Jump to content

1931_05_27 Разбрани нѣща


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разбрани нѣща

Т. м.

Съвременнитѣ хора искатъ да разбератъ всичко, което става около тѣхъ. За всѣко нѣщо тѣ искатъ обяснение. Има нѣща, които се разбиратъ и безъ обяснения. Има нѣща, които, и да се обясняватъ, не се разбиратъ. Нѣкои нѣща пъкъ трѣбва да се обяснятъ. Щастието се разбира безъ обяснение. Свѣтлината се разбира безъ обяснение. И най-малкитѣ сѫщества разбиратъ свѣтлината. — Защо? — Защото се ползуватъ отъ нея. Свѣтлината е разбрана, защото има отношение и къмъ физическия свѣтъ. Отъ свѣтлината произлизатъ много нѣща. Човѣкъ не би могълъ да се ползува отъ свѣтлината, ако нѣмаше отношение къмъ нѣщата, чрезъ които тя се проявява. Ако слънцето не сѫществуваше, нѣмаше да има свѣтлина. Слънцето изпраща свѣтлината, земята става проводникъ на свѣтлината, но нито слънцето, нито земята я разбиратъ. Човѣкътъ, който се намира въ срѣдата, между слънцето и земята, разбира, какво нѣщо е свѣтлината. Ще кажете, че сѫществата, които живѣятъ на слънцето, направляватъ слънчевата свѣтлина. Това е другъ въпросъ. Сѫществата, които живѣятъ на слънцето, иматъ отношение къмъ друго слънце. И тѣ се намиратъ между два полюса, както човѣкъ се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човѣкъ не може да разбере реалностьта на нѣщата.

Казахме, че щастието се разбира безъ обяснения, но придобиването на щастието се опредѣля отъ известни условия. Следователно, искате ли да бѫдете щастливи, трѣбва да знаете условията, при които се постига щастието. Гладътъ, доволството, сѫщо се разбиратъ безъ обяснения. Всѣко живо сѫщество разбира глада. Всѣки човѣкъ знае, какво значи, да бѫдешъ доволенъ. Обаче, ако искате да обясните тия нѣща научно, нѣма да останете доволни отъ обясненията. — Защо? — Понеже тѣ сѫ метафизически въпроси, които обикновениятъ умъ не е въ състояние да схване. Каквото е положението на онзи, който не знае да плава, такова е положението на всѣки човѣкъ, когато изведнъжъ се натъква на нови идеи. Неговитѣ стари вѣрвания влизатъ въ стълкновение съ новитѣ идеи; трѣбва да дойде нѣкой опитенъ плувецъ и да му помогне да излѣзе отъ затруднението.

Сегашнитѣ хора се стълкновяватъ съ новитѣ идеи по причина на своитѣ суевѣрия и вѣрвания. Тѣ иматъ вѣра, но тя не е въ състояние да имъ помогне. Малко хора иматъ онази чиста, непоколебима вѣра, която се справя съ всички противоречия. Човѣкъ мѫчно различава вѣрванията отъ вѣрата, вследствие на което самъ се обърква. Въ вѣрата има нѣщо твърдо, устойчиво, непоколебимо. Вѣрващиятъ не изпада въ противоречия. Запримѣръ, нѣкой заболѣе и казва, че следъ два деня ще оздравѣе. Както казва, така става. Той не се съмнява въ своето чувство. Другъ нѣкой заболява, вика лѣкарь да го лѣкува. Лѣкарьтъ казва, че следъ две седмици болниятъ ще оздравѣе, но не става така. Минаватъ две седмици, минава месецъ, болниятъ още лежи въ леглото. За свое оправдание, лѣкарьтъ казва, че се явило нѣкакво усложнение. — Защо думитѣ на лѣкаря не се сбѫднаха? — Защото той излиза отъ гледището на вѣрването, а не на вѣрата. Болниятъ пъкъ се обезсърдчава и започва да търси баби, тѣ да го лѣкуватъ. Той изхожда отъ своето суевѣрие и очаква да стане нѣкакво чудо и да оздравѣе, но не оздравява. Суевѣрниятъ очаква нѣщата да станатъ по изключителенъ начинъ, като въ приказкитѣ отъ „хиляда и една нощь“.

Великитѣ нѣща на земята ставатъ чрезъ вѣрата, въ която взиматъ участие множество сѫщества и помагатъ на хората. Обичатъ ли човѣка, тѣ му помагатъ, и той успѣва въ предприетата работа. Въ вѣрата нѣщата ставатъ по любовь. Работите ли само съ вѣрване, не можете да очаквате на никого. Мнозина могатъ да ви обещаятъ, че ще ви помогнатъ, но когато трѣбва да се изявятъ, не можете да ги намѣрите. — Защо? — Защото не сѫ свързани съ васъ по любовь. И при това положение пакъ могатъ да ви помогнатъ, но трѣбва да чакате, когато тѣ иматъ свободно време. При суевѣрието вие сте принудени да разчитате на ония сѫщества, които мислятъ само за себе си.

И тъй, чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ разумни, богати и силни сѫщества. Богъ е най-разумниятъ, най-силниятъ и най-богатиятъ въ свѣта. Щомъ ви обича Богъ, всичко можете да направите. Ако започнете нѣкоя работа, и не успѣвате, погрѣшката е въ васъ. Който иска да успѣва, трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е поставенъ при условия, благоприятни за неговото развитие, но, въпрѣки това, отъ всички се искатъ едни и сѫщи нѣща. Всѣки трѣбва да работи за развиване на ума, на сърдцето и на волята си. Отъ усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бѫдеще. Не е въпросъ само да израсте едно дърво, да даде нѣколко плода и следъ това да изсъхне. За да израсте едно плодно дърво или диня, запримѣръ, човѣкъ трѣбва да посади нѣколко семки, а не само една. Въ земята има червеи, които нападатъ семената. Тѣ изяждатъ повече, отколкото трѣбва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могатъ нѣкои отъ тѣхъ да израстнатъ и да дадатъ плодъ въ бѫдеще. Ако садите малко семена, червеитѣ могатъ да ги изядатъ, и за васъ да не остане нищо.

Следователно, вѣрващиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Това значи, да бѫде въ съгласие съ резултатитѣ; въ духовния свѣтъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ условията, а въ Божествения свѣтъ — съ принципитѣ. Какво разбирате отъ това обяснение? Все ще разберете нѣщо. Учителитѣ обясняватъ на ученицитѣ си, какво нѣщо е точката, правата линия и плоскостьта, и тѣ ги разбиратъ. Тѣ казватъ: При движението на точката се образува права линия, която представя най-кѫсото разстояние между две точки. Правата линия се взима като мѣрка за дължина, понеже има само едно измѣрение — дължина. Плоскостьта пъкъ означава поле, образувано отъ движението на единъ центъръ въ четири направления. Ако разгледаме земята като плоскость, можемъ да си я представимъ въ видъ на крѫгъ. Земята се състои отъ множество живи частици, които иматъ отношение една къмъ друга.

Като говоримъ за земята, ние виждаме въ нея резултатитѣ на милиарди сѫщества, които сѫ работили въ миналото. Каква е била земята въ миналото, когато се е създавала и преустройвала, не знаемъ положително. По това има много предположения и теории. Писано е, че на земята сѫществувалъ рай, но кѫде е той? Сѫществува ли още и днесъ? Споредъ мене, раятъ е на земята. И днесъ сѫществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човѣчеството. Тя коренно се различава отъ земята, на която живѣемъ. Каквато е разликата между растението и почвата, на която то расте, между рибата и водата, птицата и въздуха, човѣка и срѣдата, въ която той живѣе, такава е разликата между нашата земя и тази, въ която е раятъ. Човѣкъ живѣе на земята, въ въздуха и свѣтлината, но самъ той не е нито земя, нито въздухъ, нито свѣтлина. Ще цитирате стиха, въ който Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Подъ думата виделина или свѣтлина, Христосъ има предъ видъ умствената и духовна свѣтлина, а не физическата.

Като ученици, вие трѣбва да гледате обективно на нѣщата, да не изпадате въ заблуждения и криви разбирания. Запримѣръ, нѣкой носи кошница съ яйца въ рѫката си, но по невнимание спъне се нѣкѫде, падне и счупи яйцата. Като види пакостьта, която направилъ, той казва: Чудно нѣщо, защо Господъ допусна да стане това? — Ами ти защо не бѣше внимателенъ? Мислишъ ли, че Богъ се занимава съ твоитѣ яйца? Нали казвашъ, че Богъ е съвършенъ и се грижи за всички живи сѫщества? Защо допущашъ тогава, че Той е причината? Яйцата били развалени и, за да не се разстрои стомахътъ ти, Той съдействувалъ за счупването имъ.

Следователно, когато се натъкнете на нѣкоя неприятность или мѫчнотия, ще знаете, че това е кошницата съ развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви сполетѣло едно нещастие, което ви освобождава отъ по-голѣмо. Затова българинътъ казва: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“

Единъ човѣкъ бѣга. Гони го неприятельтъ му, иска да го убие. Въ това време другъ човѣкъ срѣща онзи, който мисли да извърши престѫпление, и веднага му предлага една кошница съ зрѣли, вкусни череши, като му казва: Спри се за малко да опиташъ черешитѣ ми. Той се спира, туря пушката настрана и започва да яде. Като се задоволи, благодари на онзи, който му предложилъ вкуснитѣ череши, и решава въ себе си да не гони неприятеля си. Той казва: Нека бѫде свободенъ, нѣма защо да го преследвамъ.

Следователно, когато Богъ иска да попрѣчи на човѣка да извърши престѫпление, Той му изпраща нѣкакво благо. — Колко души вѣрватъ въ това обяснение? — Малцина вѣрватъ, защото обясненията всѣкога не съ абсолютно истинни. Знайте, че Богъ не се мѣси въ обикновенитѣ, ежедневни работи на човѣка. Ако се мѣсѣше, Той щѣше да спъне естественото развитие на човѣка. Какво щѣше да бѫде положението на ученика, ако учительтъ постоянно стои надъ главата му и казва, че не работи, както трѣбва? Учительтъ оставя ученика да работи самъ и, като сгрѣши, тогава ще покаже погрѣшката му. Като му посочи погрѣшката, ще го накара да започне задачата отначало, самъ да разбере, кѫде грѣши. Ако втория пѫть реши задачата си правилно, учительтъ му дава друга задача. Ако решава задачитѣ си правилно, ученикътъ напредва, минава въ по-горенъ класъ; ако не решава задачитѣ си правилно, той повтаря класа.

И тъй, каквато и да е вѣрата ви, колкото и да обичате Бога, ако не учите, не можете да минете въ по-горенъ класъ. Ако любовьта ви е силна, вие не можете да не учите. Щомъ учите съзнателно и съ любовь, непремѣнно ще минавате отъ единъ класъ въ другъ. Да вѣрвашъ въ Бога и да Го обичашъ, това не значи, че всичко трѣбва да ти върви добре. Казано е, че отъ вѣрата ти зависи да бѫдешъ здравъ, да имашъ успѣхъ въ работата си, но вѣрващиятъ е разуменъ, трудолюбивъ и любознателенъ. Той живѣе въ Божествения свѣтъ и прилага великитѣ закони на живота. Вѣрващиятъ има предъ видъ първо интереситѣ и нуждитѣ на близкитѣ си, а после своитѣ лични. Това изисква новата философия на живота. При старата философия законътъ е обратенъ: първо за себе си, после за ближния.

Да се върнемъ къмъ правата линия, като отношение между две разумни сѫщества. Съ други думи казано: правата линия представя дейностьта на две разумни сѫщества, които иматъ правилни отношения помежду си. Като работятъ заедно, тѣзи сѫщества създаватъ помежду си благоприятни условия. Ако се обичатъ, тия сѫщества свършватъ работата, която сѫ започнали. Ако не се обичатъ, никаква работа нѣма да свършатъ. Въ този смисълъ, любовьта подразбира свършване на нѣкаква работа. Това се отнася и за тритѣ свѣта: физически, умственъ и сърдеченъ, т. е. физически, духовенъ и Божественъ. Разликата се състои само въ това, че на физическия свѣтъ любовьта се изявява по единъ начинъ, въ духовния — по другъ, въ Божествения — по трети начинъ. Значи, въ тритѣ свѣта любовьта се проявява по три различни начини. Въ физическия свѣтъ нѣщата сѫ подложени на постоянни промѣни, понеже подлежатъ на постоянно развитие. Тази е причината, поради която човѣкъ не знае, какво му носи следващиятъ день. Той не може да предвиди, какъвъ пѫть ще взематъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Достатъчно е да попадне въ гѫстата материя, за да се помрачи мисъльта му, и той да изгуби временно правата посока на движение. Сѫщото се отнася и до чувствата. Днесъ чувствата ви сѫ топли, а на другия день — студени. — Защо? Попаднали сте въ гѫстата материя. Такова е положението на обикновения човѣкъ. Обаче, разумниятъ, напредналиятъ човѣкъ лесно се справя съ физическитѣ условия.

Единъ дервишъ срещналъ единъ турски бей спрѣлъ го и го помолилъ да му даде десеть стотинки. Беятъ извадилъ кесията си, отворилъ я и казалъ: Вземи, колкото искашъ. Дервишътъ погледналъ кесията и видѣлъ различни монети: медни, сребърни и златни Той взелъ една медна монета отъ десеть стотинки и благодарилъ на бея. — Защо не вземешъ златна монета? — запиталъ беятъ. Вземи златна монета, да не ме безпокоишъ често. — Благодаря, отговорилъ дервишътъ, толкова ми трѣбватъ. Имамъ нужда отъ хлѣбъ. Като задоволя глада си, нищо повече не искамъ.

Сега беятъ започналъ да мисли, защо дервишътъ се задоволява съ толкова малко, а на него не стигатъ и тѣзи пари, които има. Значи, чрезъ дервиша Богъ изпитвалъ щедростьта на бея, а сѫщевременно искалъ да му каже, че и на него му сѫ достатъчни десеть стотинки на день. — Какво показватъ десеттѣ стотинки? — Тѣ представятъ минимума, съ който човѣкъ може да прекара деня. Разумниятъ човѣкъ може да се справя и съ най-малкото. Той лесно се справя съ условията на физическия свѣтъ.

Съвременнитѣ хора не се задоволяватъ съ малко, защото се страхуватъ за утрешния день. Тѣ искатъ да осигурятъ бѫдещето си, да не умратъ гладни. Единъ день Богъ изпратилъ арахангелъ Михаилъ да вземе душата на една бедна вдовица, която имала две малки деца. Като се приближилъ къмъ нея, арахангелътъ се смилилъ надъ децата и си казалъ: Ако взема майката, кой ще се грижи за децата? Върналъ се при Господа и казалъ, че не може да изпълни възложената му задача. Тогава Богъ го изпратилъ на дъното на океана, като му казалъ: Вземи отъ дъното единъ камъкъ и ми го донеси. Арахангелътъ взелъ единъ камъкъ и го занесълъ на Господа. — Счупи този камъкъ и вижъ, какво има въ него. Като разчупилъ камъка, арахангелъ Михаилъ останалъ очуденъ. Тамъ имало червей. — Виждашъ ли? — казалъ Господъ. Този, Който се грижи за червея въ дъното на океана, Той ще се погрижи за дветѣ деца на бедната вдовица. Следъ този урокъ арахангелътъ изпълнилъ задачата, която Богъ му възложилъ.

Често хората мислятъ и постѫпватъ като арахангелъ Михаила. Каквото и да имъ се проповѣдва, тѣ казватъ: Пари, пари ни трѣбватъ. — Паритѣ не зависятъ отъ тѣхъ. Тѣ сѫ резултатъ на известни социални условия. Днесъ имате нужда отъ пари, но ще дойде день, когато паритѣ ще се смѣнятъ съ друга размѣнна единица. Хората се возятъ съ файтони, автомобили, аероплани, но не могатъ да ме убедятъ, че това сѫ единственитѣ съобщителни срѣдства. Какво прави птицата? Съ аеропланъ ли пѫтува тя? Какво прави ангелътъ? Докато е на небето, ангелътъ не се нуждае отъ автомобили и аероплани. Обаче, ако слѣзе на земята, и той ще бѫде като хората — ще се нуждае отъ превозни срѣдства. Какво прави адептътъ на земята? Той разполага съ тѣлото си и може да си служи съ него, както иска: и като автомобилъ, и като аеропланъ. Това се отнася до адепта, до човѣка, който има знания. Който нѣма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който нѣма вѣра, има нужда отъ пари; който има вѣра, и безъ пари може. Нѣкои религиозни казватъ, че вѣрватъ въ Бога, но едновременно вѣрватъ и въ кесията си. Докато е богатъ, човѣкъ лесно може да повѣрва въ Бога. Изгуби ли паритѣ, и вѣрата си изгубва. Вѣра, която се подържа съ пари, не е истинска. Това е вѣрване, но не и вѣра. Други нѣкои вѣрватъ въ Бога, а сѫщевременно вѣрватъ и въ свѣтлината. Едно и сѫщо ли е, да вѣрва човѣкъ въ Бога и да вѣрва въ свѣтлината ?

Мнозина се спъватъ отъ своитѣ вѣрвания и разбирания. Тѣ не искатъ да разбератъ, каква е Божествената програма за всѣки день, но се подаватъ на личнитѣ си настроения. Тѣ казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? Какво ще стане съ България? — Всѣки човѣкъ, всѣки народъ е часть отъ Цѣлото. Ако частьта е свързана съ Цѣлото, ще й бѫде добре. Ако е отдѣлена отъ Цѣлото, тя ще изпита последствията на разединяването. Ако дойдатъ изпитания за Цѣлото, и частьта ще мине по сѫщия пѫть. Това съ неизбѣжни процеси, презъ които всички ще минатъ. Може ли пѫтникътъ да се откаже отъ пѫтя си? Каквото и да прави, той всѣки день трѣбва да изминава по десетина километра пѫть. Иначе не може да се нарече пѫтникъ. Всичко въ свѣта се движи. И растенията се движатъ, но много бавно. За хиляда години тѣ извървяватъ едва стотина метра. Ако човѣкъ би вървѣлъ хиляда години непрекѫснато, би отишълъ нѣколко пѫти до слънцето.

Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ онзи чуждъ баластъ, който прѣчи да схващате нѣщата правилно. Като се освободите отъ този баластъ, ще знаете, какъвъ ще бѫде резултатътъ на работитѣ, които предприемате; ще знаете, кои състояния сѫ ваши и кои чужди. Тогава ще влизате съзнателно въ положението на хората, ще ги разбирате и ще имъ помагате. Това значи свободенъ човѣкъ. Не сте ли свободни, вие ще се натъквате на тежки, грѣховни състояния, безъ да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ чужди и кои — ваши. Страшно е положението на човѣкъ, който носи въ себе си едно грѣшно състояние. То е все едно, да влѣзе въ ада и да не може да излѣзе оттамъ. Човѣкъ трѣбва да изучава великитѣ закони на живота, да познава себе си. Безъ да искате и безъ да съзнавате, вие минавате презъ живота на грѣшнитѣ и на праведнитѣ хора и, ако не се познавате, въ първия случай ще мислите, че сте голѣмъ грѣшникъ, а въ втория — голѣмъ светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а съ него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човѣкъ е въ ада. Щомъ се качи горе, човѣкъ влиза въ рая. Който разбира законитѣ на колелото, не се страхува, нито се самозабравя, да мисли, че е по-добъръ, по-праведенъ, отколкото е въ сѫщность. Щомъ слѣзе въ ада, той помага на грѣшницитѣ; щомъ влѣзе въ рая, на него помагатъ. Това сѫ области на живота, презъ които минаватъ и грѣшнитѣ, и праведнитѣ хора. Богъ работи въ всички свѣтове.

Следователно, ще знаете, че ако давате, и на васъ ще даватъ. Ако не давате, и на васъ нѣма да даватъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото е нуждно. Ако давате повече, или ви искатъ повече, отколкото трѣбва, това е щеславие. Дервишътъ поискалъ отъ бея десеть стотинки, но последниятъ му предложилъ златна монета. — Защо? — Или отъ щеславие, или отъ желание, втори пѫть да не го безпокои. Ако дервишътъ го безпокои, съ това той иска да му каже: Докато ти безпокоишъ Бога съ своитѣ искания, азъ пъкъ ще безпокоя тебе. Това е при първата срѣща на бея съ дервиша. При втората срѣща дервишътъ ще каже на бея: Ела при мене. Той ще вземе едно камъче, ще го стисне въ рѫката си и ще го превърне на злато. Следъ това ще му обясни, защо не е взелъ отъ него златото. Който самъ превръща камъка въ злато, не се нуждае отъ златото на хората. Кой отъ васъ е срѣщалъ такъвъ дервишъ? Ако бихте срещнали този дервишъ, всичкитѣ ви неприятности щѣха да се превърнатъ въ приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: Такава е волята Божия. — Не е така. Богъ не желае нашето нещастие. Той иска да бѫдемъ щастливи и доволни.

   Единъ индуски адептъ подържалъ мисъльта, че като създалъ свѣта, Богъ има грижата за всички, и никой не може да се мѣси въ Неговитѣ работи. Единъ день, като размишлявалъ върху тази мисъль, видѣлъ, че една кабра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептътъ си помислилъ: Да помогна ли на детето, или не? За да бѫде въ съгласие съ разбиранията си, той си казалъ: Богъ създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето. Докато размишлявалъ, детето умрѣло. Следъ това той чулъ гласа на Бога. Който го запиталъ: Защо не помогна на детето? — Господи, не искахъ да се мѣся въ Твоитѣ работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имашъ грижа за детето; ако трѣбваше, щѣше да го спасишъ. Богъ го запиталъ: Какъ щѣше да постѫпишъ, ако кобрата бѣше те нападнала? По сѫщия начинъ ли щѣше да размишлявашъ?

Следователно, когато ви нападне лоша мисъль, не казвайте, че това е волята Божия, че трѣбва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте волъ, нито магаре, да търпите по неволя. — Ама така е писано. — Вие сте написали това. Човѣкъ е чиста, ненаписана книга. Оставете Богъ да пише на вашата книга, а не хората. Нѣкой се облѣчѣ добре и излѣзе между хората, като оставя всѣки да пише на гърба му, каквото намира за добре. Като се върне у дома си и съблече дрехата си, вижда, че цѣлата е изписана съ реклами. Изтрийте рекламитѣ отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце. Изтрийте заблужденията и кривитѣ разбирания отъ умоветѣ и сърдцата си. Това се отнася и до вѣрващитѣ, и до свѣтскитѣ хора. Религиознитѣ мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, райската врата веднага ще се отвори предъ тѣхъ. — Ако сѫ изплатили дълговетѣ си на земята, ще отидатъ направо въ рая. Обаче, ако не сѫ изплатили дълговетѣ си, много време ще стоягъ предъ райската врата и ще хлопатъ, докато единъ день отново слѣзатъ на земята, облѣкатъ се въ плъть и започнатъ съзнателно да плащатъ дълговетѣ си. Като изплатятъ дълговетѣ си, като се примирятъ съ всички хора, райската врата ще се отвори за тѣхъ. Това значи, да придобие човѣкъ любовь. Райската врата се отваря за онзи, който носи любовьта въ себе си и я прилага. Приложението на любовьта е въ малкитѣ работи. Видишъ ли едно малко цвѣте, на което никой не обръща внимание, иди при него да го прекопаешъ и полѣешъ. То ще ти благодари. Малко е цвѣтето, но отъ него зависи твоето щастие. Видишъ ли нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, помогни му. Пазете свещено всичко, което Богъ е създалъ. Въ всѣко живо създание е вложено нѣщо велико. Ако днесъ не се е проявило, ще се прояви въ бѫдеще.

Като станете сутринь, вглъбете се въ себе си и благодарете за всички блага, които ви сѫ дадени. Благодарете за свѣтлината, чрезъ която виждате красотата въ природата. Благодарете за хлѣба, за водата, които ви сѫ дадени. Свържете се съ всички работници за Божието дѣло. Не казвайте, че сте остарѣли, че коситѣ ви сѫ побѣлѣли. Това сѫ детински работи, това не сѫ истинскитѣ положения въ живота. Въ единъ день човѣкъ може да стане младъ. Достатъчно е да приложи великия законъ на Любовьта, за да се подмлади. Любещиятъ се подмладява отвѫтре. Не може ли човѣкъ да направи това, нѣма вѣра, нѣма и любовь. Благодарностьта и признателностьта на човѣка за всички блага, които му сѫ дадени, го подмладяватъ. Нѣма ли тази благодарность, човѣкъ преждевременно остарява. Доволнитѣ и благодарни хора живѣятъ въ рая, а недоволнитѣ и неблагодарни — въ ада. Първитѣ работятъ и помагатъ на своитѣ ближни, а вторитѣ мислятъ само за себе си. Който се радва, небето го управлява; който страда, адътъ го управлява. Въ това отношение, човѣкъ смѣня кабинета по нѣколко пѫти на день.

Бѫдете доволни отъ положението, въ което се намирате въ дадения моментъ, за да приемете благата, които сѫ опредѣлени за васъ. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено, за да участвувате въ реализиране на великия Божи планъ.

Т. м.

*

40. Лекция отъ Учителя, държана на 27. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...