ гъстата материя, дето не прониква никаква свѣтлина, човѣкъ изгубва вѫтрешната връзка съ живота и престава да мисли и чувствува правилно. Всѣки мисли, че знае много, но ако го запитате, какво означаватъ числата отъ едно до десеть, ще се намѣри въ затруднение. И децата знаятъ, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6:2 = 3. Попитайте ги, какво е значението на тѣзи числа и на четиритѣ действия, съ които работятъ, нищо не могатъ да кажатъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото и възрастнитѣ хора.

Днесъ всѣки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ прости действия, но какво е тѣхното значение за съзнанието имъ, не знаятъ. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и дѣлението има нѣщо общо, но резултатитѣ на събирането произвеждатъ ли умножението? Резултатитѣ на изваждането произвеждатъ ли дѣлението? Значи, между тѣзи действия има нѣщо общо, но същевременно тѣ се различаватъ коренно едни отъ други. Ти можешъ да раздѣлишъ една ябълка на две половини и да дадешъ по една половина на двама души. Но можешъ да извадишъ отъ склада си две ябълки и да дадешъ на всѣки по една ябълка. Значи, не е все едно да дѣлишъ и да вадишъ. Като дѣлишъ, ще дадешъ по половинъ ябълка на човѣкъ; като вадишъ, ще дадешъ по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисълъ на аритметическитѣ действия, дохождате до заключението, че събирането и изваждането сѫ външни процеси въ живота, а умножението и дѣлението — вѫтрешни. Така постѫпва и природата: външно тя работи съ събирането и изваждането, а вѫтрешно — съ умножението и дѣлението. Всѣки трѣбва да познава произхода на своитѣ мисли и чувства, да знае, по пѫтя на кое действие се проявяватъ и какви свойства иматъ. Това значи, да бѫде човѣкъ истински ученъ. Това значи, да бѫде той господарь на своитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли една мисъль въ главата му, той знае, дали тя иде по пѫтя на събирането, изваждането, умножението и дѣлението.

Мнозина изхождатъ отъ гледището на обикновения животъ и казватъ, че не искатъ да бѫдатъ бедни и страдащи. — Какво искатъ тѣ? — Богатство и щастие. Какъвъ процесъ е богатството: външенъ, или вѫтрешенъ? Какъвъ процесъ е беднотията: външенъ, или вѫтрешенъ? Понеже богатството представя събиране на блага, а беднотията — изваждане на блага, тѣ сѫ външни процеси. Какъвъ процесъ е съмнението, гнѣвътъ, ограничението, подозрението? — Тѣ сѫ външни процеси. Обаче, дойдемъ ли до вѣрата, любовьта и свободата, тѣ се разглеждатъ като вѫтрешни, съзнателни процеси. Какво представя вѣрата? Може ли нѣкой отъ васъ да напише нѣщо за вѣрата? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Наистина, съвременнитѣ хора се занимаватъ съ различни въпроси, но малцина сѫ мислили и мислятъ върху вѣрата и любовьта. Нѣкой минава за физикъ, другъ — за химикъ, трети — за окултистъ и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ е едновременно и физикъ, и химикъ, и окултистъ, и философъ. Който знае да ходи правилно, е физикъ; който може да се храни правилно, е химикъ; който гледа правилно на нѣщата, е окултистъ; който мисли право, е философъ. Той разбира аритметичнитѣ действия и ги прилага въ живота.

И тъй, да се изучаватъ аритметичнитѣ действия, като вѫтрешни процеси, това значи, да се натъква човѣкъ на отвлѣчени въпроси. Обаче, тѣзи въпроси иматъ, освенъ физически, още и психически характеръ. Напримѣръ, единъ виденъ ученъ дошълъ до откритието, какъ бездетната жена може да роди дете и то — момче. На пръвъ погледъ откритието е просто — вѫтрешно приемане на известно количество отъ нѣкаква соль. Достатъчно е въ продължение на една година да се употрѣбява тази соль, за да даде добри резултати. Доколко е вѣрно това откритие, не е важно. То интересува само бездетнитѣ жени. Този ученъ приложилъ за пръвъ пѫть своето откритие върху ялови крави и като видѣлъ, че опитътъ му има резултатъ, препорѫчалъ го и на бездетни жени. Какви сѫ резултатитѣ отъ това откритие, не се знае. Важно е усилието на човѣшката мисъль, да проникне въ всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрезъ които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпросъ. Това е свещена наука, която не може да се даде въ рѫцетѣ на сегашнитѣ хора. Не е позволено още да се говори за свещенитѣ нѣща. При това, единъ отъ свещенитѣ въпроси на живота е, презъ кое време на деня се зачеватъ и раждатъ момчета и кога — момичета. Точно опредѣлено е, дали сутринь, на обѣдъ или вечерь се зачеватъ момчета или момичета. Точно опредѣлени сѫ часътъ и минутата, когато се зачеватъ момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждатъ презъ положителнитѣ моменти на деня, а момичета — презъ отрицателнитѣ моменти. Има моменти презъ деня, когато не се раждатъ, нито зачеватъ деца. Тѣ сѫ тъй наречени „мъртви точки.“

Помнете: както сѫществуватъ физически или материални методи за постигане на нѣщо, така сѫщо сѫ известни и духовни или психически методи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ прилагани още отъ най-древни времена. Напримѣръ, въ Библията е писано, какъ бездетни жени сѫ зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала къмъ Бога съ искрена, топла молитва, съ нѣкакво обещание въ душата си, и молитвата й се приемала. Видниятъ ученъ препорѫчва за случая нѣкаква соль, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената й молитва къмъ Бога е сольта, която учениятъ препоръчва. Молитвата представя духовенъ методъ за постигане на човѣшкитѣ желания. Този ученъ намѣрилъ сольта, съ която безплодната крава ражда мѫжки теленца, а безплодната жена — момчета. Въ бѫдеще той трѣбва да открие онази соль, при употрѣбата на която ще се раждатъ момичета. Явява се въпросътъ: на какво се дължи безплодието въ човѣшкия животъ? То се дължи на известно отклоняване отъ великия Божественъ законъ. Подъ „безплодие“ въ широкъ смисълъ на думата се разбира липса на добродетелитѣ въ човѣка: любовьта, мѫдростьта, истината, знанието, свѣтлината, свободата и т. н. За това безплодие говоримъ ние, а не за физическото. Подъ „раждане“ разбираме всемиренъ процесъ, чрезъ който душата трѣбва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умътъ не води къмъ знание, ако душата не ражда доброто, и ако духътъ не ражда свободата, какъвъ е смисълътъ на живота? Какво трѣбва да влѣзе въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, за да бѫде човѣкъ производителенъ и да ражда?

Съвременнитѣ хора живѣятъ съ страхъ за бѫдещето. Тѣ се безпокоятъ отъ мисъльта, какво ще ядатъ, какъ ще се обличатъ, де ще живѣятъ. Ако днесъ иматъ всичко, тѣ се страхуватъ, следния день да не изгубятъ условията на живота. Днесъ не воюватъ, но се страхуватъ за бѫдещата война. Днесъ нѣма земетръси, но се страхуватъ въ бѫдеще да не ги изненадатъ такива. Изобщо, хората живѣятъ въ постояненъ вѫтрешенъ страхъ. И храната, и облѣклото, и жилището сѫ необходими, но човѣкъ нѣма защо да се страхува. Страхътъ е анормално чувство. — Защо се страхува човѣкъ? — Да не остане гладенъ, голъ и босъ. — Който го е пратилъ на земята, Той има грижа за него. Отъ човѣка зависи да бѫде изоставенъ отъ Бога, или не. Първитѣ човѣци сами създадоха нещастието си. Съ непослушанието си, тѣ първи се отдалечиха отъ своя Създатель. Когато грѣши и не върши Божията воля, човѣкъ самъ се отклонява отъ възходещитѣ течения на живота и навлиза въ областьта на смъртьта.

Често се говори за нѣкого, че е наредилъ добре живота си, нѣма за какво да мисли. За другъ нѣкой се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, самъ трѣбва да се грижи, съ трудъ да изкарва прехраната си. Какво представя положението на първия? Той е богатъ човѣкъ, но боленъ, постѫпилъ въ болница, между лѣкари, милосърдни братя и сестри, които се грижатъ за него. Лѣкаритѣ го посещаватъ по нѣколко пѫти на день, преглеждатъ го, мѣрятъ пулса и температурата му, предписватъ лѣкарства и храни, необходими за лѣкуването му. Милосърднитѣ сестри и братя пречистватъ леглото, услужватъ му, галятъ го, по-скоро да оздравѣе. И природата прави своето — регулира енергиитѣ  му, докато единъ день каже думата си: Този човѣкъ трѣбва да се отпише, той е здравъ, самъ може да се грижи за себе си. Лѣкари, милосърдни братя и сестри се събиратъ около него и съ радость и пѣсни го изпращатъ въ дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окрѫжаващитѣ.

Помни: онзи, за когото се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, че не е наредилъ живота си, е здравъ, но беденъ; нѣма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира въ противоречие. Следователно, богатиятъ човѣкъ е боленъ, лежи на леглото си и около него се движатъ лѣкари, милосърдни сестри да му услужватъ. Бедниятъ е здравъ човѣкъ, напусналъ болницата, оставенъ на своитѣ сили, самъ да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежалъ дълго време вь болницата, оздравѣлиятъ изгубилъ навика самъ да си услужва и се чуди, какво да прави. Много просто, той трѣбва да остане ъъ болницата, но като слуга, да помага на болнитѣ. Ще тури бѣла престилка и ще остане пакъ между лѣкаритѣ и милосърднитѣ братя и сестри, но вече като тѣхенъ помощникъ. Две положения сѫществуватъ за човѣка: или да бѫде боленъ, и близкитѣ да му услужватъ, или той да бѫде между болнитѣ и да работи. Следователно, ще бѫдешъ богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, ученъ или простъ.

Мнозина се запитватъ, защо Адамъ и Ева напуснаха рая. Отговорътъ е простъ: Тѣ излѣзоха отъ рая, за да помагатъ на своитѣ ближни. Докато бѣха въ рая, тѣ се намираха въ положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адамъ бѣше здравъ, но не искаше да работи. Той търсѣше хора, които да работятъ за него, затова пожела да има другарка. Богъ задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше сѫщото желание — други да работятъ за нея. И двамата търсѣха лекъ начинъ за живѣене, но Богъ имъ каза: Раятъ, въ който живѣете, е мѣсто за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане въ рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде въ болницата. Раятъ е мѣсто за работа — за права мисъль, прави чувства и прави действия. Днесъ много хора, като Адамъ и Ева, искатъ да живѣятъ охолно, да не работятъ, да не правятъ добрини. Въ това се заключава тѣхното нещастие. Защо искашъ всички хора да те обичатъ, само за тебе да мислятъ и работятъ? Това сѫ външни условия, които не правятъ човѣка щастливъ. Щастието се заключава въ работата, въ правата мисъль, въ помагане на близкитѣ. Ако живѣешъ така, работитѣ ти сами по себе си се нареждатъ. Бѫди всѣкога готовъ за работа, за да те отпишатъ отъ болницата. Очаквашъ ли на чужда помощь, ти влизашъ въ болницата. Колкото и да искатъ на време да ти услужатъ, все ще се случи нѣщо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла на време, или лѣкарьть закъснѣлъ. Болниятъ прилича на майка, която се отегчава отъ живота и очаква на децата си, да пораснатъ, че да я отмѣнятъ въ работата й. Въ скоро време тя вижда заблуждението си — отъ день на день работата й се увеличава. И богатиятъ мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъганъ. Колкото по-богатъ става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоятъ, искатъ пари, услуги отъ него, а нѣкои започватъ да го преследватъ.

Като говоря за богатството, азъ не го отричамъ, но казвамъ, че то трѣбва да се употрѣби на време и на мѣсто. Сѫщото казвамъ и за беднотията. Въ нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже, де има заровено богатство. Съ други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на умъ.“ Умътъ е богатство, което малцина могатъ да използуватъ. Богатиятъ трѣбва да бѫде уменъ, да употрѣби богатството си на време и на мѣсто. Бедниятъ трѣбва да бѫде готовъ да даде идея на богатия, какъ да употрѣби богатството си. Единъ даровитъ, способенъ ученикъ седи и слуша, какво се преподава. Учительтъ кара ученика да изпѣе една пѣсень. Ученикътъ се свива, стѣснява се, не се решава да пѣе предъ другаритѣ си. Той има хубавъ гласъ, но се стѣга, не иска да пѣе. Учительтъ го подканва единъ пѫть, два пѫти, но ученикътъ не се решава да пѣе въ класа. На третия день учительтъ се приближава до него, удря му две плесници, и ученикътъ започва да пѣе. Той не вижда вече другаритѣ си, забравя всѣкакъвъ страхъ и стѣснение и свободно се проявява. Той казва: Благодарение на дветѣ плесници, азъ се освободихъ и пропѣхъ. Плесницитѣ сѫ единъ отъ крайнитѣ методи на учителя, но по-нѣкога и природата употрѣбява този методъ. Нѣкой седи на едно мѣсто, мисли и не може да пѣе правилно. Като види това, природата му удря една - две плесници, той забравя всичко и започва да пѣе. Въ първо време тоноветѣ му сѫ слаби, неправилни, но следъ плесницитѣ гласътъ му се усилва, и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение, плесницитѣ на природата изиграватъ ролята си. Тѣ ставатъ причина да проявишъ дарбата си и да станешъ пѣвецъ.

Защо идатъ страданията въ живота? — За да се събуди Божественото въ човѣка. Разумната природа си служи съ различни методи, за да постигне цельта си — пробуждане на Божественото въ човѣка. По наследство, човѣкъ носи криви мисли отъ миналото, отъ своитѣ дѣди и прадѣди и, като стане въпросъ да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявамъ, ще отложа за другъ пѫть. За доброто, за възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства всѣкога е време. Не подпушвайте пѫтя на добритѣ мисли и чувства. Оставете ги свободно да текатъ, да следватъ пѫтя на безграничното. Ще кажете, че мисъльта води въ отвлѣченъ свѣтъ. Не мислете за това, давайте ходъ на всѣка свѣтла мисъль. Защо да не мислите и за непостижими нѣща? Нѣкой си въобразява, че има палатъ, съ голѣма плодна градина, съ шадраванъ въ срѣдата, съ цвѣтя и пойни птички и се радва на богатството си. Макаръ и въображаемо да е това богатство, той пакъ е щастливъ. Ако той не е богатъ, другъ нѣкой е богатъ. Или, ако днесъ не може да постигне желанието си, нѣкога може да забогатѣе. Всѣка мисъль се реализира. Въпросъ е, кога става това. Когато и да е, въ близко или далечно бѫдеще, мислитѣ на човѣка се реализиратъ. Мислитѣ се раждатъ въ умствения свѣтъ, тамъ се отглеждатъ, а на физическия свѣтъ се реализиратъ. Тъй щото, колкото и да си реалистъ, първо ще отидешъ горе, въ умствения свѣтъ, да възприемешъ една мисъль; после ще я свалишъ на физическия свѣтъ, да я реализирашъ, т. е. въплътишъ. Чувството ще възприемешъ отъ астралния свѣтъ и ще го проявишъ на физическия. Ако мислитѣ не минаватъ презъ ума, а чувствата — презъ сърдцето, никога не могатъ да се реализиратъ на физическия свѣтъ.

Какво представя човѣшкиятъ животъ на земята? — Реализиране на идеи и чувства. Земниятъ животъ е отражение на други два живота: на мислитѣ и на чувствата. Отъ земния животъ на човѣка ще познаешъ, какъвъ е неговиятъ умственъ и сърдеченъ животъ. —  Какво е предназначението на човѣка? — Човѣкъ е дошълъ на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дѣли, но и да мисли за възвишения свѣтъ, който носи безсмъртието. — Защо трѣбва да се моли човѣкъ? — За да придобие живота. — Защо трѣбва да мисли за възвишения и красивь свѣтъ? — За да придобие любовьта, знанието и свободата — същественото въ живота. Изгуби ли любовьта, знанието и свободата, и животътъ изчезва. — Защо трѣбва да вярваме въ Бога? На този въпросъ противопоставямъ другъ: Защо дишаме въздухъ? Всѣки знае, че безъ въздухъ нѣма животъ. Човѣкъ живѣе, мисли и действува, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздухъ, той престава да живѣе. Каквато е необходимостьта на човѣка отъ въздухъ, такава е нуждата и отъ свѣтлината, и отъ мисъльта. Човѣкъ не може да живѣе безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ мисъль и безъ чувства. Всичко, което търсишъ, очаквашъ, желаешъ, иде чрезъ мозъка, чрезъ сърдцето, чрезъ дробоветѣ. Съ други думи казано: Всичко, което човѣкъ желае, иде чрезъ духа, душата, ума и сърдцето. Смисълътъ на живота се заключава въ правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Това подразбира вѫтрешната работа на човѣка, който се оглежда въ нея като въ огледало.

Мнозина се оглеждатъ въ огледало и намиратъ, че сѫ остарѣли. — Какво представя старостьта? — Богатъ банкеръ, който лежи въ болницата и очаква на грижитѣ и помощьта на лѣкари и милосърдни сестри. Отвреме - навреме той се смущава и мисли, че ще умре. — Какво представя смъртьта? — Излизане отъ болницата. Обедняването, оглупяването е сѫщо така излизане отъ болницата. Нѣкои учени сѫ болни. За тѣхъ се казва, че сѫ дошли до истинския смисълъ на живота. Докато се върти на леглото, човѣкъ не е намѣрилъ смисъла на живота. Другъ е въпросътъ, когато напусне болницата. Въ първо време той седи, мисли, какво да прави. Щомъ излѣзе отъ болницата, пѫтьтъ му се отваря, и той започва да работи. Дълго време хората сѫ били въ болницата. Обаче, въ деня, въ който се отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и, който успѣлъ да излѣзе вънъ отъ болницата, животътъ му се осмислилъ. Това значи, да напусне човѣкъ условията на болничния животъ и да излѣзе на свобода. При това положение, нѣма вече охкане, нѣма вече мѫки и страдания.

Съвременнитѣ хора говорятъ за културата на XX в., безъ да си даватъ отчетъ, какво въ сѫщность е тя. Тя е култура на болни хора. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате легла, болни, лѣкари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здравъ човѣкъ, но следъ него вървятъ деца, носятъ одеждата му. Свещеникътъ минава за здравъ, но и той не върши работата си самъ. Ще намѣри нѣкое дете да му подава кадилницата. Днесъ повечето хора сѫ болни. Тѣ лежатъ на леглата си, плачатъ, пъшкатъ и за болеститѣ си говорятъ. Време е вече да се отворятъ вратитѣ на болницитѣ, и болнитѣ да излѣзатъ навънъ. — Кога ще стане това? — Когато хората се откажатъ отъ омразата, съмнението н подозрението, отъ всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. — Какво очакватъ сегашнитѣ хора? — Идването на Христа. Тѣ мислятъ, че като дойде на земята, Христосъ ще ги вземе на небето съ колесница, както стана съ свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не бѣше напълно оздравѣлъ, изпратиха го втори пѫть на земята, като Иоанъ Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трѣбва да разчита на краката си, т. е. на своитѣ добродетели. Който не е отишълъ на небето съ колесницата на своитѣ добродетели и на любовьта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница.

Едно се иска отъ човѣка: да има прави разбирания за живота, за своя Създатели и за разумната природа. Какъ ще говоришъ за Бога, ако не разбирашъ любовьта? Не е любовь това, което измѫчва хората. Любовьта не се изразяла въ пригръдки, въ цѣлувки и стискане на рѫце. И майката стиска детето си, но това не е любовь. Нова разбирания, нова любовь е нуждна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на васъ. Всички трѣбва да се подмладите, да не мислите за старостьта, която втърдява мислитѣ и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни въ работата. Ако това е вѣрно, значи, не сте дали ходъ на любовьта. Тя е неизмѣнна сила. Невъзможно е на младини да си работилъ сь любовьта, а на старини да работишъ по другъ начинъ. Младиятъ си остава всѣкога младъ, а стариятъ никога не умира. Ако младиятъ остарява, не е младъ. Външно може да остарѣе, но вѫтрешно — никога. И ако стариятъ умира, не е старъ. Старостьта, за която хората говорятъ, е хилавость, а хилавиятъ не мисли правилно. Въ известно отношение, децата разбиратъ нѣщата по-добре отъ старитѣ. Тѣ сѫ довѣрчиви, смѣли. Лошо е тѣхното своенравие. Като не задоволятъ желанието му, детето вика, крѣска, иска да обърне внимание на окрѫжаващитѣ и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? И стариятъ говори за своето минало и казва: Знаете ли, кой бѣхъ азъ? Съ своето минало величие, стариятъ става за посмѣшище на хората. Той се хвали съ своето юначество, съ силата си и се отчайва отъ старостьта. Едно може да повдигне духа му: мисъльта за подмладяване.

Време е хората да се подмладятъ не само външно, но и вѫтрешно. Ако се подмлади само външно, човѣкъ изпада въ заблуждение. Той мисли, че само младиятъ има право да люби. Любовьта на младия е влюбване, а ние говоримъ за любовь, която живѣе въ душата, и е достояние на всички хора. Влюбването има предъ видъ формитѣ. Свѣтътъ на формитѣ има отношение къмъ старостьта. Окултизмътъ препоръчва на човѣка да не се привързва къмъ никаква форма, къмъ нищо земно. Формитѣ отниматъ, безъ да даватъ нѣщо. Обичай само онова, което може да придаде нѣщо къмъ твоя животъ. Любовь, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любовь, която хвърля сѣнка върху човѣшкото съзнание, не е истинска. Бащата трѣбва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синътъ трѣбва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовьта скоро ще го напусне.

Като ученици, вие често се запитвате, каква е крайната цель на моята работа съ васъ. Много просто, азъ искамъ да ви помогна да оздравѣете. После? Да кажа на лѣкаритѣ и на милосърднитѣ сестри да ви дадатъ едно угощение и да ви изпратятъ вънъ отъ болницата. После? Ще влѣзете въ живота да работите. Да оздравѣе човѣкъ, това значи, да се освободи отъ вѫтрешното недоволство въ себе си: той е недоволенъ първо отъ себе си, отъ окръжаващитѣ, отъ живота; после той е недоволенъ отъ природата: отъ вѣтъра, отъ слънцето, отъ дъжда — отъ всички явления. Вѫтрешното недоволство причинява вкисване въ човѣка, а вкисването е причина на много болести,

Казвамъ: Вие трѣбва да обърнете погледа си къмъ разумната природа, къмъ живота и къмъ всички форми, да намѣрите Божественото, скрито въ тѣхъ. Само така ще се домогнете до духа на нѣщата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение съ Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вънъ отъ болницата, готови за работа. Следователно, ако нѣкой ви пита, какви убеждения имате, къмъ коя партия принадлежите, не се чудете, какво да отговорите, но кажете: Азъ съмъ на оздравяване. Бѣхъ боленъ, прекарахъ известно време въ болницата, и сега излизамъ навънъ. Какво ще правя следъ това, не зная. Посмѣй се малко на себе си, че не знаешъ, какво да правишъ.

Ще дойде нѣкой да те пита, вѣрвашъ ли въ Бога. Трѣбва да знаешъ за кой Богъ се говори, за да разберешъ, вѣрвашъ ли въ Бога, или не. Въ Европа има 250 милиона богове. За кой отъ тѣхъ се говори? Нѣкой казва, че е българинъ. Кой е праотецътъ на българитѣ? Евреитѣ иматъ свой праотецъ — Аврамъ. Въ Битието е казано, че Богъ посетилъ Аврама и му казалъ, че чрезъ него ще се благословятъ всички еврейски племена. Нека българитѣ мислятъ върху въпроса за своя праотецъ. Ще кажете, че Адамъ е праотецъ на цѣлото човѣчество, следователно, и на българитѣ. Обаче, Адамъ напусна рая. Първиятъ Адамъ е Христосъ. Той пръвъ влѣзе въ рая. Хората Го изпждиха отъ свѣта, за да влѣзе въ рая. Сега свѣтътъ е вънъ отъ рая, а Христосъ — въ рая. Когото свѣтътъ не приема, жителитѣ на рая го приематъ. Който иска да живѣе охолно, ще бѫде изгоненъ отъ рая. Болниятъ, страдащиятъ се готви за рая. Онзи, на когото турятъ букаи на краката, се спасява отъ смъртьта. Ако е свободенъ, той ще отиде въ гората, между мечки и вълци, които могатъ да го изядатъ. Когато затворникътъ се възпита и прояви доброто и разумностьта, букаитѣ ще паднатъ отъ краката му.

Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да бѫдатъ здрави, да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ право, да станатъ служители на Бога и носители на новата култура — културата на любовьта. Ще се възрази, че днесъ малко хора се стремятъ къмъ любовьта. Малкото расте и се увеличава. Казано е въ Писанието, че нѣкѫде били събрани 120 души въ името Божие, но скоро нараствали до 120 хиляди. Силата на човѣка се увеличава постепенно. Тя се крие въ знанието, което той получава отъ Духа.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ непрекѫснатъ страхъ. Тѣ се безпокоятъ за нѣща, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина се питатъ, какво ще стане съ свѣта, съ вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, свѣтътъ нѣма да се свърши. — Защо? — Защото Богъ е създалъ и слънцето, и свѣта. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вмѣсто нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т. е. не се губи, но само се видоизмѣня. Богъ има на разположение милиони свѣщи: ако една изгасне, друга ще я смѣни. Важно е да има свѣщи, които да горятъ и свѣтятъ. Въ природата всичко се измѣня. Такава промѣна става и вѫтре въ човѣка. Неговитѣ мисли и чувства се измѣнятъ всѣки моментъ. Нѣма мисъль, нѣма чувство въ човѣка, които да не сѫ подложени на промѣна. Радвайте се, докато ставатъ промѣни въ васъ, за да свържете вашето съзнание съ Божественото и да се почувствувате свободни.

„Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до истината, трѣбва да се молите единъ за другъ, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно — благото на всички е и негово благо. Така трѣбва да мислятъ и учениятъ, и философътъ, и музикантътъ. Казано е: „Никой не живѣе за себе си.“ Организъмътъ е здравъ дотолкова, доколкото отдѣлнитѣ удове работятъ въ съгласие съ цѣлото. Хората живѣятъ добре и успѣватъ въ работитѣ си дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човѣкъ се развива правилно. Щомъ се отрече отъ тази воля, той самъ подписва своята присѫда. Не се отдалечавайте отъ Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда която да Го засѣнчи. Великъ е Богъ, нищо не може да Го засѣнчи, но временно може да падне сѣнка върху Него. Сѣнкитѣ се дължатъ на човѣшкитѣ заблуждения. Докато се освободятъ отъ заблужденията си, макаръ и временно, сѣнкитѣ ще витаятъ въ съзнанието имъ. Стремете се къмъ Великото въ живота, което разпръсва сѣнкитѣ въ съзнанието, което освѣтява ума и стопля сърдцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите отъ заблужденията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

18 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...