1931_10_07 Оставената торба

[Ани]

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Оставената торба

На фиг. I. имате три окръжности А, В, С, които се пресичатъ взаимно. Всички знаете, какво нѣщо е окръжности и какво — кръгъ.

Понеже иматъ еднакви радиуси, и тритѣ окръжности сѫ равни помежду си. Обаче, тѣ се отличаватъ по своята дейность, като образи на живата природа. Срѣдната окръжности, съ центъръ А, пресича дветѣ окръжности въ центроветѣ имъ В и С, което показва, че има нѣщо общо съ тѣхъ. Тази окръжности представя Божествения свѣтъ. Следователно, този свѣтъ има нѣщо общо съ останалитѣ два свѣта — съ духовния и съ физическия.

Мнозина се запитватъ, на какво се дължатъ противоречията въ живота. Когато субективнитѣ, т. е. вѫтрешнитѣ възгледи на човѣка, се стълкновятъ съ обективнитѣ, т. е. съ външнитѣ възгледи на Бога и на разумната природа, непремѣнно се явяватъ противоречия. Значи, вѫтрешниятъ свѣтъ на човѣка е външенъ свѣтъ на Бога. Ако излѣзе отъ своя центъръ, човѣкъ влиза вече въ центъра на Божествения свѣтъ. Остане ли въ своя центъръ, той е въ външния свѣтъ на Бога, въ периферията на Божествения свѣтъ. И обратно, когато се движи по периферията на своя животъ, той минава презъ центъра на Божествения свѣтъ. Въ това време човѣкъ мисли, че е нѣкакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада въ противоречие съ себе си. Много естествено, никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ върши. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ противоречията си? — Да съгласува своитѣ субективни мисли и желания съ обективнитѣ мисли и желания на Бога. Невъзможно е Богъ да следва пѫтя на човѣшкитѣ мисли и желания. Човѣкъ е проява на Бога, но не и начало на Неговия животъ. Следователно, той трѣбва да върви по пѫтя на Бога, а не Богъ по неговия пѫть. Нѣкой пита, защо работитѣ му не се нареждатъ добре. — Защото е въ стълкновение съ външния животъ на Бога. — Защо имамъ голѣми мѫчнотии? — Защото си въ стълкнове ние съ външния животъ на Бога. Ако се движишъ съзнателно по окрѫжностьта А, ще намѣришъ хиляди възможности да реализирашъ своитѣ мисли и желания, както и своя идеалъ.

Въ Божествения животъ има две противоположни посоки на движение: едната посока е отъ В къмъ А, а другата — отъ С къмъ А. Това показва, че въ природата има известно отношение между единъ силенъ и единъ слабъ моментъ, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. — Кога лъже човѣкъ? — Когато обещава на хората нѣща, които никога не може да направи. Нѣкой казва, че ще ви направи щастливи. Въ сѫщность, никой никого не може да направи щастливъ. Щастието е въ рѫцетѣ на Бога, а не въ човѣшкитѣ рѫце. Човѣкъ себе си не може да направи щастливъ, че другитѣ ще ощастливи. Какъ може, нещастниятъ да прави другитѣ щастливи ? Какъ може, слабиятъ да прави другитѣ силни? Какъ може, бедниятъ да прави другитѣ богати? Каквито обещания и да ви даватъ обикновенитѣ хора, не се лъжете отъ тѣхнитѣ думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нѣщата. Лъже онзи човѣкъ, който обещава нѣщо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречешъ лъжецъ онзи, който ти обещава богатството на цѣлата земя. Преди всичко, земята не е негова; той нѣма право да разполага съ нейното богатство. Този човѣкъ може да се нарече глупецъ, но не лъжецъ. Като знаете това, не говорете такива нѣща нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Защо ще си въобразявашъ, че можешъ да вдигнешъ земята на гърба си?

Опитвалъ ли си да носишъ земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажешъ, че си ходилъ на слънцето. Какъ си ходилъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Трѣбва да говоришъ само онова, което си опиталъ и си се увѣрилъ, че самъ можешъ да го направишъ. Само онзи е ходилъ на слънцето, който си послужилъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ тѣлото си. — Азъ познавамъ Бога. — Какъ Го познавашъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. съ цѣлото си естество. Може ли да познавашъ Бога съ тѣлото си? Какво означава тѣлото? Подъ „тѣло“ разбираме външна проява на душата. Тѣлото представя външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вънъ отъ проявитѣ на ума, на сърдцето и на тѣлото. Следователно, душата има три обективни прояви: въ умствения свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на ума, въ духовния свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на сърдцето, въ физическия свѣтъ  —  като вътрешни сили на тѣлото.

И тъй, душата представя външната и вътрешната същина на човѣка. Тя присътствува и въ съзнанието, и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята на човѣка — навсѣкѫде и въ всичко. Тя опредѣля нѣщата, но нея никой не може да опредѣли. Тя присѫтствува и въ духа на човѣка. Ако нѣкой се опита да й даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Споредъ нѣкой, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човѣшкото тѣло, а не на душата. Дето душата присѫтствува, тамъ има вѣчно движение, вѣчна работа. Следователно, никой не е видѣлъ душата, но има представа за нейнитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ Това значи: и започна човѣкъ да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първиятъ човѣкъ билъ лесно създаденъ. Достатъчно било да му се вдъхне въздухъ. Ако, наистина, е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздухъ въ нѣщо, да видите, какво ще излѣзе. Знаете ли, какво представя е диханието на Бога и каква сила се крие въ него?

Следователно, когато става въпросъ за диханието на Бога, трѣбва да гледате на него като на свещено нѣщо. Ако чрезъ въздуха, който обикновениятъ човѣкъ вдишва и издишва, се извършватъ велики процеси въ организъма, колко по-велики и възвишени нѣща ставатъ отъ диханието на Бога. Веднъжъ само вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. При това, този процесъ не е еднократенъ. Много пѫти Богъ внася своето дихание въ човѣка. Въ който моментъ престане този процесъ, човѣкъ умира, т. е. животътъ въ него се прекѫсва. Който не разбира истината, мисли, че Богъ само веднъжъ е вдъхналъ животъ въ първия човѣкъ. За да го оживи, Богъ, наистина, е вдъхналъ само веднъжъ, но оттогава до днесъ Той не е престаналъ да внася диханието си въ човѣка и нѣма да престане да вдъхва. Майката само веднъжъ ли кърми детето си? Много пѫти го кърми тя, докато стане истински човѣкъ. Диханието на Бога е необходимо за всѣки човѣкъ, както млѣкото за гръдното дете. Следователно, процесътъ на Божественото дихание е непреривенъ, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, подържайте връзката си съ Бога, за да могатъ Неговитѣ енергии да се втичатъ въ васъ. И тогава, като се питате, какъвъ е смисълътъ на живота, ще си отговорите: Смисълътъ на живота се заключава въ връзката на човѣшката душа съ Бога. — Защо нѣмамъ успѣхъ въ живота си ? — Защото си скѫсалъ връзката съ Бога. — Какво трѣбва да направя, за да подобря живота си? — Да възстановишъ тази връзка.

Представете си, че за васъ специално е оставена на опредѣлено мѣсто торба съ злато, която сами трѣбва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но въ сѫщия моментъ излизатъ отнѣкѫде разбойници и ви гонятъ да взематъ златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитатъ, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избѣгате. Ако избѣгате отъ разбойницитѣ и не вземете торбата, тѣ ще се възползуватъ отъ Божественото благо. Въ дадения случай, вие минавате за престѫпникъ предъ разбойницитѣ, понеже не сте могли да използувате Божественото благо. Страхътъ отъ разбойницитѣ показва, че сте скѫсали връзката си съ Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания и е готовъ да се справи съ тѣхъ.

Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? —  Самообладание. По този начинъ могатъ да се реализиратъ добритѣ желания. Който има самообладание, той се е справилъ съ страха. — Какво допринася страхътъ? — Излишни тревоги. Ако пѫтувашъ съ параходъ по океана, трѣбва ли да се страхувашъ да не стане нѣкаква катастрофа? Страхувашъ се да не се разбие парахода и да се намѣришъ на дъното на океана. — Кой човѣкъ се страхува? — Който не е свързанъ съ Бога. Който има отношение къмъ Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пѫтува ли съ този параходъ, или да се качи на другъ? Ако му се отговори положително, той нѣма защо да се съмнява. Ще влѣзе въ парахода и, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата, ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Всичко може да стане съ парахода, въ който си ти, но нѣма да потъне.

— Защо? — Защото Богъ ти е позволилъ да пѫтувашъ съ него. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да се противопостави на Божиитѣ решения. Ако параходътъ потъне, това показва, че ти си влѣзълъ въ него безъ позволението на Бога. Казано е въ Писанието: „Косъмъ отъ главата ви нѣма да падне безъ волята на Бога.“

Следователно, вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора, не умствена, но абсолютна вѣра, въ която нѣма никакви изключения. Какво означава вѣра безъ изключения ? Ако се качишъ на параходъ въ океана и се яви буря, параходътъ ще мине презъ голѣми люшкания, ще потъва въ водата и ще излиза на повръхностьта, ще залива пѫтницитѣ съ вода, но пакъ ще излѣзешъ на брѣга здравъ и читавъ. И презъ всичкото време на изпитанието трѣбва да останешъ тихъ и спокоенъ, съ пълна вѣра, че ще стигнешъ до брѣга благополучно и ще кажешъ: Минахъ презъ голѣма опитность, но се убедихъ, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога и въ Христа. Мнозина вѣрватъ като васъ, но важно е, какъ ще се справи всѣки, като попадне въ развълнувания океанъ. Вѣрващъ си, но като те гонятъ разбойници, оставашъ торбата съ златото и бѣгашъ. Това не е вѣра. Истински вѣрващиятъ трѣбва да остане на мѣстото си, разбойницитѣ да минатъ покрай него и да не го докоснатъ. Това е вѣра. Ако се уплашишъ отъ разбойницитѣ и избѣгашъ ти самъ се излагашъ на страдания. Ще останешъ около торбата си и ще кажешъ на разбойницитѣ: Тази торба е моя. Богъ ми я далъ и не отстѫпвамъ отъ нея.

Какво представя торбата съ златото? — Човѣшкиятъ животъ. Следователно, никой не може да вземе живота, даденъ отъ Бога. Нито смъртьта може да отнеме живота на човѣка. — Ще умремъ. — Кой ви е казалъ това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живѣете? Нѣкой обикновенъ човѣкъ може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е мѣродавно. Кой е умиралъ съзнателно и познава смъртьта ? Никой нѣма право да говори за нѣща, които не е опиталъ. Казано е въ Писанието: „Въ който день престѫпишъ Божия законъ, ще умрешъ.“ Този законъ има и обратенъ смисълъ: „Въ който день решишъ да изпълнявашъ Божия законъ, ти придобивашъ животъ.“ Който губи живота си, става недоволенъ и страда; който придобива животъ, радва се.

И тъй, хората сѫ недоволни, когато нѣщата ставатъ така, както не ги очакватъ. Искашъ да придобиешъ богатство, но, като започнатъ да те преследватъ апаши и разбойници, ставашъ недоволенъ и казвашъ: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е въ пари, но въ нѣкакво природно благо, отъ което се нуждаятъ всички хора. Ти имашъ кѫща, близо до чистъ, планински изворъ. Минаватъ и заминавать пѫтници край кѫщата ти, и всѣки търси вода, да задоволи жаждата си. Щомъ видятъ извора, приближаватъ се до него и пиятъ отъ водата му. Имашъ ли право да отказвашъ на пѫтницитѣ да пиятъ отъ водата на твоя изворъ? Ако откажешъ на нѣкого, ти вършишъ престѫпление, за което ще отговаряшъ. Всѣки, който дойде при твоя изворъ, ще го оставишъ свободно да се напие и да си налѣе, колкото вода иска. Въ това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ Даромъ се даватъ Божиитѣ блага, защото трѣбва да се върнатъ при Източника, отъ Който сѫ излѣзли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предъ видъ Божиитѣ блага. Като знаете това, не спирайте пѫтя на Божественитѣ блага.

Първата задача на човека е да се справи съ своя вѫтрешенъ страхъ. Докато се страхува, той всѣкога ще бѫде недоволенъ, че не е постигналъ идеала си Много естествено, страхътъ го заставя да бѣга и да се откаже отъ торбата съ благата. Ако нѣкой се оплаква, че не е станалъ богатъ, силенъ, добъръ, това се дължи на неговата страхливость. — Защо не можахъ да стана поетъ, музикантъ или художникъ? — Защото си билъ страхливъ. Който е доволенъ отъ положението си и се радва на своитѣ постижения, той е билъ смѣлъ и решителенъ въ живота си, предъ нищо не се е спиралъ. Тъй щото, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е въ самитѣ васъ, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е фактъ, който съмъ опитвалъ много пѫти въ живота и съмъ абсолютно убеденъ въ него. Той е станалъ вече законъ, въ който нѣма никакво изключение.

Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ не може да наследи Царството Божие.“ Какво представя Царството Божие? — Сборъ отъ блага, които Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества на земята. Следователно, ако си страхливъ, не можешъ да се ползувашъ отъ Божиитѣ блага. — Какъ мога да се освободя отъ страха? — Като внесешъ любовьта въ сърдцето си. Тогава страхътъ ще остане отвънъ, а любовьта — отвѫтре. Само така ще реализирашъ желанията си; само така ще бѫдешъ въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Докато живѣешъ съ страхъ за утрешния день, ти всѣкога ще бѫдешъ въ стълкновение съ Бога, съ разумната природа. Извади страха вънъ отъ себе си, за да влѣзешъ въ хармония съ живата природа и да се ползувашъ отъ Божието благословение. При това положение ще реализирашъ своитѣ желания: каквото помислишъ, ще постигнешъ. Ако пожелаешъ да имашъ една колибка, веднага ще я придобиешъ. Тя ще бѫде като гайда: ту ще я свивашъ, ту ще я надувашъ. Можешъ ли да се оплачешъ отъ жилищна криза? Ще носишъ колибката съ себе си и, дето те завари нощьта, тамъ ще останешъ. Това значи, да прилага човѣкъ своето знание. Това значи, да бѫдешъ съвършенъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ За съвършения всичко е постижимо.

Въ Божествения свѣтъ нѣщата се постигатъ само за даденъ моментъ. Това значи, Богъ осигурява човѣка само за даденъ моментъ, а не за вѣчни времена. Имашъ нужда отъ хлѣбъ въ даденъ моментъ — ще го имашъ; искашъ да напишешъ нѣщо, ще напишешъ и ще се проявишъ като писатель, но само за даденъ моментъ; искашъ да имашъ къщичка, да си починешъ, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментътъ подразбира само известна область, известно направление. Въ единъ моментъ ще се проявишъ само въ известна область, а не въ всички области и направления. Искашъ ли въ единъ моментъ да се проявишъ въ всички области, или да постигнешъ всичкитѣ си желания, ти изпадашъ въ заблуждения и противоречия.

И тъй, всичко въ живота е постижимо, когато поставите любовьта отвътре, а страха — отвънъ. Така се придобива животътъ и безсмъртието. Следователно, когато сте въ съгласие съ Божиитѣ закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че въ единъ моментъ само ще се справите съ мъчнотията си. Богъ е въ вѣчностьта. Той ръководи свѣта и го оправя. Живѣйте безъ страхъ, за да запазите торбата съ златото отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Предъ любовьта и безстрашието и най-голѣмиятъ разбойникъ отстѫпва. Той слага орѫжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай съ златото си, както знаешъ. Ако обичашъ, можешъ да дадешъ и на мене нѣщо. Ти бръквашъ въ торбата и давашъ на разбойника часть отъ златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имашъ повече блага отъ своя ближенъ, дай му часть отъ благата си, но доброволно.

Сега, бѫдете внимателни, да не губите торбитѣ си. За тѣзи, които сѫ ги изгубили, тѣ не се връщатъ вече, но внимавайте, въ бѫдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параходъ, не губете вѣрата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърдчавайте. Щомъ сте свързани съ Бога, никаква сила не може да ви измѣсти отъ положението, въ което се намирате. Каквито бури и вѣтрове да ви брулятъ, параходътъ ви ще излѣзе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. — Какь ще познаете, дали този законъ действува въ живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойницитѣ ще отстѫпятъ предъ васъ. Така ще разберете, че тѣ сѫ ваши приятели, дегизирани, съ цель да изпитатъ вѣрата и самообладанието ви.

Ще ви дамъ една нова пѣсень, на чуждъ езикъ, съ следното съдържание:

Аинъ фаси,

мекри заси,

финъ земру

ашанъ меру

суаси синъ месулъ

сумаси зенъ фесулъ.

Чуждиятъ и неразбранъ езикъ показва, че нѣкога, въ далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днесъ я търсите.

Сега следватъ разбранитѣ думи на пѣсеньта:

Въ небеснитѣ ширини,

въ небеснитѣ глъбини;

въ небеснитѣ висини,

где свѣтлина обитава,

и животътъ вѣчно се проявява.

Кога човѣкъ говори за небеснитѣ ширини ? — Когато изгуби нѣщо. Тогава той става по-разуменъ, но торбата е отишла вече въ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Стои човѣкътъ и мисли, какъ е станала тази работа, че торбата е вече далечъ отъ него. Той не подозира, че причината е въ неговия страхъ. Докато не се познава, човѣкъ страда, мѫчи се и се запитва, защо идатъ страданията.

Страданията на хората сѫ резултатъ на изгубената обичь. Безъ обичь и любовь животътъ се обезсмисля. Любовьта изключва страха, следователно, освобождава човѣка отъ тъмнината и ограниченията. Ако обичьта и любовьта ви не сѫ въ сила да изпѫдятъ страха навънъ, тѣ не сѫ истински. — Какъ да се примиримъ съ страданията? — Нѣма защо да се примирявате съ страданията, но ще ги приемете, като нѣща, които идатъ отъ Бога. Следователно, всичко, което иде отъ Бога, е добро. Радость, или страдание, които идатъ отъ Бога, сѫ добри и на мѣсто. Обаче, трѣбва да различавате това, което иде отъ хората, отъ онова, което иде отъ Бога.

За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмиятъ страхъ и най-голѣмата обичь.“ Като развивате темата, ще се стремите да внесете нѣщо ново въ разбирането си, а не както сѫ разбирали хората преди васъ. За всѣко нѣщо се иска ново разбиране. И пророцитѣ сѫ имали нѣкакво разбиране за Бога, напримѣръ, но вие трѣбва да се отличавате отъ тѣхъ. Отъ васъ се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христа за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трѣбва да отговаря на момента, въ който сега живѣете. Новото има отношение къмъ красотата въ живота, а красотата — къмъ настоящето. Наистина, важни сѫ сегашнитѣ блага, а не миналитѣ, които сѫ изгубени вече. Въ много ями се събирало вода, отъ която мнозина сѫ се ползували, но важна е водата, която днесъ изтича отъ извора. Водата въ ямитѣ е мжтна, нечиста, а отъ извора е прѣсна, чиста — всички се стремятъ къмъ нея. На сѫщото основание, казвамъ: Важно е, какъ Богъ се изявява днесъ къмъ насъ, а не, какъ се е изявявалъ въ миналото. Затова Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Ако обичашъ Бога, нито на ума, нито на сърдцето ти ще дойде това, което Той е приготвилъ за тебе. Велика е любовьта Му къмъ всѣка душа. Божията Любовь е врата, презъ която ти ще минешъ, за да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ. Само така ти ще приемашъ и предавашъ Божиитѣ блага. Следователно, обичьта е съединителна връзка между човѣшката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човѣка.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

7 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣв!..