Jump to content

1931_11_04 Правилниятъ тонъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилниятъ тонъ

Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“

Единъ оть важнитѣ въпроси, които се разглеждатъ въ човѣшкото съзнание, е този за крайната цель на живота или за крайната цель на всѣка работа. Търговецътъ се запитва, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на неговата търговия; ученикътъ се запитва, каква е крайната цель на неговото учене. Крайната цель на ученика е да придобие известно знание. — После? — Да се роди отново. — После? — Да умре. Въ всѣко ново положение — учене, раждане, смърть, човѣкъ все се запитва, каква е крайната цель на всичко това. Лесно е да се даде нѣкакъвъ отговоръ на въпроса за крайната цель на нѣщата, но той ще бѫде неразбранъ. Крайната цель на живота е да постигнешъ нѣщо, но, въпрѣки това, пакъ остава нѣщо непостигнато. Нѣщата се постигатъ и разбиратъ само отчасти. Ако мислишъ, че отъ отговора, който ти се дава за крайната цель на Битието, си разбралъ всичко, ти се лъжешъ. Задъ всѣка крайна цель има друга нѣкаква цель. Напримѣръ, ти искашъ да придобиешъ такава сила, че да носишъ сто килограма тежесть на гърба си. Като постигнешъ тази цель, задъ нея се открива друга. Въ вѣчностьта не сѫществува крайна цель на нѣщата. — Защо? — Защото, като постигнешъ едно нѣщо, явява се второ, трето и т. н. Какво ще научите, ако обиколите нѣколко пѫти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и отъ нѣкой ученъ. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вѣрвате. Какво ще научите, ако минете нѣколко пѫти презъ вѣчностьта? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпрѣки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното.

Кой въпросъ интересува най-много съвременнитѣ хора? — Въпросътъ за почивката, за седенето. Всѣки предпочита повече да седи, отколкото да стои правъ. Ако накаратъ нѣкого да стои правъ, той ще се почувствува унизенъ. Много хора днесъ стоятъ прави, безъ да сѫ унижени. Напримѣръ, учителитѣ стоятъ прави, а ученицитѣ седатъ на чиноветѣ си. Едно време, когато учительтъ наказвалъ ученицитѣ си, оставялъ ги да стоятъ прави, до вратата, а той седѣлъ на столъ. Защо ученикътъ, когото учительтъ заставя да стои правъ, се счита наказанъ, а когато учительтъ стои правъ, не е наказанъ? Когато свѣщьта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при сѫщото положение свѣщьта гори, тя счита това за привилегия. Какво трѣбва да прави ученикътъ, когато го накажатъ? Той трѣбва да свѣти. Щомъ започне да свѣти, и правъ да стои до стената, ще бѫде доволенъ.

Когато имашъ пари въ джоба си, ти вървишъ смѣло, изпрввенъ, съ вдигната глава. Нѣмашъ ли пари, ти се свивашъ, чувствувашъ се наказанъ. Когато дървото е окичено съ плодове, клонетѣ му увисватъ надолу; дървото се чувствува гордо и доволно отъ себе си. Щомъ обератъ плодоветѣ му, клонетѣ се изправятъ нагоре; дървото се намира въ положението на наказанъ ученикъ. Когато човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, изправя раменетѣ си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменетѣ си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казватъ, че се е надигналъ много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъвъ смисълъ има да се надига човѣкъ, а джобътъ му да е пъленъ съ пари?

И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ въ себе си нѣщо реално. Това значи, да бѫдатъ въ съгласие съ разумностьта. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде радостенъ и веселъ. Кога може човѣкъ да се радва? — Когато е направилъ поне едно малко добро. — Каже ли нѣкой, че иска да бѫде радостенъ, нека направи едно добро. — Какво представя радостьта? — Условие за правене на добро. — Какво представя свѣтлината? — Условие за преодоляване на тъмнината. — Какво представя тъмнината? — Условие за отдалечаване на човѣка отъ свѣтлината. — Какво нѣщо е вѫжето? — Срѣдство, съ което човѣкъ се спуща въ кладенецъ да вади вода. Сѫщевременно, съ вѫжето вадятъ и човѣкъ отъ кладенеца. Хората простиратъ дрехитѣ си на вѫже. Сѫщо бесятъ хората съ вѫже. Съ една дума, голѣмо е предназначението на вѫжето. То може да се превърне на камшикъ. Значи, едно и сѫщо вѫже може да се употрѣби за различни цели.

Явява се другъ въпросъ: Отъ какво е направено вѫжето? — Отъ всѣкакви материали: отъ ленъ, отъ конопъ, отъ кълчища, отъ сребро, отъ злато и др. Малкото дете повиватъ въ повой отъ различна материя: вълнена, памучна и т. н. Въ това отношение, повоятъ прилича на вѫжето. И мисъльта може да се уподоби на вѫже. Мислитѣ вървятъ непрекѫснато една следъ друга и образуватъ права линия, както вѫжето. Вѫжето е символъ или на механическо сцепление между частичкитѣ, или на вѫтрешна, органическа връзка между тѣхъ. Такава връзка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль, която не е свързана съ другитѣ, нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ, следователно, тя е мисъль безъ съдържание. Напримѣръ, искате да вземете единъ тонъ, но не знаете, кой да вземете и какъ да го изпѣете или изсвирите. Щомъ взимате отдѣленъ тонъ, той трѣбва да бѫде основниятъ. После, трѣбва да го вземете правилно. Всѣки тонъ съдържа още шесть тона въ себе си. Ако не го изпѣете правилно, да се включатъ и седемтѣ тона въ него, той нѣма съдържание. Главниятъ тонъ е важенъ, а останалитѣ шесть сѫ допълнителни тонове. Когато между различнитѣ тонове има хармония, тѣ изпъкватъ единъ следъ другъ. Най-малката дисхармония между тоноветѣ е причина за тѣхната неправилность. Достатъчно е единъ отъ допълнителнитѣ тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и въ останалитѣ. Ако всички сѫ въ съгласие, между тѣхъ има яснота и чистота.

Каквото и да се говори на хората за тоноветѣ въ музиката и за мислитѣ въ човѣшкия животъ, малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Както тонътъ, така и мисъльта сѫ сложни нѣща. Затова между тоноветѣ и мислитѣ може да се направи връзка. Правилниятъ тонъ е подобенъ на правата мисъль. Малко пѣвци ще срещнете съ чистъ, правиленъ тонъ. Правилниятъ тонъ включва въ себе си сила, съдържание и смисълъ. Той има отношение къмъ правитѣ мисли, чувства и действия. Съ други думи казано: правилниятъ тонъ произвежда въ човѣка свѣтлина и топлина. Следователно, само музикалниятъ човѣкъ живѣе правилно. — Защо? — Защото въ музиката има строга отмѣреность, тактъ, т. е. мѣрка на времето. Въ физическия свѣтъ всички нѣща ставатъ въ време и пространство. Затова подъ „тактиченъ“ човѣкъ разбираме онзи, който употрѣбява всѣко нѣщо на време и на мѣсто.  Който не е тактиченъ, внася дисхармония въ живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако нѣкой каже, че не може да живѣе добре, това подразбира, че не може да пѣе правилно. Наистина, ако пѣешъ, трѣбва да пѣешъ правилно. Който не пѣе добре, той произвежда шумъ, скърцане и др.

Едно може да радва съвременнитѣ хора: идването на новото. Ако не се стремѣха къмъ новото, нѣмаше да иматъ никакво отношение къмъ ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора въ свѣта. — Добре ли ще ни посрещнатъ ангелитѣ? — Това зависи отъ васъ. Ако живѣете добре, ще ви посрещнатъ съ пѣсни; ако не живѣете добре, нѣма да ви посрещнатъ, но като видятъ, че се отправяте къмъ тѣхъ, веднага ще ви върнатъ на земята.

Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че следъ като дохождалъ единъ господинъ нѣколко пѫти въ дома имъ, най-после пожелалъ да я цѣлуне. Тя искаше да разбере, коя е причината за тази негова проява. Казахъ й, че той може да изпитва братски чувства къмъ нея, но тя не остана доволна отъ отговора ми. Пожела да й обясня, какъ се познава истинскиятъ братъ отъ онзи, който само се представя за такъвъ. Истински братъ е онзи, който има еднакъвъ пулсъ, еднакво съдържание на кръвьта съ вашата. Братска, чиста цѣлувка е онази, която е въ състояние да лѣкува всички болести. Ако болниятъ оздравѣе отъ вашата цѣлувка, тя е чиста, идеална. Ако здравиятъ се разболѣе, тя не е на мѣстото си. Следователно, всѣко нѣщо, което човкѣъ прави, трѣбва да е въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Ака не е въ съгласие съ нея, не може да даде добри резултати. Идеалната цѣлувка възкресява мъртвия, а обикновената цѣлувка е въ състояние да раз-болѣе и здравиятъ.

Сега се явява другъ въпросъ: кой е измислилъ цѣлувката? Навѣрно цѣлувката е изобретение на нѣкой гениаленъ човѣкъ. Всѣки е цѣлуванъ, всѣки е цѣлувалъ, но никой не се е запитвалъ, отде произлиза цѣлувката. И свѣтлината цѣлува човѣка. Като минава презъ очитѣ му, тя го цѣлува. Приятна е цѣлувката на свѣтлината, защото носи животъ. И въздухътъ, който минава презъ носа, цѣлува; и водата, която влиза въ стомаха, цѣлува; и хлѣбътъ, който влиза въ устата, цѣлува. Приятни и желанни сѫ тѣзи цѣлувки, защото тѣ носятъ животъ. Такава трѣбва да бѫде цѣлувката и на човѣка. Като цѣлува, той трѣбва да се проникне отъ единственото желание да даде нѣщо чисто и красиво отъ себе си, а не да вземе. Цѣлувка е само това, което дава. Всичко, което отнима здравето, силата и чистотата на човѣка, не е цѣлувка. Който цѣлува, трѣбва да бѫде или невидимъ, като свѣтлината и въздуха, или видимъ само за моментъ — цѣлунешъ и веднага се скривашъ, както водата и хлѣбътъ. Получавашъ ли цѣлувка отъ видими сѫщества, ще знаешъ, че въ нея се крие нѣщо користно. А всичко користно е престѫпно. Пазете се отъ такива цѣлувкн, защото тѣ внасятъ отрова въ физическия и психическия животъ на човѣка.

Каква връзка има между правилния тонъ въ музиката и цѣлувката? Неправилниятъ тонъ представя неестествена цѣлувка. Природата обича вѣрнитѣ и правилни нѣща. Следователно, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣрни и правилни. Като пѣете, трѣбва да вложите цѣлото си сърдце и цѣлата си душа. Който пѣе така, само той може да цѣлува правилно. Ако искате да пѣете хубаво, трѣбва да работите усилено въ това направление. — Младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Не е така. Всички трѣбва да пѣятъ — и млади, и стари. Който не пѣе правилно, не може да пристѫпи къмъ рая. Дълго ще чака предъ царската врата, но нѣма да му се отвори. Ако мислите, че и безъ пѣние ще влѣзете въ рая, вие се лъжете. На небето приематъ само добри пѣвци, съ ангелски гласове. Мнозина мислятъ, че отъ тѣхъ се иска права мисъль, прави чувства и действия, безъ да бѫдатъ добри пѣвци. Тѣ не разбиратъ истината. Преди всичко, човѣкъ не може да има прави мисли, чувства и постѫпки, ако не знае да пѣе. И светията трѣбва да пѣе. Не е светия онзи, който не пѣе правилно. И Христосъ е пѣлъ. Не е въпросъ, пѣнието и музиката да станатъ професия на човѣка, но да пѣе отъ любовь къмъ пѣнието. Казано е въ Писанието: „Ще пѣете и ще възхвалявате Господа.“ Музиката трѣбва да бѫде импулсъ въ живота, да подтиква къмъ работа, а не срѣдство за прехрана. Животъ безъ музика е животъ безъ любовь, безъ свѣтлина, безъ свобода. Животъ съ музика е животъ на любовьта и на доброто. Въ любовьта и въ доброто се включва всичко. Най- възвишениятъ изразъ на любовьта е музиката. Безъ музика любовьта не може да се прояви въ материалния свѣтъ.

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: да пѣятъ правилно и съ любовь. Ако пѣятъ така, дето влѣзатъ, тѣ ще внесатъ миръ и радость. Ако влѣзатъ между хора, които се биятъ, боятъ трѣбва да спре; ако влѣзатъ между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трѣбва да престанатъ. Злото отстѫпва предъ музиката, както и предъ любовьта. Затова, вложете своята музикалность не само въ пѣнието, но и въ говора. Дето има музика, тамъ е любовьта, тамъ е животътъ. Защо се срамувате отъ любовьта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовьта, нищо не постига. Той ще пѣе и свири, но нѣма да стане даровитъ музикантъ. Нѣкой иска да се учи при най-видния професоръ по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорътъ ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, нѣма да го приеме. На сѫщото основание мнозина искатъ да видятъ Христа. И това е възможно, обаче, Христосъ се интересува само отъ онѣзи, които иматъ нѣкаква дарба и сѫ готови да работятъ върху себе си, да раз-виятъ своята дарба. Безъ тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже нѣкой, че люби Христа и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можешъ да любишъ човѣка и да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Можешъ да любишъ човѣка и да вземешъ нѣщо отъ него. Дойде нѣкой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивитѣ, какво иска отъ мене. Първо той иска да му помогна да заеме нѣкаква служба въ обществото. После иска да му дамъ пари, да си купи нѣкои необходими нѣща. Ако иска да стане учитель, азъ не мога да го назнача, защото не съмъ министъръ на просвѣтата; ако иска пари, не мога да му дамъ, не съмъ министъръ на финанситѣ. — Какъвъ бѣше по-рано? — Бѣхъ занаятчия, на свободна работа. Чудя се на този човѣкъ! Той билъ свободенъ, безъ юларъ на главата, а сега иска да си тури юларъ, да се ограничи.

Помнете: азъ съмъ човѣкъ на свободата — никого не ограничавамъ. Ако дойде при мене нѣкой и се оплаква отъ юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче, въ никой случай не турямъ юларъ на главитѣ на хората. Азъ не се занимавамъ съ юлари, нито подържамъ философията на юларитѣ. Единственото нѣщо, което мога да направя за човѣка, е да му дамъ единъ обѣдъ, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получилъ. Азъ се чудя, какъ не дойде при мене човѣкъ, да поиска нѣкакъвъ методъ, да направи добро на нѣкого, но така, че да остане невидимъ. Защо не пожелае нѣкой да види Христа, но съ цель, да се научи да пѣе правилно? Който пѣе правилно, лесно може да заеме каква и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пѣе. Каквато служба и да му дадатъ, нищо не може да постигне. Правилното и добро пѣние е истинската препорѫка и на този, и на онзи свѣтъ.

Единъ день прочутата пѣвица Аделина Пати се явила при директора на пощата въ Ню-Иоркъ да получи единъ чекъ отъ 50,000 долара. Директорътъ поискалъ отъ нея документъ, съ който да освидетелствува самоличностьта си. По нѣмане на такъвъ, той отказалъ да й даде сумата. Безъ да мисли много, тя застанала въ срѣдата на главния салонъ въ пощата и започнала да пѣе. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли въ пѣнието. Като чулъ пѣсеньта, директорътъ на пощата казалъ: Това е Аделина Пати. Да й се даде сумата, отбелязана въ чека. Който чулъ гласа на пѣвицата, казалъ: Освенъ Аделина Пати, никой другъ не може да пѣе така хубаво.

Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Нѣкой казва, че идеалътъ му е да бѫде добъръ. — Това е неразбрана работа. — Тогава, искамъ да бѫда ученъ. — Това е лесна работа. Учениятъ е глашатай, който ходи по селата да разгласява, какво трѣбва да се прави. — Професоръ да бѫда. — И това не е мѫчна работа. Професорътъ е забитъ колъ, около който се преплитатъ прѫте, да образуватъ плетъ. — Богатъ да стана. — И това е лесна работа. Богатиятъ е натоварена камила. Човѣкъ трѣбва да има една сѫществена идея, на която всѣкога да разчита. Истински ученъ е онзи, който може самъ да си помогне при всички условия на живота: ако е боленъ, да се излѣкува; ако е беденъ, лесно да се справи съ беднотията. Какъвъ ученъ е този, който търси чужда помощь, да го назначатъ на служба. Ако днесъ го назначатъ, следъ година - две ще го уволнятъ. Момата, или момъкътъ искатъ да бѫдатъ красиви. Защо имь е тази красота? Тѣ мислять, че съ красотата по-лесно ще ги харесатъ. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе нѣкой виденъ момъкъ, е копаня, въ която всѣки може да рови. Сѫщото се отнася и до красивия момъкъ. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавитѣ дрехи и обувки не сѫ сѫществени нѣща; има сѫществени нѣща въ живота, които се разглеждатъ като символи — съ тѣхъ си служи природата.

Въ окултната школа си служатъ сѫщо съ символи, които трѣбва да се разбиратъ. Затова е нуждно да се знае символичния езикъ. Обаче, първо се започва съ съчетаване на сричкитѣ. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва съ свѣтлина. Това значи, да стане превратъ въ живота на човѣка, т. е. да се новороди. Дето е свѣтлината, тамъ е и топлината, и плодородието. Това значи, да имашъ животъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Който придобие живота, никога не пита, кѫде е Господъ, Той знае истината и люби Бога.

И тъй, смисълътъ на живота се заключава въ любовьта къмъ Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога нѣма да Го възлюбите. Богъ е свѣтлина. Какъ ще Го видите? — Какво се разбира подъ „свѣтлина“? — Освобождаване на човѣшкото съзнание отъ всички ограничения и заблуждения, отъ всичко отрицателно: отъ болести, бедствия, старость и др. Това значи вѣченъ животъ — животъ на безсмъртието. — Не може ли да се живѣе безъ Бога? — Не може. Ще намѣришъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си. Не Го ли намѣришъ, ще изгубишъ всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото въ твоя животъ е Божественото. Ценното въ живота е сѫщо Божественото. То трѣбва да расте и да се развива, да се прояви въ пълната си свѣтлина. Въ това се заключава философията на живота. Ние не подържаме онази философия, която казва, че човѣкъ може да направи всичко. Не е така. Човѣкъ може да направи само онова, което е въ областьта на неговитѣ възможности. Вънъ отъ тѣхъ, той спира своята дейность. Ако иска да се прояви и задъ човѣшкото, трѣбва да се обърне къмъ Божественото начало въ себе си, да му даде ходъ да расте и да се развива. Това значи, да излѣзе човѣкъ отъ ограниченитѣ възможности и да влѣзе въ неограниченитѣ, дето всички дарби и способности се развиватъ правилно.

Мнозина казватъ, че сѫ виждали Бога. Възможно е да сѫ Го виждали. На нивата, или другаде, все сѫ Го виждали. Нѣкой художникъ нарисувалъ картина, която представя Богъ-Отецъ. Питатъ ме, отговаря ли тя на действителностите. Азъ се чудя, какъ е възможно картината да представя Богъ-Отецъ, когато художникътъ никога не Го е виждалъ. Питатъ ме, виждалъ ли съмъ Бога. Съ този въпросъ искатъ да ме хванатъ, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвамъ хората. Нека всѣки самъ си отговори, говоря ли истината, или я заобикалямъ. Лесно е да осѫдишъ човѣка. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха, какъ да се накаже, Христосъ отговори: „Който мисли, че е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“ Тъй щото, кажете ли за нѣкого, че е обралъ ближния си, помислете, какъ е станало това. Ако човѣкъ се дави и на врата си носи торба съ злато, нѣма ли да вземешъ торбата му? Ако не откачишъ торбата, той ще потъне заедно съ нея. Между давещия и неговия спасители е направенъ договоръ. Никакво злато не е въ състояние да изкупи живота на човѣка. Следователно, ако нѣкой те извади отъ водата и те спаси отъ удавяне, не съжалявай за златото, което си му далъ. Животътъ е надъ всичко. Не е въпросъ да биешъ нѣкого, да го доубиешъ и после да казвашъ: Освободи се този човѣкъ. Това не е свобода. Ще го разкарвашъ по затворитѣ, по „обществената безопасность“, както разкарваха и мене 11 дни наредъ. Ще го заставяшъ да се качва и слиза по етажитѣ, да изпитвашъ убежденията му. Какви сѫ убежденията на съзнателния човѣкъ? Да служи на единъ великъ идеалъ, да живѣе като човѣкъ, да не страда като кучето, да не става за посмѣшище като магарето и маймуната — съ една дума да бѫде свободенъ и да даде свобода на своя ближенъ.

Въ една арабска приказка се говори за създаването на свѣта и за опредѣляне броя на годинитѣ, които ще прекара всѣко живо сѫщество на земята. Богъ опредѣлилъ на човѣка, на кучето, на магарето и на маймуната да живѣятъ по 30 години. Следъ това Той попиталъ кучето, доволно ли е, че ще живѣе 30 години. То отговорило: Господи, много ми сѫ 30 години. Не е лекъ моятъ животъ, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години отъ живота ми, дай ги на когото искашъ. Като чулъ това, човѣкътъ веднага поискалъ да се дадатъ на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е отъ опредѣленигѣ 30 години животъ, то отговорило, че не му трѣбватъ толкова много. Нека взематъ и отъ мене 15 години. Не се живѣе лесно на земята, по цѣлъ день да работишъ, а отгоре на това и да те подиграватъ. Човѣкътъ взелъ и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господа, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искамъ да бѫда посмешище на хората, по цѣлъ день да се качвамъ и да слизамъ отъ върлината. Остави ми само 15 години, останалитѣ дай на друго сѫщество. И този пѫть човѣкътъ взелъ още 15 години. Много естествено, човѣкъ е царь па животнитѣ, всички му се подчиняватъ, има смисълъ да поживѣе повече. Въ заключение, обаче, и той не е абсолютно доволенъ отъ живота си и казва: Само 30 години живѣя като човѣкъ, съ радость; 15 години съмъ осѫденъ да служа вѣрно на дома си, да треперя като куче отъ страхъ, да задоволя всички; 15 години робувамъ, като магаре на дома, на обществото, въ които се движа. Най после, като мина 60 - тѣ години, ставамъ за посмѣшище на хората, само слизамъ и се качвамъ като маймуната, безъ да върша нѣкаква полезна работа. Днесъ и азъ, като маймуната, отивамъ до „обществената безопасность“ и се връщамъ назадъ, да давамъ обяснения, какво проповѣдвамъ на хората. Сѫдебниятъ следователь ме разпитва, т. е. управлява моето качване и слизане отъ върлината.

Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросътъ, коя е причината за тѣзи нѣща? Защо става всичко това? Защо сѫ нуждни на човѣка годинитѣ на кучето, на магерето и на маймуната? Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Докато стане разуменъ, човѣкъ е вече 75 годишенъ. До това време той минава презъ три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щомъ страдашъ, безъ да разбирашъ смисъла на страданията, куче си; щомъ носишъ чуждъ товаръ и пъшкашъ подъ тежестьта му, магаре си; щомъ те разиграватъ хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живѣешъ 30 години като човѣкъ. да осмислишъ страданията си, да ги носишъ съ радость и да не могатъ хората да те разиграватъ. Това се иска отъ всѣки човѣкъ.

Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ обикновенитѣ условия на живота? Не е въпросъ да се освободи, но той трѣбва да изучава условията, като символи; щомъ ги разбере и научи, той разполага вече съ азбуката на природата. Това значи, да измѣни човѣкъ живота си. Не само човѣкъ може да измѣни живота си, но и растенията, и животнитѣ. Ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще се измѣнятъ. Докато живѣете безъ любовь, безъ знание и безъ свобода, вие ще минавате презъ животинскитѣ състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава любовьта, намира се въ положението на кучето; който не познава мѫдростьта, изпада въ положението на магарето; който не познава истината, изпада въ положението на маймуната. — Какво трѣбва да се прави? — Познай любовьта, мъдростьта и истината, да станешъ разуменъ човѣкъ.

Като се натъква на голѣми мъчнотии, човѣкъ се запитва: Докога ще ме разиграватъ като маймуна? Знаятъ ли, кой съмъ азъ? — Мене разиграватъ, че тебе нѣма да разиграватъ. Не е въпросътъ въ това, важно е да гледашъ на всичко съ смирение и да се учишъ. Въ свѣта разиграватъ и най-добритѣ хора, че васъ ще пощадятъ! Едно се иска отъ васъ: да схващате нѣщата правилно, т. е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическитѣ крушки, така трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на живота и да правите вѣрни преводи. — Кога гасите електрическитѣ крушки? — Когато външната свѣтлина е по-голѣма отъ тѣхната. Човѣкъ се стреми къмъ голѣмата свѣтлина, къмъ познаване на Бога — същественото въ живота. Ако не се стреми къмъ истинската свѣтлина, свобода и животъ, той всѣкога ще бѫде ограниченъ и спънатъ. — Кое още спъва човѣка? —- Съмнението. Днесъ повечето хора се съмняватъ въ родителитѣ си, въ братята и сестритѣ си, въ приятелитѣ си — навсѣкѫде съществува съмнение. Нѣма по-голѣмо мъчение отъ това да се живѣе въ съмнение и недовѣрие. Дето отсътствуватъ любовьта, мъдростьта и истината, съмнението се явява като вѫтрешенъ резултатъ на живота. Когато любовьта се оттегли отъ живота, като резултатъ иде престъплението; когато мѫдростите се оттегли, на нейно мѣсто иде невежеството; когато истината се оттегли, вмѣсто нея иде робството и ограничението.

Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата свѣтлина и свобода. Който е придобилъ новото знание, въ единъ моментъ ще превърне черната си коса въ бѣла, или бѣлата въ черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промѣна, станала съ него. Той ще промѣня и службитѣ си, както цвѣта на коситѣ. Каквошо пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвънъ да побѣлѣе човѣкъ, но и отвътре трѣбва да бъде бѣлъ. Не е достатъчно само да промѣня службитѣ си, но трѣбва да отговаря на тѣхъ. Ако си професоръ, да си на мѣстото си, да имашъ знание, което да ползува тебе и твоитѣ ближни. Ако си светия, отдалечъ да свѣтишъ, да освѣтявашъ пътя на хората въ най-тъмни и мрачни нощи.

Единъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ гласи: всичко живо подлежи на промѣна. Младиятъ расте и се развива, докато остарѣе; стариятъ престава да расте, но поумнява. Обаче, и младиятъ, и стариятъ не съ доволни отъ живота си. Младиятъ е недоволенъ, че не може да постигне желанията си; стариятъ е недоволенъ, понеже постигнатитѣ желания му носятъ разочарования. Той казва: Остарѣхъ вече, станахъ 85 годишенъ, свършихъ работата си на земята, мога да си замина, Въ сѫщность, той не е примиренъ, мѫчи го нѣщо. Нѣкога, на младини, видѣлъ една красива мома, която и доднесъ не може да забрави. Оженилъ се за друга, родили му се деца, сѫщо и внучета, но никой не го обича, никой не влиза въ положението му. Животътъ му е празенъ, любовь му липсва. Правъ е човѣкътъ, безлюбието обезсмисля живота. — Какво трѣбваше да направя въ младинитѣ си, за да не страдамъ днесъ? — Трѣбваше да се оженишъ за красивата мома, която си възлюбилъ.

Какво представя красивата мома? — Тя е проявената любовь, мѫдрость и истина. Следователно, срещнешъ ли нѣкѫде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Дето отива тя, тамъ ще вървишъ и ти. Хванешъ ли се за красивата мома, цѣлъ животъ ще бѫдешъ доволенъ. Нѣма да се оплаквашъ, че си изгубилъ щастието си. Тъй щото, като срещна старъ човѣкъ, който страда за изгубената любовь, азъ го подмладявамъ и казвамъ: Иди сега да намѣришъ красивата мома и, като я хванешъ, върви по стѫпкитѣ й. Тя носи любовь, свѣтлина и свобода и за тебе, и за окрѫжаващитѣ.

Съвременнитѣ хора, като стареца, се обезсърдчаватъ и казватъ, че единъ день ще остарѣятъ и ще загубятъ смисъла на живота. — Кога остарява човѣкь? — Когато любовьта му не отговаря на новитѣ изисквания. — Кога остарява човѣкъ? — Когато нѣма онова знание и онази свобода, които душата му желае.

Помнете: задачата на човѣка е да прояви истината, която Богъ е вложилъ въ него. Това значи, да намѣри красивата мома, за която душата му копнѣе.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

4 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...