Jump to content

1931_11_11 Двоенъ дѣлъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Двоенъ дѣлъ

Да прочетемъ 43. глава отъ Исаия, да видимъ, какво е мислилъ този човѣкъ, живѣлъ преди повече отъ три хиляди години. Малцина отъ съвременнитѣ християни мислятъ като Исаия. Тѣхното съзнание се различава отъ неговото. Всички християни говорятъ за истината, обаче, едни отиватъ въ ада, а други —  въ рая. — Защо? — Защото възприематъ и прилагатъ истината различно.

„Полскитѣ звѣрове ще ме прославятъ, чакалитѣ и камилептицитѣ; защото давамъ вода въ пустинята, рѣки въ безводната, за да напоя людетѣ си, избранитѣ си.“ (20 ст.). Полскитѣ звѣрове сѫ социалиститѣ, комуниститѣ, които ще прославятъ Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисълъ на стиха, ще се запитате, какъ е възможно полскитѣ звѣрове да славятъ Бога? Често хора съ низка култура, безвѣрници, могатъ да славятъ Бога повече, отколкото вѣрващи, съ висока култура.

„Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израилю, отегчи се отъ Мене.“ (22 ст.). Исаия казва, че полскитѣ звѣрове и птици ще славятъ Бога, а Яковъ, Когото Богъ създаде, не Го призова, и Израиль се отегчи отъ Него. Като говори за Яковъ и за Израиль, Исаия запитва и себе си, съ какво служи на Бога.

Исаия говори по-нататъкъ: „Не ми си приносялъ агънцата на всесъженията си, нито си ме почиталъ съ жъртвитѣ си.“ (23 ст.).

„Но ти си ме поработилъ съ грѣховетѣ си; натегналъ си ми съ беззаконията си.“ (24 ст.). Въ сѫщвость, Богъ не се нуждае нито отъ агънца, нито отъ темянъ, но казва, че Яковъ и Израиль сѫ Го натегнали съ грѣховетѣ и беззаконията си.

„Почтенъ бѣше ти, и азъ те възлюбихъ.“ (4 ст.). Като четете следващитѣ стихове отъ 43 глава, вие се запитвате, какъ е възможно да възлюби Богъ този, който го товари съ своитѣ грѣхове и беззакония. Въпрѣки това, Богъ иска отъ всички хора чистота. Така е било въ Стария Заветъ, така е и въ Новия Заветъ.

Какво изисква Богъ отъ човѣка въ най-новата епоха, която иде вече въ свѣта? Пакъ чистота: чистота въ мисли, чувства и действия. Истинскиятъ животъ се основава върху чистотата. Всичко друго — кѫщи, имоти, пари, даже и знанието, сѫ непотрѣбни нѣща. —  Защо? — Защото тѣ иматъ отношение къмъ временния животъ. И най-голѣмото знание на земята не може да се сравни съ знанието, което иматъ децата на небето. Съвременнитѣ учени говорятъ за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина отъ тѣхъ иматъ ясна представа за това, което говорятъ. Отъ гледището на науката се казва, че тѣзи частици сѫ въ вѣчно движение. Следователно, тѣ сѫ съзнателни частици. Дето има движение, тамъ има и съзнание. Всѣко физическо тѣло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бѫде вънъ отъ предмета и вѫтре въ него. Значи, съзнанието може да бѫде отвънъ и отвѫтре. Виждате, че една кола се движи. — Кой кара колата? — Човѣкътъ — първата съзнателна сила. Той управлява коня — втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи — несъзнателната сила. — Защо човѣкъ впрѣга колата? — Защото отива на нивата да оре, да сѣе, да задоволи глада си. Гладътъ и жаждата сѫ съзнателни сили, които заставятъ човѣка да работи. Като яде хлѣбъ и пие вода, човѣкъ прави това не само за себе си, но за всички живи сѫщества. Така той обработва храната и я изпраща въ мозъка, отдето се разнася като енергия и мисъль по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ нищо друго, освенъ фабрики, които обработватъ грубия, суровия материалъ и така обработенъ го изпращатъ, чрезъ пространството, въ други свѣтове, като градивенъ материалъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи на земята за съграждането на по-високъ свѣтъ отъ физическия. Често хората си мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да проявятъ величието си, да бѫдатъ щастливи и т. н. Какви ли илюзии не си правятъ. Въ сѫщность, хората идатъ на земята като работници, а отвреме - навреме само подслаждатъ живота си съ нѣкаква забава или развлѣчение. Следователно, истинското предназначение на човѣка е да работи, а забавата и удоволствието идатъ като второстепенни нѣща въ неговия животъ.

И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивенъ материалъ за другия свѣтъ. Може да изработишъ една тухла, но трѣбва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свѣтъ, ще видите тухлата, която сте работили на земята. Ако се окаже, че нѣщо й липсва, отново ще ви върнатъ на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свѣтъ, ще слизате на земята, пакъ ще се качвате, докато най-после изработената отъ васъ форма напълно задоволи възвишенитѣ сѫщества на духовния свѣтъ. Следъ това ще ви дадатъ документъ, че сѫ я приели и ще ви опредѣлятъ нова служба. Ако пожелаете да слѣзете на земята, да помагате на своитѣ по-малки братя, тамъ ще ви изпратятъ; ако искате да останете между тѣхъ, пакъ ще ви дадатъ нѣкаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всѣки трѣбва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градежъ въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето.“

Въ една отъ миналитѣ беседи казахъ, че злото и доброто сѫ сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. — Коя сила действува въ човѣка? — Любовьта. Ето защо, когато е нуждно да се придобие или постигне нѣщо, трѣбва да се започне отъ центъра, отвѫтре, отъ любовьта. Доброто и злото сѫ сили, които действуватъ като външни условия, а любовьта действува отвѫтре. Ще кажете, че злото е по-силно отъ доброто. Не е така. Злото отстѫпва предъ доброто, а още повече предъ любовьта. Като срещне сѫщество, което не прилага любовьта, злото го мачка, мѫчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстѫпва предъ любовьта. То сѣда на колѣне предъ краката на любовьта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя го прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онѣзи, на които отне живота. И предъ любовьта заставатъ осакатени, измѫчени, нещастни души. Тя вижда, какво имъ е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато нѣкой пита, защо сѫ го изяли, защо сѫ му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоенъ дѣлъ. Въ това се заключава философията на живота. Вънъ отъ нея злото нѣма никакво оправдание. Въ заключение на това, казвамъ: Всѣки човѣкъ, върху когото се излива доброто, има единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Всѣки, върху когото се излива злото, получава два дѣла, т. е. двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Когато хората слизатъ на земята, Богъ ги запитва: Единъ дѣлъ ли искате, или два дѣла? Който иска единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага, поставятъ го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоенъ дѣлъ, оставятъ злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дѣла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили въ природата.

Когато доброто и злото работятъ заедно, тѣ ту се привличатъ, ту се отблъскватъ. Ако полюситѣ на злото станатъ положителни, а на доброто отрицателни, тѣ се привличатъ. Следъ време полюситѣ на злото ставатъ отрицателни; тогава доброто отблъсква злото отъ себе си. Значи, злото се е прелѣло въ доброто. Това става по закона: разнороднитѣ сили се привличатъ, а еднороднитѣ се отблъскватъ. Съ други думи казано: злото се стреми къмъ доброто, докато има условия да се храни отъ него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго мѣсто, дето има условия за животъ. Какво прави гъсеницата съ листа, на който се качила? Като го изяде, тя отива на другъ листъ. Така постѫпватъ всички живи същества. Тѣ стоятъ на едно мѣсто, докато има условия за животъ; щомъ храната се свърши, тѣ се раздвижватъ, отиватъ на друго мѣсто, тамъ да търсятъ прехраната си. Съ този законъ се обяснява превръщането на положителнитѣ енергии въ отрицателни и на отрицателнитѣ въ положителни. Така се обяснявагь смѣнитѣ на състоянията въ човѣка. Когато еднороднитѣ енергии въ него се отблъскватъ, той става лошъ и недоволенъ отъ себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освенъ да прояви доброто въ себе си, да превърне еднороднитѣ сили въ разнородни. Това значи неутрализиране на енергиитѣ. Човѣкъ се успокоява, утихва и казва, че е намѣрилъ себе си. Не се минава много време, смущението отново иде. Силитѣ се преливатъ една въ друга, докато се отблъснатъ. Тогава казваме, че силитѣ или енергиитѣ въ човѣка сѫ еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволенъ е отъ себе си, докато стане разединяване. Тогава положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии се привличатъ, и човѣкъ се успокоява и утихва.

Така се обяснява, какъ хора съ недостатъци, при желание да се освободятъ отъ тѣхъ, се натъкватъ на постоянна борба. Напримѣръ, пияницата ту се отказва отъ пиянството, ту се връща къмъ него. Като се откаже, той мисли, че се е справилъ вече съ пиянството си. Щомъ види виното, пожелава да пийне само две - три глътки, но веднага се проваля. Дветѣ глътки водятъ къмъ многото. Мѫчно се отказва човѣкъ отъ недостатъцитѣ си. Затова се иска силна, непреодолима вѣра. Колко пѫти крадецътъ се отказва отъ своята слабости, и колко пѫти се връща къмъ нея! Докато мисли, че се е справилъ съ своя недостатъкъ, веднага пада въ мрежата му. Щомъ види отворена каса, спира се предъ нея, бръква съ рѫката си и туря нѣщо въ джоба си. Пазете се отъ злото, да не влѣзе въ джоба ви, както чуждата кесия въ джоба на крадеца. Ако искате да влѣзе нѣщо въ джоба ви, стремете се къмъ доброто. Джобътъ на човѣка, въ който влиза и доброто, и злото, представя неговото съзнание. Който допуща злото въ ума си, той неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и съ ума, и съ сърдцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза въ съзнанието на човѣка и го води къмъ реализиране на неговия великъ идеалъ.

Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, въ края на краищата, тѣ представятъ отвлѣчени понятия, за разбирането на които сѫ нуждни вѣкове. Какъ ще си обясните отношението и връзката между добритѣ и лошитѣ хора? Лошиятъ се стреми къмъ добрия, но, като се обмѣни съ него, напуща го. Той възприема неговитѣ енергии и мисли, че е станалъ добъръ. Добриятъ дава отъ своитѣ енергии и се чувствува грѣшенъ, лошъ човѣкъ. Това сѫ временни, преходни състояния, които не трѣбва да плашатъ човѣка. Доброто всѣкога е добро, а лошото всѣкога си остава лошо. Тѣ се привличатъ и отблъскватъ споредъ закона на привличането между разнороднитѣ сили и отблъскването между еднороднитѣ. Лошиятъ се учи отъ добрия, а добриятъ — отъ лошия. Така става смѣна на енергиитѣ имъ, и тѣ взаимно се повдигатъ. Въ повдигането има падане и ставане, но краятъ е добъръ. Като падне, човѣкъ се обезсърдчава, чуди се, защо е билъ толкова глупавъ, да вѣрва на всички хора. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Падналъ си, защото почвата подъ краката ти е била хлъзгава. Който стѫпи на такава почва, неизбѣжно ще падне. Важно е да станешъ и да следвашъ живия пѫть на доброто. Ще благодаришъ, че съ твоето падане другъ нѣкой е станалъ, обърналъ се къмъ Бога и тръгналъ въ пѫтя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъззане носи благословение за човѣчеството. Той подава рѫката си на всички паднали, угнетени и страдащи.

Какво представя светията? — Разуменъ човѣкъ, на когото съзнанието е всѣкога будно; той е изпълненъ съ единственото желание да служи на Бога и на своя ближенъ. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете въ изкушение. Много опасности се изпрѣчвать предъ човѣка, но будность се иска отъ него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече сѫ тѣ за обикновения човѣкъ. Ето защо, като се натъквате на промѣни въ състоянията си, ще знаете, че тѣ сѫ въ реда на физическитѣ закони. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно живѣе въ противоречия и изненади. Докато се развива, той живѣе извънъ доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и тѣхнитѣ качества. Само така той може да се домогне до положителнитѣ и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, който работи съ отрицателнитѣ сили на злото?

Млада, красива мома минава презъ една гора, но попада въ рѫцетѣ на единъ престѫпникъ. Понеже служи на злото, той иска да причини пакость на момата. Какъ ще си помогне тя? Сама е въ гората, не може да разчита на чужда помощи. Въ случая, красотата ще й дойде на помощи. Макаръ и престѫпникъ, този човѣкъ ще оцени красотата и ще отстѫпи предъ нея. Той ще сложи оръжието си и ще й каже, че е готовъ на всички жертви за нея. Тогава тя трѣбва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щомъ задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва въ себе си разумность и доброта. Тази мома ще използува момента, и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избѣга отъ престѫпника. Ако иска, може да му напише нѣколко думи, че си отива, отдето е дошла; иска ли той да живѣе като нея, да я следва. Отъ неговия вѫтрешенъ стремежъ зависи, каква посока ще вземе въ живота си. Изобщо, доброто и красотата сѫ сили, които преобразяватъ човѣка. Така и богатиятъ може да се освободи отъ рѫцетѣ на разбойника.

И тъй, когато човѣшката душа се освободи отъ положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало въ добро. Центърътъ, въ който доброто и злото се неутрализиратъ, е силата на човѣшката мисъль. Въ този центъръ действува съзнанието. Въ заключение, казвамъ: Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ злото. Доброто и злото се подчиняватъ на любовьта. Следователно, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ — любещъ трѣбва да бѫде той. — Защо? — Защото доброто и злото сѫ сили въ природата, които се смѣнятъ. Лошиятъ човѣкъ може да стане добъръ, и добриятъ може да стане лошъ. Обаче, единствената сила, която не се измѣня, нито промѣня, е любовьта. Тази е причината, дето човѣкъ търси Бога като любовь, като сила, която превръща злото въ добро и го освобождава отъ лошитѣ условия на живота. Ако само за моментъ човѣкъ възприеме и приложи Божията Любовь, животътч. му ще се подобри, ще разбере нѣщата съ нова свѣтлина, и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че любовьта върши чудеса. Тя преобразява нѣщата: твърдитѣ прави меки, тъмнитѣ прави свѣтли, отрицателнитѣ превръща въ положителни.

Какво представятъ твърдата, течната, въздухообразната и свѣтлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свѣтъ, течната материя символизира астралния свѣтъ, въздухообразната — умствения свѣтъ, а свѣтлинната — причинния свѣтъ. Четири свѣта —  четири състояния на материята. Ученикътъ трѣбва да ги изучава и използува като мате-риалъ за работа. Твърдата материя се нуждае отъ пластичность. Това може да й предаде само водата, т. е. животътъ. Следователно, физическиятъ свѣтъ безъ животъ, т. е. безъ съдържание представя мъртви форми. Животътъ носи чувства и мисли, които одухотворяватъ и осмислятъ физическия свѣтъ. Това показва, че, както между четиритѣ вида материя има връзка, така сѫ свързани и четиритѣ свѣта.

„И създаде Господъ Богъ человѣка отъ пръсть изъ земята; и вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа. И направи Господъ Богъ отъ реброто, което взе отъ Адама, жена, и приведе я при Адама.“ Значи, Богъ създаде мѫжа, човѣка, отъ пръстъ, отъ твърда материя и внесе въ него своето дихание — мисъльта. И направи жената отъ реброто, отъ друго състояние на материята — отъ водата. Мѫжътъ е направенъ отъ материята на физическия свѣтъ, а жената — отъ материята на астралния свѣтъ — свѣтътъ на желанията. Мѫжътъ живѣе повече въ мисъльта, а жената — въ чувствата и желанията. Като се говори за мѫжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиитѣ. Това забелязваме и въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Лѣвата му половина е женска, а дѣсната — мѫжка. Лѣвата половина на мозъка е женска, а дѣсната — мѫжка. Енергията отъ дѣсната половина на мозъка минава въ лѣвата, затова съвременниять човѣкъ мисли само съ лѣвата половина на своя мозъкъ. Тази е причината за асиметрията на човѣшкото лице. Като се вгледате внимателно въ човѣшкото лице, виждате, че дветѣ страни — лѣвата и дѣсната, не сѫ еднакво развити. Това различие се забелязва и въ очитѣ, и въ ушитѣ, и въ устата, и въ рѫцетѣ — въ цѣлото тѣло. Въ бѫдеще, когато енергиитѣ на ума и на сърдцето се хармонизиратъ, въ цѣлото тѣло на човѣка, както и въ умоветѣ му, ще има пълна симетрия. Днесъ, обаче, енергиитѣ въ него сѫ поляризирани: сърдцето има два полюса — полюсъ на добритѣ чувства и полюсъ на лошитѣ чувства, или полюси на доброто и на злото; и умътъ е Поляризиранъ: полюсъ на свѣтли и възвишени мисли и полюсъ на низходещи мисли. Лѣвата половина на мозъка мисли, а дѣсната трансформира мисъльта. Когато мѫжътъ и жената общуватъ, става трансформиране на енергиитѣ имъ. Тогава жената пожелава да стане мѫжъ, но и мѫжътъ възприема енергиитѣ на жената. Тази е причината за възникването на женския въпросъ.

Какво донесе женскиятъ въпросъ за жената? Откакъ се осъзна като мислещо, разумно, свободно сѫщество, жената израства на височина. Много естествено, мисъльта удължава формитѣ, а чувствата ги разширявать. Човѣкъ, на когото мисъльта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата сѫ чрезмѣрно развити, той расте на широчина, той е пъленъ, низъкъ, съ голѣмо благоутробие. Съзнателниятъ разуменъ свѣтъ работи усилено за организиране на човѣшкото сърдце, т. е. за жената въ човѣка. Това се постига чрезъ разумна работа върху ума. Когато умътъ работи, сърдцето постепенно се организира. Умътъ може да работи само съ помощьта на доброто и на любовьта. Тѣ сѫ първитѣ условия за организиране на сърдцето. Затова всички философски и религиозни системи препорѫчватъ на човѣка добъръ, съзнателенъ животъ. Земниятъ животъ минава първо презъ сърдцето, а после презъ ума, дето се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мѫжа, това той обработва. — Коя е тази жена? — Тя не е обикновената жена, която виждате вънъ отъ себе си, но голѣмата жена, майката-жена, наречена астрална жена, която живѣе въ всѣки човѣкъ —  мѫжъ или жена. Страданията на човѣка се дължатъ, именно, на астралната жена. Тѣ се причиняватъ отъ неестественитѣ желания, отъ неестественитѣ връзки къмъ предмети, които се криятъ въ човѣшкото сърдце. Който разбира влиянието на астралната жена въ себе си, той прилага доброто и любовьта и превъзмогва злото. Следователно, подъ думитѣ „астрална жена“ ние разбираме злото въ човѣка. Злото е мѫжки принципъ, а доброто — женски принципъ. Външното зло преследва злото въ човѣка, докато го унищожи. Тази е причината, дето двама мѫже, въ присѫтствие на една жена, не могатъ да се търпятъ.

Съвременнитѣ хора минаватъ презъ областьта на злото, което разрушава формитѣ на мислитѣ и чувствата. Това показва, че тѣ не сѫ още устойчиви. Единъ день, когато придобиятъ нуждната устойчивость, никаква сила въ свѣта не може да ги разруши. На земята злото се проявява въ формата на крайния човѣшки егоизъмъ. Който попадне въ рѫцетѣ му, той е осѫденъ на смърть. Както вълкътъ изяжда овцата, така и егоизмътъ изяжда човѣка. — Защо е допуснато злото въ живота? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкътъ да яде овцетѣ. Отговорътъ е простъ: Вълкътъ изяжда овцата, за да получи тя двоенъ дѣлъ отъ благата на живота. Човѣкъ страда по сѫщата причина — да получи двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага.

И тъй, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, за да живѣе въ миръ и съгласие съ себе си. Велико изкуство е да знае човѣкъ да живѣе правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива въ единъ день. Презъ много изпитания, мѫчнотии и страдания ще мине човѣкъ, докато научи живота като изкуство. Даже и Христосъ мина презъ изкушения и страдания. Предъ Него се изпрѣчи единъ отъ великитѣ адепти на злото и започна да Го изкушава. — Защо трѣбваше и Христа да изкушаватъ? — Хората се изпитватъ чрезъ изкушенията, както ученикътъ чрезъ уроцитѣ, които учительтъ му преподава. Не е ученикъ онзи, който само посещава училището, безъ да учи. За да се провѣри знанието му, учительтъ го изпитва.

Дошло е време на изпитания. Всѣки човѣкъ ще бѫде изпитанъ, да познае любовьта, да се справи съ своя страхъ. Какво ще прави той, ако е самъ въ гората и срещу него излѣзе разбойникъ? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешилъ въпроса. Нищо не му остава, освенъ да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нуждно безстрашие и самообладание. Страхътъ не разрешава въпроситѣ. Ето защо, срещнете ли мечка, вълкъ или разбойникъ въ гората, гледайте право въ очитѣ имъ. Тѣ символизиратъ злото, а то всѣкога отстъпва предъ доброто и любовьта. Тя изпъжда страха навънъ. И злото не обича страхливи хора. Когато нѣкой боледува отъ треска, казватъ, че мечка го е плюла. Той боледува отъ страхъ. Значи, мечка го е срещнала въ гората и, като видѣла, че е страхливъ, плюла го.

Едно дете се навело подъ кревата на майка си, да вземе нѣколко орѣха. Понеже било тъмно, то запалило свѣщьта и започнало да рови въ торбата. За да не го усѣти майка му, то прибързало да вземе орѣхитѣ и да избѣга. Безъ да забележи, краятъ на чаршафа се запалилъ. Майката веднага скочила отъ леглото и извикала следъ детето. То се обърнало, видѣло, какво направило, и започнало да вика: Олеле, изгорѣхъ. Нѣма защо да викашъ и да се плашишъ. Майката трѣбва да запази присѫтствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навънъ. Така трѣбва да постъпва човѣкъ и съ своитѣ погрѣшки. Вмѣсто да бѣга отъ тѣхъ и да вика за помощь, нека хване единия имъ край и да ги изнесе навънъ. И злото, като грѣха, влиза презъ най-малката пукнатина. Като го видишъ, нищо друго не ти остава, освенъ да запушишъ пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушишъ. Пазете се отъ злото, безъ да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстѫпва предъ доброто. Като знаете това, не се борете съ злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ, по които се реализиратъ желанията. При това, нуждно е да различавате добритѣ отъ лошитѣ желания, да знаете, на кои да давате пѫть и кои да ограничавате. И лошитѣ желания сѫ привидно кротки. Едно лошо желание може да стои предъ нозетѣ на човѣка, като послушно кученце, докато го вземе на рѫце. Поеме ли го веднъжъ, то показва рогата си, и човѣкъ неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализирашъ, трѣбва да го анализирашъ. Обещаешъ ли да изпълнишъ известно желание, ти се задължавашъ вече къмъ Бога и къмъ природата и носишъ отговорность предъ тѣхъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е бремененъ съ нѣкакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трѣбва да търси помощь пакъ отъ Бога и природата, тѣ да го освободятъ. Неестественитѣ желания сѫ подобни на патенцата, които кокошката измѫтила. Тя гледа, че тѣ се движатъ около нея, и се чуди, какво да прави съ тѣхъ. Тѣ не живѣятъ като нея. Знае, че имъ е дала нѣщо отъ себе си, но, въпрѣки това, не отговарятъ на нейнитѣ изисквания.

Следователно, всѣки трѣбва да работи само за онова, което може да остане при него. — Кое е това, което човѣкъ всѣкога може да задържи при себе си? — Любовьта. Единствената сила, която човѣкъ никога не може да отдѣли отъ себе си, и която никога не го напуща, е любовьта. Затова човѣкъ всѣкога може да обича и да го обичатъ. Разумна и разбрана обичь е нуждна на човѣка. Неразбраната обичь причинява страдания, а разбраната — радость. Да обичашъ човѣка разумно, това значи, да развиешъ въ него такива качества, които го повдигатъ. Развиешъ ли щеславие, гордость, ти не си го обичалъ правилно. Не е лесно да обичашъ и да те обичатъ. Ако ви обича лошъ човѣкъ, той ще развие вашитѣ лоши качества. Ако ви обича добъръ човѣкъ, той ще събуди доброто въ васъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ себе си, да знаете, какво възприемате отвънъ и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любовь, имаме предъ видъ чистата, безкористна любовь, свободна отъ всѣкакви външни влияния. И вълкътъ има любовь, но тази любовь взима, а не дава. Любовьта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и, като се нахрани, дава млѣко на господаря си. Който страда, и роптае, не проявява правилно любовьта си. Той върви по метода на вълка — взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трѣбва да следва метода на овцата — да дава, безъ да очаква отговоръ на своята любовь.

Основната мисъль на тази лекция се отнася до полюситѣ на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. Съ други думи казано: доброто може да бѫде на работа и въ почивка, и злото може да бѫде на работа и въ почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейностьта иа доброто и на злото, въ помощь иде любовьта, която ги регулира. Безъ любовь нѣма растене, нѣма животъ. Тя е единствената сила, която трансформира енергиитѣ на доброто и на злото. Тя взима отъ доброто и дава на злото, а сѫщо така взима отъ злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща къмъ него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща къмъ него положителни енергии на доброто. Така любовьта помага за правилната обмѣна между доброто и злото. Така, именно, тя впрѣга на работа из-лишнитѣ енергии на доброто и на злото, за да не ставатъ неочаквани експлозии въ живота. — Какво става съ осьта на колата, която е натоварена чрезмѣрно? — Счупва се, или се изкривява. Сѫщото става и съ човѣшкия мозъкъ, съ човѣшкото сърдце, когато се товарятъ съ мисли и чувства, непосилни за тѣхъ. Гордостьта, щеславието счупватъ оситѣ на ума и на сърдцето. Това е неумолимъ законъ. Влѣзе ли въ човѣшкия умъ, гордостьта сваля човѣка отъ висинитѣ, до които е стигналъ, въ най-голѣмитѣ дълбочини. Ето защо, който се е натоварилъ чрезмѣрно съ енергиитѣ на доброто, трѣбва да се разтовари. Затова казваме, че богатиятъ трѣбва да посещава бедния, и бедниятъ да посещава богатия, взаимно да облекчатъ положението си. Ако богатиятъ ходи при богатъ, и бедниятъ при беденъ, оситѣ и на двамата ще се изкривятъ, или счупятъ. Богатиятъ да търси беденъ човѣкъ, но пъленъ съ добродетели; бедниятъ, пъленъ съ енергия за работа, да търси богатъ човѣкъ. Този е начинътъ за правилното трансформиране на енергиитѣ. Така постѫпва разумната природа, така постѫпва Богъ. Той кръстосва силитѣ въ природата, съ цель да ги уравновеси, да подобри живота.

Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакватъ Христа, Той да ги спаси и повдигне. Христосъ е билъ между хората и продължава да дохожда, но тѣ не Го виждатъ. Той посещава всѣки човѣкъ, докосва се до него и отвънъ, и отвѫтре, но малцина се отварятъ за Него. Хората искатъ да Го видятъ въ човѣшка форма, подобенъ на тѣхъ. Христосъ живѣ между човѣцитѣ въ човѣшки образъ, но втори пѫть нѣма да дойде така. Неговата кръвь, чиста отъ условия за болести, не може да тече въ жилитѣ на човѣшки образъ. Неговитѣ мисли и чувства не могатъ да изпълватъ обикновения човѣшки мозъкъ и плътското човѣшко сърдце. Христовата кръвь е живото Божие Слово. Христовата кръвь е Живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. За тази кръвь, именно, Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Живото Божие Слово е храната, която подържа организма и пречиства кръвьта му. Тѣло, въ което тече Христовата кръвь, е здраво, силно, свободно отъ външни влияния и нечистотии. Това тѣло е неуязвимо и за злото, и за смъртьта. Злото пада на колѣне предъ нозетѣ на Христа, на любещия човѣкъ, ближе ги и става неговъ слуга.

Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта и казватъ, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовьта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде любовьта, злото и доброто се примиряватъ, и човѣкъ става господарь на положението. Никаква сила въ свѣта не може да го изкара отъ равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони отъ пѫтя му. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си, да бѫдете господари на себе си. И тогава, ако си гнѣвенъ или болепъ, обърни се къмъ Бога и си кажи: Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Въ името на Неговата Любовь ще се справя и съ гнѣва, и съ болестьта си. Любовьта разрешава и най-мѫчнитѣ въпроси. Тя лѣкува и най-неизлѣчимитѣ болести. Ако страдашъ, отъ ревматизъмъ, стопли вода, измий краката, слабинитѣ си и кажи: Въ името на Божията Любовь, ревматизъмътъ ще ме напусне. Следователно, като призовешъ любовьта, всѣка болесть, всѣка мѫчнотия, всѣко страдание изчезватъ. Тѣ сѫ дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човѣшката душа и Бога. Сегашниятъ човѣкъ мисли за нѣща, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдашъ, и като не страдашъ, всичко е за слава Божия. Болестьта има отношение къмъ злото въ човѣка, а здравето — къмъ доброто. Обаче, и злото, и доброто сѫ неизбѣжни сили. Тѣ действуватъ въ цѣлата природа — и въ животнитѣ, и въ растенията. Тѣ се проявяватъ по особенъ начинъ въ всѣко живо същество. Напримѣръ, когато злото действува въ дървото, то е тѫжно, съ повехнали листа; когато доброто действува въ него, то е въ празднично настроение. Ако злото и доброто действуватъ върху животнитѣ и растенията, колко повече тѣ действуватъ върху човѣка! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ тѣхната власть. Пророцитѣ, светиитѣ, даже Христосъ, сѫ минали презъ закона на злото и на доброто.

Днесъ всички учени, философи търсятъ начинъ да се освободятъ отъ злото. Единъ е начинътъ — прилагане на любовьта. Вложете любовьта въ душата си и кажете: Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Въ злото е непроявениятъ Богъ, а въ доброто — проявениятъ. Защо се страхувашъ отъ злото? — Да не ме обере. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. —  Ще ме убие. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. Смърть не съществува. Ти може да заминешъ за онзи свѣтъ, но не да умрешъ. При това, който живѣе по Божия законъ, той заминава точно на време. Който не живѣе по този законъ, заминава преждевременно, като се лишава отъ добритѣ условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидешъ на онзи свѣтъ, нито ще закъснѣешъ. Ти трѣбва да живѣешъ на земята толкова време, колкото ти е опредѣлено, да придобиешъ нужднитѣ опитности, да изработишъ ценности за онзи свѣтъ. Какво се ползувашъ, ако живѣешъ 500 години на земята? Ще дойде день, когато ще се почувствувашъ самотенъ. Новото поколѣние, новитѣ идеи ще ти бъдатъ чужди; ще живѣешъ съ миналото, безъ да те разбира нѣкой. Животътъ има смисълъ, когато е приятенъ и когато носи условия за растенето и развитието на човѣка. Когато човѣкъ иска да живѣе повече, отколкото му е опредѣлено, Богъ се оттегля отъ него. Ако бащата подържа сина си 10—15 години въ странство, и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържамъ. Ако синътъ не се върне, той трѣбва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумниятъ свѣтъ. Когато човѣкъ не иска да работи, отнематъ кредита му и го оставятъ на произвола на съдбата.

Като знаете, че Богъ живѣе въ васъ, използувайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за васъ. Не се съмнявайте въ Него, не Го търсете тукъ или тамъ, но разчитайте на Неговото присѫтствие въ васъ. Той е въ съзнанието ви, въ светото мѣсто на вашата душа. Той живѣе въ безсмъртното естество на човѣка, а не въ смъртното. Търсите ли Го въ тѣлото си, вие имате предъ видъ смъртьта. Следователно, отправяйте мисъльта си къмъ Бога, къмъ своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоенъ дѣлъ. Ако постъпвате зле, ще получите двоенъ дѣлъ отъ злото; ако постъпвате добре, ще получите двоенъ дѣлъ отъ доброто.

Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ доброто.

Желая ви да прилагате любовьта, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ любовьта.

Т. м.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

11 ноемврий, 1931 г. София.— Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...