Jump to content

1931_10_14 Проводници на любовьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Проводници на любовьта

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на въшката.“

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нѣщата сѫ прости, когато човѣкъ има яснота въ съзнанието си. Да мислишъ, че като се разтоваряшъ, можешъ да опростишъ нѣщата, ти самъ се заблуждавашъ. Ако кредиторътъ опростява дълговетѣ на своитѣ длъжници, това значи, прощаване, т. е. заличаване на дълговетѣ имъ. Да опростявашъ живота си, това значи, да се помирявашъ съ трудноститѣ, т. е. да спазвашъ закона на економията. Мнозина мислятъ, че сѫ пестеливи. Да отдѣляшъ отъ хапката си и да внасяшъ пари въ банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпроситѣ.

Колко прави две по две? — Четири. Ще кажете, че и това е просто смѣтане. Две по две прави четири, но две и две е пакъ четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събиратъ две и две и лесно се умножаватъ две по две, но защо и въ двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събиратъ лесно. Обаче, кои величини се събиратъ лесно: живитѣ, или механическитѣ? Лесно е да съберемъ две царевични зрънца или две камъчета, но какъ ще съберешъ две кокошки или двама души? Кокошкитѣ туряшъ въ курника, но не си ги събралъ. Двама души живѣятъ въ една кѫща, но не сѫ събрани. Тѣ могатъ да живѣятъ заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можешъ да приемешъ една идея доброволно или насилствено. Това показва, че въ живота и въ природата сѫществуватъ два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спиратъ върху въпроса, да вѣрватъ ли въ Бога, или да не вѣрватъ. Кое отъ дветѣ положения е естествено и кое неестествено ? Ще кажатъ нѣкои, че вѣрата въ Бога е необходимость, както е необходимо слънцето за всички живи сѫщества. Безъ слънчевата свѣтлина и топлина нѣма животъ на земята. Какво ще стане съ васъ, ако слънцето не изгрѣва цѣла година? Какво ще стане съ васъ, ако гладътъ ви стигне до крайния предѣлъ? Казвашъ: Прегладнѣхъ вече. Какво ще стане съ тебе като прегладнѣешъ? Ще заспишъ. И безъ слънцето ще заспишъ, както и безъ храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето. Смисълътъ на живота е въ растенето. Ако всѣки день не прибавяшъ нѣщо въ себе си, т. е. не растешъ, деньтъ е загубенъ за тебе. Когато рисува нѣкаква картина, художникътъ всѣки день прибавя по една малка чъртичка къмъ нея. И, като погледнешъ, виждашъ, че е нарисувалъ човѣшко лице. Всѣки день по една чъртичка, докато на шестия день виждашъ цѣло лице. Казано е, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Така се говори на децата, а възрастнитѣ, т. е. посветенитѣ подъ „шесть“ разбиратъ не шесть деня, а шесть елемента. — Кои сѫ тѣзи елементи? — Това сѫ днитѣ на седмицата: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Християнитѣ считатъ понедѣлникъ за първи день, т. е. първия елементъ, а евреитѣ започватъ отъ недѣля — първиятъ день на Битието, първиятъ елементъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Какъвъ елементъ е недѣлята?

Като се говори за Бога, всички казватъ, че Той е вездесѫщъ. Ако питате нѣкого, кѫде е Богъ, ще отговори, че Той е на небето. Щомъ е на небето, не е вездесѫщъ. — Защо ? — Защото, споредъ нѣкои, небето е покривътъ на земята, а покривътъ не е всичко въ свѣта. Други пъкъ подъ „небе“ разбиратъ необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покривъ на земята, но нѣщо велико и необятно, въ което влиза цѣлата вселена, цѣлата вѣчность. Вѣчниятъ животъ включва обикновения, а обикновениятъ е часть отъ вѣчния.

Хората говорятъ за Бога, за небето и за земята, но единъ отъ близкитѣ въпроси за тѣхъ е, защо сѫщестува злото. Много просто, злото е половината на доброто. — Какво е тогава доброто? — Цѣлото на злото. Значи, злото се отдѣлило отъ доброто, като отъ цѣла единица, и съставя негова половина. Доброто пъкъ, като цѣло, превръща всичко въ добро. Българската пословица „Всѣко зло за добро“ има предъ видъ тъкмо това, че само доброто е въ сила да превърне злото въ добро. Тъй щото, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е часть отъ доброто, а частьта е по-слаба отъ цѣлото. Нека тази мисъль остане въ ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нѣщо къмъ вашето съзнание. — Кога се е създало злото? — Когато се отдѣлило отъ цѣлото, т. е. отъ доброто — основата на живота. Ако имате едно яйце, трѣбва ли да го дѣлите на две части ? Понеже въ яйцето е скритъ животътъ, нѣмате право да дѣлите живота. Той е единенъ и недѣлимъ. Който се опиталъ да раздѣли живота, той е внесълъ злото въ свѣта. Всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е единно, недѣлимо и, следователно, трѣбва да се използува, както е дадено. Ако се опиташъ да раздѣлишъ една своя мисъль, която сѫществува като зародишъ въ твоя умъ, ти си извършилъ вече едно зло, което ще ти причини голѣмо страдание. Всѣка добра мисъль е недѣлима величина, която само трѣбва да се тури въ действие, нищо повече не можете да правите съ нея.

И тъй, съдействувайте на доброто въ васъ да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нѣщо. Сѣйте добри мисли и чувства въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, както посаждате плодни дървета въ градината си. Единъ беденъ човѣкъ, въ продължение на десеть години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посѣе сто сѣмки отъ доброкачествени круши Или ябълки, за да се радва на тѣхнитѣ плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цѣли дни седите и философствувате върху въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо го е създалъ, и мислите, че това е ваша работа. Това философствуване нищо не допринася за растенето ви. Съ години наредъ изучавате животнитѣ, тѣхния характеръ и произходъ, безъ да сѣете нѣщо въ градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, напримѣръ ? Другъ е въпросътъ, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение къмъ тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които човѣкъ се занимава, оказватъ известно влияние върху него. Всѣки предметъ, който изучава, сѫщо оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние отъ него. Защо му е вълчото влияние? Работете съ доброто, безъ да го дѣлите, за да се намирате подъ неговото влияние. Работете съ доброто като методъ за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напредъ.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, съ методи, каквито разумната природа дава. Единъ отъ нейнитѣ методи е обновяването. Човѣкъ се обновява, когато всѣки день внася въ ума си по една нова мисъль и въ сърдцето си по едно ново чувство, които го повдигатъ. Нека всѣки се запита, какво ново може да внесе днесъ въ ума и въ сърдцето си. Здравиятъ мисли за богатство, да спечели нѣщо, съ което да подобри живота си. За какво мисли болниятъ? Като се върти на леглото по цѣли дни, той си мисли, дано намѣри лѣкарството, което ще му помогне да оздравѣе. Ученикътъ или студентътъ мисли върху въпроса, който ще му зададе учительтъ или професорътъ. Той си мисли, колко добре ще бѫде, ако по нѣкакъвъ начинъ се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както въ училището, така и въ живота, всѣки день си има опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Тя внася обновяване въ човѣшкия организъмъ.

Нѣкой се интересува отъ нѣкакъвъ образъ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникътъ постѫпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всѣки день. Оглеждайте се въ огледало, както правятъ младитѣ моми и момци, и си отбелязвайте всѣка промѣна, която става въ васъ. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момъкъ. Така прави и младиятъ момъкъ. Така постѫпва и гостилничарьтъ, и онзи, който отива въ гостилницата. Гостилничарьтъ вдига капацитѣ на тенджеритѣ, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своитѣ посетители. Посетительтъ пъкъ постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. Въ даденъ моментъ всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Още съ ставането си отъ сънь, домакинята се интересува, кой отъ познатитѣ или отъ приятелитѣ й ще я посети този день. Тя започва да чисти, да мие кѫщата си, за да задоволи своитѣ гости и да имъ се хареса. Все трѣбва да ви посети нѣкой презъ деня, или съ мисъльта си, или съ чувствата си, или съ своето физическо присѫтствие.

Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора ? Отъ какви принципи се водятъ тѣ ? Каквито да сѫ принципитѣ и възгледитѣ имъ, тѣ сѫ отживѣли времето си. Тѣ сѫ за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасятъ до всички хора, до всички времена и епохи. Единъ отъ тѣзи принципи е следниятъ: презъ очитѣ на човѣка само свѣтлината може да влиза. Допусне ли друго нѣщо, то ще му причини болка и страдание. Като влѣзе свѣтлината презъ очитѣ ви, ще й дадете широкъ достѫпъ, ще я поздравите и ще се разговаряте съ нея. Колкото време прекара при васъ, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вънъ отъ свѣтлината, нѣма достѫпъ до вашитѣ очи. Какво става съ очитѣ ви, като влѣзе малко прахъ въ тѣхъ? Започватъ да сълзятъ, зачервяватъ се и, докато и последната прашинка не излѣзе, тѣ не се успокояватъ.

Вториятъ принципъ: Презъ ушитѣ ви може да влиза само звукътъ. Третиятъ принципъ: презъ носа ви може да влиза само въздухътъ. Четвъртиятъ принципъ: презъ устата ви може да влиза само храната. Това сѫ четиритѣ неизмѣнни принципи въ човѣшкия животъ. Това сѫ принципитѣ, по които човѣкъ може да живѣе. Пренесете тѣзи принципи и въ духовния си животъ, да се ползувате напълно отъ тѣхъ. Нѣкой се вслушва въ думитѣ на хората, безпокои се отъ това, което говорятъ за него, и губи разположението си. — Защо ? —  Защото е далъ пѫть на шума, а не на звука. Всѣки шумъ, който се докосва до ушитѣ, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония въ човѣшкия организъмъ. Звукътъ представя хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползува отъ неговото благо. Като знаете това, възприемайте чиститѣ трептения на звука, а се пазете отъ шумъ, предизвиканъ отъ непровѣрени слухове. Че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, това да не ви смущава. Приемайте нѣщата направо отъ тѣхния източникъ, отъ автора имъ. Когато звукътъ отъ нѣкой източникъ влѣзе направо въ ухото ви и се разговаря съ васъ, вие си съставяте истинско понятие за нѣщата. Казано е въ Писанието, че въ сѫдния день ще отговаряшъ за всѣка праздна дума. Затова, ако искашъ да приемешъ нѣкаква свѣтла мисъль, иди при автора, отъ когото тя излиза, и приеми свѣтлината чрезъ очитѣ си; следъ това ще чуешъ, какво говори, и ще възприемешъ звука чрезъ ушитѣ си. Така ще имашъ ясна представа за неговата мисъль, за това, което го движи въ живота му. Ако Духътъ, Който е живѣлъ въ Христа, не ви предаде своята мисъль, никога не можете да разберете Свещенитѣ книги. Духътъ се е проявявалъ и чрезъ пророцитѣ, и чрезъ Христа, но продължава да се проявява и до днесъ.

Кой е сѫществениятъ въпросъ, който ви занимава днесъ? Какво трѣбва да правите, за да се развивате правилно? На първо мѣсто трѣбва да отворите очитѣ си за възприемане на свѣтлината, ушитѣ си — за възприемане на звука, съзнанието си — за възприемане на разумностьта. Този е пѫтьтъ за повдигане и обновяване. При това, всѣки трѣбва да знае, колко свѣтлина, колко звукове и колко въздухъ трѣбва да приеме въ даденъ моментъ. Дойдешъ ли до истинската мѣрка, ще знаешъ, че нѣмашъ право да дѣлишъ нѣщата. — Нали трѣбва да дѣлимъ благата си съ своитѣ ближни? — Ще отдѣляшъ отъ благата си, но нѣма да ги дѣлишъ. Ако имашъ две ябълки, ще дадешъ едната на своя ближенъ, но половинка ябълка нѣмашъ право да давашъ. Казватъ, че нѣкой дѣли хапката си па две съ своя ближенъ. Това е фигуративенъ езикъ. Въ същности, всѣки трѣбва да сподѣля благата си съ хората, но не и да ги дѣли. Свѣтлината, топлината, звукътъ идатъ непреривно, безъ прекъсване. Могатъ ли да се дѣлятъ? Какъ ще раздѣлишъ въздуха, водата, свѣтлината и топлината? Природата си служи съ цѣли числа, а не съ дробни. Тя не дѣли величинитѣ. Казватъ, че отдѣлили детето отъ майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдѣли детето отъ майката. Временно детето може да се отлъчи отъ майка си, т. е. да се отдалечи отъ нея, но въ никой случай не може да се отдѣли. Между майката и детето съществува тѣсна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвамъ: Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да от дѣли човѣка отъ Бога. Какви усилия не е правилъ дяволътъ, но и до днесъ не е могълъ да отдѣли човѣшката душа отъ нейния Създатели. Какви обещания не е давалъ на човѣка, какви залъгвания, какви надежди не му е давалъ, но и доднесъ не е успѣлъ. И дяволътъ, като вълка, хваща човѣка и го изяжда, съ цель да го отдѣли отъ Бога, но, въ края на краищата, се вижда принуденъ да го повърне и изхвърли навънъ цѣлъ, неповреденъ. Никой не може да отдѣли човѣка отъ неговия Създатель.

„И отдѣли овцетѣ отъ козитѣ.“ Това е алегория, защото, въ същности, овчарьтъ пасе заедно овцетѣ и козитѣ — не ги раздѣля. Козитѣ причиняватъ пакости на дърветата, гризатъ младитѣ имъ клончета. Не е нуждно външно да се отдѣлятъ овцетѣ отъ козитѣ. Достатъчно е да се дадатъ на всички сѫщества специални условия, всѣки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцетѣ и козитѣ, колко повече е нуждно за хората. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да подобри тѣхния животъ. Въпрѣки това, тѣ не търсятъ такава наука, но искатъ да бѫдатъ обичани. За да те обича нѣкой, трѣбва да знаешъ закона, да се превърнешъ на свѣтлина и така да влѣзешъ въ очитѣ на своя възлюбенъ. После, да се превърнешъ на слово, чийто звукъ, да мине презъ ушитѣ на твоя възлюбенъ. И най-после, да се превърнешъ на въздухъ да влѣзешъ презъ носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на свѣтлина, на звукъ и на въздухъ, за да влѣзе въ своя възлюбенъ, неговата любовь не е истинска.

Любовьта трѣбва да прониква въ човѣка, а не вънъ отъ него. Остане ли отвънъ, това не е любовь. Колкото и да ви се говори за любовь, не се ли проявява тя като свѣтлина, звукъ и въздухъ, не разчитайте на тази любовь. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Значи, Той се превръща на свѣтлина и така влиза презъ очитѣ на хората. Така, именно, Христосъ изявява любовьта си къмъ хората. Който има любовь въ себе си, той може да се превърне на свѣтлина и на слово, да мине презъ очитѣ и ушитѣ на онѣзи, които люби и които го любятъ. Който нѣма любовь, не може да се превръща на свѣтлина. Следователно, той е човѣкъ съ обикновени разбирания. Съ такива разбирания не може да се влѣзе въ Царството Божие, между ангелитѣ. — Какво представятъ ангелитѣ? —  Тѣ сѫ сѫщества, които се превръщатъ на свѣтлина и влизатъ презъ очитѣ на хората, да ги възпитаватъ. Велико изкуство е да знаешъ, какъ да се превърнешъ на свѣтлина. Това е учението на ангелитѣ. Чрезъ него тѣ искатъ да напѫтватъ хората къмъ реалностьта на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ това, да излѫчва тѣлото ви свѣтлина и отдалечъ да свѣтите? Има светии, на които тѣлото е свѣтещо. Тѣ сѫ прекарвали съ години въ гори и планини, въ съзнателна работа върху себе си, докато сѫ придобили изкуството да се превръщатъ на свѣтлина, т. е. да свѣтятъ. И обикновениятъ човъкъ трѣбва да усили свѣтлината на своя умъ, да свѣти вечерь. Това е действителность, която може да се провѣри. Както има свѣтещи елементи въ химията, така сѫществуватъ и свѣтещи хора, които излѫчватъ отъ себе си свѣтлина.

И тъй, новото, къмъ което се стреми човѣшкиятъ духъ, е да придобие изкуството да свѣти. — Какъ се постига това? — Има много начини, но трѣбва да се започне съ малки опити. Ще правите малки опити, безъ да очаквате голѣми резултати. Напримѣръ, ще дамъ на всички по две сѣменца — житни, царевични или други нѣкакви, да ги посадите въ земята. Който е готовъ да учи, веднага ще ги посѣе и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голѣмо мнение за себе си, ще каже: Чудно нѣщо, свършилъ съмъ два факултета, имамъ много знания, пиша върху важни въпроси, и следъ всичко това, ще се занимавамъ съ дребни работи — да посаждамъ сѣмена. Това не е моя работа. Азъ имамъ велико предназначение. — Какво е твоето предназначение? Ще разисквашъ върху въпроса, какъ е създаденъ човѣкъ и защо е създаденъ. И ангелитѣ не разрешаватъ този въпросъ, а единъ обикновенъ ученъ, съ два факултета, се заелъ съ разрешаването на единъ отъ най-труднитѣ въпроси. Вземи дветѣ сѣменца и ги посади, самъ да видишъ, колко си ученъ. Ако ги посадишъ правилно и получишъ добъръ резултатъ, наистина си свършилъ два факултета. Ако не получишъ никакъвъ резултатъ, нищо не си свършилъ.

Човѣкъ може да свърши единъ факултетъ само въ единъ моментъ, а може да го свърши и въ сто години. Това зависи отъ разбирането му. Сѫществуватъ три начина за придобиване на знания: чрезъ прозрение, чрезъ вдъхновение или чрезъ интуиция; чрезъ последователно възприемане, за което сѫ необходими четири — петь години усилена работа и най-после, чрезъ постоянно повтаряне на заученото, за което сѫ нуждни десетки години. Има хора, които прекарватъ почти цѣлия си животъ въ университетъ, искатъ да придобиятъ много знания. Казватъ, че единъ студентъ, като постѫпилъ въ университета 20 годишенъ, излѣзълъ оттамъ на 75 годишна възрасть, като минавалъ отъ единъ факултетъ въ другъ. Когато го запитали, ще излѣзе ли нѣкога отъ университета, той казалъ, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трѣбва да посветишъ цѣлъ животъ, може да си представите, колко време е нуждно за придобиване на духовното знание. Човѣкъ едва е започналъ да мисли за изкуството да се превръща въ свѣтлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовьта по новъ начинъ, ще си създаде нови, правилни отношения съ хората. — Възможно ли е човѣкъ да се превърне въ свѣтлина? — Възможно е, разбира се. Какъ ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при свѣтлината на нѣкой човѣкъ? Вървите по улицата замисленъ, съсрѣдоточенъ въ нѣщо; срѣщате единъ човѣкъ, който не ви казва нищо, само се разминавате съ него. Обаче, веднага се изпълвате съ радость, чувствувате се разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. — Коя е причината за това? — Човѣкътъ, когото сте срещнали, ви обича и, безъ да знаете, той прониква въ васъ като свѣтлина. Щомъ възприемете неговата свѣтлина, вие се изпълвате съ радость, сърдцето ви се разширява, умътъ ви се пробужда и лесно решавате въпроситѣ си. Значи, дето е любовьта, тамъ е и свѣтлината. Отворете се за Божията Любовь, за да се превърнете на свѣтлина и да помагате на ближнитѣ си. Ако не срещнете човѣкъ, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбьта си. Всѣки е ималъ такава опитность. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е сѫщество, което ви обича. То е предало любовьта си къмъ васъ чрезъ свѣтлината, която излиза отъ него. Любете и вие, за да предадете любовьта си на другитѣ хора. Единъ день, когато ви срещне Христосъ, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовьта въ свѣтлина? Можете ли да си служите съ свѣтлината, като проводникъ на любовьта?

Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Следователно, истински вѣрващъ е онзи, който вѣрва въ невъзможното. Да вѣрвашъ въ възможното, това е лесна работа, това още не е вѣра. Да вѣрвашъ въ невъзможното, въ неразбраното, това подразбира истински човѣкъ. Ако каже нѣкой, че свѣтътъ билъ създаденъ отъ яйце, ще започнатъ да разискватъ, какво е било това яйце, какъ е възможно цѣлиятъ свѣтъ да е билъ подъ крилата на една птица, каква е била птицата и т. н. Учительтъ се справя лесно съ децата, но какъ ще се справи съ възрастнитѣ? Като отиде между децата, той започва да разказва, какъ Богъ създалъ една голѣма кокошка и подъ крилата й турилъ много яйца, върху които тя лежала 25 дни. Отъ тѣзи яйца започнали да излизатъ звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, въ последния, т. е. шестия день, излѣзълъ човѣкътъ. Децата се радватъ, че научили нѣщо ново, и разказватъ на майкитѣ си, на по-малкитѣ си братчета и сестричета, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Възрастнитѣ, обаче, веднага се запитватъ, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждатъ този въпросъ, но никой не е дошълъ до истинското му разрешение. Неразрешенитѣ въпроси причиняватъ страдание, а разрешенитѣ — радость.

Всички се запитватъ, защо идатъ страданията. Отговорътъ е простъ и категориченъ: страданията освобождаватъ човѣка отъ ограниченията. Какво прави бременната жена? —  Деветь месеца носи детето въ утробата си, но следъ деветия месецъ тя го изпѫжда навънъ. Колкото и да е било добре въ утробата на майката, детето трѣбва да излѣзе навънъ, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия и да започне да учи. Ако майката не го изпѫди навънъ, и двамата ще умратъ. Ако Богъ не бѣше извадилъ човѣка вънъ отъ себе си, той никога нѣмаше да придобие знания. — Добре бѣше при майка ми; тамъ нѣмаше страдания. — Сега ще те стегнатъ и ще започнешъ да работишъ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ще работишъ — смисълътъ на живота е въ работата. Ако не извадишъ една мисъль вънъ отъ своя умъ, да живѣе свободно, тя ще остане въ забрава и най-после ще умре. Докато мисъльта е въ човѣшкия умъ, тя не е способна за работа. Щомъ излѣзе вънъ отъ него, тя може да работи и да се прояви. Казано е въ Битието, че Богъ изпѫди човѣка отъ рая. Ще кажете, че причината за това се крие въ неговия грѣхъ. Въ сѫщность, причината е по-дълбока. Думата „изпѫждане“ е силна, може да се замѣсти съ „раждане“. Майката изпѫжда детето вънъ отъ утробата си, т. е. тя ражда. Всѣки човѣкъ трѣбва да роди, и то на време. Не родишъ ли, самъ се осѫждашъ на страдания. Ще родишъ, ще работишъ и ще учишъ. Азъ не съмъ жененъ, самъ съмъ въ живота, мѫчно мога да свърша работата си. —  Ти не говоришъ право. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Ще кажете, че мѫжътъ не ражда. — И мѫжътъ ражда, и жената ражда. Всички хора раждатъ, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мѫчи те една мисъль, искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, но не знаешъ, какъ да постѫпишъ. Ще се мѫчишъ день, два, повече дни, докато най-после го решишъ. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъль. Ще я родишъ по всички правила, ще й дадешъ животъ и условия за работа.

Раждането е великъ, свещенъ процесъ. Днесъ то е опорочено, затова въ бѫдеще ще се измѣни. Природата е велика въ своитѣ опити. Като види, че нѣкой отъ нейнитѣ процеси се опетни, тя го замѣства съ новъ и по-съвършенъ. Има начинъ, по който човѣкъ самъ може да се преобрази, т. е. да се новороди. Той знае вече, че е новъ човѣкъ, преобразенъ, самъ себе си родилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просвѣтенъ човѣкъ. Ще дойде день, когато женитѣ ще раждатъ по новъ начинъ. За този день и Христосъ говори. Той казва: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“

Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; като роди, скръбьта й се превръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Въ широкъ смисълъ, детето представя новородена идея. За да се роди тя, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Щомъ се роди, той се радва, че тя излиза на бѣлъ свѣтъ и започва да работи. Животътъ се заключава въ страданието. Който страда, той живѣе; който се радва, той влиза вече съзнателно въ предѫрието на живота. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на страданието и на радостьта, хората се радватъ на това, на което не трѣбва, а бѣгатъ отъ страданието, което осмисля живота имъ. Радвайте се не на самата радость, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи въ себе си. Сѫщото се отнася и до радостьта. Ако не знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си вънъ отъ живота. Ако знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си придобилъ живота —  най-ценното въ свѣта. И пияниятъ не знае, защо играе. Казватъ за него: Пиянъ е този човѣкъ, играе, буйствува; и той не знае, защо прави това. Докато е пиянъ, той не знае, защо играе, но като отрезнѣе, знае, защо е пѣлъ и игралъ. Ако знаешъ, защо вѣрвашъ и защо не вѣрвашъ, ти си на правъ пѫть; ако не знаешъ, ще се блъскашъ натукъ-натамъ, безъ да използувашъ живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вѣрвате. — Всичко е за васъ. Свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашитѣ страдания сѫ голѣми, но благодарете, защото чрезъ страданията придобивате живота. Чрезъ радоститѣ пъкъ влизате въ живота и започвате да растете. Когато се радвашъ, не отивай между хората, да се хвалишъ съ радостьта си. Така постѫпватъ нѣкои майки съ децата си. Майката вземе детето на рѫце и тръгва отъ кѫща на кѫща, да го показва на съседкитѣ си. По този начинъ детето губи красивото, което е вложено въ него. Майката трѣбва да излиза съ детето срѣдъ природата и да се моли на Бога, да му даде възможности да се превърне на свѣтлина, съ която да радва хората. Ще се радвашъ на свѣтлината на хората, а не на самитѣ тѣхъ.

Задача: цѣла седмица мислете върху свѣтлината. Обърнете се къмъ Бога съ дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на свѣтлина. Не казвайте, че сте грѣшници, че това е невъзможно за васъ. И Сара не повѣрва на думитѣ, които ангелътъ й каза, че ще роди синъ, и се засмѣ. Тя каза: „Азъ не родихъ, когато бѣхъ млада, че сега, на 90 годишна възрасть, ще родя.“ Кажете си: „Незнайни сѫ Божиитѣ пѫтища.“ Защо и ти, ако си грѣшникъ, не можешъ да се превърнешъ на свѣтлина? Ако нѣкой те нацапа съ катранъ, грѣшникъ ли си? Така ли си роденъ? Вземи чиста вода въ легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. Отъ хиляди години дяволътъ търси начинъ да опетни човѣшката душа, но и досега не е успѣлъ въ това. Тѣлото може да се опетни, главно отвънъ, но човѣшката душа — никога. Нѣма начинъ, по който може да се опетни човѣшката душа. Тя всѣкога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на свѣтлина. Това е новото, което иде вече въ свѣта. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Да вѣрваме ли? — Вѣрвайте и не се страхувайте отъ нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и васъ е ималъ предъ видъ. Когато създавалъ вселената, Той ималъ предъ видъ и човѣка, далъ му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бѫдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си съ своя великъ Баща. Така ще създадете новото общество, на което членоветѣ ще бѫдатъ носители на свѣтлина. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора — хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството сѫ за васъ. Вървете напредъ, въ новия пѫть на свѣтлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Богъ е замислилъ преди създанието. Човѣкъ е дошълъ на земята да бѫде съработникъ на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостьта сѫ второстепенни нѣща. Първото е работата: да работишъ така, че да се превърнешъ на свѣтлина и на топлина, за да се учишъ и да любишъ.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малъкъ тласъкъ въ козмоса.

Сега, за да мислите свободно върху свѣтлината, звука и въздуха, като проводници на любовьта, утре ще отидемъ на Витоша и, като се върнемъ, ще сподѣлимъ благата, които сме придобили, съ онѣзи отъ васъ, които сѫ заети и не могатъ да дойдатъ.

Въ любовьта е животътъ, въ мѫдростьта е свѣтлината, въ истината е свободата.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

14 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...